№ 180
гр. Тетевен, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20244330100309 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск,за недълживост на суми за потребена
ел.енергия,с посочено основание чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищцата излага,че със заявление от 14.03.2024г е подала заявление да ответника за
пререгистрация по партида за ток на нейно име,за имот,находящ се в село т,а именно
поземлен имот с идентификатор т ,ведно с построените в имота сгт с идентификатор т и сгт
с идентификатор т.2..Същата се легитимира като собственик на имота на основание
нотариален акт от 27.10.2022 година.
Въз основа на заявлението служителка на ответника е дала на ищцата клиентски
номер т.При справка за задълржения за последния отчетен период ищцата е установила,че
неправомерлно е начислена ел.енергия в размер на 3752.15 лева,като според служител ан
ответника същата е за периода от 31.08.2003г до 04.10.2018 година.
Въпреки направеното устно възражение тази сума е начислена като задължение за
плащане на ищцата по нейния клиентски номер.
На първо място задълженията за заплащане на еленергия са периодични плащания и
като такива се погасяват в тригодишна давност.Задължения за периода 31.08.2003г до
04.10.2018 годиена са погасени по давност.
Няа второ място: липсва основание,на което се дължи посочената сума.Това е
така,тъй като ищцата е станала клиент на дружеството и са възникнали облигационни
1
отношения от датата на подаване на заявлението,а именно от 14.03.2024 година.
На трето място: ищцата не е правоприемник на предзходзния титуляр на партидата
за ток на същия имот,а именно лицето т С. ,в предвид на което и на това основание сумите
за консумирана ел.енергия не следва да се прехвърлят на ищцата.„
Моли да бъде постановено решение,с което се приеме по отношение на ответника,че
ищцата не му дължи сума в общ размер на 3770.89 лева/съобразно допуснатото в открито
съдебно заседание изменение на размера на иска/,от която главница вразмер на 1630.55 лева
и лихва в размер на 2140.34 лева,поради погасяване на същото по давност,а в условиятан на
евентуалност поради липса на основание и на правоприемство между лицето т С.,предходен
титуляр на партидата и ищцата Ц. П. С..
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника,в който е отразено,че се ос порва предявения иск,като изложените в исковата
молба искания и изявления са бланкетни и неоснователни.
Ищцата сама признама ,че е един от собствениците на имота,находящ се в село
Торосза което е представила и нотариален акт,първоначално до този обещкт е доставяна ел
.енергия под кл.№т на името на т С.,която е била и титуляр на партидзата.Ищцата е подала
заявление за сключване на договор за продажба на ел.енергия едва на дата 14.03.2024
година,като дотогава ответникът няколко години не е бил уведомен ,че собствеността върху
процесния имот е прехвърлена на друго лице.В случая е налице неизпълнение на чл.13,ал.5
от ОУ на ответника.Ищцата вероятно е наследник на т С..Ответникът няма достъп до
системата на гражданската регистрация,от която да научава за прэомени относно клиентите
си,не са пълни данните и в имотния регистър.Издадените фактури в периодза м.02 2009г до
м.09.2012г,които са били5 издаване на наследодателяна ищцата,садължими от ищцата
С.,катонаследник ипорадитази причинаса префактурирани на 19.03.2024 година.Без
съмнение новия собственик на наследствения имот е ищцата,която е проявила и активност
за установяване на задълженията по процесната партида.Ищцата е неизправнастрана по
договор за доставка на ел.енергия ,тъй като не и изпълнила договорното си задължение за
заплащане в срока н ацената на доставеното и консумирано от потребителя количество
ел.енергия.Задълженията са формирани по ред,установен в общите условия.Изложени са и
възражения срещу неоснователността на претенциятаза погасяване на задълженията за
доставена ел.енергия по давност.
От представените по делото писмени доказателва и заключението на съд.-
счетоводната експертиза,изготвена и защитена от вещото лице Р. Х.,съдът приема за
безспорно установена следната фактическа обстановка:
С нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,въз основа на извършена
обстоятерлствена проверка №181,том четвърти,рег.№т на НК, ищцата Ц. П. С. от град
Тетевен,лов.обл.,е призната за собственик,на основание давностно владение и наследство,на
2/12/две дванадесети/ идеални части от поземлен имот с идентификатор т по КККР на село
2
Торос,Лов.обл.,с административен адрес на имота ул.“%%Градинска“ №18,заедно с такава
идеална част и от построените в имота сграси с идентификатори т-жилищна сгт
еднофамилна,сгт с идентификатор 43058700.74.2,селскостопанска сгт и сгт с идентификатор
т.3селскостопанска сгт.
С цитирания нотариален акт за собственици/съсобстваеници/ на имота при квоти по
3/12 идч. Са признати също и Р. Х. т от град Троян.
В скиците на поземления имот и сградите фигурира като сйъсобственик и лицето
Ятбез данни за притежавани идеални части.
Приложено е заявление №********** от 14.03.2024 година,подадено от ищцата Ц. С.
до ответника ,за продажба на ел.енергия за битови нужди.В същото е отразено,че се иска
продажбата и доставката на ел.енергия до обект в село Тт
В заявлението е отразено следното: „НОВ-т“.
От заключението на съд.-счетоводната ексхпертиза се установява,че за цитирания
поземлен имот със сгради,находящ се в те фигурирала партида с клиентски номер т и
титуляр т Симеонова С..По тази партида/договорна сметка/ в периода 13.12.2008г до
18.09.2012 година,са били начислени задължения в общ размер на 1630.55 лева-за главница
за доставена и незаплатена ел.енергия и за 2140.34 лева лихва за забава по всяка от посочени
в табличен вид в заключението фактури-деня,следващ датата на падежа до 20.05.2024
година.Общото задължение е в размер на 3770.89 лева.
Това задължения/задълже4ния/ са били префхакткурирани по клиентския номер на
ищцата,партида д №т на дата 19.03.2024 година.
Общоизвестен факт е,че ответникът „Електрохолд продажби“-ЕАД-София е с
предмет на дейност „обществено снабдяване с електрическа енергия съгласно Закона за
енергетиката и лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и съгласно
условията на тази лицензия; снабдяване с електрическа енергия като доставчик от последна
инстанция съгласно Закона за енергетиката и условията на лицензията за дейността
„доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция и всяка друга
дейност незабранена от закона и/или от лицензията за обществено снабдяване с
електрическа енергия“.
При така изложената фактимческа обстановка се налагат следните правни изводи:
Вземанията на доставчика на електроенергия представляват периодични плащания по
смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД. Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111, б.„в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В конкретната хипотеза
плащанията са периодични, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
3
време еднородни задължения, с предварително определен падеж. Потребителите
на електрическа енергия заплащат цената й на месечни вноски. Касае се за трайно,
периодично изпълнение на задължението на потребителите. Налице са повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно разпоредбата на чл.111,б.„в”
ЗЗД, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Предвид гореизложеното,
вземанията за цена на доставена електроенергия се погасяват с изтичане на краткия
тригодишен давностен срок.
От своя страна лихвите за забава представляват по своя характер обезщетение за
договорно неизпълнение, поради което също се погасяват с изтичане на тригодишен
давностен срок.
Действително, по аргумент от чл.118 ЗЗД, съгласно който кредиторът не дължи
връщане на вземане, платено от длъжника след изтичане на давностния срок, дори
последният да не е знаел за това, погасяването на едно вземане по давност не преустановява
неговото съществуване, а го превръща в естествено право. Също така, искът по чл.124, ал.1
ГПК може да бъде предявен за установяване съществуването или – както в случая –
несъществуването на едно право, когато ищецът има интерес от това. Възражението за
изтекла погасителна давност е от категорията на правопогасяващите възражения, чиито
ефект е да парират притезателното право, което насрещната страна претендира. Когато съдът
уважи предявено възражение за давност, притезанието бива отречено с влязло в сила
решение, макар самото материално право да не се погасява с оглед чл.118 ЗЗД.
Същевременно, всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още повече
може да бъде предявено с иск (така Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. №
391/2012 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК). Редът, по който длъжникът се
защитава, зависи от неговия собствен избор. По аргумент от мотивите към т. 2 от
Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГК на ВКС, диспозитивното начало в гражданския
процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв
обем защита да търси. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от
конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите
твърди, че се засяга правната му сфера. В този смисъл длъжникът по едно вземане не е
длъжен да чака същото да бъде предявено по съдебен ред чрез осъдителен иск или по реда
на заповедното производство, за да реализира своята защита чрез възражението си за
давност. Не съществува законова пречка длъжникът да поеме инициативата в процеса, като
предяви отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, позовавайки се на изтеклия
давностен срок по отношение на вземането, като по този начин препятства възможността на
кредитора да го претендира в бъдеще. В този случай предмет на отрицателния
установителен иск не е установяване липсата на материално право изобщо, а липсата
на притезание, насочено срещу длъжника-ищец.
В допълнение към горното следва да се отбележи, че предявяването на възражение за
изтекъл давностен срок чрез отрицателен установителен иск е предвидено както в
4
действащия граждански процесуален кодекс – по реда на чл.439 ГПК, така и в отменения
такъв – по реда на чл.254 ГПК (отм.). И двете посочени разпоредби предвиждат защита на
длъжника срещу провеждането против него принудително изпълнение, чрез предявяване на
възражения по исков ред с отрицателен установителен иск. Такива искове, основани на
възражения за давност, са разгледани по реда на чл. 439 ГПК в Решение № 325 от 13.01.2016
г. на ВКС по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о., ГК; Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК, постановени по чл. 290 ГПК и др., а по реда на чл. 254 ГПК
(отм.) в Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК, Решение №
41 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 575/2009 г., II т. о., ТК, и др. Съгласно последното
цитирано решение, предмет на отрицателния установителен иск по чл.254 ГПК (отм.) е
несъществуването на самото изпълняемо право.
С оглед гореизложеното, предмет на отрицателния установителен иск, когато същият
се основава на твърдения за изтекъл давностен срок, е да се признае от съда за установено,
че ищецът не дължи, т.е. че липсва валидно притезание, насочено срещу него.
В предвид изложеното и независимо от твърденията на ответника,че не е предявил
вземането си за събиране по принудителен ред,то съдът приеума,че за ищцата е налице
правен интерес за предявяване на отрицателния установителен иск,тъй като при изпълнение
на договора за доставка на ел.енергия,доставчикът/ответникът/ разполага освен с
възможността да търси по съдебен ред начислените от него суми за потребена ел.енергия,но
и с правото въз основа на общите условия за доставка на ел.енергия да прекъсне доставката
и в случай,на забава на плащането на дължимите суми по едностранто издадените от
доставчика фактури.Тази възможност обуславя правния интерес на потрелбителя да
установи недължимостта на сумата по издадените от доставчика фактури/в случая
префактурирането от 19.03.2024 година/,преди вземането на бъде заявено по съдебен
ред,дори ако в счетоводството на доставчмика вземането е било отписано/по въпроса в.ж.
Определение №797 от 5.12.2013г на ВКС по ч.гр.д. №5413/2013г., четвърто г.о.,ГК/.
В предвид изложените съображения и съгласно разпределената в доклада по делото
доказателствена тежест,съдът приема,че ищецът ,при условията на пълно и главно
доказване,е установил настъпването на твърдяния от него правопогасяващ факт,а именно
погасяване на вземането на ответника,за което са съставени фактури/префактуриране/ на
дата 19.03.2024г по партидата на ищеца,по давност.
Както се изложи,съгласно нормата на чл.114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от
датата, на която вземането е станало изискуемо.Задълженията за плащане на доставяната
ел.енергия представляват задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б”в” от ЗЗД и
се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност, в какъвто смисъл е
задължителната практика.
Съгласно Решение № 168/22.12.2009 година по т.д. № 408/2009 година на ВКС, ТК, II
отделение, Решение № 14/10.09.2010 година по т.д. № 378/2009 година на ВКС, ТК, II отделение,
Решение № 111/08.10.2010 година на ВКС, ТК, I отделение по т.д. № 1068/2009 година и други,
задължението за заплащане на стойността на консумираната ел.енергия е задължение за
5
периодично плащане и се погасява съгласно чл. 111, б”в” от ЗЗД с изтичането на тригодишна
давност от падежа, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения.
Тригодишната погасителна давност е приложима и по отношение на вземанията за изтекли
лихви за забава.
Вземанията не са били съдебно установени, поради което и в случая не намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
По общото правило на чл. 116 от ЗЗД,ответникът не е ангажирал никакви доказатерства ,за
това,че давността е била прекъсвана илиспирана, с предприемане на съответни действия,за да е
започвала да тече нова давност.
Задълженията,за които са били съставени фактурите на 19.03.2024 година са за периода от
13.12.2008г до 18.09.2012 година/съобразно таблицата,отразено в заключението на съд.-
счетоводната експертиза/ и са били погасени по давност години преди префактуриране на
задължението на дата 19.03.2024 година.
В предвид изложените съображения,искът,с оглед въведеното възражение за погасяване на
задължението на ищеца по давност,следва да бъде уважен.
Независимо отизлбожените до момента мотиви,по отношение на въведеното главно
основание на иска-възражението за давност,то е основателно и заявеното алтернативно основание-
липса на правно основание с огед липсата на правоприемство межзу задълженията на прпедходен
титулар на партида-крлиентски номер към доставчика на ел.енергия и ищцата Ц. С..
Съдът изрично е вменил в задължуение по отрицателния установителен иск,на ответника да
докаже основанието за начисляване на процесното задължение и легитимацията на ищцата,като
правоприемник на предходен титуляр т С.,но такива доказателрства същия не е онгажиралв
производството.В отговора на исковата молба е обективирано предположгение,че ищцата вероятно
е наследник на предходен титулар на партида за доставка на ел.енергияь към процесния поземлен
имот/жилищен/ в село Торос,Лов.обл.,каквито доказателства липсват по делото.Неоаснователен е и
довода на ответника,че ищцата е собственик на процесния имот,лаегитимирайки се с приложения
нотариален акт и тъй като била проявила активност за установяване на задълженията по партизата
на имота към доставчика.
От приложения нотариален акт е видно,че ищцата е собственик само на 2/12 идеални части
от имота и в случай на съществуване на задължге3ния към доставчика/а такива съдът приема,че не
съществуват за соченото в исковата молба вземане,като основание и период на дължимост/,то
същата би следлало да отговаря само досежно размера на обема притежавано право/на
собственост/ по отоншение на захранвания с ел.енергия поземлен имот в село Торос,Лов.обл.
По изложените съображгения и на основание чл.78,ал.1 от ГПК,ответникътследва да
бъдеосъденда запрлати наищцата сторените разноски,аоткоито за адвокатско възнаграждение в
размер на 900.00 лева и съдебниразноски в размер на 350.00 леваили общко разноски в размер на
1250.00 лева.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ц. П. С.,ЕГН:********** от град
Тетевен,Лов.обл.,против „Електрохолд Продажби“-ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и
адрес на управление в град София,1784,р-н Младост,бул.“Цариградско шосе“ №159,бл.Бенч
Марк,Бизнес център, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че Ц. П. С. не дължи на
„Електрохолд Продажби“-ЕАД-София сумата в размер на 1630.55 лева,представляваща
главница-цена на потребена електроенергия за периода 13.12.2008 година до 18.09.2012
година,за имот находящ се в село Тт както и сумата от 2140.34 лева лихва за забава върху
посочената главница, за всяка една от съставени на 19.03.2024 година по партида на ищцата
фактури-денят,следващ датата на падежа и до 20.05.2024 година.
ОСЪЖДА „Електрохолд Продажби“-ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление в град София,1784,р-н Младост,бул.“Цариградско шосе“ №159,бл.Бенч
Марк,Бизнес център“ на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на Ц. П. С. от град
Тетевен,Лов.обл.,сумата от 1250.00/хиляда двеста и петдесет /лева,представляващи сторени
разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7