№ 184
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Петър Н. Славчев
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100604992 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 14.06.2021 г. по НОХД № 20123/2018 г., СРС, НО, 115
състав е признал подсъдимия А.Г.Г. за виновен за извършени от него
престъпления по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК, за което му е наложил
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и по чл.316 вр. чл.309,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е наложил наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година, като на основание чл.23 от НК е определил едно
общо най- тежко наказание на подсъдимия, а именно в размер на 3 години
лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по реда на чл.66, ал.1 от
НК за срок от 5 години.
С присъдата подсъдимият е бил признат за невиновен по обвинението да
е възбудил заблуждение у пострадалия на дата 24.10.2017 г., като на
основание чл.304 от НПК е оправдан във връзка с тази форма на
изпълнителното деяние на престъплението по чл.210 от НК.
С присъдата на подсъдимия са били възложени и направените по делото
разноски на основание чл.189, ал.3 от НПК.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от
защитника на подсъдимия Г. - адв. М. П. и допълнение към жалбата, в които
твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че не е установен
1
механизма на извършване на инкриминираното деяние, поради което
присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка. Оспорва
наличието на субективна страна на престъплението по чл.316 вр. чл.309 вр.
чл.26, ал.1 от НК, като също така поддържа, че не се установява в резултат на
деянието на подс. Г. да са настъпили имуществени вреди за пострадалия С.,
тъй като сочи, че той е взел ипотечен кредит, поради което и сумата не е
излязла от неговия патримониум.
Иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да признае подс. Г.
за невиновен по повдигнатите му обвинения.
В жалбата не се правят доказателствени искания.
Въззивния съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели
или вещи лица, както и събирането на нови писмени и веществени
доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на
подсъдиия – адв. Попова, моли съда да отмени обжалваната
първоинстанционна присъда като неправилна и незаконосъобразна и да
постанови нов съдебен акт, с които да признае подсъдимия за невиновен по
така повдигнатото му обвинение.
Представителят на СГП счита жалбата за неоснователна, а обвинението
срещу подсъдимия – за доказано по безспорен начин. Пледира, че в
производство пред първа инстанция не са допуснати съществени процесуални
нарушения на материалния и на процесуалния закон, а определеното
наказание е справедливо. Моли съда да потвърди първоинстанционната
присъда като правилна и законосъобразна.
Подъдимият Г., в лична защита, заявява, че няма какво да добави. В
предотавеното му право на последна дума моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както
и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие
по общия ред, в рамките на което е събрал и преценил множество гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства: показания на свидетелите
К.П. /л. 97-99 нохд/; Б. Н. /л. 99-100 нохд/, вкл. приобщените по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания от ДП /л.137 ДП/; К.Д. /л.
100-101 нохд/, вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1
от НПК показания от ДП /Том II, л. 176 ДП/; Ц. С. /л. 101-102 нохд/; Ц.а З. /л.
103 нохд/; В.М. /л. 133-134 нохд/ и К.Б. /л. 134-135 нохд/; решение № 79820
от 30.04.2020 г. по гр. дело № 61512/2017 г. на СРС, ГО, 154-ти състав /л. 93-
95 нохд/; писмо от „Н. Б.Г.” ГООД /л. 115 нохд/; документи от кредитно
досие на Ц. Б. С. от У.Б. АД на оптичен и на хартиен носител /л. 118-120
2
нохд/; нотариален акт за собственост на недвижим имот № 195, том I, per. №
17454, дело № 195 от 2015 г. /л. 6 ДП/; удостоверение за наследници на П.
И.П. /л. 7/; копие на завещание от П. И.П. /л. 10-11 ДП/; протокол за
обявяване на саморъчно завещание от 19.07.2017 г. /л. 12-13 ДП/;
удостоверение от нотаруис Б. Н. ведно със заверени копия на документи по
нотариално дело №4/2017 г. /л. 17-24 ДП/; справка за отбелязвания и
вписвания от Агенция по вписванията ведно с преписи на документи /л. 26-
38/; справка от Столична община - район „Сердика” за издавани
удостоверения за наследници и акт за смърт /л. 40-53 ДП/; писмо от Столична
община ведно със заверени копия на данъчни декларации по чл. 14 ЗМДТ и
молби за данъчни оценки ведно с документи за поземлен и едноетажна
жилищна сграда /л. 55-98 ДП/; експертна справка № 277/2017 г. /л. 103-104
ДП/; договор за служба в МВР /л. 112- 115 ДП/; договор за превеждане на
трудови и други възнаграждения по банкова сметка /л. 116 ДП/; нотариален
акт № 161, том III, per. № 4569, дело № 258 от 2017 г. /л. 118- 119 ДП/;
фактура от ЧГЗ /л. 127-128 ДП/; молба от А.Г.Г. до нотариус Б. Н. /л. 138
ДП/; протокол за съхранение на саморъчно завещание /л. 139 ДП/; копие на
завещание /л. 140/; молба за обявяване на завещание /л. 141 ДП/; протокол за
обявяване на завещание /л. 143/; протокол за вземане на образци за
сравнително изследване /л. 179-180 ДП/; протокол за доброволно предаване
/л. 182 ДП/; удостоверение от нотариус Б. Н. /л. 190/; справка от Агенция по
вписванията относно вписвания, отбелязвания и заличавания /л. 208-211 ДП/;
протокол за вземане на образци за сравнително изследване /л. 215-216 ДП/;
информация за банкова сметка на Ц. Б. С. /л. 235-237 ДП/; документи от
нотариално дело № 258 от 2017 г. по описа на нотаруис Ц.а З. /л. 240-279 ДП/;
заключенията на приетите 3 бр. графични експертизи и оценителна
експертиза, справката за съдимост на подсъдимия и др.
Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е
формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали, като са положени необходимите усилия за
изясняване на обективната истина по делото. Въз основа на тях първата
инстанция е установила следната фактическа обстановка, която се споделя
изцяло и от въззивния съд:
Подсъдимият А.Г.Г. е роден на ******* г. в гр. София, с ЕГН:
**********, като същият е българин, български гражданин, неосъждан, с
адрес: гр. София, кв. ******* № 36.
П. И.П. с ЕГН ********** е починал на 31.01.2017 г. До датата на
неговата смърт П. И.П. живеел в собствения си имот, а именно еднофамилна
двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 68134.509.419.1 със застроена
площ от 83 кв.м. по скица, а по документ за собственост - 85,60 кв.м.,
находящи се в гр.София, район „Сердика“, ул. „******* № 1, която била
построена в поземлен имот с идентификатор № 68134.509.419 с площ по
скица 483 кв.м., а по документ за собственост - 455 кв.м, който поземлен имот
също бил собственост на П.. Последните години от живота си П. П. бил
3
вдовец, живеел сам и бил с влошено здравословно състояние, като бил трудно
подвижен и за него се грижели неговите близки - К.И.П. - сестра, П.Г. и Н.Г. -
племенници, като приятели и съседите също му оказвали помощ с пазаруване,
заплащане на сметки и др. Съседите на П., които ежедневно са му помагали
са свидетелите М. и Б., както и съседи с малко име А., който е починал.
П. П. не е познавал А.Г. и приживе не е имал намерение да се разпореди с
имуществото си за след своята смърт.
На неустановена дата и по неустановен начин обвиняемият А.Г.Г. се
снабдил с неистински частен документ - саморъчно завещание от 02.12.2015
г., на което е придаден вид, че е с автор П. И.П. с ЕГН ********** /починал
на 31.01.2017г./, с което последният завещава на обвиняемия цялото
притежавано от него движимо и недвижимо имущество, както и паричните
средства по всички негови банкови сметки.
На 15.06.2017 г. А.Г. посетил кантората на нотариус Б. Н., находяща се в
гр. София бул. *******, и депозирал молба за приемане на саморъчното
завещание за съхранение в кантората, за което бил съставен Протокол за
съхранение на саморъчно завещание от същата дата, подписан от обвиняемия
и от нотариуса и било образувано нотариално дело. На основание молбата на
Г., нотариус Н. издала на упълномощената от Г. адв. К.К. Д. удостоверение,
по силата на което да се снабди с изискуемите по закон документи за
обявяване и вписване на приетото на съхранение в кантората саморъчно
завещание.
На 19.07.2017 г. обвиняемият А.Г.Г. отново се явил в кантората на
нотариус Б. Н. и депозирал молба за обявяване на приетото за съхранение
саморъчно завещание от 02.12.2015 г. от името на П. И.П. с ЕГН **********,
както и за вписване на преписи от обявеното саморъчно завещание в
Службата по вписванията към Агенция по вписванията, за предоставяне на
заверен препис от завещанието и за издаване на Констативен нотариален акт
за собственост на притежавания от наследодателя Пантелеев недвижим имот
в гр. София. Същият ден нотариус Н. обявила саморъчното завещание, за
което бил съставен протокол за обявяване на саморъчно завещание.
Оригиналът на завещанието останал приложен в нотариалното дело.
На 17.08.2017 г., на основание нотариално заверено пълномощно с per. №
2308/2017г. от 16.08.2017 г., с което обвиняемият Г. упълномощава адв. К.К.
Д. да извършва от негово име конкретно описани в пълномощното действия,
адв. Д. се явила в Отдел Общински приходи „Сердика“ - Столична община,
находящ се в гр. София, бул. ******* От името на Г. Д. подала данъчна
декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане на данък върху недвижимите
имоти с вх. № **********/17.08.2017 г„ с която декларирала обстоятелството,
че Г. е придобил по наследство поземлен имот с идентификатор №
68134.509.419 с площ по скица 483 кв.м., а по документ за собственост - 455
кв.м., ведно с построена в описания имот еднофамилна двуетажна жилищна
сграда с идентификатор № 68134.509.419.1 със застроена площ от 83 кв.м. по
4
скица, а по документ за собственост - 85,60 кв.м., находящи се в гр. София,
район „Сердика“, ул. „******* № 1. Към декларацията, Д. приложила копие
на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 195, том I, per. №
17454, дело № 195 от 20.07.2015г„ както и заверен препис от саморъчно
завещание от 02.12.2015 г. от името на П. И.П.. К.К. Д. действала със
съзнанието, че Г. действително е наследник по завещание на посочените
недвижими имоти и не съзнавала, че представеното от нея саморъчно
завещание представлява неистински частен документ.
През месец юли 2017 г. К.П. - наследник на П. П. посетила Отдел
Общински приходи „Сердика“ при Столична община, където декларира
придобитото въз основа на наследствено правоприемство от брат си
имущество, като подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ. През месец август
2017 г. П. отново посетила Отдел Общински приходи „Сердика“ при
Столична община, за да погаси наличните данъчни задължения във връзка с
придобитото по наследство от брат й имущество, при което установила, че
откритата на нейно име партида за описаниия по-горе поземлен имот и
построената в него сграда, била закрита, като вместо това, въз основа на
представено завещание била открита партида за имота на името на А.Г.. По
този повод К.П. извършила справка в Имотния регистър при Агенцията по
вписвания и се снабдила с копие от завещанието, при което разбрала, че това
завещание е неистинско, тъй като почеркът в завещанието не бил на П. П. и
положеният за П. подпис в завещанието също не бил негов. С оглед на това
К.П. подала сигнал във 02 РУ СДВР за имотна измама.
Подсъдимият знаел, че автор на завещанието, с което се представял за
собственик на процесиите имоти не е П. П., т. е. че завещанието е неистинско
и че липсва валидно правно основание, което да го прави собственик на
поземленият имот и на построената в него еднофамилна двуетажна жилищна
сграда, находящи се в гр. София, ул. „*******” № 1, но въпреки това решил
да ги продаде въз основа на това завещание. Воден от този мотив, на
неустановена дата през 2017 г. Г. споделил пред свой познат с имена Ц. Б. С.,
че притежава къща, която е придобил по наследство, и че желае да я продаде,
при което от своя страна С. проявил желание да я купи.
С оглед постигнатото съгласие за покупко-продажба на имота - поземлен
имот и къща, на 24.10.2017 г. А.Г. и Ц. С. се явили в нотариалната кантора на
нотариус Ц.а З., находяща се в гр. София, ул. ******* за сключване на сделка
по покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор № 68134.509.419 с
площ по скица 483 кв.м., а по документ за собственост - 455 кв.м., ведно с
построена в описания имот еднофамилна двуетажна жилищна сграда с
идентификатор № 68134.509.419.1 със застроена площ от 83 кв.м. по скица, а
по документ за собственост - 85,60 кв.м., находящи се в гр. София, район
„Сердика“, ул. „******* № 1. Пред нотариус З. А.Г. представил заверен
препис от саморъчното завещание от 02.12.2015 г., Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 195, том I, per. № 17454, дело № 195 от
20.07.2015 г. и другите необходими документи и тя съставила Нотариален акт
5
№ 161, том III, per. № 4569, дело № 258 от 24.10.2017 г„ с който Г.
прехвърлил на С. собствеността върху посочените имоти за сумата от 78
233,20 /седемдесет и осем хиляди двеста тридесет и три лева и двадесет
стотинки/ лева, съставляваща продажната цена, като от тях 11 733,20 лева
били преведени по банков път от С. на Г. преди сделката, а останалата част от
сумата в размер на 66 500 лева била преведена на Г. на 31.10.2017 г. по банков
път чрез отпуснат на С. кредит в „Уни Кредит Булбанк” АД.
Ръкописният текст в горепосоченото завещание, а именно „Завещание,
подписаният П. И.П. /ЕГН **********/, завещавам на най-близкия си човек
А.Г.Г. /ЕГН **********/ от 02.12.2015г.“, което завещание е нотариално
заверено с отпечатък от кръгъл печат „Нотариус № 142 Б. Н. - с район на
действие Районен съд - София, не е изписан от А.Г.Г. и П. И.П., както и че
подписът положен срещу „Подпис“ не е положен от П. И.П. или от А.Г.Г..
Ръкописният текст за молител в молби до нотариус Н. от 15.06.2017 г. и
от 19.07.2017 г„ в протокол за съхранение на завещание, в протокол за
обявяване на завещание и в декларация от А.Г.Г., е изписан от А.Г.Г., както и
положените подписи за „Молител”, „С уважение” и „Декларатор”, са
положени от А.Г.Г..
По повод подадена от К.И.П. искова молба срещу А.Г.Г. за установяване
на обстоятелството, че именно тя (ищцата) е собственик на поземлен имот с
идентификатор № 68134.509.419 с площ по скица 483 кв.м., а по документ за
собственост - 455 кв.м., ведно с построена в описания имот еднофамилна
двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 68134.509.419.1 със застроена
площ от 83 кв.м. по скица, а по документ за собственост - 85,60 кв.м.,
находящи се в гр.София, район „Сердика“, ул. „******* № 1, е образувано гр.
дело № 61512/2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 154-
ти състав, производството по което е приключило с решение, влязло в сила на
16.06.2020 г., с което е признато за установено спрямо А.Г.Г., че К.И.П. е
собственик на гореописания поземлен имот и застроената в него жилищна
сграда.
Спазвайки принципа за преценка достоверността на доказателствата,
Софийски районен съд е коментирал достатъчно задълбочено и прецизно
целия доказателствен материал по делото, съпоставяйки го. Противно на
доводите в жалбата и в съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК,
в мотивите към присъдата подробно са посочени установените обстоятелства,
въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните
съображения за взетото решение. Не са нарушени онези правила,
регламентиращи дейността на съда по събиране и проверка на доказателствата
и доказателствените средства, въз основа на които първостепенният съд е
формирал вътрешното си убеждение. Изложени са обосновани съображения
защо едни от доказателствените материали се приемат, а други се отхвърлят,
като са дадени отговори по същество и на всички наведени от защитата
възражения. Настоящият съдебен състав споделя доказателствения анализ,
6
даден в мотивите към първоинстанционната присъда, поради което намира за
безпредметно цялостното му обсъждане, преповтаряне и допълване в
настоящото решение.
Събраната по делото доказателствена съвкупност е последователна, като
от нея с пълна категоричност се установяват времето, мястото и авторството
на извършените деяния.
Правилно районният съд е кредитирал показанията на наследницата на
починалия К.П., племенниците му, както и на неговите съседи - свидетелите
В.М. и К.Б., от които се установява, че приживе П. П. е бил във влошено
здравословно състояние, не е контактувал с много хора и за него е
полагала грижи основно сестра му – свидетелката П., с помощта на
съседите му М., Б. и А. (който е починал), като не им е известно да се е
познавал с подсъдимия, нито да е оставял саморъчно завещание в негова
полза. Заявеното от тези свидетели е логично, последователно,
непротиворечиво и намира подкрепа в приложените по делото писмени
доказателства и заключението на графическата експертиза, от което се
установява, че ръкописният текст на саморъчното завещание не е
изписан от П. П., поради което въззивният съд също му се довери.
Противно на възраженията на защитата, обстоятелствата, свързани с
механизма на извършване на инкриминираните деяния, категорично се
установяват от показанията на свидетелите К.Д., Б. Н. и Ц.а З.. Както
основателно е посочил районният съд, липсват основания за съмнение в
обективността на възпроизведените от тях факти, които са свързани с
изпълняваните от тези свидетели служебни задължения, взаимно се допълват
и изцяло кореспондират с приложените по делото писмени доказателства.
Поради това този съдебен състав приема, че заявеното от тези свидетели
вярно отразява техние възприятия и го ползва при формиране на изводите си
за процедурата по обявяване на представеното от подсъдимия саморъчно
завещание от нотариуса, подаването на данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ
от името на А.Г. и обстоятелствата, свързани с изповядването на сделката за
покупко-продажбата на процесния имот на Ц. С..
Обосновано, с оглед липсата на днни за съпричастност към
инкриминираната дейност на подсъдимия и съответствието им с останалите
събрани по делото доказателства, районният съд е преценил показанията на
свидетеля С. като достоверен източник на информация. Въззивният състав,
подобно на първостепенния, основа на тях изводите си за начина на
формиране в съзнанието му на невярната представа за собствеността на
процесния имот от подсъдимия Г., породилото се желяние за закупуването
му, сключването на предварителния договор, предоставянето на ипотечен
кредит, сключването на окончателната сделка и заплатените на подсъдимия
парични суми, както и за предприетите от свидетеля действия след
узнаването от него за документалните проблеми с къщата.
Резонно първата инстанция е кредитирала заключенията на изготвените
7
оценителна и 3 бр. графически експертизи, които са ясни, обективно
изготвени и даващи компетентен и добре обоснован отговор на поставените
задачи. Именно последните имат съществено значение за формиране на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, че ръкописният текст и
подписът за завещател в посоченото по-горе завещание не са изписани и
положени от П. И.П., нито от А.Г.Г., както и че ръкописният текст и
подписите в документите във връзка с обявяване на завещамнието са
изписани, съотв. положени от подсъдимия Г..
Правилно районният съд се е доверил на приобщените по чл. 283 от НПК
писмени доказателства, които имат решаваща роля за изясняване на
включените в предмета на доказване обстоятелства. Изводите си за съдебното
минало на подсъдимия настоящият състав направи въз основа на приложената
по делото справка за съдимост.
Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка,
правилно първата инстанция е достигнала до заключение за осъществен от
обективна и субективна страна състав на престъпленията по чл.316 вр. чл.309,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК, което
въззивният съд споделя изцяло.
По отношение на престъплението по чл.316 вр. чл.309, ал.1 вр. чл.26, ал.1
от НК:
От обективна страна, се установи, че в периода от 19.07.2017 г. до
24.10.2017 г. в гр. София, подсъдимият А.Г.Г., в условията на продължавано
престъпление - с три деяния, които осъществяват поотделно един състав на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, се е ползвал от неистински частен документ - саморъчно
завещание от 02.12.2015 г., на което е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на П. И.П. с ЕГН **********, като деянията са
извършени както следва:
на 19.07.2017 г., в нотариална кантора, находяща се в гр. София, бул.
******* *******, се е ползвал пред нотариус Б. Н. от неистински частен
документ - саморъчно завещание от 02.12.2015 г„ на което е придаден
вид, че представлява конкретно писмено изявление на П. И.П. с ЕГН
**********;
на 17.08.2017 г., в гр. София, бул. „*******, се е ползвал пред служител
на Отдел Общински приходи „Сердика“ - Столична община, от
неистински частен документ - саморъчно завещание от 02.12.2015 г., на
което е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на
П. И.П. с ЕГН **********, като деянието е извършено при условията на
посредствено извършителство - чрез К.К. Д. /която не е имала
съзнанието, че представеното от нея саморъчно завещание е неистински
частен документ/;
8
на 24.10.2017 г. в нотариална кантора, находяща се в гр. София, ул.
*******, се е ползван пред нотариус Ц.а З. от неистински частен
документ - саморъчно завещание от 02.12.2015 г., на което е придаден
вид, че представлява конкретно писмено изявление на П. И.П. с ЕГН
**********.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че инкриминираното
завещание неистински документ по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, тъй като му
е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на П. И.П., а
не на лицето, което действително го е съставило, както и че за съставянето на
неистинското завещание не може да се търси наказателна отговорност от
подсъдимия, тъй като по делото липсват доказателства за това, а и няма
повдигнато обвинение.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вина „пряк
умисъл“, като е съзнавал, че се ползва от неистински частен документ, за да
установи съществуването на конкретни правно значими обстоятелства - че е
собственик по завещание на процесния имот, предвиждал е, че с тези свои
действия ще накърни сигурността в документооборота и е целял именно
настъпването на неблагоприятните правни последици, за да установи
желаните обстоятелства с правно значение. Не би могла да бъде споделена на
защитата за липсата на знание у Г. за неистинността на завещанието, като
въззивният съд се солидаризира с дадения в мотивите отговор на
релевираните възражения и не намира за необходимо да го преповтаря.
По отношение на престъплението по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 от
НК:
От обективна страна се установи, че на 24.10.2017 г. подсъдимият е
поддържал формираната около 2-3 месеца по-рано невярна представа в
съзнанието на Ц. С., че Г. е собственик на процесния поземлен имот и
намерението му да го продаде. Вследствие на поддържаното заблуждение С.
се разпоредил в полза на Г. със сумата от 78 233,20 лева, която сума заплатил
като покупна цена за имота, като с това в патримониума на С. настъпила
имотна вреда в посочения размер. Както основателно е посочила първата
инстанция, фактът, че част от сумата е заплатена чрез ипотечен кредит, не
променя извода за претърпяна вреда, като неизпълнението на задълженията
на С. по договора за кредит не го освобождава от договорната отговорност,
която носи спрямо кредитодателя, нито осуетява възможността кредитодателя
да предприеме принудителни действия по събиране на дължимата сума. С
оглед на това изложените от защитника доводи са несъстоятелни.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице
квалифициращото обстоятелство по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, като
причинената имуществена вреда е в „големи размери“ съгласно критериите,
застъпени в ТР № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК.
От субективна страна подсъдимият е действал при условията на пряк
умисъл като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
9
е настъпването на общественоопасните последици, изразяващи се във
формирането на неверни представи у пострадалия като основание за
имущественото разпореждане и самото разпореждане и е целял същото, като
е налице и специфичната за измамата користна цел.
При преценка на така определените от първоинстанционния съд
наказания, настоящата инстанция не намери основание за изменение на
същите. При индивидуализацията на наказанията за двете извършени от
подсъдимия престъпления, първоинстанционният съд правилно е преценил
особеностите на деянията и личността на дееца и е отчел като смекчаващо
отговорността обстоятелство и за двете престъпления единствено чистото
съдебно минало на подсъдимия. По отношение на престъплението по чл. 316,
вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК резонно е съобразено, че се касае за
усложнена престъпна дейност, както и подбудите за извършване на
престъплението, коит го характеризират като такова с по-висока степен на
обществена опасност, като не са установени други отегчаващи отговорността
обстоятелства. Обосновано като отегчаващо отговорността обстоятелство по
отношение на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК е
преценен размерът на причинената имуществена вреда, значително
надхвърлящ не само установения критерий за „големи размери“, но и този за
особено големи размери, за който няма повдигнато обвинение. Поради това
първата инстанция правилно е преценила, че не са налице предпоставките за
приложение на чл. 55 от НК и е наложила наказанията в размер около
средния, както следва: за престъплението по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК – лишаване от свобода за срок от една година, а за
престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК – лшаване от
свобода за срок от три години. Така определените наказания въззивният съд
намира за справедливи, необходими и достатъчни за постигане на обявените в
чл. 36 от НК цели.
В съответствие с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, първата инстанция е
определила на подсъдимия едно общо най-тежко наказание за извършените
от него престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от 3 /три/
години, наложено на подсъдимия за престъплението измама.
При наличие на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК правилно
Софийски районен съд е отложил изтърпяването наложеното наказание за
срок от пет години, като въззивната инстанция намира, че за постигане на
целите в чл. 36 от НК не се налага реалното му изпълнение.
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3
НПК, законосъобразно направените по делото разноски, както и държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист са възложени в тежест на
подсъдимия.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение или
10
отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови
своето решение.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 14.06.2021 г., постановена по
НОХД № 20123/2018 г. по описа на СРС, НО, 115 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11