Р Е Ш
Е Н И Е
№683
08.07.2020 г., гр.
Пловдив
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, ХV
гр.с., в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ТОДОРКА МАВРОДИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№2461/2019г. по описа на съда и
установи следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.49 от ЗЗД
във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Делото е образувано
по искова молба на С.К.Т., ЕГН ********** *** против „Автобусни превози“ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с.***, ***, представлявано от
*** П. А. П..
Ищцата твърди, че на *** около 12.30
часа пътувала в автобус „Исузу“, с рег.№РВ7216АВ, собственост на „Автобусни
превози“ЕООД, обслужващ линия №*** в гр.***, като се качила от спирката на
бул.“***“ от южната страна близо до кръстовището с ул.“***“. Качила се през
предната врата и седнала на седалката след вратата. Когато автобусът, който се
движел бързо наближил спирката до ***, ищцата се изправила, приготвила се да
слиза и застанала на площадката пред средната врата. Наближавайки спирката
шофьорът много рязко спрял, в резултат на което ищцата не успяла да се задържи
с ръката за седалката, политнала с гръб в посока към шофьора и паднала на пода по
гръб. Шофьорът и кондукторката й помогнали да се изправи и да седне, след което
първият се обадил по телефона на спешна помощ и обяснил за случилото се. Ищцата
имала кръв по лицето и главата и на място й била оказана първа помощ. След това
била закарана в ***, където чрез извършените изследвания се установило, че при
падането е получила следните травми: контузия на главата, счупване на лъчева
кост на лявата ръка, счупване на поясния прешлен на гръбначния стълб.
Твърди се, че по случая било
образувано ДП №***. на РУ“Полиция“ при ОД на МВР – гр.***, което впоследствие
било прекратено, поради липса на данни за извършено престъпление от водача на
автобуса.
Поддържа се, че в
резултат на травмите Т. е претърпяла неимуществени вреди: дълго време изпитвала
интензивни болки, не можела свободно да се движи, усеща дискомфорт и досега при
влага и застудяване, не може пълноценно да използва ръката си, разчитала е на
дъщеря си за помощ за елементарни хигиенни нужди, станала раздразнителна,
затворила се в себе си, страхува се да се качва в автобус, трудно й е да излиза
навън, изпитва тревожност, страх, стрес, непълноценност.
Според изложеното в
исковата молба и в уточняващата молба водачът на автобуса е нарушил чл.45 от ЗЗД, тъй като е предприел рязко спиране, без да съобрази и осигури безопасност
на превозваните пътници, каквото е задължението му по чл.132, т.2 от ЗДвП. В
причинна връзка с това противоправно поведение ищцата паднала и претърпяла
описаните вреди. Ищцата счита, че отговорност за вредите следва да понесе
ответното дружество, което към момента на инцидента е било работодател на
водача и в този смисъл е възложила на работа по смисъла на чл.49 от ЗЗД.
От съда се иска да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 60 000,00
лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от
деня на увреждането до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника „Автобусни превози“ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с.***, ***, чрез пълномощника адв.М.Т., с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът признава, че на
***г. около 12 часа в гр.*** на
автобусна спирка до *** е настъпило произшествие с пострадали лица в автобус,
управляван от К. И. К. и ползван от ответното дружество. По случая било
образувано досъдебно производство, което е прекратено с влязло в сила
постановление от 15.01.2018г. на Районна
прокуратура – гр.***. Ответникът твърди, че водачът на автобуса няма вина за
настъпилото произшествие и телесните повреди са настъпили вследствие на
изключителната вина на пострадалата, която не се е придържала за ръкохватките
или тръбните конструкции на автобуса. Посочва се, че това поведение не е
съответно на задължението на ищцата като пътник по чл.135 от ЗДвП. Оспорва се
причинно-следствената връзка на уврежданията и процесното ПТП по аргумент на
чл.300 от ГПК. Претенцията се оспорва и по размер като нереално завишена, като
реалното обезщетение според ответника следва да се определи на сума от
20 000,00 лева.
Третото лице помагач на страната на
ответника - „Дженерали застраховане“АД не ангажира становище по делото.
След преценка на събраните
по делото доказателства и предвид становищата на страните, съдът намира
следното:
Не е спорно
обстоятелството, че на *** около 12.30 часа ищцата С.К.Т. е била пътник в
автобус на градския транспорт, обслужващ линия №*** в гр.***, който автобус е
собственост на ответното дружество. Отделено е като безспорно обстоятелството, че на автобусна спирка до ***
във въпросния автобус, управляван от водача К. И. К., е настъпило произшествие
– при задействане на спирачната система ищцата е паднала. Безспорно е също така
поддържаното от ищцата твърдение, че към момента на инцидента шофьорът е бил в
трудови правоотношения с ответника.
По делото са
ангажирани множество доказателства /медицински документи, експертиза, свидетелски показания/, от които става ясно, че при падането
в автобуса ищцата е получила следните травми: счупване на първи поясен прешлен,
счупване на лявата лъчева кост, контузия на главата и тялото, разкъсно-контузна
рана в областта на главата.
Въпреки дадените на
ищцовата страна изрични указания в тази насока, в предвидените в ГПК
процесуални срокове същата не е ангажирала никакви доказателства, че
вредоносния резултат е в пряка причинна връзка с противоправно деяние на
шофьора. Данни за наличието на деликт не се съдържат и в материалите по
приложеното досъдебно производство №***. по описа на Второ РУ на МВР – гр.***,
което е било прекратено с влязло в сила постановление на Районна прокуратура ***.
Органите на досъдебното производство и съдът при осъществения съдебен контрол
по ЧНД №***. по описа на ***. подробно са мотивирали актовете си в подкрепа на
тезата, че липсва съставомерност в действията на К. К.
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В настоящия
случай не се доказа наличието на противоправно деяние от страна на работника/служителя
К., на когото ответното дружество е възложило извършване на транспортни услуги
в градския транспорт на ***. Не се установи наличие на причинна връзка между
такова деяние и претърпените от ищцата
вреди, описани в исковата молба, поради което не са налице
предпоставките за ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на
ответника като възложител на работата, на основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Ето защо предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Видно от приложения
на л.41 договор за правна защита и съдействие от 19.11.2019г. и преводно
нареждане от същата дата на л.100, „Автобусни превози“ЕООД е платило на адв.М.Т.
възнаграждение в размер на 2 600,00 лева. Предвид разпоредбата на чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при интерес в настоящото производство от 60 000,00 лева,
дължимото минимално адвокатско възнаграждение е 2 330,00 лева. Ето защо и
предвид обстоятелството, че делото не се отличава с голяма фактическа и правна
сложност, съдът счита, че на основание чл.78, ал.5 от ГПК платеното от
ответника възнаграждение на процесуалния му представител е прекомерно и същото
следва да се редуцира до дължимия минимален размер от 2 330,00 лева.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.К.Т., ЕГН ********** *** против „Автобусни превози“ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: с.***, м.*** иск по чл.49 във вр. с чл.45
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 60 000,00
лева, ведно със законна лихва, която сума представлява обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от травми, получени при инцидент на ***
около 12.30 часа в автобус „Исузу“, с рег.№РВ7216АВ, собственост на „Автобусни
превози“ЕООД, обслужващ линия №*** в гр.***, *** К. И. К.
ОСЪЖДА С.К.Т., ЕГН **********
*** да заплати на „Автобусни превози“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: с.*** сумата 2 330,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на страната на ответника - „Дженерали застраховане“АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.***
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: