РЕШЕНИЕ 260623/19.5.2021г.

 

Номер.................                   Година 2021                             Град в.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                   тридесет и втори състав

На двадесет и втори март                                    Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                   Председател: Албена Славова

 

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД №  178 по описа на съда за 2021г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба от „Л.С.Ш.М.“  ООД чрез адв. Б.П., вписан в САК, против НП № 03-011735/31.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на основание чл.  415в ал.1 от КТ на дружеството  е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, за нарушение на чл. 128 т. 2 , във вр. с чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ .

            В подадената до съда жалба се твърди, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага се становище, че НП е издадено от орган, който няма правомощия да налага административни наказания, доколкото такова правомощие притежават компетентните органи на Морска администрация, съобразно текстовете на чл. 384 ал.2 и ал.3 от Кодекса за търговското мореплаване /КТМ/.Сочи се, че в областта на трудовите правоотношения с моряци  и други служители на корабособственика са налице специални норми на КТМ и на Наредбата  за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя /обн.ДВ бр. 93/2003г. /Наредбата/,, които изключват общите норми на КТ. Твърди се, че в този смисъл е и нормата на чл. 88б от КТМ. Излагат се доводи за несправедлив размер на наложеното административно наказание. Твърди се, че с оглед наличието на застраховане на конкретния служител за различни застрахователни рискове, в т.ч. за трудовото възнаграждение, се касае за значително по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение. Иска се НП да бъде отменено, а при условията на алтернативност – да се намали размерът на наложената санкция.

            В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован чрез адв. Б.П., не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк Ошавкова, която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено. Излага становище, че в хода на съдебното производство са събрани доказателства, които установяват извършване на нарушението, посочено в обжалваното НП. Сочи се, че до приключване на проверката са предприети действия от работодателя за заплащане на дължимото възнаграждение, поради което е приложена привилегированата разпоредба на чл. 415в ал.1 от КТ. Иска се съдът да потвърди процесното НП и да присъди в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – Н.З. и свидетеля по акта – М.Д.. Приобщени са като писмени доказателства по делото материалите по АНП, както и заверено копие от  трудов договор № 89/21.02.2019 г.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 08.07.2019 г. , служители на ДИТ – в. – св. Н.З. и св. М.Д. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „Л.“ООД със седалище и адрес на управление:***, представлявано от О.Д.К. с основна дейност „Товарен морски и крайбрежен транспорт“ в обект офис, находящ се в гр. в., бул. О.“ № *. В хода на проверката е установено, че дружеството стопанисва м/к Seven Dream, ИМО 8504272, флаг – РБългария. В хода на проверката въз основа на представени копия на ведомост за мес. май 2019 г. , справка за заплати и обяснения от управителя О.Д.К. е установено, че  дружеството в качеството на работодател  не е изплатило в уговорения срок договореното трудово възнаграждение за извършена работа през мес. май 2019 г. на лицето Радостин Стоянов Радев с ЕГН: ********** на длъжност „втори помощник капитан“.  Констатирано е, че нарушението е извършено на 26.06.2019 г. в гр. в., където се намира седалището и адреса на управление на дружеството.

При така установените факти, св. З. съставила на дружеството АУАН за нарушение на чл. 128 т.2 , във вр. с чл. 270 ал.2 и ал.2 от Кодекса на труда.

След като в хода на проверката трудовото възнаграждение на лицето Р. Р. е изплатено, въз основа на съставения АУАН, на дружесството-жалбоподател е издадено НП на основание чл. 415в ал.1 от   НК.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателното постановление № 03-011735/31.07.2019 г. е издадено от компетентен орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – в., , видно от заверено копие на заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ № 0280/03.08.2020 г.

 Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника, че НП е издадено от  некомпетентен орган. Действително трудовите правоотношения с моряци и други служители на корабособственика се регулират и от специалните разпоредби, съдържащи се  Кодекса на търговското мореплаване и на Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя (Обн. ДВ. бр. 93 от 21 Октомври 2003 г.) (Наредбата), които изключват общите норми на КТ по уредените в тях въпроси. Съгласно чл. 88б от КТМ трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя се уреждат от този кодекс и с наредба на Министерския съвет. Същевременно в чл. 88д от КТМ е записано, че за неуредените в кодекса и в наредбата по чл. 88б, ал. 1 въпроси, свързани с трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, се прилага действащото трудово законодателство. Съгласно съдържанието на  КТМ, посоченият нормативен акт урежда общи и специфични правила за трудовите правоотношения на членовете на екипажа на морски кораб, като срок на договора, работно време, продължителност на рейса, почивки и отпуски на екипажа. Наредбата, от своя страна, урежда условия за наемане на работа и сключване на трудов договор и съдържанието на последния, в това число и уговаряне на размера на основно и допълнително трудово възнаграждение, както и периодите на изплащането им / чл. 6, ал. 2, т. 7 от Наредбата/. Въпросът за срока на изпълнение на задължението за заплащане на трудовото възнаграждение и отговорността за неизпълнение на същото обаче е извън обхвата на посочените нормативни актове. Действително разпоредбата на чл. 35в от Наредбата касае възможността на членовете на екипажа и на обслужващия персонал да се обърнат за съдействие за изплащане на работната заплата към органите на държавния пристанищен контрол, когато работодателят е забавил изплащането на месечното трудово възнаграждение на член на екипажа или на обслужващия персонал с повече от един месец. Касае се обаче за правна възможност уредена в посочения нормативен акт, която оправомощава  горепосочената категория лица, да потърсят съдействие от органите на пристанищния контрол, която не сочи   правила за поведение относно изплащане на трудовото възнаграждение в уговорения срок. Ето защо съдът намира, че във връзка с въпроса относно условията и срока за заплащане на дължимото трудово възнаграждение и отговорността за неизпълнение на задължението на работодателя в тази връзка  разпоредбата на чл. 88д от КТМ  препраща именно към разпоредбите на  КТ, съгласно който се определя и компетентността на  служителите на ИА "Инспекция по труда" да извършват проверки и да налагат санкции.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление  е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно чл. 13 от Наредбата за договаряне на работната заплата размерът на работната заплата на работниците и служителите се определя в индивидуален трудов договор в съответствие с постигнатите договорености по работната заплата и колективния трудов договор. Съгласно чл. 6, т. 7 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя (доп. - ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 08.04.2014 г.) трудовият договор на членовете на екипажа, какъвто безспорно Р. Р., работещ на длъжност“втори помощник капитан“, трябва да съдържа размера на основното и допълнителните трудови възнаграждения на лицето с постоянен характер, както и периодите на изплащането им.

Нормата на чл. 128, т. 2 от КТ вменява в задължение на работодателя да плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение, а тази на чл. 270 от КТ определя начините за плащане.

От събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод за извършено от жалбоподателя и настоящ въззивник нарушение на чл. 128, т. 2 вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда.

По делото няма спор по отношение на това, че въззивникът към месец май 2019 г. има качеството работодател по отношение на Р. Р., като и че  за този месец на работника не е изплатено в уговорения срок трудовото възнаграждение за извършената работа. За този месец от страна на работодателя е било начислено трудовото възнаграждение, но то е било изплатено едва на 26.07.2019 г., а не в срок до 25-ти юни включително /работен ден/ както е уговорено в ТД. Посочения фактически извод се установява  всички събрани по делото доказателства в т.ч. и от  ведомост за заплати за м. 05. 2019 г., трудовия договор, сключен между Р. Р. и въззивника, извадка от регистрирани трудови договори, платежен документ за платена заплата, обяснения от страна на управителя на дружеството, платежно нареждане както и идентификационна карта. По делото не е спорен въпросът,  че трудовото възнаграждение  и било дължимо до 25-то число на месеца, следващ отчетния, който факт се установява, както от съдържанието на приобщения по делото трудов договор, така и от обясненията на управителя. Следователно уговореното и дължимото за месец май 2019 год. възнаграждение на работника Р. Р.е следвало да бъде изплатено в пълен размер до 25.06.2019 г., която дата се явява и  работен ден. С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно АНО е определил като дата на извършване на нарушението денят, следващ датата на изтичане на срока, към която реализираното бездействие противоречи на нормата на чл. 128 т.2 от КТ.

С оглед на изложеното, правилно е приложен от АНО материалния закон, като е квалифицирано деянието като извършено нарушение на чл. 128 т.2 във вр. 270  ал.2 и ал.3 от КТ.

В случая е ангажирана обективната, безвиновна отговорност на ЮЛ, поради което и въпроса за вината изобщо не стои. За ангажиране на адм. наказателната отговорност е достатъчно осъществяване на нарушението от обективна страна, а по делото спор, че заплатата не са били изплатена в пълен размер в определения срок няма.

Доколкото нарушението е отстранено веднага след установяването му със заплащане на дължимото трудово възнаграждение преди приключване на проверката, съдът намира, че правилно е приложена санкционната норма на чл. 415в ал.1 от КТ, доколкото същата предвижда конкретното нарушение в диспозицията си.

Не са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, В тази връзка съдът счита, че с факта на забава на трудовото възнаграждение всякога се засягат правата на работниците и служителите, свързани с обезпечаване на социалните им нужди.Поради изложените съображения, съдът счита, че случаят не се характеризира нито с малозначителност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, нито с „маловажност” по смисъла на чл. 415в от КТ.

Съдът счита обаче, че жалбата се явява основателна досежно изложените доводи за несправедлив размер на наложеното административно наказание, доколкото същото е определено към максимален размер на предвидената в нормата на чл. 415в ал.1 от КТ санкция. Това е така, доколкото според настоящия състав нарушението е извършено  при превес на смекчаващите отговорността, към която категория съдът отнесе липсата на данни за други извършени нарушения с влязъл в сила надлежен акт, както и срокът на забавата, който е в размер на един месец. Съдът счита, че не следва да се съобразяват като отегчаващ отговорността на въззивника факт другите нарушения, констатирани в хода на извършваната проверка, доколкото към момента на извършване на настоящото такова, не е бил налична постановен и влязъл в сила санкционен акт за извършено нарушение на КТ по отношение на въззивника.

Поради изложените доводи, съдът намира, че административно наказание в минимален размер би било справедливо и би изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН, поради което обжалваното НП следва да бъде изменено в посочения смисъл.

С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от АПК сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност, намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, но над него, а именно за сумата от 100 /сто/ лева.  В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени  пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно за сумата от 40 /четиридесет/ лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

           

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03-011735/31.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на „Л.С.Ш.М.“  ООД на основание чл.  415в ал.1 от КТ е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, за нарушение на чл. 128 т. 2 , във вр. с чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ , като намалява размера на санкцията до сумата от 100 /сто/ лева.

ОСЪЖДА  „Л.С.Ш.М.“  ООД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от  40/четиридесет/ лева  юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-в.,

          След  влизане  в  сила  на  съдебното  решение,  АНП  да  се  върне  на                                       наказващия орган по компетентност.

                       

                                                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: