№ 1237
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110202694 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във вр.с чл.72, ал.4, изр.1 от Закон за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР).
Образувано е по жалба/посочена като искова молба/ на К. К. С. ЕГН:
**********, против Заповед за задържане на лице рег.№ ***г., издадена от полицейски
орган-мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР - С. Й. К., с която К. К. С. е задържан за срок
от 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Жалбоподателят счита оспорената заповед за нищожна, тъй като е издадена от
некомпетентен орган, както и поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Сочи се, че заповедта не съдържа мотиви,
както и фактически основания за задържането, а единствено са посочени законови
разпоредби, без уточнение към кой нормативен акт се отнасят. Поддържа се, че при
това положение жалбоподателят не е имал възможност да разбере в извършването на
какво престъпление е бил заподозрян и какво е наложило неговото задържане.
Изложени са и съображения за липса на материалноправни предпоставки за
задържането, както и за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона.
В о.с.з. жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. В. поддържа
1
жалбата и моли за отмяна на заповедта, както и за присъждане на сторените разноски
за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Представя и писмени бележки.
Ответникът се представлява от юрк. Михайлова, която моли обжалваната
заповед да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна. По делото са
постъпили и писмени бележки от името на ответната страна.
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
На 08.09.2022г. в гр. София, по бул. „Черни връх“ К. К. С. управлявал л.а. „Рено
Трафик“ с рег.№ СВ 3792 НК, като се движел в посока от ул. „Свети Наум“ към бул.
„Евлоги и Христо Георгиеви“. На кръстовището на бул. „Черни връх“ и ул. „Св. наум
С. бил спрян за извършване на полицейска проверка от служители на ОПП-СДВР. С.
бил изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества. Резултатът от пробата
за алкохол бил отрицателен, а отчетеният резултат от пробата за наркотични вещества
с техническо средство „Drug Test 5000” с № ARSD 0069 бил положителен за употреба
на амфетамин.
На К. С. бил съставен акт за установяване на административно нарушение №
21698/08.09.2022г. и му бил издаден талон за изследване. С. бил задържан и
съпроводен до ВМА-София, където дал проби кръв и урина за изследване. За
задържането на жалбоподателя била издадена процесната Заповед за задържане на
лице рег.№ ***г., издадена от полицейски орган-мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР -
С. Й. К., с която К. К. С. е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно
задържане на 04 РУ-СДВР, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Като правно
основание за задържането било посочено чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 72, ал. 1, т. 1, като не
били посочени нормативните актове, към които се отнасят разпоредбите.
По случая било образувано досъдебно производство № 1218/2022г. по описа на
04 РУ-СДВР, пр. пр. № 32966/2022г. по описа на СРП за престъпление по чл. 343б, ал.
3 от НК.
Видно от заключението на изготвената в хода на ДП съдебна химико-
токсикологична /токсикохимична/ експертиза по протокол per. № И-1012/01.02.2023 г.,
в изследваните проби от кръвта и урината на К. С. не било установено наличие на
наркотични вещества. Във връзка с това на 13.02.2023г. било издадено Постановление
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1218/2022г. по описа на 04
РУ-СДВР, пр. пр. № 32966/2022г. по описа на СРП.
Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото гласни
доказателства – показанията на свид. Тодор Добрев и приобщените в хода на
съдебното следствие писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка Съдът достигна до следните
правни изводи:
2
Жалбата, предмет на настоящето производство, е подадена в предвидения в
чл.140, ал.1 АПК срок, от надлежна страна и при наличието на правен интерес от
оспорването. Ето защо жалбата е процесуално допустима и Съдът следва да я разгледа
по същество.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- мл. автоконтрольор при
ОПП-СДВР - С. К.. При издаването й полицейският орган е действал в условията на
оперативна самостоятелност, с каквато е разполагал. Заповедта обаче противоречи на
материалноправната разпоредба, посочена като правно основание за издаването й, и не
съответства на целта на закона, поради което следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
Съгласно посочената в заповедта норма на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР полицейските
органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Задължителното съдържание на заповедта за задържане е уредено в чл. 74, ал. 2 от
ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР в заповедта за задържане
се посочват фактическите и правните основания за задържането. В случая е посочено,
че правно основание за извършването на задържането е чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 72, ал. 1,
т. 1, без дори да е посочено от кой нормативен акт са цитираните разпоредби, като не
са посочени никакви фактически основания за задържането, с което не се изпълнява
изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за излагане на правните и фактическите
основания за задържане на лицето. С. е задържан, без да е налице посочване на каквото и
да било фактическо основание за задържането му. Липсва словесно посочване на
фактическото основание за задържане, което ограничава правото на защита на
задържаното лице, лишавайки го от възможността да научи в какво е обвинено и да
организира защитата си. Ограничено е предвиденото в ЕКПЧ право на жалбоподателя
да бъде информиран за основанието за задържането си. Съгласно т. 577 от Дело С-
467/2018 г., образувано по Преюдициално запитване, отправено от РС Луковит,
България "към качеството на заподозряно лице може да се прибави това на арестувано
или задържано лице. Член 4 и член 6, параграф 2 от Директива 2012/13 визират
именно тази хипотеза, като задължават държавите членки да гарантират, че на лице в
такова положение "се предоставя незабавна писмена декларация за правата" (член 4) и
то бива информирано относно основанието за ареста или задържането му (член 6). В
случая това право на жалбоподателя е нарушено.
Дори в случаите, когато е действал в условията на оперативна самостоятелност -
по целесъобразност, полицейският орган е длъжен да изложи в заповедта какви са
конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържането на лицето. Това
обаче не е извършено в конкретния случай. Административният орган единствено е
посочил цитираните по-горе нормативни разпоредби, без да посочи фактически
основания, което не представлява мотивиране на акта, т.е. не е посочена
3
необходимостта за задържане на лицето и съответно лишаването му от право на
свободно придвижване и лична свобода за определен период от време.
Изискването на закона за мотивираност на административните актове е с цел
охрана правото на защита на лицето, адресат на акта, което следва да бъде запознато с
фактическото и правното основание за издаване на заповедта. Така става възможно и
осъществяването на административен и съдебен контрол за законосъобразност.
Заповедта е незаконосъобразна, тъй като е немотивирана до степен Съдът да не може
да провери нейната законосъобразност.
Посоченото съдържание на заповедта за задържане затруднява и прави в голяма
степен невъзможно извършването на преценка за законосъобразност на акта, предвид
липсата на каквито и да е мотиви и описание на фактическа обстановка, които да сочат
на съществуването на посоченото основание. При отсъствието на конкретни факти за
констатираното от полицейския орган основание за задържане и непосочването на
доказателства за извършеното нарушение, също така се затруднява провеждането на
защитата на задържаното лице срещу засягащия правата му административен акт.
Задържаният следва да знае с кои свои действия е извършил правонарушение и да е
запознат с доказателствата, въз основа на които то е установено, за да организира
адекватно своята защита срещу заповедта за задържане. В случая административният
орган е излязъл извън тези рамки, нарушил е принципа на съразмерността и е засегнал
правата на адресата на акта в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка
на целта, за която той се издава.
Съгласно Решение от 24.06.2014г. по жалби N050027/08 и N050781/095 на
ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на
приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия
на задържаното лице, релевиращи съпричастност към инкриминираното деяние. В
конкретния случай, в обжалваната заповед липсват факти и обстоятелства за
конкретни данни, сочещи на обосновано предположение за съпричастност на лицето,
спрямо което е постановено задържане. В този смисъл е допуснато нарушение на чл.5
на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В Тълкувателно
решение № 4/22.04.2004г. по дело № ТР-4/2002г. ОСС на ВАС на РБ е посочено, че
необходимостта на задължителност от излагането на мотиви при издаване на акт от
административния орган, е решена с разпоредбата на чл.15, ал.1 и ал.2, т.3 от ЗАП. По
този начин се дава възможност на адресата на акта и на заинтересованите лица, да
научат какви са фактите, мотивирали административния орган да приложи една или
друга правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен
орган и на съда да извършат проверка за законосъобразност на акта.
С оглед гореизложеното Съдът счита, че оспорената заповед за задържане не
отговаря на законоустановените изисквания за нейното съдържание, тъй като е
4
немотивирана, липсва посочване на фактическото основание за задържане на
жалбоподателя, а правните основания са посочени неясно, поради което същата следва
да бъде отменена като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на
административно- производствените правила - отменително основание по чл.146, т.3
АПК.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за държавна такса - 10 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 960 лева.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл. второ и чл.143, ал.1 АПК,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на К. К. С. ЕГН: **********, Заповед за задържане на
лице рег.№ ***г., издадена от полицейски орган-мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР -
С. Й. К., с която К. К. С. е задържан за срок от 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на К. К. С. ЕГН: ********** направените по
делото разноски за държавна такса от 10,00/десет/лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 960/деветстотин и шестдесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5