Присъда по дело №586/2022 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД №586 по описа за 2022г. на ШРС

На 30.03.2022г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен
обвинителен акт по ПД №55/2022г., по който на 30.03.2022г. е образувано производство
пред първа инстанция срещу: З.И.С., ЕГН ********** за извършено престъпление от общ
характер по чл.311 ал.1, във вр. с чл.20 ал.3 от НК и Б.И.Х., ЕГН ********** за извършено
престъпление от общ характер по чл.311 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че:
- З.И.С. на 05.04.2016г., в с.Борци общ.Венец, обл.Шумен в съучастие като
подбудител с Б.И.Х. от с. Борци общ. Венец обл. Шумен, умишлено го подбудила в
качеството му на длъжностно лице - кмет на с. Борци и в кръга на службата си да състави
официален документ - удостоверение за наследници с изх. №25/05.04.2016г., в който да
удостовери невярното обстоятелство, че Е.С.К. с ЕГН ********** – внучка на М.М.К., не е
починала, с цел да бъде използван този документ пред Районен съд гр.Шумен по
гражданско дело с правно основание чл.34 от ЗС като доказателство за това обстоятелство -
престъпление по чл.311 ал.1 , във вр. с чл.20 ал.3 от НК;
- Б.И.Х. на 05.04.2016г., в с.Борци общ.Венец, обл.Шумен в съучастие като
извършител със З.И.С. като подбудител, в качеството си на длъжностно лице – кмет на
с.Борци, общ.Венец, обл.Шумен, в кръга на службата си съставил официален документ -
удостоверение за наследници с изх. №25/05.04.2016г., в което удостоверил невярното
обстоятелство, че Е.С.К. с ЕГН ********** – внучка на М.М.К., не е починала, с цел да бъде
използван този документ пред Районен съд гр.Шумен по гражданско дело с правно
основание чл.34 от ЗС като доказателство за това обстоятелство - престъпление по чл.311
ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК;
В хода на разпоредителното заседание от страна подсъдимите и техните защитници е
направено искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК, поради което след
разпоредителното заседание съдът е премина към разглеждане на производство по реда на
глава 27 от НПК. На основание чл.371 т.1 от НПК дават съгласие да не се провеждат
разпити на всички свидетели и вещите лица, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни
заключения от досъдебното производство. Съдът след като съобрази, че съответните
действия по разследването са извършени при условията и реда предвидени в НПК с
определение от 05.05.2022г. одобри изразеното съгласие. Предвид на това в хода на
съдебното следствие на основание чл.373 ал.1 от НПК не е извършван разпит на посочените
в обвинителния акт свидетели и вещи лица, а съответните протоколи бяха прочетени по
реда на чл.283 от НПК.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа възведените с обвинителния
акт обвинения срещу подсъдимите. Предлага на съда да наложи на подс. З.И.С. наказание
"лишаване от свобода" в размер на 5 месеца, чието изтърпяване да бъде отложено за срок от
3 години, а на подс.Б.И.Х. 6 месеца "лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде
отложено за срок от 3 години, както и лишаване от право да заема длъжността кмет за срок
от 1 година.
В хода на съдебното следствие подсъдимите се възползват от правото си да не дават
обяснения. В последната си дума подсъдимите молят съда да се произнесе с оправдателна
присъда. Защитниците на подсъдимите пледират за оправдателна присъда излагайки
доводи, че подзащитните им не са осъществили от субективна страна състава на
престъплението, за което им е повдигнато и предявено обвинение, излагайки подробно
доводите си за това, обсъждайки събраните по делото доказателства. Излагат и доводи за
приложение на чл.9 ал.2 от НК и при условията на евентуалност, считат че деянието следва
да се квалифицира по чл.311 ал.2 от НК, за което са налице условията на чл.81 ал.3, във вр. с
чл.80 ал.1 т.5 от НК.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за безспорно установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото Удостоверение издадено от Общинска избирателна
комисия - Община Венец, с решение №90 от 26.10.2015г. подс. Б.И.Х. бил избран за кмет
на кметство с.Борци.
С Решение № 1Б от 09.03.1994г. на Поземлена комисия с. Венец, общ. Венец, обл.
1

Шумен, било възстановено правото на собственост на нива от 8 дка, находяща се в
землището на с. Борци на наследниците на М.М.К. /М.М.К./ починал на 12.08.1962г. , а
именно - Д.М.М. /дъщеря/, починала на 13.01.1983г.; З.М.М. /син/ починал на 09.11.1996г.;
А.Р.Н. /дъщеря/ починала на 31.03.2002г. и С.Р.И. /дъщеря/ починала на 19.03.1993г.
Наследниците на починалата Д.М.М. били Е.С.К. /дъщеря/ починала на 01.02.1994г.,
Н.С.Х. /дъщеря/, св. А.С.А. /син/, св. С.О.С. /син/ и св. Ф.О.Х. /дъщеря/.
Наследници на Е.С.К. били С.Х.К. /дъщеря/, св. А.Х.И. /дъщеря/ и св. Ф.Х.А.
/дъщеря/.
Наследници на А.Р.Н. били: св. М.Т.С. /син/; св. А.Т.А. /дъщеря/; св. Н.Т.С. /син/; св.
К.Т.А. /дъщеря/.
Наследници на С.Р.И. били: св. З.Ю.А. /син/; М.И.М. /син/; А.Ю.Н. /дъщеря/; подс.
З.И.С. /дъщеря/; св. С.Ю.А. /дъщеря/; св. Д.Р.А. /дъщеря/.
З.М.М. е имал 9 деца, за две от които е отразено, че са живи - М.Д./син/ и А.О.Д.
/син/. По отношение на починалите няма данни за наследници.
Към 05.04.2016г. съсобственици на поземленият имот били 17 лица - Н.С.Х., св.
А.С.А., св. С.О.С., св. Ф.О.Х., С.Х.К., св. А.Х.И., св. Ф.Х.А.; св. М.Т.С., св. А.Т.А., св.
Н.Т.С. , св. К.Т.А.; св. З.Ю.А., М.И.М., св. А.Ю.Н., подс. З.И.С., св. С.Ю.А., св. Д.Р.А.
/наследници на Д.М.М., Е.С.К., А.Р.Н., С.Р.И./, както и наследниците на З.М.М. , за които
не е установено колко точно са и каква е тяхната самоличност.
В периода след възстановяването правото на собственост, имотът бил обработван от
кооперацията в с. Борци, общ. Венец, след което и от самите наследници. Но тъй като между
тях възникнало неразбирателство, те се отказали от обработването им, поради което отново
били предоставени на кооперацията в с. Борци. В началото на 2016г. следвало да се поднови
договорът за аренда, във връзка с което св. М.Т.С. отишъл в кметство с. Борци при подс.
Б.Х., който изпълнявал длъжността кмет на същото,за да се снабди с удостоверение за
наследници на М.К.. Подс.Х. му дал бланка-искане, в което следвало да бъдат вписани
наследниците. Тъй като св. С. не знаел българските имена и трите имена на всички
наследници, подс. Б. И, Х. му диктувал кого да впише в искането. В същото било отразено,
че Е.С.К. е починала на 01.02.1994г. След което подс. Х. издал удостоверение за
наследници № 16/24.02.2016г., в което било вписано, че Е.С.К. е починала на 01.02.1994г.
Впоследствие възникнало неразбирателство между част от съсобствениците относно
управлението на имота, поради което част от тях решили да продадат нивата от 8 дка. За
целта потърсили правна помощ, като се обърнали към адв. С.В.Д. от АК-Разград. Св.
З.Ю.А., А.Ю.Н., обв. З.И.С., св. С.Ю.А., св. Д.Р.А. и брат им М.И.М. посетили кантората на
адв. Д. в гр. Исперих. Тя им обяснила, че следва да се заведе дело за съдебна делба, за което
адв. Д. била упълномощена от част от съсобствениците. За завеждането на иска за делба
следвало наследниците на починалата Д.М.М., които били съгласни за това, също да
упълномощят адв. Д.. Било съставено пълномощно в кантората на адв. Д., в което като
пълномощници били вписани починалата Е.С.К., Н.С.Х., св. А.С.А., св. С.О.С. и св. Ф.О.Х.,
което обаче не било подписано там. Подс.С. го занесла на всеки един от свидетелите А., С. и
Х., както и на Н.Х., които положили подписите си под него. Неустановено в хода на
разследването лице, положило и подписа срещу починалата Е.С.К.. След това
пълномощното било предоставено на адв. Д.. По повод завеждането на делото за делба подс.
З. С. се срещнала и със св. А.Х.И. /дъщеря починалата Е.С.К./ като й предоставила да
подпише документ, който св.А.И. не може да посочи какъв точно е бил, но според нея бил за
започване на делото за делба, с което тя била съгласна. За намерението да се води дело за
делба разбрала и св. Ф.Х.А., също дъщеря починалата Е.С.К., но не от подсъдимата С., а от
сестра си – св. А.Х.И..
Във връзка със завеждането на иск за съдебна делба на недвижимия имот и
необходимите за това документи, подс. З.И.С. на 05.04.2016г. посетила Кметство с. Борци,
общ. Венец, за да се снабди с удостоверение за наследници на починалия М.М.К.. Помолила
св. А.К.М., която към този момент работела като озеленител, да попълни искането за
издаване на удостоверение за наследници, с аргумента, че не владеела добре български език
предвид, че живеела в Република Турция. Св. А.М. се съгласила и попълнила бланката на
искането, в което в таблицата, където заявителят следвало да посочи известните му
наследници по закон, посочила като наследници лицата, които подсъдимата й издиктувала.
В искането не било отразено, че Е.С.К. е починала, съответно не фигурирали и нейните
2

наследници. Наследникът З.М.М. /син на общият наследодател М.М.К./, за който в хода на
досъдебното производство са събрани доказателства, че е починал на 09.11.1996г., също не
бил отразен като починал в искането.
Подс. С. подписала така съставеното искане и го занесла на подс. Б.И.Х., който и
към този момент изпълнявал длъжността кмет на с. Борци, общ. Венец. Последният издал
Удостоверение за наследници с изх. № 25/05.04.2016г., в което отразил невярното
обстоятелство, че Е.С.К. с ЕГН ********** /внучка на общия наследодател М.М.К./ и
З.М.М. /син на общият наследодател М.М.К./ , не са починали.
Впоследствие Удостоверение за наследници № 25/05.04.2016г. било приложено от
адв.Д. към депозираната в Районен съд-Шумен искова молба, въз основа на която било
образувано гр. дело № 927/2016г. за съдебна делба на недвижимия имот. След приключване
на производството по гр. дело № 927/2016г. било установено, че в представеното по делото
Удостоверение за наследници с изх. №25/05.04.2016г. е удостоверено невярното
обстоятелство, че Е.С.К. с ЕГН ********** /внучка на М.М.К./, не е починала.
В хода на разследването са назначени и изготвени съдебно психиатрична експертиза
и графическа експертиза. Съдебно психиатричната експертиза касае установяване
психичното състояние на А.Ю.Н. и годността й да участва като свидетел в производството.
При изготвяне на обвинителният акт лицето не е включено в списъка за призоваване.
Според заключението на изготвената графическа експертиза почеркът, с който
положен подписа срещу „Подпис и печат“ в Удостоверение за наследници с изх. №
25/05.04.2016г. принадлежи на подсъдимият Б. Х.. Почеркът, с който са изписани думите и
цифрите от Искането за издаване на удостоверение за наследници от 05.04.2016г.
принадлежи на св.А.К.М., а положеният подпис принадлежи на подсъдимата З. С.. По
отношение изследваните документи, на които е положен подпис от името на Е.С.К. не е
установено от кого са положени.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на
показанията на свидетелите А.С.А., С.О.С., Ф.О.Х., А.Х.И., Ф.Х.А., М.Т.С., А.Т.А., Н.Т.С.,
К.Т.А., З.Ю.А., С.Ю.А., Д.Р.А., А.К.М., С.В.Д. и заключенията на изготвените в досъдебното
производство експертизи, приобщени по реда на чл.373 ал.1, във вр. с чл.283 от НПК, както
и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства събрани на досъдебното
производство.
Според трайно утвърдената практика на ВКС, престъплението по чл. 311 от НК се
изразява в съставяне на истински официален документ, в който се отразяват факти и
обстоятелства, които не съответстват на обективната действителност. Престъплението по
чл.311 от НК е довършено със самия факт на съставяне от длъжностното лице в кръга на
службата му официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления
с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или
изявления. За осъществяването на това престъпление не се изисква причиняването на вреда
или друг резултат.
Субект на престъплението може да бъде само длъжностно лице, което в кръга на
службата си има задължение да отразява истината при съставяне на удостоверителни
документи. От субективна страна престъплението може да бъде осъществено само при пряк
умисъл, като е необходимо деецът да преследва и специалната съставомерна цел –
съставеният документ да бъде използван /от дееца или от друго лице/ като доказателство за
тези обстоятелства или изявления. В съзнанието на дееца следва да са налице конкретни
представи, че при съставянето на документа са внесени в него неверни обстоятелства и така
съставения документ ще бъде използван като доказателство за тези обстоятелства. За
субективния състав на престъплението по чл.311 ал.1 от НК е достатъчно деецът в момента
на подписване на документа да съзнава, че вписаните в него обстоятелства или изявления са
неверни.
Легално определение на официален документ е дадено от законодателя в
разпоредбата на чл.93 т.5 от НК, а именно този, който е издаден по установения ред и форма
от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга
на възложената му работа. По делото не се спори, че инкриминирания документ –
удостоверение за наследници е истински, че е официален по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК,
както и че е удостоверителен такъв.
По отношение на подс.Б. Х. от обективна страна са налице кумулативно
3

предвидените елементи. Безспорно е установено по делото, че подс.Б. Х. е длъжностно лице
по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б” НК. От доказателствата по делото е несъмнено, че
подсъдимият е имал качеството на кмет на кметство с.Борци към 05.04.2016г. В тази насока
е приложеното по делото Удостоверение издадено от Общинска избирателна комисия -
Община Венец.Заеманата длъжност от подсъдимия определя и неговото длъжностно
качество по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б” НК. Несъмнено е, че като кмет е изпълнявал
ръководна работа, тъй като е осъществявал организационно-ръководна дейност.В това си
качество той бил компетентен да издава официални удостоверителни документи, които са
от естество да служат като доказателство, относно отразените в тях факти. Като кмет на
с.Борци издаването на това удостоверение е станало в кръга на службата му. Безспорно
установен е и другият основен факт на доказване, а именно, че на инкриминираната дата –
05.04.2016г. година, подсъдимият Б. Х. е съставил официален документ - удостоверение за
наследници с изх. №25/05.04.2016г., в което удостоверил невярното обстоятелство, че Е.С.К.
с ЕГН ********** – внучка на М.М.К., не е починала.
Безспорно доказан е и факта, че в искането за издаване на удостоверението за
наследници, където заявителят следва да посочи известните му наследници по закон, не
било отразено, че Е.С.К. е починала, съответно не фигурирали и нейните наследници.
Безспорен е и факта, че фигуриращите в искането наследници са били посочени от подс. З.
С., същата е подписала попълнената от св. А.К.М. бланка и е представила искането на
подсъдимия Б. Х.. Съдът намира за безспорно установено и обстоятелството, че подс. С. е
знаела, че Е.С.К., е била починала години преди депозиране на искането и издаване на
удостоверението за наследници, тъй като по повод наследственият имот същата е
контактувала с нейните наследници.
В обстоятелствена част на обвинителният акт, обосновавайки субективната страна на
деянието извършено от подс. Х. като умишлено, представителят на Районна прокуратура –
гр.Шумен е приел, че подсъдимият съзнавал, че е умишлено мотивиран от подс. С. за
извършване на документно престъпление. Прокурорът е обосновал този извод с действия
на подс.Б. Х. изразяващи се в това, че същият видял, че в искането е вписано, че лицето
Е.С.К. е жива и въпреки, че знаел, че е починала, тъй като преди по - малко от два месеца
бил издал същото удостоверение за наследници по искане на св. М.Т.С., в което отразил
този факт счел, че смъртта на Е.К. не била от значение, доколкото нямало да настъпят вреди
за наследниците й и с цел подс. З. С. да го използва пред Районен съд-Шумен по дело за
делба, съставил удостоверението за наследници с изх. № 25/05.04.2016г., в което съзнателно
отразил невярното обстоятелство, че Е.С.К., не е починала.
Твърдения на прокурора, че подс. Х. видял, че в искането Е.С.К. е вписана като жива
и въпреки, че знаел, че е починала счел, че смъртта на Е.К. не била от значение, доколкото
нямало да настъпят вреди за наследниците й по делото, поради което и издал
удостоверението за наследници с невярно отразено обстоятелство, не се базира на събрани
по делото доказателства. От приобщените по делото писмено доказателство - удостоверение
за наследници № 16/24.02.2016г., се доказва единствено факта, че подс.Х. два месеца преди
това издал удостоверение по искане на св. М.Т.С., в което същото лице Е.С.К. било вписано
като починало. Доказателства доказващи твърденията на прокурора, че подс. Х. е съзнавал
невярното обстоятелство /видял, че в искането е вписано, че лицето Е.С.К. е жива и знаел, че
е починала/, което отразява, не са събрани нито в досъдебното, нито в съдебното
производство. Всички останалите приобщени по делото писмени доказателства касаят
изясняване длъжното качеството на подс. Х., съсобствеността на недвижимия имот,
наследниците на общия наследодател, изготвянето на документите във връзка с воденото
гражданско дело за делба, материалите от гражданското дело и други документи, които
нямат касателство по отношение субективната страна на деянието. Събраните по делото
гласни доказателства изясняват същите обстоятелства. От тях безспорно се установява, че
подс. З. С. е знаела, че Е.С.К. е починала, но не и че подс. Х. при издаване на процесното
удостоверение за наследници с изх. №25/05.04.2016г. е съзнавал това обстоятелство.
Доколкото св. А.К.М. не е присъствала при представянето на искането от страна на подс.
С. на подс.Х. и издаване на удостоверението, от показанията й се доказва единствено факта,
че е попълнила искането с посочените от подсъдимата наследници, но не и конкретните
действия на двамата подсъдими при съставяне на удостоверението.
Въз основа на събраните по делото доказателства не се установи по безспорен начин
4

наличието на пряк умисъл у подс. Х. за съставяне на документ с невярно съдържание, т.е
той да е съзнавал общественоопасния характер на деянието /че в удостоверение за
наследници с изх. №25/05.04.2016г. се удостоверяват неверни обстоятелства, касаещи, че
лицето Е.С.К. е живо/, да е предвиждал настъпването на общественоопасните му последици
и да е искал това.За да приеме съдът, че е налице посоченото субективно отношение на
подсъдимия към извършеното следва да е доказано по безспорен начин,че в съзнанието му
са били налице конкретни представи, че при съставяне на документа внася неверни
обстоятелства и наред с това да цели така съставения документ да бъде използван,като
доказателство за тези обстоятелства. Деецът не действа при пряк умисъл, когато неверните
обстоятелства, които е отразил се дължат на непрецизност или невнимание, а не на
съзнателна дейност, обосноваваща посоченото психично отношение към извършеното. При
неизпълнение или непрецизно изпълнение на задължението да се извърши проверка в
регистрите, личните картони на лицата или в НБД Население, би следвало да се постави
въпроса за непредпазливост като форма на вината, при това лъжливо документиране.
Процесното удостоверение касае вписване на множество наследници на общия
наследодател М.М.К. и обстоятелството, че преди това подс.Х. е издал Удостоверение за
наследници № 16/24.02.2016г., в което е посочил лицето Е.С.К. като починало, не води до
безспорния извод, че същият е запомнил това. Също така не без значение е факта, че Е.С.К.
е била жител на с.Ясенково, а не на с. Борци, на което подс. Б. Х. е кмет и се предпопага,
че познава хората, знае бивши жители на с.Борци и наследниците им.
За доказаността на предявените обвинения не е без значение и обстоятелството, че е
повдигнато и се поддържа обвинение против подсъдимите, че са осъществили деянието по
чл.311 ал.1 от НК в съучастие, под формата на подбудителство за подс. З. С. и
извършителство за подс.Б. Х.. В правната теория и практика под съучастие се разбира
задружна, съвместна дейност на две или повече лица за осъществяване на едно умишлено
престъпление. От обективна страна съучастието се характеризира с „общност на умисъла“.
Това означава, че всеки един от съучастниците наред с това, че е съзнава
общественоопасния характер на деянието, предвижда настъпването на общественоопасните
последици, иска или се съгласява с тяхното настъпване, съзнава че и друго лице действа с
умисъл за причиняване на същите общественоопасни последици. Липсва съучастие при
извършване на престъплението, когато липсва последния елемент на умисъла. В тези
случаи, когато двете лица действат при различна форма на вина или на една и съща, но
непредпазлива, то не може да става дума за съучастие. При тези хипотези става въпрос за
т.нар. независимо съпричиняване.
От обективна страна подбудителството е склоняване, т.е. въздействие върху
психиката на извършителя по начин, че у последния възниква решение за извършване на
престъплението. Поради своето естество тази форма на съучастие може да се извърши само
чрез действие. Възможно е последното да се прояви по различни начини: чрез даване на
съвет, като увещание, чрез използване на физическа или психична принуда, чрез
злоупотреба с власт или използване на зависимост, чрез обещаване или даване на
материална облага и т.н. До началото на склоняването извършителят няма оформено
решение за извършване на престъпното деяние. Умисълът у него възниква именно като
следствие от въздействието на подбудителя. От субективна страна умисълът за
подбудителство включва предвиждане, че у извършителя може да възникне решение за
извършване на престъплението, като подбудителят иска или се съгласява с това. Освен това
той предвижда общественоопасните последици, които ще последват от деянието на
извършителя, съзнава общественоопасния характер на това деяние и иска или се съгласява с
неговия престъпен резултат. Според изложеното в обвинителният акт, действията на подс.
З. С., с които е подбудила подс. Х. съзнателно да състави официален документ с невярно
съдържание се изразяват в това, че е съзнавала, че попълвайки чрез св. А.К.А. искане за
издаване на удостоверение за наследници с невярно съдържание по отношение на Е.С.К. и
депозирайки го пред подс. Б.И.Х., обяснявайки му, че следва да бъде издадено по най-
бързия начин, тъй като следва да го представи на адвокат от друг град, ще го мотивира да
вземе решение да издаде удостоверение за наследници с невярно съдържание и целяла
именно това.Така описаните действия, намерения и цели на подс. С. не се установяват от
доказателствата по делото. Няма свидетели присъствали при представяне на искането от
страна на подс.С. на подс. Х. и на изготвянето на удостоверението, от показанията на които
5

да се установи какви разговори са били водени между подсъдимите, т.е. какви конкретни
действия е извършила подс. С., с които да е подбудила подс.Х.. По отношение подс. С.
безспорно се доказва, че фигуриращите в искането наследници са били посочени от нея,
подписала е попълнената от св. А.К.М. бланка, в която не било отразено, че Е.С.К. е
починала и представила искането на подсъдимия Б. Х., както и обстоятелството, че е знаела,
че Е.С.К. е била починала, тъй като е контактувала с нейните наследници. Но тези факти не
са достатъчни да обосноват съставомерност на деяние по чл.311 ал.1,във вр. с чл.20 ал.3 от
НК от обективната му страна. От друга страна така описаните в обвинителният акт
действия на подс. С. нямат характера на подбуждане към извършване на задружна,
съвместна дейност за осъществяване на едно умишлено престъпление, а по скоро към
подвеждане на длъжностното лице или въздействие върху психиката на подс.Б. Х. с цел
непрецизно изпълнение на задълженията му. Не се доказва, че в резултат на тези или други
действия на подс. С., у подс.Х. е възникнал пряк умисълът за съставяне на документ с
невярно съдържание като следствие от въздействието на подбудителя – подс.С.. Не се
установяват обстоятелства за уговорка между подсъдимите удостоверението за наследници
да бъде издадено с невярно отразено обстоятелство. Общият умисъл включва два момента
— интелектуален изразяващ се в умисъл за съучастие в съответния вид престъпление и
волеви момент, който при съучастие се изразява в желанието или в съгласието с извършване
на престъплението и с настъпване на неговите престъпни последици. Липсват доказателства
за общност на умисъла между двамата подсъдими. От същността на съучастието е
несъмнено,че то може да бъде осъществено само при наличие на пряк умисъл у двамата
подсъдими. Самият факт, че е издаден документ с невярно съдържание не е достатъчен, за да
се направи обоснован извод за субективната страна на деянието.
Предвид изложеното съдът намира, че да се направи извод, че подсъдимият Б. Х. в
качеството си на длъжностно лице - кмет на с. Борци,в кръга на службата си е съставил
официален документ - удостоверение за наследници с изх. №25/05.04.2016г., в който
умишлено е удостоверил невярно обстоятелство, с цел да бъде използван този документ
пред Районен съд гр.Шумен като доказателство за това обстоятелство, за което съставяне е
бил подбуден от подс.З. С., би било само предположение. В хода на съдебното следствие не
се събраха преки или косвени доказателства, които да обосноват единствено възможният
извод, че подсъдимите от субективна страна са извършили деянието, за което им е
възведено обвинение при условията на съучастие с обвинителния акт и поддържано в
съдебно заседание. Евентуално постановена осъдителна присъда по отношение на
подсъдимите би била в противоречие с чл.303 ал.1 от НПК, тъй като би почивала на
предположения. Ето защо признаването на подсъдимите за невиновни и постановяването на
оправдателна присъда по повдигнатото им обвинение, съдът намира за единствено
възможно и правилно решение.
Предвид изхода на делото направените разноски остават за сметка на органа, който ги
е направил.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
6

Номер на акта:	21
Дата:	9 май 2022 г.
Съдия:	Пламена Колева Недялкова

Дело:	20223630200586
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 март 2022 г.

Присъда по дело №586/2022 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите