Р Е Ш Е Н И Е № 58
гр. Пазарджик, 10.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд,
търговско отделение, в открито
заседание на пети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Илиана Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Ил. Димитрова т. д. N 191 по описа
за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото
е образувано по исковата молба, подадена от „В.пак" ЕООД, със сегашно
наименование „Маринапак“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. В.,
общ. Аксаково, с. И. 9143, "Стопански
двор", представлявано тогава от управителя В.О.В., против „КНН“ със седалище и адрес на управление: обл. Пазарджик, общ. П., гр. П., ул.
"Хаджи Димитър" №11, представлявано от управителите К.Н. и Н. Н.а и "Вива Инжинеринг" ЕООД, с ЕИК*********, с адрес на управление: обл.В.,общ.В.,гр.В.,ул."Морска
Сирена" №37, представлявано от
управителя В. К..
Искът
е бил предявен като частичен с цена – 1 250 лв., но след допускане на
увеличението му на 36 000 лв., колкото се твърди, че е пълния размер на
претендираното вземане, делото е изпратено по подсъдност на окръжния съд като
първа инстанция.
Обстоятелствата,
на които се основа искът, са следните:
На
23.06.2013 г. "Варнапак" ЕООД сключило
договор за изработка № 265 с търговско дружество "КНН" ООД, с ЕИК
*********, съгласно който договор, дружеството
'''КНН" ООД, в качеството на изпълнител, се задължава да изработи метална
конструкция, необходима за изграждането на метално хале, находящо
се в гр.И., община В., а дружеството "В.пак"
ЕООД, в качеството на възложител, се задължава да
заплати възнаграждение по цена на килограм по ценоразпис, предоставен от изпълнителя - 0.35 лв. на килограм метална конструкция. Възложителят "В.пак" ЕООД се
задължава, съгласно разпоредбите на чл.5, ал.2 от
процесния договор да заплати първи задатък /капаро/ в размер на 10 000 /десет
хиляди/лв. при подписване на договора, както и да заплати втори задатък в размер на 20 000 /двадесет хиляди/лв.
при товарене на конструкцията за транспортирането
й до базата на възложителя. Изпълнението на договора за изработка било ограничено със срок първоначално
до 30.07.2013 г., а впоследствие срокът
продължен до 30.09.2013 г.
Дружеството възложител направило плащания в общ размер
на 36 000 лв., както
следва: сума в размер на 10000 лв., представляваща
първи задатък /капаро / по сключения договор за
изработка, платена в брой, в деня на
сключване надоговора, съгласно
разписка от 23.06.2013 г., сума в размер на 11 000 лв.,
представляваща авансово плащане по сключения договор за изработка, платена в брой, съгласно фактура № 229 от
10.07.2013 г. и сума в размер на 15 000 лв.,
представляваща плащане по сключения договор за
изработка, платена в брой, съгласно приходен касов ордер от 31.07.2013 г.
Насрещна престация от страна на изпълнителя
"КНН" ООД - да изработи метална конструкция, необходима за
изграждането на метално хале, не беля осъществена нито в срока за изпълнение на договора, нито към момента на
предявяване на иска.. Въпреки многократните покани в
устна форма, дружеството ,КНН' ООД не предприело действия по изпълнението на задължението си съгласно процения договор.
На 20.07.2013 г. търговско дружество "В.пак"
ЕООД е сключило договор за поръчителство с друго
дружество - "Вива Инжинеринг" ЕООД, по силата който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с главния длъжник относно изпълнението на
процесния договор за изработка. Страните договорили "Вива Инжинеринг" ЕООД да отговаря за всички последици от неизпълнението на
главното задължение, включително за лихвите,
неустойките и за разноските по събиране на вземането.
Ишцовото дружество "В.пак" ЕООД поканило
солидарния длъжник "Вива
Инжинеринг" ЕООД да изпълни поетото задължение, но не били предприети никакви действия и от негова страна.
Впоследствие "В.пак" ЕООД изпратило на
17.10.2014 г. чрез "Телепоща" покана
на "КНН" ООД, с която даде на дружеството изпълнител седемдневен срок
за изпълнение на договора за изработка, след
изтичането на който срок договорът се
счита развален.
В предоставения от възложителя по договора срок за доброволно изпълнение, търговско дружество
"КНН" ООД не изпълнило задължението за изработка на метална
конструкция, предвид което договорът се
считал развален.
След оставяне на исковата молба без движение ищецът е
уточнил, че претендира сумата от 36 000 лв., като дадена на отпаднало
основание, да му бъде заплатена от ответника „КНН“ ООД – гр. Пазарджик, с оглед
развалянето на договора, а при условията на евентуалност предявява иск срещу
ответника „Вива инжинеринг“
ЕООД–гр.В. за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнението,
представляващи понесена от него загуба в същия размер – 36 000 лв., която
сума се формирала като сбор от платените на няколко пъти суми в изпълнение на
неговото парично задължение по процесния договор.
Писмен отговор на исковата молба е постъпил от ответника
„КНН ООД – на 10.08.2015 г. пред Варненския районен съд, допълнен, с оглед
подадената от ищеца молба – уточнение на исковата.
Направено е възражение за местна подсъдност, което е
уважено от сезирания Варненски районен съд и делото е било изпратено по
подсъдност на Панагюрския районен съд по седалището на дружеството – ответник
по предявения главен иск. След увеличение на иска делото е изпратено на
Пазарджишкия районен съд по правилата за родовата подсъдност с определение от
25.10.2017 г. Със същото определиние е прекратено и производството против
ответника „Вина инжинеринг“ ЕООД, поради
оттеглянето на предявения срещу него при условията на евентуалност иск.
Определнието е влязло в сила, като не е било жбалвано от никоя от страните.
Така остава за разглеждане единствено предявеният иск за
връщането на даденото на отпаднало основание, т. е. по чл. 55, ал.1 ЗЗД, срещу
ответника КНН“ ООД – гр. П..
В отговора си ответника „КНН“ ООД оспорва основателността
на предявения против него иск.
Основното
му правоизключващо възражение е, че е изпълнил
своето задължение качествено, съгласно поръчаното от възложителя. Основава се на следните обстоятелства:
Съгласно чл. 11,
ал. 1 и 2 от Договора за изработка, възложителят се задължава да съдейства на
Изпълнителя за изпълнение на възложената работа, а така също да приеме изработеното.В
хода на изпълнение на Договора от 23.06.2013 г., възложителят поискал от
изпълнителя да извърши и преустройството на част от съществуващо Хале, находящо
се в с. Д., община В.. Така ответникът започва работа на два обекта едновременно, видно от приложените с отговора като
доказателство стокови разписки – изпраща материали и работници. Съгласно
приложените с отговора на исковата молба като доказателства Актове обр. 19 за извършената работа е видно, че Изпълнителят е
извършил на обектите много по-голям обем дейности, от
това което Възложителят е заплатил и това правело иска му за връщане на сумата неоснователен.
След като "В.ПАК" ООД отказва да заплати на
"КНН" ООД действително направените
разходи за двата обекта, ответникът твърди, че по тази причина спира
изпълнението по Договора за изработка.
Освен това се оспорва твърдяната в исковата молба дата - 20.07.2013 г. на сключване на Договор за поръчителство с дружество
"Вива инженеринг" ЕООД, с който се задължава като солидарен длъжник
по изпълнението на Договора за изработка от 23.06.2013 г. От приложения като доказателство по делото Договор за поръчителство ставало
ясно, че е сключен на 20.07.2014 г., а не както
твърди ищеца през 2013 г. Това доказвало, че този Договор е антидатиран, подписан е по-късно от ищеца, с цел бъдещата
искова претенция срещу "КНН" ООД да
бъде разгледана от Варненския райнен съд, като по този начин бъдат заобиколени правилата на местна подсъдност от ищеца.
Ищецът се е възползвал от правото си да подаде
допълнителна искова молба на осн. чл. 373 ГПК , в която оспорва твърдението, че е поискал от изпълнителя да извърши преустройство на обекта, което е наложило
работата на два обекта.
Оспорва представените доказателства Акт образец 19 № 1 за
установяване извършването и заплащането на натурални видове СМР
като частни документи, които не съдържат
подпис на инвеститора, като отразяването на данните в същите, е извършено едностранно от ответното на дружество.
Също така оспорва, че Акт образец 19 касае настоящия правен спор и намира същият за неотносим, предвид, че в
титулната част е отбелязано „строеж с. Д.", което е извън предмета н а
процесния договор.
Оспорва и представените
стокови разписки като частни документи, които не съдържат подпис
на „приел", като твърди, че отразяването на данните в същите е извършено едностранно от ответното на дружество. Оспорва констатациите
в разписките. Още повече, че от съдържанието
им не можело да се формира извод дали се касае за извършване на стоки и услуги,
касаещи процесния договор, поради
което ищецът ги оспорва включително и като неотносими.
Счита, че по
отношение на представените с отговора на ответната страна - акт 19 и стокови разписки се касае за частни документи, които
не съдържат подпис на ищцовата страна и в този
смисъл не се ползват с доказателствена стойност при преценката досежно постигнатото между страните съгласие.
Ответникът „КНН“ ООД е подал и отговор на
допълнителната искова молба. Прави възражение за давност, което основава на чл.265 ЗЗД. Твърди, че ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има
недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на
работата в даден от него подходящ срок без заплащане;
заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.
Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова
съществени, че работата е негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение, поръчващият можел да развали договора.
Тези права обаче се погасявали в срок от шест месеца,
който следвало да се приеме, че тече от
датата, на която е следвало да бъде изпълнен договора - 30.09.2013г.
С изтичане на срок, а именно на 30.03.2014 г. ,правата на ищеца се били погасили.
Прави възражения за изтекла давност и на осн чл.111 б от ЗЗД, като твърди, че са погасени „всички вземания, евентуално - за горницата над 1250 лева.“
След като ищеца прави промяна на иска за горницата над 1250 лева. от този момент за пръв път
предявявал иск за тази горницата и следователно
давността била изтекла, тъй като в случая
вземането на ищеца било за обезщетение от неизпълнен
договор за поръчка, сключен с ответника на 23.06.2013г. Позовава се на практика
на ВКС. /Решение №400/2015/01.04.2016 по дело №7379/2014 на ВКС. ГК. IV г.о./.
Прави възражение срещу представения от ищеца Договор за
поръчителство от 20.07.2014г., който бил
недействителен спрямо ответника, защото за
да породи правна сила следва да бъде сключен
с неговото съгласие. Счита, че договора
е изготвен само и единствено за целите па
настоящото производство, като на първо място промени подсъдността на иска и на следващо място се цели да бъде
използван „срещу ищеца“. /вероятно се има в предвид – „срещу ответника“/.
Ответникът твърди, че с
извършване на описаните в исковата молба плащания от страна на Поръчващия към Изпълнителя се доказвало, че
„КНН" ООД с изпълнил напълно задълженията си съгласно чл.1 от договора ча
изработка от 23.06.2013 г., а именно: изработка ма метална конструкция състояща се
от 9 ригела, 18 колони, 48 столици и всички други необходими метални конструкции за метално хале,
находящо се в гр. И..
Оспорва твърденията, че не е изработена от него
металната конструкция съгласно договора и към настоящия момент. Ако „КНН" ООД не било извършило доставките по
процесния договор, ищецът не би
трябвало да извършва плащането на 31.07.2013 г.
Твърди, че .КНН" ООД предава изработената метална конструкция
на поръчващия ищец, както следва:
1. Първа доставка:
|
Наименование на стоките |
Брой |
Клинично тегло |
Общо тегло |
|
Събрани ригели |
9.00 |
650.00 |
5850.00 |
|
Ниски колони |
12.00 |
200.00 |
2400,00 |
|
Високи колони |
6,00 |
255.00 |
1530.00 |
|
СОП 160.60.4-6м. |
96,00 |
50,00 |
4800,00 |
|
Греди 1300 с планки |
3,00 |
315.00 |
945,00 |
|
Греди 1300 без планки |
3.00 |
308,00 |
924.00 |
|
Усилв. планки за столици =120x150x6 |
70.00 |
0.83 |
58.00 |
|
Ферми |
2.00 |
550.00 |
1100.00 |
|
Стрехи |
7,00 |
159,00 |
1113,00 |
Гореописаните метални елементи били
доставени съгласно : пътен лист серия № 575683 от дата 30.07.2013 г. заповед за командировка на
служител № 193 на Р. Н. И. и
отчет за извършената командировка ; стокова разписка № 770 от 30.07.2013 г. и
експедиционна бележка от дата 30.07.2013 г. към договор за изработка от
23.06.2013 г. Първичните счетоводни документите които са подробно описани
по-горе доказващи по безспорен начин товаренето
на конструкцията и транспортирането и до базата на поръчващия. Съгласно чл.11 ал.2 от договора Поръчващия с задължен да
приеме изработеното с оглед на
настоящия договор. Съгласно правилника
за документооборота и
закона за счетоводството, дружество „КНН" ООД с съставил първичната
информация за движението на обектите на счетоводно отчитане (в настоящият случай изработена метална конструкция).
С приложените доказателства по делото
ответника безспорно доказва, че е изпълнил в срок задължението си да изработи, натовари и
транспортира металната конструкция по договор
265/23.06.2013 г. Със
заповедта за командировка и отчета на служителя Р. Н.. И., с която служителя е командирован с
определена цел (да транспортира
метална конструкция от гр. П. до гр. И. се отчита изпълнението на поставените задачи, направените
разходи за командировката и тяхното изплащане от каса на предприятието.
Счетоводните документи според Закона
за счетоводството ЗСч (отм.) са първични,
вторични и регистри. В разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 - т.9 от ЗСч (отм.) са
изброени реквизитите, които трябва да съдържа всеки първичен счетоводен
документ. какъвто е данъчната фактура. От
легалното определение в чл.7, т.1 от ЗСч (отм.), се установява, че първичният счетоводен документ е
носител на информаци я за регистрирана за първи път стопанска операция.
Затова преценката на реквизитите по чл.8.
ал.1 от ЗСч /отм./ трябвало да се извършва заедно с предпоставките по чл.64, от
ЗДДС, като се имат предвид и
принципите, визирани в чл.5, т.4, 5 и 11 от ЗСч (отм.) във връзка с
§4а, ал.4, 5 и 7 от ДР на ЗСч /отм./ - предимство на съдържанието пред
формата, вярно и честно представяне и документална обоснованост.
Сама по
себе си стоковата разписка удостоверявала факта, че стоката е напуснала, тъй
като е свързана с водене на материалната отчетност па склада. Стриктното спазване на разпоредбите на Закона за счетоводството,
изисква стоките, които напускат склада да
бъдат отчитани аналитично и стойностно. За целта се издава стокова разписка, в която се посочва съответния артикул и
неговата стойност.
Общата
стойност на доставената метална
конструкция съгласно първични счетоводни документи
от 30.07.2013 г. по договор за изработка
№ 265/23.06.2013 г. е 29844,70
лева без включен ДДС.
2. Втора доставка:
|
Наименование на стоките |
Брой |
Единично тегло |
Общо
тегло |
||
|
Полуригели |
6,00 |
516,00 |
3096.00 |
||
|
Високи колони |
6,00 |
236,00 |
1416,00 |
||
|
Ниски колони |
6,00 |
184,00 |
1104,00 |
||
|
Столици СОП 160.50.4-бм. |
40,00 |
47.00 |
1880,00 |
||
|
Малък ригед |
1 |
266.00 |
206,00 |
||
|
Водачи 100.100.4-6м. |
47 |
73,00 |
3431,00 |
||
|
Хиксове
|__ 50. 50. 5-9 бр.разл. размери |
1 |
332 |
332,00 |
||
|
Хиксове
2
|__ 100.100-1 1бр.разл. размери |
1 |
1117,00 |
1117,00 |
||
|
Греда
ГОСТ З00-7.60м. |
7,00 |
315,00 |
2205,00 |
||
|
Планки
за хиксове и греди-227бр.разл.р-ри |
1,00 |
680,00 |
680,00 |
||
|
U 100.50-6м. |
19 |
51,58 |
980,00 |
||
|
Арм.
скари |
8.00 |
11,00 |
88,00 |
||
|
Фусове
за кошници N10-1. 20м. |
64,00 |
0,75 |
48,00 |
||
|
За
бигли Ф 8 |
64,00 |
0,84 |
54,00 |
||
|
Задублажни
пети Ф8-0.4м. |
50 |
0,14 |
7,00 |
||
|
Дублажни
пети |
8 |
7.00 |
56.00 |
||
|
Арматура за фиксиране |
1 |
85 |
85 |
||
Гореописаните
метални елементи били доставени съгласно: пътен лист серия № 232092 от
дата 27.08.2013 г. заповед за командировка па служител № 245 на Р. Н.И.и отчет за извършената командировка; стокова
разписка № 1 № 2 и от 27.08.2013
с. и експедиционна бележка от дата 27.08.2013 г. към договор за изработки от 23.06.2013 г. Първичните счетоводни документите които са
подробно описани по-горе доказващи по безспорен
начин товаренето на конструкцията и транспортирането й до базата на поръчващия. Съгласно чл.11 ал.2 от договора
Поръчващия е задължен да приеме изработеното с оглед
на настоящия договор.
В обобщение ответникът твърди,
че е изработил и доставил метална конструкция по договор № 265/23.06.2013 г. на обща стойност 50 238,80 лева
лева, без включен ДДС.
Ищецът
бил бездействал като не е поискал изпълнение на насрещното задължение за предаване. Следвало да бъде отчетен като неподкрепящ тезата на ищеца и фактът, че
липсвали предприети от него действия относно неизпълнение след изтичането на
твърдения от него срок за изработка .
От друга страна твърденията на ищеца, че трето лице с извършило доставката на метална конструкция, били
нелогични и противоречащи на принципа
за полагане от търговеца на дължима грижа в търговските му дела.
В първото съдебно заседание, в съответствие с
разпоредбата на чл. 145 от ГПК пълномощниците на ответника уточниха и допълниха
обстоятелствата, на които остовават възраженията, като признават, че извръшената работа е фактически доставена, но
няма изрично приемане на работата същата, защото представител на ищеца не е
подписал двустраните протоколи, които се представят като доказателства. Позават
се обаче на конклудентни действия от негова страна, доказаващи одобряването на
работата, без възражения за нейното камество, а именно – че е поръчал изграждане
и на второ хале в друг негов обект в с. Д., който да бъде монтиран от елементи -
втора употреба.Твърдят, че в този смисъл е осъществена между страните писмена
кореспонденция, чрез разменени „и-мейли“.
След преценка на събраните доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното:
Страните не спорят относно възникването
на твърдяното в исковата молба правоотношение, което следва да бъде
квалифицирано като договор за изработка по смисъа на чл.258 и сл. от ЗЗД.
Представен е писмено доказателство за сключването му - договор за израбтока № 265 от 23.06.2013
г., чието съдържание напълно съответства на изложеното в исковата молба.
Пръвначалния срок за изпълнение на работата е бил со 30.07.2013 г., но с оглед
признанието на страните за продължаването му до 30.09.2013 г. съдът примеа ,че
ръкописната добавка долу на първата страница относно промяната на това условие
съответства на тяхната действителна воля.
Предметът на договора е подробно описан
с ръкописен текст в чл. 1 и чл. 6 от същия, като става ясно, че следва да се
извръши монтаж на метално хале, след доставка на необходимите елементи за
конструкцията му. Ищецът не представи доказателства за някакави допълнителни
уточнения относно вида, размери и др. параметри на елементите, които е трябвало
да бъдат доставени и монтирани при изграждането на халето, освен техния брой и
вид, описан в договора/9 ригела, 18 колони, 48 „стол…“-не се разчита.
Използвана е в допълнение и общата формулировка: „и всички други метални
конструкзции, необходими за метално хале в гр. И., община В..
Възнаграждението, които дъли
възложителя е уговорено като единчна цена – 0,35 бв. на кг. метална
констркуция.
Ответникъ признава, че ищецът /възложител/ е
заплатил в изплънение на паричното си задължение по този договор на части
общата сума от 36 000 лв. За тези плащания има и представени безспори
писмени доказаетелства, като 10 000 лв. са паретин авансовоу,при ходпиавен
на договора, 11 000 лв. – също авансово и 15 000 лв. – на 31.07.2013
г. Съгласно клаузите на договора се е дължал първи задатък от 10 000 лв. –
при подписване на договора. Втори задатък от 20 000 лв. – при товоране на
конструкцията за транспортирането й до базата на поръчващия. Остататъкът от
общия размер на възнаграждението, съгласно чл. 7 от договора, би следвало да се
дължи по правилото на чл. 266 от ЗЗД – при пирмането на работота, когато се
установява и размерът му, ако той е уговорен по единични цени, както е в
случая.
От назначената счетоводна експретиза се
установява, че ответникът има издадени счетоводни документи и са направени
съответните счетоводни записвания, установящи, че са изработени и доставени на
30.07.2013 г. до площадка в гр. И. метални елементи с общо тегло 16 785
кг. на стойност 25 572,92 лв. с ДДС, като в теглото не били включени
болтове и гайки.
На 27.02013 г. също има издадени
документи за експедиця, пътуване и доставка на метални елементи вече до обекти И.
и Д.. Като общата стойност на доставените на двете тади то тези два обекта е
60 286, 56 лв. с ДДС.
В подкрепа на тезата си, е по този начин е изпълнил
изцяло процесния договори същевременно е започнал изпълнение на допълнително
възлжена работа за доставка на метална конструкция за изграждане на хале в с. Д.,
ответникът се позовава на свидетелските показания на св
И. и на изпратения и-мейл на 23.08. 2013 г. е изпратен
и-мейл /на л. 120 от делото/, от съдържанието на който става ясно, че В.В., в качеството си на тогавашен управител на ищцовото
дружество, поръчва „още едно хале“, като
уточнява че има 6 бр. от нужните колони, а останалото му трябва втора употреба.
31.08. 2013 г. ответникът доставя останалите елементи за пълното изпълнение на
процесния договор и поръчаното за второто хале в с. Доброполдно. Съпоставяйки
даннини от експертизата, показанията на св. И. и съдържанието на и-мейла, съдът
приема, че действително на 31.08. 2013 г. ответникът доставя останалите
елементи за пълното изпълнение на процесния договор и поръчаното за второто
хале в с. Доброполдно.
Св. И. твърди, че при първата доставка на 30.07.2013
г. не е вишдал представитела на възложителя, но рабтотниците на отевтника са
монтирали халето. На 28.08.2013 г. закарал в гр. И. „четири кошници за една част от халето – това са основите и
метални греди“ и това било последното нещо, което е карал там. Осталаните
метални елементи откарал към с. Доброполдно, като този път ги е посрещнал
„човек от фирмата, която е поръчала халето“, който ги упътил да карат към Д..
Като свидетел беше разпитан тогавашния законен
представител на дружеството-възложител В.В., който
призна, че изпълнителят всъщност е доставил метална конструкция, след като той
платил капаро и още няколко суми, за които се били разбрали. Твърди обаче, че
доставеното не отговаряло на неговите изисквания и за това откозал да я получи.
Какви са били тези изисквания при поръчката, кога и в каква форма са били
поставени, не станя ясно от показанията на свидетеля. Не се представиха доказатества да е определял други параметри освен вида и
броя на елементите, посочени в договора.
Представените от ответника стокови разписки и протоколи
/Акт обр. 19/ действително не са подписани от предсатвител на ответника, но ако
той е присъствал при доставката и монтажа, както твърди в показанията си Св. В.,
обратно на твръдяното от св. И., би следвало да документира отказа си да приеме
работата и да направи конкретните си възржения за неправилно изпълнение,
съгласно чл.264, ал.2 ЗЗД. Писмени доказателства, че е направил възраженията по
начин, че да достигнат до ответното дружество-изпълнител, не се представиха.
Показанията на св. В. ,
за това че извършен оглед от него и лице на име Г. и са констатирани
несъстветвия на доставените елементи, съдът приема за дадени от заинтересовано
от изхода на делото лице, защото е бил представител на дружеството-възложител,
както към онзи момент, така и когато е предявен иска, а и призна, че „имотите в
И. и Доброполдно са работещи производства на двете ми дружества“, въпреки че
формално в момента не е собственик на капитала на „Маринапак“ . Дали става дума
са скрито участие в това дружество и някакъв друг вид взаимоотношения не е ясно
и не е от съществено значение за разглежданиуя спор. Казаното от свидетеля,
както и предишната му безспорна обвързаност с дружеството-ищец,са достатъчни
основание, за да бъдат преценявани показанията му с оглед на възможната тяхна
заинтересованост от изхода на делото /чл. 172 от ГПК/.
Нито в представената от ответника кореспондеция, нито в
други доказателства, събрани по делото, има дори някакъв намек за неодобрение
на работата, изпълнена и приета фактически в обекта в гр. И..
Освен това св. В. не успя да докаже с показанията си, че е
имало основание за отказа да се приеме работата, като неправилно изпълнена. Той
говори за несъответствие на елементите по размери, без да се установява тези
размери дали са били ясно и точно договорени, като и затова, че били втора
употреба, което от една страна не е доказано по никакъв начин, а от друга - не
означава, че не биха могли да са годни за употреба и не са изпълнили
предназначението, за което са поръчани.
В последна сметка халето в гр. И. е било успешно монтирано
и завършено именно с доставените от ответника елементи за метални конструкции ,
които се установява от показанията на св. И., напълно съответстващи на данните
във воденото от дружеството счетоводство /заповед за комавдироването му, пътни
листове, експ. бележки и др./, подробно анализиани и от вещото лице.
Същевремнно
като косвено доказателство, че именно той още през 2013 г. е изградил халето в
гр. И., и не е възможно това да е сторено от третото лице въз осноа на договор
от 2015 г., ответникът се позова и на данните в публикувания годишен финасов
отчет на ищцовото дружество за 2013 г. в частта му “ДМА“. Установи се, че там е
записан актив „сграда-нежилищна на стойност 102 000 лв., която ответникът
твръди, че именно въпросното хале, създадено и придобито като актив през
съответната година. Ако ищецът счита, че този актив е друга сграда, а не
изграденото в изпълнение на договора метално хале, следваше да посочи коя е тя,
къде се намира и да представи доказателства за нейното съществуване като актив,
придобит през 2013 г.
При липса на
такива конкретни твърдения и доказателства, съдът приема за доказана тезата на
ответника, че именно процесното хале е намерило отражение в ГФО като
дълготраене материален актив, съществуващ в края на 2013 г.
Ищецът не успя да докаже, че трето лице е изработило това,
което се твърди, че ответникът не бил изпълнил, тъй като не беше констатиран
идентитет между възложеното на дружеството „М.И.“ и халето, което ответникът
твърди, че е монтирал с доставените от него елементи. Освен това, договорът с
третото лице е сключен едва през 2015 г., а както вече бе отбелязано, през 2013
г. е халето очевидно вече е било отчетето като „ДМА“ на ищцовото дружество.
В последна сметка ответникът доказа своето възражение за
точно изпълнение на договора и за възникване задължението на възложителя за
заплащане на възнагарждение за приетата работа. Освен че работата е фактически
осъществена и доставена на място като трудов резултат, тя следва да се счита и
за мълчаливо одобрена от възложителя по следтните съображения:
Приемането на работа по смисъла на чл.
264, ал.1 ЗЗД може да стане чрез изрично
изявление, каквото липсва в случая, но и с конклудентни действия, от които
недвусмислено следва, че е нлице мълчаливо изразено съгласие за нейното
одобряване /Решение № 231/13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009 г./.
Именно такова мълчаливо съгасие за
одобряване на работата се доказа в конкретния случай. Конклудентните действия,
които недвусмислено сочат на това са първо извършеното на 31.07.2013 г. плащане
на послединя остатък от дължимото възнаграждение. То е направено от страна на
ищеца, след като на 30.07.2013 г. е извръшена доставката на една значителна
част, макар и не на цялата метална
конструкция. Ако доставените на 30.07.2013 г. елементи не са съответствали на
поръчаното, както се опитва да свидетелства в полза на ищовото дружество бившия
му управител, не е логично на селдващия ден да се заплати целия остатък от
възнаграждението.
Освен това на 23.08.2013 г. е изпратен
и-мейл /на л. 120 от делото/, от съдържанието на който става ясно, че В.В. поръчва „още едно хале“, като уточнява че има 6 бр. от
нужните колони, а останалото му трябва „втора употреба“. След този и-мейл на
31.08.2013 г. ответникът доставя останалите елементи за пълното изпълнение на
процесния договора и започва изпъление на поръчаното за второто хале в с. Доброполдно. Св. И. твърди, че на тази
дата в гр. И. ги е посрещнал „човек от
фирмата, която е поръчала халето“, който ги упътил да карат към Д.. Не
споменава да е отправил възражения за доставеното по процесния договор, а и
ищецът не ангажира доказателства в този смисъл.
Назначена бе и техническа експретиза,
която потвръди, че автетичността на съдържанието на ел. писма и датата на
изпращане,получаване и отваряне на всяко едно от тях, представени от ответника
на хартиен носител, както и че те са изходящи именно от пощата на В.В., който в разпита си като свидетел потвърди, че е имал
регистрина и използвал такъв елктроен адрес.
Нито в
представената от ответника кореспондеция, нито в други доказателства, събрани
по делото, освен в показанията на св. В.,
няма дори някакъв намек за неодобрение на работата, изпълнена и приета
фактически в обекта в гр. И..
Ето защо се налага извода, че е работата е била приета,
като освен, че е налице фактическо действие – разместване на фактическата власт
върху изработеното, чрез реалната доставка и монтажа на металната конструкция
на уговореното място, така и правно значимо мълчаливо призание, че то
съответства на възлженото. Признатието е извръшено черз конклудентни действия –
с доплащане на остатъка от възнаграждението, възлагане на нова работа и
присъствие на служител на дружеството на 28.08.2013 г., който не е направил
възражения нито устно пред шофьора, доставил последните елементи в гр. И., нито
писмено в някой документ. Не е последвало и изявление от законния представител
на възложителя в каквато и да е форма и чрез каквото и да е средство за
комуникация.
Следователно работата е била приета по смисъла на чл. 264,
ал.3 във вр. с ал. 1 от ЗЗД и за ищеца е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждението на осн. чл. 266, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът представя доказателства, че повече от една
година след изтичане срока за изпъленние на договора е направил писмено
изявление за развалянето му, като се позовава на пълно неизпъление. За да
породи това изявление целените с него правни последици, а именно – развалянето
на договора на осн. чл. 87, ал.1 от ЗЗД, е необходимо да е налице твърдяното
неизпъление. По закон може да е пълно или частично, но чл. 87, ал.3 не допуска
разваляне, ако неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора.
Ответникът обаче успя да докаже възражението си, че е
налице изпъление и работата е приета от възложитиеля, без да е направено
своевременно каквото и да било възражение за несъотвествие с уговореното и
изискващото се според обичая и предназначението на предмета на договора.
Не е имало основание за разваляне на договора, поради
което не е налице и такова за връщане на платеното на осн. чл. 266, ал.1 ЗЗД
възнаграждение.
Исакът с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД за
връщане на палтената сума от 36 000 лв. като дадена на отпаднало основание
следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
В тежест на ищеца следва да се присъдят сторените от
ответното дружество разноски по делото
725 лв. – депозити за вещи лица и и 1 610 лв. – адвокатско вънаграждение
за един адвокат. Съдът присъжда посочената сума като разноски за адвокатска
защина на основание представения договор за правна защита и съдействие с
адвокат Л.К., приложен на л. 101 от делото. Въпреки, че са описави като
приложения в списъка с разноските на ответника, към момента на постановяване на
решението в кориците на делото не бяха открити договори и платежни документи за
заплащане на други разноски за адвокатска защита.
По изложените съображения Пазарджишкият
окръжен съд
Р Е Ш И :
Отхвърля като
неоснователен предявения от„Маринапак“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: обл. В., общ. Аксаково, с. И. 9143, "Стопански двор", представлявано от управителя
П.Ж.Б., против
„КНН“ със седалище и адрес на управление:, гр. П., обл. Пазарджик ул.
"Хаджи Димитър" №11, представлявано от управителите К. Н. и Н. Н.а, иск
с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 36 000 лв. /възнаграждение
по договор за изработка
№ 265/23.06.2013 г./, като дадена на отпаднало основание, ведно с лихва
от датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА „Маринапак“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. В.,
общ. Аксаково, с. И. 9143, "Стопански
двор", представлявано от управителя П.Ж.Б., ДА ЗАПЛАТИ на „КНН“ със седалище
и адрес на управление:, гр. П., обл. Пазарджик
ул. "Хаджи Димитър" №11,
представлявано от управителите К.Н. и
Н. Н.а, разноски по делото: 725 лв. – депозити
за вещи лица и и 1 610 лв. – адвокатско възнагрждение за един адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получавене на препис от
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: