Решение по дело №1533/2024 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 451
Дата: 17 декември 2024 г. (в сила от 3 януари 2025 г.)
Съдия: Владимир Атанасов Пензов
Дело: 20241210201533
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 451
гр. Благоевград, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
в присъствието на прокурора В. С. Р.
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20241210201533 по описа за 2024 година
въз основа на Закона и доказателствата и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК
във връзка с чл.313 ал.1 пр.1 във връзка с чл.78а ал.1 от НК, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА обвиняемия Б. Б. - родена на ...г. в гр. ..., с постоянен адрес
в гр. ... и гр. Петрич, македонец, с двойно гражданство – българско и
македонско, със средно образование, женен, не осъждан, работи като шофьор
в Кралство Швеция, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на на
15.10.2018 г., в град Благоевград, в сградата на сектор "Пътна полиция"
ОДМВР гр. Благоевград, находяща се на ул. "Димитър Солунски" № 83 е
потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 151, ал. 5 и 7 от Закона за
движение по пътищата връзка чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба № I157/2002 година
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от
МВР, пред орган на властта – Цветанка Иванова Лазарова - системен оператор
1
в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Благоевград за удостоверяване
истинността на обстоятелството, че е установил обичайното си пребиваване в
Р България по смисъла на § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП на адрес гр. Петрич, ул.
„Свети Свети Кирил и Методий“ № 1 ет. 2, при положение, че никога не е
живял на този адрес – престъпление по чл.313, ал.1, пр.1 от НК, като на
основание същия текст във връзка с чл.78а ал.1 от НК го освобождава от
наказателна отговорност и му налага административно наказание „Глоба” в
размер на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА обвиняемия Б. Б. - родена на ...г. в гр. ..., с постоянен адрес в
гр. ... и гр. Петрич, македонец, с двойно гражданство – българско и
македонско, със средно образование, женен, не осъждан, работи като шофьор
в Кралство Швеция, с ЕГН ********** да заплати по сметка на ОДМВР –
Благоевград сумата 374,42 (триста седемдесет и четири лева и четиридесет и
две стотинки) лева, представляваща направените по делото разноски за
изготвяне на комплексна ескпертиза, както и по сметка на Районен съд –
Благоевград сумата 5 (пет) лева държавна такса за издаване на изпълнителен
лист.
Решението може да се обжалва от обвиняемия и неговият защитник и
протестира от прокурора пред Окръжен съд Благоевград в 15 дневен срок,
считано от днес за всяка от страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Решение № 451/17.12.2024г., постановено по НАХД № 1533/2024г. по описа
на Районен съд Благоевград.

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е образувано по Постановление
на Районна прокуратура – Б..... от 27.11.2024г., материализиращо предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по
смисъла на чл.78а от НК, с което се иска обвиняемият Б. Б. - родена на ...г. в гр. ..., с
постоянен адрес в гр. ... и гр. П......., македонец, с двойно гражданство – българско и
македонско, със средно образование, женен, неосъждан, работи като шофьор в К..... Ш...., с
ЕГН ********** да бъде освободен, от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК за това, че на 15.10.2018 г., в град Б.....,
в сградата на сектор "Пътна полиция" ОДМВР гр. Б....., находяща се на ул. "Д...... е
потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 151, ал. 5 и 7 от Закона за движение по
пътищата връзка чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба № I157/2002 година за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, издадена от МВР, пред орган на властта – Ц...... ..И. Л... - системен
оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Б....... за удостоверяване истинността на
обстоятелството, че е установил обичайното си пребиваване в Р Б.....по смисъла на § 6, т. 46
от ДР на ЗДвП на адрес гр. П...... при положение, че никога не е живял на този адрес.
Деянието е квалифицирано от обвинението, като престъпление по чл.313, ал.1, пр.1 от НК.
В съдебно заседание обвиняемия Б. Б. не се явява лично, и се представлява от адвокат
В. К.а, чрез която изразява съгласие с така описаното в предложението фактическа
обстановка. Защитникът признава изложените в предложението факти и обстоятелства, като
моли да не се събират допълнително доказателства по тях, а да се ценят събраните на
досъдебното производство такива, като представя писмено доказателство – трудов договор,
удостоверяващ финансовите възможности на обвиняемия. Излага съображения по същество,
че в казуса е изяснена фактическата обстановка, като обвиняемия се признава за виновен и
приема фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт, поради което и намира
деянието за установено и доказано от обективна и субективна страна. Моли съдът да
постанови съдебно решение с което като признае обвиняемия Б. за виновен по повдигнатото
му обвинение да го освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като му
наложи административно наказание „глоба“ в минимален размер от 1000 лева, с оглед
получаваните от него доходи по трудово правоотношение.
Районна прокуратура Б...... чрез прокурор В. Р. поддържа направеното предложение,
сочи доказателства в подкрепа на тезата си и моли съдът да постанови съдебен акт, с който
да признае обвиняемият за виновен и му наложи административно наказание по реда на
чл.78а от НК. Моли съдът да приеме, че в случая обвинението е доказано по безспорен и
категоричен начин от обективна и субективна страна и признае обвиняемия за виновен, като
му наложи административно наказание по реда на чл.78а от НК в минимален размер, а
именно „глоба“ в размер на 1000 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, изявлението на страните и
Закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Б. Б. е родена на ...г. в гр. ..., с постоянен адрес в гр. ... и гр. П......,
македонец, с двойно гражданство – българско и македонско, със средно образование, женен,
неосъждан, работи като шофьор в К..... Ш..... с ЕГН **********. Обвиняемият е
правоспособен водач на моторно превозно средство и бил регистриран по постоянен адрес в
Р......Б..., в гр. П... (лист 50 от ДП), но никога не бил живял на този адрес. Б. Б. не е осъждан,
както и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
1
наказание по реда на чл.78а от НК, видно от справка за съдимост. Видно от приложенеите
Данни за издаване на СУМПС от 12.11.2018г. от МВР – Б......(лис 81 от ДП) същият е с
придобити категории СЕ, С, А и В.
На 15.10.2018г. макар, че обвиняемият Б. Б. не бил установил обичайното си
пребиваване в Р........Б.... същият пристигнал в страната, за да депозира документи за
издаване на българско свидетелство за управление на МПС. Въпреки, че не отговарял на
изискванията за придобиване на СУМПС, тъй като не бил установил обичайното си
пребиваване в страната, на 15.10.2018г., обвиняемият Б. посетил сградата на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - гр. Б...., находяща се в същия град на бул. „Д......... Същия ден на
работа била свидетелката Ц.... И..... Л.....- системен оператор в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - гр. Б.... и съгласно заеманата длъжност приемала документи за издаване на
свидетелства за управление на МПС. Пред свидетелката Ц.... И.... Л....обвиняемият Б. Б.
подписал Заявление за издаване на документ за самоличност с вх. № 11525/15.10.2018
година (лист 85 от ДП), като към заявлението за издаване на документ за самоличност на
български гражданин - СУМПС, наред с другите документи пред Ц.. И..Л... обвиняемият Б.
представил и подписана от него Декларация, изискуема по чл.151 ал.5 и ал.7 от ЗДвП (лист
89 от ДП) в която декларирал, че е установил обичайното си пребиваване в Р.... Б..макар, че
знаел, че обичайното му пребиваване не е в Р..... Б..... Обвиняемият Б. Б. съзнавал, че
попълването и подписването на такава декларация се изисква по силата на чл.151 ал.5 и ал.7
от ЗДвП, съгласно които „Свидетелство за управление на МПС се издава на лица, които са
установили обичайното си пребиваване в Р.... ......Б. за което обстоятелство подписват
декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл.17 ал.1
от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и
училищното образование или в професионален колеж в страната не по малко от 6 месеца“ и
„Едно и също лице може да притежава само едно свидетелство за управление на МПС,
издадено от държава членка на ЕС.“. Обвиняемият представил на системния оператор и
неистински частен документ - медицинско свидетелство от 31.01.2018г., за което не му е
повдигнато обвинение поради изтекла давност.
Свидетелката Ц......И... Л.. приела подаденото от обвиняемия Б. Б. заявление и го
регистрирала с вх. № 11525/15.10.2018 година по описа на ОД на МВР – Б....Преди това
свидетелката се убедила, че обвиняемия Б. Б. лично подава заявлението и декларацията по
чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, като за тази цел
сравнила явилото се лице – Б. Б., със снимката от неговата лична карта, която той й
представил. Административното производство, образувано с подаването на заявлението на
Б. Б., като същите са регистрирани от свидетелката лично в компютърната система, след
което са подадени за издаване на СУМПС. Впоследствие, така подадените от обвиняемия Б.
Б. документи били подадени за служебна проверка на обичайното му пребиваване, която
проверка се забавила във времето, поради което самото заявление било генерирано от
системата доста по-късно от самото подаване на документите, докато приключи проверката
за обичайното пребиваване на лицето и на същото е поставена дата 15.10.2018г., въпреки че
физически документите от Б. са подадени в Сектор „Пътна полиция“ – Б.... по-рано, а
именно на 25.10.2018г.
От показанията на свидетелите Е.... Г.... Г.... Г... К......П..... и Д.....Х.... М. .се
установява, че лицата живеят от 1957г – 1958г. на адрес в гр.П........ но никого на са виждали
и не познават лицето Б. Б., което да живее в къща на адрес в съседство до тях. Горните
обстоятелства се потвърждават изцяло и от показанията на свидетеля М..... И....Г...., който в
качеството си на полицейски служител е извършил проверка на място на тези обстоятелства.
В обясненията си след привличането му като обвиняемия Б. Б. с ЕГН ********** не
дава обяснения по обвинението, но сочи, че се признава за виновен и изразява съжаление за
извършеното.
2
От писмо № 0313-261 от 02.12.2021г. на Министерство на науката и образованието
(лист 31-32 от ДП) се установява, че след извършена проверка не са установени и липсват
данни лицето Б. Б. с ЕГН ********** в информационната система АдминА на МОН за
периода от учебната 2005-2006г. до учебната 2014-2015г. да се е обучавало в Р.... Б.....
липсват данни лицето Б. Б. с ЕГН ********** в Националната електронна система за
предучилищно и училищно образование, за периода от 2015-1016г. до настоящата 2021-
2022г., да се е обучавало в Р...... Б. в Регистъра на документи за завършено основно
образование, средно образование и/или придобита степен на професионална квалификация,
няма данни на лицето Б. Б. с ЕГН ********** да са издавани образователни документи.
От удостоверение за постоянен адрес изх. № 107 от 10.02.2017г. (лист 50 от ДП) е
видно, че лицето Б. Б. с ЕГН ********** е заявило постоянен адрес в гр.П.......област Б..... от
дата 10.02.2017г.
Видно от справка за пътувания на лице за лицето Б. Б. с ЕГН ********** и за периода
от 01.01.2017г. до 25.11.2021г. е видно, че същият не е живяло на адреса си в Р... Б... повече
от 185 дни през последните 12 месеца, считано от деня – 29.05.2018г., така както е посочено
по смисъла на § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП при попълване на Декларацията по чл. 151, ал. 5 и 7
от Закона за движение по пътищата (лист 89 от ДП) във връзка с чл.13, ал.1, т. 6 от Наредба
№ I-157/2002 година за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от МВР
относно удостоверяване истинността на обстоятелството, че е установил обичайното си
пребиваване в Р....... Б....
В хода на досъдебното производство е назначена и изпълнена Експертна справка №
74 от 07.06.2022г. (лист 124 от ДП), според заключението на която, не може да бъде
отговорено по категоричен начин, дали подписът положен срещу „подпис“ във Декларация
приложение 3, към чл.163 ал.4 от ЗДвП от дата 29.05.2018г., е положен от лицето Б. Б. с ЕГН
**********, поради липсата на адекватен сравнителен материал от същото лице.
От справката за съдимост рег. № 230307005000108300 от 07.03.2023г. по описа на
Районен съд – Б......(лист 184 от ДП) на обвиняемия Б. Б. с ЕГН ********** се установява, че
същият не е осъждан за престъпление от общ характер, както и по отношение на него не е
прилаган институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК.
От Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на
обвиняемия Б. Б. с ЕГН ********** от 02.03.2023г. е видно, че същият е женен има три деца
под 18 години, притежава жилищна сграда в гр. К........ Р.... С... м.......и лек автомобил О.....
К..... като работи по трудов договор като шофьор и получава годишно трудово
възнаграждение в размер около 60 000 лева, което се потвърждава и от представените
справки за сключени трудови договори.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелите, дадени в хода на досъдебното и приобщени към
доказателствения материал в съдебно производства, а именно: Ц.......И........ Л.... Е... Г.. Г....,
Г.... К.... П..... и Д.. Х..... М..... както и обстоятелството, че обвиняемият не отрича
фактическата обстановка отразена в предложението на прокурора, а напротив, чрез
защитника си възприема изцяло същата. Показанията на свидетелите са логични,
последователни и взаимно допълващи се и напълно кореспондиращи с писмените
доказателства и събрания по делото доказателствен материал, поради което съдът кредитира
същите. В подкрепа на така възприетата фактическа обстановка е и заключението на
съдебно-графическата експертиза, както и приложените към делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че се доказа по
безспорен и категоричен начин от правна страна, че обвиняемия Б. Б. е осъществил от
3
обективна и субективна страна състава на престъплението чл.313 ал.1 пр.1 от НК.
От обективна страна на инкриминираната дата на 15.10.2018 г., в гр. Благоевград, в
сградата на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР – Б..... находяща се в същия град, на
бул. “С...... обвиняемия Б. Б. с ЕГН ********** във връзка с подадено Заявление за издаване
на свидетелство за управление на МПС с вх. № 11525/15.10.2018 година по описа на Сектор
“Пътна полиция“ при ОД на МВР – Б.... е потвърдил неистина, като в приложената към
същото писмена Декларация – приложение № 3 към чл.64 ал.4, която се изисква по силата на
по чл.151 ал.5 и ал.7 от Закона за движение по пътищата във връзка чл.13 ал.1 т.6 от Наредба
№ I-157/2002 година за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от МВР,
дадена пред орган на власт – Началника на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР – Б.....,
като декларацията е подадена пред Ц.... И.. Л.. - системен оператор в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР гр. Б. за у...достоверяване истинността на обстоятелството, че е
установил обичайното си пребиваване в Р...Б.... по смисъла на § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП на
адрес гр. П...... при положение, че никога не е живял на този адрес и което обстоятелство не
отговаряло на истината и след като е знаел, че обичайното му пребиваване в К.... Ш... където
работи като шофьор на товарен автомобил. От обективна страна обвиняемият Б. Б. е
осъществил състава на визираното престъпление по чл.313 ал.1 пр.1 от НК, тъй като е
потвърдил неистина в писмена Декларация, която се дава пред орган на властта, като е
декларирал, че е обичайното му пребиваване през последните 185 дни за последните 12
месеца, съгласно § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП е на адрес гр. П............. което всъщност е било в
К......Ш. Това обстоятелство безспорно е установено по делото, както с признанията на
обвиняемия, подкрепени с гласни доказателства - показанията на свидетелите Е..... Г....
.....Г......... К... П........и Д....... Х..........М. и писмени доказателства - писмо № 0313-261 от
02.12.2021г. на Министерство на науката и образованието. Подписаната Декларация –
приложение № 3 към чл.63 ал.4 от Правилника за издаване на български документи е била
необходима на обвиняемия за да му послужи пред Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Б.. при удостоверяване истинността на факта, че е установил обичайното си пребиваване в
Р....... Б..... за да се снабди с ново СУМПС, тъй като такова е изискването на закона. От
заключените на графическа експертиза и показанията на свидетелката Ц....... И.......... Л..... се
установява, че именно обвиняемия е попълвал текстово въпросната декларация и подписал
същата, както и е попълнил и подписал придружаващото го Заявление за издаване на
свидетелство за управление на МПС с вх. № 11525/15.10.2018 година по описа на Сектор
“Пътна полиция“ при ОД на МВР – Б..... Обвиняемият Б. Б. е действал с точна, ясна и
осъзната цел, като за реализиране на деянието си е съзнавал, че действа противозаконно, че
извършва действия, насочени към потвърждаване пред орган на власт на неистински факти.
За осъществяване на намеренията си Б. Б. е подписал изискващата се Декларация –
приложение № 3. Фактическият състав на лъжливото документиране в частен документ,
включва отразяване в съдържанието на същия на неверни факти, т. е. на факти, които не
отговарят на обективната действителност и с намерение този частен документ да бъде
представен пред орган на власт, като е съставен съгласно конкретно действащи нормативни
изисквания. Субект на това престъпление може да бъде всяко физическо лице. Прие се за
установено, че обвиняемият Б. Б. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението
по чл.313 ал.1 пр.1 от НК, като е подписал и представил въпросната декларация пред Сектор
“Пътна полиция“ на ОДМВР – Б....... С последното действие по представяне на същата пред
органа на власт престъплението е довършено.
От субективна страна, деянието е извършено при условията на пряк умисъл, тъй
като обвиняемия Б. Б. е съзнавал общественоопасният характер на инкриминираното деяние,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване,
мотивирани от желанието си да набави и се ползва от издадения документ за самоличност –
свидетелството за управление на МПС, като средство за удостоверяване и упражняване на
4
едно придобита право. Обвиняемият е съзнавал, че представя декларация за потвърждаване
на един неистински факт пред съответния орган на власт, съзнавал е, че по този начин
извършва престъпление и целта му е именно да извърши престъплението, независимо от
настъпване на общественоопасният резултат и засягане на увредените обществени
отношения, за да се снабди с исканото СУМПС, въпреки указаното в самата декларация по
образец, че за невярно деклариране същият носи наказателна отговорност по чл.313 ал.1
пр.1 от НК.
Предвид изложеното съдът намира, че разглежданото деяние не попада и в
хипотезата на чл.9 ал.2 от НК, тъй като деянието на обвиняемия не е престъпно поради това,
че не може да се характеризира като обществено опасно и същото е малозначително и няма
причинени вредни последици. В случая с деянието на обвиняемия Б. Б. се засягат важни
обществени отношения, свързани с документооборота в страната и в частност с
осъществяването на законосъобразно и регламентирано функциониране на държавните
органи при издаването на СУМПС и съвместната дейност на същите с идентични държавни
органи от другите страни-членки на ЕС, като именно обвиняемия като лице пребиваващо
обичайно в такава страна-членка е наясно с установения правов ред, което обуславя и
завишена степен на обществена опасност не само на деянието, но и на деец в сравнение с
обикновените случаи на подобно лъжливо документиране.
Като причина за извършване на престъплението съдът намира в пренебрежителното
отношение на обвиняемия към установения правен ред в страната и нежеланието му да
спазва установения в закона ред, с които държавата е установила правилата за издаване на
български лични документи на своите граждани и доверието, което държавата оказва на
своите граждани във връзка с установяването на факти в процедурите по издаването на тези
документи.
За така извършеното престъпление чл.313 ал.1 пр.1 от НК законодателят е
предвидил налагане наказание лишаване от свобода до 3 /три/ години или глоба от сто до
триста лева. С оглед обстоятелството, че обвиняемия Б. Б. не е осъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност, от престъплението няма нанесени имуществени вреди, които да
са и съставомерни съдът намира, че е налице основание за прилагане на чл.78а от НК, като
обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно
наказание „глоба“ за извършеното от него престъпление. При определяне размера на
административното наказание, съдът следва да отчете, като смекчаващи обстоятелства –
възрастта и семейното положение на обвиняемия, същият е неосъждан и мотивите за
извършване на деянието му са, по-бързо да се снабди с ново СУМПС, макар и по престъпен
начин, за да ползва МПС. Отегчаващо обстоятелство съдът не отчете в случая. При това
положение, при превес на смекчаващите обстоятелства и като съдът отчете материалното и
семейно положение на обвиняемия намери, че спрямо обвиняемият Б. Б. следва да бъде
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, която е в
минималния размер на предвиденото от закона административно наказание. Именно
административно наказание „глоба“ в такъв минимален размер, съдът намира за най-
подходящо, с оглед поправянето на обвиняемия и осъществяване целите на наказанието
предвидени от законодателя в чл.12 от ЗАНН.
Съдът по аргумента на чл.301, ал.1, т.12 от НПК възложи на обвиняемия Б. Б. да
заплати по сметка на ОДМВР - Б....... и сторените в хода на досъдебното производство
разноски в размер 374,42 (триста седемдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки)
лева, за вещо лице по изготвената графически експертизи, както и по сметка на Районен съд
– Б......... сумата 5 (пет) лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения, съдебният състав постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

6
Съобщи за изтекли лични данни