№ 49178
гр. София, 27.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело №
20251110150262 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК
Ищецът и ответникът са представили с исковата молба и отговора
писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради
което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането
им. По направените оспорвания съдът ще се произнесе с акта по същество.
Следва да се уважи искането на ищеца за допускане на гласни
доказателствени средства за установяване на факти и обстоятелства около
твърдяната дискриминация. На основание чл. 159, ал. 2 ГПК следва да се
допусне един свидетел.
Следва да се уважи искането на ищеца за допускане на Съдебно-
счетоводна експертиза.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно
уреждане на спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му
в открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, настоящият състав на
Софийски район съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства под опис.
ДОПУСКА разпит на един свидетел при режим на довеждане от
страна на ищеца в първото по делото открито съдебно заседание за
установяване факти и обстоятелства около твърдяната дискриминация.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по което,
след запознаване с доказателствата по делото и извършване на необходимите
справки, включително документацията в дружеството-ответник да даде
1
отговор на поставените от ищеца в доказателствената част на исковата молба
задачи, както и на допълнителна задача – какъв е размера на дължимото
обезщетение за периода за оставане без работа, в алтернативен вариант – към
датата на насроченото последно ОСЗ.
ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит в размер на 400,00 лева, платим
както от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице, което да работи по допуснатата експертиза
В. П. като УКАЗВА на вещото лице да представи заключението най-малко
една седмица преди съдебното заседание.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.12.2025 г. от 9:00 часа, за
когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както
следва:
Предявени са от ищеца Д. Е. Г. срещу ответника Институт по
микробиология „Стефан Ангелов“ към Българска академия на науките
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно на
уволнението, извършено със Заповед № III-997 от 27.08.2025 г. на основание
чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ поради при навършване на 65-годишна възраст – за
професори, доценти и доктори на науките и неговата отмяна за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
„доцент“ с код по НКПД 24227082, с място на работа: Институт по
микробиология “Стефан Ангелов” - БАН, в Департамент „Обща
микробиология“ в Лаборатория „Микробна генетика” и осъдителен иск за
заплащане на сумата 26400,00 лева – обезщетение за времето, през което
ищецът е останал без работа поради уволнението за период от шест месеца от
29.08.2025 г. до 01.03.2026 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът Д. Е. Г. твърди, че по силата на Трудов договор №
152/26.04.2005 г. е заемал длъжност „Доцент” с код по НКПД: 24227082, с
месечно брутно трудово възнаграждение от 4400,00 лева. Поддържа, че на
29.07.2025 г. Директорът на Института по Микробиология в качеството му на
представляващ работодателя връчил на ищеца предизвестие с изх. № 751 от
същата дата, че трудовото правоотношение ще бъде прекратено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 2 КТ, считано от 29.08.2025 г. Твърди, че със Заповед
№ III-997 от 27.08.2025 г. на работодателя, трудовото правоотношение с ищеца
било прекратено, считано от 29.08.2025 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10,
предл. второ от КТ (при навършване на 65-годишна възраст - за професори,
доценти и доктори на науките). Поддържа, че молбата на ищеца до Научния
съвет на Института по микробиология „Стефан Ангелов“ при БАН за
удължаване на трудовия договор на основание на § 11 ПЗР на Закона за
висшето образование и чл. 16, т. 22 от Правилника за вътрешния ред на
2
ИмикБ-БАН била отхвърлена с Решение на Научния съвет от 29.07.2025 г.
Счита, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконно поради
нарушение на принципа за недопускане на дискриминация по чл. 8, ал. 3 КТ.
Поддържа, че при преценката дали да се възползва от правото си да прекрати
ТПО работодателят не е взел предвид многобройните заслуги, дългогодишния
професионален опит и значителния принос на ищеца към дейността на
Института. Сочи, че при идентични случаи молбите на други служители за
продължаване на ТПО са били уважавани, като в случая не са изложени ясни
критерии и не е мотивиран отказът, още повече, доколкото ищецът не е
придобил изискуемия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Поддържа, че въпреки значителния си принос
към дейността на Института в последните 20 години, към науката като цяло,
трудовият договор с ищеца не е бил удължен като по този начин ищецът е бил
поставен в по-неблагоприятно положение и е третиран дискриминационно в
сравнение с други свои колеги, които, въпреки че не притежават подобни
научни постижения, са получили удължаване на трудовите си договори.
Счита, че в качеството си на свидетел в съдебно производство, инициирано от
бивш служител срещу Заместник-директора на Института по Микробиология
към БАН за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от нанесена
обида и изразената от ищеца впоследствие публична позиция относно
моралното и професионално поведение на ръководството, спрямо ищеца е
осъществена дискриминация, основана на признака „лично положение” –
качеството свидетел по делото. Навежда твърдения, че навършването на 65-
годишна възраст не е достатъчно основание за прекратяване на трудовия
договор с предизвестие, а следва да е налице и изискуемият осигурителен
стаж за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Поддържа, че разпоредбата на т. 10 на чл. 328 КТ в частта му „65-годишна
възраст - за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на §11
от ПЗР на закона за висшето образование“ не следва да бъде зачитана като
самостоятелно основание за прекратяване на трудовия договор, тъй като
противоречи на принципа за равенство на всички граждани пред закона и
забраната за дискриминация, включително по възрастов признак, както и
възпрепятства конституционно установеното право на труд. Моли съда да
уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Институт по микробиология
Стефан Ангелов към Българска академия на науките подава отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Счита, че исковата молба
е нередовна поради непосочване на банкова сметка по осъдителния иск.
Навежда твърдения, че Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца е издадена от компетентен оран, в предписаната от
закона форма и въз основа на фактическа обстановка, обуславяща
приложението на чл. 328, ал. 1, т. 10, приложение II-ро от Кодекса на труда.
Поддържа, че при настъпване на предпоставките по посочената разпоредба за
работодателя възниква субективното право да прекратява трудовите договори
на посочените категории служители като се изисква единствено работникът
да е навършил 65 години и да е професор, доцент или доктор на науките без
3
осъществяването на това право да е обусловено от опит или знания на
служителя, или от негов принос към работния процес. Поддържа, че на
основание член 7, ал. 1, т. 8 от Закона за защита от дискриминация
изискванията за възраст и определен от закона трудов или служебен стаж за
целите на пенсионното осигуряване не се считат за дискриминация. Сочи, че
доколкото по отношение на ищеца и двете обстоятелства са били налице, нито
въпросите към ръководството, нито участието като свидетел в граждански
дела, нито научните познания и достижения могат да обосноват извод за
наличие на основания за продължаване на трудовото правоотношение. Сочи,
че в случая работодателят се е съобразил с мнението на Научния съвет в
Института, доколкото не е взето решение за продължаване на трудовия
договор с ищеца, за разлика от взетите решения за продължаване на
договорите с останалите цитирани служители. Оспорва осъдителния иск за
обезщетение по основание и размер. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
Доказателствена тежест
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е
да докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е
било прекратено с процесната заповед на посоченото в нея основание, както и
наведеното твърдение за осъществена дискриминация на база признак „лично
положение“.
В тежест на ответника е да докаже, че са били налице предпоставките за
възникване на правото за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца на посоченото в заповедта основание, а именно:
поради при навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и
доктори на науките. В негова тежест е да докаже и обстоятелствата, на които
основава своите възражения и оспорвания.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е
да докаже, че при наличие на предпоставките за уважаване на иска по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен
характер.
По иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ в тежест на ищеца е да установи, че
уволнението е незаконно; че е останал без работа за периода, за който
претендира обезщетение, както и размера на последното получено от него
брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението и
последното получено месечно брутно трудово възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства и не прави
доказателствени искания за установяване периода на оставане без работа след
уволнението.
ПРИЕМА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно наличието на
4
съществувало между страните трудово правоотношение по Трудов договор №
152/26.04.2005 г., по силата на което ищецът е заемал длъжност „Доцент” с код
по НКПД: 24227082, което е било прекратено с предизвестие с изх. №
751/29.07.2025 г. на Директорът на Института по Микробиология в качеството
му на представляващ работодателя, връчено на 29.07.2025 г. и със Заповед №
III-997 от 27.08.2025 г. на работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, предл.
второ КТ (при навършване на 65-годишна възраст - за професори, доценти и
доктори на науките), считано от 29.08.2025 г.
УКАЗВА на страните, че съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК, с оглед
на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в едноседмичен срок от
съобщението да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада
по делото и да предприемат съответните процесуални действия, като им
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не
е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание
по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се
мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да
са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с
оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
5
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, а на ищеца – и
препис от постъпилия отговор.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6