РЕШЕНИЕ
номер ………../ .03. 2015г, град В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на двадесети
февруари Година 2015
в публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
Секретар К.М.
като разгледа докладваното от съдията
ДИАНА МИТЕВА
търговско дело номер 121 по описа за 2014 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано като ТЪРГОВСКИ СПОР по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Приети са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове
на И.А.Ш., ЕГН **********,***, действащ чрез адв. Й.К.
(АД „Микински, добрева и съдружници“ при САК), служ. адрес
гр. С., ул. ***, както следва:
1. субективно
съединен срещу
ответници „АЛЕКС 5“ЕООД, ЕИК *********, гр. С., бул. *** представлявано от
управител В. А., чрез пълномощник адв. И.И. и адв.И. З. *** и „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“ООД, ЕИК
*********, гр. В., ул. ***,
представлявано от управител С. П., чрез пълномощник адв.
Л.П. ***, иск за обявяване за обявяване
на недействителност по отношение на увреден кредитор на сделка, сключена
с нот. акт,
вписан в СВ при АВ - В. с вх. рег. № 30031/23.12.2011, акт № 136, т. LXXXV, д.
18195, с която първият ответник „АЛЕКС
5“ЕООД, ЕИК ********* е прехвърлил възмездно на втория ответник „ГОЛД
КОРПОРЕЙШЪН“ООД, ЕИК ********* право на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. В., ***, представляващ апартамент №
611, идент. 10135.2570.12.6.59, като и двете страни по сделката са знаели за
увреждането – осуетяване на окончателна сделка за продажба на същия имот,
уговорена с ищеца по предварителен договор от 30.09.2009г, на осн. чл. 135 ЗЗД,
и
2. субективно съединен срещу
ответници „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“ООД, ЕИК
********* гр. В., ул. ***, представлявано от управител С. П. и „ПОРТ ПАЛАС
611“ООД, ЕИК ********* гр. В., ***, представлявано от управител Ю. Н., и
двете дружества чрез пълномощник адв. Л.П. ***, иск
за установяване на нищожност поради абсолютна привидност на сделка,
сключена с учредителен акт, вписан в СВ при АВ - В. с вх. рег. №
7265/06.04.2012, акт № 85, т.XVІІ, д. 1600, с
която приобретателят се е разпоредил възмездно в полза на трето лице
преди вписване на искова молба по чл. 135 ЗЗД , като първия ответник „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“ООД, ЕИК ********* е внесъл
като непарична вноска за покриване на капитала на втория ответник „ПОРТ ПАЛАС 611“ООД, ЕИК *********, право на
собственост върху недвижим имот, находящ
се в гр. В., ***, представляващ
апартамент № 611, идент. 10135.2570.12.6.59, на осн. чл. 26 ал.2 пр. пето ЗЗД.
Страните претендират насрещно определяне
и присъждане на разноски по делото, конкретизирани в списъци по чл. 80 ГПК( на
л. 277, 281 и 282), като насрещно са оспорили и размерите на хонорарите на
адвокатите, като прекомерни.
Ищецът твърди, че при сключването на
първата прехвърлителна сделка(даване вместо изпълнение) между ответниците:
"АЛЕКС - 5" ЕООД чрез управителя
А. и "ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН"
ООД, чрез управителя П., на 23.12.2011г
представителите и на двете дружества са знаели, че го увреждат като
купувач по предварителен договор, сключен на 30.09.2009г за покупка на същия имот, тъй като лишаването
на продавача от собственост ще осуети окончателната сделка. Знанието на
контрахента – втория ответник, се твърди като резултат от получени впечатления
на законния представител на това дружество от фактическото ползване именно на
този апартамент от ищеца, получил владение като купувач по предварителния
договор. Отделно ищецът се позовава на свързаност на двамата законни
представители на страните по атакуваната сделка (А. и П.), които са развивали
обща дейност като управители на трето дружество(„СЪНИ ПАЛАС“ООД), формирано с
участие на двете дружества–ответници с адрес на управление в същата сграда – в
апартамент №511, находящ се непосредствено под обитавания по купувача по
предварителния договор имот. Като счита, че близките бизнес отношения и
ежедневните контакти като обитатели на сградата
изключват липсата на знанието и
на двамата участници, за факта, че предмет на
възмездното прехвърляне е именно обещания на ищеца апартамент, твърди,
че в негова полза, като кредитор е възникнало потестативно право да иска
обявяване на относителната недействителност на първата сделка.
С определение от о.с.з. на 14.11.2014г(
л. 234) е допуснато изменение на обстоятелствената част на този иск, като
ищецът се е позовал на новонастъпило обстоятелство – упражнено едностранно
право на разваляне на предварителния договор поради неизпълнение от
прехвърлителя и е основал легитимацията си като увреден кредитор на възникнало
непарично вземане за връщане на дадените авансово суми като цена по
неосъществена по вина на продавача покупка.
По отношение на последващото прехвърляне
на имота, чрез апортирането му при учредяването от „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН" ООД
на 04.04.2012г на ново капиталово дружество „ПОРТ
ПАЛАС 611“ЕООД ищецът твърди, че изявената воля за прехвърляне на собствеността
е изцяло привидна, а в действителност отчуждителят е възнамерявал да съхрани за
себе си собствеността, като фактически е
запазил възможности да извлича ползите от него като едноличен собственик на
капитала.
В подробно писмено изложение на доводи
по същество, ищецът въвежда и нова теза за безвъзмезден характер на първото
разпореждане. Исковата молба, както и уточненията й изцяло съответстват обаче
на фактическия състав на чл. 135 ал. 1 изр. второ ЗЗД, визиращ знание на двете
страни по възмездна сделка. Съответно на тези твърдения съдът е изготвил и
подробен доклад, именно по тази квалификация като е изключил от предмета на
спора посочените от ответниците факти относно преюдициалните отношения,
породили задължението, погасено чрез даването на собствеността. Оспорването на
съществуването на задължение, посочено в нотариалната сделка като насрещна
престация е преклудирано и съдът не следва да обсъжда тези доводи на ищеца. В
останалата част от писмените си бележки, ищецът чрез представителя си, излага
доводи за увреждащ характер на разпореждането по отношение на вземане, възникнало при отпадането с обратна
сила на действието на разваления предварителен договор, поради лишаването на
този кредитор от възможност да се удовлетвори чрез принудително изпълнение от
това имущество. Като счита, че в хода на производството е доказано знанието на
двете страни(свързани търговци) относно осъщественото от ищеца владение върху
този имот и при отчитане на обстоятелствата по фактическото стопанисване и
управление на апартамента от приобретателя, моли съда да приеме за установен
правопораждащия състав на признатото в чл. 135 ал.1 изр.1 ЗЗД потестативно
право и да обяви сделката за недействителна по отношение на увредения кредитор.
По отношение на втория иск излага становище за основателност на претенцията
поради пълна липса на доказателства за действителна воля, насочена само към
учредяване на ново дружество и установеното знание към този момент у учредителя
за наличие на претенциите на ищеца по неизпълнения предварителен договор за
същия имот. Моли установителният иск за прогласяване на пълна недействителност
на сделката да бъде уважен.
Ответниците оспорват предявените искове.
Страните по първата прехвърлителна сделка оспорват твърдяното знание за
увреждащия й характер по отношение на ищеца. Напротив, тези ответници сочат, че
сделката е сключена за уреждане на предходни техни отношения, датиращи от преди
договарянето с ищеца и е осъществена за да замести принудително изпълнение,
подготвено с наложена възбрана за събиране на значителен паричен дълг. Отделно
се оспорва наличието на знанието у приобретателя за точния вид отношения между
ищеца и отчуждителя, съответно и възможността да се формира знание за увреждащ
характер на разпореждането при наличие само на ограничени битови контакти на
обитатели на имоти в обща сграда.
По втората сделка ответниците сочат, че
волята изявена при апортирането изцяло съответства на действителното им
намерение да учредят дружество, което да стопанисва имота като свой актив,
каквато е обичайната търговска практика на учредителя, използвана при
стопанисване на други негови активи – имоти, апортирани в дъщерни дружества,
специализирани за извличане на приходи от собствеността.
В подробни писмени бележки ответникът
„АЛЕКС - 5" ЕООД излага доводи за липса на установяване на всеки от
четирите елемента, формиращи правопорождащия фактически състав: ищецът не е
доказал качеството си на кредитор, упражнил правомерно право на разваляне на
предварителен договор; не е установено, че удовлетворяването на паричното му
вземане би било застрашено само поради процесното разпореждане; липсва
признание за знанието за увреждането от страна на отчуждителя. Като акцентира върху
липсата на връзка между възприети обитаване и фактическа власт и придобиването
им от ищеца въз основа на неизпълнен предварителен договор, счита за изцяло
недоказано и формирането на знание за увреждането у насрещната страна по
възмездната сделка. Моли претенцията да бъде отхвърлена.
Ответниците „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“ООД и „ПОРТ ПАЛАС 611“ООД
представят общо писмено становище по същество, в което оспорват допустимостта
на исковете поради липса на легитимация на ищеца като кредитор. Пълномощникът
възразява по допустимостта на позоваване на нововъведения факт на
безвъзмездност на първото разпореждане. Позовава се на установено с показанията
на свидетелите фактическо положение, което изключва знанието на приобретателя
за придобито владение по предварителен договор, доколкото ищецът е бил
представен на собственика като потенциален наемател. Счита, че косвената
свързаност на лицата, изявяващи волята на страните по сделката, не установява
категорично общото им знание, още повече, че общото управление на третото дружество
е продължило в кратък период и е приключило много преди процесното
разпореждане. По отношение на последващото прехвърляне излага доводи за
изявяване на волята за апортиране на имота преди още купувачът да е обявил пред
приобретателя на срещите през февруари 201г сключения предварителен договор с
праводателя му. Учредяването на дружество с непарична вноска се сочи като
обичайна практика на управление на активи, предназначени за продажби на
чужденци, която изцяло съответства на изявената воля по процесния апорт. Моли
недоказаните претенции да бъдат отхвърлени.
Предварителните въпроси, допустимостта
на предявените искове и реда за разглеждане на делото са били разрешени в
нарочно определение № 3073/29.07.2014г. Допълнително предявените възражения по легитимацията
на ищеца като кредитор се свързват с допуснатото изменение на твърдението за
увреждане на ищеца като кредитор с парично вземане, породено при разваляне на
предварителния договор. Доводите срещу изправността на коя да е от страните по
организационната сделка са без значение, доколкото и неизправната страна има
право да развали неизпълнен договор, а и дори договорът да е бил вече
прекратен(както сочи първия ответник)сключването на окончателна сделка би било
осуетено, съответно и получените авансово суми като цена по окончателното
договаряне ще се окажат задържани на неосъществено основание(така както и при
разваляне на договора). Съдът съобразява установената по реда на чл. 290 ГПК
задължителна практика относно предмета на делото (Решение № 326 от 20.12.2012
г. на ВКС по гр. д. № 177/2012 г., III г. о., ГК), както и разясненията относно
интерес на кредитор да обезпечава бъдещо принудително изпълнение чрез
конститутивен иск ( ТР по т.д. 5/2013 ОСГТК). В съответствие с тази практика
съдът приема, че твърденията за наличие на парична претенция, породена от
престиране на цена по проектирана в предварителен договор продажба, останала
неосъществена поради разваляне на договора, в достатъчна степен легитимират
кредитора да упражни потестативно си обезпечително право по съдебен ред.
Увреждащата сделка е очертана като разпореждане с лесно установим актив срещу
погасяване на дълг към друг кредитор, с което изцяло се покриват твърденията за
обезпечителен интерес, тъй като без обявяване на тази сделка за недействителна
по отношение на кредитора, патримониумът на длъжника остава с намален пасив,
докато при „възстановяването“ на актива за принудително изпълнение той ще
послужи за удовлетворение както на ищеца, така и на получилия даденото вместо
изпълнение кредитор(втори ответник).
По-подробно изложение на релевантните за
така очертан предмет на спора твърдения, респективно за изключване на всички
твърдения и възражения които касаят преюдициални отношения (сделката, породила
вземането на кредитора и отношенията, предшествали договарянето на даването
вместо изпълнение) са изложени в начален проект за устен доклад(л. 181 -184) и
в окончателен КОРИГИРАН устен доклад (л. 234-235).
След преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства по отделно и в съвкупност, и въз основа на
доводите на страните, съдът приема за установено следното:
І. ПО ИСКА по чл. 135 ал.1 ЗЗД(Павлов
иск):
Безспорните факти се установяват като
изявления на страните в писмени съглашения, както следва: На 30.09.2009 год.
ищецът Ш. в качеството на купувач, сключил с продавача „АЛЕКС - 5" ЕООД,
представлявано от управителя А. предварителен договор за покупко
- продажба на апартамент №611 от жилищен комплекс „ПОРТ ПАЛАС", и
принадлежащите му избено помещение №59 и 0.581259 % ид.
части от общите части на сградата, построена в, построен в УПИ 1-118, 119 в кв. 1 по плана на гр. В., ***( л. 5 -7) и
на същата дата заплатил 40 000лв по задължението за първа авансова вноска от
цената(20 000 евро по т. 6 от договора). Предметът на договарянето е идентичен
с имот по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008 год. на ИД на АГКК,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2570.12.6.59 -
апартамент в сграда №6, с административен адрес гр. В., ***, жилищен комплекс
„ПОРТ ПАЛАС", с принадлежащо избено помещение №59. Остатъкът от цената
(общо възлизаща на 450 000 евро) е уговорен като дължим при окончателна сделка, която е била
уговорена в срок до 45 дни от подписването на предварителния договор. Уговорено
е задържане на първата вноска като капаро при неизпълнение на купувача,
осуетяващо виновно окончателна сделка (чл.13). Дружеството продавач е поело
ангажимент да не отчуждава и обременява имота( чл. 10б).
С н. а. №72, том 4, peг.
№14506, дело №594/23.12.2011 год. на нотариус №549, с район на действие района
на ВРС, вписан в СВ при АВ - В. с вх.
рег. № 30031/23.12.2011, акт № 136, т. LXXXV, д. 18195( л. 10-11), на 23.12.2011г
същият имот е прехвърлен от "АЛЕКС - 5" ЕООД чрез управителя си А. на
"ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН" ООД, чрез управителя му П. срещу погасяване на
паричен дълг, удостоверен в споразумение от 23.11.2011г.
От представените извлечения, съпоставени
със служебна справка в ТР е видно, че както двете юридически лица- страни по
сделката("АЛЕКС - 5" ЕООД и
"ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН" ООД), така и физическите лица,
осъществяващи функции на техни органи (В. А. и С. П.) са притежавали права в
общо дружество, но в различен период от време: от началото на регистрацията на
„ СЪНИ ПАЛАС“ ЕООД, ЕИК ********* на 06.08.2009 до 02.11.2009г дялове е
притежавал като едноличен собственик, или като съдружник с друго лице само
"АЛЕКС - 5" ЕООД, съответно и в този период управлението е извършвано
от А. еднолично или с друг управител, а „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН" ООД е получил собствеността на капитала като е
изкупил всички дялове на "АЛЕКС - 5" ЕООД, и съответно непосредствено
след това(на 03.11.2009г) ги е прехвърлил на физическо лице, като управлението
от 02.11.2009 е поето от П., а в последствие от 04.11.2009 и от новия
собственик. В нито един момент юридическите и физическите лица не са
осъществявали дейността съвместно.
Обясненията на законния представител на
втория ответник, дадени по реда на чл. 176 ЗЗД са последователни и не съдържат
противоречия или опит за отклоняване от изнасяне на фактите по делото.
Управителят П. признава, че е бил запознат с претенциите на ищеца като купувач
по предварителния договор едва след като разпоредителната сделка е била
сключена. Признатите факти кореспондират и на останалите гласни доказателства.
Свидетелят М. излага преките си впечатления от отношенията между ищеца и
продавача по предварителния договор, като описва установяването на контакт
помежду им, осъществен чрез посредничеството на „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН"
ООД(управлявано тогава именно от свидетеля). Показанията очертават само
извършено предлагане на имот, търсен от Ш. като наемател в апартаментния комплекс
и предоставяне на фактическата власт върху него. Свидетелят М. ясно заявява, че
е предал ключ именно на ищеца като клиент на "АЛЕКС - 5" ЕООД по
повод наемане на апартамента още през лятото на 2009г, като договарянето на
отношенията е осъществено пряко от страните, без присъствие на посредника. Тези
факти са признати и от самия ищец в писмена жалба (л.158), в която е описано
именно наемане на апартамента и договаряне с "АЛЕКС - 5" ЕООД като
наемодател. Показанията на свидетелката К. съдът преценява като обективно
основани на фактически данни, възприемани периодично по твърдения на
обитателите на сградата(свидетелката е представител на дружеството,
осъществяващо управление на затворен тип апартаментен комплекс). Свидетелката
пояснява, че като собственик на ап.611 е
бил отчитан "АЛЕКС - 5" ЕООД, след представяне на нот.
акт за собственост, вместо първоначалните данни за физическо лице (М.), на
чието име са били записани всички имоти в началото на експлоатацията на
комплекса. Ищецът е отразен като обитател на жилището въз основа на
предварителния договор едва в края на 2009г, представен лично от него, и е
възприеман като титуляр на консумативните разходи до представянето на новия нот. акт от третия ответник(чрез новия едноличен собственик
Н.). Свидетелката обаче изключва данните за регистрирания предварителен договор
да са възприети и от други лица(„ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН" ООД, чрез управителя П.),
като уточнява, че регистърът се води
само за служебно ползване при разпределение на сумите за поддържане на
комплекса и фактуриране на задълженията, но не и за предоставяне на справки.
Въз основа на съвкупната преценка на
тези доказателства, съдът приема за установен факта, че развилите се отношения
по договаряне на покупката на имота през септември 2009г са били известни само
на договарящите се страни купувачът Ш. и
"АЛЕКС - 5" ЕООД( чрез А.), като към този това дружество не е
поддържало обща търговия със „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН" ООД в „СЪНИ ПАЛАС“ООД.
Напротив, „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН" ООД(
чрез тогавашен управител М.) е посредничело на "АЛЕКС - 5" ЕООД за
наемане на същия имот и липсват данни някой от волеформиращите органи на втория
ответник да е възприел еднозначно обитаването на апартамент 611 от ищеца като
израз на предоставена фактическа власт по предварителен договор, а не като
предоставено ползване на наемател до края на 2011г.
Свидетелят М. сочи по-ранна среща(
лятото на 2010г) на купувача Ш. и Н., представил се за представител на
собственика на „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН" ООД. По делото не са ангажирани
доказателства, че Н. е разполагал с писмено пълномощно, но всички свидетели,
вкл. и управителя П., са категорични, че това лице е говорило от името на М.и(тогава,
а и понастоящем собственици на капитала). Св. К. възприема това лице като лице,
съпровождано от П., но не разграничава ясно периодите на общата им дейност
преди и след придобиването на ап. 611 от управляваното от него дружество през
2012г. Дори и на срещата организирана от бившия вече управител М. за
запознанство на Ш. като купувач с представител на основен кредитор на
продавача(възприет като такъв от ищеца) да е бил оповестен поетия ангажимент по
предварителния договор от "АЛЕКС -
5" ЕООД, няма категорични данни тези сведения да са достигнали и до
управителя П., който е договарял придобиването на имота срещу погасяване на
дълг.
С изявление от 30.09.2014г купувачът Ш.
се е позовал на нарушение на клаузата за неотчуждимост
и е отправил изявление за разваляне на договора, като е поканил насрещната
страна да върне получените суми(описани като допълнителни вноски след първата)
в общ размер 40 000 лева и 190 000евро.
При така установеното, съдът прави
следните изводи:
С отменителния иск по чл. 135 ЗЗД
кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него на
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът и третото лице, с което
той е договарял, са знаели за увреждането при извършването на възмездна сделка.
Елементите на фактическия състав за успешното упражняване на правото по чл.
135, ал. 1 ЗЗД са: ищецът да е кредитор на длъжника, длъжникът да е извършил
конкретно, увреждащо кредитора действие и знание за увреждането.
В настоящия процес не е предявено
изрично за установяване от съда преюдициалното вземане, легитимиращо ищеца като
кредитор, за да се налага изследване на възраженията срещу вземането (решение №
552/15.07.2010 г. по гр. д. № 171/09 г. на ВКС, IV гр. о., решение №
328/23.04.2010 г. по гр. д. № 879/09 г. на ВКС, III гр. о., решение №
639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/09 г. на ВКС, IV гр. о. и решение №
45/01.06.2011 г. по гр. д. № 450/10 г. на ВКС, III гр. о.) Липсват
доказателства изключващи по безспорен начин(признание или СПН) твърденията за
породеното от развалянето вземане за връщане на авансово платена цена, напротив
ангажираните писмени доказателства (предварителен договор, разписка за първа
вноска и писмено предупреждение за разваляне, връчено на продавача, отчуждил
обещания имот) установяват възникналата претенция. Съдът приема, че с
осуетяването на окончателната сделка е отпаднала възможността за осъществяване
на продажбата, чиято цена авансово е била получена от първия ответник.
Независимо от обратното действие на развалянето на предварителния договор,
вземането за връщането на даденото на неосъщественото основание възниква едва
при упражняване на потестативното право на развалящия
купувач( т.7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум
на ВС). В този смисъл, като момент на възникване на паричното вземане, чиято
обезпечаемост се търси с иска по чл. 135 ЗЗД
следва да се възприема момента на достигането на изявлението за
развалянето без допълнителен срок до продавача по предварителния договор –
30.09.2014г.(обратна разписка на л. 210). Ищецът изрично е изменил основанието
на претенцията си като се е позовал на това свое парично вземане, съответно
само това обстоятелство следва да се отчита при преценката на останалите
елементи от фактическия състав.
Предназначението на Павловия иск е
кредиторът да се легитимира с право да се удовлетвори от имуществото, предмет
на разпоредителното действие на неговия длъжник, по начина по който би се
удовлетворил и ако това действие не беше извършено. Обявената относителна
недействителност би възстановила в отношенията между кредитора и длъжника
имущественото състояние на длъжника по времето на възникване на задължението,
когато имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от длъжника и по
правилото на чл. 133 ЗЗД е служело за общо удовлетворение на кредитора. Ето защо възражението, че длъжникът разполага
и с друго имущество, извън разпореденото не е основание да се приеме, че не е
налице увреждане(Решение № 149 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 422/2012 г.,
I т. о., ТК). Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на
правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора, независимо дали получава вместо него
насрещно благо (увеличава актив) или погасява задължение (намалява пасив) или
разпореждането му е изцяло безвъзмездно(Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК). В конкретния случай разпореждането има
характеристиката на даване вместо изпълнение, поради което съдът го приема за
възмездна сделка. Доводите, формулирани от ищеца в писмените бележки за
недоказан възмезден характер биха представлявали възражение за липса на
основание на договарянето, доколкото каузата на прехвърлянето е именно
погасяване на съществуващо и признато задължение. Освен че е несвоевременно,
това позоваване е и изключено от прехвърлителното действие на нотариалния
договор, признато от самия ищец при предявяване на Павловия иск за тази валидна
сделка (ако липсваше вземане, би липсвало основание, а от там няма да има и
сделка, която да уврежда кредитора). Съдът приема, че процесното разпореждане
представлява валидна възмездна сделка по прехвърляне на собственост срещу
погасяване на дълг на отчуждителя срещу приобретателя, индивидуализиран в
посоченото в нот. акт споразумение. Съответно тази
сделка обективно уврежда кредитор с парично задължение, тъй като намалява
общата платежоспособност по смисъла на чл. 133 ЗЗД.
При преценката на субективните елементи
на фактическия състав обаче, съдът следва да съобрази, че разпореждането е
осъществено преди възникване на паричното вземане на кредитора. След
изменението на основанието на претенцията, съдът вече не може да основава
преценката си за знанието на страните според непаричната престация за сключване
на окончателна продажба. При нотариалното прехвърляне на имота, длъжникът на
ищеца несъмнено е знаел, че е обвързан от
уговорка за продажба, по която е получил цена. Съответно на това знание,
не може да се приеме, че тази страна не е възприемала договарянето на даването
на същия имот вместо изпълнение като нарушение на ангажимента си към ищеца,
съответно и като основание за упражняване на потестативното
му право на разваляне. В случая е изцяло ирелевантно позоваването на първия
ответник на недобросъвестност и на самия ищец, който е бездействал и е
пропуснал уговорения 45 дневен срок за предлагане на изпълнение в цялост по
отношение на остатъка от цената. Уговореното между страните окончателно
договаряне няма характер на фикс-сделка по естеството си, а забавеното
изпълнение принципно е възможно(Решение № 732 от 5.12.2008 г. на ВКС по т. д. №
214/2008 г., II о., ТК), съответно след падежа всяка от страните е можела да
упражни алтернативни потестативни права – да иска окончателен договор или да
развали предварителния. Самият продавач не е използвал възможността да се
освободи от облигацията, поради което следва да понесе тежестта от знанието си
за наличие на основание за разваляне на този договор поради неговото
неизпълнение, и следващото го задължение за връщане на получения аванс.
Недобросъвестността на лицето, знаещо за неизпълнението си се приравнява на
недобросъвестност по отношение на последиците от неизпълнението, изключващи
запазване на получени престации ( арг. по аналогия от
т.11 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС).
Същите факти следва да бъдат възприемани
и от насрещната страна. Ето защо изцяло без значение за субективното отношение
на приобретателя е възприетото от органите на дружеството фактическо обитаване
на имота, предмет на разваления предварителен договор, ако не било изяснено, че
основанието за това обитаване е именно поет ангажимент за продажбата му,
респективно липсата на основание за отпадане на този ангажимент на продавача
към момента на договаряне на разпоредителната сделка. Именно такова знание не
се установява по делото. Управителят на третото лице (П.) е бил длъжен да знае
само обстоятелствата, възприети чрез предходния управител (св. М.), а те се
изчерпват със свързване на първия ответник и ищеца по оферти за наемане на
обекта. По-късно възприетото (след
процесното прехвърляне) от управителя П. обстоятелство на наличен по- рано
предварителен договора за закупуване на първоначално наетия имот не може да
ангажира знанието на съконтрахента към договарянето на нотариалния акт.
Оборимата презумпция за знание на увреждането, установена с чл. 135, ал. 2 ЗЗД,
намира приложение и по отношение на юридическите лица, чиито собственици и
управители са от кръга на лицата по чл. 135, ал. 2 ЗЗД( Решение № 163 от
27.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 672/2010 г., III г. о., ГК), но в случая няма
данни за такива родствени връзки или фактически съжителства, сходни с родствени
или брачни връзки.
При липса на презумпционна предпоставка
знанието на третото лице, чрез негов орган следва да се докаже. Знанието
придобито от Н., обявил себе си за представител на волеформиращия
орган(собствениците на капитала М.и, които същевременно са имали и
представителни правомощия отделно от П.) само по себе си не е достатъчно за
пренасяне на това знание и в правна сфера на юридическото лице, тъй като
липсват доказателства за действителното му упълномощаване. Напротив данни за
поведението на самите М. било преди срещата на Ш. с „пълномощника им“, било
след това изобщо не се посочват по делото. Близките отношения на управителя и
представящия се (включително и пред него) пълномощник не могат да изключат
категорично, че всички обстоятелства, узнати някога от Н. е трябвало да бъдат
известни и на П..
Напротив от показанията на свидетелите
се налага извод, че Н. е контролирал дейността на управителя, а не се е отчитал
пред него. Именно в тази насока са и изнесените от свидетеля М. обстоятелства
относно проведената среща между Н. и Ш. през лятото на 2010г. Ищецът е търсил
контакт с представителя на М.и, за да упражнят косвено влиянието си върху
продавача по предварителния договор. Както свидетелят сочи, Ш. към този момент
е търсил контакт именно с „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН" ООД, поради оповестените от
продавача по предварителния договор претенции на този влиятелен кредитор.
Самият ищец признава( жалбата на л. 158) факта, че още при договарянето с
"АЛЕКС - 5" ЕООД на сключването на окончателна сделка е бил уведомен,
че друго дружество(посредника при наемането) управлява актива и че
окончателната сделка ще се съгласува с това лице, съответно и в този смисъл са
показанията на св. М..
При общо съпоставяне на тези факти, дори
да се приеме, че чрез Н., знанието за предварителния договор и неосъщественото
изпълнение на продавача по него са станали известни на „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН"
ООД, не може да се направи категоричен извод, че с договарянето на процесното
даване вместо изпълнение третото лице е знаело, че уврежда ищеца. Напротив,
купувачът по предварителният договор е следвало да прецени риска си от
установяване на договорни отношения с лице, чиято фактическа обвързаност с друг
субект е узнал при преговорите, а и в последствие е продължил да поддържа
облигационната връзка почти пет години след уговорения падеж(до развалянето)
въпреки узнаването на значителната задлъжнялост на продавача по предварителния
договор и заявените претенции на неговите кредитори върху този имот. Към
момента на предявяване на исковата молба и налагането на възбраната от „ГОЛД
КОРПОРЕЙШЪН" ООД върху имота на
"АЛЕКС - 5" ЕООД, Ш. не е
предприел действия по легитимацията си като кредитор нито по чл. 19 ЗЗД, нито е
поискал връщане на сумите след разваляне на този договор. Съответно и
договарянето на доброволно изпълнение вместо подготвеното осребряване на актива
на длъжника "АЛЕКС - 5" ЕООД не е можело да бъде съобразено и с
неговите бъдещи права като кредитор с парично вземане. Сключената нотариална
сделка не е била предназначена да увреди Ш., тъй като той вече е бил
предупреден (най- късно при срещата през лятото на 2010г), че „ГОЛД
КОРПОРЕЙШЪН" ООД като кредитор също има претенции върху същия имот, но
въпреки предупреждението ищецът не е запазил правата си преди предприемането на
принудителното изпълнение.
При преценка на всички събрани
доказателства, съдът не намира за установено и самото намерение за увреждане / animus nocendi/ като факт,
подлежащ на допълнително доказване в хипотеза на възникнало парично вземане
след разпоредителната сделка. Като вътрешно мисловно-емоционално състояние на
длъжника/ респ. на неговите управителни органи/, и договарящия с него друг
кредитор, съдът отчита косвено и всички обстоятелства предшествали поемането на
ангажимента към ищеца и оповестяването при преговорите на фактите относно вече
налична значителна обвързаност (до степен на пряк контрол чрез фактическо
управление на активите) на волята на продавача по предварителния договор с
удовлетворяването на кредитора му (третото лице по процесната сделка). При тези
обстоятелства действията по предоставяне на имота за удовлетворяване чрез
нотариалната сделка, заместваща осребряване, не могат да се считат за
материализация на субективното намерение за увреждане (Решение № 27 от 28.02.2013 г. на ВКС по т.д. №410/12 г., ІІ
т.о.).
В заключение съдът не установява
субективния елемент от правопораждащия фактически състав на потестативното
право, поради което и Павловия иск следва да бъде отхвърлен.
ІІ. ПО ИСКА ПО чл. 26 ал. 2 изр. 1 ЗЗД
Няма спор по регистрирани в ТР
обстоятелства относно извършено на 04.04.2012г вписване на капиталово дружество „ПОРТ ПАЛАС
611“ЕООД, учредено от приобретателя на имота „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН" ООД,
действал чрез управителя П. като записания капитал от 192 000лв е бил покрит с
непарична вноска на същия апартамент №611. Апортът е
бил надлежно вписан по партидата на отчуждителя (ответник по иска по чл. 135 ЗЗД) в СВп В., вх. Per.
№7265/06.04.2012 год., Акт №85, т. XVII, дело №1600/2012 год., а дружеството е
легитимирано като собственик допълнително с констативен нотариален акт №33, том
3, peг. №9620 дело №375/12.07.2012 год. на нотариус
№549, с район на действие района на ВРС.
По делото са представени и данни за
регистрирани от същия учредител други дъщерни дружества, чрез апортиране на
жилищни обекти, като някои от тези учредявания са извършени по-рано („Полар 2009“ЕООД е учредено през 2009г), а други в период
близък с процесния („СПЛЕНДИД 9“ ЕООД и „СПЛЕНДИД 26“ ЕООД са учредени на 14 и
15.06.2012г). В два от тези случая учредителят се е разпоредил в последствие с
дяловете си изцяло в полза на физически лица.
Разпитаният свидетел З. няма изобщо
впечатления от дейността на „ГОЛД
КОРПОРЕЙШЪН" ООД като учредител на дъщерни дружества, тъй като посочва
само апорти, извършвани от друг учредител (при справка в ТР е видно, че този
свидетел е бил упълномощен заявител при учредяването на "СЪНИ ПАЛАС"
ЕООД с апорт на жилищата, притежавани от „АЛЕКС-5“ ЕООД). Показанията са
неотносими.
Въз основа на тези факти, съдът
възприема следните изводи:
Ищецът е трето за сделката лице –
кредитор на праводател на учредителя на апорта, поради което самостоятелния му
интерес от разкриване на симулацията, е обусловен пряко от противопоставимостта
на сделката, легитимираща учредителя като собственик. За да е насочена срещу
него, изявената привидно воля следва да установява правно положение, което да
изключва реализирането на права на ищеца. В случая, правата на ищеца ще бъдат
накърнени от привидна подмяна на собственика, само ако самият ищец може да
противопостави права на отчуждителя. По делото обаче като такова право ищецът
посочва потестативното право да иска обявяване на
относителна недействителност на сделката, предмет на първия разгледан от съда
Павлов иск. При уважаване на този иск упражняването на правото на обезпечено
принудително изпълнение би било осуетено от всяко трето лице, което може да
заяви свои права върху актива(чл. 435 ал. 4 или чл. 440 ГПК). По отношение на
кредитор, провел успешно Павлов иск обаче, противопоставимостта на правата на
такова трето лице е обусловено от добросъвестност при придобиването (чл. 135
ал.1 изр. последно) ЗЗД. В случая на придобиване с апортна сделка воля се
изявява само от учредителя(тъй като тя съвпада с тази на волеформиращ орган на
проектираното вече еднолично дружество в процеса на учредяването му). Съответно
добросъвестността на дружеството – приобретател („ПОРТ ПАЛАС 611“ЕООД) е
изключена поради самото естеството на прехвърлянето. В тази хипотеза няма как
да се приеме, че апорта (дори и да е симулативен) е насочен срещу кредитор по
Павлов иск, тъй като във всеки случай този кредитор би могъл да се позове пряко
на законовата разпоредба изключваща противопоставимост на придобитите от
дружеството права. Отделно от това, в конкретния случай, поради отхвърлянето на
предявения иск по чл.135 ЗЗД изобщо не би могъл да бъде защитен правен интерес
на ищеца да разкрива симулация между трети лица.
Дори и да се приеме, че всяко
лице(независимо от опровергания интерес) може да иска установяване на пълната
привидност на договаряне, в което не участва, то по делото не се събраха
убедителни доказателства в подкрепа на твърдението, че действително търсените
от участниците в сделката последици на това договаряне са различни от явно
изявените. Налице са поредица от еднотипни сделки на учредяване на дружества,
чрез апортиране на жилищни имоти, предназначени за стопанска експлоатация и
предлагане на пазар, в който е установена търговска практика на придобиване на
собственост от чужденци чрез контрол върху местно юридическо лице, като
процесният апорт не се отличава съществено от другите сделки на същия
учредител, за да се обоснове, че именно с него са целени нетипичните за договора
последици – привидно учредяване на юридическо лице, с цел укриване на
действителния собственик(учредителя). В настоящия казус съдът отчита и факта,
че такава привидност би се създала само ако вместо да апортира, учредителят беше договарял с независимо трето
лице, чиято воля се формира самостоятелно. Отделно от това съдът преценява и
действията, следващи процесната сделка. Именно новоучреденото дружеството, чрез
законния представител(различен от лицата, представляващи едноличния собственик)
е предприело защита на придобитите вещни права,
включително и спрямо ищеца, като лице осъществявало ползването на имота
(по гр.д. 3220/13 г на ВОС, г.о.), с което явно индицира, че е приело
фактически управлението на актива си. Предявеният установителен иск е недоказан
и следва да се отхвърли.
Предвид направеното искане и на
основание чл.81 вр. чл. 78 ал.3 от ГПК, ищецът следва
да понесе направените от ответниците по делото разноски. Ответниците "АЛЕКС - 5" ЕООД и „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН" ООД са представил списъци
(л.281 и 282), в които са посочили само адвокатски хонорари. Сумата от 2800лв
изцяло съответства на удостоверената в разписка за заплатено в брой
възнаграждение по договор за правна помощ(л.196), сключен с упълномощения
представителна първия ответник (преупълномощил впоследствие адв.
З.). За разходите на втория ответник са представени платежно нареждане за
банков превод на 6200лв по фактура, съответстваща на уговореното в договора
възнаграждение с начислен ДДС (л.283-285). Съдът приема разходите за доказани в
заявените по списъците размери. При представяне на списъците, процесуалният
представител на ищците изрично е възразил за прекомерност на удостоверените
като платени хонорари. Възражението е упражнено своевременно. Производството е
водено по два иска, съответно възнаграждението следва да бъде съобразено с
цената на съединените претенции. В случая материалният интерес възлиза на
61260лв (л. 49) , като, съответно първия ответник – като участник само в
процеса по първия иск е договорил възнаграждение, което незначително надхвърля
минимума от 2367,80лв. по чл.7 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения( при добавяне и на ДДС към него дори би
се надхвърлил заплатения хоонрар). Вторият ответник е
получил защита по два иска, съответно нормативния минимум възлиза на 4735,60лв.
Договореното възнаграждение с добавено ДДС не би следвало да надхвърли
5682,72лв. Страната е договорила с представителя си по- високо възнаграждение
Производството по конкретното дело съдът преценява като незначително по
сложност само по втория иск, обусловен в значителна степен от резултата по
Павловия иск. Първият иск обаче е ангажирал защита на страните в три заседания,
допуснато е изменение на иска, събирани са гласни доказателства, което налага
преценка за сложност над минималната, макари и да не е изключително висока.
Съответно като адекватен размер на възнаграждението по Павловия иск съдът
приема хонорар от 3100 лв, към който добавя 2850 лв по установителния иск. Така за обща сума за понесената
защита на втория ответник следва да се приеме 5950 лв. В този смисъл хонорарът
би следвало да се редуцира ( ТР №6 /2012 на ОСГТК). Третият ответник не е
представил доказателства за направени разноски.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн.
чл.235 вр. чл. 376 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявен от И.А.Ш., ЕГН **********,***,
срещу „АЛЕКС 5“ЕООД, ЕИК *********, гр. С., бул. *** представлявано от
управител В. А., и „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“ООД, ЕИК *********, гр. В., ул. ***, иск за обявяване за
обявяване на недействителност по отношение на увреден кредитор на сделка,
сключена с нот.
акт, вписан в СВ при АВ - В. с вх. рег. № 30031/23.12.2011, акт № 136, т.
LXXXV, д. 18195, с която първият
ответник „АЛЕКС 5“ЕООД, ЕИК ********* е прехвърлил възмездно на втория ответник
„ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“ООД, ЕИК ********* право на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. В., ***, представляващ апартамент №
611, идент. 10135.2570.12.6.59, като и двете страни по сделката са знаели за
увреждането – осуетяване на окончателна сделка за продажба на същия имот,
уговорена с ищеца по предварителен договор от 30.09.2009г, на осн. чл. 135 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявен от И.А.Ш., ЕГН **********,***,
срещу „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“ООД, ЕИК ********* гр. В., ул. ***, представлявано от
управител С. П. и „ПОРТ ПАЛАС 611“ООД, ЕИК ********* гр. В.,
***, представлявано от управител Ю. Н.
иск за установяване на нищожност поради абсолютна привидност на сделка,
сключена с учредителен акт, вписан в СВ при АВ - В. с вх. рег. №
7265/06.04.2012, акт № 85, т.XVІІ, д. 1600, с
която приобретателят се е разпоредил възмездно в полза на трето лице
преди вписване на искова молба по чл. 135 ЗЗД , като първия ответник „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“ООД, ЕИК ********* е внесъл
като непарична вноска за покриване на капитала на втория ответник „ПОРТ ПАЛАС 611“ООД, ЕИК *********, право на
собственост върху недвижим имот, находящ
се в гр. В., ***, представляващ
апартамент № 611, идент. 10135.2570.12.6.59, на осн. чл. 26 ал.2 пр. пето ЗЗД.
ОСЪЖДА И.А.Ш., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „АЛЕКС 5“ЕООД, ЕИК *********, гр. С., бул. *** представлявано от
управител В. А., сумата от 2800лв, представляваща направени по делото разноски,
на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА И.А.Ш., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“ООД, ЕИК *********, гр. В., ул. *** сумата от само 5950лв от общо
направени разноски, след намаляване на прекомерен адвокатски хонорар, на осн. чл. 78 ал. 5 вр. ал.3
ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните, чрез пълномощниците им със съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: