Р Е Ш Е Н И Е
№
1151
Бургас,
12.06.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, първи състав, на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Панайот Генков
при
секретаря Кристина Линова и в присъствието на прокурор Андрей Червеняков като
разгледа докладваното от съдия Генков административно дело номер 3468 по описа
за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) вр. с глава ХІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искова молба на А.А.К., ЕГН **********, понастоящем
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие с. Дебелт,
община Бургас, чрез адвокат Л.Р. – АК гр.София, против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерството на правосъдието (МП) гр.
София, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
периода от 17.10.2014 г. до 16.07.2017 г. в общ размер от 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. С исковата молба са предявени два иска:
първият иск е за лошите битови условия в затвора в гр. Бургас с размер на иска
5 000 лева. Вторият иск е за неосигурено навременно медицинско обслужване и
лечение, както и неосигурен здравен контрол и хигиена в затвора в гр. Бургас,
като размерът на иска е 5 000 лева. В съдебно заседание ищецът лично и чрез
адвокат Л.Р., поддържа изцяло исковата претенция.
Ответникът по иска – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН) - София, не изпраща представител. Депозиран е писмен
отговор, видно от който оспорва основателността на иска. По същество счита, че
не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата, поради
липса на елемент от фактическия състав, а именно - незаконосъобразно действие
или бездействие на орган или длъжностно лице при осъществяване на
административна дейност. Представя административната преписка и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас иска отхвърляне
на предявената искова претенция като недоказана.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:
Съгласно справка с изх. № 406/14 от 07.02.2018 г., на началника за Затвора- Бургас,
ищеца изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години и 8
месеца. Постъпил е в Затвора – Бургас на 17.01.2014 г., като е бил настанен в
приемно отделение. За времето на престоя си в приемно отделение е съжителствал
с останалите лишени от свобода на приблизителна площ около 110 кв.м., като се
посочва, че няма съхранени данни, в кои конкретно спални помещения е обитавал. Престоят
му в приемното е бил до 11.02.2014 г., когато е преразпределен в III-та група.
Там е съжителствал с около 120 човека на обща жилищна площ 260 кв.м. Няма данни
за конкретното кои спали помещения е обитавал, но е бил с около 8 до 20 човека
на приблизителна площ от 20 кв.м до 30 кв.м. В периода от 02.04.2014 г. –
11.08.2014 г. К. е бил хоспитализиран в СБАЛЛС гр. Ловеч. – белодробна болница.
След връщането му от гр. Ловеч е бил настанен отново в III-та група до
18.06.2015 г., когато е разпределен в ЗООТ „Житарово“, поради смяна на режима.
На 13.08.2015 г. е върнат в корпуса на затвора, тъй като се е опитал да избяга
и е преразпределен в III-та група, където остава до преместването му в ЗО
„Дебелт“ на 05.04.2017 г. там е настанен в спално помещение № 314, с обща
жилищна площ от 17 кв.м. Сочи се, че в него има обособен санитарен възел – душ,
тоалетна и умивалник.
В справката се заявява, че няма съхранени данни, в които да
е описано конкретно кои спални помещения е обитавал лишения от свобода, но
почни всички са били с прозорци с размери 1,30 м./0,75 м., като поне два от
прозорците били отваряеми. На прозорците има решетки и е била поставена мрежа.
В групата е имало санитарен възел, но поради конструктивните елементи на
сградата на затвора не е имало течаща вода и тоалетна във всяко спално
помещение. За удовлетворяване на физиологични нужни за времето от вечерната
проверка до ставане от съд са били осигурено пластмасови кофи с капак. Посочва
се, че ползването на банята е ограничено – два пъти седмично по график. Леглата
са били на два и три етажа. Относно хигиената в спалните помещения, се посочва,
че тя се поддържа ежедневно от самите лишени от свобода. Отоплението в спалните
помещения било чрез централно парно.
Посочва се, че ремонтът на Затвора – Бургас е започнал
началото на месец септември 2016 г., който ремонт включва пълна реконструкция
на сградата отвътре и отвън.
С хода на съдебното производство са ангажирани и свидетелски
показания на С.К.Г. и А.Ж.С.. Описва помещението, като по-малко от съдебната
зала. Разказва, че са били 23 човека, с вишки на по три и два етажа.
Свидетелят С. заявява, че с ищеца са били заедно в една
килия № 211 в Затвора – Бургас, но не помни коя точно година. Няма ли са
целодневно отопление - сутрин го пускали към 7:00 часа и някъде до обяд, след
това от 18:00 часа до към 19:00 часа, за
около час. Топла вода имало във вторник и в четвъртък, по график – сутрин около
9:00 часа до към 16:00 часа. В този период следвало да се изкъпят около 130 –
140 човека. Споделя, че вечер заключвали помещенията към 19:30 часа, като е
нямало баня и за целта са използвали кофи – 2 броя. За осветлението твърди, че прозорците били
малки с мрежи и решетки. В килията имало две крушки. Вътре нямало достатъчно
въздух за дишане. Посочва, че им давали много малко храна, а манджите били
„гадни“. За периода в който били заедно, заявява, че К. е имал туберкулоза и е
ходил в болницата в гр.Ловеч. за кратко време е бил изолиран от другите в
отделна стая.
Свидетелят С.Г. споделя, че с ищеца К. *** от 2014 г. Били
заедно приблизително една година и повече. Заявява, че през 2014 г. А. се бил
върнал от болницата в Ловеч. Боледувал, бил потиснат. Доколкото е разбрал К. имал
туберкулоза. Твърди, че ищеца не е бил изолиран и постоянно кашлял. Когато отивал
на лекар да търси медицинска помощ му казвали, че има график и му давали парацетамол,
аналгин. Казва, че бил болногледач и 5-6 месеца бяхме заедно в един коридор.
Той все се оплаквал, че е болен и отивал за медицинска помощ, а пък те го връщали,
че не бил графика днес. Твърди, че К. бил потиснат психически. За спалните
помещения споделя, че били „гадни“. Общо били 15-16-18 човека, най-много 25
човека. Леглата били на три етажа, имало и на два. Заявява, че сега друго в
затвора и нещата се били оправили. Преди било много мръсно. Имало дървеници.
Дюшеците не знае от коя година са. За почистването казва, че са давали
дежурства и всеки е чистил. Препарати давали рядко – веднъж в седмицата.
Столовата била чиста, защото дежурните чистели. Вечерно време ходили вътре в
кофите. При тези условия а.К. се чувствал много зле, потиснат. Било му много
трудно. Оплаквал се е, че е болен и не трябвало да е там. Споделя, че когато е
бил болногледач се е грижил много добре за болните, но нямало удобства.
Въз основа на изложените факти, съдът, намира от правна
страна следното:
Искът
е процесуално допустим. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни бездействия на служители на ответника във връзка с условията
в местата за лишаване от свобода - Затвора Бургас, където ищецът е търпял
наказание лишаване от свобода.
Разпоредбата
на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, предвижда че държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Според
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 2 на текста сочи като
ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия
са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 от АПК са
юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните
органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие
или бездействие са причинени вредите.
Ответникът
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище София
съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на
местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са
нейни териториални служби (чл. 12, ал.2 от ЗИНЗС). За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, следва да отговаря
юридическото лице. При това положение, Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" има както процесуална, така и материално правна легитимация
да отговаря по предявеният иск.
За
да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да
бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл. 3 от закона, настъпила, в
резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се
предполага до доказване на противното, по силата на въведената с разпоредбата
на чл. 284, ал. 5
от ЗИНЗС, оборима презумпция и връзка между тях.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС отговорността на държавата се ангажира
при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или
"задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3,
ал. 2).
В
настоящия случай ищецът твърди бездействие, което се изразява в неспазване
изискванията за минимална жилищна площ в помещенията на затвора, където е
търпял наказание лишаване от свобода, липсата на естествено осветление и
нормално отопление, приток на чист въздух, не осигурен постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода. Излагат се доводи и за несвоевременно и занижено
медицинско обслужване. Ищецът твърди, че поради бездействието на ответника да
му осигурят адекватни условия, в които да търпи наказанието си, така както
разпорежда закона, за него са настъпили неимуществени вреди, защото бил
подложен на унизително, недостойно и
нечовешко отношение.
Ефектът
от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение
от 10.02.2012 г. по делото на Шахънов срещу България), разделянето на исковата
претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект
върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите,
когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник,
ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл. 3 от Конвенцията.
В
този смисъл е и разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, според която в
случаите по чл. 3, ал. 2 от същия закон, съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Разпоредбата
на чл. 3 от ЗИНЗС, въвежда законови гаранции за съществуването на нормална
битова среда в местата за лишаване от свобода. Следва да бъде отчетена и
нормата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992 г., и която
според чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБългария, е част от вътрешното право
на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство,
които й противоречат. Според нея, никой не може да бъде подложен на изтезания
или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година,
и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите:
10.
Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено
помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване.
11.
Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:
а)
прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и
работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че
да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба;
б)
изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от
свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение.
12.
Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от
свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва
нужда, и в условията на чистота и пристойност.
13.
Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко
лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ
при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.
Следва
да се има предвид и пилотното решение на Съда по правата на човека по делото
Нешков и други срещу България от 27 януари 2015 г., в което категорично се
сочи, че пренаселеността в българските затвори и изключително лошите материални
условия в тях, води до нарушение на Член 3 от Конвенцията (забрана за нечовешко
и унизително отношение) по отношение на настанените в тях, лишени от свобода.
Ищецът
претендира заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за това, че в
периода 17.10.2014 г. – 16.07.2017 г., когато е изтърпявал наказанието
„лишаване от свобода“ е бил настанен в помещения, без достъп до санитарен възел
и течаща вода, като през деня и нощта е можел да удовлетворява всички
физиологични нужди само в кофа, която се намира в спалното помещение. Бил е
лишен от достатъчно жилищна площ, достатъчно осветление и възможност за
естествено проветряване в помещенията в които е бил настанен да изтърпи
наложеното наказание.
В
случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на
ответника по отношение на повечето от твърденията в ИМ, защото органите, на
които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по
изтърпяване на наложеното с присъда наказание лишаване от свобода, са длъжни да
осигуряват на осъдените лица такива условия, които не създават предпоставки за
увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им
достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл. 3 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл. 29, ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не може да бъде
подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. Поради това
следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и контрол
върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган, е да следи и
да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято
лична свобода е ограничена с наложеното им наказание. Визираният по-горе
нормативен регламент на Конвенцията и Конституцията на Република България
подробно е развит в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Установените
факти по делото водят до извода, че килиите, в които е бил настаняван ищецът не
отговарят на посочените изисквания. За него е бил препятстван достъпа до
санитарен възел и течаща вода, което е в разрез с всички нормални етични
стандарти и човешко отнасяне, тъй като е бил принуден да облекчава
физиологичните си нужди в кофа, която се намира в същото помещение. В това
помещение се осъществяват всички битови дейности, извършвани от лишения от
свобода ежедневно, като спане, хранене и др. От свидетелските показания се
установява, че килията в която е бил заедно с ищеца е имала малки прозорци с
мрежи и решетки, малко по размери за 23 човека, с вишки на по три етажа,
липсвало е пространство, нямало е достатъчно въздух за дишане. През студените
месеци отопление е имало само от 7 до 12 часа на обяд и от 18 часа до към 19
часа. Топла вода само във вторник и четвъртък, като за къпането има график. Установява
се, че килията се заключва към 19.30 часа и вътре няма баня и тоалетна, а за
облекчаване на физиологичните нужди се ползват кофи. Тези неблагоприятни
условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишения от
свобода, водят и до извода за потенциална заплаха за неговото здраве, поради
липса на реализирани елементарни хигиенни стандарти - в едно помещение, в което
лишеният от свобода е длъжен да спи, да пребивава през деня и нощно време, да
облекчава физиологичните си нужди в кофа без наличието на течаща вода,
посредством която да се хигиенизират непосредствено след това.
Освен
противоправното деяние, за наличието на непозволено увреждане следва да се
установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние.
Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на човешки права,
относими към имущество, телесна цялост, здраве и душевно състояние. В
конкретния случай по делото чрез гласни доказателствени средства са събрани
доказателства, които установяват какво е било емоционалното и психично
състояние на ищеца по време на престоя му в наказателната килия в Затвор Бургас
през претендирания период.
От друга страна, поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС само по себе си представлява
третиране, способно да породи у него физическо, емоционално и морално
страдание. Липсата на елементарен битов стандарт, свързан с принудата ищецът да
облекчава физиологичните си нужди в кофи в същото помещение, където спи,
липсата през същия период на течаща вода в помещението са от такова естество,
че предизвикват във всяко нормално психически здраво човешко същество
твърдените от ищеца страдания, които обосновават и наличието на настъпила
неимуществена вреда за него (в този смисъл решение от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по
делото Йовчев срещу България; решение от 10.01.2012 г. на ЕСПЧ по делото
Шахъмов срещу България и др.).
Ищецът
в релевантния по делото период, е бил настанен в спални помещения, чиято площ
според представената по делото справка е приблизително от 20 кв.м. до 30 кв.м.
за около от 8 до 20 човека. Т.е. в най – благоприятният случай на всеки лишен
от свобода се е падала по 3.75 кв.м. площ, а в най – неблагоприятния по 1 кв.м.
площ. Леглата в помещенията са били на два и три етажа. Площта, която ищецът е
обитавал в тези помещения дори и при най – благоприятния случай е по-малка от
минимално допустимата в размер на 4 кв. м. Този факт, сам по себе си е
достатъчен за да се направи извод, че ответника, чрез неговите служители не е
изпълнил своите задължения и не е осигурил на затворниците и в частност на
ищеца минимална свободна жилищна площ, която да съответства на човешките
представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава,
извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди като
спане, преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна
площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание
поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек
предполага.
По
тези съображения, съдът счита, че липсата на достатъчно жилищна площ е
произвела у ищеца твърдените негативни емоционални преживявания, защото при
всяко психично здраво човешко същество липсата на минимално пространство, което
да му позволява спокойно биологично съществуване би причинило описаните в
исковата молба нематериални вреди, които обосновават извод за наличие на
унизително отнасяне.
Като
се вземе предвид кумулативният ефект от тези установени по делото
неблагоприятни за ищеца условия в Затвора Бургас, чието осъществяване пряко
накърнява човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително
третиране следва да се направи извода, че ищецът действително е претърпял
твърдените от него неимуществени вреди.
По
отношение на медицинско обслужване, съдът намира че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства не може да бъде направен извод ищецът да е имал
конкретен здравословен проблем през исковия период, за решението на който да му
е било отказано медицинско обслужване, достъп до специализирано медицинско
заведение или специализирано лечение. Напротив видно от представената по делото
медицинска справка, извлечение от здравния картон и от амбулаторния журнал, по
време на процесния период ищецът е посещавал МЦ, като при необходимост е
преглеждан и са му предписвани лекарства. Въпреки това, доколкото разпоредбата
на ЗИНЗС предвижда, че лишените от свобода се считат за осигурени лица по
смисъла на закона, то би следвало да притежават права идентични с тези на
здравноосигурените лица. Т.е. имат постоянен достъп до общопрактикуващ лекар
срещу заплащане на съответната пациентска такса, а не на безплатен такъв,
провеждан от фелдшер. Такова е и правото на задължителни ежегодни прегледи,
касаещи общото здравословно състояние на пациента, които също не са осигурени
на жалбоподателя, както и на всички лишени от свобода. Тези пропуски следва да
бъдат преценяни комплексно с останалите бездействия от страна на ответника.
В
заключение следва да се посочи, че ответникът не ангажира доказателства, с
които да обори законово въведената презумпция с нормата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, като не прояви процесуална активност в тази посока. Изпълнението на
задълженията на ответника да осигури законосъобразни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода се установява единствено с недоказани
твърдения, изложени в отговора на исковата молба и представените справки,
подписани от началника на Затвора Бургас.
Както
бе посочено по – горе ищецът е предявил иск за присъждане на неимуществени
вреди в размер на 10 000 лева за периода от 17.10.2014 г. до 16.07.2017 г.
Видно от представената по делото справка, в периода от 18.06.2015 г. до
12.08.2015 г. ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода в ЗООТ
„Житарово“ поради смяна на режима, а в периода от 05.04.2017 г. до 16.07.2017
г. (датата до която се иска обезщетението) е изтърпявал наказанието лишаване от
свобода в ЗО „Дебелт“, а не в корпуса на Затвора гр. Бургас. За тези периоди
съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен, тъй като там условията се
различават коренно от условията, за които ищецът и свидетелите сочат. От страна
на ищеца не са ангажирани доказателства, които да опровергаят констатациите в
становищата относно времето на пребиваването му в затвора в гр. Бургас, поради
което съдът ги приема за достоверни.
С
оглед изложеното съдът счита, че за периода от 17.10.2014 г. до 17.06.2015 г. и
от 13.08.2015 г. до 04.04.2017 г. поставянето на ищеца в гореописаните
неблагоприятни материални условия в Затвора - Бургас съставлява нечовешко,
унизително отношение спрямо него по смисъла на чл. 3 от ЕКЗПЧОС, способно да
породи стрес, емоционално и морално страдание, от степен над неизбежното ниво
на страдание, присъщо на лишаването от свобода. Съгласно чл. 52 от ЗЗД при
претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по
справедливост. В конкретния случай, предвид характера на деянието извършено от
служителите на ответника и на увреждането, както и естеството и степента на
претърпените морални страдания, при отчитане на кумулативното въздействие върху
лицето на условията, размера на престоя на ищеца в Затвора Бургас - за периода
от 17.10.2014 г. до 17.06.2015 г. и от 13.08.2015 г. до 04.04.2017 г., съдът
счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 500 лева. В останалата част до претендирания
размер от 10 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно
чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца
и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената
част от иска. В случая, по делото не са представени доказателства за платено от
страна на ищеца адвокатско възнаграждение, а само за заплатена държавна такса
за образуване на делото в размер на 10 лева.
Направено
е искане за присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение) и от страна
на ответника, но поради частичната основателност на исковата претенция същото следва
да бъде оставено без уважение, тъй като съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС съдът
осъжда ищеца да заплати разноските по делото само в три хипотези: ако искът
бъде отхвърлен изцяло, при отказ или оттегляне изцяло на иска. Разпоредбата на
чл. 286, ал. 2 от ЗОДОВ е специална и дерогира общото правило на чл. 78, ал. 3
от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Бургаският административен
съд, първи състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерството на правосъдието гр. София да заплати на А.А.К.,
ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затворническо общежитие с. Дебелт, Община Бургас обезщетение в размер на 500 (пет
стотин) лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата за претърпени неимуществени вреди
вследствие противоправно бездействие на длъжностни лица на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието гр.
София, изразяващо се в неосигуряване на нормална жилищна свободна площ и
санитарно битови условия - постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода,
баня и тоалетна в съответствие с хигиенните изисквания, за периода на
изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас
за периода от 17.10.2014 г. до 17.06.2015 г. и от 13.08.2015 г. до 04.04.2017
г.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.А.К., ЕГН **********,
понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затворническо
общежитие с. Дебелт, Община Бургас против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
при Министерството на правосъдието гр. София, за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на нечовешки и унизителни битови
условия на живот в останалата част за размера над 500 (пет стотин) лева до
пълния предявен размер от 10 000 (десет хиляди) лева, както и за периода от 18.06.2015 г. до 12.08.2015 г. и от
05.04.2017 г. до 16.07.2017 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерството на правосъдието гр. София да заплати на А.А.К.,
ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затворническо общежитие с. Дебелт, Община Бургас съдебно-деловодни разноски в
размер на 10 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: