Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….. / 18.01.2021г. , гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание,
проведено на 18.12.2020г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при
участието на секретар МИГЛЕНА МАРИНОВА,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13319 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото се развива между ищецът
„И."ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Русанка Костова Манолова и ответника „Г.Г.Г.Е."ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Цветан
Тодоров Колев, след разделяне на част от
материалите по него с Определение № 5832/05.05.2020г.
на ВРС.
Производството
по делото е образувано по повод предявена искова претенция от ищецът „И."ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Русанка Костова Манолова срещу
ответника „Г.Г.Г.Е."ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя Цветан Тодоров Колев, за
признаване за установено, че „И." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** /партер - вътр. Двор/,
представлявано от Русанка Костова Манолова, е
титуляр на вземането в размер на 1493,37лв., представляваща платена без
основание стойност на коригирана потребена
електрическа енергия по издадена от „Е-П.П" АД фактура №****/21.03.2012г.,
на осн. чл. 55, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД, което вземане е прехвърлено от
„К.Г." ЕООД на „И." ЕООД с Договор за цесия от 23.10.***., за която
сума има издаден изпълнителен лист от 15.11.2018г. от Районен съд - гр. Варна
по гр.д. № ****/***., 21 с-в в полза на „К.Г." ЕООД.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните факти и обстоятелства: Сочи се , че
през 2014 год., „К.Г." ЕООД е подал пред ВРС искова молба срещу „Е-П.П"
АД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
както следва за присъждане на сумата в размер на 1493,37лв.,
представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена
електрическа енергия по издадена от „Е-П.П" АД фактура № ****/21.03.2012г.
На основание
така подадената искова молба е било образувано гр.д. №****/***. по описа на ВРС.
В хода на
производството по гр.д. № ****/***. по
описа на ВРС, на 23.10.***., „К.Г." ЕООД. прехвърлило вземането си в
размер на 1493,37 лв. на „И."
ЕООД, като делото продължило между първоначалните страни, съгласно разпоредбата
на чл. 226, ал. 1 от ГПК.
/Доказателство № 1: Договор за
прехвърляне на вземане от 23.10.***./
С Решение № 497/02.02.2015г. по гр.дело № ****/***., ВРС уважил предявения от „К.Г."
ЕООД срещу „Е-П.П" АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
С Решение № 1835/06.11.2018г. по в.гр.д. № 1723/2018г., Окръжен съд - гр.Варна потвърдил изцяло Решение № 497/02.02.2015г.
/Доказателство № 2: Решение № 1835/06.11.2018г.
постановено от ВОС по в.гр.д. № 1723/2018г./.
На 15.11.2018г., ВРС издал изпълнителен лист в
полза на „К.Г." ЕООД за сумата в размер на 1493,37лв., представляваща главница по
фактура №****/21.03.2012г.
На 23.12.***., между „К.Г." ЕООД и „И."
ЕООД е била подписана Спогодба - Анекс /към 198 договора за продажба на вземания
сключени на 23.10.***. между „К.Г."
ЕООД и „И." ЕООД/. /Доказателство №
3: Спогодба-Анекс от 23.12.***./. Процесното вземане е описано в т. 103 от Приложение № 1, неразделна част от Спогодба-Анекс от 23.12.***.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от същата Спогодба-Анекс, „К.Г." ЕООД се
задължило да предаде на „И." ЕООД, в
14 дневен срок получения изпълнителен лист.
Въпреки, че
изпълнителния лист е бил издаден още на
15.11.2018 год,. същият до настоящия момент,
се сочи, че не е предаден на „И." ЕООД .
Освен това на 08.05.2019г., „И." ЕООД излага, че са получили Покана
от „Е-П.П" АД с изх. № ****.
/Доказателство № 4: Покана с
изх. № ****./.
От същата
покана, установили, че на
25.04.2019г. „Е-П.П"АД, са получили покана за доброволно изпълнение
по изп.д. № ****по описа на ЧСИ
Станимира Костова-Данова, per. № 718, район на действие ОС -
гр. Варна. Изпълнителното дело, е било образувано по
вземането, което е било прехвърлено на „И."
ЕООД с договора за цесия от
23.10.***. и на основание издадения в полза на „К.Г." ЕООД от ВРС
изпълнителен лист по гр. дело №
****/***. по описа на ВРС.
Изпълнителното
дело обаче не е образувано от „К.Г." ЕООД, а от друго неизвестно за ищеца
„И." ЕООД трето лице - „П.М." ЕООД.
След справка
по изпълнителното дело „И." ЕООД установил, че три месеца след като са
прехвърлили вземането си на тях, „К.Г." ЕООД е уведомило длъжника, че
прехвърля същото вземане на „П.М." ЕООД, след което му е предало и
оригинала на изпълнителния лист.
За да придаде
достоверност на прехвърленото вземане от „К.Г." ЕООД на „П.М." ЕООД,
че е извършено преди цесията между „К.Г." ЕООД и „И." ЕООД, се сочи,
че същите умишлено са изписали в договора за прехвърляне на вземане като дата
два дена по-ранна от договора за цесия сключен между „К.Г." ЕООД и „И."
ЕООД.
Тези действия
на „К.Г." ЕООД и „П.М." ЕООД, се настоява от ищецът, че са направени с единствената цел да увредят
законните права и интереси на „И." ЕООД като единствен титуляр на процесното вземане.
Същите са в
разрез и със сключената между „К.Г." ЕООД и „И." ЕООД Спогодба-Анекс
/към 198 договора за
продажба на вземания сключени на
23.10.***. между „К.Г." ЕООД и „И." ЕООД/, подписана на 23.12.***.
Съгласно чл. 8 от Спогодба-Анекс от 23.12.***., „К.Г."
ЕООД декларира, че към датата на сключване на договорите за продажба на
вземане, описани подробно в Приложение №
1 /процесното вземане се намира под
номер 103 от
приложението/, е изключителен
собственик на вземането по чл. 1, ал. 1, буква „А" от
договорите, като същият се задължава да не прехвърля на трето лице нито едно от
вземанията описани в Договорите за прехвърляне на вземания, приложени в
Приложение № 1.
Видно
от представеното към настоящата молба доказателство - Уведомление по чл.99 ал.4 от ЗЗД за сключения договор за цесия между „К.Г." ЕООД и „И." ЕООД е
съобщена на длъжника „Е-П.П" АД на 26.10.***. /Доказателство № 5: Уведомление
по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от 26.10.***./.
От
друга страна Уведомлението по чл. 99, ал.
4 от ЗЗД от цедента „К.Г."
ЕООД за сключения между „К.Г." ЕООД и „П.М." ЕООД договор за цесия за
същото вземане, е било получено от длъжника „Е-П.П" АД на дата 20.01.2015г.,
тоест 3
месеца след Уведомлението изпратено на „Е-П.П" АД, че процесното
вземане е прехвърлено от „К.Г." ЕООД на „И." ЕООД. /Доказателство № 6: Уведомление
по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от
20.01.2015г./.
Сочи
се, че съгласно текста на чл. 99, ал.
4 от ЗЗД прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор.
С
Решение от 01.07.2005г. на ВКС по гр.д. №1046/2004г., т.к., 2-ро т.о.,
решаващият състав е приел, че: ., Като
изпраща съобщение до длъжника, цедентът го информира,
че вече не е кредитор, а такъв е цесионерът, комуто е
прехвърлил вземането си. Това означава, че между длъжника и иедента
е прекратена облигационната връзка. След този момент цедентът
не може да прекратява нито едностранно, нито по взаимно съгласие договора за
цесия, иедентът е загубил вземането си, той не е материалноправно легитимиран и нищо не може да оттегля,
респ. да влияе на отношенията между длъжник и иесионер.
Да се приеме обратното, означава, че иедентът все още
е носител на правата, които е прехвърлил на новия кредитор, което противоречи
на същността на договора за иесия.
Договорът
за цесия е изпълнен с прехвърляне на вземането и със съобщаването му на
длъжника. Немислимо е да се сложи край на нещо, което не съществува. Цедентът би могъл да се легитимира като носител на
материалното право, след като вече го е загубил, поради иедирането
му, но само ако отново го придобие ".
Следователно,
при изложеното, се настоява, че „И." ЕООД надлежно е придобил от „К.Г."
ЕООД вземане за сумата в размер на 1493,37 лв., по Договор за цесия от 23.10.***.,
като цедентът „К.Г." ЕООД е изпратил Уведомление
на длъжника „Е-П.П" АД на 26.10.***.
След
тази дата /26.10.***./, единствен кредитор на „Е-П.П" АД за процесното вземане е дружеството „И." ЕООД.
Изпратеното
и получено Уведомление от 20.01.2015г. до „Е-П.П" АД, с което „К.Г."
ЕООД уведомява същото, че вземането в размер на 1493,37 лв. по Фактура № ****/21.03.2012г.
е прехвърлено на „П.М." ЕООД, няма никаква правна стойност, тъй като към
този момент единствен кредитор по това вземане е „И." ЕООД.
Сочи
се от ищецът, че след като научили за тези неправомерни действия на „К.Г."
ЕООД и „П.М." ЕООД, на 09.05.2019г., депозирали молба до ЧСИ Станимира
Костова -
Данова, с което на осн. чл. 456 от ГПК, поискали да бъдат конституирани като взискател
по изп.д. № *********, както и да бъде наложен запор на банкови
сметки на длъжника „Е-П.П" АД /Доказателство № 7: Молба с вх. №
5769/09.05.2019г.
по изп.д. № ***********, по описа на ЧСИ С.К. –
Д., per. № ***,, Район на действие ОС - гр. Варна/.
На
13.05.2019г., с Постановление по изп.д. № *********, ЧСИ С.К.-Д.отказала да конституира „И."
ЕООД по същото изпълнително дело като частен правоприемник на взискателя „К.Г." ЕООД. /Доказателство № 8: Постановление
от 13.05.2019г. по изп.д. № ********, по описа на ЧСИ С.К. –
Д., per. № ***, Район на действие ОС - гр. Варна/.
Видно
от мотивите на Разпореждането, вместо да вземе предвид датата на Уведомлението
до длъжника, от която дата е прехвърлителното
действие за извършената цесия, съгласно изискванията на закона - чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, съдебният изпълнител, поради
неясни за „И." ЕООД причини,
не се е съобразил с разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД, и неправилно е приел, че
„П.М." ЕООД е титуляр на вземането тъй като в договора им за цесия е била
посочена дата два дена преди датата на цесията сключена между „К.Г." ЕООД
и „И." ЕООД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от ГПК, приемството се установява с писмени доказателства, каквито
„И." ЕООД е представило към молба вх. №5769/09.05.2019г.
с правно основание чл. 456 от
ГПК, депозирана по изп.д. №********, по описа на ЧСИ С.К. –
Д., per. № ***,, Район на действие ОС - гр. Варна.
Към
молбата на „И." ЕООД, за конституиране
по изпълнителното дело с вх. № 5769/09.05.2019г., е представено и Уведомлението по чл. 99, ал. 4
от ЗЗД, от което е видно, че на 26.10.***. за длъжника и
третите лица, титуляр по процесното вземане е само и
единствено „И." ЕООД.
Излага се от ищецът, че буди
недоумение как съдебният изпълнител излага мотиви, че „П.М." ЕООД е
титуляр на процесното вземане при положение, че
същият трябва да е представил Уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, с което „К.Г." ЕООД
уведомява длъжника „Е-П.П" АД, че новият кредитор е „П.М." ЕООД.
Сочи се, че
от представените към настоящото молба доказателства се установява, че
Уведомлението по договора за цесия сключен между „К.Г." ЕООД и „П.М."
ЕООД е от дата 20.01.2015г., т.е. три месеца след като „Е-П.П" АД е бил
уведомен, че титуляр по процесното вземане е именно „И."
ЕООД.
При
представени писмени доказателства, че за вземането, по което е образувано
изпълнително дело е прехвърлено на друго лице, съдебният изпълнител , се сочи,
че е бил длъжен да присъедини частния правоприемник на взискателя.
Предвид
обстоятелството, че след постановяване на отказа от страна на частния съдебен
изпълнител „И." ЕООД не е страна в
изпълнителното производство доколкото съгласно чл. 435 от ГПК действията на съдебния изпълнител
могат да се обжалват само от взискателя, длъжника,
трето лице, когато изпълнението е насочено върху вещи, които са били във
владение на това лице, към момента на запора, възбраната или предаването и от
трето лице, когато при въвод на владение на недвижим
имот, то в този случай за „И." ЕООД не съществува законова възможност да
обжалва този незаконен отказ на съдебния изпълнител в изпълнителния процес.
По отношение на правния интерес
от завеждане на иска срещу „Г.Г.Г.Е."ЕООД, се
сочи следното:
Следва да се
има предвид, че от представената към исковата молба Спогодба-Анекс от 23.12.***.
е видно, че „Г.Г.Г.Е." ЕООД е подписал същата в
качеството му на солидарен длъжник.
В чл. 21 от Спогодбата, страните са се съгласили, че в качеството си на солидарен дължник встъпва „Г.Г.Г.Е." ЕООД.
От друга
страна, „Г.Г.Г." ЕООД изрично е предявило
извънсъдебни претенции срещу „И." ЕООД, че ищецът не е носител на процесното вземане, което
„И." ЕООД ще докаже по време на съдебното дирене. Оспорванията са осъществени както писмено, така и устно в
телефонен разговор от управителя на „Г.Г.Г."
ЕООД. Отделно последното дружество отговаря за задълженията на „К.Г." ЕООД
по процесната спогодба солидарно по аргумент на чл. 21 от Спогодбата, която е и причината този ответник да оспорва правата на „И." ЕООД. Тук
също категорично е налице спор между две лица дали едното е носител на
конкретно право.
Тези факти и
обстоятелства, се сочи, че биха се установили в бъдещото исково производство.
Излага се, че
фактическото поведение на взискателя „П.м." ЕООД
по ИД № ****/2019г. по описа на ЧСИ
С.К. –
Д., per. № ***,, образувал
изпълнително дело от свое име и на праводателя-цедент
/"К.Г." ЕООД/, предал изпълнителния лист на този цесионер,
несъмнено индикира оспорване на правото на вземане на
ищеца /"И." ЕООД/ и обуславя интереса му да го установи със сила на пресъдено нещо спрямо тези лица. Така се приема, според
ищеца и в Определение от 21.06.2019г. по в.ч.т.д. № 964/2019г. по описа
на Окръжен съд - Варна,
ТО, което прилага за сведение на съда.
В заключение,
се сочи, че и трите първоначално посочени ответни дружества по един категоричен
и недвусмислен начин оспорват правото на Интейк да е
носител на вземането в размер на
1493,37 лева, подробно описано в първоначалната искова молба. Този
спор следва да бъде разрешен от съда, поради което са заведени и настоящите
искове.
С
оглед на изложеното се обосновава правния интерес от предявената искова
претенция.
В постъпилата
по делото уточнителна молба № 3271/15.01.2020г. на „И." ЕООД, се излага, че ответникът„Г.Г.Г."
ЕООД изрично е
предявил извънсъдебни претенции към „И." ЕООД относно процесното
вземане, като това ответно дружество е направило както устно на 1.10.2019г. с твърдение, че е носител на процесното
вземане на основание сключен устен договор за цесия с „К.Г." ЕООД от
20.10.***.
Отделно
съгласно чл. 21 от Спогодбата „Г.Г.Г.Е." ЕООД
отговаря за задълженията и на двете страни.
Съгласно чл. 14 от Спогодбата в случай, че „К.Г." ЕООД не
предаде на „И." ЕООД издадения по гр.д. № ****/***. на ВРС изпълнителен лист, то „К.Г."
ЕООД дължи на „И." ЕООД неустойка в размер на 3000 лева за всеки непредаден
изпълнителен лист в 14-дневен срок.
Като
солидарен длъжник „Г.Г.Г.Е." ЕООД, се сочи, че
също дължи въпросната сума от
3000 лева, поради което изрично е оспорило действителността на процесния договор за цесия, сключен между „К.Г." ЕООД
и „И." ЕООД на 23.10.***.
Т.е. „Г.Г.Г.Е." ЕООД и устно, и писмено е изразило становище,
че е носител на процесното вземане от 20.10.***., като изрично е оспорило
действителността на договора за цесия между „И." ЕООД и „К.Г." ЕООД
от 23.10.***.
На следващо
място, се сочи, че по редица арбитражни дела между страните „Г.Г.Г.Е." ЕООД оспорва представителната власт на адв.К.Т., както и факта че това дружество е солидарен
длъжник, поради което се налага несъмнен извод, че се отричат правата на ищеца
и от този ответник.
Следователно
в случая категорично е налице спор между няколко лица кое от тях е носител на
конкретно право. Единственият начин този спор да бъде разрешен е съдът със сила
на пресъдено нещо да установи кое дружество излага
правилно становище съобразно действащото материално право.
Настоява се
от „И." ЕООД, да се вземе под
внимание и становището на „Г.Г.Г.Е." ЕООД
относно обстоятелството дали това дружество претендира да е носител на процесното вземане, респ. дали оспорва действителността на
сключения между „И." ЕООД и „К.Г." ЕООД договор за цесия от 23.10.***.
Едва след това, се сочи, че може да се направи категоричен извод за наличие на
интерес от водене на иска и срещу това дружество.
С молба вх.№
12358/12.02.2020г., „И." ЕООД предоставя и моли да се приеме като писмено доказателство заверен препис
на Възражение от Г.Г.Г.Е. ЕООД, получено от „И."
ЕООД на 01.08.2019г.
ведно с препис за ответниците.
Сочи,
че със същото, в т. 2, „Г.Г.Г.Е." ЕООД е оспорило действителността на всеки един
от приложените към Спогодбата 198 броя договори за цесия, както и е направено твърдение, че
именно „Г.Г.Г.Е." ЕООД е носител на описаните в
Спогодбата 198
броя вземания, сред които е и процесното вземане под
номер 103.
Оспорена е и
представителната власт на адв. К.Т. да прехвърля
вземанията на „К.Г." ЕООД, вкл. е оспорено „И." ЕООД да е носител на
198-те вземания, описани в Спогодбата.
Излага се, че
на 01.08.2019г., адв. М.М.,
като представител на „Г.Г.Г.Е." ЕООД, е предал на управителя на „И." ЕООД, в
офиса на „И." ЕООД, *** – партер,
описаното по-горе писмено възражение с твърдения, че „Г.Г.Г.Е."
ЕООД е носител на описаните в Спогодбата
198 броя вземания, тъй като това дружество е сключило 198 броя договори за цесии с „К.Г."
ЕООД от по-ранна дата - 20.10.***. с предмет
198-те вземания, описани в Спогодбата.
„И." ЕООД, с оглед на всичко изложено,
настоява, че е налице спор между него и ответната страна, кой е носител на процесното вземане, поради което единственият начин за „И."
ЕООД да докаже правотата на твърденията си е да предяви
положителен установителен иск, който да обвърже
всички страни със сила на пресъдено нещо.
Ответното дружество „Г.Г.Г.Е." ЕООД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Ц.Т.К., в срока
по чл. 131
от ГПК, изтекъл
на 25.11.2019г./съобщение – л.32/, не е депозирало отговор
на исковата молба. След изтичане на срока
по чл.131 от ГПК е постъпила молба от страна на
ответника от 13.02.2020г. , в която се изразява становище за неоснователност на иска. Излагат се твърдения за нищожност на спогодба – анекс от 23.12.***. Счита се за нищожна спогодба – анекс от
23.12.***., като подписана от управителя при измама и непознаване на правната
терминология от управителя на ответното дружество.
С молбата, с
вх.№12577/13.02.2020г., „Г.Г.Г.Е." ЕООД, прави следните възражения:
Спогодба-Анекс /към 198 договора за продажба на вземания сключени на 23.10.***. между "К.Г."
ЕООД и "И." ЕООД от 23.12.***.,
е подписана от управителя на Глас Голд Груп, поради
измама и непознаване на правната терминология отстрана на управителя.
Всъщност,
Глас Голд Груп, обезпечава чужд дълг на "К.Г."
ЕООД, чрез поемане на задължение от представляващия пълномощник адв. К.Т.,
който не разполага с представителна власт.
Следователно,
Спогодба-Анекс /към 198
договора за продажба на вземания, сключен на 23.10.***. между "К.Г."
ЕООД и "И." ЕООД/ от 23.12.***., е
нищожна, като и арбитражното споразумение, обективирано
в същата спогодба-анекс, също е нищожно.
Оспорва се от „Г.Г.Г.Е."
ЕООД, „И." ЕООД да е придобило 198 броя вземания към „Е.П.П."
АД съгласно Спогодба-Анекс /към 198 договора за продажба на вземания сключени на 23.10.***. между "К.Г."
ЕООД и "И." ЕООД/ от 23.12.***., тъй като пълномощникът на „К.Г."
ЕООД не е разполагал с представителна власт да сключва договори за цесия и с
това да цедира и да задължава „К.Г." ЕООД, а
оттам и солидарно отговорното дружество - „Г.Г.Г.Е." ЕООД.
В
това число, „Г.Г.Г.Е." ЕООД,
оспорва поотделно действителността на
всеки един от приложените към Спогодба-Анекс /към 198 договора за продажба на
вземания сключени на 23.10.***. между "К.Г." ЕООД и "И."
ЕООД/ от 23.12.***. договори за цесия. „И." ЕООД не е носител на описаните
в Спогодбата от 23.12.***. и приложенията към спогодбата 198 броя
вземания.
Сочи, че това е така,
понеже носител на въпросните 198 вземания е „Г.Г.Г.Е." ЕООД,
тъй като на 20.10.***. Г.Г.Г.Е. ЕООД е сключило 198 устни
договора за продажба на вземания с "К.Г." ЕООД с предмет, вземанията
описани в Спогодбата от 23.12.***. и приложенията към нея.
При
изложеното настоява, че предявеният срещу „Г.Г.Г.Е."
ЕООД иск, е неоснователен и недоказан.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори, а и при служебна справка в деловодна
система на ВРС, се установява, че гр.дело № ****/***. по описа на Районен
съд-гр.Варна , е образувано по повод подадена искова молба , депозирана в Районен съд – Варна на 28.07.***. от ищеца „К.Г.” ЕООД, ЕИК ********* срещу ответника „Е-П.П” АД, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление ***.
По делото е постановени Решение № ***/2.2.2015г., с което е осъдено
„Е- П П.”АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление *** **** – Г, ДА ЗАПЛАТИ на „К.Г.”
ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Н.К.
сумата от 1493,37 (хиляда четиристотин деветдесет и три лева и 37 ст.) лева, за
която е издадено дебитно известие №****/21.03.2012г., досежно
осъществена корекция на потребена ел. енергия за
периода 17.09.2011г. - 14.03.2012г., като получена без основание от Е- П П”АД, ЕИК *****, на осн. чл. 55,
ал.1, пр. 1 - во ЗЗД.
С
разпореждане № ****/14.11.2018г., на докладчик: М. П. М., е разпоредено
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на молителя „К.Г.” ЕООД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление *** за сумата от 1493,37 лева, ведно с
присъдената със съдебно решение по гр. дело №****/***. законна лихва считано от
депозиране на ИМ в съда- 28.07.***., съобразно решение на ВРС по гр. дело № ****/***.
Видно от приобщения по делото договор за цесия от
23.10.***. , „К.Г.” ЕООД, ЕИК ****** , в
качеството му на цедент , е прехвърлило на „И."
ЕООД, ЕИК ******* , в качеството му на цесионер,
вземането си от длъжника „Е-П.П” АД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на
управление *** за сумата в размер на 1493,37лева, заплатена от П.Т.А. ЕГН ********** в полза на ответника
без основание като корекция на потребена неотчетена
стойност на електроенергия, за периода
17.09.2011г. – 14.03.2012г. за обект с
абонатен №***и клиентски №***,, срещу цена от 1393,37 лв.
В т.4 от договора се посочва, че към дата 23.10.***.,
„К.Г." ЕООД е завело гражданско дело пред Районен съд-Варна по отношение
на вземането, предмет на договора за цесия, но е в невъзможност да заплати
задължението си по договора за цесия с първоначалния цедент
- Петър Тодоров Атанасов ЕГН ********** в срок до 28.10.***. , както и да заплаща
възнаграждение на юрисконсултите , които осъществяват процесуално
представителство по делото и да поеме разноските по делото, поради което се
сключва и този договор.
Следователно
в хода на производството по гр.дело № ****/***. по описа на Районен
съд-гр.Варна, ищцовото дружество „К.Г." ЕООД е
прехвърлило на 23.10.***. по силата на горепосочения договор за цесия процесното вземане в размер на 1493,37 лв. на „И."
ЕООД, като делото е продължило между първоначалните страни , на основание чл. 226, ал. 1 от ГПК.
Приобщено
по делото е пълномощно , с което “К.Г.” ЕООД упълномощава адв.
Красимир Димов Тодоров да го представлявава пред „Е –
П П” АД , пред съда и други дружества неограничено
със срок и в полза на упълномощеното лице.
Представено
е уведомление от “К.Г.” ЕООД , чрез пълномощника адв.
Красимир Димов Тодоров , до „Е-П.П” АД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на
управление *** , с което се уведомява последното , че съгласно 198 договора за
прехвърляне на вземане от 23.10.***. , К.Г.” ЕООД е прехвърлило на „И." ЕООД своите
вземания, подробно описани в уведомлението, сред които в т.126 е посочено процесното вземане в размер на сумата от 1493,37 лева, заплатена от Петър Тодоров Атанасов, ЕГН: ********** в полза на „Е-П.П” АД без основание като
корекция на потребена неотчетена стойност на
електроенергия, начислена за периода
17.09.2011г. – 14.03.2012г. за обект с абонатен №***и клиентски №*** с адрес на потребление гр.Силистра, ул.“Бачо
Киро“ №1, цедирана с договор за прехвърляне на
вземане от 28.04.***.
Видно от
представената разпечатка от електронна поща, уведомлението е достигнало до „Е-П.П” АД и е регистрирано с вх.№ *****.***.
Приобщена
към доказателствения материал е Спогодба-Анекс / към
198 договора за продажба на вземания, сключени на 23.10.***. между „К.Г."
ЕООД и „И." ЕООД / , сключена на 23.12.***. между К.Г.” ЕООД, „И.” ЕООД и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД. В т.1
страните декларират, че спогодбата има
за цел да уреди отношенията, възникнали по 198 броя договори за прехвърляне на
вземания , сключени между “К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД на 23.10.***., описани в
Приложение № 1, представляващо неразделна част от спогодбата.
Видно от
Приложение № 1 към спогодба-анекс от 23.12.***.
в т.103 от същото е посочено процесното
вземане по договора за продажба на
вземане от 23.10.***. от абоната етър Тодоров Атанасов, ЕГН: ********** за сумата в размер
на 1493,37лв. , предмет на гр.дело № ****/***. по описа на Районен
съд-гр.Варна.
В чл.1 от
Спогодба-Анекс, сключена на 23.12.***., е изрично посочено, че страните
приемат, че на 23.10.***. между “К.Г.” ЕООД
в качеството му на цедент и „И.” ЕООД в качеството му на цесионер са сключени 198 договора за продажба на вземания,
с които са прехвърлени вземания на длъжника „Е-П.П” АД, ЕИК : *****, със
седалище и адрес на управление ***. В
чл.2 от спогодбата е посочено, че общата стойност на прехвърлените вземания по
спогодбата е в размер на 299148,15 лв. В
чл.3 от спогодбата изрично е посочено , че “К.Г.” ЕООД е изпълнил задълженията си по всички 198
договора за прехвърляне на вземания, като е уведомил на основание чл.99 от ЗЗД
длъжника „Е-П.П” АД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление *** за прехвърлените вземания с писмо по ел.поща
от 26.10.***. с вх.№ EPRS-2762/28.10.***. В чл.4 се урежда, че „И.” ЕООД се
задължава да заплати цената по договорите от 282 887,67 лв. на кредиторите
на “К.Г.” ЕООД, т.е. на абонатите, които са прехвърлил вземанията си на този
търговец.
Съгласно
чл.13 от спогодбата, “К.Г.” ЕООД е поел
задължение да предаде на „И.” ЕООД оригиналите на всички изпълнителни листове
по прехвърлените вземания в 14 – дневен срок от издаването им.
В чл.20
от спогодбата, страните декларират , че посредник по всички договори за
продажба на вземания е било консултантското дружество „Г.Г.Г.Е.”
ЕООД. В чл.21 се посочва, че страните се договарят и съгласяват в качеството на
солидарен длъжник относно задълженията и на двете страни по спогодбата да
встъпи „Г.Г.Г.Е.” ЕООД.
Относно
допустимостта на предявената искова претенция:
Въпросът
за допустимостта на производството е разрешен с
непротиворечивата практика на Окръжен съд-Варна по идентични казуси, с
които е прието , че предявените искове от
„И.” ЕООД срещу „Г.Г.Г.Е.” ЕООД са допустими и
са отменени определения на РС-Варна за прекратяване на производството по делото
по исковете на „И.” ЕООД срещу „Г.Г.Г.Е.”
ЕООД . / В този смисъл Определение от 29.06.2020г.,
постановено по частно търговско дело № 848 от 2020г. по описа на Окръжен
съд-Варна, Определение от 09.07.2020г., постановено по частно търговско дело №
847 от 2020г. по описа на Окръжен съд-Варна , Определение от 23.06.2020г.,
постановено по частно търговско дело № 683 от 2020г. по описа на Окръжен
съд-Варна , Определение от 24.06.2020г., постановено по частно търговско дело №
680 от 2020г. по описа на Окръжен съд-Варна, Определение от 19.06.2020г.,
постановено по частно търговско дело № 673 от 2020г. по описа на Окръжен
съд-Варна, Определение от 16.06.2020г., постановено по частно търговско дело №
641 от 2020г. по описа на Окръжен съд-Варна, Определение от 16.06.2020г.,
постановено по частно търговско дело № 622 от 2020г. по описа на Окръжен съд-Варна,
Определение от 15.06.2020г., постановено по частно търговско дело № 621 от
2020г. по описа на Окръжен съд-Варна и много други./
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на предявения
положителен установителен иск по реда на
чл. 124, ал.
1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, че на 23.10.***. е придобил с договор
за цесия от “К.Г.” ЕООД вземане в размер на 1493,37лв., представляваща платена
без основание стойност на коригирана потребена
електрическа енергия по издадена от „Е-П.П" АД, фактура №****/21.03.2012г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, което е съдебно установено в
производството по гр.д. № ****/***. по описа на Районен съд – Варна, че
предишният кредитор е уведомил „Е-П.П“ АД за извършената цесия, че на 23.12.***.
е сключена спогодба – анекс между “К.Г.” ЕООД, “И.” ЕООД и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД.
В тежест на ОТВЕТНИКА по делото е да установи при
условията на пълно и главно доказване, правоизключващи
и правопогасяващи възражения, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Както бе
посочено по-горе, с влязло в законна сила съдебно решение № 497/2.2.2015г., , постановено по гр.дело № ****/***.
по описа на Районен съд-гр.Варна, е осъден „Е-П.П” АД, да заплати на „К.Г.”
ЕООД, сумата от 1493,37 (хиляда четиристотин
деветдесет и три лева и 37 ст.) лева, за която е издадено дебитно известие №****/21.03.2012г.,
досежно осъществена корекция на потребена
ел. енергия за периода 17.09.2011г. - 14.03.2012г., като получена без основание
от Е.- П.П.АД, ЕИК********* на осн.
чл. 55, ал.1, пр. 1 - во ЗЗД, цедирана на ищеца с
договор за прехвърляне на вземане от 28.04.***., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
28.07.***. до окончателното й изплащане.
На
основание договор за цесия от 23.10.***. , „К.Г.” ЕООД, ЕИК ***** , в качеството му на цедент
, е прехвърлило на „И." ЕООД, ЕИК ******* , в качеството му на цесионер, вземането си от длъжника „Е-П.П” АД, за сумата в
размер на 1493,37лева, заплатена
от Петър Тодоров Атанасов, ЕГН: ********** в полза на „Е-П.П” АД, без основание като
корекция на потребена неотчетена стойност на
електроенергия по като корекция на потребена неотчетена стойност на електроенергия,
начислена за периода 17.09.2011г. –
14.03.2012г. за обект с абонатен №***и клиентски №*** с адрес на потребление гр.С., ул.“Б.К.“ №**,
срещу цена от 1393,37 лв.
Вследствие
на изложеното , по силата на горепосочения договор за цесия от 23.10.***., е
настъпила промяна в субектите на облигационното правоотношение, като кредитор
става цесионерът „И." ЕООД , на когото цедентът „К.Г.” ЕООД е прехвърлил процесното
вземане. Вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор, в
момента на сключване на договора, като правото на цесионера
е все още неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор. Като изпраща съобщение до длъжника , цедентът го информира, че вече не е кредитор, а такъв е цесионерът , комуто е прехвърли вземането си. Видно от представената разпечатка от ел.
поща длъжникът „Е-П.П” АД е уведомен за
извършената цесия, като уведомлението е
регистрирано с вх.№ EPRS-2762/28.10.***.
Предвид
изложеното съдебният състав формира извод, че с прехвърляне на процесното вземане с договора за цесия от 23.10.***. и със
съобщаването му на длъжника, ищцовото дружество И."
ЕООД, ЕИК ******* се легитимира като носител на спорното материално право.
По
отношение на възраженията на ответника, обективирани
в постъпилата молба след изтичане на срока по чл.131 от ГПК , съдебният състав
намира, че същите са преклудирани, на основание
чл.133 от ГПК, поради което и не дължи произнасяне по същите. Вързаженията, не са направени в срока по чл.131 от ГПК, при
което правото на ответника да се позовава на пходобни
възражения, е недопустимо, с оглед установената в ГПК/чл.133/ преклузия. Затова и наведените възражения от ответникът, се
явяват ирелевантни при решаването на спора.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че с оглед договореностите,
постигнати в Спогодба-Анекс, сключена на 23.12.***. между К.Г.” ЕООД, „И.” ЕООД и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, анализът на съдържанието й формира извод , че
ответното дружество „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, макар и
обозначено като „солидарен длъжник”, не е поело никакви задължения спрямо
останалите две дружества, а е на практика само посредник , консултантското
дружество , както е изрично посочено в чл.20 от спогодбата. Предвид
горепосоченото, ответното дружество не се явява материалноправно
легитимирано по отношение на процесното вземане и не
може да претендира , че е носител на същото , въз основа на Спогодбата от
23.12.***.
Вследствие
на изложените съображения, съдебният състав намира, че предявената искова
претенция е основателна и следва да бъде уважена.
По
разноските:
Ищцовото
дружество не е представило списък с разноските по делото , поради което съдът
не следва да се произнася относно съдебно-деловодните разноски.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, в отношенията между ищецът „И." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** - вътрешен двор,
от една страна и ответника „Г.Г.Г.Е." ЕООД ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, от друга страна, че ИЩЕЦЪТ „И." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
***, е носител на вземането в размер на 1493,37 лв., представляваща
платена без основание стойност на коригирана потребена
електрическа енергия по издадена от
„Е-П.П" АД фактура №****/21.03.2012г.,
на осн. чл. 55, ал.
1, предл. 1
от ЗЗД, което вземане е прехвърлено от „К.Г." ЕООД на „И." ЕООД с Договор
за цесия от 23.10.***., за
която сума има издаден изпълнителен
лист от Районен съд - гр.
Варна по гр.д. № ****/***., 21 с-в в полза на „К.Г." ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: