№ 255
гр. Пловдив, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000697 по описа за 2021 година
, намери следното:
Производство по чл.258 и следв. от ГПК, образувано по повод
подадена въззивна жалба от Н. против постановеното решение №260279 от
23.04.2021 г. по търг.дело №9/2020 г. по описа на Окръжен съд П. в частта му,
с която е отхвърлен предявения от Н. иск за установяване на вземането му по
отношение на Б.М.* ЕООД – в несъстоятелност в размер на 1 275,30 лв.,
представляващи ДОО за периода м.07.2018 г. – м.03.2019 г. от 963,30 лв. и
ЗОВ 8% за периода м.07.2018 г. – м.03.2019 г. от 312 лв.
Жалбоподателят Н. счита, че постановеното решение в обжалваната му
част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон.
Позовава се на разпоредбата на чл.169,ал.4 от ЗОПК, като счита, че предвид
наличието на изпълнително дело пред публичния изпълнител за събиране на
публичните вземания срещу дружеството следва да е преклудирана
възможността на длъжника да посочва кои публични вземания погасява и
намира приложение посочената разпоредба. Моли да се отмени решението в
обжалваната му част, като се приеме съществуването на вземането в размер
на 1 275,30 лв.
1
Ответникът Б.М.* ЕООД - в несъстоятелност не е представил отговор
срещу въззивната жалба и не е изразил становище в насотящото
производство.
Синдикът на Б.М.* ЕООД – в несъстоятелност Г.Г. е представил
отговор, в който счита въззивната жалба за неоснователна и моли да не се
уважава.
Съдът, след като се запозна с акта предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Въззивната жалба срещу връченото на жалбоподателя съдебно решение
на 08.07.2021 г. е депозирана по пощата с пощенско клеймо от 22.07.2021 г.
Спазен е срокът за нейното подаване, регламентиран в чл.259 от ГПК.
Подателят и е надлежна страна. Ето защо, следва да се пристъпи към
разглеждането и по същество, като се обсъдят доводите на жалбоподателя
съгласно чл.269 от ГПК.
Видно от исковата молба, ищецът Н. твърди, че е кредитор на
ответното дружество за публични вземания в размер на 1 275,30 лв. по силата
на декларации,обр.6, подадени от ответника по реда на КСО за периода
25.08.1018 г. – 22.04.2019 г. за месеците от 07.2018 г. до 03.2019 г.
Твърди, че е предявил тези вземания с молба от 10.10.2019 г. в
производството по несъстоятелност, че сидникът е включил вземанията в
списъка на неприетите предявени вземания по реда на чл.688 от ТЗ, обявен в
Търговския регистър на 06.11.2019 г., че по подадено възражение на
15.11.2019 г. е постановено определение №2642 от 18.12.2019 г., с което в
тази част не е уважено и вземанията са останали неприети, както и по
списъка, тъй като са недължими, платени на 18.10.2019 г. Така се е стигнало
до предявяване на установителния иск по чл.694 от ТЗ.
Ответното дружество в отговора си оспорва иска за процесната сума в
размер на 1 275,30 лв., като посочва, че е заплатена.
Същият отговор е подал и синдикът на ответното дружество, като към
него е приложил две преводни нареждания за плащане към бюджета от
17.10.2019 г. Също моли да се отхвърли претенцията и претендира разноски.
От събраните по делото доказателства и справка в Търговския
2
регистър се установява, че с решение от 04.01.2017 г. по т.д.№741/2016 г. на
Окръжен съд П. е открито производство по несъстоятелност на ответното
дружество и то е обявено в несъстоятелност. На 10.10.2019 г. Н. е предявил
молба с вземания, вкл. в молбата е посочено процесното вземане в размер на
1 275,30 лв. Това вземане е включено в изготвения от синдика списък на
неприети вземания, обявен в Търговския регистър на 06.11.2019 г., като
впоследствие посоченият списък е одобрен от съда в тази му част с
определение по реда на чл.692 от ТЗ.
Установява се от назначената съдебно счетоводна експертиза по
делото, че процесните 10 бр. декларации,обр.6, описани по номер, дата и
суми в исковата молба, се отнасят за задължителни осигурителни вноски,
възникнали за месеците от 07.2018 г. до 03.2019 г. Заплатени са от синдика с
две преводни нареждания за плащане към бюджета от 17.10.2019 г. Срещу
ответното дружество има образувано изпълнително дело №**********/2014
г.на публичиния изпълнител, по което прецесните вземания са присъединени
преди датата на погасяването им от синдика, като са посочени конкретните
дати за всяко едно вземане по декларация,обр.6.
При така установената фактическа обстановка следва да се прецени
приложението на разпоредбата на чл.169 от ДОПК при наличието на
изпълнително дело пред публичния изпълнител и предприети действия на
публичния изпълнител, като в този случай преклудирана ли е възможността
на длъжника да посочи кое от публичните си вземания погасява и
постъпилите суми към най-старото задължение ли следва да се разпределят.
Посочената разпоредба установява последователността на
погасяванията на публичните вземания, каквото е процесното вземане за
задължителни осигурителни вноски за конкретно посочения период за
месеците от 07.2018 г. до 03.2019 г. Тези месеци са след решението за
откриване на производство по несъстоятелност от 04.01.2017 г., вписано на
06.01.2017 г. в Търговския регистър. Така, процесното вземане за
задължителни осигурителни вноски в посочения общ размер е възникнало
след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност,
което е от значение, тъй като следва да намерят приложение особените
правила на производството по несъстоятелност. Съгласно чл.639 от ТЗ,
кредиторите, чиито вземания са възникнали след датата на решението за
3
откриване на производство по несъстоятелност, получават плащане на
падежа, а когато не са получили плащане на падежа – те се удовлетворяват по
реда на чл.722 от ТЗ. В посочената разпоредба е установена поредността на
удовлетворяване на кредиторите от имуществото на длъжника в масата на
несъстоятелността. Има императивен характер и отклонение е допустимо
само, като са налице вземания на кретиторите, възникнали след датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност по силата на
чл.639 от ТЗ. За извода на императивния характер сочат и разпоредбите на
чл.722,ал.3 от ТЗ, в която е посочено изрично в кои случаи Н. разпределя
вземания на длъжника, и на чл.193 от ДОПК относно принудителното
изпълнение при несъстоятелност. Съгласно ал.4 от тази разпоредба, ако в
срок до 6 месеца от откриване на производстнвото по несъстоятелност на
длъжника, публичният изпълнитл не е реализирал имуществото, срещу което
е започнало принудителното изпълнение, то се предава на синдика и се
реализира в производството по несъстоятелност и по предвидения в това
производство ред. С оглед на гореизложеното, постъпилите суми не следва да
се разпределят към най-старото задължение, тъй като са приложими
правилата за разпределение по ТЗ за несъстоятелност, но не и правилата на
чл.169 от ДОПК. Ето защо, доводите на жалбоподателя Н. за неправилно
приложение на материалния закон – в случая постъпилото плащане, с което
се погасяват задължения, които са възникнали след датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, да се отнесат за погасяване на
най-старите задължения по реда на ДОПК, са неоснователни. Поради тази
причина въззивната жалба следва да се остави без уважение, като се
потвърди решението в обжалваната му част.
По разноските - няма данни синдикът да е Н.равил разноски за
настоящото производство, поради което не следва да му се присъждат.
Водим от гореизложеното, апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260279 от 23.04.2021 г. по
търг.дело №9/2020 г. по описа на Окръжен съд П. в частта му, с която е
отхвърлен предявения от Н. иск за установяване на вземането му по
4
отношение на Б.М.* ЕООД – в несъстоятелност в размер на 1 275,30 лв.,
представляващи ДОО за периода м.07.2018 г. – м.03.2019 г. от 963,30 лв. и
ЗОВ 8% за периода м.07.2018 г. – м.03.2019 г. от 312 лв.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5