Р
Е Ш Е
Н И Е № 260541
гр. Пловдив, 22.02.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 10400 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективносъединени искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр.
с чл. 430 от ТЗ, и чл. 86 от ЗЗД от „Експресбанк“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 92, представлявана от ......
М.М. и Е.Х. против М.Г.Л. с ЕГН ********** с адрес ***. .......................за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумите в размер на 4 734.70
лева главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
-21.06.2019 г. до изплащане на сумата, и сумата от 1 150.67 лева
възнаградителна лихва за периода от 20.06.2016 г. до 20.06.2019 г. Претендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че на 10.06.2015 г. страните са сключили
договор за кредит „Експресо“ № ...... за сумата от 5 000 лв., която
следвало да се върне с лихва за целия срок на договор от 1093.40 лв. и премии
за застраховка „Живот“ от 197 лева за 60 месеца, в периода 15.08.2015 г. до
15.07.2020 г. на равни месечни вноски от по 104,84 лв. , при уговорен номинален
лихвен процент от 7,99 % и разход за застраховка „Живот“ -1,44 %. На 10.06.2015
г. заемната сума била преведена на кредитополучателя. Първите 4 вноски били
заплатени по погасителния план. Вноската с падеж 15.12.2015 г. не била
заплатена. Не се заплатили и останалите от № 5 до № 47-в размер на 3444,03 лв.
и от № 47-60-в размер на 1290,67 лв. Върху нея се дължи възнаградигтелна лихва
от 7,99%, която за три години преди подаване на исковата молба възлиза на
сумата от 1150,67 лв. Кредиторът се
опитал да обяви предсрочната изискуемост на вземанията, но волеизявлението на
банката не достигнало до кредитополучателя. Като обявление следва да се счита
подаването на исковата молба. има
характер на покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от адв. Ц., в
качеството му на особен представител, със становище за неоснователност на
предявените искове, които се оспорват по основание и размер.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства-договор за потребителски кредит от 10.06.2015
г. и погасителен план към него се установява, че на 10.06.2015 г. между
страните е постигната договорка за отпускане на ответника от „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД потребителски кредит в размер от 5000 лв. Срокът за
погасяване е до 15.07.2020 г. от по 104.84 лв. Лихвеният процент е 7,99%. ГПР е 10,23 %. При просрочване
и предсрочна изискуемост се дължи лихва 6 пункта над номиналния лихвен процент.
Предвидено е заплащане на застраховка „Живот“ оскъпяваща с 1,44 %. При забава
на плащане може да бъде обявена предсрочна изискуемост.
От изготвеното заключение от 13.11.2020 г. по извършената ССЕ е видно, че
предоставената в заем сума е преведена на кредитополучателя по банковата и
сметка на 17.06.2015 г. Извършвани са плащания от длъжника в периода 15.08.2015
г.-15.11.2015 г., които са погасили 265,30 лв. –главница и 161,61 лв.-лихва.
Неиздължените суми са 4734,70 лв.-главница и 1150,67 лв. договорна лихва.
Общата дължима сума е 8311,29 лв., която включва-главницата, 2586,33 лв.
–дължима лихва след изискуемост, 31,12 лв., санкционна лихва, 270,28
лв.-просрочена лихва, 16,80 лв.-просрочена застраховка и 672,06 лв.
–обезщетение за забава за периода 22.06.2019-13.11.2020 г.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Доколкото ищеца обляга притенцията си на сключен между страните договор за
кредит и настъпила предсрочна изискуемост, съдът намира, че на първо място
следва да се прецени дали е налице такава. Обявяването на предсрочната изискуемост
по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, което е получено от длъжника при наличие на обективни факти за това. Тъй като се касае за предявен осъдителен иск съдът
намира, че това съобщаване може да бъде обективира в самата искова молба и
поражда правни последици с връчването на препис от нея на ответника по иска. Независи, че всички книжа са връчени на особения
представител на ответника съдът намира, че съобщаването е надлежно и следва да
породи правните си последици от датата на връчването-07.01.2020 г., тъй като особения
представител се назначава за охрана на интересите на ответника.
Предвид събраните писмени доказателства-договор за кредит и ССЕ съдът
намира, за установено настъпване на обстоятелства пораждащи право на кредитора
за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията на ответницата. От значение за
установяване какви по вид и размер вземания са били изискуеми и неплатени към
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, са уговорките между
страните относно дължимата главница, договорната лихва и условията и начина,
при които се начислява наказателна лихва, допълнителени задължения, размера, структурата и падежите на вноските по
погасителен план. С оглед вида на възникналото
между страните кредитор и длъжник правоотношение, от което произтича процесното
задължение и отправените от ответника възражения за недължимост и задължението
на съда да следи служебно за наличие на неравноправни клаузи, нарушения на
императивни правни норми уреждащи правовия ред, настоящия състав намира че на
първо място следва да се обсъдят въпросите за съответствието на постигнатите в договора
уговорки с разпоредбите на ЗПК, действал към момента на сключването.
Съгласно чл. 14 ЗПК (отм.
ДВ бр. 18/2010 г.) Когато не са спазени изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4 -
14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1
и чл. 10, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по
чл. 14, ал. 2
- изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в ал.
2, а именно , че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Действително
договорът е сключен
в писмена форма и в няколко екземпляра, съобразно броя на страните по него,
както и не се притендират задължения, които да не са уговорени. Липсата обаче
на доказателства установяващи представяне на преддоговорна информация на
длъжника, както и връчване на предназначения
за него препис сочи нарушение на
чл. 6, ал. 1 и 2 от ЗПК.
По
отношение записания лихвен процент съдът намира, че липсва уточнение за базата,
върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница. Това води до неяснота относно начина на разпределяне на лихвата във времето на погасяване,
а оттам - и до начина на формирана на възнаградителната лихва. Независимо, че
лихвения процент е фиксиран трябва да са посочени условията за прилагането му.
Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка кога и
как е начислен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер. На
следващо място договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит. Годишният процент на разходите следва да
включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В процесния договор
кредиторът е посочил като абсолютна стойност лихвения процент по заема, както и
процента на допълнителния разход за застраховка „Живот“, но общия им сбор се
различава от посочения ГПР. В тази връзка следва да се отбележи, че липсва ясно
определена методиката на формиране на годишния процент на разходите по
кредита-кои компоненти включва и как се формира. Доколкото разпоредбите на ЗПК
сочат, че годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, за да бъде същия ясен и разбираем за потребителя трябва да
предоставя информация за всички включени разходи, които той ще направи по повод
отпуснатия кредит. Такава яснота не е налице.
Предвид
изложеното съдът намира, че е налице нарушение на императивната разпоредба на
чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗПК е налице, което само по себе си е достатъчно, за да се
приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 14, ал. 1 ЗПК във вр. с
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Това по аргумент на чл. 14, ал. 2 от ЗПК сочи
наличие на предпоставки за връщане от длъжника само на чистата стойност на
кредита без лихви или други разходи. Доколкото се установява от изготвеното
заключение по извършената ССЕ, че са налице плащания по договора в размер от 426.91
лв. следва да се приеме, че с тях е погасена част от главницата, поради което
дължима е останала такава в размер от 4 573.09 лв., за която иска се явява основателен и следва
да се уважи, като за разликата над нея до притендираната от 4 734.70 лв. да се отхвърли.
Предвид
направените изводи за недължимост на определените по договора лихви, съдът
намира, че иска по член 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху дължимата главница за периода от подаване на
исковата молба
до окончателното и изплащане се явява основателен и следва
да се уважи, а притенцията за заплащане на сумата от 1 150.67 лева
възнаградителна лихва за периода от 20.06.2016 г. до 20.06.2019 г. да се
отхвърли.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски, съразмерно на уважената
част- за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и на особен представител в
размер от 721,45 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв.
На ответника разноски не следва да се присъждат поради липса на отправено
искане и представени доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Г.Л. с ЕГН
********** с адрес ***. .......................да заплати на „Експресбанк“ АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 92,
представлявана от ...... М.М. и Е.Х. сумата от 4573,09 лв.(четири хиляди
петстотин седемдесет и три лева и 09 ст.) главница, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба -21.06.2019 г. до изплащане на сумата, както и
сумата от 871,45 лв. за разноски за производството.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от„Експресбанк“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 92, представлявана от ......
М.М. и Е.Х. против М.Г.Л. с ЕГН ********** с адрес ***. .......................искове
за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата над 4573,09 лв.(четири хиляди
петстотин седемдесет и три лева и 09 ст.) до 4 734.70 лева (четири хиляди
седемстотин тридесет и четири лева и 70 ст.)-главница, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба -21.06.2019 г. до изплащане на сумата,
както и сумата от 1 150.67 лева (хиляди сто и петдесет лева и 67 ст.) - възнаградителна
лихва за периода от 20.06.2016 г. до 20.06.2019 г.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА
ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ