4
С решение № 311 от 12.10.2007 г., постановено по гр.д.№ 276/2007 г., Момчилградският районен съд е признал за установено по отношение на Общинска служба по земеделие и гори – с.Кирково, обл.Кърджали, Регионално управление на горите – Кърджали и Държавно лесничейство – с.Чакаларово, общ.Кирково, област Кърджали, че Община Кирково има право да възстанови собственост върху гори в размер на 8 808 дка гора в землището на с.Чакаларово /старо наименование Чакалово/, общ.Кирково, в местността „Дрянатъ”, които съгласно чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ бъдат определени от Общинска служба по земеделие и гори – с. Кирково, обл.Кърджали. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът – Общинска служба по земеделие и гори с.Кирково, който чрез своя законен представител, го обжалва в срок. В жалбата се излагат съображения, че се касае за учредено от държавата на общините право на вечно ползване върху гори, т.н.”балталъци”, което не подлежи на възстановяване, поради което представените доказателства не са такива по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗВСГЗГФ. Моли съда да отмени обжалваното решение на районния съд като незаконосъобразно и необосновано и да реши делото по същество. В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, поддържа въззивната жалба. Недоволен от така постановеното решение е останал и въззивникът – Регионално управление на горите гр.Кърджали, който чрез своя законен представител, го обжалва в срок. Счита, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Въпреки, че първоинстанционният съд правилно бил приел, че процесните земи и гори са били от категорията „балталъци” – отстъпени за вечно ползване на общината, съдът неправилно стигнал до извода, че същите следвало да бъдат възстановени. Счита, че неправилно съдът е отъждествил института на правото на ползване с този на правото на собственост по отношение на горите, предмет на спора, с което е нарушил основни принципи. Моли съда да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд. В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, поддържа въззивната жалба. Въззиваемият – Община Кирково, чрез своите представители по пълномощие, оспорва въззивните жалби. Моли съда да остави в сила решението на районния съд. Въззиваемият – Държавно лесничейство – Кирково, чрез своя законен представител изразява становище за основателност на подадените жалби. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено следното: Жалбите са подадени в срока по чл.197 от ГПК от легитимирани да обжалват лице, поради което са допустими. Разгледани по същество са основателни. Пред първата инстанция е бил предявен иск от Община – Кирково, обл. Кърджали срещу Общинска служба „Земеделие и гори” с.Кирково, обл.Кърджали, с правно основание чл.13, ал.2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/, за признаване за установено правото на Община – Кирково да възстанови собственост върху 8 808 дка гори в землището на с. Чакаларово /старо наименование Чакалово/,общ.Кирково. На основание чл.15, ал.2 от ЗВСГЗГФ като страни по делото са били конституирани и Регионално управление на горите – Кърджали и Държавно лесничейство – Кирково със седалище в с.Чакаларово. Видно от представеното по делото като доказателство заверено копие от Държавен вестник бр.136/1927 г., с протокол № 5 от 28.07.1926 г. комисията по изпълнение на чл.18 от Закона за горите в Пашмаклийското лесничейство е взела решение, с което е определила за общинска гора /балталък/ на с.Чакалово, с махалите му, по 20 декара на домакинство, или общо всички 2 840 дка в местността „Дрянатъ”, при посочени граници. Представено е и заверено копие от протокол № 14/10.11.1927 г. за предаване от името и за сметка на Държавата определената за балталък гора на с.Чакалово с махалите му, общ.Кирковска, с пр¯токол № 5 от 28.07.1926 г., публикуван в Държавен вестник бр.136/1927 г. в местността „Дрянатъ”, от комисията назначена на основание чл.18 от Закона за горите. По делото е представен също така и обнародвания в ДВ. бр.136/1927 г. и цитиран по – горе протокол № 5 от 28.07.1926 г. на комисията по изпълнение на чл.18 от Закона за горите. Видно от представеното по делото като доказателство удостоверение изх.№ 240/08.05.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори – Кирково, до 08.05.2007 г. Община – Кирково не е подавала заявление за възстановяване правото на собственост върху гори, находящи се в землището на с.Чакаларово. Като доказателство пред въззивната инстанция е представено удостоверение № 3/10.01.2008 г., изд. от Държавна агенция “Архиви”, Териториален държавен архив- Смолян, от което се установява, че във фонд 117К “Околийско агрономство” – Златоград (1938-1944)”, инвентарен опис № 1, архивна единица № 15 със заглавие “Писма от и до МЗДИ (Министерство на земеделието и държавните имоти) – Дирекция за подобрение и увеличение на работната земя – София и други учреждения, със сведения за обработваемите и ползуваеми земи по общини и общо за Златоградска околия” с крайни дати 30 март 1941 г. – 20 март 1943 г., под лист с № 13 се съхранява списък с данни за наименованието на населеното място, броя на жителите, земеделските стопанства, обработваемите площи, общинските мери, скотовъдния фонд (в декари) и горите (в декари) в Златоградска околия, като по данни на фондообразувателя сведенията са към 31.12.1942 г. Представено е също така и сведение за обработваемата площ, фондовите земи, общински мери и горите към 31.12.1942 г. на Кирковската община, Златоградска околия, видно от което за с. Чакаларово са посочени като общински гори 8 808 дка. Не е спорно по делото, че старото наименование на с.Чакаларово е било с.Чакалово, което обстоятелство се установява и от представеното пред първата инстанция удостоверение изх.№ 428/10.05.2007 г. на Община – Кирково. При тези доказателства съдът намира предявения иск, с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, с предмет 8 808 дка гори, находящи се в местността “Дрянатъ” в землището на с.Чакаларово, общ.Кирково, за неоснователен. Съгласно чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, лицата, пропуснали да подадат заявление в срока по ал. 1, установяват с иск срещу общинската служба по земеделие и гори правото да възстановят собствеността си върху горите и земите от горския фонд. В тази връзка, не е спорно по делото, че претендираните гори в землището на с.Чакаларово, общ. Кирково, са „балталъци”, което обстоятелство се установява и от цитирания по-горе протокол № 5 от 28.07.1926 г. на комисията по чл.18 от Закона за горите. Съгласно чл.18 от Закона за горите от 1925 г., на населените места в новите земи, които се намират всред или край държавните гори и нямат свои общински или частни гори, или имат такива в недостатъчен размер, се отстъпват като балталъци, части от държавните гори, които се намират в землището им, в размер до 20 дка на домакинство. Спорно по делото е дали претендираните „балталъци” са общинска собственост, респективно, дали подлежат на възстановяване на общините. Законът за горите от 1925 г., действащ към 28.07.1926 г. – датата на решението на комисията по чл.18 от закона, в своя чл.1 определя, че общински са горите и пасищата в тях, които са отстъпени от държавата на някой град или село за вечно ползване (балталъци), а така също и ония гори и горски пасища, които съставляват частни имущества на общините. Цитираната разпоредба установява, че общинските гори биват два вида: частни имущества на общините – онези, които са придобити по някой от способите за придобиване на собственост (покупка, дарение, завещание и т.н.) и т.н. ”балталъци”, които представляват държавни гори, отстъпени за вечно ползване. В тази връзка, необоснован е извода на първоинстанционния съд, че след като законът определя т.н. „балталъци” като общински гори, то те са собственост на общините. Този извод противоречи на цитирания по–горе чл.1 от Закона за горите от 1925 г., установяващ по един несъмнен начин, че „балталъците” представляват отстъпени от държавата гори за вечно ползване. Впрочем, гореизложеното се подкрепя и от разпоредбата на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ДВ, бр.13 от 2007 г.), съгласно който не се възстановява вещно право на ползване, предоставено на общини преди влизането в сила на Закона за стопанисване и ползуване на горите (обн., ДВ, бр.71 от 1948 г.), в т.ч. „балталъци”, „къшлаци” и „яйлаци”. Тази разпоредба установява по един безспорен начин, че при т.н. „балталъци” се касае именно до предоставено на общините право на ползване. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно § 6 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, ограниченото вещно право на ползване, учредено на общини, физически и юридически лица преди 9 април 1946 г. безсрочно или за определен срок, се счита за прекратено. Не променят основния извод на съда и представените пред въззивната инстанция писмени доказателства - сведения за обработваемата площ, фондовите земи, общински мери и горите към 31.12.1942 г. на Кирковска община, Златоградска околия. Действително в сведенията са посочени 8 808 дка общински гори за с.Чакаларово, но в същите не е посочено дали тези гори са частни имущества на общините, или балталъци. Не е посочено и в коя местност се намират горите, тъй като предявеният иск касае гори, находящи се в местността “Дрянатъ” в землището на с.Чакаларово. Предвид установеното дотук, а именно, че се касае до „балтълъци”, по отношение на които не се възстановява вещното право на ползване и доколкото по делото липсват други писмени доказателства по смисъла на чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ, установяващи право на собственост на Община – Кирково върху така заявените гори, то предявения иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Ето защо като е приел противното първоинстанционният съд е постановил едно необосновано и противоречащо на закона решение и като такова – неправилно, което като следва да бъде отменено. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 311 от 12.10.2007 г., постановено по гр.д. № 276/ 2007 г. по описа на Момчилградския районен съд, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Община – Кирково, обл. Кърджали срещу Общинска служба „Земеделие и гори” с.Кирково, обл.Кърджали, Регионално управление на горите – Кърджали и Държавно лесничейство Кирково – с. Чакаларово, общ.Кирково, иск с правно основание чл.13, ал.2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/, за признаване за установено правото на Община – Кирково да възстанови собственост върху 8 808 дка гори в землището на с. Чакаларово /старо наименование Чакалово/, общ. Кирково, обл.Кърджали, в местността “Дрянатъ”, като неоснователен. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове : 1. /О.М./
2.
Особено мнение на Пламен Александров Александров по В.гр.д. № 409/ 2007 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд
Считам, че в случая предявеният от Община – Кирково иск с правно основание чл.13, ал.2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/, за признаване за установено правото на Община – Кирково да възстанови собственост върху 8 808 дка гори в землището на с. Чакаларово /старо наименование Чакалово/,общ.Кирково, е основателен за 5 968 дка. Пред въззивната инстанция е представено като доказателство сведение за обработваемата площ, фондовите земи, общински мери и горите към 31.12.1942 г. на Кирковската община, Златоградска околия, съгласно което за с. Чакаларово са посочени като общински гори 8 808 дка. Пред първата инстанция е представен също така протокол № 5 от 28.07.1926 г. на комисията по изпълнение на чл.18 от Закона за горите в Пашмаклийското лесничейство, съгласно който последната е взела решение, с което е определила за общинска гора /балталък/ на с.Чакалово /не се спори по делото, че това е старото наименование на с.Чакаларово/, с махалите му, по 20 декара на домакинство, или общо всички 2 840 дка в местността „Дрянатъ”.С протокол № 14/10.11.1927 г. комисията, назначена на основание чл.18 от Закона за горите, е предала от името и за сметка на Държавата определената, с цитирания по – горе протокол № 5 от 28.07.1926 г., за балталък гора на с.Чакалово с махалите му, общ.Кирковска, в размер на 2 840 дка. При така събраните по делото доказателства не споделям становището, че претендираните гори в размер на 8 808 дка в землището на с.Чакаларово, общ. Кирково, са „балталъци” и че това обстоятелство се установява от цитирания по - горе протокол № 5 от 28.07.1926 г. на комисията по чл.18 от Закона за горите. Напротив, от последния се установява по един несъмнен начин, че комисията е определила за балталък на с.Чакаларово, с махалите му, 2 840 дка гора, съгласно изискването на чл.18 от Закона за горите, а именно – по 20 декара на домакинство. При това положение, доколкото от събраните по делото доказателства изрично се установява, че балталъци са 2 840 дка гори, и с оглед цитираното по – горе сведение за обработваемата площ, фондовите земи, общински мери и горите към 31.12.1942 г. на Кирковската община, Златоградска околия, съгласно което като общински гори в с.Чакаларово са посочени общо 8 808 дка, считам, че горите в размер на 5 968 дка, представляващи разлика между посочените в сведението 8 808 дка гори и размера на балталъците за с.Чакаларово – 2 480 дка, представляват частни гори на общината, правото на собственост върху които се възстановява по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/. В тази връзка намирам, че приетото по делото като доказателство сведение за обработваемата площ, фондовите земи, общински мери и горите към 31.12.1942 г. на Кирковската община, Златоградска околия, представлява „друго писмено доказателство” по смисъла на чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ, установяващо правото на собственост на общината върху претендираните гори в посочения размер. Ето защо считам, че решението на първоинстанционния съд до размера на 5 968 дка гори е правилно, макар и по съображения, различни от изложените в него, поради което в тази му част същото следва да се остави в сила. По отношение на спора в останалата част – за 2 840 дка гори, представляващи балталъци на с.Чакаларово, напълно споделям мотивите, изложени в настоящото решение. Водим от изложеното подписах с особено мнение.
ПЛАМЕН АЛЕКСАНДРОВ: |