П Р О Т О К О Л
гр. Сливен, 28.08.2019 година
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми
август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретар Мария Тодорова и с участието на прокурор РУСИ РУСЕВ сложи за
разглеждане ЧНД № 447 по описа за 2019 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.
На именното
повикване в 13:30 часа се явиха:
Осъденото лице Н.В.Б., редовно
призована, се явява лично.
За Началника на Затвора – гр.
Сливен, редовно призован, се явява ст. юриск.
С., редовно упълномощена, с пълномощно, което представя днес.
Окръжна прокуратура – гр. Сливен,
редовно призована, се представлява от прокурор Р..
Съдът констатира, че молбата, по
която е образувано настоящото производство е подадена от осъденото лице чрез от
адв. В.П. ***. Адв. П. е редовно призована за днешното съдебно заседание, но не
се явява.
Осъденото лице Б.: Желая делото
да се гледа независимо от неявяването на адв. П.. Не желая служебен защитник.
Ще се представлявам сама по настоящото дело.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на
делото.
Съдът НАМИРА, че няма процесуална
пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е образувано по молба
на осъденото лице Н.В.Б. с правно основание чл. 437 от НПК, вр. чл. 70 ал.1 от НК, с искане да бъде условно предсрочно
освободена от изтърпяване на остатъка на наложеното й наказание „Лишаване от
свобода“ по НОХД № 401/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Към молбата на осъденото лице е
приложен препис от протокола от 19.03.2019 г. по НОХД № 401/2019 г. на
Кюстендилски РС.
Постъпило е становище на
Началника на Затвора – Сливен, оценка на осъден правонарушител, индивидуална
програма за въздействие и планиране на присъдата, както и личното досие на
осъденото лице, водено в Затвора – Сливен.
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата
по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
СТРАНИТЕ: Нямаме искания за
отводи и по доказателствата.
СТ. ЮРИСК. С.: Съгласно
разпореждането на съда, представям актуална справка за изтърпяната и
неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода към днешна дата.
СТРАНИТЕ: Нямаме възражения да се
приемат доказателствата.
По доказателствата, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите
по делото представените и приложени към молбата на осъденото лице писмени доказателствени
материали, вкл. тези приложени от администрацията на Затвора – Сливен, както и представената
в днешното съдебно заседание актуална справка за остатъка от наказанието.
СТРАНИТЕ: Няма да сочим други
доказателства.
Съдът НАМИРА делото за изяснено
от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене
ДАВА ХОД
П О С Ъ
Щ Е С Т В О:
СТ.ЮРИСК.С.: Поддържам
становището на Н-ка на затвора. Към днешна дата е изпълнена само първата законова
предпоставка, а именно придобито е формалното право за условно-предсрочно
освобождаване. Останалите изисквания на закона не са изпълнени. Л.св.Б. е
осъждана общо 2 пъти за шофиране в нетрезво състояние, което показва, че
наложеното наказание по първата присъда не е постигнало целта на закона да се
поправи и превъзпита, което е довело до повторно осъждане за същото деяние, извършено
в изпитателния срок по първата присъда. Видно от доказателствата по делото
осъдената е назначена на работа на
външен обект, но отказва да работи. Предлагано й е да полага доброволен неплатен
труд, което предложение също отказва. Това показва, че не проявява осъзната
активност към трудовата дейност. Рискът от рецидив е среден и съществува риск
от извършване на ново закононарушение в живота на свобода, предвид липсата на
постоянна трудова дейност преди и след постъпване в затвора и неосъзнаване необходимостта
от позитивна промяна. Налице са проблемни зони, подробно описани в становището,
липсва достатъчна критичност, осъзнаване на вина и готовност за поемане на
отговорност за собствените си действия. Предвид анализа на цялостното поведение
на осъдената по време на изтърпяване на наказанието и приложените писмени доказателства
по делото, както и за да бъде изпълнена целта на закона, в т.ч. и да се въздейства
възпитателно и предупредително в
обществото като цяло, моля да оставите без уважение молбата на л.св. Б. за условно-предсрочно
освобождаване.
ПРОКУРОРЪТ: Също считам, че постъпилата
молба на л.св. Б. е неоснователна. Няма спор, че същата има формално право, доколкото
е изтърпяла 1/2 от наложеното й наказание. От представеното становище от затворническата
администрация е видно, че не се съдържат достатъчно доказателства за нейното
поправяне. Доколкото считам, че това становище е коректно и обосновано
представено, моля то да послужи като доказателства при вашето определение. За
неоснователността на молбата аз лично намирам и две противоречия с основни
правни институти. Това е института на условното предсрочно освобождаване. Остатъкът
е 20 дни. Считам, че допускането на едно условно-предсрочно освобождаване при
остатък от 20 дни, обезсмисля института на условното предсрочно освобождаване. Но
по-същественото, което считам, че противоречи с разпоредбите на НК, предвид
това, че наложеното наказание е било 3 месеца лишаване от свобода. Това е минималния
срок за изтърпяване на едно наказание лишаване от свобода. Т.е. законодателят е
предвидил, че в случай на извършено престъпление минималният срок, с който трябва
да бъде понесено, с всички последствия при изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, не следва да бъде по-малък от 3 месеца. Допускането на условно-предсрочно
освобождаване в настоящия случай би означавало слизане под тази законова
граница. Моля за вашето определение, с което да отхвърлите молбата на л.св. Б..
Съдът ДАВА право на лична защита
на осъдената:
ОСЪДЕНАТА Н.Б.: Искам да отбележа,
че нямам никакви констатирани нарушения на правилника за реда и дисциплината на
лишените от свобода в затвора, защото такъв няма, не съм запозната, не съм
подписвала. Изброени са негативи, тук се цитира, че съм отказала работа. Бях
назначена на работа във фирма „Лемприер” и освободена, без обяснения, или
по-скоро обяснението беше, че имам „леко” поведение на работното си място.
Въпреки това, ме назначават на друга външна бригада, в друга фирма, където аз
отказах да работя, защото щеше да се получи същото. Налице е тенденциозно
отношение към мен. Предложиха ми доброволен труд да работя в най-голямата горещина
навън, да копая. Аз съм хипертоник, затова отказах. Въпреки всичко, ежедневно
полагам доброволен, но не задължителен труд в общежитието, като хигиенизирам
двора, грижа се за цветята в сградата. Имам идеални изпълнения, касаещи
хигиената в стаята, изпълнение на задължението си като дежурен по коридор,
тоалетна и умивалник. Не виждам причина, поради която да не бъда освободена. Всичко
това не е свързано с поправяне за нарушението, което съм извършила и за което
търпя наказание вече 5 месеца.
Съдът ДАВА право на последна дума
на осъдената.
ОСЪДЕНАТА Н.Б.: Искам съда да вземе
предвид, че ако имаше нарушение, щях да имам дисциплинарно наказание. Като се
има предвид с какъв контингент се налага да живея, няма да споменавам. Имайки
предвид миналото ми на директор на училище с общежитие за социално слаби деца.
Относно моята поправка, въпросните госпожи няма какво да искат от моя страна за
поправка. Взела съм си поука. Разбрах, че съм допуснала детска грешка, но след
като съдът е преценил, че ми се полага минимума наказание, не виждам причина да
ми бъде отказано дори една седмица предсрочно освобождаване, за това, че вие
вземате отношение към всеки случай единично, а не за всички като цяло. В
заключение ще кажа, че дори на индивидуалния ми план пише „разведена”. Аз съм
омъжена щастливо, с 27 годишен брак.
Съдът се ОТТЕГЛИ на съвещание.
Съдът,
след съвещание и след като се запозна с приобщените доказателства, като взе предвид
становището на страните, намира следното:
Производството
е правно основание чл. 70, ал.1 от НК и се развива по реда на чл. 437 ал.2 и
сл. от НПК.
Образувано
е по молба на осъдената Н.В.Б., в която се твърди наличие на предпоставките на
чл. 70, ал.1 от НК. Направено е искане осъдената да бъде условно предсрочно
освободена от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.
Постъпило
е писмено становище от заместник на Началника на Затвора гр. Сливен, в което са
посочени осъжданията и наложените наказания на лишената от свобода Б..
Изчислено е, че към 06.08.2019 г. осъдената е изтърпяла 1 месец и 19 дни от
последно наложеното й наказание 3 месеца „лишаване от свобода“, като й остава
за изтърпяване 1 месец и 11 дни. В становището е застъпена теза за
необходимостта от продължаване на поправителното въздействие по отношение
снижаване риска от рецидив и редуциране профила на нуждите. Предлага се да бъде
оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на Н.В.Б..
В
с.з. пред настоящия състав осъденото лице поддържа молбата и направеното искане
за условно предсрочно освобождаване.
Представителят
на Началника на Затвора – гр. Сливен счита искането за неоснователно.
Прокурорът
взема становище да не бъде уважавана подадената молба.
Съдът,
след преценка на доказателствата по делото, прие за установено от фактическа
страна следното.
Осъдената
Н.В.Б. е с българско гражданство, родена в Кюстендил, с постоянен адрес ***, с
висше образование по педагогика. Осъждана е с ефективно изтърпяване на
наказания “лишаване от свобода” за извършени престъпления по чл.343б ал.1 и
ал.2 от НК.
В Затвора – Сливен търпи първоначално наказание 3
месеца “лишаване от свобода”, наложено по НОХД № 454/2016 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
Изпълнението на наказанието е осъществено в периода 01.04.2019 г. –
18.06.2019г.
От 18.06.2019 г. осъденото лице търпи наказание в размер на 3 месеца
“лишаване от свобода”, наложено по НОХД № 401/2019 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, за престъпление по чл. 3436, ал. 2 от НК.
Видно
от приобщените доказателства към датата на днешното с.з. 28.08.2019 г.
осъдената е изтърпяла фактически 2 месеца и 10 дни. Остатъкът за изтърпяване
към 28.08.2019 г. е в размер на 20 дни.
От наличните в
затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по
делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден
правонарушител и становището на Началника на затвора, се установява, че след
постъпването в Затвора – Сливен осъдената е започнала изтърпяването на
наказанието, наложено по НОХД № 454/2016 г. по описа на РС – Кюстендил, а в
последствие и наказанието по НОХД № 401/2019 г. по описа на РС – Кюстендил. По
време на престоя в Затвора не била поощрявана, нито наказвана съгласно ЗИНЗС.
Въпреки това са констатирани няколко нарушения, опити за заобикаляне на правила
и опозиционно поведение спрямо администрацията на Затвора. Като такива са
отчетени притежанието на вещ, за която не притежава опис, установяване на нейни
вещи у друга осъдена, провеждане на телефонни разговори не по установения ред,
откази да полага труд след 19.06.2019 г. и други действия с опозиционен
характер. При проведени разговори с ресорни служители от администрацията на
Затвора, споделила мнението си, че 5-6 месеца не са достатъчни за постигане на
големи резултати, а шофирането след употреба на алкохол не счита за
престъпление. Същевременно участвала
в част от предлаганите й дейности, като: работно ателие "Моята Великденска
рецепта" – 27.04.2019г.; хлебна терапия – 01.06.2019г.; Редакционна
колегия – от 01.07.2019г. към настоящия момент.
Като лице с подходящо образование и опит й е
предложено да участва в подкрепа на непълнолетна девойка, настанена в
поправителен дом към Затвора Сливен, но отказала да съдейства, тъй като
времето, което тя самата ще прекара в Затвора не е достатъчно за постигане на
резултати. Същевременно изтъкнала, че е с нагласа за спокоен и безпроблемен
престой в институцията и предпочита да сведе общуването с други лишени от
свобода до лицата, с които е настанена в едно и също спално помещение.
В живота на свобода осъдената била с постоянна трудова
заетост като учител, директор на училище, възпитател в Център за работа с деца
с увреждания. От 2017г. работила за 6 месеца в Англия като детегледачка в
английско семейство, а от края на 2017 г. до началото на 2018 г. опитвала да
работи различни дейности – в склад, застраховки на коли и др., и около година
почти не работила. По време на престоя в затворната институция, в изпълнение на
индивидуалната програма за въздействие – запазване на изградените трудови
умения и навици, й е предоставена възможност да работи. Назначавана била на
работа, както следва:
- със
заповед № 16/18.04.2019г. на Началника на Затвора била назначена на външен
неохраняем работен обект „Лемприер“. От 29.05.2019г. била спряна от работния
обект, поради неоправдаване на оказано доверие за работа на външен неохраняем
обект, допускайки неразрешен контакт с външни лица на работното място. В опит
за изясняване на ситуацията, осъдената отказала да съдейства.
- със
заповед № 137/29.05.2019г. на Началника на Затвора била назначена на друг
външен неохраняем обект „Пластформ“. Осъдената имала възможност в деня на
запознаване със заповедта да съобщи намерението си да не полага възложената й
трудова дейност, но не го направила. По този начин, според становището на
администрацията на Затвора, е възпрепятствала възможността за реакция и
назначаване на друга осъдена, за да не
се нарушат договорните взаимоотношения с посочената фирма.
На 18.06.2019г. й било предложено да полага доброволен
неплатен труд за облагородяване и почистване територията на ЗО ОТ „Сливен“ –
първоначално се съгласила, но не попълнила необходимото заявление. Отказала да
полага доброволен неплатен труд и на 12.07.2019г. Към датата на подаване на молбата
за условно-предсрочно освобождаване осъдената не упражнявала под никаква форма
трудова дейност.
Осъдената не
била включена в образователния процес в училището към затвора, поради завършено
висше образование. По време на фактическото изтърпяване на наказанието в
Затвора Сливен не били провеждани квалификационни курсове.
По отношение на съпътстващите наказанието
ресоциализиращи дейности поддържала активна позиция по отношение на някои от
тях, както и към дейности, с които сама
осмисляла свободното си време - престой на открито, почивка и четене на книги.
Предвид завършеното виеше образование и налична компютърна грамотност й била
възложена задачата да напише определен текст, използвайки наличния компютър в
ЗО ОТ „Сливен“. Осъдената изпълнила задачата за по-продължителен период от
време от предварително зададения срок, като я довършила след напомняне. Предвид
горепосочените притежавани от Б. компютърни умения същата била включена в
Редакционна колегия. Изявила желание за участие в работно ателие "Моята
Великденска рецепта" и хлебна терапия.
Рискът
от рецидив според изготвената актуална оценка на правонарушител е в стойностите
на среден – 51 точки. Същият се е увеличил с две точки спрямо първоначалната
оценка на риска, която е отчела 49 точки риск от рецидив. Профилът на нуждите
откроява като проблеми зони “Образование, обучение и трудова заетост” и “Нагласи”.
Съпоставянето на оценките не регистрира промяна в положителен аспект. Отчетено
е несериозно и непостоянно отношение на осъдената към трудовата дейност в условията
на затвора – не положила усилия да запази първоначалното си работно място,
отказала да упражнява трудова дейност в друг външен работен обект и както и
нямала мотивация за полагане на доброволен труд в общежитието и затвора.
Същевременно е констатирана липса на осъзнаване на отрицателните аспекти от
начина на живот на осъдената, респ. неумение за разрешаването на проблемите по
най-удачен начин. Съгласно оценката, осъдената не осмисля в достатъчна степен
факторите, довели до противоправно поведение.
Според становището на оценителя в условията на затвора не се установява
риск за индивида, другите осъдени и персонала на затвора. В живота на свобода шофиране след употреба на алкохол може
да създаде предпоставки за причиняване на ПТП, при което съществува риск за
лица, участващи в движението.
В
индивидуалния план за изпълнение на присъдата са заложени цели, чието корекционно въздействие се нуждае от продължение. Като
такива се сочат осъзнаване на вината и готовност за поемане на
отговорност за собствените действия, преодоляване на прибързаността в
преценките и вземането на решения, постигане на емоционална стабилност и
подобряване уменията за справяне в трудни ситуации, изграждане на
самостоятелност и преодоляване на рисково поведение, формиране на адекватни
умения за идентифициране и преценка на проблемни зони в живота; идентифициране
на факторите, довели до извършените престъпления. Според ангажираното
становище, реализирането на така заложените
цели би довело след себе си постепенно снижаване на стойностите на следените
параметри и би доказало постигане на желаната промяна. В становището на Началника на затвора е изразена
позиция за неизпълнени към настоящия момент цели, тъй като не се наблюдава
категорична позитивна поведенческа и личностна промяна у лишената от свобода.
Въз
основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи:
Искането
на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Налице
е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1 т.1 от НК предпоставки за
допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената Б. от изтърпяване на
останалата част от последно наложеното наказание „лишаване от свобода”, а
именно към настоящия момент осъдената е изтърпяла фактически повече от
половината от наложеното й наказание 3 месеца „лишаване от свобода“ по
последното й осъждане.
Не
е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от НК, а именно
със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за своето
поправяне. С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е определил като
доказателства за поправянето всички обстоятелства,
които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и
всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага цялостно изследване на
поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“.
От приобщените доказателства не може да се направи
извод, че в рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора,
осъдената е дала убедителни доказателства за своето поправяне. Поради това
настоящият състав не може да формира извод за наличие на втората предпоставка,
изискуема от разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК. Липсват категорични
доказателства за констатиран напредък в посока трайна позитивна личностова
промяна. Осъдената е с противоречиво и непостоянно отношение към включването в
трудови дейности, понастоящем отказвала участие в каквито и да е форми на труд.
Липсват обосновани аргументи и причини за пасивността на осъдената. Полагането
на системна трудова дейност е основен фактор за успешно реализиране в живота на
свобода, а несериозното отношение към труда в условията на затвора сочат за
липса на необходимата личностова промяна.
От наличната в приобщените доказателства информация не
може да се формира извод за трайно положително отношение към евентуална трудова
реализация в живота на свобода и за демонстрирано желание от страна на
осъдената да спазва закона в бъдещия й живот на свобода, с оглед заявяваната
позиция за непрестъпния характер на шофирането след употреба на алкохол.
Обстоятелството, че Б. е осъдена двукратно за извършването на едни и същи по
вид престъпления, както и неосъзнаването в цялост на причините и факторите,
довели до деянията и към настоящия момент, навежда на извод за непостигнати в
пълен обем цели на наказанието. Липсата на убедителни доказателства за трайна
личностова промяна, не дава възможност на съда да заключи, че на този етап осъдената
се е поправила. Независимо от липсата на сериозни нарушения и наложени
наказания по време на престоя в затвора, както и включването в определени
инициативи, съдът отчита, че цялостното поведение на осъдената, фиксираните
проблемни зони в оценката на правонарушителя, рискът от рецидив, който се е
завишил и остава в границите на среден и поведението, не сочат за постигнат
поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Предвид
събраните по делото доказателства и с оглед изложеното по-горе, съдът намира,
че следва да продължи процеса на поправително въздействие в насока снижаване
риска от рецидив и редуциране профила на нуждите на лицето. Наличните към
настоящия момент доказателства по смисъла на чл.439а от НПК не са достатъчни,
за да обосноват извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане
на условно предсрочно освобождаване на осъдената Н.В.Б. от неизтърпяната част
на наложеното й наказание „лишаване от свобода“. Макар да е налице твърде
кратък остатък от наложеното наказание, то същият би могъл да спомогне в
някаква степен за продължаване на поправителното въздействие върху осъденото
лице.
С оглед на изложените съображения, съдът намери,
че следва да остави без уважение искането на осъденото лице за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
„лишаване от свобода”.
Така мотивиран и на
основание чл. 440,
ал. 1 от НПК, във вр. с чл. 70 от НК,
Сливенският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице Н.В.Б.,
ЕГН **********, за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено на осъдената по НОХД
№ 401/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Определението
може да бъде обжалвано и протестирано в седмодневен срок, считано от днес, пред
Апелативен съд – Бургас.
Протоколът се състави в съдебно
заседание.
Заседанието се закри в 13:50
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: