№ 210
гр. Бургас, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100501767 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Н. Г. Х. с ЕГН-
**********, М. Г. Х. с ЕГН-********** и Г. Н. Х. с ЕГН-**********, заявена чрез
пълномощника адв. М. Трифонова от БАК с посочен съдебен адрес в гр.Бургас,
ул.Сливница № 2А, ет.3 против Решение № 260093/19.07.2022г. постановено по гр.д.№
5232/2017г. по описа на РС-Бургас в следните части:
-в частта, с която М. Г. Х. е осъдена да заплаща на Я. С. Х., М. Х. М. и С. Х.
М., в качеството им на наследници на Х. Н. Х. сумата от 20лв.месечно,
представляващи обезщетение за ползването на имот с идентификатор №
67800.502.86.4, считано от 01.12.2021г. до окончателното извършване на делбата;
-в частта, с която Н. Г. Х. е осъден да заплаща на Я. С. Х., М. Х. М. и С. Х.
М., в качеството им на наследници на Х. Н. Х. сумата от 20лв.месечно,
представляващи обезщетение за ползването на имот с идентификатор № 67800.502.86.2
и присъединена към него едноетажна масивна сграда с предназначение-хангар, депо,
гараж с идентификатор № 67800.502.86.3, считано от 01.12.2021г. до окончателното
извършване на делбата;
-в частта, с която на осн.чл.31, ал.2 от ЗС Н. Г. Х. е осъден да заплати на Я.
С. Х., М. Х. М. и С. Х. М., в качеството им на наследници на Х. Н. Х. сумата от
1942лв., представляващи обезщетение за лишаване от ползването на притежаваните
ид.части от съсобствения имот, представляващ сутеренен етаж от жилищна сграда с
идентификатор № 67800.502.86.2 по КК на гр.Созопол със застроена площ от 69 кв.м. и
присъединена към него едноетажна масивна сграда с предназначение-хангар, депо,
гараж с идентификатор № 67800.502.86.3 със застроена площ от 31кв.м. за периода от
16.10.2017г. до 01.12.2021г.;
-в частта, с която на осн.чл.31, ал.2 от ЗС М. Г. Х. е осъдена да заплати на Я.
1
С. Х., М. Х. М. и С. Х. М., в качеството им на наследници на Х. Н. Х. сумата от 615лв.
представляващи обезщетение за лишаване от ползването на притежаваните ид.части от
съсобствения имот, представляващ сутеренен етаж от жилищна сграда с
идентификатор № 67800.502.86.4 по КК на гр.Созопол със застроена площ от 22кв.м. за
периода от 16.10.2017г. до 01.12.2021г., както и сумата от 615лв., представляващи
обезщетение за лишаване от ползването на притежаваните ид.части от съсобствения
имот, представляващ друг вид сграда за обитаване с идентификатор № 67800.502.86.5
по КК на гр.Созопол със застроена площ от 22кв.м. за периода от 16.10.2017г. до
01.12.2021г.;
-в частта, с която е отхвърлена претенцията на М. Г. Х. за възлагане в неин
дял на недвижим имот с идентификатор № 67800.502.86.4 по КК на гр.Созопол;
-в частта, с която е отхвърлена претенцията на Г. Н. Х. за възлагане в негов
дял на недвижим имот с идентификатор № 67800.502.86.5 по КК на гр.Созопол.
Решението се обжалва в посочените части като неправилно и необосновано.
Твърди се, че изводите на съдебния състав противоречат на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства
в тяхната цялост, което от своя страна е довело до неправилност на крайните изводи и
изложените мотиви. Твърди се, че за съделителя Г. Х. са налице изискванията на
закона за възлагане в негов дял на недвижим имот с идентификатор № 67800.502.86.5
по КК на гр.Созопол, тъй като само част от този имот е придобит от него по силата на
сделки, но друга част е придобита по силата на наследяване. Навежда се, че не са
ангажирани доказателства сочещи лищаване от право на ползване на делбените имоти
и съответно обосноваващи основателност на исканията на наследниците на Х. Н. Х. за
присъждане на обезщетение за това. В тази връзка е сторен анализ на събраните по
делото доказателства и е направен извод, че всички наследници са можели спокойно да
ползват делбените имоти. На следващо место се сочи, че е неясна методиката, по която
е определен размерът на обезщетението за лищаване от право на ползване, като счита,
че неправилно е определено за целия имот, а е следвало да бъде определено само са
ид.части на съделителите, за които е прието, че са били лишени от това право.
Навежда, че и периодът за който е присъдено това обезщетение не е правилно
определен, като излага подробни аргументи за това. Намира, че неправилно е
присъдено обезщетение в полза на съделителите Я. С. Х., М. Х. М. и С. Х. М.,
дължимо от М. Х. за имот с идентификатор № 67800.502.86.5, тъй като този имот не е
предоставен на последната. Счита, че неправилно е отхвърлена претенцията по сметки
на въззивниците Н. Х. и М. Х. като погасена по давност, но искане в тази насока не е
отправено и въззивна жалба против постановеното допълнително решение, с което
претенцията по сметка на въззивниците е отхвърлена не е постъпила по делото, а
изявлението в този смисъл в настоящата жалба, без отправено искане/петитум/ е
недопустимо за разглеждане и поради липса на надлежно сезиране и като
преждевременно предявено в случай, че такова бе отправено.
При тези съображения се моли, обжалваното решение да бъде отменено в
обжалваните части и се постанови решение по същество, с което като претенциите за
обезщетенията на въззиваемите бъдат отхвърлени като неоснователни, а претенциите
за възлагане на горепосочените имоти на въззивниците М. Х. и Г. Х. бъдат уважени
като основателни. Иска се въззивният съд да се поризнесе по въпроса подлежи ли на
делба поземленият имот, в който са построени сградите. Не са сторени
доказателствени искания. Претендират се съдебни разноски за въззивното
производство.
В законния срок въззиваемите Я. С. Х., М. Х. М. и С. Х. М., редовно
уведомени чрез своя процесуален представител и съдебен адресат адв.С. Ц. от АК-
2
Бургас, са депозирали отговор, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна
и частично недопустима, в частта, с която се обжалва инкорпорираното в решението
определение по чл.344, ал.2 ГПК. Счита за недопустимо и искането на въззивниците
при обжалване на решение по втората фаза на делбата, въззивният съд да се произнася
относно поделяемостта на дворното место, тъй като този въпрос е решен с влязло в
сила решение по първата фаза на поризводството. Твърди, че решението в останалата
му част е валидно, допустимо и правилно, като БРС е обосновал изводите си в
съответствие със събраните по делото доказателства досежно лишаването на
въззиваемите от правото да ползват делбените имоти за установения период, като
размерът на обезщетението е определен в съответствие с неоспореното и прието по
делото заключение по СТЕ. Също е сторен анализ на събраните по делото гласни
доказателства, възоснова на който се счита, че по делото е безспорно установено, че
въззиваемите са възпрепятствани да ползват делбените имоти от въззивниците, поради
което и правилно е присъдено обезщетение за това, че са лишени от правото да ги
ползват. Навеждат, че с влязло в законна сила решение № 144/18.01.2019г. по делото на
въззивника Н. Х. е предоставено ползването на процесния сутеренен етаж, като
последният е осъден да заплаща на съделителя Х. Х. обезщетение за лишаване от
ползване в размер на 20лв. месечно до окончателното извършване на делбата. Допълва,
че посредством СТЕ е установено, че допуснатите до делба имоти са неподеляеми и те
правилно са изнесени на публична продан, тъй като е установено, че те не са нито
жилищни, нито съсобствеността върху тях е възникнала по наследяване, поради което
не са налице основания за възлагането им на някой от съделителите.
Молят, решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в
обжалваните части. Не сочат доказателства. Претендират разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица, с интерес
от обжаването, портив подлежащ на общалване съдебен акт и е допустима.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.34 ЗС, вр.чл.31, ал.2
ЗС, като делбеното производство е във фазата по извършването.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
С влязло в сила съдебно Решение № 43/11.06.2021г. на Върховния касационен
съд, до съдебна делба са допуснати следните недвижими имоти:
1. Сутеренен етаж от жилищна сграда с идентификатор 67800.502.86.2 и
присъединената към него едноетажна масивна сграда с идентификатор
67800.502.86.3 със застроена площ от 31 кв.м, построени на уличката регулация
към уя.“Иван Вазов“, в поземлен имот с идентификатор 67800.502.86 по
кадастралната карта на гр.Созопол, със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при квоти: 5/6
ид.ч. за Н. Г. Х. и 1/6 ид.ч. за наследниците на Х. Н. Х., починал в хода на
процеса, на 04.06.2021г., а именно: Я. С. Х., М. Х. М. и С. Х. М.;
2. Друг вид сграда за обитаване с идентификатор 67800.502.86.4 със застроена площ
от 22 кв.м., построена на уличката регулация към ул.“Морска“ в поземлен имот с
идентификатор 67800.502.86 по кадастралната карта на гр.Созопол, със
съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, при
квоти: 11/24 ид.ч за Н. Г. Х., 12/24 ид.ч. за М. Г. Х., 1/24 ид.ч. за наследниците на
Х. Н. Х..
3. Друг вид сграда за обитаване с идентификатор 67800.502.86.5 със застроена площ
от 22 кв.м., построена на уличната регулация към ул.“Морска“ в поземлен имот с
идентификатор 67800.502.86 по кадастралната карта на гр.Созопол, със
съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, при
3
квоти: 21/24 ид.ч за Г. Н. Х., 3/24 ид.ч. за конституираните в хода на
производството наследници на Х. Н. Х. както слева: 1/12 за Я. С. Х., 1/48 за М. Х.
М. и 1/48 за С. Х. М..
С влазло в сила определение, инкорпорирано в решение №144/18.01.2019 г. по
делото на осн. чл.344, ал.2 от ГПК на съделителя Н. Х. е предоставено ползването на
процесния сутеренен етаж, като последният е осъден да заплаща на съделителя Х. Х.
/починал на 04.06.2021г./ обезщетение за лишаване от ползване в размер на 20 лв.
месечно до окончателното извършване на делбата.
С обжалваното тук Решение № 2600093/19.07.2022г. по гр.д. № 5232/2017г.
по описа на БРС, съдът е отхвърлил претенциите по чл.349, ал.2 ГПК на М. Х. за
възлагане в неин дял на „Друг вид сграда за обитаване“ с идентификатор
67800.502.86.4 със застроена площ от 22 кв.м.; на Н. Г. Х. за възлагане в негов дял на
Сутеренен етаж от жилищна сграда с идентификатор 67800.502.86.2 и присъединената
към него едноетажна масивна сграда с идентификатор 67800.502.86.3 със застроена
площ от 31 кв.м е претенцията на Г. Н. Х. за възлагане в него дял на „Друг вид сграда
за обитаване“ с идентификатор 67800.502.86.5 със застроена площ от 22 кв.м., като е
установил, че правото на собственост в съответните ид.части на всеки от тримата
съдебители не е възникнало по силата на наследяване, а по силата на различни
прехвърлителни сделки, нито един от делбените имоти макар и неподеляеми не
представлява годно за обитаване самостоятелно жилище, нито фактически, нито
правно, като по делото е установено, че Г. Х. и М. Х. не отговарят и на изискването да
не притежават друго жилище.
При тези съображения и след като е установил, че не са налице
предпоставките за поставянето на който и да е от тях в дял на някой от съделителите
съдът на осн.чл.348 от ГПК е изнесъл на публична продан трите делбени имота като
неподеляеми.
С решението са уважени претенциите по сметки по чл.31, ал.2 ГПК, както
следва: Н. Г. Х. е осъден да заплати на Я. С. Х., М. Х. М. и С. Х. М., в качеството им на
наследници на Х. Н. Х., починал на 04.06.2021г. сумата от 1942лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на притежаваните ид.части от съсобствения
имот, представляващ сутеренен етаж от жилищнасградас идентификатор
67800.502.86.2 по кадастралната карта на гр. Созопол, със застроена площ 69 кв.м. и
присъединената към него едноетажна масивна сграда с предназначение хангар, депо,
гараж, с идентификатор 67800.502.86.3 със застроена площ от 31 кв.м, построени на
уличката регулация към ул.“Иван Вазов“, в поземлен имот с идентификатор
67800.502.86 по кадастралната карта на гр.Созопол с площ от 443 кв.м., при граници:
поземлени имоти с идентификатори 67800.502.88,67800.502.81, 67800.502.429 /ул.
„Иван Вазов“/ и 67800.502.425 /ул. „Морска“/ за периода от 16.10.2017г.-подаване на
отговора на искова молба до 01.12.2021г. -предявяване на претенцията по сметки в
първото заседание на втората фаза от делбата. Съделителят М. Г. Х. е осъдена на
осн.чл.31, ал.2 ЗС да заплати на Я. С. Х., М. Х. М. и С. Х. М., в качеството им на
наследници на Х. Н. Х., починал на 04.06.2021г. сумата в размер на 615 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на притежаваните ид. части от
съсобствения имот, представляващ друг вид сграда за обитаване с идентификатор
67800.502.86.4 със застроена площ от 22 кв.м, построена на уличната регулация към
ул.“Морска“ в поземлен имот с идентификатор 67800.502.86 по кадастралната карта на
гр.Созопол, с площ от 443 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори
67800.502.88, 67800.502.85,67800.502.429 /ул. „Иван Вазов“/ и 67800.502.425 /ул.
„Морска“/ за периода от 16.10.2017г. /подаване на отговора на искова молба/ до
01.12.2021г./предявяване на претенцията по сметки в първото заседание на втората
4
фаза от делбата /, както и сумата в размер на 615 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на притежаваните ид. части от съсобствения имот,
представляващ друг вид сграда за обитаване с идентификатор 67800.502.86.5 със
застроена площ от 22 кв.м, построена на уличната регулация към ул.“Морска“ в
поземлен имот с идентификатор 67800.502.86 по кадастралната карта на гр.Созопол с
площ от 443 кв.м., при граници:поземлени имоти с идентификатори
67800.502.88,67800.502.85, 67800.502.429 /ул. „Иван Вазов“/ и 67800.502.425 /ул.
„Морска“/.
На съделителя М. Г. Х. е предоставено на осн.чл. 344, ал. 2 от ГПК,
ползването на недвижим имот, представляващ друг вид сграда за обитаване с
идентификатор 67800.502.86.4 със застроена площ от 22 кв.м, за което последната е
осъдена да заплаща на съделителите Я. С. Х., М. Х. М. и С. Х. М., сумата в размер на
20 лева месечно, представляваща обезщетение за ползването, считано от 01.12.2021 г.
до окончателното извършване на делбата.
На Н. Г. Х. е предоставено на осн.чл. 344, ал. 2 от ГПК, ползването на
недвижим имот, представляващ сутеренен етаж от жилищна сграда с идентификатор
67800.502.86.2 по кадастралната карта на гр. Созопол, със застроена площ 69 кв.м. и
присъединената към него едноетажна масивна сграда с предназначение хангар, депо,
гараж, с идентификатор 67800.502.86.2 със застроена площ от 31 кв.м, построени на
уличната регулация към ул.“Иван Вазов“, в поземлен имот с идентификатор
67800.502.86 по кадастралната карта на гр.Созопол, за което последният е осъден да
заплатща на Я. С. Х., М. Х. М. и С. Х. М., сумата в размер на 42 лева представляваща
обезщетение за ползването, считано от 01.12.2021г. до окончателното извършване на
делбата.
С Решение № 260102/16.09.2022г. по гр.д.№ 5232/2017г. постановено по реда
на чл.250 ГПК съдът е допълнил решение № 260093/19.07.2022г. по делото като е
постановил диспозити с който отхвърля претенцията по сметки на Н. Г. Х., М. Г. Х. и
Г. Н. Х. против Я. С. Х., М. Х. М. и С. Х. М. за сумата от 44320лв. като неоснователна
и недоказана. Решението по чл.250 ГПК не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269, ал.1 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид събраните поделото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Мотивите на първоинстанционния съд в обжалваната им
част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК. В допълнение следва да се
посочи, че настоящият състав намира неоснователни възраженията в жалбата по
приложението на чл.349 ГПК по следните съображеия:
Според нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище,
всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като
дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко
съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за
поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
Възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, поставя четири кумулативни
предпоставки за нейната основателност. Те са: 1/. съсобственият имот да е жилище, 2/.
съсобствеността да е възникнала само по наследяване, 3/. наследникът да е живял в
жилището при откриване на наследството и 4/. да не притежава друг жилищен имот.
Ако не е налице която и да е от тези предпоставки, възлагане по този ред не може да
има. Право да иска възлагане на имота по този ред има само лице, което е придобило
5
своята идеална част от имота по наследство и то, ако първоначално съсобствеността е
възникнала по наследяване, като това негово право е противопоставимо само на
останалите сънаследници.
В настоящият случай, както бе посочено по-горе с обжалваното решение
съдът е отхвърлил претенциите по чл.349, ал.2 ГПК на М. Х. за възлагане в неин дял на
„Друг вид сграда за обитаване“ с идентификатор 67800.502.86.4 със застроена площ от
22 кв.м.; на Н. Г. Х. за възлагане в негов дял на Сутеренен етаж от жилищна сграда с
идентификатор 67800.502.86.2 и присъединената към него едноетажна масивна сграда
с идентификатор 67800.502.86.3 със застроена площ от 31 кв.м е претенцията на Г. Н.
Х. за възлагане в него дял на „Друг вид сграда за обитаване“ с идентификатор
67800.502.86.5 със застроена площ от 22 кв.м..
Решенето се обжалва в частта, с която са отхвърлени като неоснователни
исканията на М. Х. за възлагане в неин дял на „Друг вид сграда за обитаване“ с
идентификатор 67800.502.86.4 със застроена площ от 22 кв.м. и на Г. Н. Х. за
възлагане в него дял на „Друг вид сграда за обитаване“ с идентификатор
67800.502.86.5 със застроена площ от 22 кв.м..
Видно от установеното по делото касае се до делбени имоти, които не
представляват „жилище“ по дефиницията на пар.5, т.30 от ДР на ЗУТ съгласно
изискването на разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК, а са определени като „Друг вид
сграда за обитаване“ и само на това основание искането правилно е отхвърлено, още
повече, че както правилно е посочил БРС за уважаване на искане за възлагане е
необходимо кумулативно да се установи наличието на всички изискуеми
предпоставки, изброени по-горе. Това е така, защото не се установява от данните по
делото някой от двата допуснати до делба имота, да представляват жилищен имот,
който по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди,
отговаряйки на легалното определение по пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ и на изискванията
на чл. 40 ЗУТ - да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение,
кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може
да бъде в жилището или извън него.
По-нататък, видно от приложените по делото нотариални актове, а и от
мотивите на решението по допускане на делбата, при установяване на въпросито
относно начина на възникване на съсобствеността между съделителите е безспорно
установено, че последната е възникнала между съделителите М. Х., Г. Х. и Н. Х. по
силата на дарствени сделки на ид.части, вкл. на ид.ч. от дворното място и договор за
прехвърляне на ид.части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, а
за съделителя Х. Х. по наследяване. Ето защо по отношение съделителите Г. Х. и М. Х.
правилно е констатирано, че липсва и втората предпоставка за възлагане, а именно
съсобствеността да е възникнала само по наследяване.
За тези двама съделители не е налице и изискването да нямат друго жилище,
като за всеки от тях в първата фаза на настоящото делбено производство е установено,
че са изключителни собственици на отделни обекти в дворното място, които обекти по
тази причина не са били допуснати до делба.
По отношение отправеното с въззивната жалба искане въззивният съд да се
произнесе изрично по въпроса дали дворното място е поделяемо следва да се посочи,
че този въпрос е поставен и изследван от съда в първата фаза на производството и е
прието, че дворното място е придобило характер на обща вещ, тъй като изградените в
него жилищни сгради принадлежат на различни собственици, поради което и по
отношение на него искът за делба е бил отхвърлен.
При така констатираната неподеляемост на делбените имоти и при
6
установената неоснователност на възлагателните претенции е обусловила единствения
възможен способ за прекратяване на съсобствеността по отношение на него,
посредством изнасянето му на публична продан.
Неоснователни са и възраженията по възраженията по чл.31, ал.2 ГПК, по
следните съображения: За да е основателна подобна претенция, следва: а/процесната
вещ да е съсобствена, б/да се ползва само от някой от съсобствениците,
в/съсобственикът да е лишен от възможността да ползва вещта съобразно правата си,
г/да е отправил покана до ползващия вещта съсобственик да предостави ползването на
вещта, съобразно правата му и д/последният да е отказал или да се е противопоставил
на това. Допуснатите до делба вещи са съсобствени при определените в решението по
първата фаза квоти, като писмена покана от съделителя Х. Х.в/поч. в хода на
производството/ е отправена с подаване на писмения му отговор с вх.№
38873/16.10.2017г. на БРС на исковата молба/л.42-44 по гр.д. № 5232/17г. на БРС/, в
който последният е посочил, че е лишаван от страна на съсобствениците Н. Х. и М. Х.
да ползва имотите съобразно квотата си в съсобствеността. Тъй като правото по чл. 31,
ал. 2 ЗС има две страни: веднъж като коректив на недобросъвестното упражняване на
права от страна на един съсобственик в увреда на правата на останалите, и втори път
като израз на общата забрана за неоснователно обогатяване на едно лице за сметка на
друго. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, обаче, по делото се
установява, че въззивниците си служат с общите вещи и възпрепятстват въззиваемите
съсобственици, в качеството им на наследници на починалия в хода на поризводството
съделител Х. Х., включително и приживе на последния да прави това съобразно
правата си. Употребеният в ал. 1 на чл. 31 от ЗС термин "си служи" е синоним на
използвания в ал. 2 "се използва лично" (така ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС).
Правото на съсобственик да си служи с общата вещ е ограничено от правата на
останалите съсобственици. Това е установено от събраните по делото гласни
доказателства, установяващи, че приживе Хр.Х. не е бил виждан да посещава имота от
около пет шест години, а при посещение от страна на наследниците му и поискване на
ключ такъв не им е бил предоставен, с обяснението, че държателя на ключа не се
намира имота. Така пряко противопоставяне на въззиваемите не е демонстриран, но
също така е вярно и че посредством бездействие на въззивниците/непредоставяне под
различен предтекст на достъп-например осигуряване на поискан ключ/, въззиваемите
са били поставени в невъзможност също да ползват съсобствените имоти съобразно
дела си, поради което и правилно е прието в обжалваното решение, че въззивниците са
отказали при поискване да предоставят ползването на вещта на съсобственик,
съобразно правата му. Що се отнася до размера на присъдените с решението
обезщетения по чл.31, ал.2 ЗС, то последните са съобразени с квотите на въззиваемите
и със заключението по приетата по делото СТЕ, която и настоящият състав кредитира
напълно като пълна, ясна и обоснована. Ето защо правилно са уважени претенциите в
обжалваните части от решението както следва: в частта, с която на осн.чл.31, ал.2 от
ЗС Н. Г. Х. е осъден да заплати на Я. С. Х., М. Х. М. и С. Х. М., в качеството им на
наследници на Х. Н. Х. сумата от 1942лв., представляващи обезщетение за лишаване
от ползването на притежаваните ид.части от съсобствения имот, представляващ
сутеренен етаж от жилищна сграда с идентификатор № 67800.502.86.2 по КК на
гр.Созопол със застроена площ от 69 кв.м. и присъединена към него едноетажна
масивна сграда с предназначение-хангар, депо, гараж с идентификатор №
67800.502.86.3 със застроена площ от 31кв.м. за периода от 16.10.2017г.-датата на
отправяне на поканата до 01.12.2021г.-датата на предявяване на претенцията по чл.31,
ал.2 ЗС в първо с.з. на втора фаза на делбеното производство; и в частта, с която на
осн.чл.31, ал.2 от ЗС М. Г. Х. е осъдена да заплати на Я. С. Х., М. Х. М. и С. Х. М., в
7
качеството им на наследници на Х. Н. Х. сумата от 615лв. представляващи
обезщетение за лишаване от ползването на притежаваните ид.части от съсобствения
имот, представляващ сутеренен етаж от жилищна сграда с идентификатор №
67800.502.86.4 по КК на гр.Созопол със застроена площ от 22кв.м. за периода от
16.10.2017г. до 01.12.2021г., както и сумата от 615лв., представляващи обезщетение за
лишаване от ползването на притежаваните ид.части от съсобствения имот,
представляващ друг вид сграда за обитаване с идентификатор № 67800.502.86.5 по КК
на гр.Созопол със застроена площ от 22кв.м. за периода от 16.10.2017г. до 01.12.2021г..
По изложените възражения по привременните мерки, съгласно които
въззивникът М. Г. Х. е осъдена да заплаща на Я. С. Х., М. Х. М. и С. Х. М., в
качеството им на наследници на Х. Н. Х. сумата от 20лв.месечно, представляващи
обезщетение за ползването на имот с идентификатор № 67800.502.86.4, считано от
01.12.2021г. до окончателното извършване на делбата; и в в частта, с която Н. Г. Х. е
осъден да заплаща на Я. С. Х., М. Х. М. и С. Х. М., в качеството им на наследници на
Х. Н. Х. сумата от 20лв.месечно, представляващи обезщетение за ползването на имот с
идентификатор № 67800.502.86.2 и присъединена към него едноетажна масивна сграда
с предназначение-хангар, депо, гараж с идентификатор № 67800.502.86.3, считано от
01.12.2021г. до окончателното извършване на делбата, следва да се посочи следното:
По реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои
от делбените имоти ще се ползува до окончателното извършване на делбата или какви
суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползуването, като по
този начин се извършва привременно разпределение на ползуването на имотите,
предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Така определените
суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 от
ГПК, уреждат отношенията им по повод ползуването само по време на висящността на
делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползуването.
Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение
само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде
постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на
делбеното производство. Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по
този ред на друг съделител суми срещу ползуването на имота, следователно, винаги и
само занапред във времето, т. е. - от момента на влизане на постановения по реда на чл.
344, ал. 2 от ГПК акт в сила. От друга страна, претенцията за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е допустимо да бъде
предявена и да бъде разгледана от съда за период от време, предхождащ делбеното
производство или следващ предявяването на иска за делба, но предхождащ влизането в
сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК (включително, когато то е
инкорпорирано в решението по допускане на делбата). Тази материалноправна
претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС обаче е допустимо да бъде разгледана
единствено и само по реда на чл. 346 от ГПК - във втората фаза на делбеното
производство, дори и тя да е предявена още с иска за делба. Правната квалификация на
отправено до съда искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените
при предявяването му факти и обстоятелства. Ако искането касае обезщетение за
ползване за минал период от време, то е налице самостоятелна претенция по чл. 31, ал.
2 от ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на имота за този период, т. е. -
претенция по сметките между съделителите, която следва да се разгледа по реда на чл.
346 от ГПК. Ако обаче в делбеното производство се претендира от съсобственика
заплащане на суми срещу ползването на имота от другите съсобственици занапред до
окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за
постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК. Възможно е един
съделител да предяви още преди постановяване на решението по допускане на делбата,
8
както искане за постановяване занапред на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от
ГПК, така и претенция за обезщетение за изминал период от време по чл. 31, ал. 2 от
ЗС. За да постанови процесуално допустими съдебни актове, съдът следва да разгледа
тези искания и да се произнесе по тях съобразно посочените императивни процесуални
норми - по искането за привременни мерки - най-рано с решението си по допускането
на делбата (което има характера на определение в тази част и може да бъде изменено
от същия съд - чл. 344, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, като в него съдът не необходимо да сочи
периода, за който се постановяват привременните мерки), а по материалноправната
претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС - най-рано с решението си по чл. 346 от
ГПК (аргум. и от чл. 351 от ГПК, като в него съдът следва да посочи изминалия период
от време, за който се присъжда обезщетението (така и Определение № 308 от
24.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1773/2014 г. на IV ГО на ВКС).
Ето защо първоинстанционният съд е процедирал законосъобразно като е
отделил претенцията, предявена по реда на чл. 346 от ГПК във вр. с чл. 31, ал. 2 от ЗС
за периода от 16.10.2017 г. (когато в първа фаза на делбата е заявено искането за
заплащане на обезщетение с писмения отговор подаден Х. Х.) до датата на първото
съдебно заседание във втора фаза на делбата – 01.12.2021г., поради което решението е
допустимо, а доводите във връзка с началната дата на периода, наведени в жалбата са
неоснователни.
Разгледано по същество, решението е правилно по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС обвързва задължението за заплащане на
обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползване на
цялата вещ, без да е необходимо неползващият съсобственик да доказва, че не е
допускан до същата. Достатъчно е неползващият вещта съсобственик да отправи
писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране
отговорността на ползващия вещта съсобственик. При наличие на описаните
предпоставки, ползващият съсобственик дължи обезщетение, равняващо се на средния
пазарен наем на вещта за съответния период. По делото безспорно се установява
съсобствеността между страните върху имота при посочените в решението по първа
фаза на делбата квоти за исковия период. Не е спорно и се установява по делото, че с
писмения отговор на исковата молба съделителят Х.Х., връчен на ищците-въззивници
е отправена покана за заплащане на обезщетение за имотите, които е възпрепятстван
да ползва, поради което и втората предпоставка е налице. Както бе посочено по-гора
неоснователен е доводът във въззивната жалба, че липсва покана, не е отправено
искане за предоставяне на ползването изрично и Хр.Х. не е препятстван да ползва
имота съобразно квотата си в съсобствеността. Тук следва да се добави и, че за да
възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика,
който чрез лично ползуване лишава другите съсобственици от възможността да
ползуват и те общата вещ, законът изисква само едно условие - писмено поискване.
Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2
от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той
дължи заплащането на обезщетение. Законът не поставя изискване относно
съдържанието на поканата, поради което няма основание по пътя на едно
разширително тълкуване на нормата да се изискват и други реквизити от поканата
освен същата да е писмена и да е достигнала до своя адресат -ползуващия имота
съсобственик (така и Решение № 112 от 02.07.2013 г. по гр. дело № 1011/2013 г. на II
ГО на ВКС). Представеният писмен отговор на исковата молба/потвърден относно
съдържание и смисъл от процесуалният представител на съделителя Хр.Х. с изявление
в о.с.з. от 28.03.2018г., че представлява именно покана за плащане на обезщетение за
лишаване от право на ползване/, съдържаща изявлението на съсобственик, че не е
допускан да ползва общия имот, не са му предоставени ключове и е препятстван
9
достъпа му до обекта, съставлява надлежно отправено „писмено поискване“ по
смисъла на закона.
Искането за заплащане на обезщетението за лишаване от ползването, касаещо
периода от 01.12.2021г. до окончателното извършване на делбата представлява искане
по чл. 344, ал. 2 от ГПК и в този смисъл и за този период е правилно квалифицирано и
разгледано с оглед специалните правила на делбеното производство. Тъй като, обаче
претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК, представлява частен случай на иска по чл. 31, ал.
2 от ЗС, изводите на съда, че обезщетение се дължи по изложените по-горе мотиви са
правилни, поради което решението, което в тази част имащо характер на определение,
следва да се потвърди.
При така изложеното и поради съвпадение на изводите на първата и
настоящата инстанция решението в обжалваните му части следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 355 ГПК по присъединените искове в делбеното
производство разноските се определят по чл. 78 ГПК. Предвид крайния изход на
делото и въззиваемите имат право на разноски съобразно направеното искане за
присъждането им и представените доказателства за извършването на такива в размер
на 720лв. с ДДС за заплатено адв.възнаграждение.
Мотивиран от горното, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260093/19.07.2022г. по гр.д.№ 5232/2017г. по
описа на РС-Бургас в обжалваните части.
ОСЪЖДА Н. Г. Х. с ЕГН-**********, М. Г. Х. с ЕГН-********** и Г. Н. Х. с
ЕГН-********** да заплатят на Я. С. Х. с ЕГН-**********, М. Х. М. ЕГН-**********
и С. Х. М. ЕГН-********** сумата от 720лв. с ДДС, представляващи сторените във
въззивното производство съдебни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10