Р Е Ш Е Н И Е № 27
гр. Пазарджик, 12.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, търговско отделение, в открито
заседание на четиринадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
Окръжен съдия: Илиана Димитрова
при секретаря Г. М, разгледа докладваното от съдия
Димитрова т. д. N 166 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата С.Н.К. *** предявява срещу
ответника „Чико“ ООД – гр. Пещера иск за обявяване нищожност на решения на общо
събрание на съдржениците му, съединен при условията на евентуалност с такъв за
тяхната отмяна.
Предмет на исковете са двете
решения, взети според представения с исковата молба протокол на 31.03.2019 г.:
за приемане на ГФО на дружеството за 2018 г. и за здължаване на управителя на
го обяви в Търговския регистър.
Искът за нищожност на решението е
установителен, основава се на общата разпоредба на чл. 124 от ГПК и
предвявяването му не е свързано със определен срок. Съдружникът има правен
интерес да го предяви винаги, щом се позовава на една от изрично посочените в
ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС хипотези, гласяща, че „нищожно
е и липсващото (невзето) решение на ОС, което, обаче, е отразено като
съществуващо в протокола на ОС“. Точно такива обстоятелства съдържа изложението
на исковата молба на С. К, която е представила доказателства и за своето
качество на съдружник в ответното дружество.Предявяването на такъви иск не е
обвързано със срок.
Обстоятелствата,
на които се основава искът за нищожност са, че макар да има съставен и подписан
от името на другите трима съдружници протокол,
фактически не се е провело общо събрание на посочената в него дата и
описаните в протокола решения изобщо не са били вземани. Ищцата твърди, че
протоколът, като частен свидетелстващ документ,е с невярно съдържание. Правният интерес от установяване на нищожността на соченото основание ищцата
свързва с възможност да се проведе събрание, на което да се вземе действително
решение относно приемането на ГФО, което е в правомощията на този орган и
съответно – при изслушването и приемането му съдружниците от своя страна
упражняват своето право предвидено в чл.
123 ТЗ да бъдат осведомявани за хода на дружествените дела. Доколкото
изтогветния ГФО съдържал една обобщена и цялостна информация за паричните
потоци, капитала и промените в него и за финаносвото състоянието на дружеството
през цяла една година, неговото приемане от общото събрание на съдружниците
било предвидено чл. 137, ал.1,т.3 от ТЗ именно като една от гаранциите за
пълноценото упражняване на правото на информация /осведомяване/ за хода на
дружествените дела. За това според нея няма как да се отрече правния интерес от
предявявене не иска за нищожност на решението за приемане на ГФО, основаващ се
на твърдения, че такова решение изобщо не е вземано.
Съдът намира,
че правният итерес от иска действително същестува и доколкото липсват
процесуални пречки за предвяването му – следва да се разгреда като допустим.
Вторият иск е
за отмяна на решения, отразени в Проткол от 31.03.2019 г. като незаконосъобразни
и се основава на твърденията, че дори да е проведно събрание и да са взети тези
решения, то това е станало без участието на ищцата, макар в протокола да е
отбелязано невярно, че тя присъства. Също така дори не била поканена за общо събрание на тази
дата. Покана изобщо не й била връчвана, въпреки изискването това да бъде
сторено писмено за всеки от съдружниците 10 дни преди датата на общото
събрание.
Макар този иск
с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на решенията като незаконосоъбразни
да е предявен при условията на евентуалност - ако съдът отхвърли иска за
тяхната нищожост като липсващи /невзети/, съдът счита, че
следва да се занимае като предварителен въпрос с абсолютната процесуална
предпоставка за допустимостта му – преклузивният срок за предявяване.
В случая
липсват доказателства ищцата да е присъствала на събрание на 31.03.2019 г. или
да е била редовно поканена, тъй като: не е подписала протокола, съставен за
провеждане на същото, нито има отделен списък на присъстващите съдружници, в
който да е удостоверено нейното явяване и участие. Ответникът е представил
единствено изготвена и адресирана до нея покана, но без данни за връчване. За
това по отоншение този съдружник на осн. чл. 74,ал.2 ТЗ следва да е спазен
14-дневния срок от узнаване на решението, както и да не са изминали повече от 3
месеца от датата на вземането му.
Ищцата твърди,
че е узнала за решението от обявеното в
ТР заявление за обявяване на ГФО, към което е бил приложен протокола от
31.03.2019 г. Самато заявление е с дата на подаване 28.06.2019 г. Следователно,
ищцата няма как да е узнала по-рано за въпросните решения и при липса на данни
в противния смисъл те са й станали известни чрез публичния регистър, където се
обявява заявлението, с приложените докумети /в случая -протокола/.
Колкото до
твърдението й, че е узнала за решенията едва на 27.07.2019 г. при справка в ТР
по партидата на дружеството, този факт не е оспорен при размяната на книжата,
нито са посочени от ответника обстоятелства или доказателства за по-ранното
узнаване по някакъв начин:изпратено съобщение или отговор, по повод на поиската
от нея информация, при което да са и връчени или споменати поне като взети въпросните
решения.
За това следва
да се приеме, че е спазан 14-дневния срок от узнаването, съобразно неоспореното
твърдение за датата, на която това е
станало.
Тримесечния
срок по чл. 74, ал.2 от ТЗ би следвало да се приеме за изтекъл, ако датата на съставяне
на протокола от общото събрание се счете за достоверна. Още с исковата си молба
обаче неприсъствалия съдружник С.К. се е възползвала от правото си на трето
лице по смисъла на чл. 181 ГПК, за да оспори достоверността на тази дата-
31.03.209 г., като твърди, че едва от
деня на представянето на протокола в ТР със заявлението Г2, може да се приеме
за установено по безспорен начин предхождащото съставяне на документа. А от
настъпването на този безспорен факт до предявяване на иска, не са изминали
повече от 3 месеца.
Ответникът
твърди, че датата на протокола съответства на момента на съставяне, поради което му бе указано, че в негова тежест
е да установи, че протоколът има дата на съставяне по-ранна от тази на представянето
му в ТР- 28.06.2019 г. Това доказване на достоверността на датата следва да
става по правилата на чл. 181 от ГПК. Категорично не са допустими свидетелски
показания за установяване на самия факт на съставяне на документа на посочената
в него дата, оспорена от третото лице. Това е в разрез с установената съдебна
практика и в противоречие с идеята и разума на чл.181 ГПК - достоверността
на датата да се установява със свидетели, само когато предмет на доказване е
едно достатъчно ясно изразено външно събитие, достъпно за възприемане от широк
кръг лица /например физически недъг или друга обективна пречка за подписването
му от неговите автори след определена дата или други обстотелства от подобен
род/. От друга страна, налице е и формален аргумент за недопустимост на такива
гласни доказателства – според чл. 181, ал. 2 за установяване датата на разписка
за извършено плащане са допустими всякакви доказателствени средства /вкл.
свидетели/ - следователно, по аргумент на противното, възможността за
ангажиране на гласни доказателства за доказване на факта, установяващ
съществуването на документа, не може да се прилага разширително и спрямо други
факти, от които може да се направи същия извод.
За това на ответника бе указано да
уточни твръди ли настъпването на друг факт,
предхождащ представянето в ТР на протокола, който факт да установява по
несъмнен начин неговото съставяне на 31.03.2019 г. Ако твърди, да посочи кой е
този факт или факти и да посочи доказателства за тяхнато установяне.
В тази връзка разпит на свидетели по
въпроса: на коя дата е приет ГФО на отевтиното дружество не не бе допуснат, а
пълномощникът на ответника посочи следния факт, за който представи писмено
доказателство: вземане на решение от 30.03.2019 г. от ОС „Чико 99“ООД
/съдружник в ответното дружество „Чико“ ООД/ управителят на първото Г Г. да го
представлява на ОС на съдружниците на „Чико“ ООД, което ще се проведе на
31.03.2019 г.
Макар протоколът от това ОС да
установява провеждането му и вземането на твърдяното решение, този факт като
време на осъществяване и по самото свое естество е от категорията на визираните
в чл. 181, ал.1 ГПК. Нито е сред изрично изброените в тази разпоредба /възпроизвеждане
съдържаниет на документа в официален такъв и др./, нито е годен да установи
„предхождащото го съставяне“ на протокола с оспорената дата – 31.03.2019 г.
Следователно достоверността на
оспорената от ищецата дата не бе доказана от заинтересованата страна –
ответника, което прави неоснователно възражението му за пропускане на
3-месечния срок по чл. 74, ал.2 ТЗ. Следва
да бъде приета тезата на ищцата, че за най-ранна дата на съставянето му може да
се приеме едва тази на представяне на протокола като приложение към заявлението
за обявянане на ГФО в ТР – 28.06.2019 г.
Исковата молба е изпратена по пощата
на 31.07.2019 г. и 3-мечесния срок следователно не е бил изтекъл.
Следователно искът за отмяна на
решеията на ОС на съдружниците в ответното дружество също е допустим и би
следвало да се разгледа, разбира се саво при сбъдване на вътрешнопроцесуалното
условие за това – отхвърляне на иска за тяхната нищожност.
Освен възраженията да недопустимост
на двата иска, с предпоставките за която съдът се занима подробно по-горе, в
отговора на исковата молба, подаден от ответитка се правят и такива срещу
тяхната основателност.
По иска за нищожност на решенията се
възразява, че общо събрание е проведено и решенията са взети, при това – с
необходимото мнозинство. Отсъствието на ищцата или дори твръдяната от нея
недостоверност на датата не можели да променят този извод, след като протокол,
подписан от взелите решенията съдружници съществува и е представен в ТР със
заявлението за обявавено на ГФО за 2018 г.
Тъй като ищецът оспорва верността на
съдържанието на протокола като частен свидетелестващ документ, в тежест на
ответника бе да устаови, че отразените в него факти действително са се
осъществили. За товабяха разпитани доведените от ответника двама свидетели –
св. Г. и св. И., които заявиха, че са присъствали на събрание за приемане на
ГФО за 2018 г., което се е състояло през 2019 г. И двамата твърдят, че имало
нужния кворум и е взето решение с нужното мнозинство за приемане на отчета,
след което е възлжено на адвокатите на дружсетвото да извършат необходимото за
нетовото обявяване в ТР.
Самите двама свидетели са съдружници
с дялове по 3,87 % и 12,44 % от капитала на ответното дружество, а Г Г. е
присъствал и като представител на съдружника „Чико 99“ ООД, притежаващ 83,36 %.
Кворум за провеждане на ОС очевидно е бил налице. А с подписите на св.Г. и св. И.
се удостоверява не само тяхното присъствие, но се потвърждава и вземането на
решенията с необходимото според закона мнозинство – 99,67 % от дяловете.
Следователно не може да се приеме за
доказана тезата на ищцата, че събрание не е провеждано и че отразените в
протокола решения не са били взети. Всичи тези факти, отразени в протокола бяха
установени по кавегорочен начин от двавата свидетели, чието показания не следва
да бъдат ценени само в частта относно датата на съставяне на документа, за
което се изложиха събображения по-горе. В останалата част – що се отнася до
осъщестяването на отразените в частния свидетелстващ документ факти
свидетелсктите показания за допустими и по неопровержим начин доказаха
верността на това съдържание.
При тези факти и доказателства няма
как да се приемат отразените в протокола решения за невзети, като основание за
уважаване на предявения иск за тяхната нищожност. Не сме изправени пред
проведено събрание и взети решения при липсващ кворум, което в правната
доктрина и съдебната практика също се приема за едно от възможните основания за
нищожност на формално взето и документирано решение на общо събрание на
търговско дружество.
И след като не се установи такъв
порок, който да води нищожност на решенията за приемане на ГФО за 2018 г. на
ответното дружество и за задължаване на управителя да го обяви в ТР, то искът с
правно основание чл. 124 ГПК за обявяване нищожността на тези решения очевидно
следва да се отхвърли като неоснователен.
Искът по чл. 74 ТЗ за отмяна на
същите тези решения на ОС на „Чико“ ООД – гр.Пещера се основава на твърдяно от
ищцата нарушение на разпоредбите на закона и устава на дружеството относно реда
за свикване на общото събрание и в частност – на невръчването на писмена покана
на ищцата.
В първото съдебно заседание
пълномощникът на ответника нарави призние на факта, че съдружника С.К. не е
присъствала на общото събрание, за което дружеството твърди, че е проведено на
31.03.2019 г. Факта на отсътвието й потвърдиха и двамата разпитани в това
заседание свидетели, присътвали и участвали при везамане на решенията.
В тежест на ответника бе да докаже, че
ищцата е била поканена по съответния ред
и в срока, предвиден в устава, но представена бе само изготвена и адресирана до
нея покана, не и писмено доказателство, устанвовяващо връчването на поканата.
От показанията на св. Г. и И. също не може да се направи извод, че е била
поканена.
Очевидно е допуснато нарушение на
чл. 139, ал.1 ТЗ във вр. с чл. 9, ал.2 от устава на дружеството, според които
разпоребди свикването на общото събрание става чрез върчване на писмена покана,
която трябва да е получена от всеки от съдружниците най-малко 10 дни /според
устава/ преди датата на заседанието.
Нарушението на тези императивни
правила е досатътчо основание да опорочи решенията, взети на всяко едно общо
събрание, на което непоканения по съответния ред съдружник не е присъствал.
Такъв е разглеждания случай, поради
което без да обсъжда останалите твърдения в исковата молба и отговора /канена
ли е или не ищцата на други предишни събрания, лишавана ли е от достъп до
информация за дружествените дела и пр./, съдът ще следва да уважи иска за
отмяна на взетите решения приемане на ГФО за 2018 г. на ответното дружество и
за задължаване на управителя да го обяви в ТР, отразени в протокол от Общо
събрание на съдружниците на „Чико“ООД –гр. Пещера, с посочена дата на съставяне
31.03.2019 г.
В тежест на ищцата следва да бъдат
присъдени сторените от нея разноски по делото – 1 030 лв.
По изложените съображения
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
установителния иск за обявяване за нищожни решенията, взети от Общото
събрание на съдружниците на „Чико“ ООД –
гр.Пещера, отразени в протокол с посочена
дата на съставяне – 31.03.2019 г.: за
приемане на ГФО на дружеството за 2018 г. и за задължаване на управителя на
дружеството са обявиГФО за 2018 г. в ТРРЮЛНЦ.
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразни решенията, взети от Общото събрание на съдружниците на „Чико“ ООД – гр.Пещера,
отразени в протокол с посочена дата на
съставяне – 31.03.2019 г.: за
приемане на ГФО на дружеството за 2018 г. и за задължаване на управителя на
дружеството са обяви ГФО за 2018 г. в ТРРЮЛНЦ.
ОСЪЖДА
„Чико“ ООД да заплати на С.Н.К., ЕГН ********** ***, разноски
по делото в размер на 1 030 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивдския апелативен съд в 2-седмичен
срок от получаване на препис от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
.