№ 40
гр. Айтос, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20212110100731 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл.109 ЗС.
Производството е образувано по ИМ на Ю.С.С., ЕГН **********, със съд. адрес: гр. Б.,
***, чрез адв.М.С., против Х. СМ. С., ЕГН **********, със съд. адрес: гр. Б., ***, чрез
адв.Л.Л.. Ищецът твърди, че е собственик на дворно място, подробно описано в ИМ, в което
имало изградени сгради- едната на ищеца, а другата - съсобствена между наследниците на
родителите на страните, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда. Твърди, че
ответникът (брат на ищцата) заедно със семейството си живеели в двуетажната МЖС в
същия имот, т.е в наследствената. Сочи, че без нейно съгласие ответникът пристроявал тази
къща, „долепяйки“ до нея различни стопански постройки от север на сградата, въпреки че не
бил собственик на поземления имот и притежаването от него ид.части в съсобствеността на
наследствената къща. Поддържа, че ответникът нямал право да ползва частта от поземления
имот на ищеца, както и да строи или държи постройки в него. Твърди, че не бил съгласен с
построеното от ответника, което било и незаконно, но ответникът не го премахвал,
пречейки на ищеца да упражнява правото си на собственост върху дворното място. Предвид
изложеното иска да бъде осъден ответникът да премахне - събори и изнесе материалите и
строителни отпадъци, изградените без негово съгласие и незаконно стопански пристройки,
находящи се в собствения на ищеца недвижим имот, представляващ дворно място от 715
кв.м. - УПИ VII-172, кв.15 по плана нa с.Р., общ. Р., обл. Б.. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответната страна е постъпил ОИМ. Намира иска за допустим,
но за неоснователен. Не било ясно с kaквo било ограничено, pecn. какво смущавало u
пречило на gonycmuмomo пълноценно ползване на вещта на ищеца, cnopeд нейното
предназначение. Моли за отхвърляне на иска.
От събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява следното:
Видно от НА № 30/19.04.2005г. на нот.Б.Д., ищцата е собственик на дворно място с
площ от 715 кв.м., съставляващо УПИ VII-172, в кв.15 по плана нa с.Р., общ. Р., обл. Бургас,
ведно с паянтова жил.сграда в него.
1
Представени са 2 бр. у-я за търпимост №219/13.11.2019г. и №241/02.11.2016г., издадени
от общ.Р., относно двуетажната масивна жил.сграда със застроена площ от 97кв.м.,находяща
се в процесното УПИ.
От обясненията на ответника, дадени по чл. 176 ГПК, се установява, че процесния
строеж (гаражът) бил направен от ответника заедно с къщата (били построени от него
заедно с баща му), но когато се оженили децата на ответника, последният отишъл да живее
там с жена си, ползвайки ги като тяхна собственост. Установява се, че децата на ответника
(синовете му Е. и С.) са сключили гр. брак съответно през 2009г. и през 2014г., т.е.
процесната постройка, чието премахне се иска от ищцата, е построена след 2005г.
От показанията на свид. Ш. (преценени съгл. чл.172 ГПК) се установява, че процесната
постройка е изградена в последните 5 години, след смъртта на майката на страните през
2018г., като постройката се виждала отвън двора. От показанията на свид.Л. (преценени
съгл. чл.172 ГПК) се установява, че гаражът бил построен от ответника и баща му през 1970-
те години, около 2000 г. бил подновен и ремонтиран, бил на 2 етажа, направен за живеене
(на единия етаж се живеело, а на втория бил вдигнат покрив, но не бил годен за живеене),
като ответникът имал двама сина, което наложило разширяване, считайки че гаража не
създавал пречка да се ползва дв.място на ищцата.
От заключението на ВЛ по СТЕ се установява, че в процесното УПИ има заснета и
нанесена двуетажна жил.сграда, разположена в североизточния край на имота. ВЛ е
посочило, че на място между североизточната фасада на сградата и парцелната граница на
УПИ-то е изграден строеж на масивна едноетажна постройка с площ от 52 кв.м., състоящата
се от спалня,кухня-трапезария и санитарен възел с височина 2,35м, както и че същата е
измазана, варосана, с частичен теракот, ламинат, замазка с балатум на подове, ползваща се
от ответника за живеене. Установява се от СТЕ, че над тази постройка има изграден навес с
площ от 48кв.м., състоящ се от две складови помещения, изграден със стени, неизмазани от
газобетонови блокчета с дебелина 0,12м, дървен гредоред и покрив с керемиди. В о.с.з. ВЛ
пояснява, че пристройката е направена от ответника през 1970-те г. (по данни на ответника).
От доп.заключение на ВЛ по СТЕ се установява, че строежа (едноетажната сграда и навеса
върху нея) в имота е направен в периода след 2003-2004г. Установява се също от
доп.заключение, че в югозападния край на процесното УПИ съществува паянтова
жил.сграда, собственост на ищцата, до която има осигурен достъп откъм улицата между
югоизточната фасада на двуетажната масивна жил.сграда и имотната граница с УПИ VIII-
171. ВЛ е посочило, че размера на средствата (труд и доп.разходи), необходими за
премахване на постройките, е 2718,84 лв.
При тези факти съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл. 109 ЗС
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи
да упражнява своето право.Двете задължителни условия за уважаването на иска са:
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията
на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде,
ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. За уважаването на
този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на
имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие
или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца
пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/.
Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са
недопустими, е конкретна по всяко дело.Понякога естеството на извършеното от ответника
нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в
пълен обем. Например, такива са случаите, в които в ИМ се твърди и по делото е доказано,
че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в
2
резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или
ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е
абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от
каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен
да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие,
самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което
няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да
упражнява правото си (в т.см. т.3 от ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г.,
ОСГК).В случая по делото се доказа, че ищцата е придобила собствеността върху
процесното дворно място през 2005г., т.е. налице е първата предпоставка за уважаване на
иска. Налице са и другите кумулативни предвидени условия за това, доколкото действията
на ответника са неоснователни, изграждайки в чуждо УПИ (след момента на придобиване
на дв.място от ищцата) процесната постройка, без да има учредено право на строеж или
право на собственост върху терена, респ. без съгласието на ищцата (липсват каквито и да
било твърдения и доказателства от ответника в тази насока). Следователно не се установява
наличие на валидно правно основание ответникът да държи построеното в имота на ищцата.
Налице е пряко въздействие върху имота на ищцата, извършено без нейно съгласие и от
лице, което няма право да осъществява такова въздействие. Същевременно процесният
строеж, за който по делото липсват каквито и да е строителни книжа, съдът намира, че
създава пречки за собственика (ищцата) да упражнява правото си на собственост върху
дв.място в неговия пълен обем. Този строеж се разпростира в немалка част от площта на
УПИ-то, създавайки невъзможност ищцата да владее и ползва тази част от дворното място
(заемането на имот от чужд строеж по самото си естество представлява такова нарушение,
което дефинитивно изключва възможността за собственика да владее и ползва заетата от
строежа част от имота си), като създадените пречки според състава са по-големи от
обикновените. Ищцата не е длъжна да доказва с какви конкретно действия ответникът й
пречи за упражняване на собствеността върху терена, тъй като съществуването на такива
пречки се предполага и е очевидно при държане на постройка без правно основание в чужд
имот. Тъй като ищцата не може да упражнява в пълен обем вещното си право, искът е
основателен и следва да се уважи /така Определение № 234 от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 1626/2009 г./. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се следват разноски, които възлизат в
общ размер на 380лв., от които 50 лв. – ДТ и 330 лв.- депозит за СТЕ. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 109 ЗС Х. СМ. С., ЕГН **********, със съд. адрес: гр. Б., ***,
ДА ПРЕУСТАНОВИ НЕОСНОВАТЕЛНИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ, с които ПРЕЧИ на ищцата
Ю.С.С., ЕГН **********, със съд. адрес: гр. Б., ***, да упражнява правото си на собственост
досежно дворно място от 715 кв.м. - УПИ VII-172, кв.15 по плана нa с.Р., общ. Р., като
ПРЕМАХНЕ - събори и изнесе материалите и строителни отпадъци от изградената масивна
едноетажна постройка с площ от 52 кв.м. (с височина 2,35м), находяща се в собствения на
ищеца имот.
ОСЪЖДА Х. СМ. С., ЕГН **********, със съд. адрес: гр. Б., ***, чрез адв.Л.Л., да
заплати на Ю.С.С., ЕГН **********, със съд. адрес: гр. Б., ***, чрез адв.М.С., на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК сумата от 380 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Б. в 2-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3