№ 427
гр. Благоевград, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично засеД.е на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20211200500540 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивни жалби от Н. К. Н. и от Д. АНТ.
Н. против решение № 900886/7.4.21 г., постановено по гр.д № 169/20 г. по
описа на РС-Сандански, в частите относно вината за развода; режима на
лични отношения между детето и бащата; присъдената издръжка и
разноските.
В жалбата на Д.Н., се изтъква, че РС не е извършил анализ на
доказателствата, доказващи виновното поведение на съпруга й, изразяващо се
в неполагане на усилия за запазване на семейството с преднамереното му
заминаване за САЩ в момент важен за семейството, в агресивното му
поведение спрямо съпругата, за каквито прояви на брачни провинения за
съпругата доказателства няма. Излага подробни съображения срещу
недостатъчно конкретизирания от РС режим на контактите между баща и син,
позволяващ продължаване на агресивното поведение спрямо съпругата; като
се навеждат и доводи срещу незаконосъобрзността на размера издръжка. В
подкрепа на тезата си представя писмена защита.
1
В жалбата на Н.Н. се излагат съображения срещу постановеното от
РС време за вземане на детето само за 14 дни през лятото на 2021 г., срещу
условието за осъществяване на връзка чрез скайп/телефона при желание на
детето, което предвид възрастта му ще зависи изцяло от желанието на
майката и срещу разноските, които е осъден да плаща. Не посочва конкретен
режим на контакти.
Въззивните жалби са допустими – подадени са от лица с правен
интерес, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт. Постановеното от РС решение на основание чл. 49 ,
чл. 59, ал. 2 и чл. 143 от СК също е допустимо.
За да се произнесе БлОС съобрази следното:
По отношение на вината:
Д. Н. атакува решението на РС в частта с която е обявена за
виновна за настъпилото разстройство на брака, наред със съпруга й. Според
разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК с решението за допускане на развода
съдът се произнася относно вината, ако някой от съпрузите е поискал това. В
случая такова искане е направила ищцата.
От събраните доказателства се установява следното:
Д. и Н.Н.и са съпрузи от 13.5.2017 г., когато според представеното
удостоверение са сключили граждански брак, който брак към момента с
постановеното решение на РС-Сандански в неатакуваната му част е
прекратен.
По време на брака на 10.07.2017 г., видно от удостоверение за
раждане - им се ражда син - А.. Детето се е родило в седмия месец. Към този
момент семейството е живяло на квартира в Благоевград.
Съпругът през месец септември същата година си е тръгнал като
съпругата му Д. е научила за това от Фейсбук. Това е видно от показанията
на св. Б., която заявява: “След като ги изписаха Н. си замина без да каже и да
предупреди, просто стана и си замина. Д. го разбра от Фейсбук. Детето го
изписаха и Д. си беше сама,… Прави ми впечатление, че не пое никаква
отговорност след изписването на детето, не го видя, тръгна си.“ Същата
2
свидетелка сочи, че тъй като детето се е родило недоносено се е наложило в
продължение на 6 месеца да го водят на преглед в София, като Н. не е
участвал с пари; сочи, че е „започнал да праща по-редовно пари, когато
почнало да се говори за дела…“, както и че родителите на Д. са й помагали,
при които тя се е преместила да живее в гр. Сандански. Същата разказва и за
поведението на ответника към Д. и детето при прибиранията му в България:
на 31.12. Н. е скъсал роклята на Д. като й е насинил и ръката и тъй като тя му
е била дала детето да го гледа - според уговорката им - постоянно й е пишел и
звънял като при едно от обажД.ята й е казал да идва, тъй като не може да го
успокои; акцентира, че на Нова година се е почнало постоянно звънене,
тормоз по телефона. Сочи, че винаги когато взима детето Н. постоянно звъни
даже за един памперс, Д. да му занесе. Свидетелства още, за случай в
началото на м. януари, 2018 г., при който Н., Д. и детето са били на хотел в
Огняново, като вечерта след скарване в ресторанта Н. ги е оставил без ключ,
което наложило свидетелката с мъжа си да ходят да я приберат, намирайки ги
я с детето в коридора на хотела. Разказва и за случай, при който Н. е отишъл
в жилището на Д. и е счупил нарочно секцията.
За поведението на Н. спрямо съпругата му на 31.12.2019 г. и в жилището й,
когато е счупил секция, за които свидетелства не само Б., а и св. П. /сестра
на ищцата/ е заведено дело по ЗЗДН, приключило с издаване от съда на
заповед за защита. Изложеното от свидетелките се подкрепя и от издаденото
медицинско свидетелство №10/2020 г. на Д.Н., според заключението на което
медикът е установил участък от хоризонтално разположение, едно под друго,
мораво-зеленикави кръвонасяД.я по външната повърхност на лявата
мишница, като е посочил, че й е причинено болка и страД.я. Конкретните
размери на констатираното от медика са описани в мед. свидетелство, в
графа „Обективна находка“. За отправени по телефона обиди от Н. към Д.
свидетелства разпитаната Т. И..
От така установените от събраните по делото доказателства БлОС
счита, че се доказва по категоричен и несъмнен начин, че вината за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е единствено и
само на съпруга. От изложеното досежно поведението на Н.Н. по време на
брака, очевидно че той не е положил първоначално и впоследствие никакви
усилия за сплотяване на отношенията и за заздравяване на връзката със
3
съпругата си. Поведението му е израз на незаинтересованост за състоянието
на брака, след като не е имало никакво обсъждане със съпругата му на
заминаването му в САЩ, и то само няколко месеца след сключване на брака
като и впоследствие в продължение на месеци не е установил никакви
контакти с нея дори и за да се информира за състоянието на детето, което се
е родило недоносено/; очевидното е незачитането на каквито и да било
постигнати впоследствие - при идването му в България - с нея уговорки по
отношение на детето; както и за несъдействие при разногласия със съпругата
му за намиране на решение на създалите се конфликтни обстоятелства и
ситуации чрез диалог и убеждение, както и безпричинното упражнявано
върху съпругата на емоционално, вербално и физическо насилие, в някой от
случаите чрез използване като повод и на детето, сочат на виновно негово
поведение за разстройството на брака. Не се събраха никакви доказателства
сочещи на такова поведение от съпругата. Напротив, тя се е опитала да запази
добрият тон във взаимоотношенията им, израз на което е съгласието й да
отидат заедно /с него и детето/ на хотел в Огняново, давайки му детето по
споразумения, като се е принудила да внесе ред в тези отношения чрез съда,
очевидно заради поведението на Н.Н., установено от свидетелите - проява на
насилие над нея не само физическо, но и постоянно емоционално психическо
с искане за непрекъснато комуникиране с нея под предтекст да съхрани
връзката си с детето относно това кога да го вземе, а след като го вземе,
непрекъснатото питане за нуждите му /нещо което при добра воля и желание
може да се уточни при взимането му; при нужда и по време, когато е взел
детето, но не и с непрекъснати съобщения и позвънявания/. Имено защото
БлОС преценява тези натрапчиви желания за контакти като израз на
неуважително и провокативно отношение спрямо съпругата, а не като
невъзможност като баща да се справя адекватно с нуждите на детето, то не
съобразява това му поведение при определяне на режима на контакти с
детето /по отношение на преспиването, престоя през лятото и т.н./
Ето защо решението на РС в частта с която са обявени за виновни и
двамата съпрузи следва да се отмени и се постанови за виновен за
разстройството на брака само съпруга.
По отношение на режима на лични отношения, БлОС съобрази
следното:
4
Детето към момента е на 5 год. и видно от сл. бележка №3/23.9.20
г. посещава целодневна детска градина „Пролет“ първа група, считано от
15.9.2020 г.
Според удостоверение от 7.7.2020 г., изд. от д-р П., детето страда от забавено
развитие на речта-дислексия, което налага редовни занимания с логопед. В
логопедично становище на д-р С. Бошкилова от 24.9.20 г. е посочено в
заключение, че е подходящо детето да продължи обучението си в масова
детска градина и работа с логопед.
От назначената и изслушаната експертиза, изготвена от психолог се
установява, че при изследване на актуалното психично състояние на детето не
се откриват симптоми в поведението, мисленето и емоционалността от
степен, която да затруднява правилното социално развитие и функциониране
на А. Н.. В поведението на детето не се регистрират притеснителни ситуации
относно контакта с баща му. Промяната на ритъма на живот на детето е част
от неговото развитие и израстване.
Експертизата е изготвена пред въззивната инстанция поради което
несъстоятелно се поддържа от майката, че бащата не може да се грижи за
детето адекватно според нуждите му и начина, по който то комуникира – с
думички, помагайки си с мимики и жестове. Именно предвид експертното
заключение БлОС счита, че несъстоятелно се сочи, че контактите с баща му
се отразяват неблагоприятно за развитието на А., като видно от
свидетелските показания след това прибиваване при баща си той е по-
агресивен и използва думи, които са неподходящи за възрастта му като напр.
„мангизи“.
В този контекст съдът счита, че дори тези факти да определят
родителския капацитет на бащата, те не могат да повлияят върху този
капацитет до степен, която да е определяща за начина на контактите му със
сина, още по-малко да го лишат да ги осъществява. По този начин съдът
оценява и обстоятелствата, съдържащи се в показанията на свидетелите за
начина, по който бащата полага грижи за детето, когато е при него – за това с
какво го храни, кога си ляга, измити ли са крачетата, къде и дали го разхожда
и т.н. Експертизата е категорична за липса на притеснителни ситуации при
контактите между баща и син. Социалните доклади, изготвени по делото
5
също са категорични, ясни и непротиворечиви по въпроса, че бащата е с
капацитет незастращаващ по никакъв начин развитието на детето. Затова
поведението на Н., за което му е съставен акт за административно нарушение
по ЗДвП – че управлява автомобил, „след като вози в скута си на предна лява
седалка“ двегодишния си син без необходимата система за обезопасяване, за
което поведение разказва и свидетелката П., според съда - е единична проява,
която не може да повлияе върху контактите с детето му. Без значение са и
представените присъди за осъждане на неучастващо по делото лице, имащо
роднинска връзка с бащата, тъй като не се установи, Н.Н. да контактува с
него, за да прецени съда доколко евентуално в случай на такива контакти, се
застрашава детето, когато е при баща си.
Детайлите, които свидетелите сочат, за начина по който бащата
полага грижи за детето, БлОС счита, че са от съществено значение при
преценка на кого от двамата родители да се възложат родителските права и
задължения, който въпрос не е предмет на въззивното производство, тъй като
страните не оспорват и са съгласни родителските права и задължения да се
предоставят на майката, както е постановил и РС.
По отношение на конкретните контакти. БлОС счита, за
незаконосъбразно начина, по който РС ги е определил да се осъществяват:
след навършване на 5 годишна възраст на детото /на която то е в момента/
срещите с детето да бъдат по време на престоя на бащата с преспиване при
него по три дни и един ден с преспиване при майката, както и две седмици, а
след навършване на 7 години за 20 дни, през лятото, както и връзка по
телефона/скайп два пъти седмично с продължителност не по-малко от 30
минути, при желание от страна на детето, в удобно за него и майката време
от деня. Постановена е възможност за контакти по разбирателство между
страните. С визирания от РС режим, според БлОС - се създава
неопределеност на същите, позволяващ на бащата непрекъснато по собствено
усмотрение да търси контакт с майката често и в разрез с договореното
помежду им, като нерядко той използва контакта с детето респ. възможността
за такъв да въздейства физически и емоционално върху майката, заради което
поведение на бащата майката със завеждане на настоящото дело търси
съдействие за внасяне на яснота и категоричност в тези отношения. Следва да
се отчете, че за никого не е ясно кога точно е престоят на бащата в България и
6
за какъв период.
БлОС при съобразяване на изложеното и че бащата живее в
Америка, счита, че за осигуряване на действително осъществяване на
контактите между баща и син през периодите на пребиваване на бащата в
страната, които са 3-4 пъти годишно следва да се постанови възможността да
взема детето всяка втора и четвърта седмица от месеца, като в течение на
съответната седмица го взема от понеделник до четвъртък вкл. след детска
градина т.е. след 16:00 ч. за няколко часа съотв. до 19:00 ч. през зимата и до
20:30 ч. през останалите сезони, като в петък след вземането му в 16:00 ч. го
върне на майката в 13:00 ч. в неделя. Часовете на вземане не следва да пречат
на посещенията на детето на детска градина или училищните занимания.
Съдът счита, че по този начин се гарантира интереса на детето за
пълноценни и ефективни контакти с бащата при съобразяване, че не се
нарушават и пълноценните контакти между майката и детето, тъй като
очевидно тези контакти с бащата няма да се осъществяват всеки месец, след
като той живее в Америка и при отчитане възрастта на детето, на която
децата са отворени за промени т.е. контакта не е за сметка на удобството на
детето. През времето когато бащата е в България, според съда се налага по-
голяма интензивност на същите, поради липса на възможност за
осъществяване на непосредствени физически контакти през цялата година.
Целта на определените контакти е да се съхрани изградената към момента
емоционална близост и привързаност между баща и син, което е от значение
за израстването на детето като пълноценна личност и за задълбочаване
връзката помежду им. Затова съдът постановява и ежеседмичен контакт чрез
електронните средства – всяка събота за 30 минути между 19:00 и 20:00 ч.
българско време, въпреки, че детето само не може да борави с такива, то
очевидна е възможността да осъществява такъв контакт с помощта на майката
или друг възрастен. Според съда тази форма на контакт е удачна, предвид
неговата възраст – детето е на 5 години, като тя дава възможност то да приема
по-естествено и физическото присъствие на баща си при идването му в
България. Съдът постановява детето да се взема от бащата и за 1 месец през
лятото, съобразявайки отношенията помежду им към момента на обич и
привързаност, както и че следващото лято /на 2022 г./ ще е на 6 години.
Доказателствата опровергават възраженията, че бащата не полага дължимите
7
за детето грижи, че безотговорно се отнася към нуждите му или че
присъствието му неблагоприятно се отразява върху състоянието му поради
липса на връзка помежду им. Режимът позволява то да посещава и детска
градина, каквито са препоръките на специалистите за преодоляване на
смущенията в говора. Ето защо съдът намира, че с така определения режим на
лични отношения интереса на детето при установените по делото
обстоятелства е защитен в максимална степен.
Интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства,
имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и
възпитание, с цел формирането му като съзнателна, отговорна и
самостоятелна личност. Преценката за интереса винаги е конкретна като при
извършването й се съобразят специфичните характеристики на детето –
физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало,
индивидуални потребности и наклонности и др., с цел да му се осигурят
условия за такова физическо, интелектуално, нравствено и социално
развитие, вследствие на които ще се изгради като пълноценна личност.
Съдът съобрази т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., според която под "интереси
на децата" се разбират всестранните интереси на децата по тяхното
отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина,
подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като
съзнателен гражД.н, както и т. 5 на § 1 от ДР на Закона за закрила на детето,
където е дефинирано съдържанието на понятието "най-добър интерес на
детето", от което следва, че подходът винаги е индивидуален.
Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като
контактува с родителите си. По този начин детето получава възпитание,
подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от
бащата, не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и
възпитанието му.
По отношение на издръжката:
Съгласно чл. 143, ал. 2 вр. с чл. 142, ал. 1 от СК размера на
издръжката следва да бъде съобразен както с възрастта и нуждите на детето,
така и с възможностите на родителя да я дава, като размерът й съгласно чл.
142, ал. 2 от СК не може да бъде по-малък от една четвърт от установената за
8
страната минимална работна заплата, която считано от 01.01.2021 г. е 650 лв.,
т. е. размерът на издръжката не следва да е по-малък от 162. 50 лв.
Ответникът Н.Н., заявява в с.з., че в момента е безработен; има
„спестен лев от преди.“; издържа се с кредитни карти; като родителите му,
които също живеят в САЩ му помагат, давайки му по 500 долара месечно;
сочи, че няма твърда заплата; с тези средства и при нужда от сестра си, която
е лекар също в Щатите - има възможността да се сдобива със средства, за да
се прибира в България, да наема къща в гр. Сандански и да отсяда в хотел
Панорама. Сочи, че не разполага със свое имущество в Америка, като живее
самостоятелно в жилище, собственост на родителите му.
Св. Б. сочи, че Н. разполага с пари, лично й е казвал за почивка
като напр. в Дубай, на които ходил нееднократно; сочи, че й е показвал колата
му в Америка, която според свидетелката е хубава, както и че идва под наем
с коли, които са нови. Св. П., сочи че през последната една година Н. не й е
пращал клипчета от почивките, на които преди това е бил – Маями, Дубай,
Мексико и т.н.
Същият декларира, че от 1.1.2019 г. няма регистрирани фирми; че
през 2020 г., поради ковид пандемията е трайно безработен, като е извършил
за цялата година няколко курса като шофьор на товарен автомобил, за което е
получили около 6 000 долара или средно месечно през 2020 г. има месечен
доход от 500 долара; както и че не притежава имущество, освен в СИО
автомобил марка Пежо.
Майката според сл. бележка, издадена от Кеш Кредит, ЕАД от
24.6.2020 г. е назначена на безсрочен трудов договор на длъжност мениджър
екип.
При тези събрани доказателства, съдът счита, че решението на РС, с
която е определил бащата да плаща месечна издръжка от 350 лв. за правилно
и законосъобразно. Съдът е отчел доказаните възможности от двамата
родители, които съотнесени към нуждите на детето, неговата възраст и
здравословно състояние правилно общия размер издръжка я е опредилил на
500 лв., от която 350 лв. платими от бащата, а останалите - от майката,
отчитайки че на майката се възлагат ежедневните грижи за неговото
отглеждане и възпитание.
9
Не се установи бащата да получава доходи, които да обосноват по-
голям размер издръжка, като дори и да бяха установени такива, то това не
води автоматично до по-голям размер на присъждане на издръжка, тъй като
нуждите на детето са задоволени адекватно предвид възрастта и
здравословното му състояние с определия от РС общ размер издръжка,
дължима от двамата родители от 500 лв., който размер е съобразен и със
стандарта на живот в страната ни.
Довода във въззивната жалба на Н.Н. против постановеното
решение, според който по отношение на разпореденото от РС условие „…
при желание от страна на детето“ да се осъществява контакта по
телефона/скайп с детето, е основателен. БлОС счита, че майката следва да
положи усилия за такъв ежеседмичен контакт, който в случая е наложителен
с оглед интереса на детето да поддържа и развива установената с баща му
връзка, предвид пребиваването на бащата в САЩ, която връзка
недвусмислено се сочи от специалистите психолози, че е съществена за
изграждане на пълноценна личност. По искане на майката предвид
отношението на Н.Н. спрямо нея съдът конкретизира не само деня в който да
се осъществява контакта чрез електронни средства /скайп и др./ - събота, но и
времето за това за 30 минути през времето между 19:00 и 20:00 ч. българско
време. Довода на Н. Н. срещу разноските, които е осъден от РС да плати на
другата страна са несъстоятелни предвид чл. 329, ал. 1 от ГПК и обявяването
му от БлОС само него за виновен за настъпилото разстройство на брака.
Несъстоятелен е и довода му срещу постановеното от РС време от 14 дни
през лятото на 2021 г. да взема детето /когато ще е на 4 години/, тъй като
делото към момента е било висящо като БлОС е постановил определение за
привременни мерки по време на престоя на бащата през август, 2021 г. в
България
Относно разноските:
При този изход на делото и предвид чл. 329 от ГПК Н.Н. ще следва
да се осъди да заплати всички разноски, направени от ищцата пред РС като се
съобрази частично уважения размер на издръжка или следва да се осъди да
плати на Д.Н. допълнително разноски в размер на 200 лв.
С оглед основателността на жалбата на Д.Н., с изключение на същата спрямо
10
издръжката, според БлОС за въззивното производство съгл. чл. 78 от ГПК на
нея й се дължат разноски в размер на 850 лв., от които 150 лв. за държавна
такса и 700 лв. за адв. възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК
Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 900886/7.4.21 г., постановено по гр.д № 169/20 г. по
описа на РС-Сандански, в атакуваната част, с която са обявени за виновни за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака двамата съпрузи
и относно режима на лични отношения между детето и бащата като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
Обявява съпругът Н. К. Н., с ЕГН ********** за виновен за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти на бащата Н. К. Н.
от с. Кочан, ЕГН ********** с детето А. Н.ов Н., ЕГН **********:
-всяка втора и четвърта седмица от месеца бащата да взема детето
всеки делничен ден от понеделник до четвъртък вкл. за времето от 16:00 ч.
до 19:00 ч. през зимата, а през останалите сезони до 20:30 ч., като в петък след
вземането му в 16:00 ч. го връща на майката в неделя в 13:00 ч. като не се
пречи на посещенията в детска градина или училищни занимания; както и да
го взема за един месец през лятото, който да не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката.
-постановява всяка събота да се осъществява контакт чрез
електронните средства /скайп и др./ за 30 минути между 19:00 и 20:00 ч.
българско време.
-през четните години бащата да взема детето по време на следните
празници: Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на
просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември) от 10:00 ч. до 18:00
ч. на съответния ден; по време на Коледните празници - от 10:00 ч. на Бъдни
11
вечер до 18:00ч. на Рождество.
-през нечетните години бащата да взема детето по време на
следните празници: на Великденските - от 10:00 ч. на Велики петък до 14:00
ч. на понеделник; на Нова година - от 11:00 ч. на 31 декември до 14:00 ч. на
1-ви януари, както и на Гергьовден (6 май) и Деня на независимостта (22
септември) от 10:00 ч. до 18:00 ч. на съответния ден.
Потвърждава решение № 900886/7.4.21 г., постановено по гр.д №
169/20 г. по описа на РС-Сандански, в атакуваната част относно присъдената
издръжка и разноските, които Н. К. Н. е осъден да плати на Д.Н..
ОСЪЖДА Н. К. Н. от с. Кочан, ЕГН ********** да заплати на Д.
АНТ. Н. /Т./ допълнително сумата от 200 лв. за направените от нея разноски
пред РС и на сумата от 850 лв. за направените от нея разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване, с изключение на произнасянето
по отношение на вината, пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12