РЕШЕНИЕ
№527/24.3.2022г.
гр. Пловдив, 24.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание
на единадесети януари, през две хиляди и двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря В.П.,
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 1999 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.76, ал.5 от Закона за
здравното осигуряване /ЗЗО/ във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на ЕТ „Д-р С.Ч. - индивидуална
практика за първична медицинска помощ“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. Асеновград и месторазположение на практиката в гр. София, депозирана чрез пълномощника ѝ адв. Д., против Заповед за налагане на санкции РД № 12-95
от 11.06.2021 г. на Директора на СЗОК – София, с която на жалбоподателя, като
изпълнител по индивидуален договор № 22-7384/14.02.2020 г. за оказване на
първична извънболнична медицинска помощ, е наложена санкция „финансова
неустойка“ от 50 лева на основание чл.418, ал.1 от НРД 2020-2022 за МД за
нарушение по чл.122, ал.3 от НРД 2020-2022 за МД, във вр. с чл.215 от НРД за МД
2020-2022 г., вр. с чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО.
С жалбата се прави
искане за отмяна на оспорената заповед, като се излагат съображения за липса на
извършено нарушение от жалбоподателя, както и за наличие на съществена неяснота
при описание на нарушението в оспорваната заповед, която се приравнява на липса
на мотиви. Прави се искане за присъждане на разноски. Жалбоподателят не е
изпратил представител в съдебно заседание, като е депозирана молба от пълномощника
с искане за уважаване на жалбата и присъждане на разноските за адвокат и
държавна такса по делото.
Ответната по жалбата
страна Директор СЗОК - в писмен отговор по жалбата, депозиран чрез упълномощен
процесуален представител юрисконсулт К., изразява становище за недопустимост,
както и за неоснователност на жалбата. В
съдебното заседание не е изпратен представител.
Окръжна прокуратура –
Пловдив, надлежно уведомена за делото, не е встъпила в производството и не е
взела становище по жалбата.
Жалбата е подадена в рамките
на законоустановения срок за обжалването на заповедта, като в тази насока и
съдът с протоколното си определение от 15.10.2021 г. е оставил без уважение
искането на ответника за прекратяване на производството поради просрочие на
жалбата. В тази връзка съдът е отчел факта, че жалбата е депозирана по пощата,
за което е приложено копие от плика по изпращането ѝ, поради което и за
датата на депозиране се взема предвид датата на пощенското клеймо, а не датата
на поставяне на входящ номер при ответната страна. В случая е видно, че
заповедта, предмет на оспорване, е връчена на ЕТ на 25.06.2021 г. и
следователно срокът за обжалването ѝ изтича в края на 09.07.2021 г., като
именно това е датата на пощенското
клеймо върху копието от плика по изпращане на жалбата. Отделно от посоченото,
видно е, че още на 08.07.2021 г. от д-р С.Ч. е подадено възражение до Директора
на СЗОК против заповедта за налагане на санкции, в която по същество се иска
отмяната ѝ. Поради това и категорично е налице спазване от страна на
жалбоподателя на законоустановения срок за обжалване. Жалбата изхожда и от лице, за което
обжалваният акт е неблагоприятен и което е негов адресат, поради което и при
правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена и срещу административен акт,
за който е предвидено съдебно обжалване. Предвид изложеното и съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, съдът намери, че така депозираната жалба се явява и основателна.
Административното
производство е започнало със заповед на Директор СЗОК – София № РД-18-221 от 17.02.2021
г., приложена по делото, с която е възложено извършването на проверка на
жалбоподателя с характер на проверката –
тематична и цел - изясняване на обстоятелства по писмо на ТП на НОИ-Пловдив от
23.12.2020 г. Във въпросното писмо била изложена информация относно това, че Д-р С.Ч., представляваща ЕТ „Д-р С.Ч. -
индивидуална практика за първична медицинска помощ“ е била в продължителна
временна нетрудоспособност по болнични листове за целия период от 31.03.2020 г.
до 12.09.2020 г. вкл. и поради това се искало осъществяването на проверка от
СЗОК дали в този период Ч.е осъществявала дейност като общопрактикуващ лекар с
оглед осъществяване преценка дали е приложима разпоредбата на чл.46, ал.1, т.2
и ал.3 от КСО за д-р Ч.. За осъществената проверка се съставили протокол №
РД-18-221-3 от 05.04.2021 г., в който било констатирано, че за периода от
31.03.2020 г. до 01.07.2020 г. на д-р С.Ч.е бил съставен Протокол №
РД-18-1046-1 от 02.10.2020 г. и Протокол за неоснователно получени суми №
РД-18-1046-1 от 02.10.2020 г. с
констатирани нарушения и неоснователно получени суми. Посочено било също така и
че д-р Ч.е извършвала медицински прегледи в периода от 01.07.2020 г. до
12.09.2020 г. вкл., за което е издавала амбулаторни листове и дейността е
отчитана към НЗОК. В протокола подробно били описани осъществените прегледи за
посочения период, като било заключено, че е констатирано нарушение на
изискванията на чл.122, ал.3, вр. с чл.21 от НРД за МД 2020-2022 г. В хода на
проверката от д-р Ч.било представено писмено становище, в което същата заявила,
че независимо от издадените ѝ болнични листове, същата е изпълнявала
задълженията си като лекар в периода на болничните. На 05.04.2021 г. бил издаден и протокол за неоснователно
получени суми с № РД-18-221-4/05.04.2021 г., като в същия били приети същите
констатации като в протокол № РД-18-221-3/05.04.2021 г. и се заключавало, че
поради това следва да се възстановят като неоснователно получени сумите за
отчетените дейности в НЗОК, заради установено нарушение на изискванията на
чл.122, ал.3, вр. с чл.215 от НРД МД 2020-2022 г. От страна на жалбоподателя
било депозирано възражение само против протокола с № РД-18-221-4/05.04.2021 г.
за неоснователно получени суми, което не било изпратено на арбитражна комисия,
поради подаването му извън предвидения за това срок. На 11.06.2021 г. Директорът
на СЗОК издал оспорената по настоящото дело заповед за налагане на санкции. В
същата приел констатациите по Протокола РД-18-221-3/05.04.2021 г., а именно
относно това, че били налични установявания от по-рано по Протокол №
РД-18-1046-1/02.10.2020 г. за период на извършени прегледи от д-р Ч.по време на
временна работоспособност от 31.03.2020 г. до 01.07.2020 г., което съставлявало
нарушение на изискванията на чл.122, ал.3, вр. с чл.215 от НРД за МД за
2020-2022 г. В диспозитива на оспорената заповед било записано, че се налага
санкция от 50 лева финансова неустойка за констатираното с протокола с № РД-18-221-3/05.04.2021
г. нарушение относно липсата на уведомление за промяна на обстоятелствата, на
основание чл.122, ал.3, вр. с чл.215 от НРД 2020-2022 за МД, във вр. с чл.55,
ал.2,т.5 от ЗЗО.
От фактическа страна,
от събраните по делото доказателства действително се установява, че съгласно
Договор № 227384/14.02.2020 г. жалбоподателят, представляван от д-р Ч., се е
задължил да оказва ПИМП съгласно НРД за МД 2020-2022 г. В договора изрично е
посочено в чл.16, че когато не може да изпълнява лично задълженията си по
договора ОПЛ ще бъде заместван от д-р И.П., като ако не е представен договор за
заместване, заместникът встъпва в правата на титуляря, като титулярят писмено
уведомява за това съответната РЗОК. Установено е категорично от събраните
доказателства, включващи и писма от и до ТП на НОИ, че за периода от 31.03.2020
г. до 12.09.2020 г. за д-р С.Ч., като
ОПЛ, е бил определен отпуск по болест съгласно издадени ѝ болнични листове
при домашен режим на лечение. Въпреки това, установява се, че за целия период от
31.03.2020 г. до 12.09.2020 г. д-р Ч.е осъществявала и отчитала дейност като
лекар по адреса на практиката си в гр. София, както и че в СЗОК не е постъпвало
писмо относно заместването на д-р Ч.от друг лекар, в която връзка и СЗОК е уведомила
изрично за посочените обстоятелства ТП на НОИ - Пловдив с нарочни писма от 20.05.2021
г. и 08.06.2021 г.
При така установеното
от фактическа страна, от правна такава съдът установи следното:
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, както и след
провеждане в пълнота на разписаната в ЗЗО процедура. Същата обаче, според съда,
се явява незаконосъобразна, поради липса на достатъчно подробно изложение на
фактическите основания за издаването на заповедта, както и поради липса на твърдяното нарушение, за което е наложена санкцията, а също и предвид установеното несъответствие
на сочената като нарушена разпоредба от НРД и приложената санкционната такава.
На първо място,
според настоящата съдебна инстанция, налице е изключително оскъдно описание на
фактическите основания за издаването на заповедта за налагане на санкция,
доколкото в същата е посочено финансовата неустойка да е наложена за извършено
нарушение на конкретни разпоредби от НРД за МД 2020-2022 г., без обаче в
заповедта да е отразено конкретно поведение на санкционираното лице, за да се
прецени и дали то може да се съотнесе към твърдяното цифрово квалифицирано
нарушение. В тази насока от мотивната част на заповедта става ясно единствено,
че е била извършена проверка, установила наличието на предходни установявания с
протокол от 02.10.2020 г. за извършени прегледи от д-р Ч.в периода 31.03.2020
г. до 01.07.2020 г. по време на временна нетрудоспособност. В протокола, с
който е приключила възложената в описаната в заповедта за налагане на санкции
заповед за извършване на проверката, а именно Протокол № РД-18-221-3/05.04.2021
г. е отразено, че е било установено извършване на медицински прегледи от д-р Ч.в
периода от 01.07.2020 г. до 12.09.2020 г., за което се били издавали
амбулаторни листове, подробно отразени в протокола. Нито в заповедта за
налагане на санкции, нито във въпросния протокол, на който тя се позовава
обаче, не е описано фактически в какво се е изразило нарушението на ИППМП, като
единствено е отразена правна квалификация, без да е ясно кое поведение бива
квалифицирано във връзка с посочените норми на НРД и ЗЗО. Едва от диспозитива
на заповедта за налагане на санкции може да стане и то само отчасти ясно, че
нарушението се е изразило в липсата на уведомление за промяна на
обстоятелствата, но пак не е налице конкретизация за промяна на кои точно
обстоятелства е следвало да се подаде уведомление, нито до кого, нито пък за
кой период от време се отнася нарушението, като се има предвид и че нормата на
чл.122, ал.3 от НРД предвижда срок за уведомяването. В тази насока от текста на
самата оспорена заповед за налагане на санкции не може да се определи ясно кой
е периодът от време, който взема предвид издателят на заповедта за такъв по
извършване на нарушението, а именно от 31.03.2020 г. до 12.09.2020 г. ли, или
от 02.07.2020 г. до 12.09.2020 г. В хода на изготвяне на мотивите към настоящия
съдебен акт, на съда стана служебно известно образуваното друго дело пред
Административен съд Пловдив с № 1606/2021 г., по което предмет на оспорване е
заповед за налагане на санкции, издадена преди настоящата, въз основа на
протокола, посочен и в настоящата заповед, който е с № РД-18-1046-1/02.10.2020 г.
и е изискан и приет по настоящото дело, която първа по ред заповед касае
нарушение, квалифицирано също по чл.122, ал.3 от НРД за МД 2020-2022 г., за което
е посочен период 31.03.2020 г. до 14.07.2020 г. В тази връзка, с оглед
посоченото в сега обжалваната заповед за налагане на санкции, че е било налице
предходно установяване на обстоятелства по предходна проверка, удостоверено с
Протокола от 02.10.2020 г., а на съда, както се посочи, стана служебно
известно, че по този протокол е издадена по-рано и е предмет на обжалване пред
съда друга заповед за налагане на санкции, то при така лаконично направеното
описание на нарушението в обжалваната по настоящото дело заповед, не може да се
осъществи и надлежна проверка относно това дали не е налице припокриване на
времевия обхват от предмета на двете заповеди за налагане на санкции. Липсата
на подробно изложение на фактическите обстоятелства по заповедта, свързано с
липса изобщо и на конкретно посочено изпълнително деяние на вмененото
нарушение, за което е наложена санкция, съдът определя като съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, защото то се отразява
пряко върху правото на санкционираното лице да организира адекватно защитата
си.
|
Отделно от
посоченото, разпоредбата на чл.122, ал.3 от
НРД 2020-2022 МД, която се сочи за нарушена, гласи, че при отсъствие изпълнителят
на медицинска помощ е длъжен в срок до три работни дни, считано от деня на
отсъствието, да уведоми РЗОК за отсъствието си писмено или по електронна
поща, подписано с електронен подпис. Отсъствието следва да бъде обявено на
видно място в амбулаторията на изпълнителя на медицинска помощ. В случая се установява
категорично, че за целия коментиран период от 31.03.2020 г. до 12.09.2020 г.
д-р Ч.е работила като ОПЛ и е преглеждала своите пациенти, поради което и
очевидно не е било възникнало задължение тя да уведомява РЗОК, че отсъства
/за която и да било част от периода/, защото не е отсъствала от мястото, на
което упражнява дейността си. Тук следва да се има предвид, че самият орган
не твърди, че за посоченото време д-р Ч.е отсъствала от работното си място, а
само, че е била в положение на временна нетрудоспособност. Издаването на
болничен лист не е основание, което е предвидено в чл.122, ал.3 от НРД като
такова, за което се дължи уведомяване на съответната РЗОК, а за да възникне
задължението за уведомяване, посочената разпоредба предвижда фактическо
реално отсъствие на изпълнителя на медицинска помощ от мястото, където се
оказва медицинската помощ. /В този смисъл са Решение № 5068/2021 г. по адм.
дело № 803/2021 г. и Решение № 5236/ 2021 г. по адм. дело № 1915/2021 г. на
ВАС, постановени по сходни казуси/. Подобно фактическо отсъствие не се и
твърди в заповедта да е било установено от страна на органа, а напротив, сочи се, че д-р Ч.не само не е
отсъствала, но е и работила, като е осъществявала прегледи. Следователно и
понеже тя не е отсъствала в посочения период от практиката си, то поради това
и не е била длъжна да уведомява за свое отсъствие съответната РЗОК, защото
такова не е имало. Затова и същата не е извършила нарушение, което да може
да бъде подведено под хипотезата на посочената конкретна норма от НРД и да бъде
основание за налагането на санкция с процесната заповед /в
този смисъл е Решение №12507/08.12.2021 г. по адм. дело №
10338/2021 г. на ВАС/. Ето защо и като се
има предвид точното съдържание на разпоредбата на чл.122, ал.3 от НРД
2020-2022 г. МД и предвид установените в конкретния случай обстоятелства по
фактическото поведение на д-р Ч., ако се приеме, че органът е имал предвид
неуведомяването му за отсъствие на ИМП, с оглед на посоченото в
диспозитивната част на заповедта, то следва изводът, че не е било налице
установено нарушение на тази разпоредба от НРД. От приложените писма от ТП на
НОИ Пловдив е видно, че по отношение на д-р Ч.се извършва съответна проверка,
свързана с установяване на факта дали същата е спазила режима на определения
ѝ отпуск по болест и съответно дали ѝ се е дължало обезщетение за
временна нетрудоспособност, но всички тези въпроси не са от компетенцията на СЗОК
и стоят извън преценката за наличие или липса на нарушение по чл.122, ал.3 от
НРД, за което, както се каза, е от значение установяване на фактическо
отсъствие. Отделно от посоченото, записаната правна квалификация
на твърдяното нарушение, каквото не се установява да е било извършено, е
обвързана в заповедта и с разпоредбата на чл.215 от НРД за МД 2020-2022 г.,
която гласи, че за неверни данни, посочени в отчетите и справките,
изискуеми по договора, ИМП носят отговорност съгласно условията на НРД. В случая в рамките на заповедта за налагане на санкции не се твърди
изобщо ИМП да е декларирал неверни данни, поради което и обвързването на
нормата на чл.122, ал.3 от НРД за МД за 2020-2022 г. с тази на чл.215 от НРД
създава допълнителна неяснота в и без това неясно, непълно и неконкретно
описаното нарушение. |
Освен всичко казано
до тук, видно е, че санкцията е наложена на основание чл.418, ал.1 от НРД
2020-2022 г. за МД, която разпоредба обаче гласи, че се наказва изпълнител на
извънболнична медицинска помощ, който не изпълни задълженията си за уведомяване
на РЗОК за настъпили промени в обстоятелства, свързани със сключването на
индивидуалния договор. Очевидно е, че тази разпоредба е точно относима към
неспазване на задължението, визирано в чл.122, ал.1 от НРД, а нарушението,
което се твърди да е извършил жалбоподателят е такова по чл.122, ал.3 от НРД,
което е отделна и независима хипотеза на установяване на задължение, различна
от тази по чл.122, ал.1 и чл.122, ал.2 от НРД 2020-2022 г. за МД. Поради това и
дори и да бе установено твърдяното нарушение по чл.122, ал.3 от НРД, то по
отношение на него не е била приложена относимата санкционна разпоредба, каквото
би следвало да е тази по чл.414, ал.1 от НРД, доколкото тя касае нарушаване на
условията и реда за оказване на извънболнична помощ, които именно се
установяват в НРД.
Предвид изложеното и
тъй като на практика се установи, че оспорената заповед е издадена при неспазване
на изискванията относно съдържанието ѝ по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, с нея
е наложена санкция за нарушение, което не се доказва да е било допуснато от
страна на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ, за която санкция не е
приложена съответната санкционна норма, то следователно и заповедта е издадена
при наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила
и при неправилно приложение на материалния закон. Ето защо и същата като изцяло
незаконосъобразна ще следва да се отмени.
При този изход на
спора и с оглед на това, че е налице изрично искане от жалбоподателя за
присъждане на направените от него разноски, то ще следва да му се присъдят
такива от общо 450 лева, съставляващи размер на заплатената такса за образуване
на делото и адвокатско възнаграждение за един адвокат, дължими на основание
чл.143, ал.1 от АПК от бюджета на
органа, издал оспорения акт.
С оглед изложените мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане
на санкции РД № 12-95 от 11.06.2021 г. на Директора на СЗОК – София, с която на
„ЕТ „Д-р С.Ч. -
индивидуална практика за първична медицинска помощ“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Асеновград и месторазположение на
практиката в гр. София, е наложена санкция „финансова неустойка“ от 50 лева
на основание чл.418, ал.1 от НРД 2020-2022 за МД за нарушение по чл.122, ал.3,
вр. с чл.215 от НРД 2020-2022 за МД, във вр. с чл.55, ал.2, т.56 от ЗЗО.
ОСЪЖДА Столична
здравноосигурителна каса гр. София, ул.“Енос“ № 10, вх.Б, да заплати на ЕТ „Д-р С.Ч. - индивидуална практика за първична
медицинска помощ“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.
Асеновград, ул.“Цар Освободител“ № 13, ет.4 и месторазположение на практиката в
гр. София, р-н Оборище, ул.“Искър“ №22, ет.3, каб. 4, сумата от общо 450 лв.
/четиристотин и петдесет лева/, съставляваща направени разноски за държавна такса
и възнаграждение за един адвокат по делото.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Административен съдия: