Решение по дело №2589/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е  № .....

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в закрито съдебно заседание на 11.12.2019 г., в състав:

 

                                                    Районен съдия:   Иван Иванов

 

като разгледа гражданско дело № 2589 от 2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на ищеца „Теленор България” ЕАД гр. София за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 916 от 30.10.2019 г. по делото, като със същото се приеме за установено, че ответникът Р.П.В. дължи на ищеца сумата 637,38 лв.-главница, представляваща неплатени лизингови вноски, вместо посочената в решението дължима главница за лизингови вноски в размер на 337,38 лв.

Поддържа се, че е налице разминаване между заявените от ищеца претенции и тези, разгледани от съда, както и че предвид това решението следва да бъде изменено и в частта за разноските, а в случай, че не е налице очевидна фактическа грешка, се прави искане решението да бъде изменено в частта за разноските на самостоятелно основание.

В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК ответникът Р.П.В. е изразил становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Със заявлението по чл. 410 от ГПК, както и с исковата молба, по която е образувано делото ищецът е формулирал вземанията си към ищеца по следния начин: сумата 2 073,28 лева, представляваща незаплатени парични задължения по договор за мобилни услуги № ********* от 08.08.2015 г.;  договор за мобилни услуги № ********* от 20.07.2015 г.; допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 09.10.2015 г.; допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 24.12.2015 г.; допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 27.05.2015 г., за които вземания са издадени следните фактури: № **********/01.12.2016 г.; № **********/01.01.2017 г.; № **********/01.02.2017 г.; № **********/01.03.2017 г., ведно със законната лихва от 08.03.2019 г. От съдържанието на фактурите се установява, че с тях е начислена неустойка в общ размер на 1 444,59 лв.

С определението си от 09.09.2019 г. по чл. 140 от ГПК съдът е формулирал исковата претенция по следния начин: сумата  291,31 лева-главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителна услуга от 08.08.2015 г. и договор за далекосъобщителна услуга от 20.07.2015 г., за периода от 01.11.2016 г. до 28.02.2017 г.; сумата 337,38 лв.-главница, представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 09.10.2015 г. и договор за лизинг от 24.12.2015 г. за периода от 01.11.2016 г. до 28.02.2017 г.; сумата 1 444,59 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга от 08.08.2015 г., договор за далекосъобщителна услуга от 20.07.2015 г., договор за лизинг от 09.10.2015 г. и договор за лизинг от 24.12.2015 г., за които вземания са издадени следните фактури: № **********/01.12.2016 г.; № **********/01.01.2017 г.; № **********/01.02.2017 г.; № **********/01.03.2017 г.

В срока по чл. 146, ал. 3 от ГПК от страните не са правени искания за изменения на проекто-доклада, същият е обявен за окончателен и е настъпила преклузията по чл. 147 от ГПК.

В решението си от 30.10.2019 г. по делото съдът се е придържал към доклада, посочен в определението от 09.09.2019 г.

От гореизложеното следва, че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна, както и молбата за изменение на решението в частта за разноските, основана на поддържаните твърдения за фактическа грешка.

Неоснователна е и молбата за изменение на решението в частта за разноските на самостоятелно основание, тъй като разноските са изчислени математически правилно, по съразмерност.

Така мотивиран, съдът

                                             Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молба с вх. № 21312/29.11.2019 г. на Врачанския районен съд с правно основание чл. 247 и чл. 248 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка и за изменение в частта за разноските на решение № 916 от 30.10.2019 г. по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                         

                                                             Районен съдия: