Определение по дело №5008/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7097
Дата: 27 март 2018 г.
Съдия: Жаклин Димитрова Комитова
Дело: 20151100505008
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2015 г.

Съдържание на акта

 

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 27.03.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

в открито заседание на четиринадесети февруари

две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЖАКЛИН КОМИТОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:   М. БОЙЧЕВА

                                                                                          РУМЯНА СПАСОВА

 

като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА ч.гр.д. № 5008 по описа за 2015 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.435 АЛ.2 ОТ ГПК.

            Образувано е по частна жалба на длъжника Ж.Ф.Б., с ЕГН ********** и на трето лице Е. В. Б., с ЕГН **********, двамата действащи чрез адв. Ал. С., срещу действие на ЧСИ С.Я., с рег. № 844, с район на действие СГС, по изп.д. № 20158440400181, изразяващо се в насочване изпълнението върху несеквестируемо имущество на основание чл.444 т.7 от ГПК - извършване на Опис и оценка на недвижим имот, съставляващ Апартамент № 2 с площ от 238,27 кв.м., находящ се в гр. София, бул. „*******Излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното действие, тъй като недвижимият имот е несеквестируемо имущество по смисъла на чл.444 т.7 от ГПК. Твърди, че жалбоподателите (които са съпрузи), притежават в режим на разделност на осн. чл.18 ал. 1, т.2, вр. ал. 4, вр. чл. 19 от СК описания имот, който първоначално е бил в режим на СИО, тъй като е придобит по време на брака им. Взискателят по изпълнителното производство е хирографарен кредитор спрямо длъжник по изпълнителното дело – Ж.Ф.Б.. С действията си, ЧСИ неправилно и незаконосъобразно е приел, че имотът е секвестируем. Длъжникът и съпругата му нямат друго жилище, освен процесното. ЧСИ не е приложил разпоредбите на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, в които са посочени нормите за жилищни нужди, като настоящият случай, попада в приложното поле на чл.2, ал.1, т.4 от Наредбата - длъжникът и неговото семейство /четиричленно/ разполагат с 70 кв. м. жилищна площ. При определяне на необходимата жилищната площ от процесния апартамент, съобразно изискванията на Наредбата, не следва да се включат, посочените в §1, ал.2 от Допълнителна разпоредба на Наредбата обекти, а по аргумент от разпоредбата на §1, ал.1 от Допълнителна разпоредба на Наредбата не следва да се включват балкони и тераси. Счита, че не е налице и последната предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 444, т.7 от ГПК, а именно надвишаващата част /секвестируемата част/ от имота да се продаде само ако са налице условията на чл.39, ал.2 от ЗС. В настоящия случай това е невъзможно, тъй като от горницата над несеквестируемостта не може да се обособи самостоятелен обект - предмет на продан би бил само 1/2 от апартамент с площ 238,37кв.м., /при данни по нотариален акт/, а при реално заснемане на терен квадратурата би била значително намалена и при това при условията на Наредбата/, но дори и да може да се обособи самостоятелен обект и/или да се използва самостоятелно, то това би станало със значителни преустройства и крайни неудобства, което е самостоятелна пречка и което води до процесуалната забрана да се продаде секвестируемата част от имота, а от там и до абсолютна защита по чл.444, т.7 от ГПК. В апартамента няма самостоятелна обособена кухня с място за хранене - следователно - в жилищните нужди не следва да се включва и „трапезарията“ - тоест мястото за хранене, чиято квадратура е съществена и е обосноваваща определяне на жилищните нужди на длъжника и неговото семейство.  А това е необходимо, за да може да се приложат разпоредбите на §1, ал.1 и 2 от Наредбата, което е задължение на самия ЧСИ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваните действия на ЧСИ по изпълнително дело № 20158440400181, състоящи се в опис на недвижим имот, представляващ несеквестируем такъв, обективирани в Протокол за опис и оценка на недвижим имот от 26.02.2015 г., извършен от пом. ЧСИ при ЧСИ, рег. № 844 към КЧСИ, заедно с всички произтичащи от това законни последици, вкл. и да им присъди направените по обжалването разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.

 

Взискателят „Д.Л.“ АД,  с ЕИК ********, представлявано от изпълнителния директор К.К., чрез юрисконсулт Р.К., със съдебен адрес:***, МОЛ - София, София Тауър, ет. 4, възразява в срока по чл.436 ал.2 от ГПК, като твърди, че жалбата е неоснователна и моли съда да я отхвърли. Не оспорва твърденията на жалбоподателите, че процесният апартамент с площ от 238,27 кв. м. според отразеното в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 38/14.07.2005 г., том V, peг. № 11040, дело № 0753/2005 г., обективиращ сделката, от която длъжникът е придобил правото си на собственост, е единствено жилище на длъжника Ж.Ф.Б. и членовете на неговото семейство. Оспорва твърдението на жалбоподателите, че към настоящия момент процесният недвижим имот се притежава в режим на обикновена съсобственост от съпрузите Ж.Б. и Е.Б. на основание чл. 18, ал. 1, т. 2 вр. ал. 4, вр. чл. 19 от СК. Видно от представеното Удостоверение с изх. № 20150209101024/09.02.2015 г. между длъжника Ж.Ф.Б. и съпругата му Е. В. Б. по време на брака им е вписан законов режим на разделност, считано от 01.03.2011 г. Изхождайки от чл. 20 от СК, избраният от съпрузите вид имуществен режим е противопоставим на трети лица от момента на вписването му, като същият действа занапред в отношенията им с трети лица и няма вещно - прехвърлителен ефект по отношение на предходно придобитото от съпрузите имущество. Гражданският брак между Ж.Ф.Б. и Е.В.Б. е сключен на 26.07.1996 г., а съгласно приложения по делото нотариален акт за прехвърляне на собственост, процесният Апартамент № 2 е придобит от Ж.Ф.Б. чрез договор за покупко-продажба на 14.07.2005 г. - по време на действие на Семейния кодекс от 1985 г., който урежда императивен режим на съпружеска имуществена общност между съпрузите. Преуреждането на съществуващите имуществени отношения между съпрузите по време на брака може да бъде постигнато чрез института на брачния договор, с който да бъде уговорено в полза на кого от двамата съпрузи преминава собствеността върху досега притежаваното в режим на общност имущество и който договор следва да бъде сключен в определената от закона форма, както и да бъде вписан по съответния ред, когато с него се прехвърлят вещни права върху недвижим имот. По делото не са представени доказателства, удостоверяващи, че СИО върху процесния недвижим имот е прекратена. На следващо място, независимо че процесният недвижим имот е единствено жилище на длъжника и членовете на неговото семейство, съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7, предл.2 от ГПК, ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени според изискванията на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/15.02.2008 г., надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията на чл. 39, ал. 2 ЗС. Видно от представените по делото писмени доказателства, семейството на длъжника Ж.Ф.Б. е четиричленно и се състои от длъжника, съпругата му и двете им непълнолетни деца. Следователно, в съответствие с чл. 2, ал. 1, т. 4 от Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, определената норма за жилищните нужди на четиричленно семейство е 70 кв. м. Изхождайки от гореизложеното, разгънатата застроена площ на процесния недвижим имот съгласно нотариалния акт за неговото придобиване многократно надхвърля нормата за жилищните нужди на длъжника и неговото семейство.

 

Частният съдебен изпълнител по изпълнително дело №20158440400181 – С.Я., с рег. № 844, с район на действие СГС, изпраща по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по обжалваните действия.

 

Съдът, след извършването на проверка относно допустимостта и редовността на подадената жалба, намира следното:

 

            Частната жалба е НЕДОПУСТИМА предвид следното:

Видно от данните по делото, описът и оценката на имота, които са предмет на настоящото дело, са извършени на 26.02.2015-- г.

На описа е присъствал процесуален представител на жалбоподателя Ж.Б. - адв. С. и адв. Х., надлежно упълномощени да го представляват по изпълнителното дело, като адв. С. е подписал протокола. Поради това срокът за обжалване по отношение на Ж.Б. тече от този момент и следва да се счита изтекъл на 06.03.2015 г. (делничен ден - петък).

По отношение на другия жалбоподател - Е.Б., уведомяването е направено на 28.02.2015 г. На тази дата по повод подадена молба от Ж.Б. и Е.Б. за издаване на препис от протокола за опис, такъв препи е получен от процесуалния им представител ( в този смисъл е отбелязването на стр. 349 от изпълнителното дело). Поради това срокът е започнал да тече от тази дата и е изтекъл на 09.03.2015 г. - понеделник (последният ден на срока изтича на 07.03.2015 г. - събота, затова е приложимо правилото, закрепено в чл.60 ал.6 от ГПК).

 Жалбата срещу обжалваното изпълнително действие е подадена на 11.03.2015 г. - в канцеларията на ЧСИ, като на същата дата е оставена без движение, и едновременно с това в СГС - на същата дата (с вх.№ 012944/11.03.2015 г.). Нито пред ЧСИ, нито пред СГС, е била подадена жалба по пощата от жалбоподателката Е.Б., поради което и по отношение на нея жалбата се явява просрочена.

 

Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция приема, че частната жалба е подадена извън срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК и като такава, е процесуално недопустима. Съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Това обуславя оставянето без разглеждане на частната жалба, поради което СЪДЪТ

 

          О П Р Е Д Е Л И :

 

             ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на длъжника Ж.Ф.Б., с ЕГН ********** и третото лице Е. В. Б., с ЕГН **********, двамата действащи чрез адв. Ал. С., срещу действие на ЧСИ С.Я., с рег. № 844, с район на действие СГС, по изп.д. № 20158440400181, изразяващо се в насочване изпълнението върху несеквестируемо имущество на основание чл.444 т.7 от ГПК - извършване на Опис и оценка на недвижим имот от 26.02.2015 г., съставляващ Апартамент № 2 с площ от 238,27 кв.м., находящ се в гр. София, бул. „*******КАТО НЕДОПУСТИМА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

 

   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                      

 

 

                                                                                     2.