Р
Е Ш Е Н И Е № 260000
гр. Бургас, 22.01.2024 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на петна-десети ноември през две хиляди двадесет и трета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретар Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4064 по опи-са на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по отрицателен установителен иск – за право на собственост, по чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от “Пламс – 2001“ ЕООД против Сли-венската митрополия при БПЦ.
По искане на ищцовото дружество, като трето лице помагач – на негова страна, е консти-туирана Държавата чрез министъра на земеделието и храните /МЗХ/ и министъра на регионал-ното развитие и благоустроството /МРРБ/.
От Съда се иска да постанови решение, с което да се признае за
установено по отноше-ние на ищеца, че ответникът не е
собственик на ПИ с идентификатор ….по КККР на град Б, с площ от 19.853 дка,
представляващ друг вид дървопроизводителна гора;
трайно предназначение на територията – горска; адм.
адрес: гр.Б, м.“Ч. с“. Излагат се съображения, че дружеството е собственик на
сграда с идентификатор ……ведно с прилежащите й съоръжения, изградена в горния
ПИ, съответно – правоимащо лице по § 123 от ПЗР на ЗГ
/отм./, а с Решение № 1-113/12.03.2020г. на ОСЗ Бургас теренът
незаконосъобразно е предоставен като обезщетение по чл.6, ал.1 от ППЗВСГЗГФ на
Сливенската митрополия, тъй като на него са изпълнени мероприятия по чл.6, т.2,
т.3 и т.4 от ЗВСГЗГФ. Сочи се, че са нали-це
предпоставките за упражняване на инцидентен съдебен контрол по отношение на админис-тративния акт по реда на чл.17, ал.2, изр.2 от ГПК.
Претендират се деловодни разноски.
С депозирания по делото писмен отговор ответникът е оспорил формално исковата мол-ба, с твърдения, че е собственик на процесния ПИ – по силата на реституция, извършена с ци-тираното по-горе решение на ОСЗ Б. Искал е от Съда да отхвърли претенцията като неос-нователна. Претендирал е разноски.
В хода на съдебното производство, процесуалният представител на Сливенската митро-полия е бил заменен, след което с нарочни молби, както и с писмената защита, са били напра-вени редица нови оспорвания и възражения срещу претенцията. Същите, обаче, с изключение на това – за недопустимостта на предявения отрицателен установителен иск поради липсата на правен интерес за ищеца от воденето му, са преклудирани – съобразно разпоредбата на чл.133 от ГПК, и не следва да бъдат обсъждани.
Третото лице помагач също оспорва иска и моли Съдът да го отхвърли.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до-казателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Ищецът се легитимира като собственик на сграда с идентификатор…..– бив-ша школа за подготовка на водолази, включваща учебен корпус – едноетажна масивна сграда, построена през 1987г., със застроена площ – 848 кв. м. /950 кв. м. по документ за собственост/, състоящ се от четири кабинета, четири складови помещения, шестнадесет спални помещения, три канцеларии, кухненски блок с две столови, санитарно-битови помещения, кафе-сладкар-ница, лафка и котелно, находяща се в процесния ПИ – с идентификатор …….по КККР на гр.Б, с площ от 19.853 дка, представляващ друг вид дървопроизводителна гора; трайно предназначение на територията – горска; адм. адрес: град Бургас, м.“Ченгене скеле“, по силата на правна сделка – покупко-продажба, след проведен от продавача ”Войнтех” ЕООД /в ликви-дация/, с едноличен собственик на капитала – МО, търг, обективирана в НА № 29/04.12.2006г., том IV, рег.№ 9553, дело № 499/2006г. на нотариус М. А.-Т.
Видно от заключенията на вещото лице по СТЕ – основно и допълнително, е, че в имота е изградена и обслужваща сградата инфраструктура – два трафопоста /сграда и касета/, био-филтърна станция за отпадни води, асфалтови и бетонни площадки и алеи, подпорни стени и подземни съоръжения.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че непосредствено след за-купуването на сградата ищцовото дружество е инициирало процедура за отделянето на терена от 20 дка, в която тя и обслужващата я инфраструктура са изградени, от имот 009081 – с площ от 92 761 кв. м. Образуван е процесният имот № 009091 по КВС, с площ 19 853 кв. м., отразен в КККР на гр.Б, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на изп. директор на АГКК, като ПИ с идентификатор …….През 2007г. ищецът е инициирал и процедура по реда на чл.14б от ЗГ от 1997г. /отм./ за изключване на земята от държавния горски фонд, с цел – за-купуването на имота от Държавата. Същата към настоящия момент не е приключила.
Най-накрая, не е без значение за собственика на сградата, ползващ и прилежащата й об-служваща инфраструктура, кой е носител на правото на собственост върху терена – дали Дър-жавата или ответната Митрополия, още повече че последната вече е предприемала действия за отстраняването на “Пламс – 2001“ ЕООД от имота по реда на чл.20 от ЗВСГЗГФ, вр. с чл.34 от ЗСПЗЗ, видно от решението по адм. дело № 2/2017г. на РС Б.
Въз основа на горните обстоятелства може да бъде направен обоснован извод, че за ище-ца е налице правен интерес от водене на предявения отрицателен установителен иск за право на собственост, а възраженията на ответната страна за недопустимост на претенцията са неос-нователни. С оглед характера на същия, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК – в те-жест на Сливенската митрополия е да установи, пълно и главно, че е собственик на процесния ПИ. В писмения отговор на исковата молба ответникът основава правото си на собственост на реституция по ЗВСГЗГФ – с Решение № 1-113/12.03.2020г. на ОСЗ Бургас. Касае се за индиви-дуален административен акт, в производството по чието издаване ищецът не е участвал. Сле-дователно, неговата законосъобразност подлежи на инцидентен съдебен контрол в рамките на настоящото производство, на основание чл.17, ал.2, изр.2 от ГПК.
Действително, с т.32 от Раздел III на цитираното Решение, процесният ПИ е предоставен на ответната Митрополия – като обезщетение, на основание чл.6, ал.1 от ППЗВСГЗГФ. Адми-нистративният акт – в тази му част, обаче, според настоящия съдебен състав, е незаконосъоб-разен – постановен е в противоречие на материалния закон и по-специално на чл.6, т.3, пр.2 от ЗВСГЗГФ и чл.4, т.4, пр.1 от ППЗВСГЗГФ.
Съгласно цитираните разпоредби, предоставени за строителство /а също сгради и друго законно строителство/ гори и земи от горския фонд не могат да бъдат възстановени на бивши-те им собственици в съществуващи или възстановими стари граници, респективно – не могат и да бъдат давани като обезщетение (per argumentum a fortiori).
Хипотезите, при които на бившите собственици се възстановяват гори и земи от горския фонд, с изградени в тях сгради, в съществуващи или възстановими стари граници, са уредени в разпоредбата на чл.7 от ЗВСГЗГФ, която очевидно не е приложима в настоящия случай.
По делото безспорно се установява, че процесният недвижим имот – тогава с площ от 20 дка, е бил предоставен на ”Организация за съдействие на отбраната” – Централен съвет гр.Со-фия за изграждане на ”Централна школа за подготовка на водолази”, без теренът да се изключ-ва от ДГФ и без право на ползване на дървесината – със Заповед № 720/04.08.1987г. на предсе-дателя на Асоциация ”Горско стопанство и горска промишленост”. Той е бил предаден на 18. 08.1987г., видно от съставения за това протокол. През същата година е била изградена сграда-та в имота – железен речен кораб, вкопан на 60-70 см в земята, с бетонова площадка около не-го, трайно прикрепен към терена. Изградена е била и обслужващата я инфраструктура, посоче-на по-горе. Сградата и съпътстващите я съоръжения са ползвани по предназначение. След раз-формироването на ОСО – с Постановление № 72 на Министерския съвет от 30.04.1992г., иму-ществото на Организацията, в това число и школата за подготовка на водолази в гр.Б, е било предоставено за управление и стопанисване на Министерство на отбраната – Управление ”Предказармена подготовка на младежта”. През 1999г. е било създадено ”Войнтех” ЕООД, с едноличен собственик на капитала – МО. Процесната сграда е била апортирана, като непарич-на вноска, в дружеството, видно от Учредителния акт в ТР, а на 17.06.1999г. съвместна коми-сия от МО и МЗГАР е уточнила границите на прилежащия й терен от 20 дка, със съответните съоръжения – процесният по делото недвижим имот. Както беше посочено – на 04.12.2006г., след проведен търг, тя е била продадена от ”Войнтех” ЕООД на ищеца. По отношение закон-ността на строежа, според вещото лице по СТЕ се касае за обект на МНО, поради което строи-телните книжа са секретни и не се съхраняват в гражданските институции. За сградата са изда-вани два акта за частна държавна собственост – от 1995г. и 1997г. Представено е от ищцовата страна и писмо от РДНСК Б, според което тя има характеристиките на заварен строеж и съгласно чл.145, ал.5 от ЗУТ, нейният собственик може да поиска от Община Б, открива-не на процедура по възстановяване на строителните книжа, ако представи изисканите от ком-петентния орган документи за одобряването на проект-заснемане. Това, както и всички, обсъ-дени по-горе обстоятелства, дава основание да се направи извод, че в случая се касае за закон-но строителство, поради което теренът, в който е извършено, преди приемането на ЗВСГЗГФ, ведно с прилежащите обслужващи съоръжения, не подлежи на реституция по реда на същия закон, включително и чрез предоставянето му като обезщетение по чл.6, ал.1 от ППЗВСГЗГФ.
По изложените съображения, Съдът приема, че коментираната част от Решение № 1-113/ 12.03.2020г. на ОСЗ Б, като незаконосъобразен административен акт, не е породило целе-ните с него правни последици и въз основа на същото ответната Митрополия не се легитимира като собственик на процесния ПИ. Предявеният от “Пламс – 2001“ ЕООД отрицателен устано-вителен иск за право на собственост е основателен и следва да бъде уважен.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК – общо 1 532.58 лв., както и 1 000 лв. – плате-но адвокатско възнаграждение.
На основание чл.77 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати още 40.72 лв. дър-жавна такса по сметка на РС Бургас, тъй като е платил само 9.28 лв. от общо дължимата такава от 50 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО – по иск на “Пламс – 2001“ ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.С Природен парк ””, хотелски комплекс ”К”, че Сливенска митрополия, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.С, пл.”, не е собственик на ПИ с идентификатор ……по КККР на гр.Б с площ от 19.853 дка, представляващ друг вид дървопроизводителна гора; трайно предназначение на територията – горска; адм. адрес: гр.Б, м.“Ч. с“.
ОСЪЖДА Сливенска митрополия да заплати на “Пламс – 2001“ ЕООД сумата от общо 1 532.58 лв. – разноски по делото, както и сумата от 1 000 лв. – платено адвокатско възнаграж-дение.
ОСЪЖДА “Пламс – 2001“ ЕООД да заплати по сметка на РС Б,сумата от още 40.72 лв. – държавна такса.
Решението е постановено при участие на Държавата – чрез министрите на земеделието и храните и на регионалното развитие и благоустроството, като трето лице помагач на страната на “Пламс – 2001“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд – в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: