№ 905
гр. Варна , 12.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500434 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.420, ал.3 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Ш. С. Р., британски гражданин,
действащ чрез адв.Н.Станев, срещу определение №261043/12.01.2021г., постановено по
ч.гр.д. №15252 по описа за 2020 година на ВРС, в частта, в която е спряно изпълнението по
изп.производство №20207160400789 по описа на ЧСИ Н.Георгиев, рег.№716.
В частната жалба се твърди недопустимост и неправилност на обжалваното
определение, като излага, че възражението не било подадено от надлежен представител, тъй
като пълномощното не било датирано, а към датата на възражението длъжникът не бил в
страната, както и че действието „ подаване на възражение срещу заповед за незабавно
изпълнение“ не било сред изрично посочените действия, които пълномощникът бил
овластен да извърши. Тъй като възражението от 29.12.20г. било подписано от адв.Ж. без
надлежна предст.власт, то не породило ефекта на спиране на изп.производство. Моли за
обезсилване, евентуално за отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна С. С. С. от гр.Варна, е
подаден писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да
бъде оставена без уважение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт,
който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима.
1
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д.№15252 по описа за 2020 година на ВРС, е
образувано по заявление на Ш. С. Р. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
С. С. С. от гр.Варна, по запис на заповед за парични задължения на длъжника. Въз основа на
това заявление в полза на заявителя Ш. С. Р. е издадена заповед №262021/01.12.20г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ срещу длъжника С. С. С., като е
допуснато и незабавното й изпълнение, и е издаден и изпълн.лист за сумата в размер на
150000 евро, представляваща главница по запис на заповед от 07.10.13г., ведно със
законната лихва върху нея и разноски по производството.
Срещу заповедта за изпълнение е подадено в срок възражение по чл.414 ГПК
от длъжника.
С обжалваното определение ВРС е приел, че е постъпило в срок възражение
вх.№292129/29.12.20г. от длъжника и на осн. чл.420, ал.1 във вр. с чл.417, т.10 ГПК е спрял
изпълнението по изп.производство №20207160400789 по описа на ЧСИ Н.Георгиев, рег.
№716.
Възражението по чл.414 ГПК вх.№292129/29.12.20г. от длъжника С.С. е
подадено чрез пълномощник – адв.К.Ж., като към същото е приложено надлежно
пълномощно в полза на последния. С отговора на частната жалба длъжникът, чрез процес.
си представител, е представил и нотариално заверен препис на пълномощното рег.
№691/11.02.21г. на Н-с К.К. при ВРС. Действително така представеното с възражението
пълномощно не е датирано, но това обстоятелство не засяга неговата валидност, още повече,
че липсват подобни законови изисквания. Няма пречка пълномощното да бъде съставено във
времеви момент, предхождащ извършването на конкретни действия, предмет на същото,
поради което и наведеното възражение за липсата на предст.власт, тъй като длъжникът не
бил в страната, за да подпише пълномощното, към датата на възражението, не се споделя от
настоящия състав. Ето защо направените в тази връзка доказ.искания се явяват
неоснователни.
На следващо място, видно от текста на пълномощното в полза на адв.Ж. е
учредена предст.власт по смисъла на чл.34, ал.1 ГПК, като обстоятелството, че не е
посочено изрично действието „ подаване на възражение“ не може да обоснове извод за
липсата на предст.власт на пълномощника за извършването на това действие. Разпоредбата
на чл.34, ал.2 и 3 ГПК предвижда изрично хипотезите, при които е необходимо изрично
пълномощно, като подаването на възражение по чл.414 ГПК не е сред тях. Съгласно
представеното пълномощно пълномощникът има право „да осъществява
процес.представителство по образуваните дела, както и да извършва всички допустими по
закон материално правни и процесуални правни действия и процес.представителство, при
2
условия каквито намери за добре“, поради което и следва да се приеме, че адв.Ж. разполага с
надлежна предст.власт да подаде възражение по чл.414 ГПК. Ето защо депозираното по
заповедното производство възражение вх.№292129/29.12.20г. се явява подадено от
пълномощник с валидно учредена предст.власт. Предвид този извод изложените в частната
жалба доводи, касателно депозирано с уточн. молба възражение, се явяват ирелевантни, а
доказателствените искания в тази насока-неоснователни.
При така направените изводи настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното определение на ВРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №261043/12.01.2021г., постановено по ч.гр.д.
№15252 по описа за 2020 година на Варненски районен съд, в частта, в която е спряно
изпълнението по изп.производство №20207160400789 по описа на ЧСИ Н.Георгиев, рег.
№716.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3