РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Нова Загора, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20222220100672 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище
и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов“ № 37, чрез пълномощника му
юрк.С.Б. против А. М. А. с ЕГН ********** и адрес: ***** и с цена на иска 381.67 лв., от
които 375.59 лв., представляващи стойността на консумирана в обекта на потребителя
ел.енергия за периода от 19.10.2021 г. до 18.12.2020 г. и 6.08 лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 07.12.2021 г. до 17.02.2021 г., както и законната лихва
от 18.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. Ищецът моли ответника да
бъде осъден да заплати разноските от настоящото производство и заповедното такова.
Ищецът посочва, че на 18.02.2022 г. подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд - Нова Загора за вземанията си към
А. М. А.. По входираните документи било образувано ч.гр.д. № 287/2022 г. и била издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, ищцовото
дружество, чрез юрисконсулт К.А. е депозирало искова молба на 21.10.2021 г. с вх. № 4179.
Ищецът сочи, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавал
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите
общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл.35, ал.1 от
общите условия същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били
публикувани на сайта на дружеството http://www.evn.bg/Chastni klienti/Elektricheska-
energia/normativni-dokumenti-(1).aspx.
Твърди се, че по силата на чл.7, т.1 от общите условия ищцовото дружество било
поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН 2234365,
находящ се в находящ се в с.Коньово, като за А. М. А. бил открит клиентски номер
10013580142 в качеството му на собственик на посочения имот.
Ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от Общите условия, се задължила да
1
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2.
Посочва също, че съгласно чл.27, ал.1 от Общите условия при неплащане в срок на
дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
Ищеца твърди, че в изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД било доставило на обекта на А. М. А. за периода
19.10.2021 г. - 18.12.2021 г. електроенергия на обща стойност 375.59 лв., която до този
момент не била заплатена.
Твърди, че поради забава в заплащането на горепосочената главница, ответникът
дължал законна лихва в общ размер от 6.08 лв. за периода от 07.12.2021 г. до 17.02.2021 г.
Законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура отделно за период от датата на
падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство, а срокът за плащане
на фактурата бил посочен в същата, както всичко това било подробно описано в
приложеното към исковата молба извлечение от клиентска сметка на ответника.
Моли съдът с оглед на гореизложеното да установи със сила на присъдено нещо,
съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД към А. М. А.,
както следва:
- 375.59 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода от 19.10.2021 г. до 18.12.2020 г.;
- 6.08 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода
07.12.2021 г. до 17.02.2021 г.;
- законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда - 18.02.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Моли съдът на основание Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. Дело № 4/201З г. т.12, да осъди З.А.М., да заплати на ищеца присъдените в заповедта
за изпълнение по ЧГД 770/2021 г. по описа на Районен съд - Нова Загора разноски.
Моли в тежест на ответника да бъдат присъдени и направените по делото разноски, а
именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Моли да се изиска и приложи като доказателство по настоящото дело ЧГД №
287/2022 г., както и да се изиска от СлВп и приложи по делото копие от Нотариален акт,
вписан под № 187, том 5, № дв.вх..рег. 2433/16.05.2007 г.
Ищеца представя и моли да бъдат приети като доказателства, писмени документи,
приложени по делото.
Постъпила е молба с вх.№ 3640 от 12.08.2022 г. от юрк.С.Б. - процесуален
представител на ищеца по делото, с която се заявява, че на 20.07.2022 г. - след образуване на
настоящото дело, длъжникът бил заплатил изцяло претендираните от ищцовото
дружеството главница и лихва, като останали незаплатени единствено направените
разноски.
Във връзка с това и с разпореждане на съда за внасяне на депозит за възнаграждение
за особен представил в размер на 300 лв., юрк.Богданова моли съда да продължи
производството, без да назначава особен представител, който да представлява ответника,
тъй като с извършеното доброволно плащане счита, че ответника А. М. А. признавал
вземането, както по основание, така и по размер и необосновано щял да се натовари с
допълнителни съдебни разноски, алтернативно моли хонорара на особения представител да
бъде редуциран.
Съдът е отхвърлил така направените искания.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на
ответницата адв.П. К. З. от АК - Сливен, с който заявява, че не бил съгласен с искането на
ищеца, съдът служебно да събира доказателства в тяхна полза, което не било задължение и
право на съда, а на самия ищец. Уточнява, че става въпрос за искането, съдът служебно да
изиска от службата по вписванията, представяне на подробно посочен нотариален акт за
недвижимия имот, собственост на ответника.
Освен това намира, че по делото липсва основното доказателство по делото, а
2
именно, че посоченият ИТН и клиентски номер, били съответни на недвижимите имоти,
собственост на ответника А., защото липсвали доказателства, че адресът на ответника
с.Коньово, ул.„Кънчо Чамов” № 15, били имотите снабдявани с ел.енергията, посочена в
приложените фактури.
Посочва, че по обясними обстоятелства, към момента не може да приложи каквито и
да било доказателства, но посоченото по-горе обстоятелство, ако не бъде изяснено, било
достатъчно основание съда да отхвърли исковата молба, като недоказана.
В последното по делото открито съдебно заседание процесуалния представител на
ищцовото дружество юрк.Светла Димитрова Богданова поддържам исковата молба и прави
уточнение, че след образуване на делото в съда, ответника е заплатил главница и лихва и
останали неплатени само разноските по настоящото дело и по заповедното производство, за
което представя препис-извлечение от сметка за направеното плащане и списък с разноските
в двете производства.
Особеният представител на ответника адв.З. посочва, че не бил уведомен за
извършеното от ответника плащане, но след като имало новонастъпили обстоятелства, моли
съда да се съобрази с тях, няма възражения по проекто-доклада и моли да се приеме
представеното от ищеца извлечение от сметка за платените от ответника суми. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения от ищеца иск, поради отпадане на
основанието въз основа на плащането му.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
За установяване на вземанията си ищецът е представил следните писмени
доказателства: препис-извлечение от сметка на л.5 от делото, фактура № ********** на л.6
от делото, фактура № ********** на л.7 от делото, справка № 497166/20.04.2022 г., чрез
отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания
за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 20.04.2022 г. за
лицето А. М. А. с ЕГН ********** на л.8 от делото, заверено копие от вестник дневник от
27 май 2008 г. в който са публикувани Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008 г., както и представената в днешното съдебно заседание -
препис-извлечение от сметка за клиентски № ********** с потребител А. М. А. с ЕГН
**********, с обект на потребление: ИТН:2234365, с.Коньово, общ.Нова Загора,
обл.Сливен, Юрисконсултско пълномощно, платежни нареждания и ч.гр.д.№ 287 по описа
на Районен съд – Нова Загора за 2022 г.
Видно от материалите по делото ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против А. М. А. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: *****. Съдът е уважил претенцията и е издал Заповед № 198/22.02.2022 г. за
сумите: 375.59 лв. - главница, представляваща стойността на доставена и консумирана
електоенергия за периода от 19.10.2021 г. до 18.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 6.08лв. -
друга лихва от 07.12.2021 г. до 17.02.2021 г., както и 75.00 лв. – разноски за държавана такса
и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 287 /2022 г. по описа на Районен съд – Нова
Загора.
Вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по договор с „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, за доставена по партидата на А. М. А. с кл.№
**********, ИТН 2234365 на адрес ***** за електроенергия за периода от 19.10.2021 г. до
18.12.2020 г.
Заповедта е била връчена на длъжника А. М. А. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С
разпореждане съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от съобщението като довнесе държавна такса в размер на
25.00 лв., за което да представи доказателства в посочения срок, в противен случай
заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
В указания от съда едномесечен срок, „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е
депозирал в Районен съд - Сливен искова молба срещу А. М. А. за установяване на
вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК.
От постъпилата от ищеца по делото Молба с вх.№ 3640 от 12.08.2022 г. се
3
установява, че е извършено плащане от страна на ответника, с което изцяло са погасени
претендираните задължения за главницата и забава, с изключение на съдебно-деловодните
разноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Претендираните от ищецът права произтичат от обстоятелствата, че между него и
ответника съществували договорни отношения във връзка с доставка на ел.енергия,
основаващи се на приети ОУ. Ищецът бил добросъвестен в изпълнение на договорните си
задължения, докато ответника не изпълнил своите, като не заплатил за определен период от
време доставената му и консумирана от нея ел.енергия. За вземането си ищцовото
дружество подало заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, но му
били дадени указания в едномесечен срок да заведе дело за установяване на вземането си,
заради постъпило в срок възражение от страна на длъжника. Следователно е предявен иск с
правно основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В тежест на всяка страна бе да докаже твърденията си. Ищцовата страна следваше да
докаже наличие на договорни отношения между страните, както и размера на задълженията
на ответника към него.
В тежест на ответника бе да докаже изпълнил ли е част или изцяло задължението си
към ищеца.
Претенциите, предявени с исковата молба се явяват основателни и доказани, но
предвид направеното от ищеца, в Молба с вх.№ 3640 от 12.08.2022 г. по описа на Районен
съд - Нова Загора, признание на неизгоден факт, че е извършено плащане от страна на
ответника, с което изцяло са погасени задълженията за главницата и обезщетението за
забава, като ново обстоятелство, настъпило в хода на процеса, следва да се съобрази от съда
по реда на чл.235, ал.3 от ГПК, като се приеме, че след депозиране на исковата молба,
ответника е погасил задълженията си към ищеца, предмет на ищцовата претенция в
настоящото производство - обстоятелство, обуславящо отхвърляне на предявените
установителни искове, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски,
съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска, като
неоснователен. Обстоятелството, че претендираните суми са погасени, чрез плащане, в хода
на процеса, не обуславя извод за отхвърляне на исковете, като неоснователни, а за
отхвърлянето им, като погасени чрез плащане, водещо и до различни правни последици по
отношение на разноските. В случая исковете се отхвърлят, като погасени чрез плащане, след
депозиране на исковата молба, от който момент се счита предявен и установителния иск по
чл.422 от ГПК.
Предвид изложеното по-горе, основателна се явява претенцията на ищеца за
заплащане на съдебно-деловодни разноски и следва да му бъдат присъдят претендираните
такива, а именно: в настоящото производство в размер на 475.00 лв., от които: 75.00 лв. -
платена държавна такса, 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 300.00 лв. – депозит
за особен представител.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му и за сторените от ищеца разноски по ч.гр.д.№ 287/2022 г. по
описа на Районен съд – Нова Загора в общ размер на 75.00 лв., от които: 25.00 лв. платена
държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов” № 37,
против А. М. А. с ЕГН ********** и адрес: *****, искове за установяване съществуването
на вземане за сумата: 375.59 лв. /триста седемдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/ -
главница, представляваща стойността на консумирана в обекта на потребителя ел.енергия за
4
периода от 19.10.2021 г. до 18.12.2020 г., 6.08 лв. /шест лева и осем стотинки/ - обезщетение
за забава за периода от 07.12.2021 г. до 17.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, А. М. А. с ЕГН ********** и
адрес: *****, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК
*********, направените разноски по ч.гр.д.№ 287 по описа на Районен съд – Нова Загора за
2022 г., в размер на 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА А. М. А. с ЕГН ********** и адрес: *****, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********, направените по делото разноски в
размер на 475.00 лв. /четиристотин седемдесет и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5