Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 137
гр. ВРАЦА, 16.05.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение в ,публичното заседание на 18 април две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Председател:Надя Пеловска
Членове:Рената Г.Мишонова- Хальова
Веселина Павлова- мл.с.
при участието на секретар Веселка Николова
като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N` 145 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид:
М.Е.Л. ***,чрез процесуалния си
представител адв. Т.Т. от САК, адрес ***
партер, е подала въззивна жалба
срещу решение №754 от 20.11.2017 г по
гр.д.№ 4920/16 г по описа на ВРСъд.
В жалбата се
навеждат доводи,че обжалваното изцяло решение е неправилно, тъй като било
постановено в нарушение на материалния закон-чл.45,чл.61 от ЗЗД и чл.224 и 224а
от ЗУТ, както и немотивирано.
Твърди се, че
съдът е дал погрешна правна квалификация по
насрещния иск на Ц. като е приел ,че извършените от него строителни и
монтажни работи " не представляват незаконно строителство",въпреки
че, наетата от него строителна фирма е пробила отвор в стената между двата
имота без наличието на строителни книжа и разрешения за преустройство. Освен
това всички извършени СМР били изпълнени в противоречие с нормативно
установения ред за получаване разрешение за строеж т.е. съгласие на
съсобствениците -чл.38 и 149 от ЗУТ.
От друга страна се
излагат съображения ,че съдът е дал противоположно тълкуване на
установените в хода на делото факти и
обстоятелства, което е дал същият
решаващ първоинстанционен съдия за същите факти при друго спорно дело
между същите страни / гр. дело № 4945/15 г на ВРСъд/.
С жалбата са
направени доказателствени искания, а именно:
- да бъде приобщено към въззивното
производство гр.д.№ 4945//15 г по описа
на Врачанския районен съд.
- да
бъде назначена по делото съдебно — техническа експертиза със задача към
вещото лице да даде заключение с конкретни въпроси на стр.9 от въззивната жалба
- да се постанови
издаване съдебно удостоверение по силата на което проц. представител
на М.Л. да се снабди с необходимата
документация от главния архитект на
Община Враца и РДСНК, която да установи дали извършените от
ответника М.Ц. СМР имат характера на
"незаконно строителство" или са изпълнени в съответствие с
действащите нормативни изисквания?
В срока за
отговор на въззивната жалба ответникът М.Ц.
е депозирал писмен отговор,чрез пълномощника си адв. К.К. от САК, с който счита въззивната жалба
за неоснователна и моли да се отхвърли като такава. Излага се становище ,че
извършените от Ц. подобрения са увеличили стойността на имота и представляват
подобрения необходими за запазването му.
Ответникът твърди
още,че несъстоятелно е позоваването
на жалбоподателката на мотиви от решение по друго дело между същите
страни, тъй като то е било с друго правно основание-чл. 32 ал.2 от ЗС, където
обстоятелствата , обема и предмета на доказване били съвсем различни и касаели
различна фактическа обстановка и не на
последно място решението на ВРС по това дело 4945/15 г било обезсилено от ВОС
по въз.гр.д.№414/17 г и производството било прекратено.
По
отношение на исканите допълнителни
доказателства ответникът е заявил, че те
са несвоевременно поискани и са недопустими на осн. чл. 266 от ТПК.
С отговора не се правят нови доказателствени искания от
страна на М.Ц..
М.П.Ц.,
чрез проц. му представител адв. К. К. от
САК също е подал въззивна
жалба срещу решение №754/20.11.2017 г по гр.д.№ 4920/16 г по описа на ВРСъд
в частта, в която иска на Ц. с прав.
основание чл. 61 ал.2 от ЗЗД е отхвърлен за сумата над 2 341,51 лв до 3 518,25 лв с
решение№63/31.01.2018 г за поправка на ОФГ.
В жалбата се
твърди, че първоинстанционното решение в отхвърлената част по иска с прав.
осн.чл.61 ал.2 от ЗЗД , над сумата от 2
341,51 лв е неправилно и необосновано.
Навеждат се
доводи ,че извода на решаващият съдия относно квотата на съсобственост между
страните по делото за процесния имот бил необоснован, поради което неправилно е
изчислена претендираната от Ц. сума само
в размер на 2 345,51 лв. В жалбата се посочва математическо изчисляване квотите
на страните от процесния съсобствен имот
,поради което били доказани подобрения за 4 691 лв, от които М. и В. Л.
съобразно квотата им от 3/4 трябвало да заплатят солидарно на М.Ц. сумата от 3
518,25 лв, а не само 2 345151 лв.
Моли се
решението на ВРСъд ,в отхвърлената част
по иска с прав. основание чл. 61
от ЗЗД, да бъде отменено и иска уважен за разликата над 2 345,51 лв до 3 518,25
лв, ведно със законната лихва от 21.02.2017 г до окончателното заплащане ,заедно
с всички разноски пред двете съдебни
инстанции.
С въззивната
жалба не се правят нови доказателствени искания.
В срока за
отговор на въззивната жалба на М.Ц.,
ответниците М. и В. Л. не са депозирали
писмен отговор по въззивната жалба на М.
Ц..
ВОС се е
произнесъл по отношение исканите допълнителни доказателства пред въззивната
инстанция във въззивната жалба на М.Л. ,
като е приел ,че са недопустими с оглед
забраната на чл. 266 от ГПК .Прието е за необосновано е и искането за прилагане на гр.д.№ 4945/15 г по
описа на ВРСъд между същите страни с
правно основание чл. 32 ал.2 от ЗС , тъй като след служебна справка ВОС
установи ,че решението е обезсилено от ВОС по въз. гр.д.№ 414/17 по описа на
ВОС и производството е прекратено.
След
становищата на страните и предвид събраните доказателства по делото , въз.
състав приема следното:
По жалбата на М.Е.Л. *** по иска с правно основание чл. 45
от ЗЗД: жалбата е процесуално допустима ,тъй като е подадена в законния
срок от страна с правен интерес от обжалване, срещу акт от категорията на
обжалваемите. Разгледана по същество е н е о с н о в а т е л н а.
От приложените
писмени доказателства по делото се
установява ,че по силата на делба между М.Ц.,
П.Ц. , с решение влязло в законна сила на
25.04.2013 г. под № 859/11.07.2011 г. по
гр.д.№ 1232/2002 г. по описа на ВрРС, постановено във втора фаза на съдебна
делба, в дял на М.П.Ц., с ЕГН ********** - парцел V в
кв.1 на Промишлената зона на гр.Враца, с площ 595 кв.м. /част от поземлен имот
с идентификатор 12259.1021.109 с
площ 17 365.6 кв.м./, заедно с 343 кв.м. от сграда с идентификатор 12259.1021.109.10, попадаща в парцела,
съгласно инвестиционния проект по делото, който е обявил за неразделна част от
решението, а в дял на П.П.Ц., с ЕГН **********
- парцел ІV в кв.1 на Промишлената зона на гр.Враца, с площ 992 кв.м.
/част от поземлен имот с идентификатор 12259.1021.109
с площ 17 365.6 кв.м./, заедно с 680
кв.м. от сграда с идентификатор 12259.1021.109.10,
попадаща в парцела, съгласно инвестиционния проект по делото.
След представена заповед №
КД-14-06-244/17.10.2013 г. на началника на СГКК – гр.Враца, се установява, че по заявление на М.Ц. и въз
основа на горепосоченото съдебно решение по втора фаза на делбата, е одобрено
изменение в КККР на гр.Враца, като са нанесени
нови обекти, както следва: поземлен имот с идентификатор 12259.1021.376, с площ от 992 кв.м.,
начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, собственост
на П.П.Ц.; поземлен имот с
идентификатор 12259.1021.377, с площ
595 кв.м., начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект,
собственост на М.П.Ц.; сграда с
идентификатор 12259.1021.109.17, с площ от 580 кв.м., предназначение:
промишлена сграда, собственост на ”Втори юни” АД; сграда с идентификатор 12259.1021.376.1, с площ от 671 кв.м.,
предназначение: промишлена сграда, П.П.Ц. и сграда с идентификатор 12259.1021.377.1, с площ от 344 кв.м.,
предназначение: промишлена сграда, собственост на М.П.Ц.. Видно още от
заповедта е, че са нанесени промени в границите на съществуващи обекти в КККР и
е извършена промяна в собствеността на такива, които съдът не намира за
необходимо да обсъжда, тъй като не касаят настоящото производство.
По делото е
представен и нотариален акт № 93, том VIII, рег. № 9690, дело № 875/2009 г. по
описа на нотариус В. *** действие РС - Враца, в който е обективиран договор за дарение, по силата на който П.П.Ц.
/трето за делото лице/ дарява на М.Е.Л. /нейна *** / цялата притежавана от нея
1/3 ид. част от притежаваните в съсобственост 10,57 % от поземлен имот с идентификатор 12259.1021.109
по КК на гр.Враца и общо 14 сгради, находящи се в имота, 1/3 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор 12259.350.10, 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
12259.333.2, поземлен имот с идентификатор 12259.354. и 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
12259.354.1, подробно посочени и описани в нотариалния акт.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане №41, т.X, peг. №10743, дело №
1321/01.10.2007 г. по описа на нотариус В. *** действие РС - Враца, сключен
между М.Г.Ц. и П.П.Ц. за прехвърляне на 2/6 идеални части от притежаваните в
съсобстевност 10,57 % от ПИ с идентификатор 12259.1021.109 /нов
идентификатор 12259.1021.376/ и общо 14 сгради, находящи се в имота, както и
идеални части от други недвижими имоти, които не са предмет на настоящото
производство
Представен е и заверен препис от договор за продажба на
наследствени права по чл.212 ЗЗД от 29.11.2007 г., с нотариална заверка на
подписите рег.№ 13260/29.11.2007 г. на нотариус В. *** действие РС – Враца, по
силата на който П.П.Ц. продава на *** си жалбоподател- ищец по настоящото дело М.Е.Л.
наследствените си права /като съвкупност от права и задължения/, оставени й от
наследодателя П.М.Ц..
Към
доказателствата в делото е и препис от
влязло в законна сила на 21.04.2015 г. решение № 337/01.08.2014 г. по в.гр.д.№
424/2014 г. по описа на ОС – Враца, с което съдът се е произнесъл по въззивна
жалба на настоящия ищец М.Ц. против решение на РС – Враца, с което са
отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, чл.26 ЗЗД, чл.135, ал.3 ЗЗД и чл.108 ЗС. Видно от решението на въззивния съд е, че
първоинстанционното решение е изцяло отменено, като на основание чл.87, ал.3 ЗЗД договор за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт № 41, том X, рег. № 10743, дело № 1321/2007 г. на
нотариус В. *** действие РС - гр.Враца, сключен между М.Г.Ц. и П.П.Ц. за
прехвърляне на 2/6 идеални части от притежаваните в съсобственост 10,57 % от ПИ с
идентификатор 12259.1021.109 /нов
идентификатор 12259.1021.376/ и общо 14 сгради, находящи се в имота, до
размера на 1/6 ид.ч., както и по отношение на още пет недвижими имота, които
нямат отношение към настоящото производство. Със същото решение, въззивния съд
е обявил на основание чл.135 ЗЗД за недействителен спрямо настоящия ищец М.Ц.
до размера на 1/6 ид.ч. гореописания договор за дарение, сключен на 06.11.2009
г. между П.П.Ц. и М.Е.Л., обективиран в НА № 93, том VIII, рег. № 9690, дело №
875/2009 г. по описа на нотариус В. *** действие РС – Враца по отношение на
процесния поземлен имот с идентификатор 12259.1021.376
и построените в него 14 сгради, както и по отношение на други недвижими имоти, които
не касаят настоящото производство. Със решението на ОС – Враца е признато за
установено между М.П.Ц., от една страна и М.Е.Л., от друга страна, че първият е
собственик на 1/6 ид.ч. от притежаваните в съсобственост 10,57 % от поземлен
имот с идентификатор 12259.1021.376 /предмет на настоящото производство/ и
построените в него 14 сгради, както и на 1/6 ид.ч. и 1/12 ид.ч. от други
недвижими имоти, които не са предмет на настоящото производство.
М.Ц. е
приложил и нотариален акт за признаване право на собственост на недвижим
имот № 97, том ІІ, рег.№ 3550, дело № 274/23.07.2015 г. по описа на нотариус И.Л.,
с район на действие РС - Враца е, че на основание чл.587, ал.1 ГПК М.Ц. е признат за собственик на ¼ ид.част от ПИ с идентификатор
12259.1021.376 по КККР на гр.Враца, находящ се в гр.Враца, кв.”***”, ул.”***”
№ ***, целият с площ от 992, кв.м.,
ведно с ¼ ид.ч. от сграда с идентификатор 12259.1021.376.1, цялата със
застроена площ от 671 кв.м.
Първоинстанционният съд е назначил първоначална и
допълнителна технически експертизи,които са установили след извършен оглед на процесните поземлени имоти и находящите се в тях
самостоятелни обекти, същото е констатирало, че е налице ограда по границата на
ПИ с идентификатор 12259.1021.376, между ПИ с идентификатор 12259.1021.377 и
имот с идентификатор 12259.1021.109, както и между части от сграда с
идентификатор 12259.1021.377.1 и с идентификатор 12259.1021.109.17 и вътре в
сграда с идентификатор 12259.1021.376.1. Вещото лице е констатирало и метална
врата между имот с идентификатор 12259.1021.376 и имот с идентификатор
12259.1021.163. Според заключението самостоятелни обекти с идентификатор
12259.1021.376.1 с площ от 671 кв.м. и с идентификатор 12259.1021.377.1 с площ
от 344 кв.м. граничат един с друг и между тях има преградна стена. Според
заключението тази преградна стена е неносеща, като при преустройството не се
засягат конструктивни елементи. Отварянето на врата в преградната стена не
променя по никакъв начин носимоспособността на сградата. Вещото лице е отразило
още, че направените по границите на имотите прозирни огради отговарят на чл.48,
ал.8 ЗУТ и за тях не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за
разрешение за строеж съгласно чл.147, ал.2 ЗУТ, а само становище на
инженер-конструктор с указания за изпълнението им, като такова становище е
приложено по делото. Според вещото
лице изпълнената в процесните имоти ограда може да се счита за подобрение, тъй
като отграничава две отделни собствености и по този начин функционалното
обезценяване на съсобствения ПИ с идентификатор 12259.1021.376 намалява.
Изграждането на портал за достъп до ПИ с идентификатор 12259.1021.376 и до ПИ с
идентификатор 12259.1021.377 може да се счита за подобрение, тъй като дава
възможност за достъп до съсобствения ПИ
с идентификатор 12259.1021.376, както и на сграда в него с идентификатор
12259.1021.376.1. Изпълнената метална врата също може да се счита за
подобрение, тъй като дава възможност за достъп до съсобствената сграда с
идентификатор 12259.1021.376.1 и по този начин функционалното обезценяване на
сградата намалява. Изграждането на метална врата между сграда с идентификатор
12259.1021.376.1 и сграда с идентификатор 12259.1021.377.1 също може да се
счита за подобрение, тъй като осигурява достъп до сграда с идентификатор
12259.1021.377.1 и това не би оказало влияние върху функционалното обезценяване
на съсобствената сграда с идентификатор 12259.1021.376.1. Според заключението,
с изпълнените СМР по договор от 14.04.2016 г. е осъществено отделяне на сграда
с идентификатор 12259.1021.376.1 от собствената на „Втори юни“ АД сграда с
идентификатор 12259.1021.109.20, като изпълнената ограда, макар и прогледна,
може да се счита за подобрение, тъй като отграничава две отделни собствености и
функционалното обезценяване на сграда с идентификатор 12259.1021.376.1
намалява. Изпълнените стъклопакети несъмнено са подобрение, което намалява
стойността на належащите ремонтни работи по сграда с идентификатор
12259.1021.376.1.
В заключение вещото лице е посочило, че изпълнените СМР
по договор от 07.03.2016 г. със „Строй-консулт“ ЕООД възлизат на 3829,56 лева,
а след закръгление на 3 830,00 лева. По договор от 14.04.2016 г. на сумата от
806,00 лева, а извън договорите, но претендирани от ответника СМР /подмяна на 2
бр. единични стъкла с 2 бр.стъклопакет/ възлизат на 85,00 лева. Според вещото
лице е налице увеличение стойността на ПИ с идентификатор 12259.1021.376 и
построената в него сграда с идентификатор 12259.1021.376.1 в размер на 4 721,00
лева. Събрани са и гласни доказателства.
Приложени са също така и договор от 07.03.2016 г.,
сключен между М.П.Ц. и „Строй-консулт“ ЕООД /л.98-100/ с предмет „СМР – направа
ажурна ограда от стоманени колове и поцинкована оградна мрежа, направа и монтаж
един брой портал и направи и монтаж два броя метални врати – съгласно приложена
оферта /Приложение № 1/, неразделна част от договора. Съгласно чл.1 от договора
стойността на СМР възлиза на 3800,00 лева.
По делото са приложени три броя разписки /л.101-103/ за
изпращане на пари в брой, чрез система „Easy pay“, с наредител М.П.Ц. и
получател П.Т.П., на обща стойност 3650,00 лева.
По делото е представен и договор от 14.04.2016 г.,
сключен между М.П.Ц. - инвеститор и М.Г.Б. - изпълнител. Съгласно договора
инвеститорът е възложил на изпълнителя „да постави вътрешна ограда на халето и
дупченото хале – обшо 70 м.“. В договора е отразено, че материалите за оградата
възлизат на стойност 1100,00 лева, а труда – 500,00 лева.
По делото е представена разписка от 14.04.2016 г. от М.Г.Б.
/л.105/, в която последния декларира, че е получил от М.Ц. сумата от 1100,00
лева за материали, подробно описани в разписката.
По делото е представена и разписка от 14.04.2016 г. от И.Г.С.
/л.106/, в която декларира, че е получила сумата от 500,00 лева от М.Ц., която
трябва да заплати на М.Г.Б. при завършване на оградата на халетата.
По делото е представен проект /л.107-113/ за обект:
Ограда по чл.48 и чл.147 ЗУТ и пробиване на отвор за врата в съществуваща
фасада на промишлена сграда, местонахождение: п.и. с идентификатор №
12259.1021.377 по плана на гр.Враца, ул.“***“ № 2, с възложител: М.П.Ц.. Проектът
е изготвен от инж.И.З..
По делото е представено и конструктивно становище
/л.114-115/, отново изготвено от инж.Златарска, но след извършеното
преустройство съгласно горепосочения проект, в което е отразено, че след
извършен оглед на обекта не са забелязани видими деформации, слягания,
пукнатини и разрушения, които да покажат, че в конструкцията са настъпили
състояния, поставящи под въпрос нейната носимоспособност.
По делото е представен протокол № 3/18.03.2016 г. за
трасиране, означаване и координиране на ПИ 1021.376 по КК на гр.Враца, ведно с
приложени към него скица на имота и регистър /л.93-95/, от който се установява,
че правоспособно лице е извършило трасиране, означаване и координиране на
граници на ПИ с идентификатор
12259.1021.376.
депозиран е и протокол от проведена на 20.10.2015 г.
тристранна среща между представители на КЕВР, „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и
М.П.Ц. /л.92 и л.97/ във връзка с присъединяване на обект „стопанска
сграда/склад“ собственост на Ц.,*** както и скица-проект № 5754/17.10.2013 г. на СГКК –
гр.Враца относно изменение на КККР за поземлен имот с идентификатор
12259.1021.109 и построените в него сгради, както и скица за поземлени имоти с
идентификатор 12259.1021.377 и 12259.1021.376.
При
гореизложените факти въз. състав приема,че
не е налице осъществено противоправно деяние , вина и
вреда както и причинна връзка между поведението на М.Ц. по повод извършените от
него строителни промени в съсобствената сграда, долепена до неговата в
съсобствения с исците- жалбоподатели парцел.Напротив доказателствата установяват обратното. Видно от представените
по делото писмени доказателства – проект за обект: Ограда по чл.48 и чл.147 ЗУТ и пробиване
на отвор за врата в съществуваща фасада на промишлена сграда,
местонахождение: п.и. с идентификатор № 12259.1021.377 по плана на гр.Враца,
ул.“***“ № 2 и конструктивно становище, изготвени от инж.И.З. е, че същата е
дала указания за изпълнение и детайли. Видно от заключението на СТЕ, изготвена
от инж.Ц.К. е, че след оглед на имотите и обсъждане на горепосочените писмени
доказателства вещото лице установява, че направените по границите на имотите
прозирни огради отговарят на чл.48, ал.8 ЗУТ и за тях не се изисква одобряване
на инвестиционни проекти за разрешение за строеж съгласно чл.147, ал.2 ЗУТ, а
само становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението им, каквото
становище е приложено по делото. Посочено е още, че с отварянето на врата в
преградната стена между самостоятелни обекти с идентификатор 12259.1021.376.1 и
с идентификатор 12259.1021.377.1, не се променя по никакъв начин
носимоспособността на сградата, тъй като тази стена е неносеща и при
преустройството не се засягат конструктивни елементи.
Не се доказаха твърденията и на ищците за намаляване
стойността на съсобствените имоти, вследствие незаконни действия на ответника Ц..
Видно от заключените на допълнителната СТЕ, изготвено от инж.А.В. е, че
констатираните СМР в имотите могат да се считат за подобрения, тъй като
отграничават отделни собствености и дават възможност за достъп до същите, като
намаляват функционалното им обезценяване. Според вещото лице дори е налице
увеличение стойността на ПИ с идентификатор 12259.1021.376 и построената в него
сграда с идентификатор 12259.1021.376.1 в размер на 4 721,00 лева.
Затова предявения
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД законосъобразно е отхвърлен като
неоснователен .Въззивната жалба също следва да бъде отхвърлена като неоснователна,
а решението на ВРС потвърдено в тази
част.
По жалбата на М.Ц. по
иска с правно основание чл. 61 ал.2 от ЗЗД: жалбата е процесуално допустима ,тъй като е подадена в законния срок от
страна с правен интерес от обжалване, срещу акт от категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество е н е о с н о в а т е л н а.
Твърди се от
жалбоподателя, че М.Л. и съпруга й В.Л. следвало да му заплатят от доказаните и
извършени подобрения на стойност 4 691 лв такава част ,каквато била квотата им от съсобствения имот и това
била сумата от 3 518,25 лв а не както ВРсъд е постановил 2345,51 лв, защото М.Ц.
притежавал 1/4 ид.ч. , а жалбоподателите исци-3/4 ид.част.
От приложените
писмени доказателства е видно, че съсобствената сграда между страните по делото
е - поземлен имот с
идентификатор 12259.1021.376 /предмет на настоящото производство, обособен
от имот с идентификатор 12259.1021.109/ и построените в него 14 сгради, сред
които и процесната с идентификатор
12259.1021.376.1 /част от сграда с идентификатор 12259.1021.109.10/.
Тези имоти са били поставени при делбата през 2011 г / по решение от 11.07.2011 г по
гр.д. 1232/2002 г на ВРСъд/ в дял на П.Ц., която към
2011 г по силата на нот. акт№41/2007 и нот.акт№ 42/2007 за издръжка и гледане е имала квота от 2/3
от общата част 10,57%в , тъй като освен своя дял от 1/3
, б.ж.М.Ц./нейна ***/ и е прехвърлила
своята 1/3 дял срещу издръжка и гледане. В последствие П.Ц. дарява на *** си М.Л. всичко което има от
наследството на своя *** б.ж.П.Ц., вкл.и дела на *** си т.е.2/3 от 10,57% от наследствените
имоти. Обаче след решение №
337/01.08.2014 г. по в.гр.д.№ 424/2014 г. по описа на ОС – Враца , въззивния съд е уважил предявения от М.Ц. иск
по чл. 87 ал.3 от ГПК и иск по
чл.108 ЗС, като ВОС е признал за
установено между М.П.Ц., от една страна и М.Е.Л., от друга страна, че М.Ц. е собственик на 1/6 ид.ч. от притежаваните в
съсобственост 10,57 % от поземлен имот с идентификатор
12259.1021.376 и построените в него 14 сгради, сред които и процесната с
идентификатор 12259.1021.376.1 т.е. половината от поставените в дял при делбата на П.Ц. като
праводател на М.Л. имоти.Установява се
,че ВОС е развалил алеаторния договор
между б.ж.М.Ц. и П.Ц. до размера на наследствената част на М.ц.
и тя е 1/6 ид.ч.
Следователно от
поставените в дял на П.Ц. имот идентификатор
12259.1021.376 /предмет на настоящото производство, обособен от имот с
идентификатор 12259.1021.109/ и построените в него 14 сгради, сред които и
процесната с идентификатор 12259.1021.376.1 /част от сграда с идентификатор
12259.1021.109.10/,М.Ц. по силата на съдебното решение има 1/6 ид. ч. и това е неговия
наследствен дял от *** му. Другата 1/6 ид.ч. от дела на ***та б.ж.М.Ц. си остава за П.Ц., плюс
нейната 1/3 или общо 3/6 ид.ч., които са дела на нейната
правоприемница М. Л. и нейния съпруг.
Несъстоятелно
е твърдението на адв. К. К. в писмената му защита до ВОС вх.№ 3349/24.04.2018 г, че наследствения дял на М.Ц. от 1/6 се изчислявал
от дял 2/3 и и бил 1/4. В случая дела на
М.Ц. по силата на съдебното решение на
ВОС от 01.08.2014 г по гр.д.№ 424/14 г е определен -1/6 ид.ч., която не
може отново да се определя като
неизвестна ид.ч. от 2/3. Дела на жалбоподателите М. и В. Л. след съд.
решение на ВОС от 2014 г се формира:1/6
от б.ж.М.Ц. и 1/3 от П.Ц. т.е. 3/6, а не 3/4 както е посочено в жалбата на адв. К..
Съд. състав не приема предложената формула за изчисление при която се
търси 1/6 ид.ч. от 10,57% за М.Ц.
на каква друга ид.част от 2/3 се равнява?Освен това при изчисляване на 1/6 от
2/3 се извършва умножение, а не деление както е предложил М.Ц. в писмената си защита пред ВОС. А най
-простото изчисление е като от 2/3 на М.Л.
се извади 1/6 на Ц. и остават 3/6
т.е.1/2 ид.ч.
В случая ВОС се
позовава на влезлите в сила решения на ВРСъд при извършване делба между
страните по делото и П.Ц. и не следва да се
взема предвид издадения през 2015 г констативен нотариален акт за признаване право на
собственост на недвижим имот № 97, том ІІ, рег.№ 3550, дело № 274/23.07.2015 г.
по описа на нотариус И.Л., с район на действие РС – Враца, с който на основание
чл.587, ал.1 ГПК М.Ц. е признат за собственик на ¼
ид.част от ПИ с идентификатор 12259.1021.376 по КККР на гр.Враца, находящ
се в гр.Враца, кв.”***”, ул.”***” № 2, целият с площ от 992, кв.м., ведно с ¼ ид.ч. от сграда с
идентификатор 12259.1021.376.1, цялата със застроена площ от 671 кв.м., тъй
като това е констативен нот. акт и не отговаря на действително правно положение
от цитираните съдебни решения на квотата
на М.Ц., която е 1/6, а не 1/4.
Следва да се
отбележи, че квотата на М. и В. Л. от процесните
съсобствени имоти е 3/6 , т.е.1/2
, а това е същата сума която е приел ВРС
, но при равни квоти за двете страни, а не в съотношение 1/6 : 3/6 за процесните имоти .
Затова решението
на ВРСъд по повод жалбата на М.Ц. също следва да бъде потвърдено, но с
настоящите мотиви, тъй като определената
сума правилно е изчислена в решението на ВРС.
При отхвърляне
и на двете въззивни жалби с потвърждаване на първоинстанционното решение,
разноските между страните остават така както са направени. водим от горното въз. състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 754/20.11.2017 г по гр.д.№ 4920/16 г по
описа на ВРСъд.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен
срок от съобщението до страните пред ВКС
.
Председател
:
Членове:1/ 2/