№ 1404
гр. Варна , 18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100502036 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 462, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 8287/28.07.2021г., подадена от ЕТВ. Н. К. с
ЕГН ********** – длъжник по изпълнителното дело, ОВ. ЕТВ. К. с ЕГН ********** и ЕЛ.
ЕТВ. К. с ЕГН ********** – ипотекарни гаранти по изпълнителното дело срещу
Разпределение от 23.07.2021г. на получена по изп.д. № 20208070400228 по описа на ЧСИ
Надежда Денчева, рег. № 807, с присъединени изп.д. № 20198070400895 и 20198070400896
сума от публична продан на недвижим имот, собственост на ипотекарните длъжници –
самостоятелен обект с ид. 10135.3513.199.1.35, находящ се в гр. Варна, ул. „Петко Стайнов“
№ 12, ет. 5, ап. 16 в размер на 167 113.30 лева.
Оплакванията в жалбата са за неправилност и незаконосъобразност на извършеното
разпределение от ЧСИ, като изготвено в нарушение на закона, основание за отмяната му.
Същите са обосновани с доводи, че продажбата е извършена по отношение на
несеквестируем имот, без взискателят да се е снабдил с изпълнителен лист по отношение на
същия, поради което вземането на „Юробанк България“ АД не е привилегировано.
Първоначално изпълнението върху имота е поискано от „ПИБ“ АД по изп.д. № 895/2019г.
По отношение на този кредитор обаче, имотът е несеквестируем като единствено жилище за
всеки от длъжниците – физически лица. Те не притежават друг жилищен имот и живеят в
него. Продаденият апартамент служи като обезпечение по силата на договорна ипотека по
НА № 190/23.07.2013г., съгласно който жалбоподателите гарантират с имота си и
обезпечават изпълнението на дълг към „Юробанк България“ АД по договор за
рефинансиране на ипотечен кредит № HL62100 от 19.07.2013г. По образуваното по
1
инициатива на „ПИБ“ АД изп.д. и насочване на изпълнението върху имот, по отношение на
който има учредена ипотека в полза на друго лице, по право е конституиран „Юробанк
България“ АД. Срещу този имот обаче не може да се насочи изпълнението без наличие на
изпълнително основание и за кредитора по отношение на който имота служи като
обезпечение. Изп.д. № 228/2020г. е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден в
полза на „Юробанк България“ АД по ч.гр.д. № 13470/2019г. по описа на ВРС, към което с
удостоверения са присъединени изп.д. № 895 и 896/2019г. на същия ЧСИ. ИЛ, с който се е
снабдил „Юробанк България“ АД обаче е само срещу Е.К., а не и по отношение на Ованес и
Е.К. и то за задължения по договор за ипотечен кредит от 19.07.2012г., различен от договора
за ипотечен кредит от 2013г., по който именно имота служи като обезпечение и който
договор е сключен една година по-късно от този по изпълнителния лист. Следователно
обезпечението е по договора от 2013г., а не по този, по който е издаден изпълнителния лист
– от 2012г. По договора от 2013г. не е налице издаден изпълнителен лист, поради което
несеквестируемостта по отношение на „Юробанк България“ АД съществува, изпълнението
не може да се насочи срещу този имот и взискателят не се ползва с привилегията отчетена
от ЧСИ. От друга страна поддържат доводи за неправилност на разпределението при
отчитане на вземанията от първи ред – разноските за разгласяване на 5 продажби по 120 лв.
са неправилно определени; таксата за 2 бр. удостоверение за дълга по т. 13 от ТТРЗЧСИ е
незаконосъобразно определена. Тези такси не са такива по изпълнението и не следва да се
включват в разпределението; не следва да се включват и пощенските разходи и таксата за
издаване на скица. По втори ред привилегии вземането на общината за данък не следва да се
включва, доколкото разпоредбата на чл. 136, т. 2 от ЗЗД предвижда вземания на държавата
за данъци, а неплатените данъци за недвижими имоти не са вземания на държавата. По трети
ред привилегии „Юробанк България“ АД не се ползва с привилегия по този ред, доколкото
ИЛ е само срещу един от длъжниците и има за предмет друго вземане на кредитора – това
по договора за рефинансиране на кредит от 2013г., по който е учредена и ипотеката. ИЛ, по
който е започнало изпълнението, касае вземане по договор за кредит от 2012г., по който
липсва учредено обезпечение ипотека, поради което и вземането на банката не е
привилегировано. С оглед всичко изложено отправили искане обжалваното разпределение
да се отмени като незаконосъобразно извършено.
В писмени възражения по жалбата, взискателят „Юробанк България“ АД оспорва
доводите в нея. Поддържа други, с които обосновава коректност и правилност на
извършеното от ЧСИ разпределение като моли жалбата като неоснователна да се остави без
уважение.
В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, като
изразил становище за неоснователност на жалбата. Обосновал е, че при извършване на
разпределението е отчел привилегиите по чл. 136 от ЗЗД.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 463
вр. чл. 278 от ГПК, прие за установено следното:
2
Производството по изп.д. № 20208070400228 по описа на ЧСИ Надежда Денчева, рег.
№ 807 е образувано на 13.01.2020г. въз основа на молба от „Юробанк България“ АД за
събиране на парично вземане от длъжника ЕТВ. Н. К., за изпълнение на парични
задължения по изпълнителен лист от 27.08.2019г. издаден по ч.гр.д. № 13470/2019г. по
описа на ВРС, произтичащи от договор за кредит № HL62100 от 19.07.2013г. за
рефинансиране на ипотечен кредит HL40904 от 28.08.2008г. в размерите описани в
изпълнителния лист, съответстващи на тези по извлечение от счетоводни книги на банката
на л. 6 от изп.д.
С договор за учредяване на договорна ипотека по НА № 157 от 02.09.2008г. за
обезпечаване на всички вземания на банката по договора за кредит № HL40904 от
28.08.2008г. Алис Ованес Бохосян и Е.К. учредили в полза на банката – кредитор първа по
ред ипотека върху собствения им недвижим имот, представляващ апартамент № 16,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Победа“, ул. „Петко Стайнов“ № 12, вх. 11, ет. 5,
представляващ самостоятелен обект с ид. 10135.3513.199.1.35. Алис Бохосян е починала на
06.06.2013г., когато призовани да я наследят били съпругът й Е.К. и низходящите й Ованес и
Е.К. /всички жалбоподатели по делото/.
С договор за учредяване на договорна ипотека по НА № 190 от 23.07.2013г. за
обезпечаване на всички вземания на банката по договора за рефинансиране на ипотечен
кредит от 19.07.2013г. Етварт, Ованес и Е.К.ови учредили в полза на банката – кредитор
втора по ред ипотека върху собствения им недвижим имот, представляващ апартамент №
16, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Победа“, ул. „Петко Стайнов“ № 12, вх. 11, ет. 5,
представляващ самостоятелен обект с ид. 10135.3513.199.1.35.
По искане на взискателя изпълнението е насочено върху ипотекирания недвижими
имот – апартамент № 16, по отношение на който с разпореждане на ЧСИ е вписана възбрана
на 17.01.2020г.
На основание Удостоверение по чл. 456 от ГПК взискателят е присъединен по изп.д.
№ 20198070400895 по описа на същия ЧСИ, образувано по молба на „ПИБ“ АД срещу
длъжниците „Зена перфект“ ООД, Етварт, Ованес и Е.К..
Въз основа на удостоверение по чл. 456 от ГПК, издадено по изп.д. № 896/2019г. по
описа на ЧСИ Н. Денчева от друга страна с взискател „ПИБ“ АД, и длъжници „Зена
Перфект“ ООД и Е.К., взискателят по цитираното изпълнително дело е също присъединен
като взискател по изп.д. № 895/2019 на ЧСИ Н. Денчева, образувано, също по негова молба
и издаден в негова полза изпълнителен лист срещу четирима длъжници, двама от които са
длъжници и по изп.д. № 896/2019 по описа на същия ЧСИ.
Съгласно Удостоверение на л. 82 от делото възбрана върху същия имот е наложена
възбрана в полза и на „ПИБ“ АД, вписана на 14.11.2019г. по изп.д. № 896/2019г. и по изп.д.
№ 895/2019г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева.
3
В хода на производството по изп.д. № 896/2019г. са присъединени като взискатели по
право /чл. 458 от ГПК/ Държавата в лицето на НАП Варна и община Варна за публичните
им вземания към длъжниците.
ПДИ са връчени на длъжника и на ипотекарните длъжници на 28.01.2020г.
След извършени опис и оценка на недвижимия имот, по делото са проведени пет
нестанали публични продани, а по последната от 28.05.2021г.-28.06.2021г. с Протокол от
29.06.2021г. за купувач е обявена Петя Мирева Мирева за цена 167 113.30 лв. С
Постановление от 12.07.2021г. имотът е възложен на обявения купувач.
С обжалваното разпределение, надлежно предявено на страните по изпълнението на
23.07.2021г., ЧСИ разпределил постъпилата от проданта на недвижимия имот по делото
сума в размер на 167 113.30 лв., както следва:
1. Първи ред – вземания за разноски по обезпечаване на принудителното изпълнение –
неплатени обикновени такси и разноски в хода на изп.д., извършени по продажбата на
имота и пропорционална такса, възлизащи общо на 6258.76 лв. с ДДС дължими на
ЧСИ;
2. Втори ред – вземания на Община Варна за неплатен местен данък, възлизащи общо на
107.13 лв. и
3. Трети ред – вземания обезпечени с ипотека на ипотекарния кредитор „Юробанк
България“ АД останали за разпределение 160 747.41 лв., като следващите редове
сумата е изчерпана.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване
акт, съгласно разпоредбата на чл. 463, ал. 1 от ГПК, от легитимирани страни с правен
интерес от предприетото обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, когато в изпълнителното производство има
повече от един взискател и събраната сума не е достатъчна за удовлетворяване на
вземанията на всички взискатели, съдебният изпълнител пристъпва към изготвяне на
разпределение, като първо отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с
право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания
по съразмерност.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои вземания
подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълното или частичното изплащане на всяко от тях, като се извършва винаги, когато
взискателите са повече от един. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя
4
съобразно реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – от
правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред /ал. 3 на чл. 136 от
ЗЗД/.
В случая е извършено разпределение на постъпила по изп.д. сума в размер на
167 113.30 лв., от публична продан на недвижим имот, ипотекиран в полза на взискателя
„Юробанк България“ АД, собствен на длъжника и на ипотекарните гаранти.
Доводите в жалбата основани на несеквестируемост на продадения недвижимия имот
по отношение на взискателя „Юробанк България“ АД и липса на идентичност между
вземането по издадения в полза на същия изпълнителен лист и обезпеченото с договорна
ипотека вземане по договора за кредит от 2013г. са неоснователни. Установено е от данните
по изпълнителното дело и няма спор, че с договори за учредяване на договорна ипотека
02.09.2008г. и 23.07.2013г. Алис Ованес Бохосян, п. на 06.06.2013г., наследена от съпруга си
Е.К. и децата й Ованес и Е.К. учредили договорна ипотека върху собствения им апартамент
№ 16, като обезпечение на всички вземания на банката по договора за кредит № HL40904 от
28.08.2008г., съответно по договора за рефинансиране от 19.07.2013г. Присъединеният по
право в хипотеза на чл. 459, ал. 2 от ГПК взискател се е снабдил с изпълнителен лист срещу
длъжника, инициирал е процесното изп.д., като с удостоверение по чл. 456 от ГПК е
присъединен в изпълнителното дело, образувано по молба на първоначалния взискател, като
същият има право да насочи изпълнението върху всички имуществени права на длъжника,
включително и върху тези, които са секвестируеми спрямо него, независимо, че са
несеквестируеми спрямо първоначалния взискател. Конкуренцията между взискателите се
урежда по правилата на чл. 136 от ЗЗД. Установено е по делото, че процесното жилище е
ипотекирано в полза на присъединения по реда на чл. 456 от ГПК взискател „Юробанк
България“ АД и изпълнението е насочено върху този имот за принудително удовлетворяване
на вземането на този взискател, което именно ипотеката обезпечава. Поради това и съгласно
чл. 445, ал. 1 от ГПК длъжниците ЕТВ. Н. К., ОВ. ЕТВ. К. и ЕЛ. ЕТВ. К. не могат да се
ползват от установената в чл. 444, т. 7 от ГПК забрана. Неоснователен е доводът, че
изпълнителният лист има за предмет вземане, различно от обезпеченото, доколкото видно
от извлечението от сметка послужило като основание за издаване на заповедта по чл. 417 от
ГПК, както и на изпълнителния лист вземането произтича от договор за кредит за
рефинансиране на ипотечен кредит от 19.07.2013г. Факта на допусната фактическа грешка в
текста на заповедта, съответно на изпълнителния лист при изписване на годината на
договора /19.07.2012г./ не променя правопораждащото основание на вземането, като тази
грешка е поправима по реда на чл. 406, ал. 4 вр. чл. 247, ал. 1 от ГПК. Неоснователно на
следващо място е съображението, че доколкото изпълнителният лист в полза на „Юробанк
България“ АД е издаден единствено по отношение на първия длъжник, то кредиторът е
лишен от възможност да изпълнява срещу ипотекарните гаранти, доколкото видно от
договорите за учредяване на ипотека, длъжници по същите са и останалите ипотекарни
длъжници. Съгласно даденото с т. 2 от ТР № 4 от 11.03.2019г. по тълк.д. № 4/2017г. на
ОСГТК на ВКС разрешение – залогодателят и ипотекарният длъжник са обвързани от
5
субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист съобразно
разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от ГПК и по тази причина имат идентични на длъжника в
изпълнителното производство процесуално качество, съответно права и задължения. Ето
защо няма пречка взискателят да насочи изпълнение по отношение на ипотекирания имот и
срещу ипотекарните длъжници. Следователно „Юробанк България“ АД е ипотекарен
кредитор и взискател по изпълнението, снабден с надлежен изпълнителен лист за събиране
на обезпеченото си вземане.
Принудителното изпълнение е насочено върху недвижимия имот служещ като
обезпечение на вземането, предмет на принудително събиране, поради което взискателят се
ползва с право на предпочтително удовлетворение от трети ред от стойността на
ипотекирания имот.
Що се отнася до доводите за неправилно разпределение на таксите за разгласяване на
публичните продажби, за таксата за 2 бр. удостоверение за дълга, както и включването на
пощенските разходи и таксата за издаване на скица, съдът приема същите за несъстоятелни.
Съгласно т. 6 ТР № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, в първия ред специални привилегии
по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния
взискател по осъществяване на изпълнителния способ, чиито постъпления се разпределят,
разноски за образуване на изпълнителното дело и разноски за един адвокат. В случая
напълно законосъобразно в първия ред на привилегированите вземания са разпределени
постъпленията за суми, представляващи такси по изпълнението, които са свързани с
изпълнението върху изнесения недвижим имот. Същите са подробно описани от съдебния
изпълнител в т. 1 от раздел I на разпределението и по характера си представляват или
необходима процесуална предпоставка за подготовка на публичната продан или осигуряват
правилна индивидуализация и оценка на продаваната вещ, разгласяване на проданта и
уведомяване на страните по изпълнението.По делото са проведени 5 публични продажби,
като за изготвяне и връчване на всички уведомления и книжа по всяка от СИ или от негов
служител, се събира такса 20 лв. съгласно т. 5 от ТТРЗЧСИ с ДДС. За изготвяне на сметка за
размера на дълга от ЧСИ се събира такса 30 лв. съгласно т. 12 от Тарифата, а за издадени две
удостоверения начислената такса е 2 бр. х 36 = 72 лв. с ДДС. Правилно са изчислени и
преводните такси в размер на 12 лв. и таксата за издаване на скица – 20 лв. съгласно т. 31 от
ТТРЗЧСИ.
В раздел II на разпределението СИ правилно е наредил привилегированите публични
вземания на Община Варна за местен данък. Общината е присъединен взискател само с
публичните задължения за имота, изнесен на публична продан. Това е така, тъй като
съгласно чл. 28, ал. 3 от ЗМДТ, данъкът, дължим до месеца на публичната продан се дължи
от досегашния собственик. Съгласно чл. 64, ал. 1 от с.з., това лице дължи и заплащането на
такса смет. С привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД обаче се ползват само данъците за
имота. Ето защо, оспорването на жалбоподателите по отношение на тези вземания и
легитимацията на присъединения взискател за вземането за местен данък е неоснователно.
6
В следващият ред на вземанията в разпределението правилно на основание чл. 136,
ал. 1, т. 3 от ЗЗД са включени вземанията на взискателя „Юробанк България“ АД с вписана
първа и втора по ред ипотека върху процесният имот, предмет на публичната продан, за
разноски в съдебното производство, за лихви и за главница. Извършването на публичната
продан поражда задължение за СИ да заплати на ипотекарния кредитор получената от
проданта цена до размера на вземането или сумата, за която е вписана ипотеката. Правилно
ЧСИ е възприел, че всички тези вземания следва да се ползват от привилегията по т. 3 на чл.
136 от ЗЗД, а жалбата в частта оспорваща правото на взискателя на предпочтително
удовлетворяване в този ред е неоснователна.
При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни
доводи, при липсата на наведени други съображения за незаконосъобразност, съдът приема,
че извършеното от ЧСИ Надежда Денчева разпределение от 23.07.2021г. е законосъобразно,
а жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 463 от ГПК жалба с вх. №
8287/28.07.2021г., подадена от ЕТВ. Н. К. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнителното
дело, ОВ. ЕТВ. К. с ЕГН ********** и ЕЛ. ЕТВ. К. с ЕГН ********** – ипотекарни
гаранти по изпълнителното дело срещу Разпределение от 23.07.2021г. на получена по
изп.д. № 20208070400228 по описа на ЧСИ Надежда Денчева, рег. № 807, с присъединени
изп.д. № 20198070400895 и 20198070400896 сума от публична продан на недвижим имот,
собственост на ипотекарните длъжници – самостоятелен обект с ид. 10135.3513.199.1.35,
находящ се в гр. Варна, ул. „Петко Стайнов“ № 12, ет. 5, ап. 16 в размер на 167 113.30 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен
съд в едноседмичен срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението
за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7