РЕШЕНИЕ № 460
гр. Перник 06.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Катя Станоева като
разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 658 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1181/12.07.2019г., постановено по гр.д. №
6247/2018г. по описа на П. районен съд е признато за установено спрямо В.И.Г.,
че дължи на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, гр.С., сумата от 2 000
лв., представляваща неизплатена главница по Договор за заем CrediHome № *** г.;
233,08 лв. -договорна лихва по договор за заем за периода от 24.02.2017 г.
(падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 24.01.2018 г. (падеж на
последна погасителна вноска); 62,05 лв. - лихва за забава по договор за заем за
периода от 25.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със
законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата. Със
същото решение са отхвърлени исковите претенции за признаване за установено
спрямо В.И.Г., че дължи на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, гр. С.,
сумата от 1584 лв., представляваща застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 24.02.2017г. (падеж на първа неплатена вноска
по договор за допълнителни услуги) до 24.01.2018 г. (падеж на последна вноска
по договор за допълнителни услуги); 44,01 лв. - лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 25.02.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата
на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Против решението в частта му, с която исковата
претенция е отхвърлена, е постъпила въззивна жалба от „Агенция за събиране на
вземанията” ЕАД, гр. С. с искане същото да бъде отменено и искът да бъде
уважен. Излагат се съображения, че са били налице предпоставките за уважаване
на предявения иск.
В.И.Г., представляван от назначения
му особен представител – адв. К., оспорва жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.415,
вр. чл.124 ГПК.
Ищецът "Агенция за събиране на вземанията"
ЕАД, гр. С., e поискал да се признае за установено че ответникът дължи сумата
от 2 000лв. - неизплатена главница по Договор за заем CrediHome № ***г.;
233,08лв. - договорна лихва по договор за заем за периода 24.02.2017г. -
24.01.2018 г.; 1584 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода 24.02.2017г. - 24.01.2018г.; 62,05лв. - лихва за забава по
договор за заем за периода от 25.02.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда; 44,01лв. - лихва за забава по договор за допълнителни
услуги за периода от 25.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, е
изразила становище за неоснователност на иска по отношение на застраховката.
Видно от договор за заем CrediHome № ***г.,
"Микро кредит" АД се задължило да предостави на ответника сумата от 2 000лв.,
а ответникът се задължил да я върне за срок от 12 месеца. Уговорено е, че всяка
месечна погасителна вноска е в размер на 186. 09 лв., като общата дължима сума
за главница и възнаградителна лихва е 2 233.08 лв. В чл.3 от договора е
посочено, че заемополучателят се е съгласил, че желае да ползва допълнителна
услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по
сключен договор за застраховка в размер на 132 лв. месечно.
По делото е приложено и копие от застрахователна
полица по застраховка "защита" № ***, с който е уговорено, че
ответникът ще заплати като застрахователна премия сумата от 1548лв. Като
ползващо лице е посочен "Микро кредит" АД. Видно от договора
застраховател е „Уника живот” АД, а застрахователен посредник е "Микро
кредит" АД.
Представен е рамков договор за цесия от *** г., Анекс
№ *** г. и Анекс № *** г. и потвърждение подписано от законния представител на
"Микро кредит" АД, от които е видно, че "Микро кредит" АД е
прехвърлило на ищеца всички вземания към ответника, произтичащи от договора за
заем. Приложено е и пълномощно, с което "Микро кредит" АД е
упълномощило ищцеца да извърши действията по уведомяване за сключения договор
за цесия.
Въз основа на така събраните доказателства съдът е
приел за основателна исковата претенция относно сумата от 2 000 лв.-неизплатена
главница по договора за заем; 233,08лв.- договорна лихва за периода 24.02.2017г.
- 24.01.2018г., 62,05 лв. -лихва за забава от 25.02.2017г. до подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата.
В останалата й част исковата претенция е отхвърлена. Съдът
е изложил мотиви, че договорът за застраховка е сключен между ответника и
"Уника" АД. "Микро Кредит" АД не договаря за себе си, а от
името и за сметка на застрахователя. Правата на "Микро Кредит" АД
като трето правоимащо лице по договора за застраховка (но не и като
застрахователен агент) са ограничени до възможността да получи застрахователното
обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските
по премията. По делото липсват данни за плащане на премията в пълен размер от
страна на "Микро Кредит" АД в полза на застрахователя, но това касае
реалното изпълнение на договора между цедента и застрахователя за
застрахователно агенство. В договора за застраховка и в искането за сключването
на такъв липсва изрична уговорка за плащане на вноските в полза на третото
правоимащо лице, а предвид това, кои са договарящи, такава и не може да бъде
предположена или изведена чрез тълкуване. По делото липсват данни дали
"Микро Кредит" АД е обвързан към ЗК "Уника" АД
застрахователен агент или не, а КЗ
забранява изрично на обвързания агент да събира премии и да извършва плащания
към потребителите на застрахователни услуги. Съдът е приел, че към датата на
цесията "Микро Кредит" АД не е титуляр на вземане по договор за
застраховка и доколкото никой не може да прехвърли права, които няма, то и
ответника няма задължение към цесионера – ищеца да заплати сумите по договора
за застраховка.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като
относно правилността му на основание чл. чл. 269 ГПК,
въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Както се посочи предмет на обжалване е само решението
в частта му, с която искът е отхвърлен. Спорният по делото въпрос е дали ответникът
като застрахован дължи на ищеца сумата от 1584 лв., представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги.
В чл.IV от застрахователния договор е предвидено, че
застрахователното покритие влиза в сила не по- рано от 24 часа на датата, на
която е заплатена еднократната застрахователна премия. Плащането на последната е
задължение на застрахованото лице, т.е. на ответника, а посредникът, който е
имал и качеството на кредитор по договора за заем, не е задължено лице. Посредникът
трябва да отчете на застрахователя сключената застраховка, заедно със
застрахователната премия, а ако последната не е платена, следва да отчете
самата застраховка, посочвайки, че премията не е платена. Ако застрахованият не
е платил дължимата се премия, то няма влязъл в сила застрахователен договор. В такъв
случай за кредитора по договора за кредит би могло да възникне правото да търси
от кредитополучателя евентуална отговорност за неизпълнение на поето по
договора за кредит задължение, изразяващо се в неплащане на застрахователната
премия, доколкото договорът за застраховка има обезпечителна функция на
договора за кредит. В посочената хипотеза обаче от длъжника не може да се търси
заплащане на застрахователната премия, защото тя се дължи на застрахователя.
Може да се претендира заплащането на премията само ако искът се основава на
твърдения, че е изпълнено чуждо задължение, какъвто е и настоящия случай - в
исковата молба ищецът посочено, че се касае за заплатена от "Микро
Кредит" АД застрахователна премия. За да се уважи този иск, следва да се установи,
не само, че е поето задължение за финансиране/заплащане на застрахователната
премия, а подлежи на доказване фактът на извършено реално плащане на премията.
Доказателства в тази насока не са представени. Ищцовото дружество е поискало
издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с друго
такова от застрахователя за установяване факта на извършеното плащане на застрахователната
премия. Районният съд е издал исканото съдебно удостоверение и последното е
получено на 23.05.2019г., но по делото не е представено удостоверение от
застрахователя за извършено плащане на застрахователната премия, нито пък са
представени други доказателства, установяващи такова плащане. Ето защо и
доводите в жалбата, че фактът на плащане е доказан , не се подкрепят от
събраните по делото доказателства.
Във връзка с изложеното, въззивният съд намира, че
след като ищецът не е доказал, че "Микро Кредит" АД е заплатило
вместо ответника застрахователната премия, то и исковата претенция е
неоснователна, поради което и решението на ПРС следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1181/12.07.2019г.,
постановено по гр.д. № 6247/2018г. по описа на П. районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: