ОПРЕДЕЛЕНИЕ №326
29.04.2022 г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито
заседание на двадесет и девети април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
разгледа
докладваното от съдия Байнова Адм. дело №1020 по описа за 2021 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.166, ал.3
от АПК, във връзка с чл. 27, ал. 2, изр. 1 от ЗУСЕСИФ.
Делото е образувано по жалба на ЕТ „М. К.“ – гр.С., с посочен съдебен
адрес *** /Интерюс, Адвокати/ , подадена чрез пълномощник , против Решение
№26/311/00813/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с
изх.№01-6500/8609#17 от 07.09.2021г.
, издадено от Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
С молба вх.№ 2740/28.04.2022г. жалбоподателят
прави искане на основание чл.166 от АПК да бъде спряно предварителното изпълнение
на обжалваното решение.
В искането се излагат съображения, че от
предварителното изпълнение на решението , на жалбоподателя ще бъдат причинени
значителни и труднопоправими вреди. Твърди
се, че на 18.01.2022г. е било изпратено съобщение за насрочване на опис на имущество
на М. П. К. - един лек автомобил и четири недвижими имота в т.ч. „Къща за гости
за алтернативен селски туризъм“, която е предмет на настоящото производство.
Сочи се, основното задължение , във връзка с което е бил насрочен опис ,
произтича от оспорваното решение за финансова
корекция, както и че визираното в съобщение имущество е запорирано, поради
което няма как с него да се извършат
разпоредителни действия , чрез които да бъде ощетена държавата. Твърди се също,
че са блокирани и банковите сметки на М. К., което препятства нормалния му
начин на живот като го поставя в
положение да не може да покрие битовите си сметки и обичайните си разходи,
необходими за осъществяване на такъв. Излагат се и доводи, че спирането на
предварителното изпълнение на оспорения акт няма да причини значителни или
труднопоправими вреди със засягане на държавен или обществен интерес, като в
случая чрез предварителното изпълнение се увреждат само интересите на
жалбоподателя. При позоваване на чл.90,
ал.1 от АПК, се счита, че с обжалването на решението за финансова корекция,
изпълнението му е спряно по силата на общото правило, визирано в чл.160, ал.1
от АПК.
С молбата се представя копие от Съобщение
за насрочване на опис изх.№С220026-110-0000060/18.01.2022г. , издадено от
Публичен изпълнител при ТД на НАП – офис Хасково.
Съдът намира, че искането е допустимо, а
разгледано по същество е основателно, по
следните съображения:
Оспореното
решение е издадено по реда на чл. 27, ал.6 от ЗПЗП вр. чл. 70, ал.1 т.7 вр.
чл.72, ал.1 и чл.73 от ЗУСЕСИФ, и §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ . Предварителното
му изпълнение произтича от разпоредбата на чл. 27, ал. 2, изр. 1 от ЗУСЕСИФ т.е. допуснато е по силата на
закона.
Специалният ЗУСЕСИФ не регламентира
основанията, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, поради
което приложими са общите такива по чл. 166, ал.
4 вр. ал. 2 АПК.
Съответно оспорващият, който иска спиране, трябва да установи по делото тези
предпоставки, като докаже, че от принудителното изпълнение на акта за него би
настъпила значителна или трудно поправима вреда и това да се дължи на
новонастъпили обстоятелства.
В практиката си, Върховният
административен съд приема , че при
допуснато със закон предварително изпълнение на административен акт е налице
презюмиран от законодателя защитим интерес от категорията на тези по чл. 60, ал. 1 от АПК.
Не всяко засягане на правната сфера на жалбоподателя е значително и трудно
поправимо, поради което за всеки конкретен случай е необходимо извършване на
преценка относно наличието на предпоставките за спиране. За да бъде спряно
предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и
вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се
прецени дали са значителни. Наличието
или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със
съответните писмени доказателства, които да обосновават твърденията за
настъпване на вреди. Тези доказателства могат да са свързани с икономическото и
финансово състояние, с неговите задължения или с невъзможността да изпълни
новите финансови тежести.
Съдът намира, че в случая са налице
основания за спиране предварителното изпълнение на оспореното решение.
Установява се от представеното съобщение
за опис, че срещу собственика на ЕТ - жалбоподател е образувано изпълнително
дело №20084853/2020г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково. Видно от Съобщението
описът е насрочен след издаване на оспореното решение. Това обстоятелство се явява ново за производството
и предвид размера на наложената финансова корекция е достатъчно, за да обоснове
извод за реална възможност от настъпване на трудно поправими или значителни
вреди за оспорващия.
Действително, свързаната с
предварителното изпълнение на оспореното решение промяна в имуществото на
адресата на акта е типична, предвидима и дължима вреда, но следва да се държи
сметка за баланса на изпълнението, произтичащ от принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК . Съдът счита,
че с допуснатото предварително изпълнение на оспореното решение законните интереси на адресата му биха се
засегнали в степен, по-голяма от необходимото за целта, преследвана с
издаването на акта. Предизвикваното с РФК имуществено разместване ще причини
тежки вреди за оспорващия заради значителния размер на финансовата корекция. Събирането
на вземането в тази ситуация, ще затрудни стопанската дейност на жалбоподателя,
а това е вреда несъизмерима с преследваната цел /чл. 6, ал. 5 АПК/ и предполага
въздържане от действия по изпълнението.
По изложените съображения ,
предварителното изпълнение на оспореното РФК следва да бъде спряно.
Водим от горното
и на основание чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
СПИРА предварителното
изпълнение на Решение №26/311/00813/3/01/04/02 за налагане на финансова
корекция с изх.№01-6500/8609#17
от 07.09.2021г. , издадено от Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ , до приключване на производството по адм. д. № 1020/2021г. по
описа на АдмС-Хасково с влязъл в сила съдебен акт.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: