№ 3031
гр. София, 13.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. В. А.
като разгледа докладваното от В. В. А. Административно наказателно дело
№ 20231110205568 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 144 от
АПК, във вр. с чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е молба от адв. А. И. от САК - процесуален представител на
В. Б. Б., ЕГН **********, за изменение на решение № 3082/29.06.2023 г.,
постановено по НАХД № 5568/2023 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, в
частта за разноските. В молбата се излагат съображения, че не са налице
основанията на чл. 63д ал. 4 ЗАНН за присъждане на разноски в полза на
въззиваемата страна, тъй като не е била защитавана от юрисконсулт. Навежда
се, че в производствата по ЗАНН защитата се осъществява с участие на
представителя в производството, като депозирането на писмени становища,
защити и бележки е недопустимо и не осъществява защита по см. на чл. 63д
ал. 4 ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл. 60 ал. 2 ЗАНН регламентира
задължение на наказващия орган да изложи доводите си за законосъобразност
на обжалвания акт в съпроводителното писмо, с което
административнонаказателната преписка се изпраща в съда. Прави искане
съдебно решение 3082/29.06.2023 г., постановено по НАХД № 5568/2023 г. по
описа на СРС, НО, 94 състав, да бъде изменено в частта за разноските, като
претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноски бъде
отхвърлена.
Молбата на основание чл. 248 ал. 1 ГПК е връчена на въззиваемата
страна, от която в срока по чл. 248 ал. 2 ГПК не е депозиран отговор.
1
Молбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248 ал. 1
ГПК, а разгледана по същество е неоснователна.
Производство по НАХД № 5568/2023 г. по описа на СРС, НО, 94 състав,
е образувано по жалба на В. Б. Б., ЕГН **********, чрез адв. А. И. от САК
против електронен фиш серия К № 6691590, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 600, 00
/шестстотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. чл. 21 ал. 1 ЗДвП. С
решение № 3082/29.06.2023 г. съдът е потвърдил обжалвания електронен фиш
и на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ е осъдил
жалбоподателя В. Б. Б., ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи сумата от 80, 00 /осемдесет/ лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Не се споделят доводите в молбата, че не са налице основания за
присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна. Съгласно чл. 63д ал.
4 ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта
по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. В настоящия случай в производството пред районния съд са
депозирани писмени бележки от юрк. М. Д. – процесуален представител на
директора на СДВР, заведени с вх. № 141559/19.05.2023 г., с които е заявено
становище по основателността на обжалването на електронния фиш и по
доводите във въззивната жалба, като е заявена и претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Обстоятелството, че в проведеното на
31.05.2023 г. съдебно заседание въззиваемата страна не е изпратила
процесуален представител, не препятства правото да й бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, „тъй като процесуалното представителство
включва както явяването пред съд, така и изготвянето на жалби, становища,
писмени отговори и всякакви други действия, свързани с образуваното
съдебно производство“ (така и определение № 2233 от 18.03.2022 г. по адм. д.
№ 12343/2021 г. на АССГ). В конкретния случай въззиваемата страна е била
представлявана от юрисконсулт, който е изготвил и представил писмени
бележки по основателността на подадената жалба и е изложил съображения
2
по законосъобразността на атакувания електронен фиш.
Не се споделят доводите в молбата, че въззиваемата страна има
задължение съгласно чл. 60 ал. 2 ЗАНН да изложи съображенията си по
основателността на оспорването в съпроводителното писмо, с което
материалите по административнонаказателната преписка се изпращат в съда.
Разпоредбата на чл. 60 ал. 2 ЗАНН задължава наказващия орган в 7-дневен
срок от получаване на жалбата или протеста да ги изпрати заедно с цялата
преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочи
доказателствата в подкрепа на обжалвания или протестиран акт. Разпоредбата
предвижда задължение за посочване на доказателствата, но не и за излагане
на съображения по основателността на обжалването, още по-малко – за
тяхното изчерпателно посочване. Противното разбиране би означавало на
практика да бъде ограничена възможността на наказващия орган да оспори
всякакви допълнително наведени възражения и аргументи от въззивния
жалбоподател в хода на образуваното съдебно производство.
На следващо място, действително, както се сочи и в молбата, в
производството по Глава III, раздел V от ЗАНН субисидиарно приложение
намират разпоредбите на НПК съгласно препращащата разпоредба на чл. 84
ЗАНН. Макар производството по НПК да е устно съгласно чл. 19 НПК и в
това производство в изрично предвидени хипотези е уредена възможност за
депозиране на писмен отговор (чл. 247в ал. 3 НПК, чл. 252 ал. 4 изр. последно
НПК). Предвид горното съдът намира за неоснователни доводите в молбата
за недопустимост на представеното писмено становище, поради което и е
съобразил същото в постановеното решение, както впрочем и обективираното
в молба вх. № 148416/29.05.2023 г. становище по основателността на
оспорването от процесуалния представител на въззивника, който също не се е
явил в съдебното заседание на 31.05.2023 г.
Предвид всичко изложено съдът намери, че молбата за изменение на
решението в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, на основание чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 144 от
АПК, във вр. с чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от адв. А. И. от САК – процесуален
представител на В. Б. Б., ЕГН **********, за изменение на решение №
3082/29.06.2023 г., постановено по НАХД № 5568/2023 г. по описа на СРС,
НО, 94 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Препис от определението да се връчи на жалбоподателя В. Б. Б. /на
посочения в жалбата съдебен адрес/, на адв. А. И. и на СДВР.
След връчване на определението делото да се докладва на съдията –
докладчик за администриране на подадената касационна жалба срещу
решението и на евентуално подадена жалба срещу настоящото определение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4