Р Е Ш Е Н И Е
№ 2273
гр. В., 05.06.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14296 по описа на ВРС за 2016-та година, 9-ти с-в, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искове на А.С.А., ЕГН**********,
иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на П. на Р. Б., за сумата 10000.00лв. – неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания, стрес, малоценност,
унижено достойнство и опетнено име на ищеца в обществото, в резултат на
неоснователното му привличане като обвиняем
по ДП №115/2007г. на СГП и повдигането на обвинение срещу него по НОХД №5261/2010г. на СГС, за
престъпление по чл.321, ал.2 НК – участие в ОПГ с цел престъпления по чл.278а и
чл.278б НК, за което е признат за невинен с влязла в законна сила на
18.11.2011г. присъда, ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 17.11.2016г. до
окончателното изплащане, както и за сумата
3053.31лв. – законна лихва за
забава върху главницата за периода 16.11.2013г.
– 16.11.2016г.
Ищецът твърди, че на 01.02.2008г. в 10.20часа бил
задържан за 24 часа по ЗМВР, а в 16.00часа на същия ден бил привлечен като
обвиняем по ДП №115/2007г. на СГП за престъпление по чл.321, ал.2 НК – участие
в ОПГ с цел престъпления по чл.278а и чл.278б НК.
На
25.11.2010г. на ищеца било повдигнато обвинение за за
престъпление по чл.321, ал.2 НК – участие в ОПГ с цел престъпления по чл.278а и
чл.278б НК, а на 14.12.2010г. е била потвърдена от съда взетата по ДП, с
привличането на обвиняем на 01.02.2008г., мярка за неотклонение „парична
гаранция от 5000лв.”, потвърдена впоследствие и от въззивната инстанция.
По обвинителния акт
било образувано НОХД №5261/2010г. на СГС, по което били проведени четири
о.с.з., на които подсъдимият присъствал и се защитавал, като с присъда от
24.03.2011г. на СГС подсъдимият бил признат за невинен, а мярката за
неотклонение била отменена. Присъдата била потвърдена и на втора инстанция и
влязла в сила на 18.11.2011г.
Ищецът
твърди още, че в резултат на всичко изложено претърпял редица душевни страдания. Още при задържането му
ищецът получил болки, но му била отказана лекарска помощ. През цялото време на
разследването и наказателното производство той изпитвал постоянен страх и
чувство за малоценност и унижено достойнство. Твърди, че бил диагностициран от
психиатър за „остра стресова реакция”. Доброто му име в обществото, сред
колеги, приятели и в семейството, било опетнено. Мярката му за неотклонение
допълнително допринесла в тази връзка. А поради наказателното производство му
било отнето разрешението за огнестрелно оръжие и така бил лишен от единственото
си хоби – ловът.
Въз
основа на характера на обвинението, периода на следствените и процесуални
действия с негово участие, вида и продължителността на мярката за неотклонение
и негативните изживявания от тях, моли за обезщетение в претендирания
справедлив според него размер. Моли за присъждане и на законна лихва за забава
върху него, за период от три години преди иска.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва привличането на ищеца
като обвиняем, задържането му по ЗМВР, наложената му от съда мярка за
неотклонение, повдигането на твърдяното обвинение срещу него, образуваното по
обвинението НОХД и финалното му оправдаване по него.
Исковете обаче оспорва изцяло по основание и размер. В
тази връзка навежда доводи за погасяване по давност на исковото вземане; за
недоказаност на претърпяните по вид и обем вреди и неотносимост на действията
на ПРБ към твърдяните вреди (липса на причинна връзка), като изрично оспорва
ищецът да е получавал психиатрични заболявания или епизоди. Евентуално счита
размера на главния иск за силно завишен и несъответен на принципа на
справедливостта, включително с оглед естеството на мярката „парична гаранция
5000лв.”, разглеждане и приклюване на делото в
разумен срок (3 години и 10 месеца с участието на ищеца) и други. Аналогично
счита за неоснователен изцяло или евентуално по размер, акцесорния иск. Моли за
отхвърлително решение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Между
страните са напълно безспорни, като се потвърждават изцяло и от приобщените на
л.9-37 постановление за привличане на обвиняем с наложена мярка за
неотклонение, съдебно одобрен протокол за претърсване и изземване, справка за
задържане по ЗМВР, заповед за задържане по ЗМВР, протокол за разпит на
обвиняем, решение на СГС и други, както и от приобщените на л.60-253 от делото
заверени преписи от материалите по НОХД №5261/2010г. на СГС и ДП №115/2007г. на
СГП, сред които част от цитираните актове, а също и протоколи от проведени с
участието на подсъдимия о.с.з., препис от решение на САС по ВНОХД №668/2011г. и
други, следните обстоятелства: Че на
01.02.2008г. в 10.20часа ищецът бил задържан за 24 часа по ЗМВР; че в 16.00часа
на същия ден бил привлечен като обвиняем по ДП №115/2007г. на СГП за
престъпление по чл.321, ал.2 НК – участие в ОПГ с цел престъпления по чл.278а и
чл.278б НК; че на 25.11.2010г. на ищеца било повдигнато и обвинение за за престъпление по чл.321, ал.2 НК – участие в ОПГ с цел
престъпления по чл.278а и чл.278б НК; че на 14.12.2010г. е била потвърдена от
съда взетата по ДП, с привличането на обвиняем на 01.02.2008г. мярка за
неотклонение „парична гаранция от 5000лв.”, потвърдена впоследствие и от
въззивната инстанция; че по обвинителния акт било образувано НОХД №5261/2010г.
на СГС, по което били проведени четири о.с.з., на които подсъдимият присъствал;
че с присъда от 24.03.2011г. на СГС подсъдимият бил признат за невинен, а
мярката за неотклонение била отменена; че присъдата била потвърдена на втора
инстанция и влязла в сила на 18.11.2011г.
Заключението
по приобщената СПсЕ съдът кредитира като обективно,
обосновано и базирано на непосредствено обследване на ищеца. От него се
установява, че изживяния от А.А.
стрес от проведеното с негово участие наказателно производство все още се изживява
и доминира в съзнанието му. То е променил неблагоприятно неговия начин на
живот, като е причинило и физиологична симптоматика с психо
– соматичен произход (пациентът има реални болки, гадене, невиждане, нечуване и
други, но изследванията не показват физиологична болест, тоест причината им
нервно – психична). И до днес са налице клинични симптоми на „смесено –
тревожно – депресивно разстройство”, което макар с намалена интензивност, все
още не е преодоляно.
Показанията
на св. И. А. (съпруга на ищеца) съдът цени корективно
на осн. чл.172 ГПК, но същевременно и като непосредствени и трайни за целия
релевантен период. От тях се установява, че на 1.02.2008г. било извършено
внезапно претърсване в дома на свидетелката и съпруга й А., което отпочнало с влизането на „около десет човека” в дома им, част
от които се държали много грубо със семейството. Самият А. А. изпаднал в шок и ступор, „напълно неадекватен…говорят му, а той гледа в
празното пространство…нямаше никакви реакции”. Въпреки че било обяснено, че А.
е свидетел, малко след пристигането същият бил задържан, а по – късно през деня
бил привлечен като обвиняем, като му била взета мярка за неотклонение „парична
гаранция 5000лв.”, потвърдена впоследствие и от съда. От този момент до края на
2011г. с участието на А.А. били извършвани на два
пъти действия по досъдебното производство, а през съдебното били проведени
четири заседания, на които той присъствал. На първа и втора съдебна инстанция
обаче бил оправдан за повдигнатото му обвинение. Последното обаче се отразило
много неблагоприятно на А. – той бил в постоянно стресово състояние, което му
пречило да работи и да общува пълноценно с близките си. Около три години същият
не работел, като се издръжал от доходите на съпругата
си. В семеен план А. се срамувал от своите близки, като баща му се отдалечил от
него, а със съпругата му, въпреки чудесните им отношения преди това, започнали
сериозни проблеми, включително раздяла за два – три месеца. А. ограничил
контактите си с близки и приятели. Заедно с това започнал да чувства постоянно
физиологично неразположение, болки, проблеми с паметта и други, които
впоследствие лекари диагностицирали, че са с психо - соматичен характер. Въпреки различните специалисти,
хомеопати и психолози, които посещавал във времето, както
и подкрепата на съпругата си, ищецът и до днес не се е справил с преживяния от наказателното производство стрес, особено
през месец февруари, когато редовно изпада в кризи.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани
от разследващите органи, прокуратурата или съда, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето
или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство
е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Отговорността на съответния държавен орган е обективна,
а предпоставка
за ангажирането й фактът, че
ищецът е обвинен
в извършване на престъплениe,
а впоследствие
не е реализирана наказателната му отговорност по някоя от
сочените в разпоредбата причини. В тези случаи обвинението се квалифицира като незаконно, независимо че отделните
процесуално-следствени действия
са били извършени
в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган. Тоест вината не е
елемент от състава на отговорността по ЗОДОВ, а последната се обяснява с
понасяне на риска от такива действия на правозащитните органи, които в крайна
сметка не са довели до реализиране на наказателна отговорност, но за сметка на
това са причинили вреди на привлеченото лице. И за това
държавата
дължи обезщетение за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени
виновно от длъжностното лице (чл.4 ЗОДОВ).
От горното следва,
че в тежест на ищеца по искове по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е да докаже пълно и главно: 1/ наличието
на обвинение спрямо него в извършване
на престъпление; 2/ признаване, с влязъл в законна сила съдебен акт, на
обвиняемия/подсъдимия за невиновен или прекратяване на наказателното производство срещу него; 3/ претърпени
имуществени и/или неимуществени вреди; 4/ причинно-следствена
връзка между производството по реализиране на наказателната му
отговорност и претърпените вреди; 5/
размер на вредите.
В настоящия случай,
както вече се мотивира, са напълно безспорни, а и доказани от представените
писмени доказателства първите две предпоставки на разглежданото субективно
право, поради което съдът приема тези обстоятелства за изяснени.
Относно спорните между
страните трета и четвърта предпостаки (вреди и
причинна връзка) бяха ангажирани гласни и експертни доказателства. Първите от
тях действително принадлежат на лице по чл.172 ГПК, което следва да бъде отчетено.
Но същевременно показанията на съпругата на ищеца са трайни и непосредствени за
целия релевантен период, като освен това кореспондират с експертните данни от
приетата СПсЕ и не колидират
с други доказателства по делото, поради което няма причина да не бъдат
възприети. Ето защо при съвкупния анализ на гласните и експертни доказателства
по делото съдът приема за установено, че още при извършеното на 01.02.2008г.
внезапно претърсване в семейния дом, в присъствието на „около десет човека”, А.А. е изпаднал в шок и ступор,
„напълно неадекватен…говорят му, а той гледа в празното пространство…нямаше
никакви реакции”, а по – късно изптал и силни болки.
Започналото на тази дата и приключило на 18.11.2011г. наказателно производство,
по което А. бил обвиняем и впоследствие подсъдим, му се отразило много
неблагоприятно – той бил в постоянно стресово състояние, което му пречило да
работи и да общува пълноценно с близките си, отдалечило от баща му, съпругата
му и неговите близки и приятели, причинило му трайно физиологично
неразположение, болки, проблеми с паметта и други, с психо
- соматичен характер, както и „тревожно – депресивно разстройство”. Според
съдебния психиатър тези негативни изживявания са пряка последица от близо
четири годишното наказателно производство, по което А. бил обвиняем, като
психотравмата, макар с намалена интензивност, все още не е преодоляна. При тези
данни не може да възникне съмнение, че в настоящия случай са доказани и третата
и четвъртата предпостаки на субективното право по чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ (вредита и причинната им връзка с НП).
Размерът на
подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде определен при
съблюдаване принципа на справедливостта, закрепен в чл.52 ЗЗД. Нормата
предполага се обезвреда на всички телесни и психологични увреждания на пострадалия
и претърпяните във връзка с тях физически и душевни болки и страдания, шок,
стрес, депресия, безпокойство, дискомфорт и изобщо
негативни емоционални усещания. Въведеният от закона критерий не е абстрактен,
а е детерминиран от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които
икономическата ситуация в страната, общественото възприемане на
справедливостта, характера на вредите, конкретното им проявление върху
личността, семейството и социалната и работна среда на пострадалия, възрастта на последния, изминалото от
увреждането време, прогнозите за преодоляване на последиците и други (така и Решение №229/15.07.2013г. по гр.д. №1179/2012г.
на ВКС, 4-то ГО;
Решение №140/24.07.2013г.
на ВКС по
гр.д. №1328/2012г., 3-то ГО; Решение №115/05.04.2012г. на ВКС
по гр.д. №593/2011г., 4-то ГО; Решение №708/14.01.11г. по гр.дело № 1389/09г.на ВКС и други). Самата преценка е винаги конкретна за всеки случай, но моралния
характер на вредите с логично предполага известна презумптивност
при доказването им.
С оглед спецификата на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, критерии при преценката за спаведливост
са конкретно и: характерът на престъплението, за което подсъдимият е бил
обвинен; периодът на наказателното преследване; извършените с негово участие процесуални действия; вида
на наложената мярка за неотклонение; личността, средата и възрастта
на увредения; неговото
положение в обществото; отражението на обвинението
върху семейния,
обществения и професионалния
живот на подсъдимия; данните
за предишни противоправни по НК прояви;
начинът
му на живот
и обичайната му
среда и други (Решение
№236/19.10.2016г. по гр.д. № 1543/2016г. на ВКС, 4-то ГО и др).
В настоящия случай
се изясни, че участието на ищеца в наказателното производство, като
обвиняем/подсъдим е продължило около три години и осем месеца – период, който
макар да не следва да се тълкува като силно колидиращ
с изискването за „разумност”, с оглед предмета и обхвата на производството, все
пак е продължителен, особено в житейски план. От значение на следващо място е и
фактът, че участието на А. в производството е отпочнато
при условия, логично създаващи значима житейска стресогенност
(внезапно, сутринта, в семейния дом, с претърсване на жилището в присъствието
на около десет длъжностни лица, пред детето на ищеца) (възражението на ВРП, че
това били действия на МВР, а не на прокуратурата, е несъстоятелно, след като се
касае за „незабавни” по НК действия, одобрени от съд, с които е започнало
производството и в същия ден на които е извършено привличането на лицето). От
съществено значение на следващо място е, че според гласните и експертни
доказателства, цялостното наказателно преследване спрямо А., му се отразило
много неблагоприятно – той бил в постоянно стресово състояние, което му пречило
да работи и да общува пълноценно с близките си, отдалечило от баща му,
съпругата му и неговите близки и приятели, причинило му трайно физиологично
неразположение, болки, проблеми с паметта и други, с психо
- соматичен характер, както и „тревожно – депресивно разстройство”, което
макар с намалена интензивност, все още
не е преодоляно, въпреки взетите мерки. Същевременно следва да бъдат отчетени
като известни редуциращи фактори данните, че за цялото ДП са извършвани общо
три действия с участието на А. (претърсване, привличане с разпит и повдигане на
обвинение), а за съдебната фаза – общо четири заседания, с които около седем
действия се изчерпва пряката ангажираност на ищеца към наказателния процес.
Освен това през цялото време той е с мярка за неотклонение „гаранция 5000лв”,
която по вид е една от двете форми на процесуална принуда, които се отличават
минимална степен на ограничаване правната сфера на лицето (за разлика от домашния
арест и задържането под стража).
При тези данни, отчитайки както обективните
факти относно вида на повдигнатото обвинение, вида на мярката за неотклонение,
извършените с участието на ищеца процесуални действия и периода от време в
който същите са извършвани, така и субективния елемент относно личността на
ищеца, възприемането на случващото се и неговото влияние върху здравето,
семейната и професионалната среда на ищеца, а също и останалите релевантни обстоятелства,
съдът в заключение намира, че на ищеца се следва обезщетение по справедливост в
размер на 6000лв. Така искът следва да бъде уважен до тази сума, над който да
бъде отхвърлен. Върху главницата се дължи и законна лихва от предявяване на
иска до окончателно изплащане на задължението.
Съобразно
ТР №3/22.04.2004г. на
ОСГК, отговорността
на държавата
по чл.2 ЗОДОВ възниква от влизане в сила
на оправдателната присъда за извършено
престъпление, от
който момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху
размера на присъденото обезщетение. При така изложеното съдът намира, че искът за
присъждане на законна лихва за периода от 18.11.2013г. до 20.11.2016г. следва
да бъде уважен в размер, служебно изчислен от съда чрез „Апис
Финанси” съобразно определеното като дължимо главно задължение, а именно - 1831.24лв. Така искът следва да
бъде уважен до тази сума, над който да бъде отхвърлен.
За пълнота следва да бъде обсъдено, че не може
да бъде споделено възражението на ответника за погасяване по давност на
исковите вземания, доколкото исковата молба е депозирана във ВРС по пощата,
чрез плик с клеймо от 17.11.2016г., с което е спазен изискуемият срок, считано
от 18.11.2011г.
По разноските: Предвид изхода по спора,
на ищеца се следват разноски за държавна такса и адвокатски хонорар, съразмерно
с уважената част от исковете, а именно в размер на 785.92лв., на осн. чл.10,
ал.3 ЗОДОВ вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Аналогично
съразмерно следва да бъде осъден ответника за заплащане на платената от БСВ
експертиза, а именно 89.99лв., на осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р. Б., да заплати
на А.С.А., ЕГН**********, сумата 6000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, душевни страдания, стрес, малоценност,
унижено достойнство и опетнено име на ищеца в семейството и обществото, в
резултат на неоснователното му привличане като обвиняем по ДП №115/2007г. на СГП и повдигането на обвинение срещу него по НОХД
№5261/2010г. на СГС, за престъпление по чл.321, ал.2 НК – участие в ОПГ с
цел престъпления по чл.278а и чл.278б НК, за което е признат за невинен с
влязла в законна сила на 18.11.2011г. присъда, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска –
17.11.2016г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6000.00лв. до 10000лв., ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 17.11.2016г. до
окончателното изплащане, на осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА П. на Р. Б., да заплати
на А.С.А., ЕГН**********, сумата 1831.24лв. – законна лихва за забава, за периода 16.11.2013г. – 16.11.2016г., върху
главницата от 6000.00лв. (обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, душевни страдания, стрес, малоценност, унижено достойнство и
опетнено име на ищеца в семейството и обществото, в резултат на неоснователното
му привличане като обвиняем по ДП №115/2007г. на СГП и повдигането на обвинение
срещу него по НОХД №5261/2010г. на СГС, за престъпление по чл.321, ал.2 НК –
участие в ОПГ с цел престъпления по чл.278а и чл.278б НК, за което е признат за
невинен с влязла в законна сила на 18.11.2011г. присъда), като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1831.24лв. до 3053.31лв.,
на осн. чл.86 ЗЗД вр. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА П. на Р. Б., да заплати
на А.С.Атанасов, ЕГН**********, сумата 785.92лв. – разноски в производството пред ВРС за държавна такса и адвокатски
хонорар, съразмерно с уважената част от исковете, на осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П. на Р. Б., да заплати
в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 89.99лв. – възнаграждение за приетата и
служебно заплатена СПсЕ по делото, съразмерно с уважената
част от исковете, на осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ вр. чл.78,
ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В., в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………