№ 1700
гр. Варна, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IIIА СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100502289 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба срещу Решение № 262411/ 02.8.2021
год постановено по гр.д. 3751/2020 год по описа на ВРС ,с което се:
ОСЪЖДА Община Варна с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк" № 43 да
заплати на Ж. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****, сумата от 12 200 лв.
(дванадесет хиляди и двеста лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на средствата, необходими за възстановяване на щетите по собствения
на ищеца лек автомобил „Нисан Х-Трейл" с рег. № В8803РХ, причинени в резултат от
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 18.02.2020 г. в гр. Варна, к.к. „Ален мак", поради
преминаване на автомобила върху незаключена шахта на пътното платно, както и сумата от 3 000
лв. (три хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпените от ищеца болки и страдания в резултат от същия пътен инцидент, ведно със
законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от датата на увреждането - 18.02.2020 г.,
до окончателното им изплащане, на основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк" № 43 да
заплати на Ж. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****, сумата от 1781,32 лв. (хиляда
седемстотин осемдесет и един лева и тридесет и две стотинки), представляваща сторени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Твърди се, че решението е незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна по
изложени подробни съображения във въззивната жалба .
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от
1
ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Ж. Д. М., ЕГН ********** срещу
Община Варна обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49
във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца : сумата от 12200 лв.
(след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на средствата, необходими за
възстановяване на щетите по собствения на ищеца лек автомобил „Нисан Х-Трейл" с рег. №
В8803РХ, причинени в резултат от пътнотранспортно произшествие, реализирано на 18.02.2020 г.
в гр. Варна поради преминаване на автомобила върху незаключена ВиК шахта на пътното платно,
както и сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпените болки и страдания в резултат от същия пътен инцидент, ведно със законната
лихва върху всяко от обезщетенията, считано от датата на увреждането - 18.02.2020 г., до
окончателното им изплащане.
Твърди се.чена 18.02.2020 г. около 13:00 ч. ищецът, управлявайки собствения си лек
автомобил „Нисан Х-Трейл" с рег. № В8803РХ, се движел по ул. „Петър Попов" в гр. Варна, к.к.
„Ален мак" в посока от отбивката на Варненския свободен университет към спирка „Журналист",
като малко след хотел „Торо Негро" предната лява гума на автомобила попаднала върху шахта на
ВиК, която се оказала незаключена, надигнала се и се забила в задния долен ляв носач на
превозното средство, което се занесло и спряло на около два метра от шахтата в бордюра, вдясно
по посоката на движението. За настъпилото произшествие е съставен протокол за ПТП, в който
като причина за събитието била посочена шахтата. В резултат от същото ищецът получил
травматични увреждания, изразяващи се в контузия на гръден кош, травматични отоци,
кръвонасядания и ожулвания, за което се снабдил с медицинско удостоверение. Около месец след
инцидента изпитвал силни болки и страдания, които влошили съня му и наложили прием на
болкоуспокояващи. Въпреки проведеното лечение продължавал да изпитва болки в ребрата при
допир върху болното място, както и при рязка промяна на климатичните условия. Събитието се
отразило негативно и върху неговата психиката -изпадал в паника всеки път, когато покрай него
преминавала кола или чувал мотор на превозно средство, а когато се налагало да се качи в
автомобил, изпитвал силен страх. Освен посочените неимуществени вреди, вследствие на ПТП
претърпял и имуществени такива, изразяващи се в разходите, необходими за възстановяване на
щетите по собствения му лек автомобил.
В уточняваща молба от 05.01.2021 г. ищецът сочи, че шахтата, станала повод за
събитието е собственост на Община Варна, като част от пътната инфраструктура, респ. ответникът
имал задължение да я поддържа в изправно състояние и носел отговорност за вредите, претърпени
в резултат от действията или бездействията на служителите, на които била възложена тази
дейност. Счита, че претърпените от него неимуществени вреди възлизат в размер на 3000 лв., а
имуществените - на 9533 лв., които суми били дължими от ответника, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на задълженията.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените искове и
претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Варна депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че пътният
участък, където било реализирано процесното ПТП, не представлявал общинска собственост и не
се стопанисвал от Община Варна и тя не отговаряла за поддържането му. Отделно оспорва
механизма на произшествието и наличието на причинно-следствена връзка между него и
претърпените вреди, като оспорва и съдържанието на съставения протокол за ПТП. Поддържа, че
водачът на МПС бил в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като се движел с несъобразена
2
скорост, и това негово поведение довело до настъпване на вредите. Моли за отхвърляне на
предявените искове и претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От протокол за ПТП № 1722125 от 18.02.2020 г. (л. 20), съставен от Н.Т. - мл.
автоконтрольор при Пето РУ на ОДМВР Варна, се установява, че на 18.02.2020 г. в 13:00 ч. в к.к.
„Ален мак", до хотел „Торо негро" в гр. Варна, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при
което лек автомобил „Нисан X Трейл" с рег. № В8803 РХ, собственост на Ж.Д. М. и управляван от
него, е пропаднал във ВиК шахта с незаключен капак, при което се ударил и завъртял. В протокола
е отразено, че в резултат от ПТП са налице видими щети по целия автомобил.
От писмо от 11.12.2020 г., подписано от инж. П.Г., директор на Дирекция „Инженерна
инфраструктура и благоустрояване" при Община Варна (л. 65), се установява, че шахтата,
находяща се на пътното платно в гр. Варна, к.к. „Ален мак", в посока отбивката на Варненския
свободен университет към спирка „Журналист", до хотел „Торо Негро", е част от уличната
канализационна мрежа на к.к. „Ален мак" и публична общинска собственост съгласно чл. 19, ал. 1,
т. 4, б. „б" от Закона за водите, като мрежата е предадена на „Асоциация по ВиК Варна" и се
поддържа и експлоатира от операторите съгласно чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи.
От лист за преглед на пациент от 18.02.2020 г., издаден от МБАП „Света Анна-Варна"
АД (л. 22) се установява, че в деня на ПТП ищецът Ж.М. е посетил по лечебното заведение с
оплаквания за болка в лявата гръдна половина и ляво подребрие. На пациента е извършен преглед,
поставена му е основна диагноза "сопзшзю 1погааз" (травма на гръден кош) и са му назначени
изследвания - ехография на коремни органи и рентгенография на гръден кош.
Видно от медицински документи, обективиращи резултатите от изследванията (л. 21 и
л. 23), при същите не са установени данни за свободна течност в коремната кухина и малкия таз,
нито травматични промени в гръдния кош.
От медицинско удостоверение № 179/2020 г. (л. 19) се установява, че на 20.02.2020 г.
ищецът е поискал да бъде прегледан в Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна-Варна"
АД с цел установяване на получените негови травматични увреждания и при оплаквания от
главоболие и болки в областта на контузиите. При извършения преглед са установени следните
травматични увреждания: мораво-червеникаво кръвонасядане по кожата в областта на брадата и
горна трета на шията и травматичен отток с размери 7 см/5-6 см, дълбоко линейно червеникаво
ожулване по лявата половина на шията и на нивото на лявата ключица с дължина около 13 см,
ориентирано отляво надясно, както и травматичен оток по страничната лява повърхност на
гръдния кош, на нивото на 5-6 леви ребра, с болезненост при допир и вдишване. Според
удостоверението се касае до контузия на гръден кош, травматични отоци, кръвонасядания и
ожулване, които са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се
получат от ПТП, при съприкосновението на водача на автомобила с отворените аербеци на МПС.
Отразено е още, че уврежданията в съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, ако не настъпят усложнения.
Пред ВРС е приета съдебно-медицинска експертиза (л. 90 и сл.),която установява , че
от ПТП ищецът е получил контузия на гръден кош, оток и кръсвонасядане в областта на
брадичката и горната трета на шията, които са резултат от удари с или върху тъпи предмети, както
и дълбоко линейно ожулване на нивото на лявата ключица, получено при тангенционалното
действие на същите предмети, всички довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Установява се още, че естеството на травмите не налага специализирано или специфично
лечение, като е възможно през първите няколко дни да се използват обикновени обезболяващи без
рецепта. Според заключението всички увреждания, вкл. травмата на гръдния кош, минават
напълно и без последици в рамките на две-три седмици, като не причиняват остатъчен деформитет
3
и ограничения на движенията. При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК (л. 113)
доц. д-р В.Д. пояснява, че целият възстановителен процес е около 3 седмици и същият е
приключил напълно, както и че е възможно установените травматични увреждания да настъпят
при отваряне на аербег на автомобила.
Пред ВРС е приета съдебно-автотехническа експертиза (л. 94 и сл.), която установява ,
че са налице следните увреждания по процесния лек автомобил, които могат да бъдат установени
по описания от вещото лице начин.а именно: панел заден ляв - ремонт на степен 2 и боядисване,
лайсна заден ляв калник - подмяна, основа заден ляв калник - ремонт на степен 2 и боядисване,
броня задна - ремонт на степен 1 и боядисване, джанта задна лява - подмяна, гума задна лява -
подмяна, калобран заден десен - подмяна, въздушна възглавница завеса лява - подмяна, тапицерия
таван - подмяна, въздушна възглавница странична лява в предна лява седалка - подмяна,
тапицерия облегалка предна лява седалка - подмяна, колан предпазен преден ляв - подмяна, колан
предпазен преден десен - подмяна, въздушна възглавница предна лява на волан -подмяна,
въздушна възглавница предна дясна в арматурно табло - подмяна, облицовка арматурно табло -
подмяна, управляващ модул въздушни възглавници - подмяна. Според експерта посочените
увреждания не са изчерпателни, тъй като не включват сигурните множество щети по ходовата част
на МПС, които биха могли да се констатират при повдигане на автомобила, каквото не е
извършено при огледа поради обективна невъзможност. Вещото лице определя общия размер на
установените щети в размер на 13 035,51 лв., включващ стойността на необходимите за ремонт на
автомобила резервни части, материали и труд, определени към датата на събитието, а средната
пазарна стойност на превозното средство към същия момент - в размер на 12 200 лв. Според
заключението възстановяването на автомобила е възможно технологично, но икономически
необосновано.
По делото са разпитани двама свидетели.
Св. В.К. (л. 114) изяснява, че след катастрофата ищецът му се обадил и той
пристигнал на мястото на ПТП. Там свидетелят видял ищеца като „жив умрял", бил в шок и силно
уплашен, с невъзможност да говори, вкл. имал изкривен лицев нерв, който породил у свидетеля
съмнения дали не е получил инсулт. Ищецът имал още синини по тялото, не можел да диша и
изпитвал болки в гръдната област, като травматичните му увреждания били получени при ударите
на тялото в купето на автомобила. Свидетелят излага, че причина на ПТП било преминаването на
лявата гума на автомобила през капак на шахта на пътното платно, който се отместил, ударил
МПС и отхвръкнал на около 15 м встрани към пешеходна пътека на пътя. Твърди, че лично е
възприел капака на шахтата на това разстояние. Свидетелят сочи, че след ПТП ищецът дълго бил
неработоспособен, отказвал да шофира, както и да говори за автомобили въобще, които преди
инцидента били обсъждани от тях при всеки разговор. Ищецът споделил на свидетеля, че нощем се
будел често с мисли за катастрофата, по време на която имал усещането, че под колата е гръмнала
бомба. По съвет на свидетеля ищецът потърсил специализирана медицинска помощ, като провел и
консултация с психолог, при което му били изписани антидепресанти, но той отказвал да ги
приема. Свидетелят споделя още, че в момента ищецът рядко и с нежелание шофира, както и че
умишлено си е купи\л нова малка кола, която не може да развие висока скорост. Твърди също, че
към момента на ПТП ищецът е управлявал автомобила с не повече от 40 км/ч поради пътните
условия на този участък (кръстовище, спирка и два последователни завоя, ляв и десен), обективно
непозволяващи по-голямо ускорение.
Свидетелят Н.Т. е полицейският служител, посетил мястото на инцидента и съставил
протокола за ПТП (л. 121). Свидетелят описва механизма на произшествието, при който след
преминаване на автомобила през необезопасен, необозначен и неукрепен капак на шахта на
пътното платно същият се повдигнал, ударил МПС отдолу и го изместил от посоката му на
движение, вкл. от удара се отворили всички негови въздушни възглавници, а капакът отхвръкнал
встрани от пътя. Сочи, че е налице обективната невъзможност за управление на автомобила с
висока скорост поради факта, че мястото на ПТП се намира между два завоя. Свидетелят твърди,
че след инцидента възприел ищеца като адекватен, както и че уплахата на участниците в ПТП е
нормална последица за всеки пътен инцидент.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
4
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа
обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,
които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе
предвид следното:
Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на ВРС,че в настоящето
производство ищецът е доказал по пътя на пълното и главно доказване- настъпването на
твърдените имуществени и неимуществени вреди за ищеца в резултат от ПТП, реализирано при
преминаване на собствения му лек автомобил през ВиК шахта с незаключен капак на пътното
платно в гр. Варна, която шахта е собстеност на Община -Варна и се поддържа от "ВиК" Варна,по
възлагане от Общината,ккато са установени и размера на настъпилите вреди и претендпраните
обезщетения.
От приложените доказателства се установява настъпването на процесното ПТП при
описания негов механизъм. Правилно е посочено в мотивите на решението, че протоколът за
ПТП с посочени в него материални щети по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1з-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд, е съставен от органите на МВР -„Пътна полиция" след извършено посещение
на място и протокол представлява официален свидетелстващ документ, като съставлява
доказателство за пряко възприетите от съставителя при огледа факти, относими за определяне на
този механизъм, вкл. местоположението на МПС и щетите по същото, наличието на отворена ВиК
шахта в близост на пътното платно и местонахождението на нейния капак извън пътя. Тези
обстоятелства се установяват и от свидетелските показания по делото, които съдът цени като
непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства.
От доказателствата се установява и настъпването на твърдяните от ищеца вреди -
имуществени и неимуществени, резултат от произшествието.
Освен в протокола за ПТП, имуществените вреди се установяват и от СТЕ,при
извършения оглед и неизчерпателно изброени в приетото експертно заключение.
От медицинските документи,СМУ и показанията на разпитания сведетел Кънчеву се
установяват и претърпените от ищеца в резултат от ПТП травматични увреждани и съпътстващите
ги болки и страдания, съставляващи неимуществени вреди. ,както и отражението на
претърпяното ПТП върху психичното здраве на ищеца и неговото ежедневие, вкл. смущенията в
съня му и промяната в интересите и навиците му след катастрофата (отказ да говори за
автомобили и да шофира).
От така събраните доказателства се установява и причинно следствената връзка - че
вредите са претърпени в резултат от неизправното състояние на ВиК шахтата, разположена
на пътното платно в гр. Варна, к.к. „Ален мак",която е собственост на Община Варна.съгласно
действащите нормативни актове.която следва да полага грижа по поддържането на общинския път
в състояние, позволяващо безопасно и удобно движение, вкл. чрез поддържане в изправност на
ситуираната на пътя ВиК шахта.
От събраните доказателства се установява, че шахтата, причинила вредите, е била с
незаключен капак, необезопасена и необозначена, поради което настоящият съдебен състав приема
извода на ВРС, че същата е била неизправна, вследствие неположените грижи за обезопасяването
и, което представлява противоправно бездействие и което се намира в пряка причинно-
следствена връзка с вредоносния резултат- реализираното ПТП при попадане на автомобилната
гума върху капака на шахтата и последвалите от това материални щети по автомобила и
неимуществени вреди за неговия водач.
Въз основа на горното, настоящият въззивен състави възприема извода на ВРС, че
предявените осъдителни искове са доказани по основание,като възприема изцяло изводите на ВРС
относно техния размер .който е установен от СТЕ ,а определеният размер на претърпените
неимуществени вреди е справедлив и съобразен с установените увреждания и тяхната
5
продължителност.
Правилно и законосъобразно ВРС приема,че на са събрани доказателства за
съпричиняване от страна на пострадалия .
На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законна
лихва върху дължимите обезщетения, считано от датата на увреждането -18.02.2020 г., до
окончателното им изплащане.
В обобщение, решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна
следва бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 800 лв
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262411/ 02.08.2021 год. постановено по гр.д. 3751/2020
год по описа на ВРС
ОСЪЖДА Община Варна с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк" № 43 да
заплати на Ж. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****, сумата от 300 лева ,
представляваща сторени пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6