РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, IV-В въззивен
състав в откритото съдебно заседание на 11.02.2021 г. в
състав:
Председател: Елена И.
Членове: Златка Чолева
Димитър
Ковачев
При секретар Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 12674 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от “ВСБ Апартамент
3- Т.Х.“ЕООД чрез адвокат П. И. срещу Решение № 167437 от 04.08.2020г.,
постановено по гр. д. № 47219/2019г. по описа на Софийски районен съд, 144 с-в,
с което е уважен, предявеният срещу жалбоподателя от „Ф.М.“ЕООД, иск по чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за сумата от 864,62 лева – такси
по договор от 20.01.2016г. за управление и поддръжка на общи части в ЕС на
жилищен комплекс „В. С.Б.Б.Р.“ на адрес в гр. В., ул. „Южен залив“ 4 ведно със
законна лихва и разноски.
С жалбата моли решението да се отмени като неправилно
и немотивирано.
Оспорва изводите на СРС, че са налице доказателства за
проведени ОС на ЕС и сключване на процесния договор. Посочва, че оспорил
истинността на представените протокол за ОСЕС и Договор по отношение тяхната
дата и съдържание. Доказателствената тежест да докаже провеждане на събрание и
вземане на решения и договор преди закупуване на имот от жалбоподателя била на
ищеца. Оспорва доказателствената стойност на представено уведомление от 2017г.
до общинската администрация. В него не се посочвало да се представя процесния
договор, а през 2017г. вече имало много други собственици и лицата по оспорения
протокол от 2016г. не притежавали 100% от общите части.
Макар искът да бил за такси за поддръжка съдът
присъдил възнаграждение по договор, каквито претенции не са предявявани. Счита,
че такса за поддръжка се дължи на самата етажна собственост, а не на лицето,
което осъществява поддръжката по възлагане от ЕС и в този смисъл ищеца няма
материално правна легитимация. Такава има само ЕС. Счита и че не е доказано
реалното извършване на услугите по поддръжка.
Оспорва се подвеждането от съда на договора под
хипотезата на чл. 11, т. 11 от ЗУЕС, но дори да се счита за такъв той не
поражда задължение на собственика към лицето изпълнител на поддръжката. Счита, че клаузата за автоматично продължаване
на договора е недействителна поради противоречие с чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС и се е
прекратил по силата на закона на 20.01.2018г.
Липсата на оспорване по реда на чл. 40 от ЗУЕС не
санирала нищожността на решенията на ОСЕС. Счита, че предвид броя на сградите в
комплекса, които били отделни следвало да се проведе ОС за всяка сграда.
Решението за такса определена на единица площ било нищожно поради противоречие
с чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, който я определя на брой обитатели.
Изложени са подробни оплаквания за пороци на
провеждане на ОСЕС.
Въззиваемото дружество е депозирало отговор на жалбата
с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението. Направено е
тълкуване на решенията на ОС в смисъл, че действителното решение било за
заплащане на възнаграждение, а не на такса. Счита за преклудирано оспорването
на реалното извършване на услугите. Изложени са подробни аргументи по същество
в подкрепа на обжалваното решение.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от
императивните материални норми.
След
преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните
доказателства СГС намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и се
установява от НА за покупко продажба на недвижим имот № 139 от 26.04.2016г., че “ВСБ Апартамент 3- Т.Х.“ЕООД е собственик на
самостоятелен обект апартамент № *******в жилищна сграда - комплекс “В. С.Б.Б.Р.”
с адрес: гр. В., кв. Аспарухово, м. Вилите, ул. “Южен залив” № 4 с
идентификатор 10135.5506.467.6.3 ведно с прилежащите към обекта идеални части,
както и че г-жа Г.е управител на дружеството и чрез други дружества притежава и
други обекти в същата ЕС.
Основателно е оплакването в жалбата,
че за ищеца не е налице активна материалноправна легитамация.
Надлежни страни по материалното правоотношение уреждащо разходите за поддръжка са етажните
собственици.
Задълженията им и съответстващите вземания не възникват
нито по силата на решение на ОС на ЕС, нито по силата на договор за възлагане
на тези дейности на трето за етажната собственост лице. Те възникват по силата
на закона и имат действие само за етажните собственици.
При неизпълнение на задължението за заплащане на вноските
предназначени за разходи за поддръжка на общи части етажните собственици са
носители на вземане срещу неизпълнилия своята част.
Пред съда те се представляват обаче по силата на закона от
управителя на етажната собственост или от лицето, на което с решение на ОС на
ЕС това е възложено по реда на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС или което управителя е
упълномощил (въз основа на решение на ОС на ЕС по чл.11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС).
Вземането на решения за възлагане на поддръжката на трето
за ЕС лице и сключването на договор от управителя на ЕС с това лице не води до
възникване на договорни задължения между всеки отделен етажен собственик и това
лице във връзка с таксите за поддръжка. За да има договор трябва да има
изразена двустранно воля. Вярно е, че решенията на мнозинството от етажните
собственици към даден момент обвързват всички етажни собственици-дори гласували
„против“ тях, както и новите собственици, придобили това качество към последващ
решенията момент, но обвързаността е само по отношение на самите етажни
собственици. Нормите на ЗУЕС не предвиждат възможност с решение на ОС на ЕС да се създават
задължения за всеки отделен етажен собственик към трети за етажната собственост
лица във връзка с разходите за поддържането на общите части извън предвиденото
в т. 11, ал. 1, от чл. 11 от ЗУЕС възнаграждение на изпълнителя на дейността по
поддръжка. С решенията не могат да бъдат
обвързани етажните собственици с договори с трети лица, касаещи таксите. Самите
задължения за участие в разходите за поддръжка на общите части също нямат за
източник решението на ОС на ЕС. Техния източник е закона (чл. 6 от ЗУЕС), т.
10. Законът не предвижда вземанията съответни на тези задължения да могат да
възникват в патримониума на лице чуждо за ЕС. Това ясно се вижда от разпоредбите
на чл. 23, ал. 3 и ал. 4 от ЗУЕС, които уреждат „представителство“, а представителят
винаги действа от чуждо име и за чужда сметка (от името и за сметка на носителя
на правото/задължението) и от ал. 5, която дава право на всеки етажен
собственик да участва в делото-последния има това право именно защото той е
страната по материалното правоотношение. Настоящият състав на СГС споделя
напълно практиката на ВКС обективирана в решението по гр/.д. 4010/2013г.
Освен това в конкретния случай, както в решението на ОС на
ЕС, така и в представения договор възможността да се претендират таксите от
всеки етажен собственик е запазена за етажните собственици(„възложителя“). В
решението на ОС са определени правомощията на управителя, които той може да
предостави на изпълнителя по договора – да представлява етажната собственост
(тоест етажните собственици) при събиране на таксите, като управителя го упълномощи
за водене на съдебни процеси. Това категорично сочи, кой е материално
легитимиран да получи сумите-етажните собственици. В същият смисъл е и чл. 29
от самия договор.
В исковата молба обаче сумата се претендира от ищеца като
такси за поддръжка с твърдения, че той е носител на вземането за такси за
поддръжка по силата на самия договор и решението на ОС на ЕС и се иска осъждане
в негова полза. В нито един момент на процеса не е заявявано, че действа като
упълномощен от ЕС нейн представител. Няма твърдения, че това е дължимо негово
възнаграждение по чл. 11, ал. 1, т. 11, а и искания за присъждане на
възнаграждение, а и от съдържанието на протокола от ОС на ЕС и договора не се
установява и конкретен размер на възнаграждението- посочено е че таксите ще
покриват и възнаграждението, но не е ясно какво е самото то.
Предвид изложеното иска се явява неоснователен, а решението
с което е уважен следва да се отмени, като е безпредметно да се обсъждат
останалите оплаквания в жалбата.
При този изход на делото право на разноски за двете
инстанции има само въззивника-ответник по иска.
В първа инстанция ответника претендира разноски (по списък
на л. 141 от делото на СРС) за адвокат в исковия процес в размер на 864,00
лева. Направеното е възражение за прекомерност от страна на ищеца, което СГС
намира за основателно. Уговорения и платен размер на хонорар е в размер на
предявения иск, при минимален размер според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/2004г.
на Висш адвокатски съвет от 300,00 лева без ДДС, а ДДС 360 лева. Именно този
размер следва да се присъди за първата инстанция с оглед на неголямата фактическа
и правна сложност на делото- същото е приключило в две заседания, а по основния
въпрос довел до изхода на делото е налице практика на ВКС (посоченото по-горе
решение), което обуславя и по ниска правна и фактическа сложност.
На ответника не се дължат разноски за обезпечителни
производства, защото той самият не е направил такива. От представения договор и
фактура и извлечение от банкова сметка ***. 145 до 150 от делото на СРС се
установява, че трето за делото чуждестранно юридическо лице („М.-С.АБ“- Щвеция)
е платило разходите на адвоката. Право на разноски за съдебно производство имат
само страните по съответното производство, а извършилото плащането лице не е
страна, нито по обезпечителните, нито по настоящото дело.
Дължат се 5,00 лева за съдебно удостоверение.
За въззивната инстанция въззивника има право на разноски за
държавна такса в размер на 25,00 лева и на 360,00 лева за адвокатски хонорар,
предвид направено възражение за прекомерност, което СГС намира за основателно
по мотивите, досежно същото възражение за хонорара за първа инстанция, като
следва да се добави и че пред въззивния съд делото протича в едно заседание и без
събиране на доказателства.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 167437 от 04.08.2020г., постановено по гр.
д. № 47219/2019г. по описа на Софийски районен съд, 144 с-в, с което е уважен,
предявеният от „Ф.М.“ЕООД с ЕИК *******срещу „ВСБ Апартамент 3- Т.Х.“ЕООД с ЕИК
*******иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за заплащане
на сумата от 864,62 лева – такси по договор от 20.01.2016г. за управление и
поддръжка на общи части в ЕС на жилищен комплекс „В. С.Б.Б.Р.“ на адрес в гр. В.,
ул. „Южен залив“ 4 ведно със законна лихва от исковата молба, КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ предявения иск
като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ф.М.“ЕООД с ЕИК *******ДА ЗАПЛАТИ НА „ВСБ Апартамент
3- Т.Х.“ЕООД разноски в размер на 750 лева за двете инстанции от които 720,00
лева за адвокатски хонорари с включен ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2