№ 9454
гр. С, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110139166 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени главни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 и чл. 24 ЗПК и чл. 143, чл. 146 и чл. 147 ЗЗП и
насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.
Софийски районен съд е сезиран с предявени от Б. И. Т., с ЕГН **********
срещу „ф-ма“ АД, с ЕИК **** установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 22 и чл. 24 ЗПК и чл. 143, чл. 146 и чл. 147 ЗЗП за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит № 2532911 от 10.03.2022г. и срещу
„ф-ма“ ЕООД, с ЕИК **** за прогласяване нищожността на Договор за поръчителство
от 10.03.2022 г., а в условията на евентуалност е предявен иск по чл. 26 ЗЗД за
прогласяване за нищожна клаузата на чл. 4.1. от Договор за потребителски кредит №
2532911 от 10.03.2022г., както и с предявен от „ф-ма“ АД насрещен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 3197,64 лева, представляваща
предсрочно изискуема главница, дължима на основание Договор за потребителски
кредит № 2532911/10.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът Б. И. Т. твърди, че на 10.03.2022г. е сключил договор за потребителски
кредит № 2532911 с „ф-ма“ ЕАД, а с „ф-ма“ ЕООД – договор за предоставяне на
поръчителство по този заем. Уговорената заемна сума била 3000 лева. На същата дата
ищецът твърди, че е сключил и процесния договор за поръчителство, с цел да бъде
обезпечен сключеният договор за кредит, като по силата на договора следвало да
заплати възнаграждение в размер на 2615,63 лева. Сочи, че съгласно договор за
потребителски кредит № 2532911 е отпуснат за срок от 12 месеца, при следните
параметри – годишен лихвен процент в размер на 34,00 %, а ГПР – 39,83 % .
Същевременно твърди, че не са посочени условията за прилагането на ГЛП, като
липсвал погасителен план, отговарящ на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. ЗПК. Сочи, че
не е ясен начинът, по който е формиран ГПР, компонентите, които включва и
годишното оскъпяване на заема. Поддържа, че уговореното възнаграждение за
дружеството-поръчител бил разход по кредита, който следвало да бъде включен в ГПР
по арг. от пар. 1, т. 1 ДР на ЗПК и съставлявало нарушение на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
1
Подобни действия противоречали и на европейското законодателство и представлявали
заблуждаваща и нелоялна търговска практика, като по естеството си целяла и
заобикалянето на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Заявява, че „ф-ма“ ЕАД било собственик на
капитала на „ф-ма“ ЕООД. Неприложима била нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като
описаните пороци водели до нищожност на целия договор, включително поради
противоречието му с добрите нрави и формулиране на чл. 4 от него не по ясен и
недвусмислен начин. От своя страна договорът за поръчителство, сключен с "ф-ма"
ЕООД, противоречал и на добрите нрави, тъй като нарушавал принципа на
еквивалентност на престациите и с него се заобикаляло императивното изискване на
чл. 19, ал. 4 ЗЗД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ф-ма“
ЕООД, с който се оспорват предявените искове. Не оспорва сключването на процесния
договор за кредит между ищеца и „ф-ма“ ЕАД, като не твърди че в договора е налице
основание за плащане на суми на „ф-ма“ ЕООД. Поддържа, че между ищеца и
дружеството е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 10.03.2022г.,
като съгласно чл. 1, ал. 1 от договорите дружеството се е задължило да сключи с „ф-
ма“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който „ф-ма“ ЕООД да отговаря пред
„ф-ма“ ЕАД солидарно с ищеца за изпълнението на всички негови задължения по
договора за потребителски кредит и за всички последици от евентуално негово
неизпълнение на задължения по съответния договор за кредит. За предоставяне на
услугите била уговорена престация- месечно възнаграждение спрямо Приложение № 1,
раздел Втори, т. 1. Твърди, че ищецът е имал възможност да се запознае със
съдържанието на договора предварително и е сключил същия посредством размяна на
електронни изявления съгласно изискванията на ЗЕДЕУУ. Сочи се, че ищецът е имал
възможност да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция.
Поддържат, че отпускането на договор за кредит не е обвързано със задължително
сключване на договор за поръчителство, услугата на „ф-ма“ ЕООД не била
задължителна за сключване на договора за потребителски кредит, нито била разход,
пряко свързан със сключването му по смисъла на пар. 1 от ДР на ЗПК. Договорите
между ищеца и ф-ма не били договори за поръчителство по смисъла на чл. 138 ЗЗД, а
били договори за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, като уговореното по тях
възнаграждение не попадало в обхвата на общия разход по съответния кредит.
Твърдят, че вземането за възнаграждение по договорите за предоставяне на
поръчителство възниквало в полза на „ф-ма“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „ф-
ма“ ЕАД. Поради което доводите на ищеца, че уговарянето на възнаграждение по
договор, различен от договора за кредит и с юридическо лице, различно от
дружеството-заемател прикривало действителния размер на ГПР на договора и
следвало да бъде включено в ГПР били неоснователни. На следващо място, поддържат,
че ищецът е имал възможност в 14-дневен срок от сключването на договора за
потребителски кредит да се откаже от него, без да дължи обезщетение или неустойка,
нито да посочва причина за отказа.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ф-ма“ ЕАД е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Обосновава съответствието на договора за потребителски кредит с релевантното
законодателство. Предоставянето на обезпечение, съответно сключването на договор
за поръчителство, не било задължително, от тях не зависело сключването на договора,
и било по избор на заемателя. Оспорва се противоречието на договора с добрите нрави
и твърдяното въвеждане на ищеца в заблуждение. Договорът за поръчителство бил
съвсем отделен договор, наличието на който не било условие за сключването на
договора за заем. Възнаграждението на поръчителя нямало основание да се включва в
ГПР, а нормата на чл. 4 от договора за кредит не била нищожна. Сочи се, че
2
кредитополучателят не е заплатил нито една вноска по процесния договор за
потребителски кредит, като непогасените задължения към 08.09.2022 г. са в размер на
1401,86 лева главница за периода от 10.03.2021 г. до 31.08.2021 г. и 41,70 лева
обезщетение за забава за периода от 01.04.2022 г. до 09.08.2022 г. Заявява, че с
отговора на исковата молба обявява кредита за предсрочно изискуем на основание чл.
5, раздел X от договора. В тази връзка ответникът „ф-ма“ ЕАД е предявил насрещен
иск за сумата от 3197,64 лева, представляваща предсрочно изискуема главница,
дължима на основание Договор за потребителски кредит № 2532911/10.03.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата
претенция до окончателното изплащане на сумите. В условията на евентуалност и в
случай, че главният иск на ищеца бъде уважен моли същият да бъде осъден да заплати
на „ф-ма“ ЕАД сумата от 3197,64 лева, представляваща чистата стойност на кредита.
От Б. И. Т. е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който оспорва
предявения иск, като заявява, че предсрочната изискуемост по кредита не е настъпила
към момента на депозиране на насрещната искова молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че на 13.04.2022 г. между Б. И. Т., в качеството му на
кредитополучател, и „ф-ма“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, бил сключен
Договор за потребителски кредит № 2532911 от 10.03.2022г., по силата на който „ф-
ма“ ЕАД предоставило на Б. И. Т. сумата в размер на 3197,64 лв., от които 3000 лв.
размер на кредита и 197,64 лв. размер на застрахователна премия, които ищеца се
задължил да върне на 12 месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва при
фиксиран годишен лихвен процент в размер 34,00%, годишен процент на разходите от
39,83%, както и при евентуално договорено обезпечение – поръчител или банкова
гаранция. Безспорно е, че Б. И. Т. е усвоил изцяло заемната сума. Съгласно чл. 4, ал. 1
от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят
следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да
предостави на „ф-ма“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10
дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от „ф-ма“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48
часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на
кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне
на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се
прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. В случай
че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави съответното
обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „ф-ма“ ЕАД,
съответно този договор не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2). Съгласно
чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в
същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие. Видно
от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е предвидено
връщане на кредита на 12 месечни вноски, всяка от които включваща главница и лихва.
Не се спори, а се установява и от представените по делото Договор за
предоставяне на поръчителство от 10.03.2022 г., ведно с Приложение № 1 към него, че
между Б. И. Т. и "ф-ма" ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за
поръчителство с "ф-ма" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното
солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя,
3
възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици
от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски
кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а
именно – 2615,63лв., платимо на 12 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо
на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
Ищеца изрично заявява в исковата молба, че е получил сумата по договора, като
не е оспорил с отговора на насрещната искова молба, твърденията на „ф-ма“ ЕАД, че
кредитополучателят не е заплатил нито една вноска по процесния договор за
потребителски кредит, като непогасените задължения към 08.09.2022 г. са в размер на
1401,86 лева главница за периода от 10.03.2021 г. до 31.08.2021 г. и 41,70 лева
обезщетение за забава за периода от 01.04.2022 г. до 09.08.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По първоначално предявените от Б. И. Т. срещу „ф-ма“ ЕАД и „ф-ма“ ЕООД
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9-11 вр. чл. 19,
ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143
ЗЗП съдът приема следното:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за
потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са нищожни на
заявените правни основания. Въз основа на събраните писмени доказателства по
делото настоящият съдебен състав приема, че между "ф-ма" ЕАД и Б. И. Т. е бил
сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на който "ф-ма"
ЕАД предоставило на ответника-кредитополучател потребителски кредит в размер на
сумата от 3197,64 лева за срок от 12 месеца. Установява се също така, че между Б. И. Т.
и "ф-ма" ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на
който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "ф-ма" ЕАД, въз
основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на Б. И. Т., възникнали съгласно договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу
възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, платимо на 12
месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното
плащане по кредита съгласно погасителния план.
Сключеният между Б. И. Т. и "ф-ма" ЕАД договор е потребителски, поради
което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК),
като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. С оглед изложеното, преценката относно
действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за
предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са
сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя
вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9
4
ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася
както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение №
1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни
съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за
потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК. Договорът за кредит
е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на
обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за
комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение
представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла
на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). По
силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В приложение № 1 към процесния договор за
потребителски кредит е посочен процент на ГПР 39,83%, т. е. формално е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл.
19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "ф-ма“ ЕООД, което се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че "ф-ма"
ЕАД е едноличен собственик на капитала на "ф-ма" ЕООД, като двете дружества са с
един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за
предоставяне на поръчителство, "ф-ма" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност
обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на
заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства. От клаузите в договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно,
че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от
заемодателя "ф-ма" юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на
договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като
5
срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа.
При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето,
кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид
обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които
потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти
две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на
договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването
на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед
срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен
това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно
обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на
заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи
"договор за предоставяне на поръчителство" с посочено от кредитора юридическо лице
- поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за
поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.
16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите
средства, съответна на получените гаранции. Въпреки, че всеки един от представените
договори - този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално
представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като
едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно разглеждане
на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор за поръчителство на
кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице-поръчител,
сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът
за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита,
изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство. С оглед
изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията на "ф-ма" ЕАД по процесния договор за потребителски
кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по
кредита (така Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на
СГС и др.).
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките СРС счита, че макар формално процесният договор за потребителски
кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено
съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния
процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му
позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил
действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на
закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради
неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК. В тази хипотеза
6
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и
или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (в този смисъл са
Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А
въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на
СГС, III-Б въззивен състав и др.). Следва да се отбележи, че договорът, сключен между
потребителя и "ф-ма" ЕАД, и договорът, сключен между потребителя и "ф-ма" ЕООД,
се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между
страните, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора
за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията (така
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС и др.).
Ето защо следва да се приеме, че и договора за предоставяне на поръчителство е
недействителен.
Предвид гореизложеното, предявените от Б. И. Т. срещу „ф-ма“ ЕАД и „ф-ма“
ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9-11 вр.
чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143
ЗЗП са основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед уважаването на главните искове, съдът намира, че не се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на предявените в условията на евентуланост
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2, евентуално предл. 3 ЗЗД вр. чл. 19,
ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 4.1
от Договор за потребителски кредит № 2532911 от 10.03.2022г., сключен между Б. И.
Т. и „ф-ма“ ЕАД, поради заобикаляне на закона, евентуално накърняване на добрите
нрави, поради което не дължи произнасяне по тях.
По предявения от „ф-ма“ ЕАД срещу Б. И. Т. насрещен осъдителен иск с правно
основание чл. 23 ЗПК съдът приема следното: Основателността на предявения
насрещен иск е обусловена от установяването при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца „ф-ма“ ЕАД на следните правопораждащи факти: 1)
наличие на сключен между страните по делото договор за потребителски кредит със
соченото съдържание; 2) усвояване на сумата от страна на ответника съгласно
условията на договора. При установяване горните предпоставки, в тежест на ответника
е да докаже, че е платил. В частност несъмнено се установява по делото, че на
10.03.2022 г. между Б. И. Т., в качеството му на кредитополучател, и „ф-ма“ ЕАД, в
качеството му на кредитодател, бил сключен договор за потребителски кредит №
2532911 от 10.03.2022г., по силата на който „ф-ма“ ЕАД предоставило на Б. И. Т.
сумата в размер на 3197,64 лв., от които 3000 лв. размер на кредита и 197,64 лв. размер
на застрахователна премия. Както беше посочено по-горе обаче е на лице
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради
неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК, поради което потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други
разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. По делото не се спори, че Б.
И. Т. не е заплатил нито една вноска по предоставения кредит. Договорът обаче е с
краен падеж на задължението 28.02.2023г., като няма доказателства по делото „ф-ма“
ЕАД да е обявило кредита за предсрочно изискуем към момента на подаване на
насрещната искова молба. Това е направено с отговора на исковата молба, като
достигането му до ищеца следва да се приеме за достигане на поканата и кредита да се
счита за предсрочно изискуем, считано от 17.10.2022г. настъпването на предсрочна
изискуемост в хода на производството по делото следва да се вземе предвид по реда на
чл.235 ГПК. Отделно от това и крайния падеж на вземането за главница по договора е
настъпило към момента на приключване на устните състезания по делото. Поради
изложеното предявения насрещен иск следва да се уважи.
7
По разноските: При този изход от спора право на разноски има както Б. И. Т.,
така и „ф-ма“ ЕАД.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по първоначално предявените
искове следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса, която възлиза в
общ размер на 257,76 лв. От посочените 257,76 лв. внесената по предявения иск срещу
„ф-ма“ ЕАД държавна такса възлиза в размер на 153,14 лв., а внесената по предявения
иск срещу „ф-ма“ ЕООД държавна такса възлиза в размер на 104,63лв. На основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът „ф-ма“ ЕАД следва да заплати на адв. Д. В. М.
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СРС по
първоначално предявения иск, определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й
преди изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г., доколкото представените по делото
Договори за правна зашита и съдействие са от 19.10.2022г., като дължимото
възнаграждение е в минимален размер от 498лв. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и
ответникът „ф-ма“ ЕООД следва да заплати на адв. Д. В. М. адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред СРС по първоначално
предявения иск в размер на 413,09лв.
На ответника по първоначално предявения иск „ф-ма“ ЕООД не следва да се
присъждат разноски, тъй като искът спрямо посоченото дружество е уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по насрещния иск „ф-ма“ ЕАД
следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер на 127,91лв.,
както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв.
На ответника по насрещния иск Б. И. Т. не следва да се присъждат разноски, тъй
като искът спрямо него е уважен изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит № 2532911 от
10.03.2022г., сключен между Б. И. Т. и „ф-ма“ ЕАД, по предявения от Б. И. Т., с ЕГН
**********, с адрес: с. Ч, ул. „С л“ № 5, срещу „ф-ма“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С, бул. „В“ № 146 (сграда А), ет. 4, Б ц „Б“, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9-11 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл.
22 ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на поръчителство от
10.03.2022г., сключен между Б. И. Т. и „ф-ма“ ЕООД, по предявения от Б. И. Т., с ЕГН
**********, с адрес: с. Ч, ул. „С л“ № 5 срещу „ф-ма“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. С, бул. „В“ № 146 (сграда А), ет. 4, Б ц „Б“, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 ЗЗП.
ОСЪЖДА Б. И. Т., с ЕГН **********, с адрес: с. Ч, ул. „С л“ № 5 да заплати на
„ф-ма“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „В“ № 146
(сграда А), ет. 4, Б ц „Б“, на основание чл. 23 ЗПК, сумата в размер на 3197,64 лева,
представляваща част от чистата стойност на кредита - дължима и непогасена главница
по Договор за потребителски кредит № 2532911 от 10.03.2022г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 18.07.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ф-ма“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С,
бул. „В“ № 146 (сграда А), ет. 4, Б ц „Б“, да заплати на Б. И. Т., с ЕГН **********, с
8
адрес: с. Ч, ул. „С л“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 153,14лв.
– разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА „ф-ма“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С,
бул. „В“ № 146 (сграда А), ет. 4, Б ц „Б“, да заплати на Б. И. Т., с ЕГН **********, с
адрес: с. Ч, ул. „С л“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 104,63лв.
– разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА „ф-ма“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С,
бул. „В“ № 146 (сграда А), ет. 4, Б ц „Б“, да заплати на адв. Д. В. М., вписан в ПАК, с
адрес: гр. Пл., бул. „П Ш“ № 81, ет. 3, ап. „Б“, сумата от 498лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „ф-ма“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С,
бул. „В“ № 146 (сграда А), ет. 4, Б ц „Б“, да заплати на адв. Д. В. М., вписан в ПАК, с
адрес: гр. Пл., бул. „П Ш“ № 81, ет. 3, ап. „Б“, сумата от 413,09лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Б. И. Т., с ЕГН **********, с адрес: с. Ч, ул. „С л“ № 5, да заплати на
„ф-ма“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „В“ № 146
(сграда А), ет. 4, Б ц „Б“, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК, сумата в размер на
227,91 лв. – разноски в производството пред СРС по насрещен иск.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9