Р E Ш Е
Н И Е
№ ……………./12.06.2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХІI състав, в публично заседание на осемнадесети май две
хиляди и осемнадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието
на секретаря МАРИАНА МАРКОВА разгледа докладваното
от съдията гр.д.
№ 8598/2017 г.
Производството е образувано по
предявени обективно и субективно съединени искове с правна
квалификация чл. 124 ГПК заявени от Я.Д.П., ЕГН **********, адрес: *** и П.Т.П.,
ЕГН **********, адрес: *** срещу „* АД, *** с искане да се признае за установено в отношенията между страните,
че всеки от ищците в качеството им на наследник на * П. не дължи на
ответника по ½ част от всички суми, за
които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 559/2005 г. по описа на Районен
съд, град Варна, а именно сумата от 5748,
50 лева, включваща 5388 лева, главница по договор за банков кредит от
06.03.2003 г.; 352,07 лева, договорна лихва за забава за периода от 17.11.2004
г. до 23.03.2005 г.; 8,43 лева, неустойка за периода от 17.11.2004 г. до
23.03.2005 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на молбата –
24.03.2005 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 327,42 лева, представляваща съдебни
разноски, от които 114,97 лева държавна такса и 212,45 лева, юрисконсултско възнаграждение; в условията на евентуалност се иска да се признае за установено в
отношенията между страните, че всеки от ищците в качеството им на наследници на
Димитър Борисов П. не дължи на ответника по ½ част от всички суми 5748, 50 лева, включваща 5388 лева,
главница по договор за банков кредит от 06.03.2003 г.; 352,07 лева, договорна
лихва за забава за периода от 17.11.2004 г. до 23.03.2005 г.; 8,43 лева,
неустойка за периода от 17.11.2004 г. до 23.03.2005 г. ведно със законната
лихва върху главницата от датата на молбата – 24.03.2005 г. до окончателното
погасяване на задължението, както и сумата от 327,42 лева, представляваща съдебни разноски, от които 114,97 лева
държавна такса и 212,45 лева, юрисконсултско
възнаграждение, поради плащането им след
издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 559/2005 г. по описа на Районен съд,
град Варна.
Ищците основават исковата си претенция
на следните фактически твърдения:
Пред Районен съд, град * е било образувано по молба на ответника ч.гр.д. № 559/2005 г. на основание
чл. 242 във връзка с чл. 237 б. „в” ГПК /отм./. С определение от 06.04.2005 г.
състав на съда е осъдил кредитополучателя и поръчителите, сред които е и
наследодателят на ищците * П., да заплатят солидарно сумите както следва: 5748, 50 лева, включваща 5388 лева,
главница по договор за банков кредит от 06.03.2003 г.; 352,07 лева, договорна
лихва за забава за периода от 17.11.2004 г. до 23.03.2005 г.; 8,43 лева,
неустойка за периода от 17.11.2004 г. до 23.03.2005 г. ведно със законната
лихва върху главницата от датата на молбата – 24.03.2005 г. до окончателното
погасяване на задължението и сумата от 327,42
лева, представляваща съдебни разноски, от които 114,97 лева държавна такса и
212,45 лева, юрисконсултско възнаграждение. Въз
основа на изпълнителен лист, издаден от 11.05.2005 г., „О* образува на 19.05.2005 г. изпълнително производство пред
СИС при ВРС – изп.д. 1137/2005 г. на ІІ район.
Посочено е още, че наследодателя на ищците не е направил оспорване на вземането
по издадения изпълнителен лист по реда на чл. 250 ГПК /отм./, тъй като до
смъртта си същият не е получил ПДИ. Твърди се, че е бил в тежко здравословно
състояние, довело в последствие и до настъпилата смърт. Наследниците на * П. също не са получили ПДИ по образуваното изпълнително
дело, както и липсва разпореждане за конституирането им като длъжници по изпълнението, а и не им е дадена възможност да
възразят срещу издадения изпълнителен лист. На 09.09.2009
г. изпълнителното дело е прехвърлено при ЧСИ *, като ДСИ изготвя протокол, в който не е отразено нито
връчването на ПДИ на наследниците на * П., нито събраните суми в полза на взискателя.
Подробно са посочени извършените от страна на ЧСИ действия.
Наследодателят * П. не е бил длъжник на „* АД към датата на подаване на молбата по чл. 237 б „в” от ГПК /отм./, въз основа на която е образувано ч.гр.д. № 559/2005 г. по описа на
Районен съд, град *. Същият е бил поръчител
на кредитополучателя по договор за банков кредит от 06.03.2003 г., но към
24.03.2005 г. той няма задължения към банката и съдът не е следвало да издава
изпълнителен лист. Съображенията затова са, че банката е подала искането след
повече от 6 месеца от настъпване на падежа на главното вземане и повече от 6
месеца на настъпване на условията по договор за кредит, заложени в т. 10.4 от
същия, в която е посочено, че задължението на поръчителите става изискуемо
незабавно при просрочие или предсрочна изискуемост на
дълга по кредита. Посочено е, че поръчителят остава задължен и след падежа на
главното задължение, само ако кредиторът е предявил иск против длъжника в
течение на 6 месеца като този срок е преклузивен и за
него съдът следи служебно. Твърди се още, че кредиторът не е обявил предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като не е уведомил изрично кредитополучателя и
поръчителите, поради което не били налице условията за издаване на изпълнителен
лист. Освен това липсвал редовен от външна страна документ по чл. 237, б. „в” ГПК /отм./, който за удостоверява подлежащо на изпълнение вземане от
поръчителя. Представеното препис-извлечение от сметките по договора не отговаря
от формална страна на изискванията на закона, поради което и същото не може да
послужи като основание за издаване на изпълнителен лист по облекчения ред. При
позоваване на предсрочна изискуемост на кредита, нейното настъпване се
преценява съобразно условията на договора, а при наличие на уговорка в договора
за автоматично настъпване на предсрочната изискуемост фактът на неплащането
следва да е отразен в искането за издаване на изпълнителен лист с посочване на
конкретните неплатени вноски, както и на коя дата е настъпила изискуемостта на
дълга, както и размера на отделните просрочени и неплатени вноски.
В условията на евентуалност, ако се приеме, че наследодателят е имал
задължение към банката в качеството му на поръчител и законосъобразно спрямо
него е издаден изпълнителен лист, се твърди, че сумите не се дължат, поради
извършено плащане. Твърди се, че след издаване на изпълнителния лист на 21.08.2008
г. банката е получила и сумата от 4224,60 лева от МТСП за погасяване на
задължението по договора за кредит въз основа на рамков договор от 21.12.2001
г. Посочва, че след издаване на изпълнителния лист банката е получила общо
сумата от 10280,50 лева, с която изцяло са погасени всички вземания на банката
по изпълнителния лист, нещо повече дори банката е получила в повече 840,77
лева, а отделно от това и при ЧСИ има неразпределена сума от 50.96 лева,
удържана от пенсията на ищцата. Поради изложеното твърдят, че нямат никакви
задължения към банката към датата на исковата молба – 18.11.2015 г., поради
пълното изплащане на всички задължения по издадения изпълнителен лист.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, че предявените с
исковата молба искови претенции са допустими, но по същество неоснователни. По
отношение на главния иск посочва, че ч.гр.д. № 559/2005 г. по описа на ВРС, по
който е издаден изпълнителен лист и въз основа на който е образувано
изпълнителното производство при СИС при ВРС е започнало и приключило при
условията на стария процесуален ред, поради което възраженията относно
представеното извлечение по сметки са недопустими и не следва да се обсъждат. Неотносима към процесния случай е
и посочената в исковата молба практика относно необходимостта от обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, тъй като изпълнителният лист е издаден при
условията на друг процесуален ред и при действието на друг материален закон
като към 24.03.3005 г. не е съществувало задължение за банката да обяви кредита
за предсрочно изискуем с нарочно изявление до кредитополучателя, респ. до
поръчителите, преди подаване на молбата по чл. 237 ГПК /отм./. Поради това относими били само договорките между страните, установени в
договор за банков кредит. Оспорва и твърдението на ищците, че поръчителството
на * П. по договора банков
кредит е погасено, поради неупражняването от страна на кредитора на правата
срещу длъжника в срока по чл.147, ал.1 ЗЗД, тъй като най-старото просрочие е от 17.11.2004 г. , а молбата по чл. 237 ГПК
/отм./ е входирана на 24.03.2005 г. Оспорва се
твърдението, че на наследодателя * П. не е връчена ПДИ, тъй като същата е получена от
съпругата със задължение да я предаде на 18.07.2005 г. Освен това ищците надлежно
били конституирани като страни по изпълнителното дело, с оглед на резолюцията
на съдебния изпълнител от 13.08.2008 г., с която е указано след изискване на
справка от ГРАО относно наследниците, да се изпрати до тях ПДИ. ПДИ са получени
и от двамата, поради което неоснователни били доводите им в исковата молба за
липса на получаване на същите. Ответникът не е съгласен и с изразеното
становище, че задълженията им са погасени, поради извършено плащане. По
заявените в условията на евентуалност искове – ответникът заявява, че същите са
неоснователни. Твърди, че независимо от усвояване на гаранцията на 20.11.2008
г. спрямо третото лице длъжник дългът остава без промяна в системата на
първоначалния кредитор – * *. Моли за отхвърляне на предявените искове.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът намира следното от фактическа страна:
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са следните факти, че
ищците са наследници на * П., който от своя страна е бил поръчител по договор за
банков кредит от 06.03.2003 г.
Видно от удостоверение за наследници, издадено от Община * на 08.08.2008 г., е че
наследници на починалия на 16.05.2008 г. * П., са П.Т.П., негова съпруга и Я.Д.П., негов син.
Приет като писмено доказателство по делото е договор за банков кредит №
4/06.03.2003 г. обезпечен с поръчителство, сключен между „* като кредитор и „ *“ ЕТ, представлявано от * Д. * като кредитополучател и *, * П. и * като поръчители. Предмет на договора е предоставянето за ползване на
кредит в размер на 7500 лева за закупуването на машини и съоръжения за
оборудване на нов магазин за хранителни и нехранителни стоки. Съгласно чл. 10
от договора кредитът е обезпечен с поръчителството на трима поръчители и
гаранция, издадена от МТСП в полза на банката в размер на 5250 лева от размера
на главницата на отпуснатия кредит. Член 9 от сключения договор за кредит
посочва, че кредитополучателят издължава предоставения кредит в срок до
06.02.2008 г. съгласно погасителен план. На основание чл. 13 от договора
ползвания кредит ведно с лихвите и разноските в пълен размер може да бъде обявен
от банката за предсрочно изискуем, в случай, че възникне някой от следните
случай, сред които е допуснато просрочие на вноска по
кредита и/или начислените лихви за всеки един от договорените падежи.
Съгласно постановеното определение от 06.04.2005 г. по ч. гр. д. №
559/2005 г. по описа на Районен съд,
град Варна, издадено по реда
на чл. 242 във връзка с чл.
237 б. «в» ГПК /отм./ състав
на съда осъжда *» и поръчителите * П., * и * да заплатят на «* сумата от 5748,50 лева, включваща
5388 лева, главница по договор за банков кредит от
06.03.2003 г.; 352,07 лева, договорна лихва за забава за периода от 17.11.2004
г. до 23.03.2005 г.; 8,43 лева, неустойка за периода от
17.11.2004 г. до 23.03.2005 г. ведно със законната лихва върху главницата от
датата на молбата – 24.03.2005 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата от 327,42
лева, представляваща съдебни разноски, от които 114,97 лева държавна такса и
212,45 лева, юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на горепосочения съдебен акт е издаден изпълнителен лист от
11.05.2005 г., на основание на който е образувано изпълнително производство,
видно от приетото като писмено доказателство разпореждане от 28.05.2005 г. на
съдебния изпълнител при съдебно – изпълнителна служба.
От покана за доброволно изпълнение, изпратена до * П. на 02.06.2005 г., приета като писмено доказателство по
делото, с която последния се уведомява, че дължи сумата от 5748,50 лева,
съгласно издадения изпълнителен лист, се установява, че същата е връчена на
лицето чрез П.Т.П., със задължение за му я предаде, на 18.07.2005 г.
Видно от приобщеното по делото изпълнително дело № 273/2009 г. по описа на
ЧСИ с рег. № * и район на действие Окръжен съд, град * се установява, че след извършено справка относно
наследниците на лицето * П. е разпоредено на същите да
се връчат покани за доброволно изпълнение.
От приетия като писмено доказателство по делото рамков договор за издаване
на гаранции от 21.12.2001 г. се установява, че същия е сключен между * и социалната политика /МТСП/ и „* с предмет издаване от страна на МТСП гаранции в полза на
банката във връзка с обезпечаване на отпуснати от нея кредити по проект
„Гаранционен фонд за микрокредитиране“ с размер до 15 000 лева. В чл. 20
от същия е посочено, че МТСП заплаща сумите по гаранциите след представяне на
необходимите документи – мотивирано писмено искане, оригинал на банкова
гаранция и копие от издаден изпълнителен лист. В чл. 24 е отразено, че страните
се съгласяват средствата получени в резултат на действия за принудително
изпълнение да се разпределят в съотношение, в което МТСП е платило на банката
по предоставената гаранция. От анекс 6/13.10.2004 г. към рамков договор от
21.12.2001 г., § 12 е посочено, че глава 6 придобива следната редакция като от
чл. 24 е видно, че страните се съгласяват средствата получени в резултат на
действия за принудително изпълнение да се разпределят в следния ред и размер –
1/ банката се удовлетворява за всички неплатени от МТСП разноски по
принудителното изпълнение; 2/ Банката възстановява на МТСП платените от него
разноски; 3/ банката се удовлетворява за дължимите й договорни лихви. В случай,
че в договорната лихва се включва и лихва да неизпълнение на социалната цел, то
банката превежда на МТСП съответната част от лихвата; 4/ банката и МТСП се
удовлетворяват за дължимата й законна лихва; 5/ МТСП се удовлетворява за
дължимата законна лихва. В чл. 22 от горецитирания
анекс се установява, че независимо от плащането на главницата в размерите по
чл. 2.1 от МТСП по силата на договора, банката е длъжна да положи всички усилия
да събере дължимите суми от кредитополучателя по кредитите, отпуснати по този
договор, както и да започне процедура по принудително изпълнение по кредита и
свързаните с него обезпечения съгласно задълженията, които е поела по договора
за процесуално представителство.
Съгласно приложение 1 към анекс 6 от рамковия договор, между МТСП като
доверител и „О.Б.Б.“ АД като довереник се сключва
договор от 13.10.2004 г. съгласно, който доверителят възлага на довереника да
преведе по сметка на доверителя сумите получени при реализирането на
изпълнителното производство и необходими за надлежно удовлетворяване на
доверителя, съгласно чл. 24 от рамковия договор.
Установява се от приетото като писмено доказателство гаранционно
споразумение от 09.12.2008 г., че същото е сключено между МТСП, „* и „О* като „* става партньор на МТСП като поема функциите на МТСП,
включително функциите по обезпечаване/гарантиране на кредитите, предоставени от
банката в рамките на проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране“. Съгласно
чл. 41 от гаранционното споразумение – гарантиращата банка възлага та банката
да организира извършването на всички необходими правни и фактически действия
във връзка с успешното събиране на дълговете по изискуемите кредити, платени от
гарантиращата банка при следване правилата на закона и закона и сключения между
страните договор за поръчка, съставляващ неразделна част от това гаранционно
споразумение, сключен на 09.12.2008 г.
От приетото като писмено доказателство по делото искане от 19.11.2008 г.,
депозирано от „* пред МТСП е видно, че се иска изпълнение на ангажимента,
поет от последния във връзка със сключения рамков договор от 21.12.2001 г.
В настоящото производство съдът е допуснал изготвянето на две съдебно
счетоводни експертизи като при изграждане на фактическите и правните си изводи
счита, че следва да кредитира заключението единствено по допуснатата повторна ССчЕ, тъй като същата е последователна, прецизно изготвена
и съответства на останалия събран по делото доказателствен
материал. От заключението е видно, че последното плащане, извършено от
кредитополучателя *“ е извършено на
17.08.2004 г., но съгласно приложение 1 към заключението се установява, че
плащания по кредита има до 31.10.2004 г. Последният факт се потвърждава от
вещото лице С. и при изслушване на заключението в с.з. Датата на предсрочната
изискуемост по счетоводните регистри е 23.03.2005 г. По издадения изпълнителен
лист от 11.05.2005 г. по сметка на банката са постъпили суми в общ размер от
6055,90 лева от държавен съдебен изпълнител и от частен съдебен изпълнител.
Освен горепосочената сума на „* са изплатени от „*“ суми в размер на
3771,60 лева във връзка с дължимата главница и в размер на 453 лева за
направени разноски по принудителното изпълнение на 20.11.2008 г. Към датата на
изготвяне на заключението – 23.04.2018 г. вещото лице е посочило, че сумите по
изпълнителния лист не са изцяло заплатени като се дължи главница към „О* в размер на 443,80 лева, главница към МТСП в размер на
892,68 лева, както и законна лихва към „* в размер на 2982,47 лева и към МТСП в размер на 2145,73 лева. Уточнено е,
че сумата от 352,07 лева по изпълнителния лист, представляваща дължима
договорна лихва, е погасена изцяло към датата на изготвяне на заключението,
както и сумата от 327,42 лева по изпълнителния лист, представляваща съдебно
деловодни разноски. Вещото лице посочва, че като се има предвид внесените чрез
съдебните изпълнители суми от длъжниците по
изпълнителното дело и сумата внесена от гаранционния фонд по главницата от
наследниците е заплатена сума 4051,52 лева, а от МТСП сума в размер на 3771,60
лева като общата сумата е 7823,12 лева, което е повече от дължимата главница по
изпълнителния лист с 2435,12 лева. Уточнява, че за преведената от МТСП сума в
размер на 3771,60 лева банката служебно открива вземане на името на МТСП като
след събиране на сумите ги превежда на министерството. По редовната лихва и
наказателната от наследниците са заплатени 360,50 лева, като сумата по
изпълнителния лист е същата като по този начин вземането е покрито. По
разноските от наследниците са изплатени 1015,30 лева, а от МТСП – 453 лева или
общо 1468,30 лева, което е повече от начислените при банката разноски с 1140,88
лева. Отново вещото лице прави уточнение, че за преведената от МТСП сума в
размер на 453 лева банката служебно открива вземане на името на МТСП като след
събиране на сумите ги превежда на министерството като към настоящия момент
всичките 453 са възстановени на министерството.
В с.з. вещото лице посочва, че последното плащане от кредитополучателя е
извършено на 17.08.2004 г., но след това има събирани суми от банковата сметка
на * Д.. От ЕТ последното
плащане е от 17.08.2004 г., след това има погашения по кредита последното
погашение съобразно приложение 1 е от 31.10.2004 г. До тази дата падежиралите вноски са покрити. Първата неплатена главница
по кредита е от 17.11.2004 г. Съобразно
представеното заключение вещото лице уточнява, че банката е получила суми от
Министерството и когато ги е получила е отразила, че нейното вземане намалява,
като е описано в таблицата на стр. 3 и продължаваща на стр. 4. В същото време
служебно завежда вземане, което е на името на * и при постъпване на суми по главницата разпределя тази
сума за погасяване на вземането, което е и към банката и към *. Това означава, че банката като събере част от вземането
от всички длъжници по изпълнителното производството,
изплаща част от сумата на Министерството и част оставя за себе си. Разяснява,
че в приложение 2 законната лихва която банката си начислява върху своята
главница има частично плащане, но законна лихва върху вземането на
министерството не е събирана, но е начислена.
С оглед гореизложената фактическа
обстановка и при съобразяване на относимите правни
разпоредби, съдът намира следното от правна страна:
По отношение на главните искови
претенции:
В настоящия случай от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че „*“ ЕТ и „О.Б.Б.“ АД е сключен
договор за кредит, който е обезпечен с поръчителството на наследодателя на
ищците, както и с гаранция от МТСП в размер на 70 % от размера на главницата на
отпуснатия кредит по силата на Рамков договор за реда и условията за
предоставяне и обезпечение на кредити по проект "*сключен между МТСП и "О*; че кредитът е усвоен от едноличния търговец; че от 17.08.2004
г. кредитополучателят е преустановил плащането на погасителни вноски, но е
имало погасяне на задължения по кредита до 31.10.2004
г., съгласно приетата по делото повторна ССчЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 147 ЗЗД поръчителят остава задължен и след
падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в
течение на шест месеца. Сключеният между страните договор за банков кредит има
силата на закон за тези, които са го сключили, аргумент от чл. 20а, ал.1 ЗЗД. На
основание тези мотиви при съобразяване на клаузите на сключения договор за
банков кредит № 4/06.03.2003 г. се установява, че ползваният кредит ведно с
лихвите и разноските в пълен размер може да бъде обявен от банката за
предсрочно изискуем, в случай, че възникне някой от следните случай, сред които
е допуснато просрочие на вноска по кредита и/или
начислените лихви за всеки един от договорените падежи. От гореизложеното
следва и правния извод, че уговорената с договор за кредит предсрочна
изискуемост на задължението не настъпва автоматично с факта на неплащане коя да
е вноска по кредита и/или начислените лихви с настъпил падеж, а с упражняване
правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем, което може да
стане и с молбата за издаване на изпълнителен лист за цялата сума, от който
момент тече 6-месечният срок по чл. 147,
ал. 1 ЗЗД, в който кредиторът трябва да предяви иск срещу длъжника. В този
смисъл решение № 58/15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г., II т. о. на ВКС. С
оглед гореизложеното следва, че в настоящия случай с подаване на молбата по
реда на чл. 237, б. „в“ ГПК /отм./ от 24.03.2005 г. банката е упражнила
правомощието си да направи кредита предсрочно изискуем, поради което от
горепосочената дата тече и 6 месечния срок по реда на чл. 147 ЗЗД. Срокът по
чл. 147 ЗЗД е преклузивен и краен. С изтичането му не
се погасява правото на принудително изпълнение, а се прекратява
поръчителството. На основание гореизложените мотиви следва изводът, че шестмесечния
срок не е изтекъл по отношение на поръчителя * П., поради което правилно е ангажирана отговорността му.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да не се приеме
становището на настоящия съдебен състав, че шестмесечния срок започва да тече
от подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б.
„в“ ГПК /отм./, а че същата започва да тече от спиране на плащанията по
кредита, то отново отговорността на поръчителя е ангажирана в шестмесечния срок
от спиране на плащанията по кредита, което съобразно изготвената повторна ССчЕ, която съдът цени като компетентно изготвена е станало
след 31.10.2004 г. Фактът, че кредитополучателя е спрял да плаща на 17.08.2004
г. е ирелевантен, тъй като до 31.10.2004 г. е
извършвано плащане от трето лице, което следва да се съобрази. От 01.11.2004 г.
до датата на подаване на молбата пред Районен съд, град Варна на 24.03.2005 г.
не е изтекъл 6 месечния срок, поради което поръчителя отговора и дължи
присъдените с изпълнителния лист суми.
Поканата за доброволно изпълнение е редовно връчена на поръчителя * П. на 18.07.2005 г. чрез неговата съпруга, П.П., която е поела задължението за предаване на същата. Не е
извършено оспорване чрез подаване на възражение относно присъдените суми или
чрез подаване на иск. Изтичането на предвидения срок за оспорване на сумите, по
отношение на които е издаден изпълнителен лист, води до изводът за
стабилизиране на съдебния акт, въз основа на който е издадено изпълнителното
основание. Гореизложените изводи съдът прави на основание действащите към този
момент разпоредби на ГПК /отм./.
С оглед настъпилата смърт на поръчителят Димитър П. в хода на
изпълнителното производство, правилно е ангажирана отговорността на неговите
наследници – съпругата му П.П. и Я.П., които
отговарят по равно, с оглед наследствената им квота от наследството на
починалия, а именно всеки по ½ , аргумент от чл. 9 от Закона за
наследството. На същите са връчени покани за доброволно изпълнение, видно от
представеното копие на образуваното изпълнително производство. Останалите
наведени твърдения във връзка с изпълнителното производство и неговото движение
се явяват ирелевантни по отношение на предявените
главни искови претенции.
На основание гореизложените мотиви, следва изводът за неоснователност на
предявените главни искови претенции отнасящи се до изначална недължимост на присъдените с изпълнителния лист суми,
поради което същите подлежат на отхвърляне.
Поради отхвърляне на главните искови
претенции, настъпват вътрешно процесуалните предпоставки за разглеждане на
предявените в условията на евентуалност искове. По отношение на същите, с които
се иска да се признае за установено, че ищците не дължат сумите по издаденото
изпълнително основание, с оглед погасяване дължимостта
им поради извършено плащане след издаване на същото, съдът намира следното от
правна страна:
В настоящия случай от събраните по делото доказателства, както съдът посочи
по-горе, се установява, че „* ЕТ и „* е сключен договор за кредит, който е обезпечен с
поръчителството на наследодателя на ищците, както и с гаранция от МТСП в размер
на 70 % от размера на главницата на отпуснатия кредит по силата на Рамков
договор за реда и условията за предоставяне и обезпечение на кредити по проект
"*", сключен между МТСП и "*; че кредитът е усвоен от едноличния търговец; че от 17.08.2004
г. кредитополучателят е преустановил плащането на погасителни вноски, но е
имало погасяне на задължения по кредита до 31.10.2004
г., съгласно приетата по делото повторна ССчЕ.
Безспорно установено в настоящото производство е, че след издаване на
изпълнителния лист по ч.гр.д. № 559/2005 г. по описа на Районен съд, град * МТСП като гарант по договора за кредит от 06.03.2003 г.
е заплатило на кредитора * сумата от 4224,60 лв., на 20.11.2008 г., съгласно сключения между тях
рамков договор. Спорен в настоящото производство е въпросът дали с извършеното
плащане от страна на МТСП и тези извършени в изпълнителното производство са
погасили дължимите по изпълнителния лист от 11.05.2005 г. суми.
От Рамков договор за реда и условията за предоставяне и обезпечение на
кредити, сключен между МТСП и "О*, се установява, че МТСП обезпечава изпълнението по договорите за банкови
кредити, посредством депозирането и блокирането в полза на банката, на парични
средства на стойност 70% или 100% от главниците по предоставените кредити.
Не е спорно между страните, а това се установява и от заключението на
изготвената по делото повторна съдебно счетоводна експертиза, че по договора за
банков кредит на банката от страна на МТСП е заплатена сумата от 4224,60 лева.
Това обаче не означава, че размерът на дълга е намалял с тази сума като този
извод на съда следва от тълкуване на клаузите на сключения между банката и МТСП
рамков договор и анексите към същия, които имат силата на закон, аргумент от
чл. 20а ЗЗД.
В чл. 22 от анекс 6 към Рамковия договор между МТСП и „*, изрично е договорено, че независимо от плащането по
главницата, извършено от МТСП, банката е длъжна да положи всички усилия да
събере сумите, дължими по кредитите, като в чл. 24 от анекс 6 към * и приложение 1 към анекс 6 е възложено извършването на необходимите
изпълнителни действия, във връзка с изискуемите кредити и е посочен начина на
удовлетворяване на банката и МТСП. На последно място като условие да получи
предвидената в договора парична гаранция при неизпълнение на задължението от
страна на длъжника, банката е задължена да отправи мотивирано писмено
уведомление до гаранта, към което да бъде приложено и копие от издаден
изпълнителен лист срещу кредитополучателя. Това на практика означава, че
гаранцията се изплаща, едва след издаден изпълнителен лист. В конкретния случай
изпълнителния лист е издаден на 11.05.2005 г., а гаранцията е платена на 20.11.2008
г.
При систематичното тълкуване на клаузите на рамковия договор и анексите към
него, както и приложение 1 към анекс 6, следва изводът, че гаранцията
обезпечава вземанията на банката във връзка с изпълнението по договорите за
банкови кредити за целево финансово осигуряване и насърчаването на
предприемачеството чрез гаранционни схеми за микрокредитиране на МТСП, с което
са предоставени средства от държавния бюджет, но се не освобождават
кредитополучателите от задължението им да изплатят всички предоставени им
средства под формата на кредит.
С оглед на изложеното и при съобразяване поетите от страните, както по
договора за кредит, така и по рамковия договор и анексите към него, задължения,
да се приспадне от задължението по отпуснатия кредит от 06.03.2003 г.
получената гаранция, означава кредитополучателят да се обогати неоснователно за
сметка на МТСП. Поради това неоснователно се явява възражението, че с
извършените в хода на изпълнителното производство плащания и тези получени от
МТСП, дълъг е изцяло погасен чрез плащане, защото с извършените плащания от
кредитополучателя ищцовата банка възстановява
преведената от "Гарантирания фонд за микрокредитиране" сума по
гаранцията, съгласно сключения между тях рамков договор и анексите към него.
При формиране на крайните си изводи, съдът цени като компетенто
изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателстве
материал, повторната ССчЕ. При съобразяване
изготвеното заключение на вещото лице по същата следва изводът, че единствено
сумите в размер на 360,50 лева /включваща сумата от 352,07 лева и сумата от
8,43 лева/ и в размер на 327,42 лева, след издаване на изпълнителното основание
са погасени, но не и цялото задължение, тъй като непогасени са следните суми -
главница към „* в размер на 443,80 лева, главница към МТСП в размер на
892,68 лева, както и законна лихва към „* в размер на 2982,47 лева и към МТСП в размер на 2145,73 лева.
С оглед гореизложеното предявените евентуални искове подлежат частично на
уважаване на основание погасените поради плащане суми след издаване на
изпълнителното основание и частично на отхвърляне с оглед оставащите дължими
суми, които не са погасени след издаване на изпълнителното основание поради
извършено плащане.
По отношение на разноските:
Двете страни в производството са поискали присъждане на сторените разноски.
Съдът следва да съобрази и тези, извършени по гр.д. № 14310/2015 г. по описа на
Районен съд, град * и по в.т.д. № 117/2017
г. по описа на Окръжен съд, град *. Претендираните от ищците разноски са в общ
размер от 7030,03 лева или по 3515,02 лева за всеки от тях, а заявените от
ответника разноски са в общ размер от 2624,12 лева или се претендират от всеки
от ищците разноски в размер на по 1312,06 лева. С оглед частично уважените
евентуални искове, предявени от Я.Д.П. и П.Т.П. в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноски в размер на по 210,32 лева, които да заплатят на
ищците. На основание чл. 78, ал.3 ГПК Я.Д.П. и П.Т.П. следва да бъдат осъдени
да заплатят разноски в размер на по 1233,55 лева в ползва на ответника, с оглед
отхвърлените главни искови претенции и частично отхвърлените евентуални искови
претенции. С оглед разгледаните евентуални искови претенции, в тежест на ищците
следва да бъде възложена дължимата държавна такса, съобразно отхвърлената част
от исковите претенции в размер на по 101,38 лева, а на ответника дължимата
държавна такса, съобразно уважената част от исковите претенции в размер на по 13,59
лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.Д.П., ЕГН **********, адрес: *** срещу „О*, *** установителен иск с
правна квалификация чл. 124 ГПК, с искане да се признае за установено в
отношенията между страните, че в качеството му на наследник на * П. не дължи на
ответника ½ част от всички суми, за
които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 559/2005 г. по описа на Районен
съд, град *, а именно сумата от 5748,
50 лева, включваща 5388 лева, главница по договор за банков кредит от
06.03.2003 г.; 352,07 лева, договорна лихва за забава за периода от 17.11.2004
г. до 23.03.2005 г.; 8,43 лева, неустойка за периода от 17.11.2004 г. до 23.03.2005
г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на молбата – 24.03.2005
г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 327,42 лева, представляваща съдебни
разноски, от които 114,97 лева държавна такса и 212,45 лева, юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Т.П., ЕГН **********, адрес: *** срещу „*, *** иск с правна квалификация чл. 124 ГПК с искане да
се признае за установено в отношенията между страните, че в качеството ѝ
на наследник на * П. не дължи на ответника ½ част от всички суми, за които е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 559/2005 г. по описа на Районен съд, град *, а именно сумата от 5748, 50
лева, включваща 5388 лева, главница по договор за банков кредит от 06.03.2003
г.; 352,07 лева, договорна лихва за забава за периода от 17.11.2004 г. до
23.03.2005 г.; 8,43 лева, неустойка за периода от 17.11.2004 г. до 23.03.2005
г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на молбата – 24.03.2005
г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 327,42 лева, представляваща съдебни
разноски, от които 114,97 лева държавна такса и 212,45 лева, юрисконсултско възнаграждение.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 124 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК, в отношенията между Я.Д.П., ЕГН **********, адрес: *** и „*, ***, че ищецът в качеството му на наследник на * П. не дължи ½ част от сумата от 352,07 лева, договорна лихва за забава
за периода от 17.11.2004 г. до 23.03.2005 г., от сумата от 8,43 лева, неустойка за периода от 17.11.2004 г. до 23.03.2005 г. и
от сумата от 327,42 лева, представляваща съдебни разноски,
от които 114,97 лева държавна такса и 212,45 лева, юрисконсултско
възнаграждение, поради плащането им след
издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 559/2005 г. по описа на Районен съд,
град *, като отхвърля исковата
претенция, с искане да се признае за установено в отношенията
между страните, че ищецът в качеството му на наследник на * П. не дължи на ответника ½ част от сумата от 5388
лева, главница по договор за банков кредит от 06.03.2003 г.; ведно със
законната лихва върху главницата от датата на молбата – 24.03.2005 г. до
окончателното погасяване на задължението, поради
плащането им след издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 559/2005 г. по
описа на Районен съд, град *.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 124 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК, в отношенията между П.Т.П., ЕГН **********, адрес: *** и „О.Б.Б.”
АД, ***, че ищецът в качеството му на наследник на * П. не дължи ½ част от сумата от 352,07 лева, договорна лихва за забава
за периода от 17.11.2004 г. до 23.03.2005 г., от сумата от 8,43 лева, неустойка за периода от 17.11.2004 г. до 23.03.2005 г. и
от сумата от 327,42 лева, представляваща съдебни разноски,
от които 114,97 лева държавна такса и 212,45 лева, юрисконсултско
възнаграждение, поради плащането им след
издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 559/2005 г. по описа на Районен съд,
град *, като отхвърля
исковата претенция, с искане да се признае за установено в отношенията
между страните, че ищецът в качеството му на наследник на * П. не дължи на ответника ½ част от сумата от 5388
лева, главница по договор за банков кредит от 06.03.2003 г.; ведно със
законната лихва върху главницата от датата на молбата – 24.03.2005 г. до
окончателното погасяване на задължението, поради
плащането им след издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 559/2005 г. по
описа на Районен съд, град *.
ОСЪЖДА *, *** да заплати на Я.Д.П., ЕГН **********, адрес: ***
сумата от 210,32 лева,
представляващи сторени разноски в производството по гр.д. № 8598/2017 г. по
описа на Районен съд, град *; по в.т.д. № 117/2017 г. по описа на Окръжен съд, град *; по гр.д. № 14310/2015 г. по описа на Районен съд, град * и по ч.т.д. № 413/2016 г. по описа на Окръжен съд, град *, съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „*, *** да заплати на П.Т.П., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 210,32
лева, представляващи сторени разноски в производството по гр.д. № 8598/2017
г. по описа на Районен съд, град *; по в.т.д. № 117/2017 г. по описа на Окръжен съд, град *; по гр.д. № 14310/2015 г. по описа на Районен съд, град * и по ч.т.д. № 413/2016 г. по описа на Окръжен съд, град *, съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА Я.Д.П., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на *, *** сумата от 1233,55
лева, представляващи сторени разноски в производството по гр.д. № 8598/2017
г. по описа на Районен съд, град *; по в.т.д. № 117/2017 г. по описа на Окръжен съд, град *; по гр.д. № 14310/2015 г. по описа на Районен съд, град * и по ч.т.д. № 413/2016 г. по описа на Окръжен съд, град *, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА П.Т.П., ЕГН **********, адрес: *** да
заплати на „*, *** сумата от 1233,55
лева, представляващи сторени разноски в производството по гр.д. № 8598/2017
г. по описа на Районен съд, град *; по в.т.д. № 117/2017 г. по описа на Окръжен съд, град *; по гр.д. № 14310/2015 г. по описа на Районен съд, град * и по ч.т.д. № 413/2016 г. по описа на Окръжен съд, град *, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА Я.Д.П., ЕГН **********, адрес: *** и П.Т.П., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят по сметка на Районен съд,
град * сумата от 202,42
лева /или всеки по 101.21 лева/, представляваща дължимата държавна такса,
съобразно отхвърлената част от разгледаните в условията на евентуалност искови
претенции.
ОСЪЖДА „О.Б.Б.” АД, *** да заплати по сметка на Районен
съд, град Варна сумата от 26,92 лева,
представляваща дължимата държавна такса, съобразно уважената част от разгледаните
в условията на евентуалност искови претенции.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд, град Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: