Присъда по дело №289/2015 на Окръжен съд - Видин

 МОТИВИ  ПО ПРИСЪДА №39/15.09.2016 Г. ПО НОХД №289/2016 Г. ПО

ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД -  ВИДИН.

 

 

В съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3 Съдът изготви следните мотиви по НОХД №289 по описа за  2015 година на Видински окръжен съд, както следва:

 

            Делото е образувано по обвинителния акт на Окръжна прокуратура град Видин, с който е повдигнато обвинение срещу П.М.Ц., ЕГН **********,***, за това, че на 31.10.2014г. около 23.30часа, в град Видин, в завединие „*****“, находящо се в същия град, на ул.“*****“№****, чрез нанасяне на удар с нож причинил прободно-порезна рана на предно-долна част на лява половина на гръдния кош, проникваща в гръдната кухина с нараняване на сърцето, умишлено умъртвил лицето И. Е. Г. – ЕГН ********** ***, като е извършил убийството в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия И. Е. Г. с насилие – нанасяне на удари с крака и ръце, от което е било възможно да настъпят тежки последици за П.М.Ц., поради  което е обвинен за престъпление по чл.118, предложение1, във връзка с чл.115 от НК.

          Делото се гледа за втори път, след отменително решение №332/26.10.2015г. по в.н.о.х.д.№898/2015г. на Софийски апелативен съд и връщането му за ново разглеждане на прокурора с указания относно допуснатите съществени нарушения на  процесуалните правила.

Представителят на Окръжна  прокуратура – Видин в съдебно заседание заяви, че поддържа обвинението така както е подвигнато с обвинителния акт и поддържа на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ над средния размер   , предвиден за това деяние по НК, което наказание да изтърпи ефективно.

По делото са постъпили писмени молби от наследника на пострадалия И. Е. Г. – Е.Г.Д.,  негов баща, подадена от повереника му адвокат Ж.Ж. ***  и П.Л.П. - съжителка на пострадалия, подадена в лично качество, за конституирането им като частни обвинители и граждански ищци и същите са конституирани в тези процесуални качества. Е.Д. е предявил граждански иск срещу подсъдимия в размер на 100 00.00/сто хиляди/лева, представляващи  обезщетение  за причинените му неимуществени вреди, а П.П. също е предявила граждански иск в размер на 50 000.00/петдесет хиляди/лева, също представляващи обезщетение за причинение  й неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху съответните суми, и за двамата, считано от датата на извършването на деянитео - 31.10.2014г., до окончателното изплащане на главницата. На П.П. по нейно искане е назначен служебен защитник.

Повереника на частния обвинител и граждански ищц Е.Г. – адвокат Ж. поддържа в съдебно заседание наложеното наказание да бъде над средния размер за съответното престъпление и да бъде ефективна, като счита, че граждански иск е доказан по своето основание. Претендират се разноските по делото.

Повереника на частния обвинител и граждански ищец П.П. – служебния защитник адвокат Д.М. ***, поддържа, че правната квалификация на деянието е  законосъобразна и се сочи, че наказанието  следва да бъде определено над средния размер, а предявения граждански иск доказан както по основание, така и по  размер.

          Подсъдимият, представляван от защитника – адвокат Л.М. ***, счита, че са налице данни по делото, които сочат, че деянието може да се квалифицира по чл.119 НК, тоест че е налице превишаване на неизбежната отбрана. По отношение на наказанието се иска то  да бъде определено под средния размер, предвиден в закона. По отношение на предявените граждански искове, намират, че и двата предявени граждански иска са неоснователно завишени и особено иска на П.П..

В последната си дума подсъдимият също моли за наказание под средния размер, предвиден в закона.

От доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната    съвокупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П.М.Ц. е български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, безработен. С пострадалия И. Е. Г. са приятели от деца, което обстоятелство се доказва както от обясненията на  подсъдимия, така и от останалите гласни доказателства, като същите са останали добри приятели до настъпилото трагично събитие на 31.10.2014г. Те често се виждали и пиели заедно както у дома на пострадалия, така и по заведения.

На 31.10.2014г. пострадалият И. Е. Г. се намирал в заведението „********“, намиращо се в град Видин, на ул.“*****“№****, където бил с компания, в която присъствали техния работадател – свидетелят Б.И.Б., както и свидетелите Г.Т., И.П., Т.М. и С.И..  Около 21-21.30 часа подсъдимият П.Ц. позвънил на пострадалия  И.  Г. по телефона, за да се видят в домашна обстановка, каквато уговорка имали, и последният го поканил да дойде в същото заведение да пият заедно, като не му казал, че е в компания с други хора. Около 22.00 часа, подсъдимият пристигнал в заведението и  отишъл на масата, където бил пострадалият и компанията му/л.6 ДС приобщени свид.Б.Б./. След като поседял там, подсъдимият отишъл на масата на свидетеля Б., където си поръчал бира, поговорили малко и подсъдимият отново отишъл на  масата, където бил пострадалия с компанията си. Оказало се, че на свидетелят Б.Б., който е техен работодател в дърводобива, подсъдимият не му бил приятен и не желаел да бъде в тяхната компания, което обстоятелство се установява безспорно от показанията на свидетеля Г.Т.  “Б.каза на И. да каже на къдравия да се маха от масата, защото  не му е приятен“ /л.63 ДП, приобщени/. Това била причината пострадалия да се нахвърли с обидни думи към подсъдимия: “Около полунощ започнаха да се разменят обидни думи между И. и този човек,  къдравия. Не съм обърнал внимание, кой е започнал, само видях, че по едно време започнаха двамата  да се бутат помежду си, изправиха се отстрани на масата...Аз се изправих между тях да ги разтърва, за да не се бият. Настана сбиване, събраха се още доста хора  покрай нас, други клиенти на заведението. По едно време някой ме удари в скулата под дясното око, но не видях кой.“/л.63гръб/ Последвало много кратко сбиване, при което станали всички от  компанията на пострадалия/с изключение на свидетеля С.И./, явно в негова защита, нападнали подсъдимия, като пострадалия ударил с юмрук силно подсъдимия и той паднал на земята. Същото се установява и от показанията на свидетеля Е.И./л.50 ДП, приобщени/ -“Боят  продължи около една минута, като дебелият човек падна на земята. Не видях кой го е ударил, за да падне.“ В  боя участвал и пострадалия, който докато подсъдимия бил на земята му нанесъл удари с юмруци и крака, което се установява от показанията на  свидетеля Я.Д.-/л.83 ДП, приобщени/  „Мисля, че вуйчо ми удари П., и той падна на замята, но той стана  много  бързо“, както и от тези на свидетелката Ц. Ц./л.58 ДП, гръб, приобщени/“ „Както си играеха изведнъж видях, че се сбиха. И. удари другия много силно и той падна на земята. Тогава другият каза на И. „****“ – „Абе, брат, какво ми направи“. Свидетелят Т.М. установява на /л.64 ДП, приобщени/, че „По-конкретно видях, че се бият...И., по прякор „*****,“ който реже дърва при „К.“ и едър мъж, бузест, с червена фланела...Ние останалите от нашата компания и компанията на този с червената фанела ги разтървахме като изкарахме И. отвън.  И. беше афектиран и казваше, че ще  пребие онзи другия. Б. дори удари шамар на И. и му  каза да не прави проблеми“. В боя свидетелят Г.Т. е бил ударен от подсъдимия, което обстоятелство силно раздразнило пострадалия-/л.56 ДП, свидетелят Б.Б. – „Г. като излезе  каза, че някакъв го е ударил. Аз го  попитах кой го е ударил, а той  ми каза, че бил някакъв дебел/.“

От показанията на всички разпитани свидетели се установява по безспорен начин, че след този кратък бой цялата компания на пострадалия заедно с пострадалия, с изключение на свидетеля С.И., са изведени навън извън заведението. Установява се също безспорно, че оставайки в заведението, подсъдимият, който имал кръв на дясната си  буза след побоя звъннал на тел.112 и поискал намеса на полицията поради това, че е  бил пребит. В тази връзка са налице както множество гласни показания на разпитаните свидетели, така и запис, който бе изслушан в съдебната зала. След около 1-2 минути според свид.Е.И./л.50 ДП/ - “След около 1-2 минути И. влезе в заведението и започна да вика на дебелия човек „защо се биеш, защо скачаш“. След това И. бутна дебелия човек, който не залитна, а си остана на  място. После дебелия човек бутна И., който залитна назад и си удари гърба в климатика, който  беше до тяхната маса. После се вкопчиха един в друг и видях как И. си скръсти ръце около тялото приклекна и падна  на земята по гръб и започна да се върти. Не съм го чул да вика. Докато И. се въргаляше на земята дебелият човек си взе якето от сепарето и излезе. Не съм видял дебелия човек да държи нещо в ръцете си.“ Съдът особено цени показанията на този свидетел, тъй като той от една страна не е бил в компанията  на пострадалия, а е бил на съседна маса, видял е конкретния момент така както го описва, а от друга страна неговите показания обобщават показанията на останалите свидетели, които са видяли отделни моменти от връщането на пострадалия в заведението до падането на земята на  пострадалия. Нещо повече – в съдебно заседание този свидетел конкретизира този момент,  видно от показанията му /на л.117 от делото/ – „Когато И. влезе вътре, подсъдимият си  беше на същото място. И. се насочи към П.. Мисля, че П. беше седнал, И. влезе вътре, като викаше „той ми е приятел, защо го удари, защо правиш проблеми, като се напиеш, все така правиш“. Мисля, че след като И. отиде при него, П. стана и започнаха да си говорят. Когато П. се изправи, И. го бутна в  гърдите с ръце и му каза “ти луд ли си, какво правиш...Не знам дали И. беше ядосан като влезе след първото сбиване, но викаше силно.“

 Всички разпитани свидетели са категорични, че са видяли „сбутване“, „сборичване“, „бутане“ между пострадалия и подсъдимия: свид.К.Р./л.52 ДП/- „След около няколко минути И. ***** се върна в заведението и започна да говори с дебелия човек. Веднага след това се сбутаха с И. и И. падна на земята и отново спряха музиката“; свид.С.И./л.55, приобщени/-„По някое време  колегата ми влезе и нещо се сборичкаха  с тоя другия човек.“; свидетеля Е.И. – /л.116 от делото/ “Аз видях, че започнаха да се бутат двамата – П. и убития И....Според мен И. не искаше да го нападне, а само се бутаха...След това И. първи бутна подсъдимя. Не съм видял удар, бутна го. След което започнаха да се  бутат взаимно. Като че ли се прегърнаха и се бутаха. При това второ блъскане, само те двамата се бутаха, други не.“ Единственият свидетел, който твърди, че след връщането си в заведението пострадалият е ударил подсъдимия с юмрук е свидетелят Д.С./л.53 ДП, приобщени/-„След около 1-2 минути И. се върна в заведението и започна да се кара с дебелия човек, после го удари с дясната ръка с юмрук в лицето. Дебелия човек падна на земята, обаче се изправи много  бързо и се вкопчи в И. Няколко секунди след това се пуснаха като И. падна на земята, мисля че по  корем...“.    По своето естество тези показания на този свидетел според съда представляват обединени факти от  първото и второто сбиване, тъй като от една страна всички други свидетели установяват падане на подсъдимия на пода единствено при първото сбиване и съответно същите тези свидетели не установяват падане на пода на подсъдимия при второто спречкване между него и пострадалия. Несъмнено обаче дори и така  поднесени, дори и тези показания на този свидетел установяват, че нападението от пострадалия към подсъдимия е било преустановено, че пострадалият не е бил в процес на нападение спрямо подсъдимия, защото и  той установява, че първо именно подсъдимия „много обързо се вкопчи в И.“. Безспорно се доказва обаче, от така посочените по-горе свидетелски показания, че при връщането си в заведението пострадалия е влязал и е поискал викайки, сметка на подсъдимия защо се е бил с хората от неговата компания и защо е ударил свидетеля Г.Т.,  и то непоследствено, след като неговия работодател свидетелят Б.Б. му е ударил шамар отвън по повод възникналия бой. Тези установени по безспорен начин факти доказват, че пострадалия е бил афектиран от станалото от една страна, а от друга същият е бил и пиян и войнствено настроен още преди идването на подсъдимия в заведението - свидетелят Е.И./л.49ДП, приобщени/ - „По едно време И. отиде до тоалетната и се спря до мен и ми каза, че тая вечер щял да бие някакъв Б..“ От така посочените свидетелски показания се установява също по  безспорен начин, че след като му се развикал пострадалия и подсъдимия се вкопчили един в друг, което състояние води до привеждане и на двамата като за схватка, което обяснява и заключението на вещото лице, че когато е бил наръган с ножа, пострадалия е бил в „приведено положение“. Двамата са  били така близо един до друг, че почти никой от свидетелите не е видял ножа в ръцете на подсъдимия и самите действия по трите наръгвания на пострадалия, с изключение на свидетелката Ц.Ц./-л.58ДП, гръб, приобщени/ - „Започнаха да говорят, но нямаше как да чуя, тъй като бяха далеч. Просто стояха един срещу друг. Изведнъж И. започна да ходи като замаян и се срина на земята...Другият мъж с червената фланела тръгна да бяга от  заведението, като видах, че в дясната си ръка държи окървавен нож.“

Всички свидетели установяват, че след като пострадалия паднал на земята, подсъдимият бързо избягал от заведението, като бил подгонен от двама от музикантите в заведението. Бягайки той потърсил помощ при негов съученик – свидетелят П.А., живевещ наблизо до заведението, където и бил намерен от органите на  реда. Този свидетел установява, че подсъдимия държал нож в ръката си и го накарал да го остави. Свидетелят, който гонел подсъдимия – Ц.Ц. установява/л.68 ДП, приобщени/, че „Докато гонихме П., той през цялото време викаше „помощ полиция“.....Тогава П. викаше, че ще ни избие трепереше целият и изглеждаше като обезумял.“ И други свидетели установат състоянието, в което се е намирал подсъдимия след като наръгал пострадалия - свидетелят П.А./л.167 от делото/ -„Видях, че П. е видимо пиян и беше уплашен. Той викаше - „спаси ме, те искат да ме убият“, или да ме бият, нещо такова.“; свидетелката Ц.Ц.-/л.166 от делото/ - “Когато се разминахме с П., той бягаше и беше уплашен.“; свидетелят М.М. на л.125 от делото –„Като казвам, че подсъдимият беше уплашен смятам, че е така, тъй като той буквално трепереше и се тресеше.“; свидетелят А.Ц. на л.126 от делото – „...но видях, че е нож. Човекът, който го дъреше беше уплашен. Трепереше, виждаше се, че е притеснен много.“

От така посочените свидетелски показания, от които съдът извежда фактическата обстановка се различават единствено показанията на свидетелите Д. и Я. Д., племенници на пострадалия, и то в два основни пункта – първият - че връщайки се в заведението чичо им – пострадалият, отишъл да си вземе якето и в момента на навеждане подсъдимият го нападнал и  вторият – че от излизането на чичо им навън пред заведението и връщането му в заведението изминали 20 минути. Второто  противоречие беше изчистено с прочитането на показанията им от досъдебното производство и изявлението им, че поддържат тези си показания от ДП. Относно първото противоречие, съдът след обстоен анализ на всички свидетелски показания намира, че тези показания на двамата близки на пострадалия не намират никаква опора в останалите гласни доказателства.

От изготвеното и приложеното заключение на съдебно медицинската експертиза/л.145 ДП/, прието от съда, от което се установява, че са констатирани  „прободно-порезна рана на преднодолна част на лява половина на гръдния кош отпред, близо до срединната линия,  проникващо в гръдната кухина с нараняване на сърцето, прободно-порезно нараняване в горна предна дясна част на корема, непроникващо в коремната кухина, предно-прободно нараняване на горната странична част на дясно бедро, незасягащи важни съдове“.

Вещото лице е конкретизирало, че „нараняването на гръдния кош прониква през хрущялната част на 9-то ребро в околосърдечната торбичка в дясна предна част, дясна камера, през сърдечната преграда – в лява камера, с остър кръвоизлив в гръдната кухина, притискащ белите дробове. Раневия канал върви отдясно на ляво е леко нагоре и назад, с дължина около 10 см. Касае се за удар с достатъчна сила за прерязване на ребро и почти цялата ширина на сърцето.

Останалите две наранявания имат същата посока, но преминават само под кожата.

Най-вероятно, при нанасянето на удара в ръдния кош, пострадалият е бил в приведено състояние на горната част на тялото.“

Във връзка с пострадалия, вещото лице е установило също, че той е бил в тежко алкохолно опиянение в стадий на елиминация, което пък самостоятелно би могло да доведе до смърт от алкохолно отравяне, отчитайки установената концентрация на алкохол в кръвта му – 3,12 промила/л.130 ДП/ и в урината – 5,08 промила/л.129 ДП-протоколи за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол/.

На  досъдебното производство/л.138/ е извършена и комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза от две вещи лица, приета от съда, които са дали категоричните заключения, че подсъдимият не се води на дипансерен учет, не страда от психично заболяване или психопатии, не страда от алкохолна, наркотична или друга зависимост и че към момента на извършване на деянието – 31.10.2014г. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от него.

Пак на досъдебното производство е извършена съдебно-психиатрична експертиза/л.227 ДП/, конкретно относно психическото състояние на подсъдимия Ц. към момента на извършване на деянието на 31.10.2014г., заключението на която е видно, че потвърждава заключенията на комплексната експертиза от една страна, а от друга вещото лице смята, че подсъдимият  към конкретния момент на извършване на деянието „е действал в състояние на стрес, предизвикан от страх за собствения му живот.“  В съдебно заседание, след конкретизиране на този извод, вещото лице е посочило категорично, че няма налице патологичен афект, че „условията,  при които е действал подсъдимия в конкретния случай, аз определям като стресогенна среда“, че физиологичния афект е този, който фигурира на границата между нормалното и болестност, както и това, че „предходните събития най-вероятно са улеснили физиологичния афект, за което е спомогнало и употребата на алкохол.“ Вещото лице е заявило, че „В конкретния случай съм категоричен, че има елементи на физиологичен афект.“/л.204 от настоящото дело/.

По досъдебното производство е налице и съдебно медицинска експертиза/л.190 ДП/ за определяне характера и степента на телесното увреждане на подсъдимия Ц., от която се установява, че при същия са установени „контузия на главата – кръвонасядане в областта на дясна орбита и в областта на дясно слепоочие; кръвонасядане на лявата подбедреница“, които са от характер да причинят болка и страдание.

Горната фактическа обстановка се установява от всички доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК – протокол за оглед на местопроизшествието/л.2 ДП/, фотоалбум от оглед по повод на деянието, фотоалбум от оглед на труп на И.Г./л.15 ДП/ фотоалбум на открит нож, скойто е извършено престъплението, протокол зма оглед и изземване /л.32 ДП/, фотоалбум за личен обиск на подсъдимия /л.35 ДП/, протокол за личен обиск на подсъдимия/л.48 ДП/, справка за съдимост на подсъдимия/л.85 ДП/, както и от всички гласни доказателства събрани в съдебно заседание и приобщените такива по реда на чл.281 от НПК и от приетите експертизи по делото.   протоколи за разпит на свидетелите, съдебно медицинска експертиза/л.27-30/, автотехническа експертиза/л.33-41/, свидетелство за съдимост/л.89-90/.

- по съставомерността на деянието - от така установената фактическа обстановка, Съдът  намира, че подсъдимият П.М.Ц. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав чл.118, предложение1, във връзка с чл.115 от НК, а именно:

- от обективна страна – по безспорен начин се установява, че на 31.10.2014г. около 23.30часа, в град Видин, в заведение „****“, находящо се в същия град, на ул.“******“№***, чрез нанасяне на удар с нож, подсъдимият П.  Ц. причинил прободно-порезна рана на предно-долна част на лява половина на гръдния кош, проникваща в гръдната кухина с нараняване на сърцето, и е умъртвил лицето И. Е. Г.. В тази връзка относно авторството няма спор, а и самият подсъдим го признава. Действително конкратните пробождания свидетелите не са  видяли поради състоянието на вкопчване един в друг между подсъдимия и пострадалия, но факта на падането на окървавеното тяло на пострадалия на земята след това съприкосновение между тях е установено категорично от събраните по делото свидетелски показания.

- от субективна страна – така осъщественото  деяние извършено е умишлено,  при форма на вина – пряк умисъл, който се установява най-вече от действията на подсъдимия, с които същият е наръгал с нож пострадалия няколко пъти и то в жизнено важна част на тялото – в областта на сърцето и чрез нараняването му е причинил смъртта му. От тези действия съдът прави извода, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и е искал настъпването им.

- по правната  квалификация – съдът в настоящия състав прие единодушно, че така посочената от обвинението правна квалификация е правилна, а тя е по чл.118, предложение 1, във връзка с чл.115 от НК. Преценката за наличието на правното състояние „силно раздразнение“ се извършва от съда на базата на конкретните  факти по делото. Съдът прие, че установените факти обосновават наличие у подсъдимия на силно раздразнение в наказателноправен смисъл по време на извършването на  деянието с неговите  признаци – мигновеност на реакцията, стеснение на съз нанието и импулсивност на действията. Това състояние е предизвикано от пострадалия с поведението, очертано в нормата на чл.118 от НК – насилие, тежка обида или друго противозаконно действие и от него следват посочените в закона последици за дееца конкретно в случая. Предизвиканото състояние на силно  раздразнение трябва да е  ограничено във времето, т.е. реакцията на поведението на пострадалия  да е  мигновена, изразяваща се във внезапно възникване на решението за умъртвяване и пристъпването към  неговото изпълнение.

Фактите по делото установяват както поведението като описаното от страна на пострадалия, така и реакция на подсъдимия като описаното, а именно:

по поведението на пострадалия – видно от така установената фактическа обстановка, в инкриминираната вечер на 31.10.2014г. пострадалият е бил в компания със своите колеги и работодател, като той самият е бил употребил сериозно количество алкохол. Както бе установено, същия е бил настроен войнствено още преди скандала, като е  заявил на свидетелят Е.И./л.49ДП, приобщени/ - „По едно време И. отиде до тоалетната и се спря до мен и ми каза, че тая вечер щял да бие някакъв Б..“ Свидетелят Т.М. също установява,че „И. беше афектиран и казваше, че ще  пребие онзи другия пострадалия.  Б. дори удари шамар на И. и му  каза да не прави проблеми“. Безспорно беше доказано от свидетелите и факта, че при първия бой пострадалия е ударил силно с юмрук подсъдимия, вследствие на който удар той е паднал на земята, а при влизането  на  пострадалия отново в замедението  след 1-2 минути след извеждането му навън, също се доказа, че е  викал на подсъдимия – свид.Е.И. /л.117 от делото/ – „Когато И. влезе вътре, подсъдимият си  беше на същото място. И. се насочи към П.. Мисля, че П. беше седнал, И. влезе вътре, като викаше „той ми е приятел, защо го удари, защо правиш проблеми, като се напиеш, все така правиш“. Мисля, че след като И. отиде при него, П. стана и започнаха да си говорят. Когато П. се изправи, И. го бутна в  гърдите с ръце и му каза “ти луд ли си, какво правиш...“. Не знам дали И. беше ядосан като влезе след първото сбиване, но викаше силно.“

От  всички конкретни факти, посочени по-горе, съдът е категоричен, че: безспорно е налице „стресогенна среда“, такава каквато я определя вещото лице К., предизвикана от първия бой, при който подсъдимия е бил съборен на земята от пострадалия с удар с юмрук от една страна, а от друга недружебюбното отношение на работодателя на пострадалия и неговата компания, които съответно са били няколко души. Към това следва се прибави и поведението на пострадалия при влизането отново в заведението и това, че същият е бил афектиран, викал на  подсъдимия и му искал сметка защо е ударил човек от неговата компания. Самото вкопчване един в друг е също  факт, който  говори за предстояща разправа между двамата, които факти общо са довели до състоянието „силно раздразнение“ у подсъдимия, което състояние е предизвикано от пострадалия с удара с юмрук, нахвърлянето му с викове след влизането в заведението и вкопчването им в хватка с подсъдимия, от които действия е било възможно да настъпят тежки последици  за виновния. Възприемането на тези евентуални тежки последици от подсъдимия се доказват от обажданията му на телефон 112, както и състоянието му след като избягал от заведението, като повтарял, че искат да го убият.

Във връзка с този си извод съдът възприема изцяло заключението на съдебно психиатричната експертиза на подсъдимия както относно „стресогенната среда“, така и относно категоричния извод на вещото лице, че  „В конкретния случай съм категоричен, че има елементи на физиологичен афект.“/л.204 от настоящото дело/.

по поведението на подсъдимия: от фактическата обстановка се установява, че подсъдимият е  бил извикан в заведението от пострадалия да пият заедно. Когато отишъл обаче в заведението се оказало, че пострадалият е там с компания, която не го иска на масата си от една страна, а от друга въпреки, че го е поканил в заведението, пострадалият е останал на масата с компанията си и не е отишъл при него, факт, който е достатъчен да предизвика раздразнение у подсъдимия. Последващите събития са ескалирали степента на това раздразнение до „силно“, тъй като при първия бой всъщност набития е бил именно подсъдимия, и въпреки това, при връщането си отново в заведението пострадалият му поискал сметка защо е посегнал на човек от компанията му. И окончателно вкопчването им един в друг довело до онова състояние „силно раздразнение“, визирано в чл.118 от НК.

Настоящият състав прие, че са налице и основните признаци на „силното раздразнение“ – мигновеност на реакцията, стеснение на съз нанието и импулсивност на действията, които признаци извежда от събраните по делото факти: независимо, че е бил  фактически набит при първия бой, подсъдимият не е пристъпил към  саморазправа с пострадалия, а се е обадил на телефон 112. Съдът прослуша много внимателно записа от това обаждане и констатира, че подсъдимият сравнително спокойно уведомява за това, че е „пребит като  куче“ и моли да бъде изпратена патрулка, тоест иска да се намесят органите на реда. Когато обаче отново се връща пострадалия, викайки му и искайки му сметка, а впоследствие и вкопчили се един в  друг –свидетелят Д.С. установява, че подсъдимият„много бързо се вкопчи в И.“, и  така двамата приведени в хватка, са последвали трите хаотични удара, които са на равнището на „приведено положение“. Освен това, видно от констатациите на вещото лице А.И. по съдебно медецинската експертиза, установено е, че само удара, с който е наранено сърцето е с голяма сила, тъй като „Касае се за удар с достатъчна сила за прерязване на ребро и почти цялата ширина на сърцето.“, като за другите два удара вещото лице е конкретизирало, че „Останалите две наранявания имат същота посока, но преминават само под кожата.“ Действително ударите са в жизнено важни области на тялото, но тези факти показват, че ударите са били хаотични, поради факта, че същите са нанесени с различна сила, което пък от своя страна  доказва както импулсивността на  действията на подсъдимия, така и мигновеността на реакцията и стеснението на съзнанието. Този извод се подкрепя и от заключението на вещото лице-психолог/л.204 от делото/, който установява, че при стресогенната ситуация реакциите  „могат да бъдат скъсени реакциите, които настъпват“, както и че на сресогенна основа обстоятелствата се възприемат по начин, различен от нормалния т.е. при спокойна остановка. 

С оглед на възприетите факти, съдът възприе изцяло и обясненията на вещото, дало заключение на съдебно-психиатрична експертиза/л.227 ДП/, конкретно относно психическото състояние на подсъдимия Ц. към момента на извършване на деянието на 31.10.2014г., като в разясненията на вещото лице в съдебната зала относно страха на  подсъдимия за живота му, се намира и отговора на възражението на защитника на подсъдимия, поддържайки, че именно този факт е  достатъчен за  квалифициране на деянието по чл.12, ал.4 от НК/уплаха и смущение/ или по чл.19 НК-/състояние на страх/. Вещото  лице пространно в съдебно заседание /л.204 от делото/обясни, че страхът и  раздразнението са свързани, „като страхът е следващият  етап от раздразнението. Тоест трябва да има раздразнение, за да настъпи страх“. В конкретния случай това заключение на вещото лице е категорично доказано, тъй като както бе посочено по-горе във фактическата обстановка, след като избягал от заведението, подсъдимият бил уплашен, треперел, тресял се,  „изглеждаше като обезумял“. С оглед на  тези си съображения, съдът прие, че не са налице признаците на деянията по чл.119 НК и чл.12, ал.4 от НК.

С оглед на всички изложени по-горе съображения съдът прие за доказана посочената правна квалификация, каквото е и становището за законосъобразност на същата и на повереника на гражданския ищец и частен обвинител П.П. – адвокат ѝ М..

по възраженията и аргументите на страните:

1. - по възражението на защитника на подсъдимия относно квалифицирането на деянието по чл.12, ал.4 от НК и чл.119 от НК, съдът изложи съображенията си по-горе.

2. - по взражението на повереника на гражданския ищец и частен обвинител Е.Д. – адвокат Ж. за това, че деянието следва да бъде квалифицирано по чл.116, ал.1, т.11 във вр. с чл.115 от НК, каквато била първоначалната правна квалификация, съдът намира същото за неоснователно впредвид установените факти по делото, изложени по-горе, както и поради липса на доказателства за „хулигански подбуди“.

    - по възражението за липса на причинна връзка между нанесения удар от пострадалия и последващите действия на подсъдимия при връщането на пострадалия в заведението, съдът подробно се обоснова по-горе, че началото на стресогенната обстановка е  поставено с първия бой, при който пострадалия ударил подсъдимия и го съборил на земята. Съдът се обоснова по-горе, че всички свидетелските показания са категорични, че след много кратко време -1-2 минути, пострадалият отново се е върнал в заведението и както неговото поведение /искал сметка на подсъдимия за предишния бой, викайки/, така и това на подсъдимия /след сборичването му нанася три удара с нож/, представляват продължение  и край на тази стресогенна обстановка. Поради това съдът намира, че е налице непосредствена зависимост между нанесения удар от пострадалия и последвалото убийство, като този извод се потвърждава и от заключението на вещото лице /на л.204 от делото/ - „Предходните събития най-вероятно са улеснили физиологичния афест, за което е спомогнало и употребата на алкохол.“

 -по вида и размера на  наказанието - за извършеното престъпление по чл.118, предложение1, във връзка с чл.115 от НК, се предвижда наказание „лишаване от свобода” от една до осем  години. Съдът прие единодушно, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия П.М.Ц. следва да бъде „лишаване от свобода” за срок от шест години и шест месеца. При определяне на вида и размера на наказанието, съдът прецени наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – признанието, чистото съдебно минало на подсъдимия и съжалението за извършеното деяние, както и наличните отекчаващите  отговорността обстоятелства – факта, че подсъдимият е извършил деянието в пияно състояние, за което освен, че подсъдимия е направил признания, същото се доказва от събраните писмени доказателства, това, че въпреки, че са били приятели от детство, подсъдимият е извършил убийство – най-тежкото престъпление против личността, личността на подсъдимия за която има данни по делото, че е невъзъдържан и конфликтен,  и не на последно място броя на ударите, които с оглед това, че са приятели, както и с оглед областта, в която е прободен пострадалия, са много. С оглед на горните изводи на съда, то наказанието следва да бъде наложено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и състава единодушно прие горепосочения размер от шест годи и шест месеца.

относно предявените граждански искове:

1.По гражданския иск на гражанския ищец  Е.Г.Д., предявен в размер на 100000.00/сто хиляди/лева, съдът с оглед на установените факти и на принципа на справедливостта прие, че справедливия размер е 30000.00/тридесет хиляди/лева, отчитайки следното: гражданския ищец е  баща на пострадалия и загубата му безспорно е много болезнена. Същевременно обаче, пострадалият с поведението си както при първия бой, така и при извършване на деянието, е допринесъл за трагичния резултат и то в тежко алкохолно опиянение, и то в стадий на елиминация, което пък самостоятелно е  могло да доведе до смърт от алкохолно отравяне, отчитайки установената концентрация на алкохол в кръвта му – 3,12 промила/л.130 ДП/ и в урината – 5,08 промила/л.129 ДП-протоколи за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол/, видно от заключението на вещото  лице.

2. По гражданския иск на гражданския ищец П.Л.П., предявен в размер на 50000.00/петдесет хиляди/лева, съдът прие, че справедлия размер е 20000.00/двадесет хиляди/ лева, поради съображенията, че същата е живяла на семейни начала с пострадалия от сравнително кратко време – от 2010 година, видно от показанията на свидетелката Гергана Евлогиева Маринова-/л.129 от делото/, от една страна и от друга имайки предвид поведението на пострадалия, изложено по-горе.

Съдът постанови подсъдимият да заплати направените разноски на досъдебното производство в  размер на 2819.32/осемстотин и деветнадесет лева и 32 стот./лева по  сметка на ОД на МВР Видин, както и 190.00/сто и деветдесет/ лева разноски  във фазата на съдебното  следствие по сметката на ВСС - София, както и държавна такса върху уважената част на гражданските искове в общ размер от 2000.00/две хиляди/лева, както и  да заплати направените разноски на гражданския ищец и частен обвинител Е.Г.Д. в размер на  2000.00/две хиляди/лева за  адвокатски хонорар.

Съдът се произнесе и относно  на веществените доказателства, подробно описани в присъдата, които следва да се приложат и счатат неразделна част към делото, запечатани с печат на ВОС.

 

Водим от горните съображения, Видинският окръжен съд постанови присъдата си.

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: