Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Мездра, 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд-Мездра , наказателен състав , публично заседание на
Единадесети март две
хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател:
Евгени Божидаров
при
секретаря Валя Каменова ,
като
разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 73 /2021 г. по описа на съда, за да
се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от М.З.Т. *** чрез адв.Г.М. *** против електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия
К № 2356583 на ОД на МВР, с които за нарушение на чл.
21 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189 ал.4 вр. чл.
182 ал.1 т.4 от ЗДвП е санкциониран
с административно наказание "Глоба" в размер на 400 / четиристотин / лв.
Жалбата
е подадена в предвидения за това процесуален срок до РС-Враца,след което по
компетентност е изпратена на РС-Мездра .
В
жалбата се изтъкват съществени нарушения на административнопроизводствените
правила- неизправност на използваното АТСС,липсва описание на нарушението , не
е приспадната допустимата техническа грешка.Претендира се присъждане на
направени разноски .
В с.з
жалбоподателят не се явява и не се представлява .
Постъпило
е становище от адв.Г.М. с което се поддържа жалбата и се доразвива .Изтъква се
липса на номер и дата на протокола по използваното АТСС, липсва номер на направената
снимка на МПС с което е извършено нарушението , нарушения при съхранение на
информацията от АТСС , разлика в изписването на вида АТСС с което е установено
нарушението и за което е представен протокол за последваща метрологична
проверка , приложената фотоснимка не съдържа изискуем номер,твърдения за липса
на служител във връзка със съхранение на данните от използваното АТСС ,
неяснота по преценка индивидуализацията на мястото на контролираният участък
чрез използване на АТСС , неяснота за правомощията на използваното АТСС от
конкретен служител на МВР , липсва снимка на разположение на АТСС в нарушение
на чл.10 ал.3 от Наредба 8121з-532 /12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата .
Въз
основа на тези доводи се иска отмяна на ЕФНГ .
Наказващият
орган ,редовно призован,не изпраща представител . С писма изпращащо преписката в съда иска
потвърждаване на ЕФНГ.
Съдът
след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
е неоснователна .
ОД на
МВР гр.Враца издала на М.З.Т. *** на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.4 ЗДвП Електронен
фиш Серия К № 2356583 за налагане на глоба в размер на 400 лв.
за нарушение по чл.
21, ал.1 от ЗДвП установено с мобилно автоматизирано техническо средство TFR1-M 611 , за това, че на 21.10.2018 г. около 16,49
часа в с.Люти дол , по ул.“Иван
Йорданов“ до дом №44 с посока на движение гр.Ботевград при ограничение на
скоростта за населено място от 50 км/час управлявал собственият си автомобил „Мазда
6“ с рег.№ СА0062ХН със скорост 82
км/час ,при което е налице превишена
стойност на скоростта над максимално разрешената с 32 км/час .
Тази фактическа
обстановка съдът приема за установена от
събраните в хода на настоящото производство доказателства- ЕФНГ , фотоснимка на
автомобила с установената скорост и място , удостоверение за одобрен тип
средство за измерване , протокол за последваща метрологична проверка на
техническото средство , разпечатка от паметта на същото ,скица на мястото на нарушението с поставеното
мобилно АТСС , заповед за одобрен образец на ЕФНГ , справка за собствеността на
автомобила, протокол за използваното техническо средство , писмо на сектор
Пътна Полиция- ОДМВР-Враца за липса на дата на връчване на ЕФНГ и показанията на служител на ОД-МВР-Враца П.Д. поставил техническото средство с което нарушението било
установено .
Съдът констатира, че при издаване на
обжалваният Електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на електронния фиш
само на това основание.
Съгласно чл. 189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система /АТСС/ , в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба във фиксиран размер според съответното
нарушение. Издаването на електронния
фиш е последваща дейност, която се извършва от съответните ОД МВР въз основа на показанията на одобрените
автоматизирани технически средства или системи , които могат да бъдат както
мобилни, така и стационарни. Чл.189 ал.4 ЗДвП урежда задължителни реквизити на електронният фиш ,който са изчерпателно
изброени , а именно : териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези
лимитативни реквизити се съдържат в атакуваният ЕФНГ, поради което при издаването му не са
допуснати процесуални нарушения свързани
с липса на дата и място на издаване , посоката на движение на автомобила и място на нарушението, както и дали то е
установено с мобилно или със стационарно техническо средство вкл. и относно лицето което е позиционирало съответният вид АТСС.Нормата
на чл.189 ал.4 ЗДвП е специална по отношение реквизитите на електронният фиш и
в случая именно тя намира приложение пред общите правила на ЗАНН относими
единствено за АУАН и НП включващи дата
и място на съставяне , респ. издаване .
С измененията
на чл.165 ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в
сила от 22.05.2015 г./ и с приетата
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства или системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ
бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез
използване на мобилни технически средства или системи за видеоконтрол е изрично
регламентиран. С посочените
законодателни изменения ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС загуби своето
значение с преодоляване на празнотата
относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на
нарушения, тъй като именно акцента на соченото ТР е в насока за липса на
нормативна уредба по установяване на нарушението ,което води до възможности за
манипулация . Бе дадено и легално
определение на понятието „автоматизирани
технически средства или системи“ в
§6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за
измерванията, които установяват
и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или в
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат „стационарни“ когато са
прикрепени към земята и се обслужват
периодично от контролен орган, както и „мобилни“ когато са
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Налице е и дефиниция за ЕФНГ /електронен фиш за
налагане на глоба / съгласно §6 т.63 от ДР на ЗДвП- електронно изявление върху
хартиен , магнитен или друг носител, създадено чрез административно
–информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства
или системи, като в конкретният случай именно такова е използваното като
тип TFR1-M 611 ,като изготвените с тях снимки и видеозаписи
са веществено доказателствено средство в административният процес по силата
на чл.189 ал.15 ЗДвП . Поради това неправилно е да
се приеме , че разпоредбата на чл. 189
ал.4 ЗДвП изисква издаване на ЕФНГ
когато нарушението е установено в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
Касае се за санкционна правна норма , която не може да бъде тълкувана разширително
при императивна забрана за това по чл. 46 ал.3 ЗНА чрез позоваване на нормативни актове от
по-долна степен.Синтактичното , логическо и граматическо тълкуване извежда
извод , че при описаната хипотеза на чл. 189 ал.4 изр.първо ЗДвП е невъзможно нарушение свързано с движение на
МПС да бъде установено в отсъствие на нарушител като родово понятие , той като
именно управлението на МПС от физическо
лице с превишена скорост води до реализиране на този вид нарушения , в
който смисъл е и чл.188 ал.1 ЗДвП , или
иначе казано разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП
ясно указва издаването на ЕФНГ в отсъствие на контролен орган и на
нарушител, а не определя самото установяване на нарушението при липса на такива
субекти.Контролният орган се намира на
мястото на нарушението,когато то се
установява с мобилно АТСС,като по
този начин поставя начало и край на
работният процес по смисъла на посоченият §6 т.65 от ДР на ЗДвП, но
персонално не установява нарушението. В
този смисъл е константната, непротиворечива и последователна съдебна практика
на всички съдилища в РБ , като конкретно за апелативен район Враца
е изразена в Решение № 443 /
03.12.215 г. по КНАХД № 508/2015 г. на АС-Враца, Решение № 415/15.11.2016 по КНАХД № 496/16 г. на
АС-Враца, Решение № 450/ 14.12.2016 г. по КНАХД № 526/16 г. на АС-Враца , Решение
№ 222 / 21.10.2013 г . по КНАХД № 421/2013 г. на АС-Враца , Решение № 264 /
19.09.2013 г. по КНАХД № 430/2013 г. на АС-Враца и др..
При това положение настоящият състав
приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено с техническо средство в съответствие
с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се издава именно ЕФНГ в отсъствие на контролен
орган и на нарушител , а не се съставя АУАН по ЗАНН.
Налице
е изготвен на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване
е вменено в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. , в
който мястото на нарушението съпоставено със заявеното от свидетел Д. съответства
на това в ЕФНГ. Отразено е в протокола и посоката на движение , която не се
изисква да се описва в ЕФНГ съгласно чл.189 ал.4 ЗДвП .
От представените от АНО и приобщени от Съда
писмени доказателства става ясно, че са спазени и условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Използваното
автоматизирано техническо средство TFR1-M 611 е одобрено по реда на Закона за измерванията
и притежавало удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок на
валидност до 24.02.2020 г. , като е налице последващ метрологичен контрол на 12.10.2018
г. установено от приложен по делото протокол № 2-13-18 , което прави това АТСС към
момента на нарушението 21.10.2018 г. отговарящо
на изискванията за годност по чл.43 от ЗИ /Закон за измерванията/
Мястото,
на което е установено нарушението, като задължителен реквизит на издадения
електронен фиш, е посочено достатъчно конкретно и ясно с текстово описание на вид път , улица в
населено място и посока на движение ,въпреки ,че разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП не изисква посочване посоката на движение на автомобила. От приложените
веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189 ал.15 ЗДвП - снимки , изготвения от полицейски служител Д.
протокол за използвано АТСС и от показанията
на свид. П.Д. , също се установява
точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение –Мездра-Ботевград
,като същите са в резултат на правомерно
използване на техническо средство TFR1-M 611. Обобщено съвкупността на
доказателства потвърждава мястото на нарушението в ЕФНГ , поради което същото е
коректно и ясно отразено в санкционният
ел.фиш .
Видно
от фотоснимката и разпечатката от системата, действителната измерена скорост на
движение на автомобила е била 85 км/час в населено място , където по силата на
закон с основанието по чл.21 ал.1 ЗДвП максимално разрешената скорост за
движение е 50 км/час за леки автомобили . При действително измерена скорост от 85
км/час в издадения фиш била посочена по-ниската
скорост със стойност 82 км/час , след
като законосъобразно била приспадната допустима грешка, която при измерване на
скорост при полеви тест в обхвата до 100 км/ч. е в границите на 3км/ч. , а над
100 км/час е 3 % , което се
установява от отразеното в протокола за
последващата метрологична проверка и от разпечатката
от паметта на използваното АТСС под №133 със скорост от 85 км/час и наказуема
скорост от 82 км/час с наказуемо превишение 32 км/час .
Съгласно
чл.21 ал.1 ЗДвП максимално разрешената скорост на движение на МПС - леки
автомобили категория „В“ по смисъла на
чл. 150а ал.2 т.6 ЗДвП ,какъвто е процесният случай , в населено място е 50 км/час , поради което ограничението е по
силата на закона , а не с допълнителен знак съгласно чл.21 ал.2 ЗДвП , поради
което не се касае за липса на ограничителен знак на скоростта в участъка от
пътя където е извършено нарушението .
Установено било и не се оспорва от страните,
че процесният автомобил е собственост на
жалбоподателя . Съобразно чл.
188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. По делото не е налице
декларация по чл. 188 ЗДвП МПС да е управлявано от друго лице различно от
собственика , поради което правилно е определен и субекта на нарушението .
Нарушението
касае превишаване на разрешена скорост с
32 км час в населено място , поради
което санкцията за него е фиксирана по вид и размер като глоба 400 лв , поради
което е наложена правилно на основание чл.182 ал.1 т.4 ЗДвП .
Относно
възраженията на жалбоподателя в жалбата и становището от 08.03.2021 г. съдът
намира същите за неоснователни при
следните доводи :
Твърди
се, че използваното АТСС не отговаря на
изискванията на Наредбата на средствата
за измерване които подлежат на
метрологичен контрол. Посочва се нарушение на чл. 752 ал.2
и чл. 756 от Наредбата свързани с отчитащ ъгъл на пресичане на радарния
лъч. Използваното АТСС е технически изправно, което се потвърждава от приложеният протокол № 2-1318/12.10.2018 г. за последваща
метрологична проверка , което
означава , че не са нарушени
изискванията за техническа годност
на радарния скоростомер посочени
в Наредбата на средствата за
измерване които подлежат на метрологичен контрол. В този смисъл е несъстоятелно и възражението за липсваща последваща метрологична проверка , тъй като
съобразно цитирания по-горе протокол такава е извършена девет дни преди установяване на нарушението.
Възражението
относно неясно описание на нарушението
също е неоснователно. ЕФНГ съдържа всички реквизити изискващи описание на нарушението и посочени в чл. 189 ал.4 ЗДвП. Отразено е съответно място на нарушението,
използваното АТСС, установеният автомобил с който е извършено нарушението ,
точната дата и час , разрешена , установена и превишена стойност на скоростта и името на нарушителя , като собственик на
МПС с което е извършено нарушението и
към когото е насочена санкцията
при преценката на чл. 188 ал.1 ЗДвП.
Приспаднат
е в ЕФНГ и техническата грешка от 3%,
което се установява от данните във
фотоснимката с измерена скорост от 85 км./ч. , като в ЕФНГ наказуемата
базова скорост е изчислена на 82 км./ч.
и съответно на това превишение от 32 км./ч. в населено място.
Възразява
се също , че липсва номер и дата на протокола по използваното АТСС. Това
възражение е основателно доколкото действително такива реквизити липсват , но те не са от
категорията на съществените процесуални
нарушения , тъй като протокол за използвано АТСС е налице и е подписна от съставилия го служител П.Д..
Изтъква
се разминаване между изписването на АТСС в ЕФНГ
и в протокола за последващата метрологична проверка. Съдът установява , че в ЕФНГ номера е 611,
като този номер също е вписан коректно в
протокола за извършената последваща метрологична проверка от 12.10.2018 г. под
№2-13-18. Действително в него е посочен
типа използвано техническо
средство с № 4835, но на следващия
ред идентичния номер е 611 и
съответства на ЕФНГ. Номер 4835
е посочен като номер на
удостоверението за одобрен тип средство
за измерване, което е приложено към
делото по надлежния ред. На последната
страница от протокола за метрологична проверка
е посочено , че техническото
средство е прикрепено към автомобил СА
4771МН. В протокола за разпит на св. П.Д. е посочено това обстоятелство, като
техническото средство е било поставено в автомобил с № СА 4771 МР. Касае се за
техническа грешка в изписване на
последната буква „Р“ вместо „Н“, която
не представлява съществено процесуално
нарушение ограничаващо правото на защита
на санкционираното лице.
Защитата
твърди, че липсва номер на снимката на която е заснет автомобила извършил
нарушението. Такъв номер се съдържа в лявата вертикална крайна част на снимката, но не може да се
разчете напълно, поради ксерокопиране и прихващане на тази част към делото. Въпреки това липсата на
съответен номер не ограничава
правото на защита, тъй като останалите данни по снимката водят до
недвусмислен извод, че това е автомобила
с който е извършено нарушението като е посочено
дата и час на същото, регистрационния номер на автомобила , посоката и режим на
движение, както и измерената , ограничената и превишената скорост , които данни
съответстват на останалата доказателствена съвкупност.
Относно твърдението , че не е ясен служител за съхранение
на данните от използваното АТСС, то съдът намира , че
това обстоятелство от една е правно релевантно за спора относно извършеното нарушение , а на второ място
касае действия на МВР след извършване на нарушението,т.е те не са елемент от
неговото доказване .
Поредното
възражение е , че не е ясно мястото на контролирания участък чрез използване на
АТСС. Действително в протокола за
използване на АТСС не е посочено начало и край на участъка , но това не
опорочава този официален документ, който
е подписан от съответното дл. лице . Водачите на МПС са длъжни да спазват правилата за
движение винаги и навсякъде, поради което съдът не
приема за съществено обстоятелството, че
в протокола за използваното АТСС не е конкретно посочен контролирания
участък. В същото време в този протокол е посочено точно местонахождение на
нарушението , което съответства на контролирания участък , а отделно от
това задължение за вписване на
контролиран участък съобразно реквизитите на този протокол е само при режим на измерване в движение ,
който очевидно не намира приложение в конкретния случай , тъй като в протокол е
посочен установен режим на измерване
„стационарен“ с посока на задействане
„приближаване“. Тези обстоятелства допълнително правят и това
възражение не състоятелно за липса
на отразен контролиран участък в протокола за използваното АТСС, тъй като е
свързан с необходимост от посочване само при режим на работа на АТСС „движение“
, т.е при движещо се МПС с поставено в него АТСС , което е неотносимо към
конкретният случай .
Твърди се и неяснота относно правомощията по използването на АТСС от конкретен служител на МВР. Нарушението не се установява от служител на
МВР , а от АТСС, което работи автоматично.
В този смисъл , съдът не намира за нужно да изследва правомощия на служители на МВР в тази насока , тъй като
това обстоятелство не е свързано пряко с установяване на нарушението от
автоматизирано техническо средство.
На
последно място защитата твърди, че липсва снимка на разположението на уреда в
нарушение на чл. 10 ал.3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. за условията и реда за използване на АТСС
за контрол на правилата за
движение по пътищата. Внимателен прочит
на тази разпоредба указва , че такава
снимка се прилага при временно разположен на участък от пътя автоматизирано техническо средство. В случая
техническото средство не е разположено директно на участък на пътя , а е било в служебен автомобил на МВР, т.е. разпоредбата е приложима когато
се използва така наречената „тринога“, която се поставя извън служебен
автомобил на МВР на участък от пътя,
като тази хипотеза в случая също не е
налице. Отделно от това липсата на снимка по чл. 10 ал.3пр.2 от цитираната разпоредба не ограничава правото на защита на
наказаното лице и не представлява съществено процесуално нарушение, в който
смисъл е и Решение № 333/14.10.2020 г. на АС-Враца по к.а.н.д. № 293/2020 г.
По
изложените по-горе съображения, с оглед липсата на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и при безспорната установеност и доказаност
на процесното нарушение, авторството на деянието, както и на всички факти и
обстоятелства, при които е било извършено, Съдът намира, че обжалваният
електронен фиш следва да бъде потвърден , като от събраните по делото доказателства се установи
по несъмнен начин, че състава на административното нарушение по чл.
21, ал.1 от ЗДвП описано в атакуваният
ЕФНГ е осъществено от обективната и субективна страна и за него правилно е
приложена относимата санкционна норма по чл. 189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.3 ЗДвП .
При
този изход на процеса искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по
адвокатска защита е неоснователно .
По делото
са направени от РС-Мездра разноски от 10
лв.за явяване на свидетел , поради което следва да се възложат в тежест на
санкционираното лице на основание чл.189 ал.3 НПК вр.чл.84 ЗАНН .
При
изложените съображения и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН РС-Мездра в този съдебен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като правилен и законосъобразен електронен фиш
за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия К № 2356583
на ОД на МВР, с които М.З.Т. *** за нарушение на чл.
21 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189 ал.4 вр. чл.
182 ал.1 т.4 от ЗДвП е санкциониран
с административно наказание
"Глоба" в размер на 400
/ четиристотин / лв.
ОСТАВЯ без уважение
като неоснователно искането на М.З.Т. за присъждане на разноски като платен
адвокатски хонорар .
ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 НПК вр.чл.84 ЗАНН М.З.Т. *** ,ЕГН:********** , да заплати в полза на РС-Мездра по бюджета на
съдебната власт направени разноски в размер на 10 /десет/ лева за явяване на
свидетел.
Решението
подлежи на обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Враца .
Районен съдия: