РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Варна, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20223000500532 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадени
две въззивни жалби, както следва. Въззивна жалба, подадена от
Прокуратурата на Република България чрез М.Т.-прокурор в ОП-Разград,
против решение №157/27.09.2022г., постановено по гр.д.№214/22г. по описа
на РОС, в частите му, с които: 1/ е осъдена Прокуратурата на Република
България да заплати на И. С. И. на осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, вр.
чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата от 10 000лв./по предявен частичен
иск, целият в размер на 60 000лв./, ведно със законната лихва считано от
10.11.2020г . до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му от незаконно обвинение за извършено
престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 предл.1 и т.7, вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.20, ал.4 от НК по ДП №265/2012г. по описа на ОДМВР - Варна, НОХД
№120/2016г. по описа на ОС - Варна, ВНОХД №71/2017г. по описа на ВнАС,
НОХД №754/2018г. по описа на ОС - Варна, ВНОХД №402/2019г. по описа на
ВнАС и н.д.№486/2020г. по описа ВКС, II н.о., НК, по което е оправдан; 2/ е
осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на И. С. И. сумата,
представляваща разликата над 10лв. до 20лв./т.е. 10лв./ - за разноски за
заплатена държавна такса за завеждане на делото на осн. чл.10, ал.3, изр.1, вр.
чл.9а, ал.1 от ЗОДОВ; 3/ е осъдена Прокуратурата на Република България да
1
заплати на адвокат М. К. П. от АК-Разград, сумата, представляваща разликата
над 185лв. до 661,67лв./т.е. 476, 67лв./ - за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв. В
жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост по
изложените в същата подробни съображения. Претендира да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен,
евентуално се претендира да бъде намален размерът на присъденото
обезщетение.
Въззиваемият И. С. И., редовно уведомен, не е депозирал отговор по
жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Въззивна жалба, подадена от И. С. И. чрез процесуалния му представител
адв.М.П., против решение №157/27.09.2022г., постановено по гр.д.№214/22г.
по описа на РОС, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И. С. И.
против Прокуратурата на Република България иск в частта му за осъждане на
ответника да му заплати сумата, представляваща разликата над 10 000лв. до
пълния претендиран размер от 30 000 лв. /предявен като частичен, целият в
размер на 60 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.255,
ал.3, вр. ал.1, т.2 предл.1 и т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК по ДП
№265/2012г. по описа на ОДМВР - Варна, НОХД №120/2016г. по описа на ОС
- Варна, ВНОХД №71/2017г. по описа на ВнАС, НОХД №754/2018г. по описа
на ОС - Варна, ВНОХД №402/2019г. по описа на ВнАС и н.д.№486/2020г. по
описа ВКС, II н.о., НК, по което е оправдан. В жалбата се твърди, че
решението в обжалваната му част е неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения. Претендира да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният частичен иск бъде уважен до
предявения му размер от 30 000лв.
Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, редовно
уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от
ГПК.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба ищецът И. С. И. излага, че с постановление от
03.07.2012г. на прокурор при ОП-Варна е било образувано ДП №265/12г. по
описа на ОД на МВР-Варна срещу виновно лице за извършено престъпление
по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК.Обвинението
било свързано с договори за поръчка и анекси към тях между
представляваното от ищеца „Паради трейд“ ЕООД и „Инвестор“ООД,
представлявано от Д. А. П., и издадените по тях фактури. В т.4 от указанията
на прокурора било указано на разследващия да се търсят данни за
съизвършителство с лицето, предоставило първичните счетоводни документи.
По ДП бил разпитван първоначално като свидетел на 22.03.2013г. и на
2
29.07.2013г.С постановление от 08.03.2013г. разследващият е поискал
обявяването му за общодържавно издирване, въпреки, че никога не се е
укривал и адресите му са били известни. Били му взети образци от подписа за
сравнително изследване. От поведението на разследващите и задаваните му
въпроси било видно, че против него ще бъде повдигнато обвинение. Това
обаче не се случило в следващите две години, през които той изпитвал
притеснения, страх и несигурност. Междувременно в хода на разследването
за него и представляваните от него дружества била събирана всякаква
информация от НАП, нотариуси, КАТ, други подразделения на полицията,
ТР.С определение от 24.04.2015г. на АС-Шумен било допуснато разкриване
на данъчна и осигурителна тайна по отношение на „Паради трейд“ЕООД.Той
и негови близки били викани от полицейски органи по повод образуваната
против него преписка пред КПКОНПИ за установявани и отнемане на
имущество. С постановление от 06.11.2015г. бил привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1 и т.7, вр. чл.26, ал.1
от НК. Била му взета мярка за неотклонение „Подписка“, на 13.11.2015г. му
било предявено обвинението. По внесен обвинителен акт било образувано
НОХД №120/16г. по описа на ВОС, по което били проведени 7 открити
съдебни заседания. С присъда №109/28.10.2016г., постановена по НОХД
№120/16г. по описа на ВОС, бил признат за виновен, заедно с другия
подсъдим, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3
години, чието изпълнение било отложено за срок от 5 години. Била
постановена конфискация на притежавани от него ид.ч. от недвижим имот и
МПС, както и конфискация на недвижим имот/ПИ и изградени в него
жилищна сграда и гараж/, находящ се в гр.Разград, ул.“Владимир Василевич“
№1, който е собственост на родителите му и тяхно семейно жилище. Бил
уважен и предявеният от МФ граждански иск за сумата от 50 657, 55лв.,
ведно с разноски. По жалба на подсъдимите с решение от 07.07.2017г. по
ВНОХД №71/17г. по описа на ВАпС присъдата била отменена и делото
върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения. С постановление от 16.11.2017г. отново бил привлечен като
обвиняем за същото престъпление.На 11.01.2018г. делото отново било
върнато на разследващия орган с дадени указания за събиране на гласни
доказателства. Разследването му било предявено на 21.05.2018г. Мярката му
за неотклонение била отменена едва на 13.02.2018г., въпреки че, според
процесуалните разпоредби, срокът й не е следвало да бъде повече от 1 година
и 6 месеца. Делото отново било внесено в съд с обвинителен акт от
02.07.2018г., но образуваното НОХД №754/18г. било прекратено и делото
върнато на прокурора за отстраняване на допуснати при изготвянето на
обвинителния акт съществени процесуални нарушения. Нов обвинителен акт
бил внесен в съда едва на 25.01.2019г. По образуваното НОХД №87/19г. било
проведени 6 открити съдебни заседания. С присъда от 11.09.2019г. ищецът и
другият подсъдим били признати за невинни. Присъдата била потвърдена от
ВАпС по ВНОХД №402/19г. и влязла в сила с произнасянето на ВКС с
3
решение от 10.11.2020г. по н.д. №486/20г.
Наказателното производство продължило повече от 8 години - от
03.07.2012г. до 10.11.2020г., като никога ищецът и другият подсъдим не са
препятствали неговия ход и не са станали причина за приключването му
извън всякакви разумни и обичайни срокове. През цялото време срещу него
били извършвани действия по процесуална принуда, по разследване, по
събиране на информация от всички възможни институции. Бил признат за
виновен и осъден на лишаване от свобода и конфискация, и плащане на сума
по граждански иск в голям размер. В резултат търпял неимуществени вреди с
голям интензитет през целия период. Горните обстоятелства се отразили
негативно на семейните му отношения, на здравословното му състояние и на
бизнеса му. Загубил възможността да води спокоен живот, разрушили му се
добрите отношения в семейната среда, родителите му били много притеснени
да изгубят жилището си, скарал се и със сестра си. Обвинението станало
достояние на широк кръг от лица, поради което загубил достойнството си.
Нямал възможност да отделя достатъчно внимание на бизнеса си поради
извършването на следствени и съдебни процедури и поради психичното си
състояние. В поведението на съконтрагентите му се долавяли съмнения и
предубеденост.Чувствал се унизен, напрегнат и подтиснат, не можел да спи,
изолирал се от близките си, ограничил социалните си контакти, загубил
приятели. Престанал да се храни, получил хипертония, чувствал несигурност
за утрешния ден. Станал обект на отрицателни коментари, провалени и
неосъществени сделки. Пет пъти бил призоваван от разследващите органи и
16 пъти се явявал в съдебни заседания, отделно се явявал и в ОД на МВР-
Разград, като всичко това било допълнителен източник на стрес, напрежение
и несигурност.
Предвид изложеното претендира ответникът Прокуратурата на Република
България да бъде осъден да му заплати сумата от 25 000лв./предявена като
частичен иск, целият в размер на 60 000лв./, представляваща обезщетение за
така претърпените неимуществени вреди, както и сумата от 2 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 10.11.2020г. до окончателното
изплащане.
Ответникът Прокуратурата на Република България в депозирания отговор
в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените
искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Подържа, че
твърдените от ищеца вреди са недоказани да са търпени, нито, че се намират
в причинно-следствена връзка с воденото производство, вкл. тези по повод
действията на КПКОНПИ, за които ответникът не следва да отговаря.
Оспорва твърденията за подлагане на ищеца на процесуална принуда чрез
събиране на информация от различни институции, т.к. процесуалната
принуда е обвързана единствено със съответната мярка за процесуална
принуда, а не със събирането на доказателства по развилото се ДП. Липсват
доказателства взетата против ищеца мярка за процесуална принуда да го е
4
препятствала по какъвто и да било начин. Твърди, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди е изключително завишено,
несъответстващо на принципа на справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД,
както и на социално-икономическите условия в страната. Твърди, че
Прокуратурата не е допринесла за продължителността на производството в
съдебната му фаза, като последното е свързано с процесуалното поведение на
подсъдимите. Поддържа, че няма представени доказателства в наказателното
производство, че така претендираните адвокатски възнаграждения са били
договорени и реално заплатени.
По искане на ищеца, по реда и в срока по чл.214 от ГПК е допуснато от
първоинстанционния съд /докато делото е било разглеждано от РРС/
изменение в размера на предявения частичен иск от 25 000лв. на 30 000лв.
С влязлото в сила в тази му част първоинстанционно решение предявеният
иск за присъждане обезщетение за претърпени имуществени вреди е уважен
до размера от 1 000лв., ведно със законна лихва, считано от 10.11.2020г. и
отхвърлен за разликата над 1 000лв. до 2 000лв.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са искове с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от
ЗЗД.
От приобщеното към доказателствения материал по делото НОХД
№87/19г. по описа на ВОС, н.о., приложеното по него ДП №265/12г. и делата
пред други инстанции, се установява, че с постановление за привличане на
обвиняем от 06.11.2015г. на разследващ полицай при ОД на МВР-Варна
въззивникът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършване на
продължавано престъпление в съучастие като помагач по чл.255, ал.3, вр.
ал.1, т.2, пр.1 и т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4, пр.6, вр. ал.1 от НК, а
именно за това, че в периода 01.11.2010г.-18.01.2011г. умишлено улеснил по
различни начини Д. А. П. в качеството му на собственик и управител на
„Инвестор“ ООД да потвърди неистина в посочени данъчни декларации и
приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на 50 657, 55лв., като го
подпомогнал в намирането на търговско дружество „Паради трейд“ ЕООД за
сключване на фиктивни сделки и като пълномощник на това дружество с
пълномощни рег.№3303/13.10.2010г. от посочена банкова сметка изтеглил
суми на обща стойност 303 619, 61лв., наредени по тази сметка от сметка на
„Инвестор“ ООД за узаконяване и доказуемост на декларирани в СД по ЗДДС
доставки по чл.6 и чл.9 от ЗДДС от „Паради трейд“ ЕООД към „Ивестор“
ООД.Със същото постановление му е взета мярка за неотклонение
„Подписка“.
По внесен на 26.01.2016г. обвинителен акт за посоченото в цитираното
постановление за привличане на обвиняем престъпление е образувано НОХД
№120/16г. по описа на ВОС.С присъда №109/28.11.2016г., постановена по
5
цитираното дело, И.И. е признат за виновен по така повдигнатото му
обвинение, наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от 3
години, чието изпълнение е отложено за срок от 5 години, както и наказание
конфискация на притежавани ид.ч. от недвижими имоти и МПС. Уважен е и
предявеният граждански иск от държавата чрез МФ, по който е осъден да
заплати солидарно с другия подсъдим сумата от 50 657, 55лв. Присъдени са
разноски за наказателното производство и разноски по гражданския иск.
По подадена от подсъдимите жалба против присъдата е образувано
ВНОХД №71/17г. по описа на ВАпС, по което с решение №177/07.07.2017г.
присъдата на ВОС е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане
на прокурора.
С постановление от 16.11.2017г. е извършено ново привличане на ищеца
като обвиняем за същото престъпление с прецизиране на обвинението.
По внесен на 02.07.2018г. обвинителен акт за посоченото в цитираното
постановление за привличане на обвиняем, е образувано НОХД №754/18г. по
описа на ВОС.С протоколно определение по същото в о.с.з. на 12.09.2018г.
делото е прекратено и върнато на ОП-Варна за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения.
С постановление от 21.11.2018г. е извършено ново привличане на
въззивника като обвиняем за същото престъпление с прецизиране на
обвинението.
По внесен на 25.01.2019г. обвинителен акт за посоченото в цитираното
постановление за привличане на обвиняем, е образувано НОХД №87/19г. по
описа на ВОС.С присъда №50/11.09.2019г., постановена по същото, И.И. е
признат за невинен по така повдигнатото му обвинение, както и е отхвърлен
предявеният против него граждански иск. По подаден от ВОП протест и по
подадена от МФ въззивна жалба против присъдата е образувано ВНОХД
№402/19г. по описа на ВАпС, по което с решение № 44/21.04.2020г.
присъдата е изцяло потвърдена. По подадена касационна жалба от
гражданския ищец е образувано н.д.№486/20г. по описа на ВКС, с решение
№115/10.11.2020г. по което решението на ВАпС е потвърдено.
Въззивникът претендира обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в горепосочените изживени душевни
болки и морални страдания, дискомфорт, накърняване на името му в
обществото и физически страдания, всички резултат от воденото против него
наказателното производство,
Наред с установения елемент от фактическия състав, предвиден в нормата
на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, а именно, че И.И. е оправдан по
повдигнатото му обвинение, е необходимо да бъдат установени твърдените
неимуществени вреди и причинната връзка между незаконно повдигнатото и
поддържано обвинение и настъпилите неблагоприятни последици. От своя
страна размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени
вреди се определя по реда на чл.52 от ЗЗД, като съгласно разясненията,
6
дадени в ППВС №4/23.12.1968г., понятието справедлИ.ст не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението.
Съгласно показанията на св.Г.Г./сестра на ищеца/, същата е в близки
отношения със своя брат и обслужва счетоводно неговите фирми.
Наказателното производство против него продължило 7-8 години,
свидетелката също била разпитвана 3 или 4 пъти, като при първата призовка
узнала за делото.То се проточило много и започнали проблеми в бизнеса на
брат й, с неговите контрагенти. Най-зле било, когато се постановила
присъдата, майка й и баща й трудно приемали конфискацията на имоти, които
били тяхна собственост, а държавата ги вземала заради делата, водени против
брат й. Свидетелката, като наследник, също ставала потърпевша. По този
повод имали спорове с брат си, малко се поотдалечили. Било му тежко,
вдигал кръвно, пиел лекарства, станал нервен, не искал да разговаря на тази
тема. Пострадал бизнеса му, спрели да зареждат пилета, не можел да
обслужва задълженията си, работниците си чакали заплатите, фирмата
“Аделаида БГ груп“, собственост на жената, с която живеел Цонка Неделчева,
била обявена в несъстоятелност, после се заличила. Брат й си влошил
отношенията със Ц.Неделчева, имало скандали, караници.
Съгласно показанията на св.Р.Д., същият е познавал ищеца към 2012г.,
били в прекрасни отношения. Гледали заедно пилета, той в Търговище,
свидетелят в Разград. От него знае за воденото наказателно производство,
както и, че по повод същото започнали да не му зареждат пилета, защото не
му вярвали, после фирмата му била обявена в несъстоятелност и нямало
фирма, през която да зареди пилета, като главният счетоводител на
контрагента казал, че заради обвиненията и производството не отговаря на
условията за зареждане. Зле му се отразило наказателното производство, не
можел да изтегли кредит. Не знае как делото се отразило на здравословното
му състояние, но се отразило на характера му, станал конфликтен, нервен, не
му се говорило, не му било приятно, стигнал до психични отклонения. Делото
продължило 3-5 години, дължал заплати на работници, бил останал без
пари.
При съвкупния анализ на така събраните гласни доказателства, ценени от
съда като в тези им части като вътрешно непротИ.речиви и базирани на
непосредствени възприятия, съдът приема, че в резултат именно от воденото
против ищеца наказателно производство по повдигнатото му обвинение в
извършване на престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.5 и 7 от НК
същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психични
страдания - изживени тревожност, несигурност, нервно напрежение,
затваряне в себе си, дистанцираност. Показанията на св.Г.Георгиева, според
които ищецът по повод наказателното производство вдигал кръвно и пиел
лекарства, и които се ценят при условията на чл.172 от ГПК поради
родствената връзка, не се подкрепят от показанията на св.Р.Д., въпреки, че
7
същият е в близки отношения със страната, нито от останалия събран по
делото доказателствен материал, поради което и предвид указаната
доказателствена тежест, съдът приема тези вреди за недоказани.
При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат съобразени следните обстоятелства.
Естеството и видът на повдигнатото обвинение - ищецът е обвинен в
извършване на престъпление с предвидено наказание лишаване от свобода от
три до осем години и конфискация, т.е. за извършване на тежко умишлено
престъпление по см. на чл. 93, т.7 от НК.
Периодът на продължилото наказателно преследване.Повдигането на
обвинение е на 06.11.2015г., окончателната оправдателна присъда е влязла в
сила на 10.11.2020г. или периодът е пет години.Не би могло да се приеме, че
наказателното преследване спрямо ищеца е започнало да се води, начиная
образуването на досъдебното производство на 03.07.2012г.Видно от
постановлението на прокурор при ВОП за образуването му е, че същото е
образувано против непосоченото виновно лице. Обстоятелството, че в
постановлението е посочено, че е използван документ с невярно съдържание -
фактури, издавани от „Паради трейд“ЕООД не обосновава пряка връзка с
ищеца, доколкото според ТР същият не е бил нито управител, нито
съдружник в същото от създаването му през 2009г. и понастоящем. Не е бил и
лице, водило счетоводството на което и да е от посочените в постановлението
дружества. Горното се отнася и относно посоченото в постановлението, че
следва да се търсят данни за съизвършителство с лицето, представило
първичните счетоводни документи. По досъдебното производство до
06.11.2015г. ищецът е разпитван два пъти в качеството му на свидетел - на
22.03.2013г., когато и са му взети образци от подписа за сравнително
изследване, и на 29.07.2013г., както са били разпитвани като свидетели и са
им вземани образци от подписа и на множество други лица по делото,
свързани с разследваната търговска дейност и данъчните задължения по нея.С
постановление от 11.03.2013г. на разследващ полицай при ОД на МВР Варна
е обявен за общодържавно издирване за установяване на адрес, т.к. според
постановленията на разследващите полицаи по досъдебното производство
същият е бил призован като свидетел в гр.Разград, съпругата му е обяснила,
че живее и работи извън гр.Разград, но на неустановен адрес и не се прибира,
а по телефона ищецът заявил, че не се прибира в Разград, не може да посочи
адрес и няма смисъл да дава телефон за кореспонденция, т.к. не отговаря на
непознати. Няма данни събирането по досъдебното производство на
информация от НАП, нотариуси, КАТ, други подразделения на полицията и
ТР да е станало достояние на ищеца преди привличането му като
обвиняем.Срокът от 5 години в неговата цялост не би могъл да бъде
определен като разумен съгласно чл.6, §1 от КЗПЧОС, независимо, че по
делото е имало двама обвиняеми, проведени не малък брой съдебни заседания
и са събирани множество доказателства, т.е. налице е била фактическа и
правна сложност. В периода до започване на съдебната фаза от наказателното
8
производство с внасяне на обвинителния акт в съда на 26.01.2016г. спрямо
ищеца не са били извършвани обаче процесуално-следствени действия с
изключителен интензитет - проведен е един разпит на 06.11.2015г., при който
е посочил, че не желае да дава обяснения по обвинението, и предявяване на
разследването на 13.11.2015г. В хода на съдебната фаза няма съдебни
заседания, които да са отложени поради неправомерно му процесуалното и
извънпроцесуално поведение. Той се е явявал лично във всички открити
съдебни заседания, проведени по НОХД №120/16г./общо 6, по които са
събрани множество гласни доказателства и изслушани експертизи/, в това,
проведено по ВНОХД №71/17г., в това, проведено по НОХД №754/18г., в
общо 5 о.с.з. по НОХД №87/19г. и в това, проведено по ВНОХД №402/19г.С
първоначалната присъда е бил признат за виновен с наложено наказание
лишаване от свобода, което значително е повишило интензитета на неговите
отрицателни психо-емоционални изживявания, но се отчита, че същият не за
първи път е обект на наказателно преследване, а от друга страна и
постановеното наказание е в минималния размер, предвиден в НК, при това е
наложено не ефективно, а условно, т.е. не е била налице угрозата да бъде
търпяно реално. С тази невлязла в сила присъда и е постановена конфискация
на притежаваните от него ид.ч. от посочените в присъдата недвижими имоти
в 5 пункта и 1 МПС, но са неоснователни оплакванията, че е постановена
конфискация на собствените на родителите му ПИ и сгради/жилищна и
гараж/, находящи се в гр.Разград, ул.“Владимир Василевич“ №1 /имотите по
пункт 3, 4 и 5/, доколкото съдът е съобразявал представените по делото
справки по лице от СВ-Разград, в които по повод налагани и заличавани
възбрани и ипотеки върху тези имоти И.И. е посочван като длъжник,
притежаващ 1/3 ид.ч. При всяко от двете връщания от съда на делото на
прокуратурата, ищецът се е явявал при постановяване на новите
постановления за привличането му като обвиняем, съответно на 16.11.2017г.
и на 21.11.2018г., при които на същите дати по проведените разпити е
посочвал, че се възползва от правото си да не дава обяснения.Явил се е на
16.11.2017г. и на 21.05.2018г. за предявяване на разследването след първото
постановление, а по второто е посочил, че не желае предявяване.
На следващо място следва да бъдат съобразени видът и
продължителността на наложената мярка за неотклонение. На ищеца в хода
на досъдебното производство на 06.11.2015г. е наложена най-леката мярка за
неотклонение „Подписка“, която е отменена с постановление от 13.02.2018г.
Няма данни, предвид така наложената му мярка за неотклонение, той да е
ограничил контактите си, да е било ограничено правото му на придвижване
или по някакъв начин да е повлияла на обичайните му дейности.
На следващо място следва да се съобразят данните за личността на
увредения, съответно отражението на наказателното преследване върху
личния, професионалния и обществения му жИ.т, чувствата, честта и
достойнството му. Необходимо е да бъде посочено, че основанието за
ангажиране на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективният факт,
9
че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по НК, за което
впоследствие е било оправдано от съд, и прокуратурата отговаря, т.к. с
действията на органите си е допринесла за повдигане на обвинението,
внасянето му и поддържането му в съда.Няма значение дали конкретните
действия, предприети в досъдебната и съдебната фаза са били в съответствие
с процесуалния закон, не е налице и обвързване от наличието или липсата на
вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Обвинението в
престъпление се явява неоснователно винаги щом има влязла в сила
оправдателна присъда, постановена от съд, като на обезщетение подлежат
всички вреди, които са в причинна връзка с това незаконно обвинение. Не се
установява от ангажираните по делото доказателства воденото наказателно
производство против ищеца, вкл. постановената от ВОС първоначална
осъдителна присъда, да е станало достояние на широк кръг от
обществеността, още повече, че същият не е публично известна
личност.Безспорно следва да се отчете, че наказателното производство е
станало достояние на даден кръг негови роднини и познати, а от това той се е
притеснявал и изпитвал чувство на неудобство. Според показанията на
св.Г.Г., когато тръгнало делото, между ищеца и жената, с която съжителствал-
Ц. Н., имало скандали. Не се установява обаче производството да се е
отразило трайно негативно на тези му отношения. От показанията на същия
свидетел, сестра на ищеца, е видно, че отношенията с най-близките му
роднини понастоящем са нормализирани и близки. По отношение
професионалната реализация на ищеца от така събраните гласни
доказателства не може безспорно да се установи пряка-причинно следствена
връзка между воденото производство и твърденията за провалени и
неосъществени сделки в бизнес начинанията му. Според показанията на
св.Г.Г. не се касае за негово дружество, а за такова на Ц. Н. /“Аделаида БГ
груп“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител Ц. С. Н.,
обявено в несъстоятелност, според вписванията в ТР с решение от
24.03.2017г., заличено на 09.09.2021г./. Другият свидетел не знае името на
дружеството, а от ищеца знае, че не можел да зарежда пилета от „Пилко“
ЕООД чрез собственото си дружество, т.к. не отговарял на условията за
зареждане, предвид обвиненията. Преки доказателства, установяващи връзка
между обявяването на “Аделаида БГ груп“ ЕООД в несъстоятелност и
воденото наказателно производство не са събрани, а и извън горното, както се
посочи, не се касае за дружество, в което ищецът е съдружник или
управител.
Съобразявайки в съвкупност установените в производството
неимуществени вреди, претърпени от ищеца следствие от воденото против
него наказателно преследване, изразяващи се в изживян силен стрес,
тревожност, безпокойство, страх от несправедливо осъждане, накърняване на
личното му достойнство и чест, потиснатост, затваряне в себе си, съдът
приема, че справедливият размер на обезщетение за така претърпените
неимуществени вреди /доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се
10
овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и
същевременно да не води до неоснователно обогатяване - в съответствие с
общоприетия критерий за справедливост/, вкл. съобразен с икономическия
растеж и стандарта на живот в страната към датата на влизане в сила на
оправдателната присъда /съгласно официалните данни на НСИ през 2020 г.
средният общ годишен доход за едно лице възлиза на 7 002 лв./, и при
съобразяване и на обстоятелството, че осъждането на деликвента съдържа
признание за противоправното му поведение и за увреждането на
пострадалия, като в този смисъл, само по себе си, също има ефект на
репарация предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди,
следва да бъде определен на 7 500лв. Този размер е обусловен от
продължителността и интензитета на търпените психични страдания, който е
бил висок, но не изключително висок и не е надхвърлящ обичайните в
подобни случаи, без да се установяват трайни последици за ищеца.
Съобразяват се данните за неговата личност, притежавания до повдигане на
обвинението морален облик, отзвукът в обичайната му среда, липсата на
публичност чрез медиите или по друг начин, това, че не се установява същият
да е бил отхвърлен от близките си и от обществото. Съобразява се
продължителността на наказателното производство с множеството
провеждани съдебни производства в съдебната му фаза по общо шест дела, в
хода на които през цялото времетраене ответникът е поддържал обвинението,
и двукратното му връщане в досъдебна фаза за допълнително разследване,
съответно с извършвани в нея допълнителни процесуално-следствени
действия с ищеца.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният частичен иск
за заплащане обезщетение за неимуществени вреди е основателен до размера
от 7 500лв., ведно със законна лихва, считано от 10.11.2020г., съответно
неоснователен за разликата над 7 500лв. до 30 000лв.
С оглед частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд, решението на РОС следва да бъде отменено в
частта му, с която този иск е уважен за разликата над 7 500лв. до 10 000лв. и
вместо него постановено друго, с което същият се отхвърли в тази му част,
ведно със законна лихва върху тази разлика, считано от 10.11.2020г. В
останалите му обжалвани части решението следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв, направеното искане и представения договор на
процесуалния представител на въззивника следва да се присъди
възнаграждение за пред настоящата инстанция според размера, предвиден в
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, съобразно основателната част от
исковите претенции, разглеждани от настоящата инстанция, а именно 7
500лв., и неоснователната за разликата до 30 000лв. или това е сумата от 762,
50лв. Присъдени разноски за адв.възнаграждение за първа инстанция по този
иск от 476, 67лв. следва да се намалят според новия резултат до 357, 50лв.
Водим от горното, съдът
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №157/27.09.2022г., постановено по гр.д.№214/22г. по
описа на РОС, в частите му, с които: 1/ е осъдена Прокуратурата на
Република България да заплати на И. С. И. на осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ, вр. чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата, представляваща
разликата над 7 500лв. до 10 000лв./по предявен частичен иск, целият в
размер на 60 000лв./, ведно със законната лихва считано от 10.11.2020г. до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени му от незаконно обвинение за извършено престъпление по
чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 предл.1 и т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК по
ДП №265/2012г. по описа на ОДМВР - Варна, НОХД №120/2016г. по описа на
ОС - Варна, ВНОХД №71/2017г. по описа на ВнАС, НОХД №754/2018г. по
описа на ОС - Варна, ВНОХД №402/2019г. по описа на ВнАС и н.д.
№486/2020г. по описа ВКС, II н.о., НК, по което е оправдан; 2/ е осъдена
Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат М. К. П. от АК-
Разград, сумата, представляваща разликата над 542, 50лв. до 661, 67лв. - за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, на
основание чл.38, ал.1 от ЗАдв, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. С. И., ЕГН **********, адрес гр.Разград,
ул.“Владимир Василиевич“ №1, против Прокуратурата на Република
България искове с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД в
частите им за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата,
представляваща разликата над 7 500лв. до 10 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване
на престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда,
постановена по НОХД №87/19г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 10.11.2020г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №157/27.09.2022г., постановено по гр.д.
№214/22г. по описа на РОС, в частите му, с които: 1/ е осъдена
Прокуратурата на Република България да заплати на И. С. И. на осн. чл.2,
ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, вр. чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата от 7
500лв. /по предявен частичен иск, целият в размер на 60 000лв./, ведно със
законната лихва считано от 10.11.2020г . до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от
незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2
предл.1 и т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК по ДП №265/2012г. по описа
на ОДМВР - Варна, НОХД №120/2016г. по описа на ОС - Варна, ВНОХД
№71/2017г. по описа на ВнАС, НОХД №754/2018г. по описа на ОС - Варна,
ВНОХД №402/2019г. по описа на ВнАС и н.д.№486/2020г. по описа ВКС, II
н.о., НК, по което е оправдан; 2/ е осъдена Прокуратурата на Република
България да заплати на И. С. И. сумата, представляваща разликата над 10лв.
до 20лв./т.е. 10лв./ - за разноски за заплатена държавна такса за завеждане на
делото на осн. чл.10, ал.3, изр.1, вр. чл.9а, ал.1 от ЗОДОВ; 3/ е осъдена
12
Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат М. К. П. от АК-
Разград, сумата, представляваща разликата над 185лв. до 542, 50лв. - за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, на
основание чл.38, ал.1 от ЗАдв; 4/ е отхвърлен предявеният от И. С. И. против
Прокуратурата на Република България иск в частта му за осъждане на
ответника да му заплати сумата, представляваща разликата над 10 000лв. до
пълния претендиран размер от 30 000 лв. /предявен като частичен, целият в
размер на 60 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат М.
К. П. от АК-Разград, адрес гр.Разград, ул.“Марица“ №1, офис 12, сумата от
762, 50лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатно адвокатска
помощ на И. С. И. пред въззивна инстанция, на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13