Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.С., 16.01.2019г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                           7-ми  състав

на тринадесети ноември                                                       година 2018

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                          

                           

                                         СЪДИЯ:  Гергана Христова - Коюмджиева          

 

секретар: Ирена Апостолова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17259  описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Предявени са четири субективно съединени деликтен иска с правно основание с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.49, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.53 от ГПК.

 

           По изложените в искова молба  обстоятелства,  ищцовото „М.Б.С.Р.“ ООД с ЕИК ********, (в открито производство по несъстоятелност по т.д.№865/2009 г. на ВОС),   чрез синдика Л.Б.  е предявило против К.И.Т. ЕГН **********, З.Д.Ц. ЕГН ********** и Д.И.Д. ЕГН **********,  иск с правно основание чл.45 ЗЗД и  против „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******, с правно основание чл.49 ЗЗД,  за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на дружеството ищeц сумата от 309 999,05 лв. левова равностойност на 158 500 евро, представляващи обезщетение за имуществени вреди от присвоена от Д. сума от инвестиционен кредит 1546/2007 г.,  отпуснат на дружеството ищец от другите ответници, ведно със законната лихва върху сумата от 27.12.2007 г. – датата на присвояването на сумата,  до окончателното изплащане.

         В исковата молба се сочи, че ответникът Д.Д. е бил управител на ищцовото дружество  в периода от 2005 год. до 2011 год. Изложени са твърдения, че имуществените вреди са причинени от неправомерните действия на ответниците - физически лица, както и че към осъществяването им ответниците Т. и Ц. са били служители на „Б.П.Б.” АД, а ответникът Д. - управител на ищцовото дружество.         

 

     Относно ответника Д.Д. се твърди извършването на следните противоправни деяния, осъществени на 5. 12. 2007 г. и на 27. 12. 2007 г.:

а/, подписване на 5. 12. 2007 г. от името на ищцовото дружество и като негов представител, на клаузата по т. 3.2. от договор за банков инвестиционен кредит за сумата 2 054000 евро, според която клауза част от тази сума - 158500 евро следва да бъде усвоена за пълно рефинансиране на личен кредит на Д. към ’’Б.ДСК” АД;   б/. усвояване на сумата 158500 евро чрез нареждане за банков превод от 27. 12. 2007 г. за превод на сумата от сметка на дружеството „М.Б.С.Р.“ ООД по лична банкова сметка *** Д.. Твърди се в исковата молба, че деянието от 27.12.2007 г. покрива състава на престъпление от общ характер по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 НК - длъжностно присвояване в големи размери, за което срещу него е внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 1192/12г. на ШРС.

      Относно ответниците К.Т. и З.Ц. се твърди, че същите са били служители в „Б.П.Б.” АД и, като представители на банката и от името на същата, са подписали на 5. 12. 2007 г. клаузата по т. 3.2. от договор за банков инвестиционен кредит за сумата 2054000 евро, според която клауза част от тази сума - 158500 евро следва да бъде усвоена за пълно рефинансиране на личен кредит на Д. към ’’Б.ДСК” АД, като така са създали документално основание и предпоставка за извършване на присвояването. Твърди се, че тези действия по подписване на договор с такава клауза съставляват деликт и за причинените на дружеството вреди следва да се ангажира отговорността им - солидарно с тази на Д. и на възложителя на работа „Б.П.Б.” АД. Поддържа се, че деянията на ответниците са с висока степен на обществена опасност, поради планираното увреждане на поверено имущество.  Сочи се, че ответника Д.Д. не е предприел нищо за възстановяване на вредите и обезщетяване на дружеството. Твърди се, че самото дружество  „М.Б.С.Р.“ ООД е претърпяло тежки последици от действията на бившия управител Д., като по отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност по   т.д.№865/2009 г. на ВОС, като ответника „Б.П.Б.” АД е предявила  вземането си пред съда по несъстоятелността,  за целия размер на кредита по договор № 1547/2007 г. въпреки, че 158 500 евро не са усвоени и изобщо не са били предназначени за дружеството, а са били присвоени от бившия управител Д..  Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

 

          В срока по чл.131 ГПК ответникът К.Т. в писмен отговор на исковата молба твърди, че същата е недопустима спрямо нея, тъй като сумите по кредита са предоставени на дружеството, но за ответника Д. е възникнало правомощието да ги управлява от името и за сметка на дружеството, а същия чрез платежно нареждане е изпратил сумата от 158 500 евро от сметката на М.Б.С.Р.“ ООД по своята разплащателна сметка. Излага се още, че одобрението на кредитите и техните параметри се извършва от съответния орган на банката, като ответницата лично не се срещала  с клиентите и не договаряла условията по кредитите с тях, тъй като нямала такива права. В тази връзка сочи, че договорите за кредит в ответната Б.се одобряват от Дирекция „Правна“ като образец за съответния вид кредитен продукт, изготвят се от  централизиран отдел „Кредитна Администрация“ в централното управление ***, подписват се от двама надлежно упълномощени служители от страна на банката в централното управление и се изпращат за подписване от страна на клиента в съответния клон  на банката по адрес на управление на съответното търговско дружество – клиент на „Б.П.Б.“ АД. Поддържа, че длъжностното присвояване по смисъла на чл. 201 НК е  възможно да е извършено от ответника Д. и нито тя като физическо лице, нито банката могат да бъдат субект на посоченото престъпление, тъй като исковата сума не им била връчена за пазене или управление. Оспорва исковете по основание, като поддържа, че не са налице предпоставките по чл. 45 ЗЗД за ангажиране на деликтната й отговорност, тъй като не се твърди от ищеца да е извършвала нарушение на нормативно определено задължение и претенциите на „М.Б.С.Р.“ ООД следва да се отправят само към неговия предишен управител Д.Д..  Заявява възражение за погасяване на иска по давност на деликтния иск,  като излага, че доколкото се  твърди увреждането да е настъпило вследствие на сключения договор за инвестиционен  кредит на 05.12.2007 г., то към датата на подаване на исковата молба е изтекъл петгодишния давностен срок.

       Ответниците „Б.П.Б.“ АД и  З.Ц. с депозирани  писмени отговори по чл. 131 ГПК навеждат твърдения за недопустимост и неоснователност на предявените срещу тях при условията на солидарност искове по съображения, напълно идентични с изложените от другата ответница К.Т.. Твърди се, че не е налице нито една от предвидените в чл.45 от ЗЗД предпоставки за ангажиране на деликтна отговорност на Банката или на нейни служители към посочения в исковата молба период. Сочи се, че няма нито едно доказателство, че лицата подписали договора от името на банката са знаели или са съдействали за присвояване на процесната сума. Също заявяват възражение за изтекла пет годишна погасителна давност. Ответната Б.претендира присъждане на разноски.

    

        Ответникът Д.И.Д. е депозирал в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, в който оспорва предявения срещу него  иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, като недопустим,  съобразно разпоредбата на 126, ал.1 ГПК.  Твърди, че преди образуване на настоящото дело, на 08.11.2012г. ищеца „М.Б.С.Р. ООД – в несъстоятелност” е депозирало молба в РС гр. Шумен, за конституирането му, като граждански ищец по НОХД № 1192/2012 г. на ШРС, на основание чл.84 от НПК. Твърди, че с определение постановено в о.з. на 04.12.2012г. на Районен съд Шумен е приет за съвместно разглеждане в производството по НОХД № 1192/2012 г. на ШРС, граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД на  „М.Б.С.Р. ООД – в несъстоятелност”, чрез синдика Л. Б.срещу  Д.И.Д., за сумата 309 999,06лв. обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието.  Сочи, че исковата молба по настоящото дело е депозирана в СГС на 27.12.2012г., като е предявен иск на същото основание – чл.45 от ЗЗД, със същото искане  - имуществени вреди  в размер на  309 999,05 лв., поради което по-късно заведеното  гр.дело № 17259 / 2012 г., по описа на СГС, следва да бъде прекратено в частта по иска срещу Д.Д., на основание чл.126, ал.1 ГПК.   

        При евентуалност в отговора, предявения иск е оспорен по основание и размер. Твърди, че сумата от 158 500 евро е част от сумата за която е купил недвижим имот , находящ се в гр. Бяла, местност *****, съставляващ парцел IX, масив 112, имот с № 112009, с площ 3450 кв.м. и който имот е предоставен на дружеството ищец за строителни дейности, като е ипотекиран от Д. в полза на третия ответник „Б.П.Б.“ АД за обезпечение на отпуснат на ищеца банков кредит. Твърди се,  че посочения имот бил за нуждите на „М.Б.С.Р.“ ООД, в който дружеството построило ваканционно селище, състоящо се от самостоятелни къщи, басейн и други самостоятелни сгради, като пазарната стойности на собствения на ответника имот, обезпечил задължение на дружеството ищец през 2007г.  била  799 710 евро.  Поддържа също, че тъй като ищцовото дружество не е имало нужните парични средства и не му е бил отпуснат кредит, се е наложило ответникът Д. да поиска от „Б.ДСК“ АД  кредит, за да доплати цената за посочения имот. В тази връзка излага, че ответната Б.е отпуснала процесния заем по договора за кредит за рефинансиране на двата заема на Д.Д. само при условие, че има първа по ред вписана ипотека, така че недвижимия имот е надлежно обезпечение за усвоен от дружеството ищец кредит. Заявява че твърденията в исковата молба да се е наговарял да върши престъпления с другите ответници и да увреждат трети лица били несериозни. Оспорва с подробни съображения да са налице елементите от сложния фактически състав на непозволеното увреждане. Оспорва твърдението, че е присвоил суми. Поддържа, че сумата е преведена за погасяване на негови два кредита, срещу което Д. и съпругата му учредили върху свой имот първа по ред ипотека за обезпечение на кредит на  „М.Б.С.Р.“ ООД. Оспорва наличието на елементите на непозволено увреждане. Заявява възражение за погасителна давност.

 

           В открито  заседание дружеството ищец, чрез пълномощника си адв.А.Д. поддържа предявените искове. Пояснява, че увреждащото действие от страна на ответниците К.Т. и З.Ц. е подписването на договора за кредит. Адв. Д. сочи в о.з., че ответникът Д. , като управител на дружеството, извършвайки неизгодна стопанска сделка или извършвайки в състава на безстопанственост превел по личната си сметка сумата от 158 500 лв., поради което правното основание  на осъдителния иск спрямо него е чл. 145 ТЗ.  Това изявление е опит, без санкция на синдика,  в нарушение на чл.214, ал.1 ГПК, да се въведе нов иск в процеса, с нови обстоятелства /непосочени в исковата молба/ и нов петитум, което е  процесуално недопустимо, независимо от процесуалния пропуск на съда,  за констатирането му в о.с.з.

            В открито заседание ответниците З.Д.Ц., К.Т. и  „Б.П.Б.“ АД,  чрез пълномощника си адв.Д. Д. -САК оспорват иска. Представят списък на разноски  и писмена защита.

 В открито заседание ответникът Д.Д. не се явява, не се представлява.

 

Софийски градски съд, I – 7 състав, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,  съобразно  чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

        

          По делото не е спорно, като се установява от приетите писмени доказателства и приложени разпечатки  от ТР, че ищцовото дружество „М.Б.С.Р.“ ООД е учредено през 2005г. от  четири лица -А.Е.М.Н., Я.П.Т., Х.С.С.и  ответника Д.И.Д., при равни дялове, със седалище *** и предмет на дейност : туристическа дейност, туроператорска, покупка – строеж, обзавеждане на недвижими имоти. Не е спорно, че ответникът Д.Д. е бил управител на ищцовото дружество  в периода от 2005 год. до 2011 год.

      Не се спори, че дружеството е създадено с цел инвестиции и строителство в туристически райони.

       Видно от приетите  Нотариален акт за покупко –продажба №138 по н.д.№738/2005г. на нотариус Б. В.с рег.№124 от НК и Разрешение за строеж №70 / 07.08.2006г. на гл.архитект на Община Бяла, че ответникът Д. закупил имот, находящ се в гр. Бяла, местност *****, съставляващ парцел IX, масив 112, имот с № 112009, с площ 3450 кв.м., който имот е предоставен на дружеството ищец за строителни дейности, за изграждане на „Ваканционно селище  - М.Б.С.Р.”, с РЗП от 12 307 кв.м. в зона за отдих „Луна”, по плана на гр.Бяла, съгласно утвърден архитектурен проект./л.119 – л.121 от делото/   Не е спорно, че с оглед инвестиционния план – изграждане на ваканционно селище,  от дружеството ищец и ответника Д. били  закупени и други имоти,  в землището на гр.Бяла, област Варна.

      Видно от приетия  /в оригинал/ протокол на общо събрание на съдружниците  на   „М.Б.С.Р.“ ООД проведено на  23.11.2007г., на което присъствали всички съдружници,  единодушно било взето решение дружеството да сключи с „Б.П.Б.“ АД, договор за инвестиционен банков кредит до 2 100 000 евро,  за срок до 60 месеца и договор за оборотен банков кредит до 400 000 евро. Взето било решение кредитите да бъдат обезпечени с първа по ред ипотека върху  УПИ XII-9  в кв.2 и УПИ  VI-6,9, 29 от кв.3 по плана на гр.Бяла, собственост на „М.Б.С.Р.“ ООД и  Д.И.Д. с обща площ 18 297 кв.м., като било възложено на управителя да подпише договорите  за кредит и да учреди договорна ипотека. / на л.464 - л.465 от делото/  Като допълнително обезпечение е взето решение управителя на дружеството  да подпише запис на заповед  с издател дружеството, за сумата по договорите за кредит – общо главница, лихви, разноски, в полза на „Б.П.Б.“ АД, като бъде авалиран от Д.Д., като физическо лице.

          Не е спорно, че на 05.12.2007г. между „Б.П.Б.“ АД, представлявана от К.И.Т. и З.Д.Ц., в качеството на пълномощници  на изпълнителните директори на банката  и „М.Б.С.Р.“ ООД, представлявано от управителя Д.И.Д.  е сключен Договор за инвестиционен кредит №1546/2007, като това се установява и от представения двуезичен /на български и на английски език/ Договор №1546/05.12.2007г на л.131-л.141 от делото. С процесния договор банката ответник предоставила на ищцовото дружество, като кредитополучател кредит от  2 054 000 евро – целево финансиране на до 41 % от бюджета на проект за изграждане на жилищен комплекс , находящ се в района на гр.Бяла,  на брега на Черно море, при стойност на целия проект 4 981 955евро, с уговорен срок на погасяване 36 месеца, но не по – късно от 30.12.2010г. Между страните  в пунк 3.2. са договорени условията за поетапно усвояване  на инвестиционен кредит за реализация на  инвестиционния проект, като в клаузата на 3.2.1. от договора е предвидено до 154 000 евро от договорения размер да се усвои за пълно рефинансиране на кредит на Д.И.Д. към „Б.ДСК” ЕАД. Според уговорката в пункт 14 от договора за обезпечение вземанията на банката по кредита, следва да се учреди първа по ред  договорна ипотека върху   УПИ  VI-6,9, 29 от кв.3, включващ парцел  с площ от 1529 кв.м., парцел с площ от 3 450 кв.м. , съставляващ парцел 9,  нива с площ от 6 921 кв.м., УПИ ХII -9 с площ  от 6 038 кв.м. , ведно със всички подобрения върху имота според разрешението за строеж за имота находящ се в гр.Бяла, зона за отдих „Луна”. Сред обезпеченията на вземанията на банката в чл.14.7 е посочен  запис на заповед  с издател дружеството, за сумата по договорите за кредит, в полза на „Б.П.Б.“ АД, авалиран от управителя Д.И.Д. като физическо лице.

        Представено е  пълномощното на ответника З.Д.Ц. изходящо от изпълнителните директори на „Б.П.Б.“ АД- А.К.и Е.А.А., относно пълномощието да подписва договорни ангажименти, след одобрение на сделката, съгласно вътрешните правила, с нотариална заверка на подписите с рег.№07859/12.06.2006г. на нотариус М. Е.с район на действие – района на СРС. /л.317- л.320 от делото/

         Представено е  пълномощното и на ответника К.Т. изходящо от изпълнителните директори на „Б.П.Б.“ АД- А.К.и Е.А.А., относно пълномощието да подписва договорни ангажименти, след одобрение на сделката, съгласно вътрешните правила, с нотариална заверка на подписите с рег.№07858/12.06.2006г. на нотариус М. Е.с район на действие – района на СРС. /л.322 –л.325 от делото/

         От приетия препис от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека  №126 по н.д.№ 786/ 2007г. на Нотариус В. П. с рег.№205 от НК, е видно, че   „М.Б.С.Р.“ ООД, представлявано от управителя Д.И.Д., действащ и лично за себе си, КАКТО и И.К.Д.,  за обезпечение на вземанията по инвестиционния кредит на „М.Б.С.Р.“ ООД,   учредили в полза на „Б.П.Б.“ АД, първа по ред договорна ипотека върху   УПИ  VI-6,9, 29 от кв.3, включващ парцел  с площ от 1529 кв.м., парцел с площ от 3 450 кв.м. , съставляващ парцел 9,  нива с площ от 6 921 кв.м., УПИ ХII -9 с площ  от 6 038 кв.м. , ведно с правото на строеж върху 56 индивидуализирани самостоятелни обекти, включени във ваканционно селище  „М.Б.С.Р.“  с обща РЗП 6 449,41 кв.м./л.142-л. 158 от делото/    Не е спорно, че  ответника Д. Д. и съпругата му И.Д. учредили върху свой имот, придобит с Нот.акт №9 от 29.09.2005г.,  първа по ред ипотека за обезпечение на кредит на  ищцовото „М.Б.С.Р.“ ООД./вж. скица на л.159/

          От приетото заключението на ССчЕ, се установява, че с нареждане за превод на „Б.П.Б.“ АД от 27.12.2007г., от банкова сметка *** „М.Б.С.Р.“ ООД, е наредена сума в размер на 158 500 евро към банкова сметка *** *** „Б.ДСК” ЕАД с титуляр   Д.И.Д.. Вещото лице счетоводител - В.Г. сочи, че банковата сметка в   „Б.ДСК” ЕАД с титуляр   Д.И.Д. е заверена на 03.01.2008г.  със сумата 158 500 евро, като за основание е вписано „плащане по ипотечен заем”.

         С писмо №16464/2.12.2009г.  ищцовото „М.Б.С.Р.“ ООД е уведомено от банката ответника за просрочена главница от 370 506,15лв. и просрочена лихва  в размер на 4 097,10 лв. по  Договор за инвестиционен кредит №1546/2007, към 30.11.2009г., като е предложено преструктуриране на кредита./л.369 –л.371/

          Представен е договор за продажба на дружествени дялове от 21.06.2010г., с който ответникът Д.И.Д. продал на съдружника си Х.С.С., чрез пълномощника адв.А.Д., своите 15 /петнадесет/ дружествени дяла, съставляващ 25 % от капитала на „М.Б.С.Р.“ ООД./л.184 от делото/

         Видно от приетия Протокол от ОСС на „М.Б.С.Р.” ООД от 23.06.2010г., на проведеното общо събрание, на което бил представен  75 % от дружествения капитал, единодушно било взето решение за освобождаване  на Д.И.Д. от длъжност управител на дружеството и освобождаване от отговорност, като за нов управител е избран М.А.Н../л.189 –л.191/

      Видно от  вписванията в ТР по партида на „М.Б.С.Р.” ООД, По отношение на дружеството ищец е открито производство по несъстоятелност по   търг. д.№865/2009 г. на ВОС, като  с Решение №115/ 23.03.2010г.  на ОС Варна, постановено на основание чл.630, ал.1 ТЗ , е обявена неплатежоспособност на дружеството на 03.05.2007г. , назначен е за временен синдик Л.М.Б., лишено е  „М.Б.С.Р.” ООД от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си, като е свикано и първо събрание на кредиторите.

 

Видно от приетото  Удостоверение изх.№2819/ 05.09.2014г. издадено от РС Шумен, се установява, че НОХД № 1192/2012 г.  по описа на ШРС е образувано по внесен обвинителен акт срещу Д.И.Д. за извършено  престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 НК - за това, че на 27. 12. 2007 г., като длъжностно лице - управител на „М.Б.С.Р.” ООД, чрез изготвяне на нареждане за превод от 27. 12. 2007 г., е наредил на „Б.П.Б.” АД от банковата сметка на дружеството сумата 158500 евро, с левова равностойност 309 999.06лв., отпусната на дружеството на основание сключен договор за инвестиционен кредит № 1547/5. 12. 2007 г. и предоставена му за управление, да бъде преведена по негова лична банкова сметка, ***, като присвояването е в особено големи размери.В удостоверението  е отразено, че по делото е предявен граждански иск в размер на 309 999.06лв. от „М.Б.С.Р.” ООД, чрез синдика Л.М.Б. срещу подсъдимия Д.И.Д../л.223 от делото/

             Видно от приетия препис от молба рег.№18616/08.11.2012г. ищцовото „М.Б.С.Р. ООД – в несъстоятелност”,  чрез  синдика Л.М.Б., поискало пред  РС -Шумен, да допусне  конституирането му, като граждански ищец по НОХД № 1192/2012 г. на ШРС, на основание чл.84 от НПК, като заявило иск срещу Д.И.Д. за 309 999, 06лв. за причинена имуществена вреда от присвояване на сумата, собственост на дружеството, ведно със законна лихва от настъпване на вредата до изплащането./л.98-л.99 от делото/

          От приетия заверен препис от  протокол от първо заседание по НОХД № 1192/2012 г. на ШРС, се установява, че с нарочно определение постановено в о.с.з. проведено на 04.12.2012г.,  Районен съд Шумен е приел за съвместно разглеждане в производството по НОХД № 1192/2012 г. на ШРС, граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД предявен от „М.Б.С.Р. ООД – в несъстоятелност”, чрез синдика Л. Б.срещу  Д.И.Д., за сумата 309 999,06лв. обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието.    

        Видно от приетата в  препис Присъда № 7 /02.02.2016г., постановена по НОХД № 1192/2012 г. на ШРС,  влязла в сила на 27.04.2016г., подсъдимия  Д.И.Д. ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че на 27.12.2007г., като длъжностно лице - управител на „М.Б.С.Р.” ООД, чрез изготвяне на нареждане за превод от 27. 12. 2007 г., е наредил на „Б.П.Б.” АД от банковата сметка на дружеството сумата 158500 евро, с левова равностойност 309 999.06лв., отпусната на дружеството на основание сключен договор за инвестиционен кредит № 1547/5. 12. 2007 г. и предоставена му за управление, да бъде преведена по негова лична банкова сметка, ***, като присвояването е в особено големи размери, като на основание чл.304 от НПК е оправдан. С отделен диспозитив в постановената присъда, изцяло е отхвърлен предявения от  „М.Б.С.Р. ООД – в несъстоятелност”, против Д.И.Д., граждански иск за  сумата 309 999,06лв.  обезщетение за причинени имуществени вреди.

         Срещу оправдателната присъда е депозиран протест от РП Шумен и въззивна жалба от гражданския ищец „М.Б.С.Р. ООД – в несъстоятелност”, срещу отхвърлянето на иска за вреди, като с окончателно Решение №42/ 27.04.2016г. на  Шуменски окръжен съд по ВНОХД №133 /2016г. по описа на ШОС е потвърдена Присъда № 7 /02.02.2016г., постановена по НОХД № 1192/2012 г. на ШРС, включително и в частта, с която е отхвърлен гражданския иск. /препис на л.250 –л.262 от делото/

 

           При тези ангажирани от страните доказателства, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

      

             По допустимостта: Предявените при условията на субективно съединяване осъдителни искове срещу З.Д.Ц., К.Т. и „Б.П.Б.“ АД, са допустими, предвид поддържаните в исковата молба твърдения.  

 

           Предявения срещу ответника Д.Д. осъдителен иск за обезщетение за имуществени вреди от 309 999,06 лв., като заведен след предявения и приет за разглеждане в  НОХД № 1192/2012 г. на ШРС, граждански иск с идентичен предмет, е недопустим по смисъла чл.126, ал.1 ГПК и производството по него следва да бъде прекратено. Съдът е длъжен да разгледа всяка молба за защита на твърдяно накърнено материално субективно право – арг. чл. 2 ГПК, само когато са налице всички абсолютни процесуални предпоставки, обуславящи възникването и надлежното упражняване правото на иск, респ. когато отсъстват абсолютни процесуални пречки за разглеждане на предявения материалноправен спор.

Наличието на по-рано заведено и висящо дело по идентичен правен спор представлява именно такава абсолютна отрицателна процесуална предпоставка по чл. 126, ал. 1 ГПК, обуславяща невъзникването на правото на иск, респ. неговата недопустимост.

Тъй като между двете процесни съдебни производства – това по гражданския иск  предявения и приет за разглеждане в  НОХД № 1192/2012 г. на ШРС,  и настоящото в частта по иска срещу ответника Д., е налице както субективна (по отношение на страните), така и обективна (по отношение на основанието и петитума на исковите молби) тъждественост,  като гражданския иск от  „М.Б.С.Р. ООД – в несъстоятелност” е предявен на  08.11.2012г., а исковата молба по която е инициирано настоящото производство е депозирана  по –късно на 27.12.2012г.  , то на основание чл. 126, ал. 1 ГПК съдебното производство по предявения от „М.Б.С.Р.” ООД – в несъстоятелност” срещу ответника  Д.Д. осъдителен иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на  309 999,06 лв., представляващи стойност  присвоена сума, ведно със законна лихва от деня на присвояване – 27.12.2007г. до изплащането, следва да бъде прекратено. Самия ищец „М.Б.С.Р.” ООД, в молба рег.№18731/ 18.02.2013г.  признава, че същата искова молба, с осъдителен иск за вреди срещу бившия управител Д.  е предявена в наказателното производство по   НОХД № 1192/2012 г. на ШРС, като е прието  разглеждането му и в тази връзка е навел искане за спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК./л.8 от делото/

За да не се достигне до две противоречиви решения по тъждествен предмет и страни,  законодателят в правната норма на чл. 126, ал. 1 ГПК е уредил правно основание за прекратяване на повторно заведеното дело с идентичен предмет, какъвто е настоящият случай.

 

  Относно исковете срещу З.Д.Ц., К.Т. и  „Б.П.Б.“ АД:

  В отговорите на посочените трима ответника е релевирано възражение за погасяване на исковете по давност.

  В исковата молба се твърди, че увреждането за ищеца от действията на двете ответници ФЛ и  „Б.П.Б.“ АД: е настъпило следствие на сключения Договор за инвестиционен кредит на 05.12.2007г. В о.с.з. на 31.10.2017г. пълномощника на дружеството ищец, също пояснява, че процесните имуществени вреди са настъпили вследствие подписване на Договор за инвестиционен кредит на 05.12.2007г.  Исковата молба по която е инициирано настоящото производство е депозирана  на 27.12.2012г., с рег.№136168/27.12.2012г., поради което  е изтекъл срок надвишаващ предвидения в чл. 110 , ал.1 ЗЗД, давностен срок. В този смисъл наведеното правопогасяващо възражение е основателно, предвид на това,  към датата 27.12.2012г.,  когато е депозирана исковата молба, по която е инициирано настоящото производство е изтекъл срока на общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.

Поради изложеното съдът намира предявените субективно съединени искове срещу З.Д.Ц., К.Т. и  „Б.П.Б.“ АД за погасени по давност.

 

       По същество:

       За да възникне имуществената отговорност за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между фактите и явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента) и 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага./

 

       Ищецът, на когото принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест), не е установил в процеса на доказване всички правнорелевантни факти, при чието проявление възниква предявеното спорно материално право.

       Противоправността като обективен елемент от фактическия състав, обуславяща отговорността за непозволено увреждане, представлява по своето правно естество несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца. При съвкупната преценка на събраните по делото и анализирани от съда доказателства не се установява, че ответницата да  е действала неправомерно при осъществяване  на представителство на ищеца.

 

В случая на не са доказани елементите на фактическия състав чл. 45 от ЗЗД, респ. на чл.49 от ЗЗД спрямо ответника юридическо лице, поради което предявените субективно съединени искове срещу З.Д.Ц., К.Т. и  „Б.П.Б.“ АД, са  недоказани. В хода на исковия процес,  не са ангажирани доказателства за причинена вреда на дружеството ищец, като  тази вреда да е в резултат на противоправно действие или бездействие на Банката или нейни служители, както не е ангажирано и нито едно доказателство за противоправно поведение и настъпили вреди за ищеца.

       Недоказан е и акцесорния иск за обезщетение за забава с правно основание чл.86 ЗЗД, който също следва да бъде отхвърлен.

 

По разноските:

Тъй като предявените искове са такива за попълване масата на несъстоятелността, поради което и в съответствие с чл. 620, ал.5 от Търговския закон държавна такса по исковете не е била събрана предварително, с настоящия съдебен акт ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС такава в размер на 12 399,96 лева, която с оглед разпоредбата на чл. 620, ал.3 от Търговския закон следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността.

 

С оглед отправеното в тази насока искане и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, на ответната страна „Б.П.Б.” АД следва да бъдат присъдени направените от нея съдебно-деловодни разноски, в които се включват възложеното в нейна тежест и съответно заплатено адвокатско възнаграждение, които разноски са в размер на 7 980лв.

         

             Водим от горното, СГС,  I- 7 състав

 

                                                   Р    Е     Ш     И   :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.Б.С.Р.“ ООД (в несъстоятелност), с ЕИК ********, , чрез синдика Л.Б., със седалище ***,  против К.И.Т. ЕГН **********, З.Д.Ц. ЕГН ********** и „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******, искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД,  за солидарно  им осъждане заедно с Д.И.Д. ЕГН **********, да заплатят сумата от 309 999,05 лв., левова равностойност на 158 500 евро, представляващи обезщетение за имуществени вреди от присвоена сума по Договор за инвестиционен кредит №1546/2007 г., ведно със законната лихва от 27.12.2007 г. - датата на присвояването на сумата,  до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

    

           ПРЕКРАТЯВА производството на основание чл.126, ал.1 ГПК, в частта по предявения от „М.Б.С.Р.“ ООД (в несъстоятелност), с ЕИК ********,   чрез синдика Л.Б., със седалище ***,  против Д.И.Д. ЕГН **********,  иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за сумата от 309 999,05 лв. представляващи  имуществени вреди от присвоена от Д. сума, част от инвестиционен кредит №1546/2007 г.,  ведно със законната лихва върху сумата от 27.12.2007 г. – датата на присвояването,  до окончателното изплащане, като инициирано по недопустим иск.

      ОСЪЖДА „М.Б.С.Р.“ ООД с ЕИК ********, (в несъстоятелност), да заплати по сметка на  Софийски градски съд сумата от 12 399,96 лв., представляваща дължима държавна такса върху размера на предявените искови претенции, която сума да се събере от масата на несъстоятелността.

      ОСЪЖДА „М.Б.С.Р.“ ООД (в несъстоятелност), с ЕИК ********, (в несъстоятелност),  да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ******* сумата от по  7980 лв. разноски пред СГС.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта имаща характер на определение, в едноседмичен срок от връчването.

 

                                                                         СЪДИЯ: