№ 62
гр. Варна, 17.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Вл. Ч. Ст.
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Панталеева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600347 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор ЧАВДАРОВ
Подсъдимата Р. Д. ИВ., редовно призована, явява се лично, представлява
се от адв. Ю.Г. от АК – Варна и адв. Г. Б. АМ. от АК – Варна, редовно
упълномощени.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. А. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. Г. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
1
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, считам, че протестът
следва да се поддържа и да бъде уважен като основателен.
Производството по делото е решено в хипотезата на чл. 371 от НПК. В
хода на съдебното следствие обвинението на подс. И. е било изменено по реда
на чл.287, ал.1 от НПК от престъпление по чл.256, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, пр.1,
вр.26, ал.1 в престъпление по чл.256, ал.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Считам, че доказателствата сочещи на виновността на подс. И. са в следните
посоки:
Въпросната зърносушилня, собственост на „Дичев Инвест“ ЕООД не е
напускала гр. Добрич, където се е съхранявала от посочената фирма. Договор
за закупуване на машината е бил сключен между „Дичев Инвест“ ЕООД и
„Роял Ено Дистрибюшън“ ООД и е била издадена фактура от страна на
„Дичев Инвест“ ЕООД като продавач и сделката била регистрирана в
данъчната служба. Договарянето се е водило от свид. Н.Я. К. за фирмата
продавач „Дичев Инвест“ ЕООД и свид. Г. К. С. за фирмата купувач „Роял
Ено Дистрибюшън“ ООД. Тази сделка се била провалила поради неплащане
от страна на „Роял Ено Дистрибюшън“ ООД, такова е било уговорено да бъде
направено по банков път и машината останала на съхранение в гр. Добрич
при свид. К., собственик на „Дичев Инвест“ ЕООД. По-важното е в случая, че
машината никога не е била транспортирана където и да е било и не е
премествана от мястото, където е била първоначално. Свид. К. заявил, че към
датата на разпита си 21.12.2017 г., машината още е при него и може да я
покаже при необходимост на съдебните власти. Горното се потвърждава от
показанията на свид. Н.Я. К., собственик на „Дичев Инвест“ ЕООД.
Показанията на този свидетел отричат тези на свид. Г. С., собственик на „Роял
Ено Дистрибюшън“ ООД, който твърди, че бил закупил машината, платил я и
я взел в гр. София с нает транспорт, след което я бил продал на друга фирма
„Грийн зоун 2011“ ООД по договаряне с подс. Р.И. и баща й Д. от същата
фирма. Факт е, че машината се е съхранявала през цялото време в гр. Добрич,
а подс. И. демонстрирала организиране по документи на транспортирането й
от гр. Монтана през месец септември 2016 г. преди да бъдат създадени
документи за нейното закупуване. Тези обстоятелства считам, че сочат на
знание от страна на подс. И. за фиктивност на сделката, респективно за
наличие на умисъл в извършеното от нея престъпление по чл.256, ал.2 от НК,
чрез издаване на документи с невярно съдържание СД по ЗДДС №
03002726743/14.11.2016 г. и фактура № 14/25.10.2016 г. - получила от
държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери
82 000 лв.
Считам, че обвинението не следва да бъде при условие на чл.26, ал.1 от
НК, въпреки използваните два документа, тъй като деянието е осъществено
еднократно с подаването на СД по ЗДДС от 14.11.2016 г., с което е било
поискано възстановяване на ДДС и по-късно бил възстановен ДДС.
Фактурата е част от неистинските документи, данните от нея касаят
стойността на сделката и начисления ДДС. С оглед на това пледирам
2
присъдата спрямо Р. Д. ИВ., с която е била призната за невиновна да бъде
отменена и постановена нова осъдителна присъда, с която подсъдимата И. да
бъде призната за виновна за извършено от нея престъпление по чл.256, ал.2,
вр. ал.1, пр.1 от НК.
АДВ. А. – Уважаеми Апелативни съдии, от името на моята доверителка
Ви моля да постановите решение, с което да потвърдите присъдата на ВОС
като правилна и законосъобразна.
На първо място бих искал да посоча, че решението на ВОС съдържа
изключително задълбочени мотиви и прецизно обсъждане на събраните в
хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства. Именно
въз основа на тази доказателствена съвкупност ВОС е изградил изводите си за
несъставомерност на деянието и за оправдаване на доверителката ми Р.И.. Не
мога да се сдържа да не изкажа пред Вас адмирациите си към изключително
добре мотивираното решение на ВОС, който в детайли се е занимал с
обективните и субективни признаци на състава на престъплението, за което
доверителката ми е обвинена. В него ясно и точно е посочено каква е
процесуалната грешка на прокуратурата, от която следват неверните изводи
за наличие на състав на престъпление и подвеждането под отговорност на
доверителката ми. За съжаление този факт продължава очевидно да не бъде
разбиран от прокуратурата, която за моя изненада продължава да поддържа
протеста, който е от своя страна неоснователен и немотивиран. Решението на
ВОС завършва с известния и безспорен постолат и изискване на закона, че
обвинението трябва да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин. С
протеста, с който е ангажирано Вашето внимание се навеждат изключително
нелепи инсинуации по въпроса за това какво е била извършила или
неизвършила доверителката ми. Това е по-скоро задача на адвоката, а не
задача на прокурора защото той трябва ясно и убедително да изложи
обвинителната теза и да посочи доказателствата, които я обосновават. Не
може посредством съмнения и в най-откровени инсинуации да се опитва да
се доказва, че доверителката ми е извършила престъпление, защото този
протест представлява точно това нещо: Изваждаме определени факти от
контекста, след което започваме да градим обвинителна теза без никакви
доказателства.
Позволете ми да се спра на основното твърдение на прокуратурата, че
машината се била намирала изначално в гр. Добрич. Това твърдение не
почива на абсолютно никакви доказателства. В тази насока доказателствената
съвкупност съдържа три групи гласни доказателства. Според едното от тях, в
частност управителя на дружеството „Дичев Инвест“ ЕООД, фирмата Г. К. С.
в протоколът за разпит от 09.08.2019 г. твърди, че машината се намирала в гр.
София. По-нататък в своите показания цитирания от прокуратурата свид.
Н.Я. К. твърдял и заявил, че машината винаги се е намирала в гр. Добрич и
той даже видите ли бил готов да я покаже на разследващите. Такива
3
твърдения той е направил на 21.12.2017 г. Специално на тези твърдения
следва да се наблегне на обстоятелството, че въпреки заявената от този
свидетел готовност да покаже машината, която към тази дата не е вече негова
собственост според представените от обвинението доказателства не е
предприета никаква процесуална активност за да се установи дали този човек
казва истината или твърди обстоятелства свързани с факта, че самият той не е
внесъл дължимия данък при продажбата, защото третият РА, който е издаден
срещу доверителката ми всъщност е по чл.177, ал.1 от ЗДДС и той цели да
ангажира нейната отговорност именно заради факта, че този „Дичев Инвест“
ЕООД в лицето на Н.Я. К. не е внесъл дължимия данък. По каква причина
прокуратурата счита, че доверителката ми има нещо общо с въпросния г-н К.
и по каква причина счита, че тя била направила някаква схема с него за да
ползвала ДДС за да плати машината. Това е едно напълно абсурдно
твърдение, при положение, че по делото /и никой не спори този факт/, са
събрани доказателства, че доверителката ми е платила тази машина и то със
средства предоставени на основание договор за заем от третото лице „Логус
ТМ“ ЕАД. Самата теза издиша абсолютно отвсякъде. Всъщност този, който
не е внесъл данъка е именно фаворитизираният от прокуратурата г-н К. и
поради тази причина е направен опит доверителката ми да отговаря за
невнесения от него данък. Всъщност тезата на прокуратурата, както е
започната с обв. акт, говори че е създадена цяла ОПГ, само че тази ОПГ няма
ръководител, но от инсинуациите на прокуратурата се прави внушение, че
това била доверителката ми Р.И., а другите двама участвали по някакъв начин
за да създават някакви документи. Уважаеми съдии, участието по такъв начин
описан от прокуратурата в теорията е известно като помагачество, което е
подвид на извършителството. Питам аз тогава прокуратурата защо тя не е
обвинила тези лица след като твърди, че те тримата влезли в престъпен сговор
за да пишат някакви документи за да вземат някакво ДДС. Това е правен
абсурд и лишава тази конструкция, която се изнася и поддържа за съжаление
пред Вас от каквато и да е опора и основание.
На следващо място, съставът на престъплението, за което доверителката
ми е обвинена изисква тя да е получила неследваща се облага от държавния
бюджет. Сега питам тази облага следваща ли е или неследваща си е.
Отговорът на този въпрос е много прост защото е разрешен в рамките на
административните производства протекли през 2016 година между „Грийн
зоун 2011“ ООД тогава и доверителката ми. Парите, които доверителката ми
е получила са възстановяване на начислен и платен от нея ДДС.
Собственикът на парите НАП, която управлява приходната част на
държавния бюджет е казала с влязъл в сила РА, че доверителката ми има
право да възстанови платения от нея данък. От този момент насетне би
следвало въпросът с дискусията относно това дали данъкът се следва или не
се следва да се приеме за окончателно и безвъзвратно решен защото имаме
влязъл в сила стабилен индивидуален административен акт, който признава
правото на данъчен кредит и възстановява данъка на доверителката ми.
4
Следователно не е налице обективният признак облагата, която тя е получила
да е неследваща се, защото този на когото са парите е казал, че тази „облага“
и се следва защото тя е придобила дълготраен материален актив. Поради тази
причина данъкът е възстановен правомерно и въобще не може да става дума
за възстановяване на неследващ се данък. Нещо повече, този данък е
деклариран както от първия доставчик на тази машина, в случая „Дичев
Инвест“ ЕООД, „Роял Ено Дистрибюшънс“ ЕООД и от „Грийн зоун 2011“
ООД, който е крайният получател на доставката, тоест купувач на машината.
Последвалите събития, са свързани с установяването на данъчни задължения
свързани с реализиране на отговорността на „Дичев Инвест“ ЕООД заради
това, че той не е внесъл данъка. Забележете, „Дичев Инвест“ ЕООД никога не
е отричал, че е продал машината. Неговите показания по-скоро изграждат
една защитна теза заради това той да се оневини заради това, че не е внесъл
данъка, който е дължим иначе от него и ако трябва да има някой обвиняем,
подсъдим, то това със сигурност не е доверителката ми, а някой друг, който
не е внесъл данъка. „Дичев Инвест“ ЕООД – г-н К. разпитан в качеството си
на свидетел твърди, че тази сделка не била станала защото не му била
платена. Като юристи трябва да разграничаваме действителността на
договора от факта на плащането или неплащането, който е последица от
изпълнението или неизпълнението на договора. В настоящия случай ние не
сме чули нито дума нито от г-н К., нито от представителя на обвинението за
това той да е предприел някакви действия за да развали тази сделката. Е
тогава вярно ли е твърдението, че сделката не е станала защото той не
получил парите. Че е станала сделката следва както от неговите показания,
така и от факта, че в хода на досъдебното производство е извършен оглед и
тази машина е намерена в държането на „Грийн зоун 2011“ ООД. Никое трето
лице не е предявило каквито и да било права по отношение на тази машина.
На следващо място г-н К. не отрича, че той е продал машината на „Роял
Ено Дистрибюшънс“ ЕООД защото твърди, че имал да урежда стари сметки с
него. При това положение следва да се приеме за безспорно, че този
първоначален продавач „Дичев Инвест“ ЕООД, чрез свид. К. е продал
действително машината на „Роял Ено Дистрибюшънс“ ЕООД, която
впоследствие е била придобита от „Грийн зоун 2011“ ООД.
На следващо място в протеста се вменяват способности на врачка на
доверителката ми, която видите ли била познала, че машината ще се отзове на
3 септември в с. Плачи дол защото била поръчала тази машина да бъде
превозена на 1 септември. Само, че прокуратурата пропуска факта, че на 1
септември има сключен договор между „Грийн зоун 2011“ ООД и „Роял Ено
Дистрибюшънс“ ЕООД, по силата на който последното се е задължило да
монтира и въведе в експлоатация въпросната машина. Тази машина именно
по тази причина е била транспортирана от гр. Монтана. Връщам се на групата
свидетели, като едни твърдят, че машината е в гр. София, други твърдят, че
била в гр. Добрич, трети твърдят, че е в гр. Монтана, като са налице и
писмени доказателства, които установяват, че машината действително е била
5
в гр. Монтана. Към тези показания следва да се обсъдят най-вече показанията
на управителя на „Конкорд 2“ ЕООД, който е извършил превоза на машината
от гр. Монтана до с. Плачи дол. Именно въз основа на този договор на 1
септември кола от с. Плачи дол на „Конкорд 2“ ЕООД е тръгнала за Монтана
и превозила на два пъти машината и нейният инвентар. След като машината е
била монтирана, изпробвана и е установено, че тя може да служи за
функцията, която има, едва тогава е сключен договор за покупко-продажба на
въпросната машина и са издадени съответните документи, които установяват
сключването на този договор през месец октомври 2016 г. Поради това следва
да се приеме, че машината се е намирала именно в гр. Монтана и че там тя е
била предадена първо на „Роял Ено Дистрибюшънс“ ЕООД и в последствие
на „Грийн зоун 2011“ ООД.
По отношение на предаването на държането върху движимата вещ следва
да се приеме, че това е изпълнение на задължението на продавача съгласно
чл. 187 от ЗЗД да предаде вещта на купувача, който в случая е „Роял Ено
Дистрибюшънс“ ЕООД. Поради тази причина следва да се приеме, че такова
предаване се установява именно в гр. Монтана и в с. Плачи дол, където
последно е преминала собствеността върху „Грийн зоун 2011“ ООД.
Освен това в доказателствата по делото е установено, че всички
документи по тези сделки са осчетоводени и то точно според съдържанието,
което те имат както в счетоводството на „Дичев Инвест“ ЕООД, така и в това
на „Роял Ено Дистрибюшънс“ ЕООД, така и в това „Грийн зоун 2011“ ООД.
Поради тази причина доказателствената стойност на тези документи, които
предхождат много по време инкриминирането на деянието и възбуждането на
наказателно производство е съответствало на волята на страните да сключат
договор за покупко-продажба, с който по описания ред да прехвърлят
собствеността върху въпросната машина.
На следващо място искам да спра вниманието на съда върху назначените
в хода на ДП ССЕ. Съдът по отношение на тях е приел, че те са
некомпетентни първо, и второ, че те са извън предмета на обвинението. В
тази връзка трите експертизи са отговаряли на едни и същи въпроси, които са
формулирани от органите на ДП. Тези въпроси в голямата си част
представляват искане вещото лице да даде отговор на правни въпроси.
Всичките въпроси от 1 до 5 са по съществото си искане да се дадат отговори
на правни въпроси. При това, както споменах по-горе прокуратурата в
качеството си на ръководител на ДП изобщо не е схванала дали
доверителката ми има или няма право на данъчен кредит е въпрос, който е
разрешен още през 2016 г. с издаване на първия РА, всъщност те са два акта –
един за прихващане и възстановяване и един РА, с който правото на данъчен
кредит е упражнено и признато, че данъкът подлежи на възстановяване. Въз
основа на описание, на факти извлечени от ревизионните доклади и
ревизионните актове не може да се изгради извод по въпросите за това дали
доверителката ми има право на данъчен кредит в посочения период или в
какъв размер, и дали този данък е приспаднат правомерно или не, тъй като
6
както посочих по-горе тези въпроси са били разрешени по предвидения в
закона ред. На същите въпроси е отговаряла и два пъти в.л. М.. В нейното
заключение отново се разсъждава върху въпроси, които са изцяло
неотносими към правния спор.
Поради тези обстоятелства обвинението първо следва да се приеме за
несъставомерно по отношение на възведеното от прокуратурата обвинение
защото не са налице признаците от обективна страна на престъплението, за
което доверителката ми е обвинена.
Никаква връзка няма със спора и направеното изменение на обвинението,
което наистина звучи по детски смешно защото ние с колегата Г. си
мислихме, да представим решението на ВАдм.С въпросът с отговорността на
доверителката ми ще бъде окончателно разрешен и че обвинението ще бъде
оттеглено и няма да се поддържа обвинителният акт. За наша огромна почуда
обаче прокуратурата предприе действие за да измени обвинението от по-леко
квалифицирания състав, в по-тежко квалифицирания състав следвайки
принципа „а ти пак взе парите“. Доверителката ми е внесла тези пари дори
след като е издаден ревизионния доклад, преди още да има основание да
внася каквито и да било пари, но тя като една добросъвестна гражданка,
безкрайно притеснена от случващото се с нея и другите истории, за които по
делото са налице данни във връзка с отношенията и с нейните „съдружници“
от „Логус ТМ“ ЕАД тя е предпочела да внесе тези пари за да избегне каквито
и да е тежести свързани с начисляването на допълнителна лихва, която е в
доста сериозен размер. След като приключи производството по чл.177, ал.1 от
ДДС, държавата в лицето на НАП подчинявайки се на задължителната сила
на съдебното решение върна парите на „Грийн зоун 2011“ ООД защото те му
се следват. Вместо да оцени този факт като липса на основание за каквото и
да е участие сговор или каквото и да е друго обстоятелство свързано с нейно
знание за действията на предходните доставчици „Роял Ено Дистрибюшънс“
ЕООД и „Дичев Инвест“ ЕООД , за което нямаше абсолютно никакво
основание. Точно това е посочил и съдът в своите мотиви и напълно
основателно е приел, че новото обвинение е абсолютно недоказано и няма как
доверителката ми да бъде осъдена въз основа на такива факти. Верен е и
изводът, че липсва и елемент от фактическия състав на престъплението. Това
престъпление може да се извърши само при пряк умисъл.
Моля, да съобразите обстоятелството, че доверителката ми е действала
точно според изискванията на закона, след като е придобила дълготраен
материален актив, по принципа за неутралност на ДДС, тя е поискала
възстановяване на платения от нея данък. Този данък и е възстановен. Сам по
себе си този факт изключва какъвто и да е пряк умисъл и намерение на
доверителката ми да получава нещо от държавния бюджет без да има
основание за такова нещо.
Не са доказани по никакъв начин инсинуациите, че тя се била сговорила
с К. и С. да направят някакви фиктивни сделки и да напишат някакви фактури
7
за да получи тя 82 000 лв. от държавния бюджет. Това винаги е било едно
огромно предположение, което не почива на никакви доказателства. Поради
тази причина Ви моля във Вашето решение да приемете, че липсва и вина и
не е доказана такава, и да постановите решение, с което да потвърдите
решението на ВОС като законосъобразно и правилно.
АДВ. Г. – Уважаеми Апелативни съдии, аз изцяло се присъединявам
към казаното от колегата А. и считам, че изложеното от ВОС в мотивите
следва да бъде прието изцяло и съответно присъдата да бъде потвърдена, а
протеста оставен без уважение. По никакъв начин прокуратурата колкото и
обстойно да се опитва в своя протест да твърди определени обстоятелства и
да се опитва да извади доводи от тях и да вменява в това, че съдът не е
изследвал в мотивите си определени обстоятелства, това е абсолютно
неправилно.
Колегата А. в своята последователност Ви каза за нещата развили се във
връзка с покупката и доставката на тази машина. Според мен правилно ОС в
мотивите си приема, че не е доказано, че подсъдимата е имала знанието, че
сделките са фиктивни. Не е доказано обстоятелството свързано с това, че тя е
осигурявала поредица от фиктивни сделки защото тя е една верига, която е
описана от прокуратурата по отношение на нашата подзащитна.
В протеста освен това се поставя въпросът, който засегна и колегата А.,
за обстоятелства свързани с твърденията за това, че не са обсъдени обстойно
всички показания на свидетелите в този процес, което не е задължително
според мен. Не е задължително да обсъждаш поотделно всеки един свидетел.
В конкретния случай трябва да се установят само преки действия на
подсъдимата, които да сочат на реално нейно знание за това че сделката е
фиктивна, а не реална. Такива свидетелски показания няма. Няма абсолютно
никакво значение това, че свид. Т.СТ. е посочил определен факт къде е бил по
време на сделката и това са двама кръвни братя, имащи една фирма, които са
поели ангажимента да извършат една доставка без значение, че единият е
отсъствал. Не може да извадиш довод от това обстоятелство, че той не бил в
България, така твърдял, и въз основа на това да кажеш, че той не е превозвал.
Да, той не е превозвал, но брат му е превозвал. Ние не можем да твърдим
обстоятелства свързани с това, че фактурата, която е издадена не е за
осъществен превоз. Тук имаме търговска цел да се придобие една машина и
тя съответно да бъде транспортирана. Естествено, че се цели транспортиране
с колкото се може по-малко разходи и те се обръщат към една фирма, която
осъществява тази сделка.
Считам, че в основата на Вашето решение трябва да бъдат безспорно
заключенията, които прави ОС на стр. 8 от своите мотиви. По принцип той
посочва обстоятелства свързани с това какъв е бил бащата на подсъдимата,
какво е нейното участие в дяловете на тази фирма и най-вече какви са
нейните взаимоотношения с представители на финансова къща „Логус ТМ“
8
ЕАД. Каквото и да е тук другият въпрос, който трябва да се постави е защо
едни собственици на 70% от капитала остават някак си встрани в цялата тази
история. Доказано ли е, че са възложили по някакъв начин всичко да го
върши само подс. И. след като те са предоставили един кредит и съответно са
взели явно с това решението, че притежават 70% от капитала за закупуването
на тези машини.
Безспорно е, че ВОС в мотивите си се е съсредоточил върху правните
проблеми, които възникват по този казус. Правните проблеми, които изникват
въз основа на издадените ревизионни актове и за предпоставките за прилагане
на чл.177 от ЗДДС. Тук е безспорно, че ВАдм.С приема за правилни изводите,
които е направил в решение № 661/09.06.2020 г. на Адм.С 7-ми състав. Тези
доказателства бяха приети в съдебно заседание на 13.05.2021 г. и в тях
колегата безспорно е посочил това, че по делото не е установена такава
обвързаност между страните по облагаемата доставка, която да изключва
всяко съмнение, че данъчният кредит е ползван неправомерно при вътрешна
убеденост, съответно знание и с цел насочени към злоупотреба именно
придобиване на този данъчен кредит.
Тук във всяко едно отношение считам, че е изключително важно да се
отчете и директивите, въз основа на които е постановено и това решение,
които задължават нашите правоохранителни органи безспорно да спазват
тези задължения когато преценяват умисъла за извършване на престъпление
по чл. 256 от НК.
Поради това аз считам, че мотивите са обстойни, те определено посочват
защо една от експертизите изобщо не следва да бъде ценена, а другите две са
неотносими към предмета на спора и позовавайки се на останалите факти,
които обаче в своята логическа последователност водят до един единствен
извод за това, че липсва знание и липсва намерение с цел да се злоупотреби с
тези сделки за да се получи данъчен кредит, то съответно да оправдаете
подсъдимата.
ПОДС. И. – Нямам какво да допълня по защитата си.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. И. – Считам, че съм невиновна по това дело. Машината е
закупена със средства отпуснати, за което сме ипотекирали къщата си,
транспортирана е от гр. Монтана, инсталирана, имаме два договора за
сушене, започнахме работа, но в последствие бяхме излъгани от финансовата
къща. С документи с невярно съдържание ни отнеха къщата,загубихме
къщата си и станах подсъдима.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
9
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10