Решение по дело №1636/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и сл. АПК, вр. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от "Максима България" ЕООД, подадена чрез юрк. Ш., против Решение № 747 от 28.05.2024 г., постановено по АНД № 20245330202457/2024 г. по описа на Пловдивски районен съд, I наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 15 от 25.03.2024 г., издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив, с което на основание чл. 80, ал. 2 от Закона за управление на агрохранителната верига /съкр.ЗУАХВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 13000.00 лева“ за извършено нарушение на чл. 80, ал. 1 ЗУАВ.

Касационният жалбоподател моли за отмяна на съдебното решение поради незаконосъобразност и неправилно приложение на материалноправните разпоредби, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че решението е издадено в противоречие със събраните доказателства и при съществено нарушение, касаещо анализ на събраните в производството доказателства, както и неправилно определяне на приложимия в казуса закон. Излага подробни съображения за това, че са неправилно първоинстанционният съд е приел, че наказанието трябва да бъде по чл.80 от ЗУАХВ, а не по Закона за храните. Твърди че дружеството трябва да бъде санкционирано съгласно разпоредбите на чл.4, ал.1 от Закона за храните. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юриск.Б., който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Претендира разноски за юрисконсулстско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив, в съдебно заседание, не се явява, представлява се от юрк. Б., която оспорва жалбата и излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Счита извършеното нарушение за безспорно установено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна, чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив, счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде потвърдено.

Касационният съдебен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност при обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с жалба против Наказателно постановление № 747 от 28.05.2024 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив, с което на "Максима България" ЕООД е наложена глоба в размер на 13000.00 лв. на основание чл. 80, ал. 2 от Закона за управление на агрохранителната верига за извършено нарушение на чл. 80, ал. 1 от ЗУАХВ. Процесното наказателно постановление е издадено след извършена проверка на 24.08.2023г. в супермаркет "Т-Маркет", находящ се в гр.Пловдив, ул.Гонда вода". Проверката е извършена от свидетеля д-р М. Д. Д. на длъжност главен инспектор в отдел "Контрол на храните и граничен контрол". При извършената проверка е констатирано, че в хладилната витрина в търговската зала на обекта са установени налични различни видове меса с изтекъл срок на годност: „охладено цяло пиле 1.590 кг със срок на годност 23.08.24г. и „охладени грил наденици“, 7 на брой в опаковка, общо 2.80кг със срок на годност 23.08.2024г., които били изложени с търговска цел за продажба на краен клиент и което съставлява За констатацията е съставен КП №0014546/24.08.20224г, а в последствие съставен и АУАН №0000746 от 27.09.2024г. за нарушение на чл.80 ал.1 ЗУАХВ. Възприемайки изцяло фактическите констатации в АУАН и дадената им правна квалификация, АНО издал оспореното пред районния съд НП № 15 от 25.03.2024г.. За да потвърди обжалваното пред него НП Пловдивски районен съд е приел, че по безспорен и категоричен начин е доказано извършването на нарушението по чл.80, ал. 1 ЗУАВ, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП, които правилно са квалифицирали извършеното нарушение според разпоредбите на ЗУАВ. По отношение на размера на наложената санкция е направен извод, че наказващият орган се е съобразил с фактическите обстоятелства, при които е извършено деянието, а именно при повторност на нарушението, което не може да бъде квалифирано като маловажен случай. Районен съд – Пловдив е приел, че липсват предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Решението на първоинстанционният съд е правилно.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя изложените в решението мотиви, като намира, че Районния съд правилно е очертал предмета на доказване в производството, а именно – извършено ли е нарушението, описано в АУАН, извършено ли е от лицето, срещу което е издаден акта, както и дали правилно е постановено наказанието и правилно ли е квалифицирано нарушението, което прави излишно тяхното преповтаряне. В тази насока районният съд е осъществил пълно съдебно следствие – събирането на писмени и гласни доказателства. От тях безспорно е установено, че твърдяното нарушение, описано в АУАН и в наказателното постановление е извършено от "Максима България" ЕООД. Съгласно чл.80 ал.1 ЗУАХВ, лице, което предлага на пазара или извършва търговия с храни от животински произход с изтекъл срок на минимална трайност или срок на годност, следва да бъде санкционирано, като ал.2 определя размера на санкцията за юридическите лица при първо нарушение и при условията на повторност. В този смисъл законосъобразно е определена и наложената имуществена санкция при условията на повторност в предвид влязло в сила НП №167/08.06.2023г на директор ОДБХ-Пловдив. Правилен е и извода на районният съд, че не е налице „маловажен случай“ на административно нарушение и не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, защото деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, защото касае отношенията по защита на общественото здраве и засяга голям кръг от потенциални потребители на храни. Нарушението е формално, на просто извършване и в състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат. Количеството негодна за консумация храна при извършеното повторно нарушение е в по-малки количества от първото, но в условията на повторност. Целта на закона за управление на агрохранителната верига и на Регламент (ЕО) № 853/2004 е да се защитят здравето и интересите на потребителите при производството, дистрибуцията и пускането на пазара на храни и да се гарантира тяхната безопасност, поради което са засилени контролът и отговорността при такива нарушения. Ето защо настоящото деяние не съставлява такова, което да е с по- ниска степен на обществена опасност от други подобни случай.

Изложеното до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК разноски се дължат на касационния ответник, който е направил своевременно искане за тяхното присъждане. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно правилото на чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 ЗПрП, вр. чл.27ж от НЗПрП, вр. чл.144 АПК, което се определя в размер на 80 лв.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл.63в ЗАНН Административен съд- Пловдив- ХХIII състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 747 от 28.05.2024 г., постановено по АНД № 20245330202457 /2024 г. по описа на Пловдивски районен съд, I наказателен състав.

ОСЪЖДА Максима България ЕООД ЕИК***, седалище в гр.София да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните-Пловдив разноски в размер на 80 /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.