Р Е Ш Е Н И Е
Номер 232
Година 06.03.2023 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, Х състав, на седми февруари две хиляди
двадесет и трета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело
номер 1952 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Б.
Манолинова В. с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, чрез адвокат К.С.К. ***
против заповед за налагане на принудителна административна мярка №
22-0282-000097/07.09.2022г. издадена от началник група към ОДМВР Бургас, РУ
Карнобат, с която на основание чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП ѝ е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца. Счита, че при издаване на заповедта са допуснати процесуални
нарушения и прави искане да бъде отменена, като незаконосъобразна и да се
присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена.
Ответникът – Началник група към
ОДМВР Бургас, РУ Карнобат – И.П. Пенев, редовно уведомен, представя писмено
становище в които излага доводи за законосъобразност на издадената заповед.
Административен съд Бургас намира, че жалбата
е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
неоснователна.
Акт за установяване на
административно нарушение с бланков № 024021 от 07.09.2022г. (л.10 от делото) е
съставен на Х.Н.Христов, за това, че на 07.09.2022г. около 14,00 часа, в гр.Карнобат,
на бул.Москва до търговски център „Лафазанов“, по посока от гр.Сливен към
гр.Айтос управлява лек автомобил Тойота Ланд Крузер с рег.№ СА****ХВ,
собственост на Б.В., като при подаден сигнал за спиране от контролен орган не
спира плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и управлява МПС по път отворен за
обществено ползване, без да е правоспособен водач.
Въз основа на така съставения
АУАН е издадено наказателно постановление № 22-0282-000216/26.09.2022г. на
началник РУ Карнобат в ОДМВР Бургас (л.12 от делото).
Със заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0282-000097/07.09.2022г. издадена от
началник група към ОДМВР Бургас, РУ Карнобат, (л.11 от делото), на основание
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена на Б.В. принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
6 месеца.
Заповедта е връчена на 01.11.2022г.,
видно от направеното отбелязване и е обжалвана с жалба вх.№ 10361/14.11.2022г.,
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-1821/26.04.2022г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас (л.14 от делото),
на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.43, ал.4, във връзка с ал.3, т.1 от ЗМВР, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително
и началник група „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР гр.Бургас, да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което
процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на делегираните
му правомощия.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Действително,
жалбоподателя не е бил уведомен за образуваното производство, но това в случая
не е процесуално нарушение. Като всяка една принудителна административна мярка,
процесната има преустановителен и превантивен характер, поради което при
констатиране на съответното административно нарушение законът изисква
предприемане на незабавни фактически действия, в случая прекратяване на регистрацията
на МПС. Тази незабавност на предприеманите действия изключва възможността за
уведомяване на заинтересуваните лица за образуваното административно
производство.
Преди да издаде заповедта
административният орган е изпълнил задължението си по чл.36, ал. 1 от АПК, като е събрал доказателства за релевантния
факт – кой е собственик на управлявания от неправоспособното лице автомобил и
спрямо него е наложил ПАМ.
Заповедта е издадена в
предвидената от законодателя писмена форма, в съответствие с материалноправните
разпоредби на закона, като тя мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни
основания за нейното издаване.
Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171,
т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година.
Видно от посочената разпоредба,
тази ПАМ се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения на собственик на пътно
превозно средство. Доколкото, не е налице спор по делото, че въз основа на
договор за покупко-продажба Б.В. е придобила собствеността на лекия автомобил,
на който е прекратена регистрацията, то тя се явява негов собственик и правилно
е определена като адресат на заповедта, като е без значение, както че трети
лица са предоставили паричните средства за закупуването, така и какви точно са
техните облигационни отношения. Ирелевантно за настоящото производство е и
обстоятелството дали жалбоподателя е представил лично управлението на лекия
автомобил на Х.Христов или не, тъй като изрично в нормата на чл.171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП, е предвидил, че ПАМ се налага на собственика на автомобила, без
значение дали той лично или чрез друго лице е управлявало МПС, поради което и
административният орган има задължението да издири единствено собственика на
автомобила, но не и всяко друго трето лице имащо отношение към случая.
Съответно, за налагането на процесната ПАМ е ирелевантно кое е лицето
предоставило автомобила за управление, поради което и незнанието на
собственика, че автомобилът му е предоставен за управление на неправоспособно
лице, не води до отпадане на основанията за налагане на процесната ПАМ, още
повече, че жалбоподателят, като собственик, се предполага, че във всеки един
момент би следвало да знае къде се намира и от кого се ползва неговата вещ -
автомобил.
На следващо място, в случая са
налице и основанията за налагане на процесната ПАМ, тъй като от събраните по
делото доказателства се установява, че МПС е било управлявано от Х.Н.Христов за
който в заповедта се сочи, че е неправоспособен – не притежава свидетелство за
управление на МПС.
От представените по делото
доказателства се установява, че Х. Христов е роден на 18 април 2005г., тоест
към 07.09.2022г. (датата на която е установен да управлява МПС) е на 17 години
и не би могъл да притежава свидетелство за управление на МПС, тъй като съгласно
чл.151, ал.1, т.6 от ЗДвП, минималната възраст на водач за управление на МПС от
категории В и ВЕ е 18 години. Същевременно, от жалбоподателя не се твърди и не
се установява положителния факт Х.Христов да е притежавал СУМПС към момента на
извършване на проверката – 07.09.2022г., въпреки изрично дадените му указания в
този смисъл в определение 2209/28.11.2022г., в което е разпределена и
доказателствената тежест между страните по делото, поради което правилно е
прието в обжалваната заповед, че автомобилът е бил управляван от неправоспособно
лице.
До извод различен от изложения
не би могло да се достигне и въз основа на представеното по делото съдебно
решение № 1/04.01.2023г. постановено по а.н.д.№ 398/2022г. по описа на Районен
съд Карнобат, с което е отменено издаденото на Х.Христовнаказателно
постановление № 22-0282-000216/26.09.2022г. на началник РУ Карнобат в ОДМВР
Бургас. На първо място това съдебно решение е обжалвано и не е влязло в сила
към настоящия момент. На второ място, видно от мотивите на решението, за да
отмени наказателното постановление съдът е приел, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, като не е разгледан и обсъден по същество спора, съответно не е било
установено, че Х.Христов на 07.09.2022г. не е бил водач на МПС спрямо което е
наложена процесната ПАМ, съответно че към този момент той е бил правоспособен
водач. Също така, за налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение,
поради което след като на процесната дата Х.Христов е установен да управлява
МПС, без да е правоспособен водач, са налице предпоставките на чл.171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП и органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ,
независимо от предвидените административни наказания, т.е. независимо от това
дали ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето по
реда на ЗАНН. Административнонаказателното производство и производство по
налагане на ПАМ, макар да са породени от един и същ юридически факт имат
самостоятелно съществуване. Това произтича от различното естество и целите, за
които се издават актовете, с които
приключват тези производства. ПАМ имат преустановителни, превантивни или
възстановителни функции, докато наказателните постановления имат за цел
налагане на административно наказване и/или имуществени санкции. Процесната
заповед е мотивирана именно с наличие на предпоставки за прилагане на ПАМ –
управление на МПС от лице, което е неправоспособно, като ирелевантен за спора е
фактът дали за конкретното нарушение е издадено наказателно постановление,
съответно дали то е отменено или не, тъй като това не е предвидено от законодателя,
като предпоставка за налагане на ПАМ.
При определяне срока на
наложената ПАМ, административният орган правилно е преценил конкретните
обстоятелства и е определил минималния предвиден от законодателя срок – 6
месеца. В този смисъл липсата на мотиви за определяне срока на наложената ПАМ,
не води до нейната незаконосъобразност, тъй като такива биха били необходими
при определяне на срок различен от минималния.
В случая, не са налице и
отменителни основания по смисъла на чл.146, т.5 от АПК, тъй като процесната
заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели
осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така,
с нейното прилагане се изпълнява и целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171
от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се
преустановят административните нарушения от водач, който управлява МПС без да е
правоспособен, тоест тя има и преустановителен ефект.
С оглед на изложеното, правилно
административният орган е наложил на жалбоподателя процесната принудителна
административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните
предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, а жалба на Б.В.
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, на основание чл.172, ал.2 от АПК.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, настоящото решение не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, десети състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.
Манолинова В. с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, чрез адвокат К.С.К. ***
против заповед за налагане на принудителна административна мярка №
22-0282-000097/07.09.2022г. издадена от началник група към ОДМВР Бургас, РУ
Карнобат.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: