Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 14.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора Вутева, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
гр. д. № 315 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Подадена е въззивна
жалба от Ц.С.Т. срещу решение № 76/10.03.2020 г.,
постановено по гр.д. № 541/2018 г. на РС- Ихтиман, с което е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето Ц. Ц. Т., ЕГН: **********,
на майката В.П.К. с ЕГН: ********** и определено местоживеене на детето на
адреса на майката в с. К., общ. Костенец, обл.
Софийска, ул. „Д.“ № 00. Определен е режим на осъществяване на лични отношения
между бащата Ц.С.Т. и детето Ц. Ц.Т., както следва: бащата да се среща с детето
всяка първа събота от месеца от 11, 00 ч. до 14, 00 ч., в присъствието на
майката или член на нейното семейство в дома на майката или на територията на
с. К., общ. Костенец, обл. Софийска, както и бащата
да комуникира с детето всяка втора и трета събота от месеца чрез техническо
средство - телефон или интернет средство
за комуникация, чрез провеждане на един разговор с продължителност от 15 минути
на телефонния номер, ползван от детето, а при липса на такъв, на телефонния
номер ползван от майката. С постановеното решение, бащата Ц.С.Т. с ЕГН: **********
е осъден да заплаща на детето Ц. Ц.Т., ЕГН: **********, чрез неговата майка и
законен представител В.П.К. с ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на по
127, 50 лв. за периода от 01.06.2018 г. до 31.12.2018 г., месечна издръжка в
размер на по 140 лв. за периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2019 г., месечна издръжка в размер на по 152,50 лв. за периода от 01.01.2020 г. до промяна на обстоятелствата, платима до 10-то
число на съответния месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска. На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, Ц.С.Т. е осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Ихтиман държавна такса в размер на 50 лв.,
както и държавна такса в размер на 219, 60 лв. върху определения размер на
издръжката.
В жалбата се навеждат твърдения за
незаконосъобразност на постановеното решение, в частта по отношение на
определения режим на лични отношения на бащата с детето. Счита, че районният
съд му е определил много кратко време за
това. Според жалбоподателя трябва да
вижда детето два-три пъти месечно от петък до неделя, на адреса му в гр. В..Изтъкнати
са аргументи, че детето следва да се вижда и с баба си и дядо си по бащина
линия. Твърди, че ответницата употребява алкохол и психотропни лекарства, по
телефон му заявила, че детето не е от него и няма да го види. Твърди, че е
давал пари за детето, но майката с тях си закупувала алкохол и лекарства, които
й били изписвани от личната лекарка. Излага твърдения, че В. не работи, няма
приятели и не общува с никой, поради което счита, че не е в състояние да
отглежда детето. Заявява, че решението на РС по въпроса за дължимата издръжка е
правилно. С оглед на горното моли въззивния съд да уважи
подадената въззивна жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК,
ответникът по жалба В.П.К., чрез адв. В.К. изразява
становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че предвид факта,
че жалбоподателят се намира в затвора и предвид възрастта на детето, съдът
правилно е определил по-ограничен режим на лични контакти с детето. Посочва, че
на регистрирания от ответника настоящ адрес живее семейство, което няма
роднинска връзка с ответника. По същество моли въззивната
жалба да бъде отхвърлена.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от
процесуално легитимирано лице- ответника по иска Ц.С.Т., в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Установява се следната фактическа
обстановка от значение за спора:
Видно от копие на удостоверение за
раждане детето Ц. Ц.Т. е родено на *** *** от майка В.П.К. и баща Ц.С.Т..
От служебна бележка, издадена от
Директора на Детска градина "Радост", с. К., се установява, че детето
е записано в яслена група за учебната 2019/2020 г.
От свидетелство за съдимост /л. 48-60 от
делото/ се установява, че Ц.С.Т. е осъждан и изтърпява наказание „лишаване от
свобода“, видно от служебна бележка от 16.07.2019 г., издадена от Затвор-гр. С.З..
От заповед за защита, издадена по реда
на чл. 18 от ЗЗДН се установява, че същата е издадена за защита на ищцата за
извършена проява на домашно насилие от ответника, като на същият е забранено да
я приближава за срок от 18 месеца и е определено местоживеене на детето при
майката за срок от 18 месеца.
От писмо на РП-Ихтиман се установява, че
е образувано досъдебно производство срещу ответника за престъпление по чл. 296,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От писмо от МБАЛ „НКБ“ ЕАД се
установява, че няма данни за хоспитализация или прегледи на ищцата.
От медицинско направление от 10.07.2017
г., издадено от доктор С.П.К. се установява, че В.П.К. е клинично здрава и не
страда от психични заболявания.
От социален доклад на ДСП гр. Ихтиман се
установява, че от момента на раждането детето се отглежда от майката и бабата
по майчина линия в жилището на последната, което представлява къща в добро
състояние, в която има и обзаведена стая за детето. Посочва се в доклада, че
детето е добре обгрижено, потребностите му се
задоволяват и е силно привързано към майка си и баба си.
Ищцата е изслушана по реда на чл. 127,
ал. 2, вр. чл. 59, ал. 6 СК. Заявява, че само тя и
бабата на детето полагат грижи за него. Посочва, че бащата е живял за около 1
м. и 20 дни при семейството, през който период я е тормозел, харчел парите от майчинството
и не е полагал грижи за детето.
Бащата също е изслушан по реда на чл.
127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 6 СК. Счита, че следва да
има контакт с детето поне по телефон, майката пречела на контактите му.
Заявява, че не е изпращал пари за детето.
Свидетелката М. дава показания, че
детето от раждането се отглежда от майката и бабата по майчина линия. Бащата не
се интересувал от него и не помагал в отглеждането му. Детето разполага със
самостоятелна стая.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
РС-Ихтиман е постановил детето Ц. Ц.Т.
да остане за отглеждане и възпитание при майка му В.П.К., на която са
предоставени родителските права.
Определен е следният режим на лични контакти с бащата: бащата да се среща с детето
всяка първа събота от месеца от 11, 00 ч. до 14, 00 ч., в присъствието на
майката или член на нейното семейство в дома на майката или на територията на
с. К., общ. Костенец, обл. Софийска, както и бащата
да комуникира с детето всяка втора и трета събота от месеца чрез техническо
средство - телефон или интернет средство
за комуникация, чрез провеждане на един разговор с продължителност от 15 минути
на телефонния номер, ползван от детето, а при липса на такъв, на телефонния
номер ползван от майката.
Основното
оплакване във въззивната жалба касае определения режим
на лични отношения на бащата с детето, като се акцентира на обстоятелството, че
майката не е в състояние да го отглежда.
Мерките относно личните отношения между
детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските
права, следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за
поддържане на отношенията между деца и родители, като тези мерки не трябва да
стават допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите /ППВС
№ 1 от 12.11.1974 г., т.4/. Принципно положение е, че тези мерки трябва да
бъдат преди всичко в интерес на детето. Чрез постановените мерки трябва да се
осигури възможност на детето да общува максимално пълноценно и с двамата
родители, а желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да
проявяват любов и загриженост трябва да бъде преценявано отново с оглед
интересите на детето. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти
следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от
роднините и приятелския кръг на майката и бащата.
От събраните
доказателства в тяхната съвкупност- писмени и гласни се установява безспорно,
че отношенията между родителите са силно влошени и същите не могат да постигнат
разбирателство по тези въпроси.
На първо място, както вече се посочи,
следва да се изхожда от преценка на интересите на детето, като съдът следи служебно за това. При определяне на
мерките следва да се отчита възрастта на детето, потребностите му,
разстоянието, на което следва да бъде придвижвано и възможностите за адаптация
при промяна не само на дома, но и на населеното
място. От друга страна, следва да се има предвид, че независимо на кого е
предоставено упражняването на родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля и
значение за формиране и подпомагане развитието на детето. Съответно, трябва да
бъде отчетена необходимостта от запазване и развитие на личните отношения с
родителя чрез определяне на подходящ за това режим, за да може да бъде
съхранена и развита емоционалната връзка помежду им. Детето Ц. Ц.Т. е на
3-годишна възраст, от самото раждане живее в с. Костенец, с майка си и баба си
по майчина линия. От социалният доклад се установява, че жилището представлява
едноетажна къща в добро техническо състояние. За детето има обособена
самостоятелна стая за отдих и занимания, обзаведена съобразно пола, възрастта и
нуждите на същото. Хигиената в жилището е на много добро ниво. Майката е в
отпуск по майчинство и получава месечно обезщетение в размер на 475 лева.
Дадено е заключение, че потребностите детето се задоволяват адекватно, като
същото е много привързано към майка си и баба си по майчина линия.
Социален доклад за жилищните условия на
бащата не е изготвен, тъй като същият е търсен многократно на настоящия си
адрес, на който според събрани сведения на съседи никога не е пребивавал
/становище от ДСП-Видин, л. 63 от делото/. Бащата на детето изтърпява наказание
„лишаване от свобода“ в затвора-гр. В..
С оглед ниската възраст на детето /3
год./, въззивният намира, че не би било в интерес на
детето пътуване до гр. В. 2 или 3 пъти в месеца /както желае жалбоподателят/,
тъй като това би било крайно изморително за дете на неговата възраст. При
осъществяване на контактите на детето с баща му, майката е наложително да
присъства, с оглед ниската му възраст, а срещите трябва да се осъществяват на
територията на с. Костенец.
С оглед изложеното, следва да се постанови
следния режим:бащата да се среща с детето всяка първа
събота от месеца от 11, 00 ч. до 14, 00 ч., в присъствието на майката или член
на нейното семейство в дома на майката или на територията на с. К., общ.
Костенец, обл. Софийска, както и бащата да комуникира
с детето всяка втора и трета събота от месеца чрез техническо средство - телефон или интернет средство за
комуникация, чрез провеждане на един разговор с продължителност от 15 минути на
телефонния номер, ползван от детето, а при липса на такъв, на телефонния номер
ползван от майката.
Поради
съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези
на РС-Ихтиман решението следва да се потвърди в обжалваните части.
По
отношение на определеният размер на дължима издръжка, решението не е обжалвано.
Жалбоподателят изрично в жалбата посочва, че е съгласен с решението по
отношение на определената издръжка /л.7 от делото/.
Воден от горното, окръжният съд
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 76/10.03.2020 г., постановено по гр.д. № 541/2018 г. на РС- Ихтиман, в
частта, в която е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето Ц. Ц. Т.,
ЕГН: **********, на майката В.П.К. с ЕГН: ********** и определено местоживеене
на детето на адреса на майката в с. ., общ. Костенец, обл.
Софийска, ул. „Д.“ № 00. Определен е режим на осъществяване на лични отношения
между бащата Ц.С.Т. и детето Ц. Ц.Т., както следва: бащата да се среща с детето
всяка първа събота от месеца от 11, 00 ч. до 14, 00 ч., в присъствието на
майката или член на нейното семейство в дома на майката или на територията на
с. К., общ. Костенец, обл. Софийска, както и бащата
да комуникира с детето всяка втора и трета събота от месеца чрез техническо
средство - телефон или интернет средство
за комуникация, чрез провеждане на един разговор с продължителност от 15 минути
на телефонния номер, ползван от детето, а при липса на такъв, на телефонния
номер ползван от майката.
Решението
не е обжалвано и влязло в сила в частта, в която бащата Ц.С.Т. с ЕГН: **********
е осъден да заплаща на детето Ц. Ц.Т., ЕГН: **********, чрез неговата майка и
законен представител В.П.К. с ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на по
127, 50 лв. за периода от 01.06.2018 г. до 31.12.2018 г., месечна издръжка в
размер на по 140 лв. за периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2019 г., месечна издръжка в размер на по 152,50 лв. за периода от 01.01.2020 г. до промяна на обстоятелствата, платима до 10-то
число на съответния месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска
и в частта за разноски на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от същото.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.