О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №260337
Гр.Пловдив, 09.02.2021г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в
закрито заседание на девети февруари,
през две хиляди, двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
Като
разгледа докладвано от съдия Мандалиева ч.гр.д.№331 по описа на съда за 2021г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. във
връзка с
чл.413, ал.2 от ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№263736/02.02.2021г. депозирана от „Ай тръст" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София,
район Триадица, бул.
"Витоша"
№146 / сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“,
чрез процесуален представител юрисконсулт В.М. срещу
Разпореждане №290130 от 15.12.2020г. постановено по ч. гр. д. №16327/2020г. по описа на
Районен съд- Пловдив, деветнадесети гр.с., с което е отхвърлено
заявлението на „Ай тръст” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 146,
сграда А, Бизнес център „България”, представлявано от И. Ш. – управител за издаване на заповед за изпълнение срещу М.И.Б., ЕГН ********** с адрес ***, за сумата
от 254,12 лева главница, 21,23 лв - административни разноски, 43,73 лв. възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство; 26,76 лв.-договорна
лихва, 36,56 лв.-лихва за забава по
договора за кредит; 17,39 лв. лихва
за забава по договора за поръчителство, както и законна лихва върху главницата
от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски. В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, по съображения
подробно изложени в същата. Иска се отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за
издаване на заповед за изпълнение
за посочените суми. Претендират
се разноски.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на жалбоподателя, намира
за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от
легитимирана страна в спора,
срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от
„Ай тръст" ЕООД, ЕИК *********, със
заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М.И.Б., за парични вземания, произтичащи от
встъпването му в
правата на кредитора по
договор за кредит №1210314 от
07.01.2019г., сключен между
длъжника и „Кредисимо“
ЕАД и вземания, произтичащи
от договор за предоставяне на поръчителство
от 07.01.2019, сключен
с длъжника М.И.Б.. За да откаже издаване на заповед за
изпълнение по отношение на претендираните вземания, първоинстанционният съд е приел, че
искането противоречи на
закона и се основава на неравноправни клаузи в сключения
с потребителя договор.
По същество жалбата е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК
не може да се
издаде заповед за изпълнение, ако
искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави, както
и ако искането се основава на неравноправна клауза
на договор, сключен с потребител, или
е налице обоснована вероятност за това.
Съгласно разпоредбата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване
и управление на кредита,
а съгласно разпоредбата
на чл.33, ал.1 и
ал.2 от ЗПК,
когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита,
кредиторът има право само
на обезщетение за забава, която
не може да надвишава размера на законната
лихва.
В случая заявителят
претендира издаване на заповед
за изпълнение за административни разноски
във връзка с опити за извънсъдебно погасяване
на задължението, за които действия,
доколкото са такива по управление
на кредита и са свързани
с допусната от
потребителя забава, от
негова страна не
се дължат. Ето защо
в тази му част искането
за издаване на заповед
за изпълнение е в
противоречие със закона и правилно
е било отхвърлено.
По отношение на
претенцията за заплащане на възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство
от 07.01.2019г., дължима законна
лихва за забава върху
договора за предоставяне на поръчителство и дължима договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит ,
настоящият състав на съда намира следното:
Видно от доказателствата по делото, е сключен договор за предоставяне на поръчителство между
длъжника и „Ай
тръст“ ЕООД, по силата на който
„Ай тръст“ ЕООД е
поело задължението да сключи
договор за поръчителство с
„Кредисимо“ ЕАД и да отговаря
пред Кредисимо“ ЕАД солидарно с
длъжника, а длъжникът да му
заплати възнаграждение. Посоченото възнаграждение съгласно уговорките между страните се
заплаща на „Кредисимо“ ЕАД, който
е овластен да го приеме,
заедно с погасителните вноски по договора, като
размерът на същото не е бил
взет предвид при изчисляване
на годишния процент на
разходите по кредита. Съгласно разпоредбата
на чл.19, ал.1 от ЗПК
годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно
§1, т.1 от ДР
на ЗПК "общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит. Независимо че
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на друго
лице, различно от кредитодателя, същите
са пряко свързани с договора
за кредит и съобразно императивните
разпоредби на чл.19, ал.1
от ЗПК и §1,
т.1 от ДР на ЗПК следва
да бъдат включени при
изчисляване на ГПР.
Съгласно разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита не може
да бъде по- висок от пет пъти размера
на законната лихва по
просрочени задължения, а
съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза
в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона,
е нищожна. Разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК
е създадена за защита на
икономическите интереси на
потребителя като по- слабата
страна в правоотношението при
сключване на договор за потребителски кредит
и целта на
същите е да не
допуснат той да
заплати за предоставения му кредит
необосновано високо възнаграждение. В случаят
настоящият състав намира, че при сключването на договора
за потребителски кредит чрез предвиждане на
обезпечение под формата на
поръчителство, което е свързано
с допълнителни разходи за потребителя
за заплащането му, е направен
опит за заобикаляне
на императивната разпоредба
на чл.19, ал.4 от
ЗПК, ограничаваща максималния
размер на годишния процент на разходите
по кредита. Уговореното в договора
за предоставяне на поръчителство
възнаграждение за поръчителя
де факто съставлява допълнително
възнаграждение за кредитора за
предоставянето на сумата /т.нар. скрита
възнаградителна лихва/, уговорено в
противоречие с принципите
на справедливостта в
гражданските и търговските
отношения и с разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК,
тъй като кредиторът
„Кредисимо“ ЕАД е
едноличен собственик на
капитала на поръчителя
„Ай тръст“ ЕООД.
Предвид горното
претендираните вземания за възнаграждение по договор
за поръчителство, дължима законна лихва
за забава върху договора за предоставяне на поръчителство и дължима договорна
възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит, противоречат на
закона, поради което подлежат на отхвърляне.. В този смисъл обжалваното
разпореждане, в посочената част се явява правилно и законосъобразно и като такава
следва да бъде потвърдено, а жалбата
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, касаещо претендираните суми.
За неправилни настоящият съдебен състав намира
приетото от районния съд, че липсват
данни за извършени плащания по договора. Напротив, в заявлението се твърди, че длъжника не е
погасявал вноски по кредита, което обстоятелство само по себе си обосновава
извода, че на основание чл. 23 ЗПК
потребителят дължи връщане на
чистата стойност на кредита, в случая
главницата от 254.12лв лв., ведно със
сумата от 36,56 лв.-лихва за забава по договора за кредит от 21.03.2019г. до 17.09.2020г, ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
сумата..
Следователно обжалвания съдебен акт
следва да се отмени в частта, с която е отказано издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 254.12 лв. – главница по договор за кредит,
сключен между длъжника и „Кредисимо“
ЕАД, ведно със сумата от 36,56 лв.-лихва за забава по договора за кредит
от 21.03.2019г. до 17.09.2020г, както и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и за
направените от заявителя разноски
пред първата и въззивната инстанция, съразмерно на уважената част от претенциите.
С оглед горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№263736/02.02.2021г. депозирана от
„Ай тръст" ЕООД,
ЕИК *********,
със седалище и адрес
на управление: гр. София,
район Триадица, бул.
"Витоша"
№146 / сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“,
чрез процесуален представител юрисконсулт В.М. срещу
Разпореждане №290130 от 15.12.2020г. постановено по ч. гр. д. №16327/2020г. по описа на Районен съд-
Пловдив, деветнадесети гр.с., В ЧАСТТА
с която е ОТХВЪРЛЕНО заявлението
на „Ай тръст” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Витоша” № 146, сграда А, Бизнес център „България”,
представлявано от И.Ш. – управител, чрез пълномощника юрисконсулт Г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.И.Б., ЕГН ********** с
адрес ***, касаещо сумата от 21,23 лв-административни разноски, 43,73 лв. възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство; 26,76 лв.-договорна
възнаградителна лихва, считано от
21.02.2019г. до 20.07.2019г и сумата от 17,39 лв. лихва за забава по Договора
за предоставяне на поръчителство.
ОТМЕНЯ
Разпореждане №290130
от 15.12.2020г. постановено по ч. гр. д. №16327/2020г. по описа на
Районен съд- Пловдив, деветнадесети гр.с., в ЧАСТТА с която е отхвърлено заявлението на „Ай тръст” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 146, сграда А,
Бизнес център „България”, представлявано от И. Ш. – управител, чрез
пълномощника юрисконсулт Г. за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.И.Б., ЕГН ********** с адрес ***, за
сумата 254,12 лева главница по
договор за потребителски кредит №1210314
от 07.01.2019г., сключен между длъжника
и „Кредисимо“ ЕАД, 36,56 лв.-лихва
за забава по договора за кредит от 21.03.2019г. до 17.09.2020г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното погасяване на вземането, като
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив, XIX гр. с-в, за издаване
на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК в полза на АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, Бизнес център „България“, с
управител И. М.Ш., против М.И.Б., ЕГН ********** с адрес ***, за сумата от 254,12
лева главница по договор за
потребителски кредит №1210314 от
07.01.2019г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, 36,56 лв.- лихва за забава по договора за кредит от 21.03.2019г.
до 17.09.2020г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното погасяване на вземането, както и
за направените от заявителя разноски пред първата и
въззивната инстанция, съразмерно на уважената част от претенциите.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :