Решение по дело №496/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 27
Дата: 9 март 2020 г.
Съдия: Румяна Иванова Панайотова
Дело: 20195000500496
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    27

 

гр. Пловдив, 09 март 2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

с участието на секретаря Стефка Тошева като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 496/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 7954 /22.08.2019 г. от  И.Т. ,представляван от адв.Ш. против решение № 303/02.08.2019 г.,постановено по гр.д.173/ 2019 г. по описа на ОС - Хасково ,с което е осъден да заплати на Й.Т.Х., ЕГН:**********,*** сумата от 62 550 евро главница /възнаграждение по договор за поръчка в размер на 30% от присъденото на ответника И.Т. обезщетение за имуществени вреди от 208 500 евро с решение 15.ХI.2018 г. на Европейския съд по правата на човека по дело ************/Жалба №20611/10/ и 1 789.62 евро договорна лихва за периода от 30.ХI.2018 г. до 12.III.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата от 12.III.2019 г. до окончателното й изплащане ,както и разноски по делото.По съображения ,изложени във въззивната жалба ,в постъпилата писмени бележки,същият   счита решението за незаконосъобразно ,неправилно  и необосновано и е заявил искане на неговата отмяна и постановяване на друго в обратния смисъл като претендира и присъждане на разноски за двете инстанции.

От въззиваемата страна Й.Т.Х.   ,представлявана от адв. В. е постъпил отговор ,с който оспорва въззивната жалба и по съображенията изложени в същия заявява искане обжалваното решение да бъде потвърдено ведно с присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционният окръжен съд е сезиран с иск ,изходящ от Й.Т.Х. против И.Т. ,гражданин на Р.Т.   за осъждане последният да й заплати сумата от 62 550 евро ,представляващи възнаграждение по договор за поръчка ,както и сумата от 1 789.62 евро договорна лихва за периода от 30.ХI.2018 г. до 12.III.2019 г.Ищцата е твърдяла ,че между страните през 2009 г. е сключен устен договор за поръчка ,по силата на който същата  се е задължила да осъществи процесуално представителство на ответника пред ЕСПЧ ,във връзка с което последният е  подписал  представено по делото пълномощно от дата 15.12.2009 г. Ищцата изпълнила задължението си по така сключения договор като ответникът отказал да й заплати уговореното възнаграждение в размер на 30 % от паричната стойност на предмета воденото пред ЕСПЧ дело ,приключило с позитивен за него резултат.Твърдяла  е ,че конкретните устни уговорки между страните станали предмет на писмен договор ,подписан на 20.11.2018 г.  без да бъде променена датата на сключване ,която останала 15.12.2009 г. ,от която дата е подписаното пълномощно от ответника  ,както и че на същата дата 20.11.2018 г. ответникът подписал  още едно пълномощно ,с което упълномощил ищцата да предприеме действия по реализиране правата му по решението на ЕСПЧ ,както и декларация , с която потвърждава постигнатата уговорка за заплащане на възнаграждение в посочения размер от 30 % от предмета на делото.Тъй като ответникът отказва да заплати  същото  ищцата е предявила и настоящите обективно съединени искове за заплащане на уговореното възнаграждение ведно с уговорената договорна лихва за забава.

Ответникът И.Т. оспорва исковете като признава обстоятелството ,че  е подписал пълномощното от 15.12.2009 г. за Х. в качеството й на адвокат да го представлява пред ЕСПЧ  като не оспорва ,че същата е осъществила процесуално представително пред този съд.Оспорва  да е подписвал представения договор за поръчка ,както и представената декларация от 20.11.2018 г. като заявява,че страните не са постигнали никакви конкретни договорености по въпроса за възнаграждението . Прави на следващо място  възражение за нищожност на договора като антидатиран ; поради липса на съгласие ;поради невъзможен предмет ,както и поради противоречие  на добрите нрави предвид паричната стойност на  възнаграждението .

Съдът с обжалваното решение е приел ,че между страните е сключен устен договор за поръчка  през 2009 г. ,който впоследствие  се е трансформирал в писмен такъв с конкретни клаузи ,подписан на 20.11.2018 г.Приел е ,че ищцата е изпълнила задълженията си  по него,а ответникът не е заплатил уговореното възнаграждение,за което е изложил мотиви ,че не е прекомерно като не е споделил възраженията на ответника за нищожност на договора.При тези  мотиви е уважил исковете изцяло ,недоволен от което е останал ответника ,който намира за неправилни  изводите на съда  относно основателността на исковете като поддържа пред настоящата инстанция всички направени при първоинстанционното разглеждане на делото възражения.

Безспорно е по делото ,че ответникът И.Т. е упълномощил ищцата в качеството й на адвокат  с писмено пълномощно от 15.12.2009 г. да го представлява пред ЕСПЧ ,както и във всяка процедура ,която би могла да се проведе в рамките на ЕКПЧ във връзка с жалба на основание чл.34 от Конвенцията срещу Р.България.Безспорно е също така ,че ищцата е осъществила всички необходими процесуални действия по делото Т. срещу България – жалба № 20611 /10,като с решение  от 15.11.2018 г. Европейският съд по правата на човека е отсъдил ,        че държавата ответник  следва да заплати на жалбоподателя Т. сумата от 208 500 евро ,както и че това решение е влязло в сила на 05.02.2019 г.

Ответникът Т.  оспорва обстоятелството ,че е сключван писмен договор за поръчка с ищцата  на дата  15.12.2009 г. като са представени писмени доказателства ,че на същата дата същият не е бил в пределите на Р.България ,но не оспорва факта ,че  с ищцата в качеството й на адвокат са водени устни преговори относно възнаграждението й във връзка с воденото дело пред ЕСПЧ .

По делото е представена декларация  от 20.11.2018 г. ,подписана от ответника в присъствието на преводач ,за който документ се установи ,че подписът за декларатор изхожда от  И.Т. и с която декларация същият декларира ,че е постигнал съгласие с адв.Х.  да подаде жалба  пред ЕСПЧ  и да го представлява по делото Т. с/у Б.   / жалба № 20611 / 10 / ,срещу което е съгласен да й заплати възнаграждение  в размер на 30 % от паричната стойност на предмета на делото ,включващ искове за признаване на противоречие на ЕКПЧ и исковете за присъждане на обезщетение.Този частен писмен документ ,изходящ от ответника ,има обвързваща  доказателствена сила относно фактите ,отразени в него ,а именно ,че същият е съгласен за осъществено процесуално представителство от ищцата пред ЕСКП да й заплати възнаграждение ,формирано по   посочения в документа начин.

Гореказаното ,съотнесено с безспорния факт, че по силата на нарочно упълномощаване адв.Х. е осъществила процесуално представителство пред ЕСПЧ в полза на ответника налага извода ,че между страните е  възникнал устен договор за процесуално представителство ,довереник по който е ищцата ,а доверител - ответника.Отделно от това ,както се приема в решение № 233 /17.05.2011 г на ВКС по гр.д. 1588/2010 г. отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на процесуално представителство се уреждат при специалната регламентация на ЗА.Поначало законът предполага дължимото възнаграждение за положен труд да е уговорено с договор ,но това не е императивно изискване – дори и договор да няма , това не лишава адвоката от правото да получи възнаграждение  - чл.36 ал.3 от ЗА. В този смисъл без значение за настоящия спор е дали ответникът е подписал писмен договор за поръчка ,като без значение се явяват и възраженията за нищожност поради липса на съгласие  и невъзможен предмет,тъй като същите са заявени именно по повод представения писмен договор с дата 15.12.2009 г.Що се отнася до направеното възражение за нищожност на клаузата ,касаеща размера на възнаграждението поради противоречие на добрите нрави следва да бъдат споделени мотивите на обжалваното решение  ,с които е зачетена свободата на договаряне ,както и обстоятелството ,че  по съществото си това възражение е такова за прекомерност на адвокатското възнаграждение ,което може да направи единствено насрещната страна по конкретен  спор,какъвто настоящия случай не е  и в този смисъл това възражение е неоснователно.

В светилната на гореказаното е безспорно ,че на ищцата в качеството й на адвокат,надлежно упълномощена с писмено пълномощно от 15.12.2009 г.,осъществила процесуално представителство на ответника пред ЕСПЧ по дело ,приключило с решение ,постановено на 15.11.2018 г.  се дължи възнаграждение  за положения труд в размера , който изрично е признат от ответника в посочената по – горе декларация , а именно 30 % от присъденото му обезщетение с решението на ЕСПЧ от 208 500 евро или 62 550 евро ,поради което така предявеният иск  за неговото присъждане се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Предмет на настоящето производство е и иск за присъждане на обезщетение за забава в размер на 1 789,62 евро .Както се каза по-горе основните характеристики на договора за процесуално представителство по дела го определят като договор за поръчка .В отклонение обаче от общото правило на чл.286 от ЗЗД  ,според която ,възнаграждение по договор за поръчка се дължи само ако е уговорено ,възнаграждението по договор за процесуално представителство ,сключен с адвокат се дължи винаги като когато страните не са определили размера му ,какъвто настоящият случай не е ,размерът се определя от Наредбата на минималните адвокатски възнаграждения, а изискуемостта на вземането настъпва с изпълнение на поръчката – т.е. от извършване на последното съдопроизводствено действие по делото./ В този смисъл решение № 224 /11.07.2011 г. на ВКС по гр.д. 371/2010 г./В случая няма данни кога е последното извършено процесуално действие ,но доколкото решението е постановено на 15.11.2018 г. ,,то  за претендирания период на забавата с исковата молба – 30.11.2018 г. – 12.03.2019 г. / завеждане на делото /  такава е налице.Следователно ответникът дължи и обезщетение за забава ,което изчислено от съда възлиза на сумата от 1 789,62 евро ,което сочи ,че така предявеният иск за присъждане на обезщетение за забава  в този размер също се явява основателен и следва да бъде уважен.

Първоинстанционният  окръжен съд с обжалваното решение също е стигнал до изводи за основателност на предявените искове ,поради което същото се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед на този краен резултат на адв.В. ,пълномощник на въззиваемата страна, следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 4039 лв. ,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложените мотиви  ,съдът

 

Р       Е       Ш       И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 303/02.08.2019 г.,постановено по гр.д.173/ 2019 г. по описа на ОС – Хасково.

ОСЪЖДА И.Т.,гражданин на Република Т.,род. на 01.I.1963 г. в гр.М.,Т., с адрес Т., гр.***************да заплати на адвокат Т.В. *** 039 лева на основание чл.38 ал.II от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ : 1.                             2.