Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 15.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева
и в присъствието на прокурора Цветомир
Папурков, като
разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 139/2022г. по описа на
Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 113 от 25.10.2022г.,
постановено по а.н.д. № 291/2022г., Троянски районен съд, пети състав е отменил
като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 641021-F654518
от 13.06.2022г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което на ЕТ „Креон-Груп
– П.С.“, ЕИК ********* и седалище и адрес на управление с. Орешак, обл. Ловеч,
ул. „Христо Ботев” №4, представляван от П.Н.С., на основание чл.178 от Закона
за данък върху добавената стойност (ЗДДС) са наложени четири административни
наказания – имуществени санкции, както следва: за неподаване на заявление за
регистрация по ДДС за периода от 01.11.2020г. до 31.10.2021г. в размер на 500
лева; за неподаване на заявление за регистрация по ДДС за периода от 01.12.2020г.
до 30.11.2021г. в размер на 500 лева; за неподаване на заявление за регистрация
по ДДС за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. в размер на 500 лева; за
неподаване на заявление за регистрация по ДДС за периода от 01.02.2021г. до
31.01.2022г. в размер на 500 лева;
Решението е обжалвано в
законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Директора на
ТД на НАП Велико Търново, чрез пълномощник, страна по а.н.д. № 291/2022г. по
описа на Троянски РС.
В касационната жалба се
твърди, че оспореното решение е неправилно. Доводите за това са, че административнонаказателното
производство е протекло правилно и законосъобразно; нарушението е установено
безспорно от приобщените доказателства; АУАН и НП са издадени от компетентни за
това органи и отговарят на предвидените в чл.42, съответно чл.57 от ЗАНН
изисквания; правото на наказаното лице не е нарушено; извършеното чрез
бездействие нарушение засяга отношения, които касаят императивни правила за
поведение; правилно е била определена началната дата за регистрация по ЗДДС –
07.11.2021г., независимо от дерегистрацията му, тъй като за облагаем оборот се
приема оборота от последния месец, а за предходните, през които лицето е било
регистрирано, следва да се вземе предвид само чистата данъчна основа без ДДС. Иска
се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се представлява. В представено по делото
писмено становище поддържа касационната жалба на заявените в нея основания.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът, редовно
призован, в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен адвокат,
който ангажира становище за неоснователност на жалбата и за правилност на
оспореното решение. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори
касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното
решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63в от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел за
установено, че едноличният търговец е регистриран по ЗДДС считано от 15.06.2004г.
и е дерегистриран по инициатива на орган по приходите на 07.10.2021г., поради
установени обстоятелства по чл.176, т.3 от ЗДДС – системно неизпълнение на
задълженията за внасяне на дължимия ДДС по подадени справки-декларации за
повече от три данъчни периода.
На 21.02.2022г. в ТД на НАП гр. Велико Търново,
офис Ловеч, ЕТ „Креон-Груп – П.С.”, ЕИК:*********, е подадено Заявление за
регистрация по ЗДДС вх. №2400-2533025/21.02.2022г. С Акт за регистрация по Закона
за данък върху добавена стойност №110422201347360/07.03.2022г. на орган по
приходите едноличният търговец е регистриран по ЗДДС. Със Заповед за възлагане на
ревизия №Р-04001122001714-020-001/07.04.2022г. е възложено да бъде извършена
ревизия на търговеца. С Покана №Р-04001122001714-999-001/04.05.2022г. представител
на едноличния търговец е поканен да се яви в 7-дневен срок в ТД на НАП гр.
Велико Търново за съставяне и връчване на АУАН. В поканата е отразено, че при
неявяване в указания срок, актът ще бъде съставен в отсъствие на нарушителя на
основание чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Видно от Удостоверение за
извършено връчване по електронен път от
04.05.2022г., поканата е връчена на 04.05.2022г. в 11:43:09 часа.
На 16.05.2022г. е съставен АУАН № F654518 срещу ЕТ „Креон-Груп – П.С.“, ЕИК *********
и седалище и адрес на управление с. Орешак, обл. Ловеч, ул. „Христо Ботев” №4,
представляван от собственика П.Н.С., за това, че в хода на извършване на
ревизия се е установило, че лицето, в качеството си на данъчно задължено лице
по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС, което е установено на територията на
страната, извършва независима икономическа дейност на територията на страната и
реализира приходи от търговия на дребно с хранителни стоки, като по смисъла на
ЗДДС, осъществените доставки са облагаеми с място на изпълнение на територията
на страната. Отразено е в акта, че ЕТ „Креон-Груп – П.С.“ е регистрирано по
ЗДДС на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС на 15.03.2022г. във връзка с подадено по електронен
път заявление за регистрация по ЗДДС на 21.02.2022г. с вх.№2400-2533025.
Отразено е също, че при проверката за регистрация на лицето по ЗДДС е
установено, че същото е следвало да подаде заявление за регистрация по реда на
чл.96, ал.1 от ЗДДС до 07.11.2021г., тъй като е достигнало облагаем оборот на
задължителна регистрация по ЗДДС в размерна 213 982.10 лева за периода от м.
11.2020г. до м. 10.2021г. включително. Посочено е в акта, че ЕТ не е подал заявление
за регистрация по ЗДДС по реда на чл.96, ал.1 от ЗДДС в законоустановеният срок,
както следва по периоди: Към 01.11.2021г. реализиран облагаем оборот за периода
от
01.11.2020г. до 31.10.2020г. в размер на 213 982,10 – срок за подаване на
заявление за регистрация до 08.11.2021г. – не е подадено; Към 01.12.2021г.
реализиран облагаем оборот за периода от 01.12.2020г. до 30.11.2021г. в
размер на 214 292,85 – срок за подаване на заявление за регистрация до
07.12.2021г. – не е подадено; Към 01.01.2022г. реализиран облагаем оборот
за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. в размер на 211 686,62 – срок за
подаване на заявление за регистрация до 07.01.2022г. – не е подадено и Към
01.02.2022г. реализиран облагаем оборот за периода от 01.02.2021г. до
31.01.2022г. в размер на 208 761,47 – срок за подаване на заявление за
регистрация до 07.02.2022г. – не е подадено. В акта е отразено, че с горното е
нарушена разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС, както и че актът е съставен в
отсъствие на нарушителя на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. АУАН е
предявен за подпис на нарушителя на 20.05.2022г. и е подписан от представляващия
едноличния търговец на същата дата. В графа „обяснения и
възражения“ не са отразени такива. В законоустановеният 7-дневен срок от
подписване на акта по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не е подадено писмено възражение
срещу същия. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
При така установеното от
фактическа страна, районният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
лица, в законоустановените срокове, при спазване на изискванията на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, като е спазена процедурата по съставяне и връчване на акта и НП.
За да приеме незаконосъобразност на НП, решаващият състав изложил, че противно
на приетото от административнонаказващия орган, в облагаемия оборот за
задължителна регистрация може да се включва само оборота, който е реализиран от
нерегистрирано по ЗДДС лице. В конкретния случай едноличния търговец е бил
регистриран по ЗДДС до 11.10.2021г. и неправилно служителите на НАП са отчели и
оборота преди тази дата. На второ място съдът е приел, че задължението за
подаване на заявление за регистрация по ЗДДС възниква веднъж – при наличие на
обстоятелствата по чл.96, ал.1 от ЗДДС, а именно при достигане на оборот от
50000 лева или повече. Това задължение не възниква наново всеки месец, за да се
приеме, че всеки месец търговецът е извършил ново нарушение по чл.96, ал.1 от ЗДДС. На трето място, за да отмени НП е приел, че в НП, при текстовото описание
на нарушението е посочено, че едноличния търговец е следвало да подаде
заявление за регистрация по реда на чл.96, ал.1 от ЗДДС до „07.11.2022г.”, и че
независимо дали се касае до техническа грешка, административно-наказателното
производство е строго формален процес и всяко допуснато нарушение, води до
незаконосъобразност на издадения акт.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а
решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно,
допустимо и правилно по следните мотиви:
Не се споделя от
касационната инстанция извода на въззивния съд, че данъчните органи неправилно
са отчели оборота на едноличния търговец преди дата 11.10.2021г., за последните
дванадесет месеца, без да съобразят, че до дата 11.10.2021г. търговецът е бил
лице, регистрирана по ЗДДС.
Съгласно чл.73, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху
добавената стойност (ППЗДДС), всички данъчно задължени лица, установени на
територията на страната, са длъжни да определят облагаемия си оборот по смисъла
на чл. 96, ал.2 от закона след изтичане на всеки календарен месец за
предходните 12 месеца преди текущия, както и ежедневно за период не
по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия. Независимо че
считано от 07.10.2021г. едноличният търговец е дерегистриран по ЗДДС, предвид
основанието за това – чл.176, т.3 от ЗДДС, и в изпълнение на задължението си по
чл.73, ал.1 от ППЗДДС – след като към изтичането на м.октомври 2021г. оборотът
от предходните 12 месеца е над 50000 лева, търговецът е следвало да изпълни
задължението си по чл.96, ал.1 от ЗДДС и да подаде заявление в срок до 07.11.2021г.
Оплакването, че оборотът е достигнат през м.02.2022г. е неоснователно,
доколкото случаят не е за преценка за първоначална регистрация по ЗДДС, а за
повторна такава в контекста на чл.176 от ЗДДС.
Споделя се изцяло обаче извода на съда, че задължението за
подаване на заявление за регистрация по ЗДДС възниква веднъж – при наличие на
обстоятелствата по чл.96, ал.1 от ЗДДС, а именно при достигане на оборот от
50000 лева или повече. Действително самото неизпълнение на задължението
продължава във времето, но задължението възниква веднъж с настъпване на
конкретното обстоятелство. В случая едноличният търговец е достигнал
необходимия облагаем оборот в края на месец октомври 2021г. и до 07.11.2021г. е
следвало да подаде заявление за регистрация по ДДС. Както правилно е отбелязъл
въззивният съд задължението за регистрация възниква еднократно, а не възниква
наново всеки месец, за да се приеме, че всеки месец търговецът е извършил ново
нарушение по чл.96, ал.1 от ЗДДС.
Настоящата касационна инстанция споделя и извода на районния съд, че
вероятно и да е допусната техническа грешка в НП при изписването на датата на
възникване на задължението за регистрация по ЗДДС „07.11.2022г.”, то
административно-наказателния процес е строго формален и всяко допуснато
нарушение било то по процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП, било то
до изписване на техните задължителни реквизити или при изписване на състава на
нарушението, води до незаконосъобразност на издадения акт.
По изложените съображения
настоящият състав намира за неоснователни доводите, изложени в касационната
жалба, а решението на Троянски районен съд като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи
касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Пред настоящата касационна
инстанция ответникът ЕТ „Креон-Груп – П.С.“ е представляван от надлежно
упълномощен адвокат, който е направил искане за присъждане на направените
разноски, за което е представил договор за правна защита и съдействие
№**********/01.12.2022г. Видно от представения договор, страните са договорили
адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева, платени изцяло и в брой при
подписване на договора. Съгласно чл.63,
ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал.1 от ЗАНН страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В ал.2 на същия законов текст е предвидено, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Размерите на адвокатските възнаграждения са регламентирани в Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). В ДВ, бр. 88 от 04.11.2022г.
е публикувано изменение в Наредбата. След изменението, приложимия за случая
текст от Наредбата – чл.18, ал.2 е придобил следната редакция: Ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7,
ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. С
обжалваното НП са наложени четири имуществени санкции от по 500 лева. Изчислен
съгласно разпоредбите на чл.7, ал.2, т.1 вр. с чл.18, ал.2 от Наредбата,
минималния адвокатски хонорар за оказаното процесуално представителство, защита
и съдействие от упълномощения адвокат в касационното производство, е в размер
на 1600 лева, колкото е и договорения и платен изцяло и в брой при подписване
на договора такъв.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2,
предл.1 от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 113 от 25.10.2022г., постановено по а.н.д.
№ 291/2022г. по описа на Троянски районен съд.
ОСЪЖДА Националната агенция
за приходите ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Креон-Груп – П.С.“, ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление с. Орешак, обл. Ловеч, ул. „Христо Ботев” №4, представляван
от П.Н.С., парична сума в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева,
представляваща сторените разноски в производството по к.а.н.д № 139 по описа за
2022г. на Административен съд Ловеч.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.