№ 2840
гр. София, 27.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110202466 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*** с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.
София, ж.к. „***, бл. 6А, вх. А, ет. 1, ***, представлявано от управителя си В.К., против
наказателно постановление № 619428-F636167/17.12.2021 г., издадено от Началника на отдел
„Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното
управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), с което на жалбоподателя на
основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00
(петстотин) лева за нарушение на чл. 25, ал. 12 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите.
С депозираната жалба е отправено искане за цялостна отмяна на наказателното
постановление с твърдения за допуснати при издаването му нарушения на процесуалните
правила. Санкционираното лице оспорва да е извършило вмененото му деяние. Твърди, че
наказващият орган не е изяснил по безспорен и несъмнен начин фактическата обстановка
относно процесното фискално устройство и авторството на нарушението. Посочва, че
проверяващите органи били установили с влязло в сила наказателно постановление, че
въведеното в експлоатация фискално устройство не е от одобрен тип, от което извежда, че
формираните констатации са грешни и несъответни на действителното фактическо
положение. Възразява още и срещу отсъствието на компетенции и правоспособност на
лицата, извършили оперативната проверка, както и данни за заеманата от тях длъжност на
1
„орган по приходите“. В допълнение изтъква, че наказващият орган неправилно бил
наложил административно наказание в размер на 500 лева. По тези си съображения
жалбоподателят моли за отмяна на наказателното постановление, като претендира
възстановяването на заплатените адвокатски разходи и съдебни такси.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, се представлява от адв. Г.,
който моли за отмяна на издаденото наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Позовава се на изложеното в депозираната жалба и в допълнение
изтъква, че възприетите в приложимия подзаконов нормативен акт разрешения само
затрудняват дейността на търговците и ги карат да спазват най-различни излишни
изисквания. Сочи, че в случая информацията за дневните обороти и извършените продажби
постъпвала регулярно в НАП, няма укриване на доходи и не се избягва плащането на
данъци, с оглед на което счита, че се касае за маловажен случай на нарушение. Претендира
присъждането на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – началник на отдел „Оперативни дейности“ – София при ЦУ на
НАП – редовно призована, се представлява от юрк. И. с пълномощно по делото. В хода на
съдебните прения той моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Заявява, че в случая са били установени още четири други нарушения,
което обстоятелство изключвало извода за маловажност на случая. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на
страните, приема за установено следното:
На 23.11.2021 г. инспектори по приходите към ЦУ на НАП извършили проверка в
търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – заведение за бързо
хранене, находящо се на адрес: гр. София, ул. „Никола Габровски“ № 14, стопанисвано от
„*** с ЕИК ***. В хода на контролната дейност е установено, че в обекта е налично
монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство с рег. №
3952733 – фискален принтер с индивидуален № на ФУ: BN007422 и индивидуален № на
ФП: 51008085. Контролните органи от НАП констатирали, че показанията на часовника-
календар на фискалното устройство не съответстват на астрономическото време и бележат
отклонение от 24 часа назад спрямо реалното астрономическо време. В 14:53 часа на
23.11.2021 г. от ФУ бил отпечатан дневен финансов отчет № **********, от документната
проверка на който е установено, че часовниковият механизъм на фискалното устройство
показва като час и дата 14:53 часа на 22.11.2021 г., които времеви параметри били отразени и
върху генерирания междинен дневен финансов отчет. Така е установено несъответствие с
текущото астрономическо време от 24 часа или едно денонощие. При това положение
инспекторите приели, че стопанисващият обекта търговец не е изпълнил задължението си да
поддържа показанията на часовника-календар на фискалното си устройство в съответствие с
астрономическото време и да не допуска отклонения, по-големи от 2 часа, с което бил
допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 12 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
2
МФ. Резултатите от проведената проверка били обективирани със съставянето на Протокол
за извършена проверка серия АА № 0456370/23.11.2021 г.
Съставен бил АУАН № F636167 от 28.11.2021 г. от А. Г. - „инспектор по приходите“ в
ЦУ на НАП, срещу „*** за нарушение на чл. 25, ал. 12 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на министъра на финансите. Непосредствено след съставянето му актът бил връчен на
законния представител на дружеството, който го приел без възражения. Писмени такива са
постъпили пред контролния орган в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на горепосочения акт, от страна на Началника на отдел „Оперативни
дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП било издаденото
атакуваното наказателно постановление № 619428-F636167/17.12.2021 г., с което на „*** с
ЕИК *** на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 (петстотин) лева за нарушение на чл.
25, ал. 12 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин, издадена от министъра на финансите.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства: показанията на свидетелката Г., писмените доказателства по
делото, приети по надлежния процесуален ред – наказателно постановление № 619404-
FF6165/17.12.2021 г., възражения срещу АУАН, фактура,договор за техническо обслужване и
ремонт на фискално устройство, платежно нареждане, служебен бон, паспорт на фискален
POS принтер, протокол за извършена проверка, протокол за предприети действия за
обезпечаване на доказателства, междинен дневен финансов отчет, опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката, свидетелство за регистрация на
фискално устройство, договор за наем, заповед изпълнителния директор на ЦУ на НАП.
Съдът кредитира показанията на свидетелката А. Г., които са логични,
последователни и достоверни, като от същите се извеждат обстоятелства във връзка с начина
на извършване на проверката, съставянето на АУАН, издаването на дневен финансов отчет и
несъответствието на посоченото в него астрономическо време. Свидетелката потвърждава,
че е установена 24-часова разлика с реалното астрономическо време, като задълженото лице
е пропуснало да актуализира софтуера на фискалното устройство, при което последното
било в невъзможност да изпраща до НАП данни в реално време за извършените продажби.
От показанията на свид. Г. се установява още, че устройството е изпращало до приходната
администрация единствено дневни финансови отчети, в които се съдържала информация за
това, което е било продадено в съответния ден под формата на оборот, но не и данни за
всяка отделна продажба.
Съдът кредитира писмените доказателства, приобщени и прочетени по делото на
основание чл. 283 от НПК, които установяват по безспорен и достатъчно убедителен начин
гореизложената фактическа обстановка.
3
От правна страна съдът намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила относно
компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали АУАН и НП,
настоящият състав на съда счете, че правилата за компетентност са спазени. Съобразно
нормата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, актовете за установяване на административни нарушения
се съставят от органите по приходите, следователно свидетелката Г., в качеството си на
инспектор по приходите е била компетентна да състави процесния АУАН г. От т. 1.1, б. „г“
на представената по делото заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на
НАП е видно, че последният е делегирал правомощията си да издава наказателни
постановления за нарушения на чл. 185 от ЗДДС и на началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП.
Както АУАН, така и НП съдържат изискуемите от закона реквизити и данни.
Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, като представителят на
жалбоподателя не е бил възпрепятстван да се запознае с акта и да изследва повдигнатото
административно обвинение. Налице е съответствие на описанието на фактите в акта и в
наказателното постановление.
От наличните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че
нарушението е извършено от обективна страна, тъй като в издадения на 23.11.2021 г. дневен
финансов отчет е отбелязана като дата 22.11.2021 г. Към момента на извършване на
проверката санкционираното лице е осъществявало търговска дейност в проверения
търговски обект,в който е имало монтирано и въведено в експлоатация фискално
устройство, но показанията на часовника-календар на същото не са били съответни с
астрономическото време, като допуснатото отклонение е надхвърляло два часа. Нещо
повече, касае се за значително по своята продължителност разминаване от цели 24 часа или
цяло денонощие, което съществено надхвърля нормативно допустимото отклонение от 2
часа. Горното съдът намира за достатъчна обосновка за да приеме, че именно
санкционираното лице, явявайки се адресат на нормата, инкорпорирана в разпоредбата на
чл. 25, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е извършило нарушение на
предписаното в нея правило за поведение.
Доколкото при юридическите лица отговорността е безвиновна, съдът намира, че
изобщо не следва да излага мотиви за субективната страна на деянието.
В конкретния случай, административнонаказващият орган е наложил наказание на
основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС, която разпоредба в приложимата си към
процесното деяние редакция (изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) предвижда,
че на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
4
нормативен акт по неговото прилагане, когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500
лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв. По делото няма индикации конкретно посоченото деяние да е довело до
неотразяване на приходи на търговеца, доколкото се установи, че дневните финансови
отчети са били регулярно изпращани на приходните органи, а размерът на наложената
имуществена санкция е определен в минималния предвиден в закона размер – 500 лв.,
поради което възможността за ревизирането не следва да се поставя на разглеждане.
Наведените от жалбоподателя възражения настоящият съдебен състав намира за
несъстоятелни. Твърдението, че експлоатираното в търговския обект фискално устройство
не е от одобрен тип, респективно – не отговаря на техническите и функционалните
изисквания съгласно по чл. 8, ал. 1 от Наредба Н-18, няма издадено свидетелство за одобрен
тип и не е вписано в публичните регистри на Българския институт по метрология, няма
отношение към обективната съставомерност на процесното нарушение, което е същностно
различно и в практически план двете не са несъвместими. Както се установи от събраните
по делото гласни доказателствени средства, фискалното устройство е било във
функционална готовност да изпраща генерираните ежедневни финансови отчети на
приходната администрация, но не е било настроено с правилното астрономическо време.
Бездействието при актуализирането на софтуера на техническото устройство няма
отношение към задължението да не се допуска отклонение по-голямо от два часа в
показанията на часовника-календар на фискалното устройство. Ето защо съдът намери за
установено, че в заведението за хранене е било налице монтирано, въведено в експлоатация,
свързано дистанционно с НАП и работещо фискално устройство, с фискална памет, което
обаче е било настроено с 24 часа назад от реалното астрономическо време, установено от
инспекторите по приходите след генериране на междинен дневен финансов отчет от
устройството.
На следващо място, настоящият съдебен състав не намира основания за приложение и
квалифициране нарушението като маловажно, предвид изискванията на ТР № 1 от
12.12.2007 г . по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, доколкото обществените отношения по
регулиране на финансово-стопанската дейност имат за цел недопускане ощетяване на фиска.
Нарушението е формално, като не се изисква настъпването на вредоносен резултат.
Жалбоподателят е търговец - субект, който по занятие извършва търговска дейност и като
такъв следва да бъде запознат с нормативната уредба, касаеща неговата дейност и в
частност със ЗДДС и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. С оглед на
това и предвид продължителността на разминаването във времевия интервал, отразен в
часовника-календар на фискалното устройство, и реалното астрономическо време към
момента на извършване на проверката, не може да се приеме, че несъответствието от 24 часа
е пренебрежимо малко за да обуслови маловажност на случая. Не може в преценката за
приложение на чл. 28 от ЗАНН да не бъде съобразено още и обстоятелството, че в хода на
проведената проверка контролните органи от НАП са установили извършването на още
5
няколко административни нарушения от страна на жалбоподателя, които към момента на
настоящото произнасяне са санкционирани с влезли в сила наказателни постановления. Ето
защо, за постигане на посочените в чл. 12 от ЗАНН цели, жалбоподателят следва да бъде
санкциониран за извършеното от него нарушение.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателно
постановление - потвърдено като правилно и законосъобразно.
По въпроса за разноските по делото и с оглед неговия изход, съдът намира, че
претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателна, като същото съдът определя в размер на 80 лева на основание чл. 63д, ал. 4, вр.
ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 619428-F636167/17.12.2021 г.,
издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при Централното управление на Национална агенция за приходите, с
което на „*** с ЕИК *** на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 (петстотин) лева за
нарушение на чл. 25, ал. 12 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от министъра на финансите.
ОСЪЖДА „*** с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.
„***, бл. 6А, вх. А, ет. 1, ***, представлявано от управителя си В.К., да заплати на
Националната агенция за приходите сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7