№ 627
гр. Варна, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
Членове:Мирела Огн. Кацарска
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20253100500411 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 100644/11.12.2024г., подадена от
П. Д. Т., ЕГН **********, С. З. Т., ЕГН **********, Д. Т. М., ЕГН **********,
и А. Т. Д., ЕГН ********** срещу решение № 4056/14.11.2024г., постановено
по гр.д. № 706/2024г. по описа на РС-Варна, 46 състав, с което е прието за
установено в отношенията между страните М. И. А., ЕГН **********, от една
страна, и П. Д. Т., ЕГН **********, С. З. Т., ЕГН **********, Д. Т. М., ЕГН
**********, и А. Т. Д., ЕГН **********, от друга страна, че ищецът М. И. А. е
собственик на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор №
*** по КК и КР на с. Е., община Б., област Варна, одобР. със Заповед РД-18-
15/25.02.2015 г., находящ се в с. Е., община Б., област Варна, с площ 1166 кв.
м., м-ст „П.т.“, вид територия: земеделска, четвърта категория, начин на
трайно ползване: лозе, номер по предходен план: ***, при граници и съседи на
имота: ******, на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност,
чрез осъществяване на непрекъсната фактическа власт, с намеР.е за своене
/владение, упражнявано лично от ищеца/, в периода от 1989 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда – 22.01.2024 г., като присъединява и
владението на своя баща И.Р. А., упражнявано в периода 1959 г. – 1989 г., на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния
закон. Въззивниците считат, че съдът е достигнал до неправилни изводи,
изградени в противоречие с материалите по делото. Излагат съображения
1
защо считат, че И.М. не е бил в състояние да придобие процесния имот по
давност. Поддържат, че след като имотът им е възстановен с решение на ПК-Б.
са реално въведени във владение, включително е имало и повторно
прекъсване на владението на И.. Считат за доказано по делото и правото им на
собственост в предходен период преди решението на ПК-Б.. Молят
обжалваното решение да бъде отменено.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна М. И. А., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва
като неоснователна. Въззиваемият счита, че решението е правилно и
законосъобразно, постановено след прецизен анализ на събраните писмени и
гласни доказателства. Излага съображения защо споделя конкретни изводи на
първоинстанционния съд. Моли решението да бъде потвърдено, както и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на М. И.
А., ЕГН ********** срещу П. Д. Т., ЕГН **********, С. З. Т., ЕГН
**********, Д. Т. М., ЕГН **********, и А. Т. Д., ЕГН **********, с която са
предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено между
сраните, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен
имот с идентификатор № *** по КК и КР на с. Е., община Б., област Варна,
одобР. със Заповед РД-18-15/25.02.2015 г., находящ се в с. Е., община Б.,
област Варна, с площ 1166 кв. м., м-ст „П.т.“, вид територия: земеделска,
четвърта категория, начин на трайно ползване: лозе, номер по предходен план:
***, при граници и съседи на имота: ******, на основание изтекла в полза на
ищеца придобивна давност, чрез осъществяване на непрекъсната фактическа
власт, с намеР.е за своене /владение, упражнявано лично от ищеца/, в периода
от 1989 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 22.01.2024 г. и
присъединяване владението на бащата на ищеца – И.Р. А., упражнявано в
периода 1959 г. – 1989 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че с протокол за замЯ. от
20.10.1956 г. на земите на частните стопани от с. Е. бащата на ищеца – И.Р. А.
е отстъпил нива от 5 дка, II категория, която е заменена с нива от 5 дка, II
категория, в м. „Ч.“, при съответни граници, като от този момент е започвал да
обработва придобития имот. С протокол № 1/15.03.1958 г. на комисия по ТПС
с. Е. за отчуждаване и причисляване към държавен фонд собствената на И.Р.
А. нива от 2 дка в м. „Т.“ била отчуждена и причислена към ДПФ. През 1989 г.
бащата на ищеца, без надлежен документ, дарил на сина си този имот,.
Ищецът поддържа, че владее имота и към настоящия момент. С решение №
2/20.04.2001 г. на ПК-Б. на наследниците на П. и Я.И. било възстановено
правото на собственост на земи в землището на с. Е. – лозе 3.500 дка, четвърта
категория, местност „П.т.“, имот № 035141, като им бил издаден и протокол за
въвод във владение, но самият въвод не бил реализиран. Така възстановеният
имот бил поделен с договор за доброволна делба, вписан в Службата по
вписванията гр. Варна на 14.05.2001 г. По молба на наследниците на П. и Я.И.
до кмета на Община Б. била издадена заповед от 16.08.2008 г. по чл. 34, ал. 1
от ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имот. Тази заповед била обжалвана от
ищеца, като с влязло в сила определение по образуваното административно
производство същото било прекратено. Ищецът твърди още, че процесният
2
имот представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Е..
Имотът се използвал за зеленчукова градина. Твърди, че ответниците никога
не са влизали във владение на този имот, съответно никога не са оспорвали
владението му върху същия. Поддържа, че владее имота явно, непрекъснато и
необезпокоявано от никого, поради което го е придобил по силата на изтекла в
негова полза придобивна давност. Преди него имотът бил владян от баща му
И.Р. А. в периода от 1956г. до 1989г., който обработвал имота, а през 1989г.
предал владението му на ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците П. Д. Т., ЕГН **********, С. З.
Т., ЕГН **********, Д. Т. М., ЕГН **********, и А. Т. Д., ЕГН ********** е
депозиран писмен отговор, с който искът се оспорва като неоснователен.
Ответниците оспорват твърдението на ищеца за упражнено от него
необезпокоявано владение, като твърдят, че са придобили правото на
собственост върху същия имот по силата на решение № 2/20.04.2001 г. на ПК
– гр. Б.. Твърдят, че с протокол за въвод във владение, придружен със скица от
24.04.2001 г., наследниците на П. и Я.И. били въведени във владение на имота.
С договор за доброволна делба от 14.05.2001 г. придобитите по наследство от
П. и Я.И. недвижими имоти били разделени като ответниците станали
изключителни собственици на процесния имот. С протокол от 20.08.2007 г.
било извършено трасиране на имота. Тъй като в имота неправомерно се били
настанили лицата М. А. и Н.Н., се наложило многократно да ги
предупреждават да напуснат същия, тъй като нарушавали правото им на
собственост, при което настанилите се лица отправяни заплахи относно
живота и здравето на ответниците. Това наложило търсенето на съдействие от
полицията, но въпреки това самоуправните действия продължили. Със заповед
№ 227/18.04.2008 г. на кмета на Община Б. имотът бил иззет от самонасталите
се в него лица и бил предаден на ответниците със съдействието на органите на
реда. След това ищецът отново се самонастанил в имота, поради което
многократно били отправяли към него покани да го напусне, вследствие на
което ответниците получавали заплахи. Оспорват обстоятелството, че бащата
на ищеца е придобил имота по давност, тъй като същият бил причислен към
държавен фонд, с оглед въведената забрана за придобИ.е по давност на вещ,
която е социалистическа собственост. Считат, че от представения Протокол за
замЯ. не се установява, че този имот е даден на бащата на ищеца в замЯ. на
отчуждения от него имот. Твърдят, че са собственици на имота, което
обстоятелство е отразено и в кадастралната карта.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От ищеца е представен протокол за замЯ. на земеделските земи на
частните стопани от с. Е. от 20.10.1956 г., издаден въз основа на
Постановление на Министерски съвет от 26.08.1954 г. за земеустрояването,
блокирането на земите, одворяването на ДЗС, ТКЗС, МТС и други обществени
стопанства се установява, че е взето решение по т. 34, а именно: „И.Р. отстъпва
нива от 5 дка, II категория, която се заменя с нива от 5 дка, II категория в
местност „Ч.“, при граници: В.Х.М. и Ю.Х., бивша собственост на П. Н..
Представено е и решение от 15.03.1958 г. /т. 34/ на комисия по ТПС в с.
Е. за отчуждаване и причисляване недвижими имоти към Държавния
поземлен фонд, с което от И.Р. А. от с. Е., Варненско е отчужден и причислен
към Държавния поземлен фонд собствения му имот, а именно нива от 2 дка в
3
местността „Т.“, при граници: Ю.Х. и И.Х.М.
От удостовеР.е за наследници от 17.02.2023г. се установява, че И.Р. А. е
починал на 09.02.1999г. и е оставил за наследници Ю.И.Р. (син), А. И.а М.
(дъщеря) и М. И. А. (син).
Видно от Договор за доброволна делба на недвижим имот от 14.05.2001
г., вписан в Служба по вписванията – Варна с вх.№ 5852, том 6, акт 183 от
14.05.2001 г. е, че в дял на Т.П.К. от подлежащия на делба имот лозе с площ от
3.500 дка в местността „Пътетала“, съставляваща имот 035141, са поставени
само 1.166 дка, четвърта категория, за която част е образуван имот № ***,
представляващ, при граници и съседи: имот № 035143 на Я. Н.а П., имот
035144 на И.П.С., имот 035024 на В.Х.М., имот № 035132 на Л.С.Д., имот
035126 на Д.С.В., имот № 035135 на П.Ж.П., имот № 035134 на М.Ж. П. и
имот № 035013 на Община Б.. В договора за доброволна делба изрично се
посочва, че съсобствениците И.П.С., Т.П.К., Я. Н.а П. и К. Т. Н.а /страните по
договора за доброволна делба/, са легитимират като такива на наследствени
недвижими имоти, находящи се в землището на с. Е., община Б., област Варна,
възстановени по ЗСПЗЗ, придобити по наследство от П. и Я.И., бивши жители
на с. Игнатиево, община Аксаково, област Варна, за което е издадено решение
№ 2/20.04.2001 г. по преписка № 1131 на основание чл. 18ж, т. 1 ППЗСПЗЗ,
издадено от ПК – Б., както и Нотариален акт № 153/02.11.1995 г., том 17, дело
11480 на ВРС.
От удостовеР.е за наследници от 09.02.2024г. се установява, че Т.П.К. е
починала на 05.01.2012г. и е оставил за наследници П. Д. Т. (дъщеря) и Т.Д.Т.
(син). Т.Д.Т. е починал на 19.06.2019г., като е оставил за наследници С. З. Т.
(съпруга), Д. Т. М. (дъщеря) и А. Т. Д. (дъщеря).
Представен по делото е протокол на ПК /без посочена дата/ за въвод във
владение на имоти в землището на с. Е., по силата на който наследниците на
П. и Я.И. са въведени във владение на имотите, описани в решение № 2 от
20.04.2001 г. на ПК, както следва: имот № 035141, местност „П.т.“. Към
протокола е приложена скица на този имот, видно от който същият е с площ
3.500 дка, начин на трайно ползване – лозе.
Видно от представения протокол за извършено трасиране от 20.08.2007
г., издаден от правоспособно лице – инж. Г. К., вписан в Агенцията по
кадастъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра,
имот № 035141 по плана за земеразделяне на с. Е. е трасиран и координиран с
гранични точки в присъствието на ответницата П. Д. Т., посочена като
собственик на имота.
В представената молба до кмета на Община Б. от 20.06.2007 г., подадена
от наследниците на П. и Я.И. /от Я. П. – от името на всички наследници/ се
посочва, че М. И. А. и Н.С.Н. обработват собствения им имот – лозе № 035141
в землището на с. Е., община Б., с площ 3.500 дка, като към настоящия
момент не могат да влязат във владение на имота.
Във връзка с горепосочената молба е издадена Заповед №
225/10.04.2008 г. от Кмета на Община Б. за изземване от М. И. А. и Н.С.Н. на
ползвания от тях неправомерно имот – лозе № 035141, с площ 3.500 дка, тъй
като е признат за собственост на наследници на П. и Я.И. на основание
Решение № 2/20.04.2001 г. на ПК-Б..
С Протокол за въвод във владение от 21.04.2008 г. на комисия при
Община Б. се установява въвеждане във владение на наследниците на П. и
4
Я.И. /в това число и на наследодателката на ответниците Т.П.К./ на имот №
035141, с площ 3.500 дка, находящ се в местност „П.т.“ в землището на с. Е.,
общ. Б..
С определение № 2263/03.06.2008 г. по адм. д. № 1028/2008 г. на АдмС –
Варна е оставена без разглеждане жалбата, подадена от Н.С.Н. и М. И. А.
против Заповед № 225/10.04.2008 г. на кмета на Община Б..
Приети и приобщени към доказателствения материал са още удостовеР.е
от Б.ската народна община от 08.09.1947 г., съгласно което нива в землището
на местност „Т.т.“ от 27.6 дка е записана на Х.С.М.; Протокол от 08.12.1947 г.
на Варненски околийски съд, съгласно който Я.Х.С. е получила от този имот
само 3.5 дка, при граници С.К., В.Х. и Ж.А., както и извадка от Регистър на
земеделски земи, гори и земи в ГФ, с пълна история на имот № 035140,
съгласно който същият е включен чрез обединяване в имот № 035141 с площ
3500 дка.
Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено, не са налице достатъчно технически данни за установяване на
идентичност на описания в протокол за замЯ. от 20.10.1956 г. имот – нива от 5
дка, II категория, в с. Е., м. „Ч.“, при граници: В.Х.М. и Ю.Х. и имота,
съгласно решение № 2/20.04.2001 г. на ПК Б., с което на наследниците на П. и
Я.И. е било възстановено правото на собственост на земи в землището на с. Е.
– лозе 3.500 дка, четвърта категория, местност „П.т.“, а именно – имот №
035141 от КВС на землището. На изготвената от вещото лице комбинирана
скица със зелен щрих са обозначени границите на имот № 035141 по плана за
земеразделяне на с. Е., а с червен контур границите на образувания от него
имот ***, от която е видно, че имот *** /към настоящия момент с
идентификатор № ***/ е част от имот № 035141.
При проведения оглед на място вещото лице е констатирало, че
процесният имот с идентификатор *** е ограден с ограда от бетонови колчета
и оградна мрежа. В имота са засадени лозе, овощна градина и царевица.
От заключението се установява, че в картата за възстановена
собственост на землище на с. Е., имот № *** е записан на Т.П.К. с Договор за
доброволна делба № 183/14.05.2001 г. В действащата кадастрална карта на с.
Е., одобрена със Заповед № РД-18-15/25.02.2015 г. на АГКК, имот с
идентификатор *** е записан на Т.П.К. отново въз основа и на договор за
доброволна делба на земеделски имоти.
В експертизата е посочено, че със заявление № 1131/25.02.1992 г. Т.П.К.,
като наследник на П. и Я.И., е заявила за възстановяване следните имоти: 1.
Нива от 10 дка в местност „Ч.т.“; 2. Нива от 4 дка в местност „Ч.ч.“; 3. Нива от
5 дка в местност „Т.к.“; 4. Нива от 4 дка в местност „Т.т.“; 5. Нива от 4 дка в
местност „Ж.г.“; 6. Нива от 6 дка в местност „Б.“; 7. Нива от 3 дка в местност
„Б.т.б.“ и 8. Ливада от 3.5 дка в местност „Б.ч.“. В заявлението ливадата под т.
8 е заявена, без да са описани граници и съседи. При извършена от вещото
лице проверка в ОСЗ – Варна не е открит Списък с обобщени местности на
землище с. Е.. Ето защо не е възможно технически да бъде установено
наличие на идентичност между заявените за възстановяване от наследниците
на П. и Я.И. имоти и имот № 035141 по плана за земеразделяне на с. Е.. Не са
налични данни процесният имот да е бил внасян или обработван от ТКЗС или
кооперация. За конкретния имот с идентификатор *** не са открити съставени
5
актове за общинска или държавна собственост. Имотът не е включен в ДПФ.
В проведеното по делото открито съдебно заседание вещото лице инж.
П. коригира допусна от нея грешка в експертизата относно отбелязването
„ползвана площ от 3-ти лица“, като посочва, че има трети лица, които ползват
част от имота /има предвид големия имот № 035141, с площ 3.500 дка/, като
излага, че частта, която се ползва от трети лица, е разположена в западната
част на имота и е оградена, като попада именно в тези 3.500 дка. При
изслушването си в съдебно заседание вещото лице уточнява още, че е налице
идентичност между огледания от него имот и имот № 035141, който е
възстановен на ответниците с решение на ПК. С категоричност не може да
бъде установено кой от всичките заявени за възстановяване осем имота е
идентичен с реално възстановения такъв, доколкото няма Списък на обобщени
местности. Единствено допуска, че това е ливадата по т. 8, която именно е с
площ 3.500 дка.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели на страната на ищеца – С.С. и Н.К. и двама свидетели на
страната на ответниците – К.Г. /в родство по съребрена линия с ответницата П.
Т./ и Д.Г..
Съгласно показанията на свидетеля С., който живее в с. Е. от 1959 г.,
ищецът има в селото лозе, близо до това на свидетеля. С. знаел, че лозето е на
М., наследено от баща му. Същото било към 3 дка и половина. Освен
семейството на М., други хора не бил виждал там. Лозето се намирало в
местност „П.т.“. Едната му граница била пътеката, от долната страна били
К.И., Й.Р., а от горната страна свидетелят, П.Ж., Д. и друго общинско празно
място. Винаги М. работел това място. Около половин декар от тези три декара
и половина ищецът дал на жена на име Пепа да ги ползва, като в тази част
имало барака. Имотът бил ограден отвсякъде, имал мрежена врата. В него М.
отглеждал лук, чесън, боб. Имало дръвчета – ябълка, череша, кайсия, в дъното
има и лозе. Свидетелят не е чувал някой да има претенции към това място или
да е гонил ищеца от него.
Според показанията на свидетелката К., която е живяла с. Е. от 1970 г.
до към 2010 г., М. имал лозе в с. Е., около три декара и половина. Намирало се
близо до гробищата и граничело с черен път. Единият съсед бил С., с другите
- бай И. фермера, Д. и С.. Знае, че М. има лозето от баща си, когото
свидетелката лично познавала. Последно била ходила в имота преди 2-3
години, но преди това често го е посещавала. Не е чувала някой да има
претенции към М. или да го е гонил оттам. Свидетелката сочи още, че знае, че
ищецът е дал половин декар да го работят някакви съседи, където имало и
барака за инструменти. Не е чувала някой да е изземвал имота от М.. На място
имотът бил ограден. Ищецът сеел там боб, картофи, лук, чесън. Имал и
дръвчета – ябълка, круша, праскова, както и лозе. Посочва, че е посещавала
доста често този имот. В имота се влизало от мрежата, която трябвало да се
развали. В близост до имота имало някаква промишлена сграда.
Съгласно показанията на свидетелката Г. нивата до 1947 г., се е водила
на дядо й Х.С.М., в местността „Т.т.“, с. Е.. Той починал през 1946 г. и през
1947 г. нивата била разделена на 5 – между три момчета и две момичета, едно
от които е Я.Х. П.. Свидетелката споделя, че нейният собствен баща имал 7
дка, единият й чичо имла 8 дка, другият имал 6 дка, а от момичетата – едното
имало 4 дка, а Я. – 3.500 дка. Цялата нива била около 27 дка. През 1956 г.
всичко било внесено в ТКЗС или ДЗС. През 1993 г., когато върнали земята,
6
всички си поискали реалните граници, но се оказало, че след 1956 г. земята
била раздавана на служители на ДЗС. Тази местност свидетелката познава с
имената „Д.с.“, „П.т.“, „Т.т.“, „Д.г.“. Поземлената комисия записала местността
като „П.т.“. Посочва, че в близост до имота имало ТЕЦ, на 200-300 м.
Свидетелката сочи, че от съседи е чувала, че ответницата П., а и другите й
братовчеди, са имали проблеми с ищеца, както и с друг съсед, който атакува
мястото. В момента П. не обработвала имота. Знаела, че М. обработва имота
поне от 7-8 години. Не познавала бащата на М..
Свидетелката Г., излага че знае, че ответницата П. има имот в района на
с. Е. по наследство от нейни дядовци. Имотът се намира над ТЕЦ-а и в
съседство наблизо имало гробища. Сочи, че два-три пъти е ходила с П. там.
Единият път, когато тя й го показала, излезли някакви хора, а Г. и П. се
уплашили и си тръгнали. Това било през 2008 г. – 2009 г. Заявява, че доколкото
знае този имот на П. се обработва от други хора.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
За да бъде уважен положителния установителен иск, ищецът следва да
докаже правото си на собственост върху процесния имот на твърдяното в
исковата молба основание, a именно по давностно владение. Ответниците от
своя страна следва да докажат твърдението си, че са собственици на имота по
силата на реституция.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че изводите на
първоинстанционния съд са изградени в противоречие с материалите по
делото.
Установи се от съдебно техническата експертиза, че процесният имот с
идентификатор № *** по КК и КР на с. Е., с площ от 1166 кв.м., който ищецът
твърди, че е придобил по силата на давностно владение, съответства на стар
имот № ***, образуван от имот № 035141. Последният от своя страна е
идентичен с описания в решение № 2/20.04.2001 г. на ПК Б. /непредставено по
делото, но проверено от вещото лице/ имот, представляващ лозе с площ от 3,5
дка, възстановен в стари реални граници на наследниците на П. и Я.И..
Безспорно е, че между наследниците П. и Я.И., е сключен договор за
доброволна делба, по силата на който имот № *** е възложен в дял на
съделителката Т.П.К., чиито наследници от своя страна на ответниците по
делото.
Не се установи идентичност на процесния имот с този, който ищецът
твърди, че баща му е придобил по силата на протокол за замЯ. на земите на
частните стопани от 1956г., но това обстоятелство е ирелевантно, доколкото
ищецът се легитимира като собственик на основание изтекло в негова полза
давностно владение, а не на придобИ.е на имота от наследодателя му по
силата на замЯ..
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Давностното владение от своя страна съдържа два елемента:
упражняване на фактическа власт (corpus) и намеР.е за своене (animus). За да
се придобие имотът по давност владението трябва да е упражнявано явно,
необезпокоявано и непрекъснато в продължение на законоустановения срок от
7
време – в настоящия случай 10 години, доколкото не са налице
предпоставките за придобИ.е с кратката петгодишна давност по чл.79, ал.2 от
ЗС.
Преди да се разгледа въпроса дали ищецът е владял процесния имот с
намеР.е за своене, следва да се разгледа принципната възможност имотът да
бъде придобит по давност и за кой период с оглед данните за отчуждаването
му и наличното реституционно решение № 2/20.04.2001г. на ПК-Б. в полза на
наследодателя на ответниците. Последното не е представено по делото, но е
изрично посочено в приетите като доказателства договор за доброволна делба
от 14.05.2001г., заповед за изземване от 10.04.2008г., протокол за въвод във
владение от 21.04.2008г. и е разгледано от вещото лице при изготвяне на
експертизата. Видно от тези доказателства е, че имотът, който е възстановен е
имот № 035141 по плана за земеразделяне на с. Е., индивидуализиран с площ,
местност, категория, начин на трайно ползване, както и граници и съседи.
Представена по делото е и скица на имота № 00500/2.04.2001г., издадена
няколко дни след решението. В този смисъл са спазени изискванията на
чл.18ж, ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ в редакцията му към издаване на решението.
Доколкото имотът е напълно индивидуализиран по плана за земеразделяне,
решението има конститутивно действие и процедурата по възстановяването е
приключила. В този смисъл придобивна давност по отношение на имота би
могла да тече още от издаване на решението на ПК. По отношение на периода
преди това, релевантно е дали имотът е бил отчуждаван от собствениците му,
за което са налице противоречиви сведения с оглед експертизата, според която
няма данни процесният имот да е бил внасян или обработван от ТКЗС или
кооперация, и издаденото реституционно решение.
Съдът намира за установено от свидетелските показания, че ищецът е
владял процесния имот с намеР.е за своене в продължителен период от време,
като го е поддържал и обработвал, отглеждал е зеленчуци, имал плодни
дръвчета и лозе. Св. С. и К., които са живели в съседство, са категорични, че
имотът е бил във владение на ищеца и баща му преди него, от както те са
заживели в с. Е. /съответно 1959г. и 1970г./. Св. С. и понастоящем живее там,
а св. К., макар че е напуснала селото преди 14 години, е посещавала имота на
ищеца, последно преди 2-3 години. Св. Г., разпитана на страната на
ответниците, също потвърждава, че П. не обработва имота, а М. прави това
поне от 7-8 години. От показанията на св. Г. става ясно, че през 2008-2009г. в
имота е имало други хора, а не П., с която са отишли да го видят, но са се
уплашили и са се върнали. Свидетелката допълва още, че от П. знае, че имотът
се обработва от други лица, които се противопоставят на нейната собственост.
При така изложеното, на практика показанията на всички свидетели не си
противоречат, а взаимно се допълват. Както свидетелите, така и експертизата
сочат, че имотът е ограден изцяло. Действително става ясно от показанията на
свидетелите, от комбинираната скица към експертизата, както и от
изслушването на вещото лице в съдебно заседание, че се касае за по-голям
имот с площ от около 3,5 дка, но се установява с категоричност, че процесният
е част от него.
Безспорно установено е, че през м. април 2008г. е постановен въвод във
владение на ответниците, за който няма данни да е реализиран, както и
заповед за изземване на имота от М. А., които несъмнено представляват
действия, с които владението на ищеца е обезпокоено. Самите ответници
твърдят, че след изземването ищецът отново се е настанил в имота. След м.
8
май 2008г. до 2024г. не са налице данни за смущаване или прекъсване на
владението на ищеца.
С оглед на всичко изложено се налага извода, че ищецът е владял имота
непрекъснато, явно и необезпокоявано в периода от м. май 2008г. до датата на
предявяване на исковата молба – 22.01.2024г.
По отношението на твърденията за присъединено владение от страна на
бащата на ищеца, следва да се отбележи, че такова не е налице, доколкото не е
установено соченото от ищеца правоприемство. Съгласно чл.82 от ЗС
владелецът може да присъедини към своето владение и владението на
праводателя си. Ищецът не е навел твърдения, че е продължил владението на
баща си И.Р., който е починал през 1999г., а е посочил по-ранен момент на
започване на личното му владение - 1989г. по силата на даР.е без надлежен
документ за собственост. Доколкото за даР.ето на недвижим имот съгласно
чл.18 от ЗЗД има изискване за форма, а именно нотариален акт, в настоящия
случай не се установява сключването на такъв договор. Самата договорка
между ищеца и баща му за преотстъпване на владението /каквато също не се
доказва/ не е достатъчна бащата да се разглежда като „праводател“ по смисъла
на чл.82 от ЗЗД и съответно да бъде присъединено неговото владение.
Отделно от изложеното, по отношение на бащата на ищеца свидетелските
показания са твърде общи и не могат да обосноват упражняването от негова
страна на владение с намеР.е за своене.
По изложените съображения съдът намира, че ищецът е собственик на
процесния имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност в
периода от м. май, 2008г. до датата на подаване на исковата молба –
22.01.2024г., поради което искът по чл.124, ал.1 от ГПК се явява основателен и
следва да бъде уважен.
Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, въпреки
установената разлика в периода на лично владение на ищеца и липсата на
присъединено такова.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК въззивниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия направените в
настоящото производство разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Последното е в размер на 1500 лева, като по отношение на същото
въззивниците са направили възражение за прекомерност. Съгласно чл.7, ал.1,
т.5 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 400 лева. Съгласно актуалната практика на
съдилищата посочените в НМРАВ размери могат да служат за ориентир, като
конкретното възнаграждение подлежи на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение са видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото. В настоящия случай следва да се вземе предвид, че
делото се характеризира с известна фактическа и правна сложност като вещен
спор, но също и обстоятелството, че въззивното производство е протекло в
едно съдебно заседание, без събиране на допълнителни доказателства.
Предвид изложеното съдът намира за справедлив размер на адвокатското
възнаграждение от 800 лева.
9
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4056/14.11.2024г., постановено по гр.д. №
706/2024г. по описа на РС-Варна, 46 състав, с което е прието за установено в
отношенията между страните М. И. А., ЕГН **********, с адрес: с. Е.,
община Б., област Варна, ул. „Дунав” № 1, от една страна, и П. Д. Т., ЕГН
**********, С. З. Т., ЕГН **********, Д. Т. М., ЕГН **********, и А. Т. Д.,
ЕГН **********, от друга страна, че ищецът М. И. А. е собственик на следния
недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на с. Е.,
община Б., област Варна, одобР. със Заповед РД-18-15/25.02.2015 г., находящ
се в с. Е., община Б., област Варна, с площ 1166 кв. м., м-ст „П.т.“, вид
територия: земеделска, четвърта категория, начин на трайно ползване: лозе,
номер по предходен план: ***, при граници и съседи на имота: ******, на
основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност, чрез
осъществяване на непрекъсната фактическа власт, с намеР.е за своене
/владение, упражнявано лично от ищеца/, в периода от м. май 2008г. до
датата на подаване на исковата молба в съда – 22.01.2024 г., на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.
ОСЪЖДА П. Д. Т., ЕГН **********, С. З. Т., ЕГН **********, Д. Т. М.,
ЕГН **********, и А. Т. Д., ЕГН **********, да заплатят на М. И. А., ЕГН
**********, с адрес: с. Е., община Б., област Варна, ул. „Дунав” № 1 сумата от
800 лева, представляваща направени във въззивната инстанция разноски за
платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10