№ 11698
гр. С, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110159275 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск от Е. Д. М., ЕГН ..., с адрес гр.С, ж.к.Д
2 бл...., срещу Апелативен съд-С за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 24 999.00 лв. поради нарушаване правото на Европейския
съюз по НЧД № 345/2017 г. по описа на Апелативен специализиран наказатЕ. съд /закрит/ в
периода от 01.12.2017 г. до 01.08.2024 г.
Ищецът твърди, че е задържан незаконно по непредявено обвинение, като сочи, че за
същото е оправдан с решение по КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС. Обяснява, че в
резултат на това е претърпял вреди, изразяващи се в болки, страдания, безпокойство,
безнадеждност, безпомощност, безизходица, отчаяние. Аргументира се причинно-
следствена връзка между последните и допуснато от АСпНС нарушение на правото на ЕС и
др. нормативни актове, на правото на свобода, сигурност и на справедлив процес, поради
злоупотреба с власт по чл.270, 345 от НПК по ВНЧД № 345/2017 г. по описа на АСпНС.
Размерът на вредите за исковия период се определя на 24 999.00 лв.
В законоустановеният срок, ответникът Апелативен съд-С, е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим, а по същество - като неосноватЕ..
Излагат се съображения за злоупотреба с право от страна на ищеца. В отговора на исковата
молба подробно е проследена хронологията на наказателното производство, водено срещу
ищеца. Сочи се, че в производството пред настоящия състав по ЗОДОВ не може да се
пререшава материалноправния спор и да се проверяват процесуалните действия на съда,
както и да се установяват евентуални нарушения, а следва да се прецени единствено дали
съдът е приложил относимата към спора европейска правна норма, вместо националната,
когато последната е в протИ.речие с европейската. Отбелязва се, че в случая не са налице
предпоставките по чл.2в ЗОДОВ и искът на М. следва да бъде отхвърлен. Претендира се
1
присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът участва лично и поддържа предявения иск. Ответникът
не изпраща представител. Взема писмено становище по съществото на спора.
СРП, редовно уведомена, се представлява от прокурор Владимирова, която изразява
становище за неоснователност на иска.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание 2в ЗОДОВ.
Същият е процесуално допустим с оглед изложените твърдения в исковата молба.
По съществото на спора, съдът намира следното: Чл.2в ЗОДОВ урежда реда за
разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския
съюз (ЕС). По такъв иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на следните предпоставки: осъществяване на протИ.правно деяние от
страна на ответника; пряка причинно-следствена връзка между описаното протИ.правно
деяние и претърпени неимуществени вреди; както и че ищецът е претърпял твърдените в
исковата молба неимуществени вреди.
Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС, принципът на отговорност на
държавата за вреди, причинени на частноправните субекти, вследствие на нарушения на
правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на
договорите, на които се основава Съюзът (Решение от 19 ноември 1991 г. по дело F. и др., C-
6/90 и C-9/90, R., стр. I-5357, точка 35, Решение от 5 март 1996 г. по дело B. du pecheur и F.,
C-46/93 и C-48/93, R., стр. I-1029, точка 31 и Решение от 24 март 2009 г. по дело D. S., C-
445/06). При предявяването на иск за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие
нарушаване на правото на ЕС, същите имат право на обезщетение при наличието на три
условия: 1. предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на
частноправните субекти, 2. нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3. да
съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от
частноправните субекти вреда. Условията следва да са налице кумулативно, като липсата на
което и да е от тях, води до отпадане на отговорността на ответника. При предявяване на иск
по чл. 2в ЗОДОВ, ищецът е този, който следва да индивидуализира предмета на
иска/исковете, като посочи правопораждащите юридически факти, формулира петитум и
страни.
В случая ищецът сочи нарушени норми на правото на ЕС, които според него му
предоставят права, като твърди, че при произнасянето си по ВНЧХД № 345/2017 г. по описа
на АСпНС, разглеждащ протест срещу произнасяне на Специализирания съд по искане за
изменение на взета спрямо ищеца мярка на неотклонение, съдът е допуснал нарушение, тъй
2
като го е задържал незаконно по непредявено обвинение, за което е оправдан по-късно с
решение по КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС.
При преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че от същите не
се установява протИ.правно поведение на ответника.
От една страна в НПК - чл.63 НПК, се предвижда, че мярка за неотклонение
задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият
е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко
наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият
да се укрие или да извърши престъпление. Предвидено е когато от доказателствата по делото
не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение
задържане под стража, реалната опасност да е налице, когато: 1. лицето е привлечено като
обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив; 2.
лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление и е осъждано за друго
тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една
година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66
от Наказателния кодекс; 3. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се
предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко
наказание; 4. лицето е привлечено като обвиняем при условията на чл.269, ал.3 НПК.
Като гаранция за необосновано ограничаване правата на обвиняемите законът е
въвел максимални срокове в досъдебното производство, в които да може да се прилага
спрямо тях най-тежката мярка за неотклонение, а именно не повече от осем месеца ако
лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и не повече от една
година и шест месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се
предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-
тежко наказание. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното
производство не може да продължи повече от два месеца.
Конкретно по настоящето дело не е спорно, а и се установява, че с опредЕ.ие №
115/15.11.2017 г., постановено по НЧХД № 345/2017 г. по описа на АСпНС, е отменено
опредЕ.ие от 06.11.2017 г. по НОХД 646/2015 г. по описа на СпНС, с което е отменена
мярката за неотклонение „задържане под стража“, изпълнявана по отношение на
подсъдимия Е. Д. М. и вместо това е оставено без уважение искането му за изменение на
наложената му мярка за процесуална принуда. Видно от мотивите на крайния съдебен акт по
НЧХД № 345/2017 г. по описа на АСпНС, към датата на постановяването му Е. М. е имал
качеството подсъдим, т.е. воденото срещу него наказателно производство е било в съдебната
си фаза. В опредЕ.ието е отбелязано, че съдебен контрол на взетата спрямо него мярка
„задържане под стража“ е осъществен в кратък срок преди произнасяне на състава на
АСпНС по НЧХД № 345/2017 г., а именно 3 дни, като подсъдимият е оценен като личност с
висока степен на обществена опасност, доколкото по досъдебното производство е бил
обявен за общодържавно издирване и се е укривал продължително, от което е изведен риска
за бягство. Реалната опасност за извършване на престъпление, е изведена от
3
обстоятелството, че обвинението на М. е за ръководство на организирана престъпна група,
както и от наличието на други неприключили съдебни производства спрямо него.
Така установеното дава основание да се приеме, че АСпНС по НЧХД № 345/2017 г. се
е произнесъл в рамките на правомощията си и съобразно поставените от закона ограничения
относно фактите и обстоятелствата, които следва да преценява състава, разглеждащ искане
или жалба срещу произнасяне по наложена мярка за неотклонение.
В това производство не е предвидена възможност за контрол дали и по какъв начин е
построено обвинението срещу подсъдимия, дали то е прецизирано и точно формулирано. В
същото време, доколкото съдебното производство заема централно място в наказателния
процес и в него може да се установяват факти и обстоятелства, вкл. и такива, които не са
били известни на разследващите органи при предаване на съд на обвиненото в извършване
на престъпление лице, е възможно да се измени обвинението и да се достигне до различна
фактическа обстановка, вкл. и да се измени обвинението по реда на чл.287 от НПК.
Освен това, в постановеното по НЧХД № 345/2017 г. опредЕ.ие, АСпНС изрично е
подчертал, че нормата на чл.270 от НПК, която урежда въпросите по изменение на мярката
на неотклонение в съдебната фаза, е в синхрон с нормите на ЕКЗПЧОС.
Всичко това опровергава изложените в исковата молба и поддържани в хода на
производството от ищеца твърдения, че за да постанови акта си, АСпНС е нарушил основни
права на подсъдимия, вкл. право на свобода, сигурност и на справедлив процес, както и че е
злоупотребил с власт. Нещо повече, дори и да е налице нарушение на норми от правото на
Европейския съюз, то само по себе си не е основание да се ангажира отговорността на
държавата. Както вече се посочи, нарушението трябва да е съществено. Такова обаче не се
установява да е допуснато при произнасяне на АСпНС по процесното дело.
С оглед на това, настоящият състав намира предявения иск по чл.2в ЗОДОВ за
изцяло неосноватЕ. и недоказан при липсата на основната предпоставка за ангажиране на
отговорността на ответника – наличие на протИ.правно деняние, с което да е допуснато
достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. При този извод, безпредметно се явява
обсъждането на останалите факти и обстоятелства от предмета на доказване по делото.
За пълнота на изложението обаче следва да се посочи, че от събраните гласни
доказателства чрез разпита на св.П. и св.И, не се установи по несъмнен начин, че описаното
от свидетелите емоционално и психологическо състояние на ищеца има пряка връзка с
произнасянето на АСпНС именно по НЧХД 345/2017 г. Извод в тази насока съдът прави от
една страна с оглед липсата на конкретика в показанията на свидетелите, а от друга страна с
оглед наличието на десетки дела в СРС със същите страни и предмет, но касателно
образувани в същия период от време под друг номер производства за разглеждане искания
за изменение на взетата спрямо М. мярка за неотклонение.
По разноските:
Предвид изхода на спора, разноски се дължат единствено на ответника, каквото
искане той е направил с отговора на исковата молба. На същия следва да се присъди
4
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100.00 лв., съобразно
предвиденото в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложила на
основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. Д. М., ЕГН ..., с адрес гр.С, ж.к.Д 2 бл...., за осъждане на
Апелативен съд-С да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
периода от 01.12.2017 г. до 01.08.2024 г., в размер на 24 999.00 лв. поради нарушаване
правото на Европейския съюз по НЧД № 345/2017 г. по описа на Апелативен специализиран
наказатЕ. съд /закрит/.
ОСЪЖДА Е. Д. М. ЕГН ********** с адрес град С, ж.к.Д 2, блок ..., да заплати на
Апелативен съд-С, с адрес гр.С, бул.„В“ № 2, сумата от 100.00 лв., представляваща
направени от ответника разноски по делото съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5